Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 15.12.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
седемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на секретаря Ив. Велчева като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 168 по описа за 2022
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
П.изводството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по депозирана жалба от „У.П.“ ЕАД, ЕИК ++++++++, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изп. директор С.Д.С. П.тив
Ревизионен акт № Р-03002721004980-091-001/17.02.2022 г., издаден от О.Й.Г.-
Началник сектор, възложил ревизията и Н.К.И. - главен инспектор по приходите
при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден с Решение № 67/18.05.2022 г. на директора на
Дирекция “ОДОП“-гр.Варна. В жалбата се изразява несъгласие с издадения РА, в
който е определено задължение на „У.П.“ ЕАД по ЗДДС за данъчен период м.
декември 2017г. в размер на 12 900 лева, ведно с лихви за забава в размер на
5 232.92 лв. в резултат на извършена корекция по реда на чл.79, ал.2, във
вр. с ал. 4 от ЗДДС за приспадане на ДДС
по фактури издадени от „Елана инвестмънт“ АД и „Ц.з.и.и е.с. (ЦИЕС)“ЕООД. Оспорващият счита, че изложените
в решението на горестоящия орган мотиви, с който е потвърден РА, са
непоследователни, незаконосъобразни и в пълно П.тиворечие с актуалната съдебна
практика на ВАС и СЕС по идентични казуси. Сочи се, че в този смисъл правото на
данъчен кредит веднъж възникнало, поради намерението на лицето да осъществява
облагаеми доставки, се запазва, дори ако планираните дейности са преустановени
и облагаеми доставки не са извършени. Правото на данъчен кредит остава
незасегнато, дори ако в последствие възникнат обстоятелства извън контрола на
лицето, като в случая се твърди, че причина за спиране на проекта по изграждане
на „Предприятие за преработка на ароматни култури“ е отказ от страна на
Китайската карантинна инспекция да издаде сертификат за внос на балирана
люцерна, какъвто П.дукт е трябвало да бъде преработван в предприятието, поради
което то никога не използва получените стоки и услуги за осъществяване на
облагаеми доставки. Счита, че в РА и в решението не е съобразено
обстоятелството, че дружеството не е извършвало последващи доставки като
резултат от получените от „Елана инвестмънт“ АД и „ЦИЕС“ ЕООД консултантски
услуги, за което не е налице право на приспадане на данъчен кредит, и не дължи
данък в размер на ползвания данъчен кредит, съобразно чл.79, ал. 2 от ЗДДС.
Сочи, че
не оспорва гореописаните факти, но счита, че са безспорно доказани извършените
плащания и предоставени услуги по договор № 9822/05.11.2015г., по който са
издадени фактури №1837/20.11.2015г., № 1855/17.11.2015г. и фактура от
06.12.2016г. от доставчика „Елана инвестмънт“ АД на „У.П.“
ЕАД, както и по договор от 03.12.2015г. сключен между „Билдинвест 2012“ ЕАД и „Ц.з.и.и
е.с. (ЦИЕС)“ ЕООД и издадените въз
основа на него фактури с № 62630/04.12.2015г. и № 62682/15.12.2015г. Твърди, че тези дейности
са извършени и съответно заплатени, като същите съставляват предхождащи
извършваните икономически дейности и предварителни такива, като с факта на
извършването им за дружеството възниква правото да приспадне данъчен кредит.
Изложени са подробни съображения в тази насока, както и е цитирана относима
актуална съдебна практика на ВАС и на СЕС. С оглед на всичко изложено е
отправено искане да бъде отменен РА като незаконосъобразен, както и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Към жалбата са приложени и писмени доказателства по опис.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат П. Т.Л., САК.
Ответникът
– директорът на дирекция "ОДОП"-Варна, чрез упълномощения юрисконсулт
М., в писмено становище пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователа и
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1064.99
лв.
След
преценка на събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
І.
По допустимостта на жалбата:
Ревизионен акт №
Р-03002721004980-091-001/17.02.2022 г. е
бил обжалван по административен ред и потвърден с решение № 67/18.05.2022 г. на директора на дирекция "ОДОП"- Варна.
Последното е било съобщено на дружеството-жалбоподател на 18.05.2022 г. /л. 14
от делото/, а подадената до АС-Шумен жалба е била приета в дирекция "ОДОП"-Варна
с вх. № 232-3/02.06.2022 г., изпратена чрез куриер на 01.06.2022 г. /л.13 от
делото/, от което е видно спазването на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за обжалване. Същевременно, установява
се, че жалбата е подадена от адресат на оспореният РА и при наличието на правен
интерес от съдебно обжалване, поради което съдът намира същата за П.цесуално
допустима.
ІІ.
По валидността, формата и П.цесуалната законосъобразност на РА:
Ревизията на „У.Про“ ЕАД е започнала с
издадена Заповед за възлагане на
ревизия № Р-03002721004980-020-001/31.08.2021 г. от О.Й.Г.и
подписана с електронен подпис на 31.08.2021г. Електронният
подпис е със срок на валидност 01.06.2021г.-01.06.2022г., като за
издаването на ЗВР последният е оправомощен с издадената от директора на ТД на
НАП-Варна заповед № Д-3/4.01.2021 г. /л. 146 от делото/. ЗВР е връчена на
ревизираното лице /РЛ/ на 9.09.2021 г., като с нея е определен срок от три
месеца за установяване на задължение за ДДС за периода 01.10.2016 – 31.12.2017
г., считано от датата на връчване на ЗВР. От ревизиращия екип в състав гл.
инспектор по приходите Н.К.И. и старши инспектора по приходите М.А.А. е
съставен в срока по чл. 117, ал. 1
от ДОПК
ревизионен доклад /РД/ № Р-03002721004980-092-001/22.12.2021 г., връчен на РЛ
на 23.12.2021 г. Постъпило
е Искане за удължаване на срока за подаване на възражение срешу РД по чл. 117 ал.5 от ДОПК, което било уважено, но възражение
срещу РД не е постъпило /л. 33-36 от делото/. В срока по чл. 117, ал. 5
от ДОПК
не е подавано възражение от ревизираното лице, съответно в срока по чл. 119, ал. 2
от ДОПК
е издаден ревизионен акт № Р-03002721004980-091-001/17.02.2022 г. от органа
възложил ревизията – началник сектор О.Й.Г.и главния инспектор по приходите Н.К.И.
Б. - ръководител на ревизията.
Съобразно
гореизложеното съдът намира, че оспореният РА е издаден от органи по приходите
разполагащи с материалната компетентност по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, поради което същият представлява валиден административен
акт.
Установява
се, че ревизионният акт съдържа регламентираното с разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК съдържание, а представляващия неразделна част от него
ревизионен доклад притежава съдържанието по чл. 117, ал. 2 от ДОПК, с оглед на което съдът приема за спазена
установената от закона форма.
Установено
е и спазването на предвидените за П.цедурата срокове, осигурено е участието на
РЛ в ревизионното П.изводство, поради което не са налице съществени нарушения
на административноП.изводствените правила.
ІІІ.
По материалната законосъобразност на РА.
Фактите
въз основа на които приходните органи прилагайки към тях материалния закон са
установили процесното задължение за ДДС по ЗДДС, не са спорни по делото. Те са
следните:
„У.ПРО" ЕАД с ЕИК ++++++++ е юридическо
лице, вписано в ТР на 07.06.2012г. с
фирма БИЛДИНВЕСТ 2012 ЕАД.
В ТР са вписани множество промени като последната е
от 02.10.2020г. На същата дата е вписана промяна на фирмата от БИЛДИНВЕСТ 2012
на УЛТИМА ПРО с едноличен собственик на капитала – УЛТИМА ЕООД, ЕИК *********.
УЛТИМА ЕООД с ЕИК ********* е вписано в Регистъра за
търговски дружества с решение № 566/5.08.2004г. на Шуменски окръжен съд по ф.д.
№ 566/2004г. с капитал 5000 лв., едноличен собственик и управител: С.Д.С. с ЕГН
**********. Седалище и адрес на управление:***.
Съгласно предварителен договор за продажба от
03.07.2020г. и в частност анекс към него от 26.08.2020г. „УЛТИМА" ЕООД,
ЕИК ********* придобива акциите от капитала на „БИЛДИНВЕСТ 2012" ЕАД, ЕИК ++++++++.
На 28.09.2020г. „УЛТИМА" ЕООД е вписана като едноличен собственик на
капитала на дружеството в книгата на акционерите. От същата дата с протокол на
едноличния собственик на капитала e взето решение името на дружество
„БИЛДИНВЕСТ 2012" ЕАД да бъде променено на „У.ПРО" ЕАД, ЕИК ++++++++
и за представляващ на дружеството е избрана С.Д.С..
У.ПРО ЕАД е регистрирано по ЗДДС, считано от
07.06.2012г. – задължителна регистрация на основание чл.132, ал. 1 от ЗДДС –
лице, което на основание чл. 10, ал. 1 от ЗДДС придобива стоки и услуги от
регистрирано по ЗДДС лице: непарична вноска – земи и сгради от Водно строителство
АД,ЕИК ********* .
На основание чл.125, ал.1 от ЗДДС /в сила от
01.01.2007г./ задълженото лице е подавало СД по ЗДДС съставени въз основа на
отчетните регистри по чл.124 от с.з.
За ревизираните периоди от 01.10.2016г. до
31.12.2017г. са подадени справки -декларации по ЗДДС по реда и в срока
определени в чл.125, ал.5 от ЗДДС.
В съответствие с разпоредбите на чл.125, ал.6 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./, информацията от регистрите е подадена на
магнитен носител, за което са издадени протоколи.
Към датата на ревизията данъчно-осигурителната
сметка е уточнена със счетоводните сметки, отчитащи ДДС.
При проверка на данните от дневниците за покупки и
продажби и съпоставката им с информацията от справките-декларации не са
установени различия.
1/. Фирмата е започнала двумесечна процедура по
приспадане на ДДС, съгл. чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС с подаване на
справка-декларация през данъчен период 01.08-31.08.2016 г. Същата приключва с
подаване на СД за данъчен период 01.10.2016г. - 31.10.2016г. като данъкът за
възстановяване съгласно чл.92, ал.1, т.4 е в размер на 647.69лв. Сумата не е
възстановена до момента на издаване на настоящия РД.
2/.Фирмата е започнала двумесечна процедура по
приспадане на ДДС, съгл. чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС по приспадане на ДДС с
подаване на справка-декларация за данъчен период 01.11-30.11.2016г., приключва
с подаване на СД за данъчен период 01.01.2017г.-31.01.2017г. като данъкът за
възстановяване съгласно чл.92, ал.1, т.4 е в размер на 12300.00лв. Сумата е
възстановена ефективно с АПВ № П-03002717031928-004-001 / 01.03.2017 г.
През ревизираният период дружеството не е
декларирало извършен внос, износ, ВОП, ВОД, извършени доставки при условията на
дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната и
доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС, вкл. доставки при условията на дистанционни
продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
За ревизираните данъчни периоди от 01.10.2016г. до
31.12.2017г. дружеството не е извършвало доставки /облагаеми и/или освободени/
съответно не са издавани данъчни документи по реда на чл.112-120 от ЗДДС /в
сила от 01.01.2007г./. Подаваните дневници за продажби за ревизирания период са
с нулеви данни.
В хода ревизията
е установено, че У.ПРО ЕАД е отразило фактури в дневниците за покупки и в
справките - декларации за посочените данъчни периоди и е ползвало право на
пълен данъчен кредит по фактури, издадени от следните контрагенти :
-„ЕЛАНА
ИНВЕСТМЪНТ" АД с ЕИК *********: фактура № **********/20.11.2015г. на
стойност – 3000.00лв. и ДДС – 600.00лв., с предмет – плащане по договор № 9822
от 05.11.2015г. за предоставяне на консултантски услуги, включена в дневника за
продажби за данъчен период 01.10-31.10.2016г.; фактура №
**********/17.12.2015г. на стойност – 12000.00лв. и ДДС – 2400.00лв., с предмет
– плащане по договор № 9822 от 05.11.2015г. за предоставяне на консултантски
услуги, включена в дневника за продажби за данъчен период 01.11-30.11.2016г.; фактура
№ **********/06.12.2016г. на стойност – 45000.00лв. и ДДС – 9000.00лв., с предмет
– плащане по договор № 9822 от 05.11.2015г. за предоставяне на консултантски
услуги, включена в дневника за продажби за данъчен период 01.01-31.01.2017г.;
-„ЦИЕС" ЕООД с ЕИК *********:фактура №
**********/04.12.2015г. на стойност – 1500.00лв. и ДДС – 300.00лв., с предмет
аванс -задължение по договор от 03.12.2015г. за обследване за енергийна
ефективност на промишлена система за сушене и балиране на био люцерна и сено,
включена в дневника за продажби за данъчен период 01.11-30.11.2016г.; фактура №
**********/15.12.2015г. на стойност – 1500.00лв. и ДДС – 300.00лв., с предмет
задължение по договор от 03.12.2015г. за обследване за енергийна ефективност на
промишлена система за сушене и балиране на био люцерна и сено, включена в
дневника за продажби за данъчен период 01.11-30.11.2016г.
Установено е, че услугите по гореописаните договори
са реално осъществени и въз основа на тях е сключен договор между ДФ „Земеделие"
и „Билдинвест 2012" ЕАД № 27/04/2/0/00239 от 06.12.2016 г. за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.2 „Инвестиции в преработка
на/Маркетинг на селскостопански продукти" от програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони". Разходите са счетоводно отразени по
сметка 207 Разходи за придобиване на ДМА и възлизат на 64 500,00лв., видно
от оборотната ведомост за 2017 г.
Във връзка с ИПДПОТЛ изх. № Р-
03002721004980-041-001/04.10.2021 г. до ДФ Земеделие, е получен отговор, от
който е видно, че процесният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ е едностранно прекратен от страната на ДФ Земеделие с Решение за
прекратяване на договор № 27/04/2/0/00239/04/01 и било отказано изплащането на
финансовата помощ по проекта - не са извършени плащания на безвъзмездна
финансова помощ по проекта, поради неспазено задължение по чл. 6 ал. 3. т. 1 от
договора, а именно ползвателят „Билдинвест 2012"ЕАД да започне реално
изпълнение на инвестицията в срок не по-дълъг от дванадесет месеца от сключения
договор. От страна на фонда са представени Договор № 27/04/2/0/00239 от
06.12.2016г. с приложения: уведомително писмо - предизвестие с изх.№ 02-
2600/7014#2 от 08.12.2017г. с обратна разписка за получаването му и Решение за
прекратяване на договор № 27/04/2/0/00239 /04/01.
По повод ИПДПОЗЛ
№Р-03002721004980-040-001/02.11.2021г., ревизираното лице е представило писмено
обяснение за причините довели до прекратяване на договор № 27/04/2/0/00239.
сключен между ДФ Земеделие и „Билдинвест 2012“ ЕАД и отказа за заплащане на
финансова помощ. По сведения от предходния изпълнителен директор на „Билдинвест
2012" ЕАД, причината за спиране на проекта „Предприятие за преработка на
ароматни култури" в с. Хан Крум, обш. Велики Преслав, е отказ от страна на
Китайската карантинна инспекция на КНР да издаде сертификат за внос на балирана
люцерна, какъвто п.дукт е щял да бъде преработван в „Предприятието за
преработка на ароматни култури“. Представено е Разрешение за строеж № 35 от
09.12.2015 г., издадено от Община Велики Преслав за строеж на „Предприятието за
преработка на ароматни култури“ в землището на с. Хан Крум, общ. Велики
Преслав, обл. Шумен и удостоверение с изх.№203/11.11.2021 г. на главния
архитект на Община Велики Преслав, от което е видно, че въз основа на разрешението
за строеж на „Предприятие за преработка на ароматни култури" не е издаван
протокол за определяне на строителна линия, от което е направен извод, че е
изтекъл срокът от 3 години за започване и 5 години за завършване па строежа,
което представлява обективна пречка за осъществяване на инвестиционните
намерения на предходното ръководство на „У.про" ЕАД /преди „Билдинвест
2012"ЕАД/.
Ревизираното дружество е предприело изграждането на
предприятие за преработка на отпадъци, във връзка с което са представени
документи. На основание договор от 21.07.2021 г. се изработва инвестиционен
проект по част Технологична на обект „Площадка дейност с отпадъци“ първи
етап-Инсталация за рециклиране на излезли от употреба автомобилни гуми/; преустройство
на съществуващо хале, намиращо се в с. Хан Крум; събаряне на стара сграда,
разчистване и подготвяне на поземления имот за строителна площадка. Във връзка
с инвестиционното намерерие е издадено Решение №ШУ-08-ПР/202 г. от РИОСВ —
Шумен за предприятие за преработка на отпадъци, представени са и фактури за
дейности, свързани с подготовката на строителната площадка за новия проект
„Инсталация за рециклиране на излезли от употреба автомобилни гуми"
/Преустройство на съществуващо хале, намиращо се в с. Хан Крум /.
С оглед спиране на проекта: „Предприятие за
преработка на ароматни култури“ новото ръководство на дружеството е направило
анализ на получените проекти, оценки и документация през периода 2015-2016г. и
преценило, че не е възможно преработване и използването им при изпълнението на
новия проект „Инсталация за рециклиране на излезли от употреба автомобилни
гуми" поради значителните различия в нормативните изисквания за
съответната дейност.
Прието от ревизиращите органи е, че не се очакват
бъдещи икономически изгоди от натрупаните разходи в сч. с-ка 207 обект
„Предприятие за преработка на ароматни култури“, към настоящия момент тези
разходи не отговарят на изискванията на § 3.1 на СС 16 Дълготрайни материални
активи за признаване в баланса като актив и на основание § 11.1 от същия
счетоводен стандарт и следва да бъдат отписани и отчетени като загуба
/л.95-96/.
Обяснения в тази посока са дадени и в хода на
извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, така и в хода на
ревизионното производство, но не са представени никакви доказателства, от които
да е видно, че причината за преустановяване реализацията на инвестиционния
проект е извън контрола на ревизираното лице.
Съобразено е, че „У.Про" ЕАД не представя доказателства з.наличие на обективни
причини, налагащи преустановяване реализацията на инвестиционния проект и, че
това преустановяване е временно, т е., лицето има намерение в бъдещ момент да
реализира проекта и да го използва във връзка с икономическата си дейност. От представените
документи относно намеренията на дружеството, се потвърждава извода, че този
проект няма да бъде реализиран.
С РА е извършена корекция на ползвания данъчен
кредит от 12 600.00 лв., когато е преустановена реализацията на инвестиционния
проект, т.е., м. декември 2017г. - моментът, в който е установено, че
дружеството не е използвало и няма да използва услугите за извършване на
облагаеми доставки, видно от диспозитива на решение №27/04/2/0/00239/04/01 изх.
№ 01-3600/7014 от 23.01.2018 г., с което е отказано финансиране и е прекратен
договор №27/04/2/0/00239 от 06.12.2016 г. поради незапочване на изпълнение,
най-късно до 06.12.2017 г., с оглед което дружесвото възниква задължение да
извърши корекция на приспаднатия данък по реда на чл. 79. ал. 2. във връзка е
ал. 4 от ЗДДС към 31.12.2017 г. по фактури, издадени от „Елана Инвестмънт"
АД и „Ц.з.и.и е.с." ЕООД, общо с данъчна основа - 63 000,00 лв. и ДДС - 12
600.00 лв.
След оспорване
на РА по административен ред с жалба вх.
13-1/16.03.2022 г. е постановено Решение №67/18.05.2022 г. на директор
ОДОП-Варна при ЦУ на НАП, с което е потвърден ревизионен акт №
Р-03002721004980-091-001/17.02.2022 г., издаден от органа възложил ревизията –
началник сектор О.Й.Г.и главния инспектор по приходите Н.К.И. Б. - ръководител
на ревизията. Същото е съобщено по електронен път на дружеството на 18.05.2022
г., което на 01.06.2022 г. депозирало жалба срещу РА чрез изпращането й
посредством курирер до ШАС чрез директор ОДОП – Варна при ЦУ на НАП.
При тези безспорно установени факти за преустановяване реализацията на инвестиционния проект
и, че това преустановяване е временно, т е., лицето има намерение в бъдеш
момент да реализира проекта и да го използва във връзка с икономическата си
дейност, приходните органи правят извод, че услугите по които РЛ е получател по фактури издадени от
„Елана инвестмънт“ АД и „Ц.за и.и е.с.
(ЦИЕС)“ЕООД няма да послужат за
извършването на последващи облагаеми доставки, поради което за тях са налице
основанията по чл. 79, ал. 2 от ЗДДС за корекция на упражненото право на данъчен кредит от
12 600.00 лв., през периода, в който е погасена възможността за реализиране на
инвестицията-м. декември 2017 г., поради което се дължи данък в размер на
ползвания данъчен кредит.
Без
да оспорва извода на приходните органи, че въпросните услуги, на които е получател няма да послужат за
извършването на последващи облагаеми доставки, дружеството-жалбоподател оспорва
наличието на основанието за корекция по чл. 79, ал. 2 от ЗДДС.
Неотносими
са и доводите за липсата на доказани от приходните органи факти за упражняване
на правото на данъчен кредит с измамна цел или с цел злоупотреба – такива
факти, присъщи най-вече за случаите на първоначално отказано от адм. орган
право на данъчен кредит не са изложени в РА, като основанието за извършената с
него корекция е различно от тях.
Следващият
неотносимо изложен в жалбата аргумент е този във връзка с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗДДС – изложените в РА факти изобщо нямат предвид
условията на тази разпоредба, касаещи изменението на данъчната основа. Проверката
на материалната законосъобразност на оспореният РА е спрямо изложените в него
факти, а както вече бе посочено те касаят регламентираните в разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ЗДДС случаи при които не е налице право на данъчен кредит.
Като
твърди, че предвиденото в разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ЗДДС условие за корекция изразяващо се в липсата на право
на приспадане на данъчен кредит при извършване на последваща доставка, не е
тъждествено с фактите по казуса според които получената стока/услуга изобщо не
е използвана, жалбоподателят застъпва тезата, че правото на данъчен кредит
остава незасегнато дори ако впоследствие възникнат обстоятелства извън контрола
на лицето, поради които то никога не е използвало получените стоки и услуги за
осъществяване на последващи облагаеми доставки.
Това
виждане на жалбоподателя е основано на Решение на СЕС по дело № С-32/03, според т.22, според което, в практиката на
приходната администрация и на някои юрисдикции в България се изисква доказване
на реалността на предходните доставки, за да се признае на данъчнозадълженото
лице право да приспада ДДС и С110/94, &18,
както и член 17 от Шеста директива на Съвета 77/388/ЕИО от 17.05.1977 г. относно хармонизирането на законите
на държавите-членки относно данъците върху оборота – Обща система на данък
върху добавената стойност: еднаква база за оценка трябва да се тълкува като
позволяваща на данъчно задължено лице да действа като такова за приспадане на
дължимия от него ДДС върху стоки или услуги, доставени му за целите на
инвестиционната работа, предназначена да бъде използвана във връзка с облагаеми
доставки. Правото на приспадане остава, когато поради обстоятелства извън
неговия контрол данъчно задълженото лице никога не е използвало тези стоки или
услуги за целите на извършване на облагаеми сделки. Доставка на инвестиционни
стоки през периода на корекция, когато това се случи, може да доведе до
корекция на приспадането при условията, определени в чл. 20, параграф 3 от Директива 77/388. Не е съществено различен и смисълът на другото
цитирано в жалбата Решение на СЕС по дело № С-110/94, съгласно което чл. 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17.05.1977 г. относно хармонизирането на
законите на държавите-членки относно данъците върху оборота- Обща система на
данък върху добавената стойност: единна база за оценка трябва да се тълкува в
смисъл, че: когато данъчният орган е приел, че дружеството, което е декларирало
намерение да започне икономическа дейност пораждаща облагаеми сделки, има
статут на данъчно задължено лице за целите на ДДС, възлагането на проучване на
рентабилността по отношение на предвидената дейност може да се разглежда като
икономическа дейност по смисъла на този член, дори ако целта на това проучване
е да проучи до каква степен предвидената дейност е печеливша и, че освен в
случаи на измама или злоупотреба, статутът на данъчно задължено лице за целите
на ДДС не може да бъде оттеглен от това дружество със задна дата, когато с
оглед на резултатите от това проучване е било решено да не се премести до
оперативната фаза, но да постави дружеството в ликвидация, в резултат на което
предвидената икономическа дейност не е породила облагаеми сделки – тук,
обективният факт з.установена липса на рентабилност от предвидената
икономическа дейност също се явява намиращо се извън контрола на данъчно
задълженото лице обстоятелство.
Така
предявеното с жалбата възражение е относимо към фактите по оспореният РА – Договорът
с ДФ „Земеделие“ е прекратен, съответно липсва финансиране на инвестицията за
извършените от дружеството плащания по издадените от „Елана инвестмънт“ АД и „Ц.за
и.и е.с. (ЦИЕС)“ЕООД фактури.
Съобразно
тези обстоятелства, спорът е затова дали възникналите след упражняването на
правото на данъчен кредит факти по прекратяването на договора за и свързаната с
това фактическа невъзможност за извършването на инвестицията, представляват
обстоятелства извън контрола на лицето, които да дадат основание упражненото от
него право на данъчен кредит да остане незасегнато.
С
решение №27/04/2/0/00239/04/01 изх. № 01-3600/7014 от 23.01.2018 г. е отказано
финансиране и е прекратен договор №27/04/2/0/00239 от 06.12.2016 г. поради
незапочване на изпълнение, най-късно до 06.12.2017 г., Прекратяването на
договора представлява юр. факт, който като такъв може да служи като основание з.корекция
по чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, доколкото свързаните с него и получени от РЛ услуги
обективно няма да бъдат използвани за следващи облагаеми доставки по
реализиране на инвестицията, т. е. тук прекратяването на договора не притежава
смисъла на случаите по чл. 78, ал. 2 от ЗДДС, тъй като договорите между РЛ-получател и неговите
доставчици „Елана
инвестмънт“ АД и „Ц.за и.и е.с.
(ЦИЕС)“ЕООД не са развалени.
Тъй като
доставките на услуги във връзка с процесния проект няма да бъдат използвани от
ревизираното дружество за дейност, която ще формира облагаем оборот, с РА е
прието, че лицето дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит на основание
чл. 79. ал.2 от ЗДДС, в данъчния период, в който обстоятелствата, че доставките
няма да се използват за икономическата дейност на лицето са му станали известни
/чл. 79. ал.4 ол ЗДДС/. Становището на дружеството, че не следва да се
извършва корекция на ползвания данъчен кредит във връзка с прекратения проект,
тъй като причината за неговото прекратяване била отказ от страна на Китайската
карантинна инспекция на КНР да издаде сертификат за внос на балирана люцерна,
какъвто продукт е щял да бъде преработван в “Предприятието за преработка на
ароматни култури". Същата причина според ЗЛ е обстоятелство, независещо от
дружеството.
Тези твърдения не са подкрепени с никакви
доказателства. Не се установява причинно следствена връзка между посоченото
обстоятелство и сключения договор с ДФ „Земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020г. Съгласно директивите на ЕО и Наредба №20/27.10.2015 г.. отпуснатите
финансирания са за инвестиции, които освен да създават работни места в
определени селски райони, но и минимум 30 % от суровината за
преработка да е от местно производство, т.е. стимулиране на селскостопанските
производители в същия район чрез изкупуване и преработка на произведената от
тях продукция.
В сключеният между „Билдинвест 2012" ЕАД и ДФ „Земеделие“
договор № 27/04/2/0/00239/06.12.2016г. за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от п.грамата за,
развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от
европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, липсва
регламентирана невъзможност като предпоставка за прекратяване на договора,
каквито са разписани в чл. 22. ал.
2: а/смърт
на бенефициера; б/дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенецифиера;
в/тежко природно бедствие, което е засегнато сериозно стопанството; г/ случайно
унищожение на постройките за животни на стопанството; д/ епизоотия или болест
по растенията, която е засегната съответно част или всички селскостопански
животни или земеделски култури на бенефициера; е/ отчуждаване на цялото
стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло
да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
Оспорващият не ангажира доказателства за
наличието на някои от горепосочените обстоятелства.
Съобразявайки
се с даденото в Решението на СЕС по дело № С-37/95
тълкуване, съдът намира, че неизползването от РЛ на получените от него стоки и
услуги за целите на извършване на облагаеми сделки, не се дължи на намиращи се
извън неговият контрол обстоятелства.
Съображенията
за този извод са следните: Правният ефект от прекратяването на договора и
изтичането срока на издадените строителни книжа за изграждане на инвестицията- Разрешение
за строеж № 35 от 09.12.2015 г., издадено от Община Велики Преслав за строеж на
„Предприятието за преработка на ароматни култури“ в землището на с. Хан Крум,
общ. Велики Преслав, обл. Шумен и удостоверение с изх.№203/11.11.2021 г. на
главния архитект на Община Велики Преслав, от което е видно, че въз основа на
разрешението за строеж на „Предприятие за преработка на ароматни култури"
не е издаван протокол за определяне на строителна линия, води до извод, че е
изтекъл срокът от 3 години за започване и 5 години за завършване па строежа,
което представлява обективна пречка за осъществяване на инвестиционните
намерения на предходното ръководство на „У.про" ЕАД /преди „Билдинвест
2012"ЕАД/, респ. налице е фактическата невъзможност за извършване на
строителството. Отговорността за неизпълнението на договора е на дружеството-жалбоподател,
доколкото в негова тежест е да докаже, че неизпълнението на инвестицията е по
причини и обстоятелства, извън контрола на лицето, които да дадат основание
упражненото от него право на данъчен кредит да остане незасегнато.
В
тази насока е релевирано твърдение, недоказано нито в хода на ревизионното
производство, нито в съдебната фаза, свързано с отказ от страна на Китайската карантинна
инспекция да издаде сертификат за внос на балирана люцерна, какъвто продукт е
трябвало да бъде преработван в предприятието. Липсва представена кореспонденция
с евентуален доставчик на тази суровина, както и доказателства за предприети
действия от страна на дружеството за снабдяване с необходимите документи, респ.
твърденият отказ и причините за него, с оглед съобразяването им при
извършването на преценка дали са налице обстоятелства,
извън контрола на лицето, които да дадат основание упражненото от него право на
данъчен кредит да остане незасегнато.
Настоящият
съдебен състав приема, че всички факти които са в състояние да породят
отговорност за даден правен субект са такива намиращи се в негов контрол, т. е.
на плоскостта на изпълнението на договорите извън контрол по смисъла на
решението на СЕС по дело № С-37/95,
се намират форсмажорните обстоятелства или т. нар. непреодолима сила, какъвто
случаят не се сочи.
Неизползваните
за осъществяване на последващи облагаеми сделки и получени от РЛ услуги с
упражнено по тях право на приспадане на данъчен кредит са резултат от
уговорките по договора и след като отговорността за неизпълнението на този
договор е за дружеството-жалбоподател, то отговорността за неизползването на
така получените стоки и услуги за целите на извършване на облагаеми сделки е
също негова.
Така
наличната отговорност означава, че релевантните за правото на данъчен кредит
обстоятелства са били изцяло под контрола на РЛ, а след като това е така, то по
аргумент на противното от Решението на СЕС по дело № С-37/95
следва извода, че правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде
засегнато чрез извършването на корекция. Последната е извършена от приходните
органи в пълно съответствие с условията на разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ЗДДС – настъпилите след упражняване на правото на данъчен
кредит и намиращи се под контрола на РЛ юридически факти, обективиращи правна и
фактическа невъзможност за реализиране на инвестицията, което означава
невъзможност за извършване на последващи облагаеми сделки, поставя РЛ в
условията като тези на понасящия тежестта на данъка краен потребител. С оглед
последното, РЛ дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит и тъй като
спорът е за основанието за корекция, а не за размера, то при правилно
приложение на материално-правната норма на чл. 79, ал. 2 от ЗДДС е установено с РА задължение за ДДС по ЗДДС за
данъчен период м. декември 2017 г. в размер на 12 600 лв, глвница и лихви
в размер на 5 232.92 лв., като по отношение законосъобразното определяне
на данъчния период от страна на приходните органи е налице обсъждане на
възраженията по-горе в мотивационната част на настоящото изложение, поради
което аргументите не следва да се преповтарят.
Гореизложените
мотиви се подкрепят и от Решение по дело С-334/10 и С-97/90 - условие за
възникване на правото на приспадане е съответната стока или услуга да се
използва за целите на облагаеми доставки. Тъй като към момента на възникване на
правото не може да се определи дали съответната стока/услуга ще се ползва за
такива цели, именно с оглед принципа, че правото на приспадане възниква още в
момента на получаване на доставката или услугата. Действителното използване за
целите на облагаеми доставки винаги започва след това, поради което за
възникване на правото на приспадане решаващо е само установеното по обективни
признаци намерение за такова използване.
Обратно,
за целите на корекцията на приспаднатия данък може да се прецени вече как в
действителност са били използвани доставките, по които е упражнено правото на
приспадане. Това е така, защото правилата на корекцията целят да увеличат
точността на приспадането така, че да се осигури неутралитета на ДДС по начин,
по който осъществените на предходния етап операции да продължат да предоставят
право на приспадане, само доколкото служат за получаване на обложени с такъв
данък доставки - решение по дело С-234/11.
При
това положение, в случай, че в период, последващ подаването на справката-
декларация настъпят обстоятелства, които водят до промяна на първоначалното
право на приспадане, т.е. стоките или услугите не могат да се използват за
целите на облагаеми доставки в периода, в който са настъпили тези
обстоятелства, следва да се извърши корекция на правото на приспадане.
Настоящата
инстанция споделя изводите на ревизиращите, че едностранното разваляне на
договора за финансиране от страна на ДФ Земеделие поради неизпълнение на
условията от ЗЛ представлява промяна на факторите, определящи правото на
приспадане по смисъла на чл. 185 от Директива 2006/112. Налице е прекъсване на пряката и непосредствена връзка
между първоначалното придобиване на услугите и осъществените впоследствие
икономически дейности от данъчнозадълженото лице /разработване на друг проект с
коренно различна дейност/.
След
като е безусловно, че доставките, по които ревизираното дружество е приспаднато
данъчен кредит, няма да се използват за последващи облагаеми доставки, свързани
с реализиране на замисления проект „Предприятие за преработка на ароматни
култури", то следва да се приеме, че получените от него стоки и услуги не
са свързани с независимата му икономическа дейност. По аргумент от чл. 70 ал. 1, т. 2 ЗДДС, за дейности, различни от икономическата дейност
на лицето, не е налице право на приспатане на данъчен кредит, независимо че са
налице условията по чл. 69 или чл. 74 ЗДДС. Изводът е. че доставките на услуги във връзка с процесния
проект няма да бъдат използвани от ревизираното дружество за дейност, която ще
формира облагаем оборот, поради което лицето дължи данък в размер на ползвания
данъчен кредит.
При
така установените процесуална и материална законосъобразност на оспореният РА
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна, при който
изход от делото и съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, жалбоподателят дължи на ответника заплащане на
сторените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед
осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт М. М.,
посредством представянето на становища по доказателствата и спора. Съобразно
целият спорен материален интерес /главница+лихви/ в размер на 17 832.92 лв.
и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,
дължимите от оспорващия на ответника разноски са в размер на 2004. 96 лв.
Водим
от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба от „У.Про“ ЕАД, ЕИК ++++++++, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изп. директор С.Д.С. против Ревизионен акт №
Р-03002721004980-091-001/17.02.2022 г., издаден от О.Й.Г.- Началник сектор,
възложил ревизията и Н.К.И. - главен инспектор по приходите при ТД на
НАП-гр.Варна, потвърден с Решение № 67/18.05.2022 г. на директора на Дирекция
“ОДОП“-гр.Варна, с който е определено задължение на „У.Про“ ЕАД по ЗДДС за
данъчен период м. декември 2017г. в размер на 12 600 лева, ведно с лихви з.забава
в размер на 5 232.92 лв. в резултат на извършена корекция по реда на
чл.79, ал.2, във вр. с ал. 4 от ЗДДС за приспадане на ДДС по фактури издадени от „Елана инвестмънт“ АД
и „Ц.за и.и е.с. (ЦИЕС)“ЕООД.
ОСЪЖДА „У.Про“
ЕАД, ЕИК ++++++++, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изп. директор С.Д.С. да заплати на
Национална агенция за приходите за разноски по делото сумата от 2004. 96 лв. /две
хиляди и четири лева и деветдесет и шест стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: