№ 74
гр. Г.О. , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо П. Попов
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20204120200666 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 491562-F532525/22.01.2020 г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ Велико Търново в ЦУ на НАП, на ЕТ „Д. – Д.П.“, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление гр. Г.О., ул. „*****“ № 96, представлявано от управителя Д.
Т. П. с ЕГН: **********, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева за
нарушаване на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Жалбоподателят Д. Т. П. с ЕГН: **********, от гр. Г.О., ул. „*****“ № 96, като ЕТ „Д.
– Д.П.“, ЕИК: *****у със седалище в гр. Г.О. е останал недоволен от наказателното
постановление и го обжалва. Моли съда да го отмени, тъй като счита, че не е извършила
описаното в НП нарушение. Излагат се и доводи, според които нарушението представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощения си защитник поддържа
подадената жалба и направените в нея искания.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява и излага довод за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема
за установено следното:
От фактическа страна:
Административнонаказателното производство е образувано след изготвяне на
Протокол за извършена проверка № 0002902/19.12.2019 г. /л. 7 и сл. от делото/. Съставен е
1
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. № F 532525 от 29.12.2019
г. /л. / от С. А. Г. на длъжност инспектор по приходите НАП при ЦУ на НАП в
присъствието на св. И. С. Е. и Г. Х. Ю..
При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено било
прието, че на 19.12.2019г. в 17,00 ч. е извършена проверка на търговски обект, а именно
магазин за хранителни стоки находящ се в гр. Г.О., ул. „*****“ № 8, стопанисван от ЕТ „Д. –
Д.П.“ с ЕИК: *****.
При проверката е установено, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП с
ИД на ФУ ZK069759 съгласно дневен финансов отчет „X“ № 042126 /19.12.2019 г. е в
размер на 124.94 лв. Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 67.21 лв.,
съгласно изготвен от Е. С. Х. - продавач консултант, опис на паричните средства.
Фискалното устройство модел „Tremol ZM- KL-V2“ с ИН на ФУ ZK 069759 и ФП № *****
притежава и са активирани функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Установената промяна в касовата наличност е в размер на 57,73 лв. и представлява
извеждане на пари в касата, което не е отразено на фискалното устройство в момента на
извършването й.
Обоснован е извод, според който ЕТ „Д. -Д.П.“ с ЕИК ***** не е изпълнил
задължението си, да отбележи всяка промяна на касова наличност /извеждане на пари в
касата/ на ФУ чрез операцията „служебно изведени“ суми.
Констатираното бездействие било квалифицирано от контролните органи като
нарушение на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите, издадена от МФ. Актът е
съставен в присъствието и връчен на Д. Т. П. – управител на ЕТ „Д. – Д.П.“. Актът е
подписан от г-жа П..
Въз основа на така съставения акт, при идентично описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е установено и посочване на правната му квалификация, на
22.01.2020 г. е издадено обжалваното НП № 491562-F532525 /л. 5 от делото/, с което на ЕТ
„Д. – Д.П.“, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 Наредба № Н-18 / 13.12.2006 г. на МФ -
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
е наложена имуществена санкция в размер на 700,00 лв., на основание, чл. 185, ал. 1, вр. с
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Наказателното постановление е връчено на Д. Т. П. – управител на
ЕТ „Д. – Д.П.“ на 10.09.2020 г. /лист 5/, а жалбата против него е подадена на 16.09.2020 г.
/клеймо на пощенски плик - л. 4/, т.е. в срока визиран в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
В оспореното НП се сочи, че „срещу съставения АУАН няма подадено възражение“.
От въззиваемата страна не се оспорва, че в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано
възражение от Д. Т. П., управител на ЕТ „Д. – Д.П.. Представили са заверено копие от
същото (лист 28), от което е видно, че същото е входирано под№ 33861/30.12.2019 г. В този
случай трябва да се приеме, че жалбоподателят е упражнил правото си в тридневен срок от
2
връчване на АУАН да възрази в писмен вид, като това възражение не е обсъдено от АНО и
се сочи в НП, че то не съществува. Дори да се аргументира извод за допуснато нарушение,
касаещо нарушаване правото на защита /предвид на факта, че има депозирано възражение,
но същото не е обсъдено и съобразено от АНО/, то изводът е, че подобно нарушение не е от
категорията на съществените доколкото всяко едно от релевираните оплаквания във
възражението би могло да се заяви отново и при разглеждане на делото от съда /в жалбата
до съда/ и да бъдат съобразени сочените обстоятелства, евентуално изключващи
отговорността, на един последващ етап. Не е преградена възможността на санкционираното
лице в тази насока.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от всички събрани
по делото писмени доказателства, така и от разпита на св. С.Г., св. И.Е., св. Х. Ю. и св. Е.Х. /
СЗ от 26.10.2020 г. – листи 33 до 36/. В показанията си свидетелите потвърждават
направените от тях констатации относно извършената проверка и констатираното
несъответствие между фактическата наличност и тази отразена във ФУ. Свидетелката Е.Х.
посочва, че е работи в ЕТ „Д. – Д.П.“. Работи като продавач в малко хранително магазинче
на ЕТ, находящо се на ул. „*****“ № 6. При извършената проверка се е установила липса на
дребна парична сума. Липсата е била на пари от чекмеджето, от където ги е извадила за да
платина доставчика. Доставчикът е минал преди проверката. Свидетелката не се сети каква
сума му е платила, тъй като е минало много време.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е
допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице имащо право на това.
При извършената служебна проверка съдът намира, че от формална страна АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са законосъобразни и хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н - 18 за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти /Накратко-Наредба
№ Н-18/, гласи, че: - „извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми“.
Жалбоподателят е санкциониран със санкцията по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за
нарушаване на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, според която норма „Извън случаите
по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. „.
Нормата е субсидиарна и приложима само дотолкова, доколкото е неприложима
3
нормата на ал. 1, според която „На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв. „. От контекста на фактите по делото е ясно, че не става въпрос за неиздаване на
документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
За да е формално законосъобразно наказателното постановление следва да се
установи какво нарушение се претендира от наказващият орган, кой е нормативният текст,
от който това нарушение произтича, и в какво се състои неспазването на този нормативен
текст от страна на субекта, чиято отговорност е ангажирана.
Настоящата инстанция намира, че НП е формално законосъобразно. Не представлява
формална незаконосъобразност на постановлението непосочването в него на
обстоятелството, изискващо се по чл. 185, ал. 2, изречение последно от ЗДДС – „когато
нарушението не води до неотразяване на приходи се налага санкцията по ал. 1“. Пропускът
на описването на това обстоятелство в АУАН се санира при приложимостта на разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
За конкретния случай е неприложим института на чл. 28 от ЗАНН. В случая се
претендира формално нарушение, като липсата на вредоносен резултат не е сред
обстоятелствата, които са релевантни за степента и характера на обществената опасност.
Нормата на чл. 185 от ЗДДС с особена строгост брани нарушенията на разпоредбите,
въвеждащи отчетност за паричните обороти по повод на продажби в търговски обекти, въз
основа на която отчетност фиска установява преките и косвени данъци. Т. е. тази норма
защитава особено важни обществени отношения, осигуряващи както приходите в бюджета,
така и предотвратяващи недобросъвестна конкуренция между изрядни и неизрядни
търговци на дребно. Обстоятелства, които да сочат на обществена опасност, която да се
приеме като пренебрежимо малка в сравнение със съобразената от законодателя при
формулирането на състава, липсват по делото.
Констатираната разлика между отчетените чрез ФУ парични средства и
констатираните налични в касата на жалбоподателя средства е проява на нарушаването на
задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, според която разпоредба в релевантната й към
момента на констатирането на нарушението редакция „Извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно
въведени“ или „служебно изведени“ суми. „. Посоченото задължение е за субект, опериращ
чрез търговски обект по смисъла на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, какъвто е ЕТ „ Д. – Д.П.“.
Предвид посоченото в състава на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, то вината на съответният
субект – търговец е ирелевантна. Посоченото нарушение е съставомерно по приложената от
наказващият орган разпоредба, доколкото няма доказателства, а и не се поддържа, че
нарушаването на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата по същество е неиздаване на
документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като нарушаването на тази разпоредба от Наредбата от
4
друга страна не е довело до укриването на приходи, реализирани чрез търговията в обекта
на жалбоподателя.
В процесното пред настоящата инстанция постановление е определена имуществена
санкция в размер от 700 лв., без да са посочени какви критерии са ползвани, за да се
определи този размер. Законовопредвидената санкция е от 500 до 2000 лв., като в случая
приложими са критериите по чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Предвид данните за еднократно
нарушаване на разпоредба на Наредбата, както и предвид характера на нарушението, съдът
намира, че за постигане на целения ефект от налагането на наказанието следва да се
определи имуществена санкция в предвидения от закона минимум.
В хода на съдебните прения, процесуалният представител на АНО в лицето на
юрисконсулт Б. поиска съдът да присъди на отдел „Оперативни дейности“ - В. Търново в
ЦУ на НАП разноски в размер на 300,00 лв. Мотивира се, че размерът на исканата сума е
предвид по-сложната фактическа обстановка по делото. От страна на адвокат Е. –
процесуален представител на ЕТ „Д. – Д.П.“, бе направено възражение относно направеното
искане за присъждане на юрисконсултското възнаграждение в размер на 300,00 лв. Адвокат
Е. заяви, че прави искане за прекомерност на разноски, предвид поискания им размер, който
е необосновано висок.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В
алинея 5 от същата норма е указано, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърлямаксималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
В конкретния случай, съдът счита за основателно твърдението на юрисконсулт Б. за
малко по-сложна фактическа обстановка по делото за основателна. По тази причина и на
основание чл. 27е от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, следва да определи
възнаграждение от 100,00 лева за участието на юрисконсулта на въззиваемата страна в
административнонаказателното производство по делото, като следва тези разноски с оглед
изхода му да бъдат възложени на дружеството жалбоподател.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 491562-F532525/22.01.2020 г.,
издадено от Ж.И.А. - Началник отдел „Оперативни дейности“ - В. Търново в ЦУ на НАП,
като за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н - 18 / 13.12.2006 на МФ, налага на ЕТ „Д.
– Д.П.“ , ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр. Г.О., ул. „*****“ № 96,
5
имуществена санкция от 500,00 лв. (петстотин лева) на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ „Д. – Д.П.“ , ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр. Г.О.,
ул. „*****“ № 96 ДА ЗАПЛАТИ юрисконсултско възнаграждение в размер от 100,00 лв.(сто
лева) в полза на отдел „Оперативни дейности“ - В. Търново в ЦУ на НАП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Велико Търново в 14
дневен срок от съобщенията до страните.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
6