Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1600                               12.05.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 18956 по описа за 2019 година.

 

Предявени са искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът К.Т.П. твърди, че през месеците януари и февруари 2014г. е предоставил на ответника суми в заем, чийто общ размер възлизал на 16 000 лева. Отделно от това, в началото на пролетта на същата година бил предоставил и 5000 евро. От този момент от предоставяне на съответните суми ответникът се задължил да върне в най-скоро време сумата 26000 лева. Конкретен срок за връщането не бил уговорен, но след като сумата не била възстановена до края на годината, ищецът твърди, че отправил покана да му бъде върната, тъй като уговорката била получените суми да бъдат върнати наведнъж общо. Тъй като изпълнение не последвало, се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумите по дадените в заем парични средства. Претендира се и законната лихва ведно с деловодни разноски.

Чрез особения си представител ответникът Д.С.И. оспорва иска. Счита, че той е неоснователен и че липсват доказателства за предоставяне на сумите. Прави се и възражение, че вземането е погасено по давност.

Съдът намери за установено следното:

            Установява се от събраните по делото гласни доказателства, както и от приложената преписка на Районна прокуратура Пловдив, че ищецът и ответникът са се познавали, тъй като ответникът бил клиент в притежавания от П. ресторант. В хода на общуването помежду им ответникът предложил на ищеца консултантски услуги във връзка с изготвяне на проект, с който ищецът да кандидатства за получаване на средства от ЕС / лист 75, 77 и 41 на прокурорската преписка/. Във връзка с това предложение, ищецът бил предоставил на ответника на два пъти по пет хиляди лева. По късно – в края на януари и началото на февруари 2014г. предал на ответника и сумите 5000 евро и 6000 лева. Относно тези суми, в проведения на досъдебното производство разпит, ответникът Д.С.И. признава, че са получени в заем от ищеца П., като поддържа, че ще ги върне / лист 46 от приложената прокурорска преписка/.

            Предаването на два пъти на суми от по пет хиляди лева всяка, се установяват от показанията на свидетелите Т.П. и И.Г.. Изложеното от тях относно предаване на сумите, се потвърждава косвено от съставените в досъдебното производство протоколи от разпит на свидетели, както и от признанието на ответника.

            На 31.03.2016г. ищецът П. изпратил до ответника нотариална покана, която била връчена на И. на 06.04.2016г. / лист 4 от приложеното гр.д. № 1698/2018г. на ПОС/. В същата ищецът заявявал, че предвид неизпълнението на задълженията поети от ответника и предвид изложеното от И. /пред органите на досъдебното производство/ становище, че сумите са били дадени като заем без срок, желае всички предоставени средства – общо 26000 лв. да му бъдат върнати в седмодневен срок от връчването на поканата. 

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Ищецът е влязъл в отношения с ответника по повод предоставяне на консултантски услуги, като във връзка с това са били предоставени на два пъти суми от по 5000 лева. Впоследствие е била предоставена като заем сума от 16000 лева. Ответникът не е изпълнил поетите към ищеца задължения във връзка с консултиране, като същевременно признава получаването на сумата от 16000 лева, за която твърди, че е заем. С отправената нотариална покана, ищецът който е кредитор и комуто е било известно становището на ответника, че сумите са предоставени в заем, е обективирал съгласие отношенията между него и ответника да бъдат преоформени като такива по договор за заем. Следователно може да се приеме, че е налице съгласие от страна на кредитора относно подновяване на вземането по смисъла на чл.107 ЗЗД. По този начин всички съществуващите стари правоотношения между страните – това във връзка с връщане на сумите предоставени за консултантски услуги и другото относно предоставяне на суми в заем, са се погасили, като е възникнало едно ново правоотношение - заемно.

             Съгласно чл.240 ЗЗД заемателят следва да върне на заемодателя дадената парична сума. Тъй като определеният от кредитора срок по нотариалната покана е изтекъл ответникът дължи връщане общо на сумата предмет на иска – 26000 лв.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответника относно наличие на изтекла погасителна давност. Срокът на давността в случая е по чл. 110 ЗЗД  - пет години. Срокът започва да тече от датата на подновяването на вземането и към момента на завеждане на иска не е изтекъл. 

Предвид изложеното съд намира, че искът е неоснователен и следва да се уважи.

             На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 2516,20 лева.

Водим от горното, съдът   

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА Д.С.И. ЕГН **********,*** да заплати на К.Т.П. ЕГН **********,***, съд. адрес ********, адв. И.С., на осн. чл. 240, ал.1 ЗЗД, сумата 26000 лв./ двадесет и шест хиляди лева/ по договор за заем, както и законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2018г. до окончателното заплащане.

 

ОСЪЖДА Д.С.И. да заплати на К.Т.П., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 2516,20 лв. /две хиляди петстотин и шестнадесет лева и 20 ст. /, представляваща деловодни разноски.

           

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД