Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 14.04.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
осми януари две
хиляди двадесет и втора година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
889 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по иск за делба с правно основание чл. 69 от ЗН във втората фаза – по
извършване на делбата.
С решение **60033
от 28.09.2020г., влязло в законна сила на 23.10.2020г. е допусната съдебна
делба между:
І. Л.Г.Л. с
ЕГН ********** ***, п.к. ****, ул. „К.“ ** от една страна, Х.Г.П. с ЕГН **********
***, п.к. ****, ул. „Н.Т.“ **0 и Н.И.П. с ЕГН ********** ***, от друга страна,
на следния техен съсобствен недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО, цялото
застроено и незастроено, с площ от 490 (четиристотин и девет десет) кв.м, находящо се гр. К., общ. К., обл.
П., ул. „Н.Т.“ **0, съставляващо поземлен имот с пл. № 1946 (хиляда деветстотин
четиридесет и шест), за който е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ №
VІІ-1491 (седем, отреден от имот хиляда четиристотин деветдесет и едно), в
кв.100 (сто), по плана на града с площ от 490 кв.м, като ПИ с пл. № 1946
участва в УПИ № VІІ-1491 с 460 (четиристотин и шестдесет) кв.м, а 30 (тридесет)
кв.м от УПИ № VІІ-1491 участват в реализирана улица с о.т. 190-198 - публична
общинска собственост, при съседи на дворното място: от две страни улица, УПИ
VI-3069, УПИ № VІІІ-3775, който
недвижими имот по понастоящем съставлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ****************,
хиляда деветстотин четиридесет и шест) по кадастрална карта и кадастрални
регистри на град К., O.К., област П., одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР; с административен адрес на поземления
имот: гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Н.Т.“ **0; площ:
448 (четиристотин четиридесет и осем) кв.м; трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
метра); предходен идентификатор: няма; номер по предходен план: 1946, кв. 100,
парцел VІІ-1946; съседи: **********, **********, **********, **********, ПРИ
КВОТИ: за Л.Г.Л. - 1/3 (една трета) идеална част, за Х.Г.П. - 1/3 (една трета)
идеална част; за Н.И.П. - 1/3 (една трета) идеална част.
ІІ. Л.Г.Л. с
ЕГН ********** ***, п.к. ****, ул. „К.“ ** от една страна и Х.Г.П. с ЕГН **********
***, п.к. ****, ул. „Н.Т.“ **0 от друга страна, на следните техни съсобствени недвижими
имот, а именно: 1) СГРАДА с идентификатор № **********(**********, **********)
по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР; с административен адрес на поземления
имот: гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Н.Т.“ **0;
застроена площ от 61 (шестдесет и един) кв.м; брой етажи: 2; предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна, която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *************; 2) СГРАДА с идентификатор *************(**********,
точка, хиляда деветстотин четиридесет и шест, точка, две) по кадастрална карта
и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР; с административен адрес на поземления имот: гр. К.,
общ. К., обл. П., ул. „Н.Т.“ **0; площ от 9 (девет)
кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда, която сграда е
разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *************; 3) СГРАДА с
идентификатор *************.3 (**********, точка, хиляда деветстотин
четиридесет и шест, точка, три) по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК;
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с
административен адрес на поземления имот: гр. К., общ. К., обл.
П., ул. „Н.Т.“ **0; площ: 34 (тридесет и четири) кв.м, брой етажи: 1,
предназначение: хангар, депо, гараж, която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор *************, ПРИ КВОТИ: за Л.Г.Л. - ½ (една втора)
идеална част, за Х.Г.П. - ½ (една втора) идеална част.
В първото
заседание след допускане на делбата ответницата Х.Г.П. е направила и е приета
претенцията й за възлагане по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК на допуснатия до
делба имот – дворно място с къща, като основава претенцията си на това, че е
живяла в имота при откриване на наследството.
Възлагателната претенция е
направена в преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК,
допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
Ищецът Л.Г.Л.
оспорва възлагателната претенция като съсобствеността
между страните е възникнала от повече от един юридически факт – наследяване и
договор за дарение.
Ответникът Н.И.П.
не взема становище по възлагагателната претенция.
В първото по
делото заседание след допускане на делбата, ответницата Х.П. е предявила
претенция по сметки.
Ответникът Н.П.
не взема становище по претенцията.
Ответникът Л.Л. счита същата за нередовна и моли съда да прекрати производството
в тази част, а в случай че я допусне до разглеждане, да я отхвърли като
неоснователна. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
От събраните по делото доказателства съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТНОСНО
способа за извършване на делбата:
Съсобствеността
в делбеното производство се прекратява чрез възлагане
по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по чл.352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК или чрез изнасянето
им на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на
реалните дялове съответства на броя на съделителите и
доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на
делбата, всеки от съделителите следва да получи
реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се
изнесе на публична продан и съделителите да получат
паричната равностойност на дела си от продажната цена. При направена възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал.1 или ал.2 от ГПК, когато до съдебна делба е допуснат жилищен имот, съдът следва първо да
разгледа основателността на претенцията, и след това да избере способа, по
който да извърши делбата.
ОТНОСНО
претенцията за възлагане на имота:
Във втората
фаза на делбеното производство е изготвено, изслушано
и прието от съда заключение на вещо лице М.К. по назначената по делото
съдебно-техническа и оценъчна експертиза, съгласно което имотът предмет на делба
е неподеляем, като е дадено заключение, че неподеляеми са както дворното място, така и всяка от
сградите в него. Справедливата пазарна
оценка на дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор - *************
възлиза на 50 700 лева; на сграда с идентификатор **********– 18 970
лева; на сграда с идентификатор *************– 500 лева; на сграда с
идентификатор *************.3 – 2500 лева.
Във връзка с
доказване на претенцията за възлагане на имота, ищцата е представила
удостоверение за декларирани данни от O.К., от което се установява, че
единствения деклариран жилищен имот от нейна страна е процесния.
Разпоредбата
на чл. 349, ал. 2 ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) и разясненията
в ТР № 1/2004 год. на ВКС са приложими на общо основание. Съгласно приетото в
т.7 и т.8, от обхвата на този способ за извършване на делбата е изключена всяка
друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване,
както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция няма качеството на наследник или не
е живял в имота към момента на откриване на наследството. В настоящия случай
съсобствеността между съсобствениците на жилищната сграда е възникнала по
наследяване за двамата съделители след смъртта общия
им наследодател Г.В.през 1973 година, и по силата на договор за дарение,
сключен с третия наследник през 2007 г., т.е. съсобствеността върху жилището е
възникнала от повече от един юридически факт. Тези факти съдът е установил с
решението си по допускане на делбата. Поради липсва на всички изискуеми
предпоставки за възлагане на имота в дял на ищцата, съдът намира, че
претенцията й с правно основание чл. 349 ал.2 от ГПК следва да се остави без
уважение.
В конкретния
случай съдът намира, че най удачния способ за извършване на делбата на сградите
е по реда на чл. 353 от ГПК – чрез разпределение на самостоятелните обекти на
правото на собственост между двамата съделители.
По делото не
се спори, че ответницата Х.П. е единствената която живее в целия недвижим имот
– дворно място с къща и строителни подобрения. Същата твърди да е извършвала и
подобрения в имота и в тази връзка съдът е изслушал свидетели, чиито показания
не са оспорени в процеса. Ищецът живее в отдалечено населено място.
С тълкувателно
решение 2/2021 от 11.04.2022 г. по т.д.2/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за
да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до
делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). В мотивите си
ВКС приема следното: „Няма изискване в закона – ЗН и ГПК, дяловете да се
формират от еднородни имоти. Необходимо е обособените реални дялове да бъдат
съобразени с обема права на съделителите, за да се
избегне парично уравнение дяловете на съделителите на
значителна стойност. Добавянето обаче на още една предпоставка за прилагане на
този способ – еднородност на имотите, противоречи на чл. 353 ГПК и води до
съществено ограничаване приложението на този способ за извършване на делбата и
невъзможност съдът да прояви гъвкавост, като съобрази и критериите за удобно
разпределение – реално ползване, извършени подобрения в имота, т.е. спецификата
на всеки конкретен случай, за да се постигне справедливо ликвидиране на
съсобствеността, каквато е целта на разпоредбата. Извършването на делбата по
начин, че всеки съделител да получи реален дял, е
водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените имоти, както е подчертано и в т. 5 от ПП-7-73 г.,
не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото, съгласно
изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН - неравенството в стойността на дяловете
се уравнява в пари. Не е пречка и различието във вида и предназначението на делбените имоти. Понятието „различни по вид“ (разнородни)
имоти е относително, защото имотите могат да променят предназначението си както
по инициатива на собствениците, така и по инициатива на администрацията при
приемане на нов подробен устройствен план (ПУП), а това се отразява пряко върху
експлоатационните им качества и стойността им.“
В
задължителното за прилагане тълкувателно решение е прието, че за да се извърши
делбата по чл. 353 ГПК, не е необходимо имотите да са еднородни. Когато обаче
до делба са допуснати еднакви по вид и предназначение недвижими имоти, чийто
брой съответства на броя на съделителите/колената, както и други имоти, съдът, извършвайки делбата
по чл. 353 ГПК, следва да постави в дела на всеки съделител/коляно
от еднородните имоти.
В конкретния
случай съдът е допуснал до делба между двама съделители
два самостоятелни обекта на правото на собственост по смисъла на ЗУТ – неподеляема жилищна сграда и неподеляем
гараж, както и сграда с обслужващо предназначение, а отделно – дворното място е
допуснато до делба между трима съделители. Касае се
за неподеляемо дворно място, с изградена в него
жилищна сграда и гараж, който имот се ползва изцяло от ответницата П. за
жилищни нужди, подобрявала го е съвместно със съпруга си, а ищецът живее в
друго населено място.
Предвид на
това, съдът намира, че тегленето на жребий, дори между двамата съделители с равни права върху сградите е много неудобно.
За ответницата Х.П. е единствено жилище, налице е и друг самостоятелен обект на
правото на собственост, а именно – гараж, поради което за двамата съделители, притежаващи право на собственост върху
сградите, няма пречка съдът да извърши разпределение по реда на чл. 353 от ГПК,
което разрешение е съобразено с мотивите на приетото тълкувателно решение.
Съдът намира,
че е най-справедливо да разпредели в дял на ищеца СГРАДА с идентификатор *************.3
(**********, точка, хиляда деветстотин четиридесет и шест, точка, три) по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с административен адрес
на поземления имот: гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Н.Т.“
**0; площ: 34 (тридесет и четири) кв.м, брой етажи: 1, предназначение: хангар,
депо, гараж, която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *************,
представляваща самостоятелен обект на правото на собственост, и СГРАДА с
идентификатор *************(**********, точка, хиляда деветстотин четиридесет и
шест, точка, две) по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с
административен адрес на поземления имот: гр. К., общ. К., обл.
П., ул. „Н.Т.“ **0; площ от 9 (девет) кв.м, брой етажи: 1, с предназначение:
селскостопанска сграда, която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *************.
Така, ищецът
би получил в свой дял самостоятелен обект на правото на собственост – гараж,
както и сградата със стопанско предназначение, предвид по-ниската стойност общо
на двете. Делът му, касаещ допуснатите до делба
сгради, ще възлезе на 3000 лева съгласно неоспореното заключение на вещото
лице.
На ответницата
Х.П. съдът следва да разпредели в дял жилищната сграда, а именно СГРАДА с
идентификатор № **********(**********, **********) по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР; с административен адрес на поземления имот: гр. К.,
общ. К., обл. П., ул. „Н.Т.“ **0; застроена площ от
61 (шестдесет и един) кв.м; брой етажи: 2; предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *************.
Стойността на нейния дял възлиза на 18 970 лева.
Общата
стойност на дяловете на тези двама съсобственици, по отношение на сградите,
допуснати до делба, възлиза на 21 970 лева, а ½ от тази сума е в
размер на 10 985 лева. Следва за уравнение на дяловете да се осъди
ответницата Х.П. да заплати на ищеца Л.Л. сумата от
7 985 лева.
Според
настоящия съдебен състав, по отношение на поземлен имот с идентификатор *************
делбата следва да се извърши по реда на чл. 348 от ГПК чрез изнасянето му на
публична продан.
Според
трайната съдебна практика, дворното място е обща част по смисъла на чл.38 от ЗС
само, ако е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците
на терена. Липсата на съвпадение между посочените лица изключва възможността
дворното място да се третира като обща част на етажната собственост (дори
когато тя възниква във втората фаза на делбата), т.е. когато някой от
съсобствениците на терена не притежава отделен обект в съсобстсвеното
дворно място, не може да се приеме, че то е изгубило самостоятелния си характер
и се е трансформирало в обща част, предназначена да обслужва сградите в режим
на етажната собственост. В тази хипотеза, независимо, че са съсобственици на
терена, общо съпритежание на отделните етажни
собственици е само правото на строеж, по отношение на което обемът на правата
им се определя по правилата на чл.40 от ЗС, докато теренът остава в
съсобственост между всички съсобственици, включително непритежаващите
самостоятелен обект, при квоти, определени от придобивното
им основание.
Тъй като целта
на делбата е ликвидиране на съсобствеността, единствения способ за това се
явява публичната продан на терена. Недопустимо би било съдът да определи дялове
на двамата съделители, притежаващи право на
собственост върху сградите в терена, тъй като по отношение на ответника Н.П. то
би имало характер на принудителна продажба, каквато е недопустима.
Поради изложеното,
дворното място следва да бъде изнесено на публична продан. След изнасяне на
имота на публична продан, получените суми следва да се разпределят между съделителите съобразно квотите, при които е допусната
съдебната делба по 1/3 ид. част, и същевременно
сумата представлява стойността на дела на всеки съделител
по отношение на дворното място, както следва: Л.Г.Л. - 1/3 (една трета) идеална
част или 16 900 лева, Х.Г.П. - 1/3 (една трета) идеална част или
16 900 лева, за Н.И.П. - 1/3 (една трета)
идеална част или 16 900 лева.
При така
приетото разрешение, дяловете относно всички допуснати до делба имоти се
остойностяват както следва:
Л.Г.Л. - 27
885 лева, Х.Г.П. - 27 885 лева, за Н.И.П. - 16 900 лева.
ДЪРЖАВНИ ТАКСИ
по член 355, изр. І-во от ГПК:
За извършване
на делбата, всеки от съделителите следва да заплати
по сметка на КрлРС
държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела си, както следва:
Л.Г.Л. – 1115.40 лева, Х.Г.П. - 1115.40 лева, за Н.И.П. – 676.00 лева. Тъй като
ищецът Л.Г.Л. е внесъл недължимо сумата от 25.00 лева при образуване на делбеното производство, то същият следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 1090.40 лева.
2) ОТНОСНО
претенцията по чл. 346 от ГПК вр. с чл.61 ал.2 от ЗС.
Претендира се
от съделителката Х.П. приспадане на стойността на
извършените от нея подобрения в допуснатите до делба имоти, от стойността на
дяловете в делбеното имущество.
Съдът намира
претенцията за нередовна. Ищцата по сметки Х.П. е предявила претенцията, като е
предоставила списък с твърдените от нея СМР, извършени в имота, и е посочила годината
на извършването им. Поискала е извършените от нея СМР да бъдат приспаднати от
стойността на дяловете на останалите съделители. При
отстраняване на нередовностите на претенцията по
сметки, ищцата не е отстранила нередовностите, не е
формирала осъдителна претенция спрямо всеки от съделителите,
а е посочила, че желае цялата сума, вложена в СМР (включително частта, с която
същата е подобрявала собствените си частта от съсобствените
вещи), да се приспадне при определяне стойността на дяловете и така съдът да
определи стойността на дяловете на делбените имоти.
Въпреки изрично дадените от съда указания в първото по делото заседание, ищцата
по сметки да посочи осъдителен диапозитив, тези нередовности
не са отстранени. В уточняващата молба ищцата е посочила механизъм според който
цялата стойност на СМР следва да се приспадне от пазарната оценка на
допуснатите до делба дворно място и сгради, а остатъкът да представлява
стойността на дела на останалите съсобственици. Претенциите по сметки
представляват осъдителен по своя характер иск, макар да липсва изискване в
закона същите да отговарят на строго формалните изисквания по чл. 127 от ГПК.
Същите обаче следва да са конкретизирани поне по размер, доколкото съдът следва
да квалифицира отделните претенции едва след събиране на доказателствата, тъй
като в делбения процес се спазва общия принцип за
забрана на неоснователно обогатяване. В случая, съдът, дори да се извършил
оценка на твърдените СМР в имота, не може да замести волята на ищцата и да
формира от нейно име размерът на всяка конкретна претенция, спрямо всеки от
двамата ответниците отделно. Поради изложеното,
производството в частта по иска с правно основание чл. 61 ал.2 от ЗЗД, който е
осъдителен по своя характер, следва да се прекрати.
Следва да се
осъди ответницата Х.П. да заплати на ищеца Л.Л.
разноски за адвокатско възнаграждение само в частта относно претенцията по
сметки. За да определи размера на възнаграждението, предвид направеното от Х.П.
възражение за прекомерност, съдът намира следното: ищцата по сметки не е формулирала
конкретен и изяснен по размер иск срещу ответника Л.Л.,
поради което съдът не може да прецени размера на претенцията, респективно –
минималния размер на адвокатското възнаграждение. Във втората фаза на делбата
са проведени общо 7 съдебни заседания, като за всяко от тях след второто се
дължи възнаграждение в размер на 100 лева или общо 500 лева. От общо посочената
сума за извършени СМР, частта на Л.Л. възлиза на
15 634 лева, и според съда, най-справедливо е възнаграждението да се
изчисли върху тази сума (1/2 от твърдените СМР в сградите и 1/3 от твърдените
СМР в дворното място). Адвокатското възнаграждение при тези размери би
възлизало на 999 лева. При това положение, възнаграждението за адвокатска
защита следва да се редуцира до размера от 1500 лева при прекратяване на
производството.
Следва да се
осъди ответника Н.П. да заплати на ищеца Л.Л.
разноски за заплатената СТЕ във втората фаза на делбата в размер на 60 лева.
В останалата
част разноски не се присъжда – възнаграждението за заключението по СТЕ във
връзка с претенцията по чл. 344 от ГПК следва да остане за сметка на ищеца, тъй
като съдът отхвърли тази претенция, а държавна такса за образуване на
производството не се дължи, поради което съдът приспада сумата при присъждане
на държавната такса, която ищецът Л.Л. следва да
заплати върху стойността на дела си.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ИЗВЪРШВА съдебна делба между Л.Г.Л. с ЕГН **********
***, п.к. ****, ул. „К.“ ** от една страна и Х.Г.П. с ЕГН ********** ***, п.к. ****,
ул. „Н.Т.“ **0 от друга страна, на допуснатите до делба недвижими имоти, като
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 353 от ГПК имотите между съделителите
и съставя дяловете, както следва:
І. РАЗПРЕДЕЛЯ в ДЯЛ на Л.Г.Л. с ЕГН **********
***, п.к. ****, ул. „К.“ ** следните недвижими имоти:
1) СГРАДА с
идентификатор *************.3 (**********, точка, хиляда деветстотин
четиридесет и шест, точка, три) по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК;
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с
административен адрес на поземления имот: гр. К., общ. К., обл.
П., ул. „Н.Т.“ **0; площ: 34 (тридесет и четири) кв.м, брой етажи: 1, предназначение:
хангар, депо, гараж, която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
*************;
2) СГРАДА с
идентификатор *************(**********, точка, хиляда деветстотин четиридесет и
шест, точка, две) по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с
административен адрес на поземления имот: гр. К., общ. К., обл.
П., ул. „Н.Т.“ **0; площ от 9 (девет) кв.м, брой етажи: 1, с предназначение:
селскостопанска сграда, която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *************.
Стойността на
този дял възлиза на 3000 (три хиляди) лева.
ІІ. РАЗПРЕДЕЛЯ в ДЯЛ на Х.Г.П. с ЕГН **********
***, п.к. ****, ул. „Н.Т.“ **0 следния недвижим имот:
1) СГРАДА с
идентификатор № **********(**********, **********) по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР; с административен адрес на поземления имот: гр. К.,
общ. К., обл. П., ул. „Н.Т.“ **0; застроена площ от
61 (шестдесет и един) кв.м; брой етажи: 2; предназначение: жилищна сграда - еднофамилна,
която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *************.
Стойността на
този дял възлиза на 18 970 (осемнадесет хиляди деветстотин и седемдесет)
лева.
ОСЪЖДА Х.Г.П.
с ЕГН ********** ***, п.к. ****, ул. „Н.Т.“ **0 да заплати на Л.Г.Л. с ЕГН **********
***, п.к. ****, ул. „К.“ ** от една страна и Х.Г.П. с ЕГН ********** ***, п.к. ****,
ул. „Н.Т.“ **0 от друга страна, сумата
от 7 985 (седем хиляди деветстотин осемдесет и пет) лева, представляваща
уравнение на дяловете.
ІІІ. ИЗНАСЯ на публична продан, на
основание член 348 от ГПК, съсобствения между Л.Г.Л.
с ЕГН ********** ***, п.к. ****, ул. „К.“ **, Х.Г.П. с ЕГН ********** ***, п.к.
****, ул. „Н.Т.“ **0 и Н.И.П. с ЕГН ********** ***, недвижим имот, а именно:
ДВОРНО МЯСТО,
цялото застроено и незастроено, с площ от 490 (четиристотин и девет десет)
кв.м, находящо се гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Н.Т.“ **0, съставляващо поземлен имот с пл. №
1946 (хиляда деветстотин четиридесет и шест), за който е отреден урегулиран
поземлен имот /УПИ № VІІ-1491 (седем, отреден от имот хиляда четиристотин
деветдесет и едно), в кв.100 (сто), по плана на града с площ от 490 кв.м, като
ПИ с пл. № 1946 участва в УПИ № VІІ-1491 с 460 (четиристотин и шестдесет) кв.м,
а 30 (тридесет) кв.м от УПИ № VІІ-1491 участват в реализирана улица с о.т.
190-198 - публична общинска собственост, при съседи на дворното място: от две
страни улица, УПИ VI-3069, УПИ № VІІІ-3775,
който недвижими имот по понастоящем съставлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ ****************, хиляда деветстотин четиридесет и шест) по кадастрална карта
и кадастрални регистри на град К., O.К., област П., одобрени със Заповед
РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с административен адрес
на поземления имот: гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Н.Т.“
**0; площ: 448 (четиристотин четиридесет и осем) кв.м; трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
метра); предходен идентификатор: няма; номер по предходен план: 1946, кв. 100,
парцел VІІ-1946; съседи: **********, **********, **********, **********, ПРИ
ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА от 50 700 (петдесет хиляди и седемстотин) лева, като СЛЕД
извършване на проданта, получените суми се разделят както следва: 1/3 ид. част за Л.Г.Л., 1/3 ид. част
за Х.Г.П., 1/3 ид. част за Н.И.П..
ІV.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 129 ал.3 от ГПК, производството по иска по сметки,
предявен от Х.Г.П. с ЕГН ********** ***, п.к. ****, ул. „Н.Т.“ **0 против Л.Г.Л.
с ЕГН ********** ***, п.к. ****, ул. „К.“ ** от една страна, и Н.И.П. с ЕГН **********
***, поради неотстраняване на нередовностите по
молбата.
ОСЪЖДА Х.Г.П.
с ЕГН ********** ***, п.к. ****, ул. „Н.Т.“ **0 да заплати на Л.Г.Л. с ЕГН **********
***, п.к. ****, ул. „К.“ ** разноски по делото за реализирано адвокатско
възнаграждение в размер на 1500.00 лева.
ОСЪЖДА Н.И.П.
с ЕГН ********** *** да заплати на Л.Г.Л. с ЕГН ********** ***, п.к. ****, ул.
„К.“ ** разноски по делото за реализирано адвокатско възнаграждение в размер на
60.00 лева.
ОСЪЖДА Л.Г.Л.
с ЕГН ********** ***, п.к. ****, ул. „К.“ ** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер
на 1090.40 лева.
ОСЪЖДА Х.Г.П.
с ЕГН ********** ***, п.к. ****, ул. „Н.Т.“ **0 да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса
в размер на 1115.40 лева.
ОСЪЖДА Н.И.П.
с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на КрлРС държавна такса в размер на 676.00
лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от съобщението, а в
частта, с която производството по делото се прекратява, имаща характер на
определение, може да се обжалва пред Окръжен съд П. с частна жалба в
едноседмичен срок от връчване на съобщението.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: