Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 131
15.11.2012
година, град Тутракан
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Тутраканският районен съд, граждански състав, в публично
съдебно заседание, проведено на девети октомври през две хиляди и дванадесета
година, в състав:
Председател: Гергана Недева
при участието
на секретаря Д.П., като разгледа докладваното от
съдия Недева гражданско дело № 19 по
описа на съда за
Предявени
са в условията на обективно и субективно съединяване и при
евентуалност искове с правна квалификация по чл. 27 във връзка с чл.29, ал.1 от ЗЗД; иск по чл.42, ал.2 вр. с чл.39 вр. с чл.26,
ал.2, пр.2 от ЗЗД и като евентуален иск по чл.40 от ЗЗД.
Производството по гр.д. № 19/2012 г. по описа на ТРС е образувано
по искова молба на ищеца Д.Е.Д., с
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. Р.С. ***, със съдебен адрес в гр.
*********************” № 7, ет.1, адв.
Кантора, с която е предявил срещу ответниците:
В.Д.Д., с ЕГН ********** *** и „*****************” ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. *************” № 1, ет.6, представлявано от управителя си Е, И. Н., в условията на обективно и субективно съединяване и
при евентуалност, следните искове:
- По чл.27, вр. с чл.29, ал.1 от ЗЗД за
унищожаване на упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно с рег. № *************.2011 г. и рег. № ***********2011
г., съответно по отношение на подписа и съдържанието на същото, заверено от
нотариус Й. Д.,
с рег. 413 на НК, с район на действие
ТРС, по силата на която ищеца е упълномощил първия ответник В.Д. (негов син) да
се разпорежда с негови недвижими имоти както намери за добре, по негова преценка, подписана от
упълномощителя, след като е бил въведен в заблуждение от упълномощения относно
съдържанието на пълномощното и действията, които ще се извършват с него, т.е. поради измама.
- Иск за прогласяване
на недействителността на Договор за покупко- продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 190/2011 г. на нотариус Р. с район на действие
ТРС, издаден по н.д. № 428/2011 г., по отношение на ищеца Д.Е.Д., като сключен от представител без
представителна власт, т.е. без съгласието на продавача – чл.42, ал.2 от ЗЗД вр.
с чл.39 и чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД.
- и в условията на евентуалност иск за
прогласяване недействителността на Договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Н.А. № 190, том ІІІ, общ. рег. № 3267, н.д. № 428/2011 г.
по описа на нотариус А.
Р., с рег. № 315 към НК и район на
действие ТРС, вписан под № 73, том ІХ, дело № 16502/04.08.2011 г. на Службата
по вписванията при ТРС, спрямо ищеца Д.Е.Д., като сключен при условията на споразумение между представителя на
продавача и лицето с което договаря, във вреда на представлявания - иск по
чл.40 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че след смъртта на съпругата му (на
05.07.2011 г.) се наложило да подписва различни документи, молби и декларации и
в края на месец юли синът му В.Д. – първия ответник го завел при нотариус Д., където му обяснил, че „трябва да подпише още едно
пълномощно, тъй като предходното такова не било направено както трябва”.
Твърди, че на 29.07.2011 г. действително се явил пред нотариуса и подписал
пълномощно, както и други документи, за които „синът му обяснил, че е
необходимо, но той самия не успял да прочете, тъй като имал перде на очите и не
виждал добре”. Ищецът твърди, че е подписал процесното пълномощно, с
убеждението, че по този начин ще си спести единствено ходенето по институции,
банки, кооперации и т.н., с оглед заплащане и получаване на всичко, свързано с
наследството от съпругата му. Твърди, че никога не е имал намерение за продава
нивите си, които били източник на постоянен годишен доход за него, от
получаваните ренти. През септември месец
В срока по чл.131 от ГПК ответника „**************”
ЕООД – гр. С.
чрез упълномощения си представител адв. С.Н. *** е депозирал писмен отговор, в
който оспорва исковете. Счита същите за процесуално допустими, но изцяло неоснователни. Възразява
срещу твърденията на ищеца, че представителя на представляваното от него
дружество при изповядване на процесната сделка по покупко-продажбата на
земеделските земи се е споразумявал с пълномощника на ищеца в негова вреда.
Ответникът
В.Д.Д., чрез назначения му от съда особен представител по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК – адв. Г. от САК, също е депозирал писмен отговор, в
който заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове и моли съда да ги отхвърли, като се солидаризира с изразените от другия
ответник аргументи в тази връзка.
В съдебно заседание, проведено на 09.10.2012 г., ищеца се
представлява от адв. С. от РАК, която поддържа изцяло исковата молба и
доказателствените си искания, а ответниците се представляват съответно от адв. Г.
– като особен представител на ответника В.Д. и адв С.Н. от САК, като
пълномощник на втория ответник „***************”
ЕООД – гр. С., като и двамата заявяват, че
поддържат депозираните от тях писмени отговори и изложените в тях
съображения.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни
доказателства по искане на ищеца, от които се установява следното:
Видно от приложеното в заверен вид Пълномощно, с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя и съдържанието на същото,
положени от нотариус Й.
Д.на 29.07.2011 г. ищеца Д.Е.Д. е
предоставил на първия ответник – негов син В.Д. права да извършва от негово име
и за негова сметка множество правни действия, подробно описани в 23 пункта,
включително да се разпорежда с притежаваните от него недвижими имоти, а именно
в пункт 14 е записано „Да закупува, да продава, да дарява, както и
да приема дарения и задължения да извършва доброволна делба на собствени и
наследствени движими и недвижими имоти от мо име, да ги заплаща и да бъде
въвеждан във владение на придобития от мен недвижим имот. Да предоставя,
получава и подписва документи и са извършва всякакви други действия от мое име
във връвка с избона на закупуването заплащането и въвеждането във владение на
придобития от мен имот. Да ме представлява пред Нотариус като ме подписва в
качеството ми на купувам, дарен, съделител или приемател. Да продава имотите
като договаря всички условия по разпоредителните сделки по негова преценка, да
сключва сделки с трети лица, включително и със себе си”. Пълномощното
дава право на упълномощения включително да преупълномощава и други лица с
дадените му правомощия, същото е безсрочно и няма данни да е оттеглено, дори и
след като ищеца е узнал за извършените разпореждания със земеделските земи,
притежавани от него. Видно от нотариалните заверки на нотариус Д., подписа на упълномощителя Д.Е.Д. е положен лично в
кантората му, последния е изписал собственоръчно трите си имена, като самия
документ (процесното пълномощно) не е съставен от нотариуса, а е представен за
заверка именно от упълномощителя Д.Е.Д.. Няма данни и не се сочат доказателства
за това, че Д.Е.Д., в деня на подписване на пълномощното пред нотариуса не е
бил наясно със съдържанието на документа, че е имал физически проблем, който го
възпрепятства да се запознае с текста и/или да не може да разбере смисъла му,
да са извършвани спрямо него други действия от страна на пълномощника В.Д.,
които да водят до умишленото му въвеждане в заблуждение относно съдържанието на
документа.
Видно от Нотариален акт № 190, том ІІІ, общ рег. № 3267,
дело № 428/2011 г. от 04.08.2011 г. по описа на нотариус А. Р.,
с район на действие ТРС, пълномощника на ищеца – В.Д. действително се
разпоредил в полза на втория ответник (купувача „***************”
ЕООД) с притежаваните от ищеца недвижими имоти , представляващи земеделски земи
в землището на с. Ц.С., с обща площ от 94,147
дка. за сумата от 9 900 лв. При изповядване на сделката пред нотариуса,
освен процесното пълномощно са били представени също и Декларации по чл.25,
ал.8 от ЗННД и по чл.264, ал.1 от ДОПК, подписани лично от Продавача – Д.Е.Д.,
също с нотариална заверка на подписа, положена от нотариус Даков от 29.07.2011
г., като двете декларации видно от номерата им в общия регистър са последващи
(под ОР №2527 и № 2528 по описа на нотариус Даков), след заверката на
процесното пълномощно, т.е. в деня на подписването на пълномощното от
29.07.2011 г., ищеца е подписал също и въпросните декларации, които се изискват
винаги при продажба на недвижими имоти от Продавачите. Видно от текста на
нотариалния акт, в същия не се съдържа декларативния елемент изискуем по чл.25,
ал.9 от ЗННД, а именно, че „при извършване на възмездни сделки, с които се
учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими
имоти, участниците в нотариалното производство декларират в извършвания акт, че
сумата, посочена в него, е действително уговореното плащане по сделката.”
Законът за изменение на ЗННД изискващ таково деклариране е в сила от 01.07.2011
г., т.е. месец преди изповядване на процесната сделка, но в Н.А. №
190/04.08.2011 г. е вписано, че страните са извършили разплащането в брой и то
преди подписване на нотариалния акт пред нотариуса. За плащания в размер до
10 000 лв. не се изисква също и предвиденото в чл.25, ал.10 от ЗННД
„плащане по банков път, по специална сметка на нотариуса”. В този смисъл, съществува
вероятност платената по процесната сделка продажна цена, вписана в акта като
9 900 лв. да не е действително договорената от страните, а да е била и
по-голяма, включително близка до пазарната, но доказателства в тази насока не
са ангажирани.
Не се твърди от ищеца и няма събирани такива
доказателства относно неотчитането на продажната цена от страна на пълномощника
към упълномощителя.
За установяване на твърденията на ищеца, че е нямал
намерение да продава земеделските си земи в землището на с. Ц.С.
са събрани и свидетелски показания, чрез разпита на двамата сочени от ищеца
свидетели Ц. Ф.
и И. Л.
– арендатори на земеделска земя в същото землище. В показанията си св. Ф. твърди, че познава ищеца Д.Е., тъй като от около 7-8
години арендува собствените му земеделски земи, като последно пред
Вторият свидетел И.
Л. също твърди, че е земеделски
производител и преди години е обработвал земите на ищеца Д.Е. и съпругата му.
Също заявява, че е искал да купи земята, но е срещал категоричния отказ на
ищеца. Случайно видял в регистъра на продажбите при Областна служба „Земеделие”
– Силистра, че земите на „бай Д.” са продадени през лятото на
По делото не са представени медицински документи или
други доказателства във връзка с твърдението на ищеца, че има „перде” на очите,
което му пречело да вижда добре и поради тази причина, не разбрал съдържанието
на документите, които подписал при нотариус Д.
през м. юли
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
В
случая е предявен иск за унищожаване на покупко- продажба поради измама, както
и евентуална претенция - за унищожаването на
договора и на друго основание, като сключен при условията на споразумение между представителя на
продавача и лицето с което договаря, във вреда на представлявания - иск по
чл.40 от ЗЗД.
Доколкото твърденията
на ищеца
в исковата молба са свързани с поддържане на тезата за наличие на порок във
волята му при подписване на пълномощното
от 29.07.2011 г., с което в последствие той като продавач
е
бил представляван при изповядване на сделката по покупко-продажбата, чиято
недействителност се иска от съда да прогласи, съдът следва като главен иск да
разгледа и се произнесе първо по редовността на упълномощителната сделка,
защото именно тя служи като основание на ищеца да търси унищожаване
на договора за продажба, на посочените от него при условията на евентуалност две
основания – липса на съгласие или сключен договор от представител без
представителна власт, или сключен при условията на споразумение между
представителя на продавача и купувача, във вреда на представлявания.
Искът за унищожаване на
упълномощителната сделка от 29.07.2011 г. се основава на твърденията, че
упълномощителя е бил измамен относно съдържанието на пълномощното от страна на
пълномощника си. Съгласно чл. 29 от ЗЗД измамата представлява основание за
унищожаване на даден договор, когато едната страна е била подведена от другата
да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Фактическият състав на
измамата
ще е осъществен, ако се установи, че пълномощното е подписано
от ищеца, след като върху него е оказано от пълномощника такова действие
(изразяващо се в убеждение чрез думи) с което предвизвиква у упълномощителя
грешна представа относно съдържанието на документа, респективно правата, които
предоставя на пълномощника си посредством пълномощното. В конкретния случай, от
анализа на събраните доказателства, не се установява наличието на измамливи
действия от страна на пълномощника, насочени към създаването на невярна
представа у упълномощителя относно правните действия, за които дава права на
пълномощника си. Напротив, установи се единствено, че към момента на подписване
на процесното пълномощно, ищеца и първия ответник (баща и син) са били в добри
отношения, живеели са в едно домакинство в с. Ц.С. и между тях е съществувало доверие.
За да е налице
измама, е необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки:
1.едната страна по сделката да е в заблуда и
2. тя да е умишлено въведена в заблуда от
другата страна или от трето лице било чрез укриване на факти от
действителността, било чрез тяхното изопачаване.
От съвкупният
анализ на доказателствата по делото не може да се направи безпротиворечив
извод, че упълномощителя е бил въведен умишлено от първия ответник в
заблуждение относно съдържанието на пълномощното, което подписва, правата,
които се дават с него и евентуалните последици. Според съда именно
предоверяването на ищеца към първия ответник, негов син е изиграло ролята на
мотив за подписването на процесното пълномощно. Не се ангажираха никакви
доказателства от страна на ищеца в посока на твърдението му, че е бил въведен в
заблуждение от страна на сина си В.Д. относно съдържанието на пълномощното,
както и относно действията, които същия ще може да извършва по силата на това
пълномощно и по – точно да се разпорежда с недвижимите му имоти. Не се установи
как и с какви действия именно ответника В.Д. е въвел ищеца в заблуждение
относно действителността, по какъв начин съдържанието на пълномощното „е
останало скрито” за упълномощителя, след като той лично се е явил пред
нотариуса да го подпише, саморъчно е изписал трите си имена и е подписал още 2
лични декларации във връзка с бъдещата продажба, без да има отбелязване за
физически недъг, възпрепятсташ личното възприемане на съдържанието на
документите. Това, че ищеца многократно преди това е заявявал, включително пред
разпитаните свидетели Ф.
и Л., че няма намерение да продава
нивите, в случая е ирелевантно относно наличието на твърдяната от него измама
при подписването на пълномощното. Доколкото твърденията на ищеца са, че той е
останал с грешни впечатления относно съдържанието на пълномощното, което
подписва и правните действия, които има право да извършна пълномощника въз
основа на същото, може да се обсъжда евентуално въпроса за грешка в предмета,
но не и за измама, по смисъла на чл.29, ал.1 от ЗЗД, в резултат на която е
осъществена упълномощителната сделка.
Като краен извод, за съда
се налага липсата на относими и релеватнти доказателства установяващи по
безспорен начин твърдените от ищеца пороци във волята му при осъществяване на
упълномощителната сделка, послужила като основание за последващото изповядване
на покупко-продажбата, обективирана в н.а. № 190/04.08.2011 г., което води като
резултат отхвърляне на иска като недоказан.
С оглед отхвърляне на
главния иск за унищожаването на упълномощителната сделка следва да се отхвърли
като неоснователен и иска за недействителност на сделката по покупко-продажбата
на земеделската земя, обективирана в Н.А.№ 190/04.11.2011 г., сключена между
ищеца, представляван от пълномощника си – първия ответник В.Д. и втория
ответник, като купувач „***********”
ООД, тъй като не се установява пълномощника да е действал без представителна
власт.
При този изход на
предявения иск по чл.42, ал. вр. с чл.39 вр. с чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, съдът
ще следва да разгледа и предявения в условията на евентуалност иск за
прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба на земеделска
земя, изповядан с нотариален акт № 190/04.08.2011 г. по описа на нотариус Р. поради наличието на споразумение между представляващия
продавача (първия ответник) и лицето, с което договаря, т.е. купувача по
сделката (втория ответник, действал също чрез пълномощник П. М.)
във вреда на представлявания, т.е. ищеца и собственик на земята. В хода на
съдебното дирене, не бе събрано нито едно относимо към този иск доказателство,
от което да се направи извода, че ответника В.Д. е договарял с лицето П. М.
– пълномощник на купувача „************** ЕООД
– гр. С. условия по сделката, които да нанесат
имуществена вреда на продавача, т.е. ищеца, в качеството му на собственик на
земята. Твърденията в писмените бележки на процесуалния представител на ищеца,
че продажбата е извършена на цена – 6,5 пъти под пазарната такава както и, че само
този факт е достатъчен за основателността на предявения иск по чл.40 от ЗЗД са
неоснователни. Няма доказателства, че това което е вписано в нотариалния акт
като продажна цена е действително уговорената и получената от пълномощника на
продавача. Няма данни също и за това дали пълномощника е отчел резултатите от
извършените от него разпоредителни сделки, предавайки продажната цена, получена
от него в брой преди подпиването на нотариалния акт, на собственика на земята –
ищеца Д.. Но тези обстоятелства не са и изследвани в хода на производството
като несъотносими към предмета на делото и заявената искова претенция.
От изложеното до тук
се налага извода, че не се доказва основателността на нито един от предявените
искове при условията на евентуалност, поради което същите следва да се
отхвърлят, тъй като не са налице изискуемите
предпоставки за уважаването им. След като е налице едно редовно от външна
страна пълномощно, чието съдържание е било известно на
упълномощителя към датата на подписването му, то последвалата продажба
на земеделските имоти, собственост на ищеца също следва
да се счита за действителна, защото е осъществена в
изпълнение именно на дадените с пълномощното правомощия на пълномощника „да
договоря всички условия по разпоредителните сделки по негова преценка и да
сключва сделки с трети лица, включително със себе си”, т.е. сключена е
между лице, с валидна представителна власт (първия ответник В.Д., като
пълномощник на ищеца, като продавач) и трето лице – втория ответник „**************” ООД, договарял условията на сделката добросъвестно, с
убеждението че сключва договора с надлежно упълномощено от действителния
продавач на земята, лице. Вторият ответник е изпълнил задълженията си за
изплащане напълно на уговорената цена, в брой, на пълномощника на продавача, а
изпълнението на вътрешната сделка (межу пълномощника и упълномощителя) е
въпрос, който стои извън плоскостта на настоящия процес. В този смисъл и иска,
предявен в условията на евентуалност се явява изцяло неоснователен и недоказан
и следва също да се отхвърли.
С оглед изхода на
делото, а именно пълно отхвърляне на исковата претенция
и направените от всички страни искания за присъждане на сторените от тях
разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците се дължат
всички сторени от тях деловодни разноски. При приключване на
съдебното дирене, адв. С.Н. – пълномощник на втория ответник е представил
списък с разноските по чл.80 от ГПК, видно от който от страна
на представлявания от него ответник са направени съдебно-деловодни разноски в
размер на 1560,00 лв., платени изцяло преди приключване на производството пред настоящата инстанция, изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар, които следва да се понесат изцяло от страна на
ищеца. Вторият ответник В.Д., е бил представляван от назначен му на разноски на
ищеца особен представител и в този смисъл от негова страна няма сторени други
такива, които да следва да се понесат от ищеца.
По изложените
съображения, Тутраканския районен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан, предявеният от Д.Е.Д., с ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Р.С., против В.Д.Д., с ЕГН **********
иск за унищожаване на упълномощителната сделка, обективирана в нотариално
заверено пълномощно от 29.07.2011 г., със заверка на подписа и съдържанието от
нотариус Даков, с район на действие ТРС, сключена при условията на измама от
страна на пълномощника.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани
предявените в условията на евентуалност искове по чл.42, ал.2 вр. с чл.39 и чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД и чл.40 от ЗЗД, за прогласяване
недействителността на Договор за покупко-продажба на земеделски земи, сключен
между ответника В.Д.Д., като пълномощник на ищеца Д.Е.Д. и „**********” ЕООД, като купувач, обективиран в Нотариален акт № 190,
том ІІІ, общ рег. № 3267 по н.д. № 428/04.08.2011 г., вписан в Службата по
вписванията при ТРС с вх. Рег. № 2440/04.08.2011 г., по отношение на ищеца Д.Е.Д.,
поради липса на съгласие от страна на продавача, предвид сключването му от
негов представител без валидна представителна власт, а в условията на
евентуалност, поради наличие на споразумение между представителя на продавача и
лицето, с което той договоря, във вреда на продавача.
ОСЪЖДА ищеца Д.Е.Д., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ответника „*****************” ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр. С.
ул. „*************” № 1, ет.6,
представлявано от управителя си Е.И. Н. сумата от 1560,00
лв. (Хиляда петстотин и шестдесет лева) представляваща сторените от
последното съдебно – деловодни разноски.
Решението
не е окончателно и подлежи
на обжалване пред Окръжен съд –
Силистра в двуседмичен срок от съобщаването на страните, чрез връчването му.
Районен съдия: