Р Е
Ш Е Н
И Е № 14
гр.Сливен, 04.01.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Андреана Станчева, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 3197
по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане са
предявени от застраховател в условията на обективно, кумулативно
съединяване искове с правно основание
чл.213 КЗ (отм.), вр.§22 ПЗР КЗ, вр.чл.49 ЗЗД в размер на 2 415,22 лв.,
представляващо изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско МПС”
за щети, причинени на застраховано МПС по време на престой на платен паркинг -
собственост на ответника търговец, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.02.2018г. – датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението, както и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение за периода на забавата 20.05.2015г. до датата
на подаване на исковата молба 02.02.2018г. с цена на иска 664,15лв.
Ищцовото застрахователно
дружество твърди, че на 12.03.2015г. на Тир паркинг на ответника ЕТ „Динамит 41- Йорданка
Русева" било паркирано МПС „Даф" с ДКН № А 2300 МА, собственост на
„ДСК Лизинг" АД, лизингодател с лизингополучател „Формула - 2" ЕООД.
МПС-то било , паркирано от водача М.С.В., който на следващия ден установил, че
по МПС имало щети от лявата страна. Това МПС било застраховано при ищеца по
застраховка „Каско на МПС", застрахователна полица №
00500100065804/20.03.2014г., със срок на действие от 19.04.2014г. до
18.04.2015г. Сочи, че за настъпилото събитие на 12.03.2015г. била подадена
претенция по застраховката „Каско на МПС" вх. № 112-109/13.03.2015г. от М.С.В.
и била образувана щета № **********/16.03.2015г. Сочи, че щетите по МПС били
оценени в размер на 2 415.22 лв. Щетите
били отремонтирани в автосервиз „Скуба България" ЕООД, за което
били издадени фактури № *********/19.03.2015г. и № **********/20.03.2015г.
Отделно от това „Тома Тодоров и
синове" ООД доставило части, за което била издадена фактура № **********/24.03.2015г.
Сумата, определена въз основа на доклада била изплатена от ищеца по банков път,
с преводно нареждане от 29.04.2015г.
Ищецът
твърди, че ответника бил отговорен, тъй като паркингът бил охраняем. Била
изпратена регресна покана изх. № 121-109/2/11.05.2015г. от ищеца на ответника,
който я получил на 13.05.2015г. Сочи, че с изтичането на предвидения в поканата
срок, ответникът изпаднал в забава за изпълнение на задължението си да заплати
на застрахователя, изплатеното от него обезщетение по процесната щета.
Иска се от
съда осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2 415.22 лв.,
изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** по застраховка
„Каско на МПС", полица № 00500100065804/20.03.2014г., във връзка с
настъпило на 12.03.2014г. събитие (ПТП), ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
както и сума в размер на 664.15 лв., представляваща обезщетение за забавено
изпълнение за периода на забавата 20.05.2015г. до датата на подаване на
исковата молба.
Претендират
се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната
по иска страна е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва
претенцията по основание и размер.
Твърди, че от 11.09.2013г. паркингът, находящ
се в местност „Петолъчката", южно от бензиностанция на ОМВ бил отдаден под
наем на „ДИНАМИК-41" ООД гр.Сливен. Към датата на посоченото ПТП
12.03.2015г. ответникът не е стопанисвал и използвал този паркинг.
Освен това, сочи, че след
направена проверка установил, че процесното МПС не било регистрирано, като
ползвател на паркинга, видно от представено копие от журнал за регистрираните
автомобили на 12.03.2015г. Твърди още, че при така описаните щети би следвало
ПТП да бъде посетено от служители на сектор „Пътна полиция" ОДМВР Сливен.
Щетата била изплатена въз основа на декларация от водача без протокол от пътна
полиция, което водело до съмнение дали ПТП е станало на паркинга или водача,
поради някаква причина допуснал на друго
място ПТП по негова вина.
От съда се иска отхвърляне на
предявените искове.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ на събраната
доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа страна
следното:
На 20.03.2014г. ищцовото
дружество застраховател сключил застрахователен договор по застраховка „Пълно Каско
МПС” със застраховащ „ФОРМУЛА-2 ЕООД” гр.Карнобат, в качеството му на
лизингополучател на МПС -влекач „DAF XF
От трудов договор №
703/21.07.2014г. се установява, че свидетеля М.В. бил назначен на работа при
застраховащото лице „ФОРМУЛА
На 16.03.2015г. ищецът завел щета
№ ********** за застрахователно събитие с горното МПС станало на 12.03.2015г.
Като основание за завеждане на щетата послужила декларация на водача на МПС,
свидетелят М.В. с описание, че вредите били нанесени на ТИР паркинг „Динамит-
На 11.05.2015г. ищецът изпратил
регресна покана до ответника за заплащане на сумата от 2 415,22 лв. в
седем дневен срок от получаването. Поканата била получена от едноличния
търговец на 13.05.2015г.
От договор за наем № 147, том
ІІІ, рег.№ 3705/11.09.2013г., с нотариална заверка на подписите на договарящите
от същата дата на нотариус с рег.№ 514 НК и район на действие СлРС, вписан в
служба по вписвания при СлРС под №
6729/12.09.2013г. се установява, че поземлен имот № 066014 в землището на
с.Горно Александрово, общ.Сливен, ЕКАТТЕ
16688, в м.”Ормана” с площ 3,203 дка, начин на трайно ползване Паркинг бил
отдаден под наем от собствениците физически лица, а именно Стефан Димитров
Русев и Пламена Георгиева Русева на наемателя „ДИНАМИК-
От представено заверено за
вярност копие от тетрадка, водена по дати за паркирани МПС на процесния паркинг
е видно, че на датата на твърдяното застрахователно събитие 12.03.2015г. липсва
отбелязване на данните на застрахованото МПС „DAF XF
Видно от писмо на Началник сектор
ПП при ОД МВР Сливен, нямало и регистрирано ПТП на 12.03.2015г. или на
13.03.2015г. на паркинг, находящ се южно от бензиностанция ОМВ на
м.”Петолъчката”.
От обясненията, дадени от
ответната страна и третото лице помагач на ищеца се установява, че паркинга от
2013г. се стопанисвал от третото лице
помагач „Динамик
В хода на процеса са изготвени
съдебно икономическа и съдебно авто-техническа експертизи.
От заключението на вещото лице,
изготвило съдебно икономическата експертиза, както и от изслушването му в
открито съдебно заседание се установи, че не може да бъде установен издателя на
квитанция № 173/12.03.2015г., тъй като задължителните реквизити като Булстат и
положен печат принадлежали на два различни правни субекта, различни търговци. В
дневника за финансови отчети такава квитанция не фигурирала. Въобще ответникът,
както и третото лице помагач не представили счетоводна документация, свързана с
тази квитанция, поради което не може да се установи дали такава била
осчетоводена от ответника или третото лице помагач, както и дали бил издаден
касов бон. Според вещото лице в случай, че е имало действащо фискално
устройство е следвало да се издаде касов бон, а не квитанция от кочан.
Според заключението на вещото
лице, изготвило авто-техническата експертиза процесното ПТП станало следствие
на маневра на заден ход на друг автомобил, в резултат на което били повредени
подробно описани в заключението части. Нанесените щети отговаряли на описания
от ищеца механизъм на ПТП. Стойността на ремонта за отстраняване на щетите
върху МПС Даф с рег.№ А 2300 МА към датата на ПТП 12.03.2015г. възлизал на
2 780 лв.
При изслушването на експерта в
открито съдебно заседание след изслушване на свидетелските показания на водача
на МПС, се установи, че заключението е изготвено на база материалите по делото,
като вещото лице не може да твърди категорично дали застрахователното събитие ПТП е реализирано
на територията на процесния паркинг. След оглед на място на паркинга вещото
лице установило, че настилката била баластра, а не асфалт или цимент, каквато
била настилката на снимковия материал, представен от застрахователя, т.е. имало
разлика. Освен това на снимките ясно се виждали наредени гуми, докато на
процесния паркинг нямало такива и никога не е имало „гумаджийница”. Експерта
установил още, че имало разлика и в стълбовете за осветление на паркинга и тези
на снимките на застрахователя. Съобразно материалите по делото имало щети по
камиона, но вещото лице не би могло да твърди дали тези щети са били получени
именно на процесния паркинг.
В производството са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели.
Показанията на свидетеля М.В., установяват
действително, че преди години работел като шофьор за „Формула-
Свидетелят Йордан Русев
установява, че работел на Тир паркинг на Петолъчката от 2010г., като пазач.
Първо работел за ответника ЕТ ”Динамит-41- Йорданка Русева, а по-късно подписал
договор с нова фирма на Стефан Русев. Свидетелят категорично заяви, че подписа
в квитанция № 173/12.03.2015г. /л.15 по делото/ не е негов. Освен това не е
допускал автомобили да нощуват на паркинга без да записва данните им в нарочна
за това тетрадка. Откакто работел на паркинга свидетелят не е имало случай да
бъде уведомен от шофьор за настъпило ПТП без да се знае от кого са причинени
вредите. Във всички случаи на инциденти свидетелят уведомявал полиция.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло.
Съдът не кредитира и цени
представената от ищеца квитанция № 173/12.03.2015г. /л.15 по делото/, тъй като
не може да се установи нейния издател и в този смисъл не отговаря на
изискванията на чл.180 ГПК.
Съдът не кредитира също така и
обяснение от 13.03.2015г. на водача на процесното МПС –свидетелят М.В. / л.15
гръб от делото/, тъй като по същество представлява свидетелски показания в
писмен вид и кредитирането им в този вид е недопустимо, тъй като се нарушава
принципа на непосредственост в процеса, т.е. свидетелят да бъде изслушан лично
и непосредствено от съда.
Съдът кредитира изцяло
заключенията на експертите, изготвили съдебните икономическа и авто-техническа
експертизи по делото, като неоспорени от страните и като изготвени от вещи
лица, притежаващи знания и опит в
съответните области на обществения живот.
Съдът кредитира изцяло и
свидетелските показания на разпитаните в процеса двама свидетели, тъй като са
последователни, логични, вътрешно непререкаеми и кореспондиращи едни с други и
с останалите доказателства по делото.
Установеното от
фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск с
правно основание чл.213 КЗ (отм.), вр.§22 ПЗР КЗ, вр.чл.49 ЗЗД - регресен иск
на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в
резултат на виновно бездействие на служител на ответника или на самия едноличен
търговец в лицето на представляващия го по закон управител физическо лице, ищцовото дружество следва да
установи по несъмнен начин съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно
обезщетение.
Първото
от двете посочени обстоятелства се установи в процеса от представената застрахователна
полица № 00500100065804/20.03.2014г., сключена между застраховащ автомобила /увреденото
лице лизингополучател/ и ищеца- застраховател, действаща за процесния период от
време. Заплащането на застрахователното обезщетение се установи посредством детайлна
информация на банкови транзакции на ищеца и в частност №963В100151199398 от
29.04.2015г. за сума в размер на 2 415,22 лв. преведена на „ ФОРМУЛА-
По делото не се установи,
всъщност няма и такива твърдения ответникът едноличен търговец да е заплатил на
ищеца такава сума.
Правото
на застрахователя по застраховка “Каско” или „ГО” на автомобилистите да иска от
третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ /автомобил/ е регресно право.
Застрахователят, платил
обезщетението встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителя на
вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. За да се ангажира тази отговорност, следва да се
докаже също така и противоправно поведение, вреди и причинна връзка между
противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се
твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника
едноличен търговец.
Съгласно
разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Това е отговорност на юридическите лица, респ.търговци за противоправни
и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод
изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна,
възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници
или служители, на които е възложил работа.
В процеса обаче не се установи
вина на служител на едноличния търговец или на самия него, като физическо лице,
във връзка с настъпилото застрахователно събитие. Напротив безспорно се доказа
в производството, че ответника към датата на застрахователното събитие не е бил
собственик, нито ползвател, нито стопанисвал паркинга, на територията на който
се твърди от ищеца, че било реализирано събитието ПТП.
В
този смисъл ищцовото дружество не доказа основанието на претенцията си, тъй
като липсва противоправно поведение на
ответника или негов служител, във връзка с причинени вреди, както и причинна
връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди.
Доколкото главната претенция е неоснователна, такава се явява и ацесорната за
заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
Ето
защо съдът намира претенциите на застрахователя за неоснователни и недоказани,
поради което биват отхвърлени.
С оглед изхода на спора и съгл. чл. 78, ал.3 ГПК ищцовото дружество бива
осъдено да заплати деловодните разноски, сторени от ответника в размер на 400
лв., платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие №
64158/05.10.2018г.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.213 КЗ (отм.), вр.§22 ПЗР КЗ,
вр.чл.49 ЗЗД предявеният от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Искър,
бул.”Христофор Колумб” № 43, представлявано от изпълнителни директори Йоанна
Цонева и Румяна Бетова против ЕТ
„Динамит-41 Йорданка Русева”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ул.”Радецки” № 24 регресен иск за заплащане на сума в размер на
2 415,22 лв. / две хиляди четиристотин и петнадесет лева и 0,22 ст./,
представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ********** по застраховка „Каско на МПС", полица №
00500100065804/20.03.2014г., във връзка с настъпило на 12.03.2015г. събитие
(ПТП), ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата
молба 02.02.2018г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
предявеният от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Искър, бул.”Христофор Колумб” №
43, представлявано от изпълнителни директори Йоанна Цонева и Румяна Бетова против ЕТ „Динамит-41 Йорданка Русева”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Радецки” № 24
иск за заплащане на сума в размер на 664,15 лв. / шестотин шестдесет и четири
лева и 0,15 ст./, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение за периода на забавата от 20.05.2015г. до датата на подаване на
исковата молба 02.02.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Искър,
бул.”Христофор Колумб” № 43, представлявано от изпълнителни директори Йоанна
Цонева и Румяна Бетова ДА ЗАПЛАТИ
на ЕТ „Динамит-41 Йорданка Русева”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Радецки” № 24 сума в размер на 400 лв. / четиристотин
лева/, деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: