О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
29.01.2018
г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на 29-ти януари
2018 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа гр.д. № 6380 по описа на РС Стара Загора за 2017 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Предявеният
иск е редовен и допустим.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и допустими и следва да
бъдат приети по делото.
Искането за представяне на Договора
за заем в оригинал по реда на чл. 183 от ГПК е относимо към разрешаване на
спора, поради което следва да се задължи ищеца да представи документа в
оригинал, като се предупреди за последиците.
При изразените становище на
ответника с отговора, съдът намира, че следва да запита ищеца дали ще се ползва
от представения по делото Договор за заем преди да открие производство по чл.
193 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА към настоящото
дело ч.гр.д. № 2850/2017 г. по описа на РС Стара Загора.
ПРИЕМА представените с
исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца
на основание чл. 183 от ГПК да представи в оригинал Договор за паричен заем от
17.09.2015 г., като в противен случай същият ще бъде изключен от
доказателствата по делото на основание чл. 183 изр.последно от ГПК.
УКАЗВА на ищеца в срок до
о.с.з. да заяви дали ще се ползва от документа Договор за паричен заем от
17.09.2015 г.
НАСРОЧВА делото за 09.03.2018г. от 10.00 ч., за която дата да се призоват страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис от
депозирания отговор на ответника ведно с приложенията (ако има такива).
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
както
следва:
Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК от
„Диджиталресърч“ ЕООД срещу Я.Г.Я., с който се иска да се признае за установено
по отношение на ответника Я.Г.Я., че дължи на „Диджиталресърч“ ЕООД сума в
размер на 10 000лв. (десет хиляди лева), представляваща поето задължение за
плащане по запис на заповед, издаден на 17.09.2015г., с който ответникът се е
задължил спрямо ищеца, както и направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
Ищецът твърди, че „ДИДЖИТАЛРЕСЪРЧ" ЕООД, е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Я.Г.Я..
По същото е образувано ч.гр.д. № 2850/ 2017г. по описа на Районен съд - Стара
Загора.
В срока по чл. 414 ГПК срещу заповедта за
изпълнение е постъпило възражение от страна на Я.Г.Я..
С оглед на горното и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, в рамките на законоустановения едномесечен срок предявява настоящия иск за
установяване на вземането на„ДИДЖИТАЛРЕСЪРЧ" ЕООД.
На 17.09.2015г. ответникът Я.Г.Я. е издал в
полза на „ДИДЖИТАЛРЕСЪРЧ“ ЕООД Запис на заповед, за сумата от 10 000лв. (десет
хиляди лева), предявен за плащане на 08.09.2016г. Записът на заповед бил
издаден без протест, с което ответникът се е задължил неотменимо и безусловно,
без протест и разноски срещу представяне на Записа на заповед, да заплати в
брой на ,ДИДЖИТАРЕСЪРЧ" ЕООД сумата от 10 000лв. (десет хиляди лева),
която сума му била предоставена и ответникът я е приел за ползване.
На 17.09.2015г. между страните по настоящия спор
бил сключен Договор за паричен заем, с който е постигнато съгласие
,ДИДЖИТАЛРЕСЪРЧ" ЕООД да предостави в заем на Я.Г.Я. сума в размер на 10
000лв. (десет хиляди лева), обезпечен с издаване на Записа на заповед. В
конкретния случай, в този документ се съдържало изявление за получаване на
сумата, а именно същата се предавала и получавала с подписването му и
представлявала разписка за получаване, с което ответникът се е съгласил и
задължил към ищеца.
Записът на заповед бил едностранно
волеизявление, абстрактна сделка и основанието за издаването му не е негова
императивно изискуема част. За да е действителен Записът на заповед не било необходимо
да е сключен друг договор с каузален характер, нито да е налице валидно
правоотношение по каузална сделка. Поради абстрактния характер на
менителничното волеизявление правата, които то поражда са независими от
наличността на основната сделка и от развитието на каузалните правоотношения.
До момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда, плащане от страна на ответника не е
постъпило.
От гореизложеното, както и от обстоятелството на
постъпилото възражение по цитираното вече частно гражданско дело, се обосновавал
правният интерес за предявяване на настоящия иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор, в
който ответникът оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че с ищеца „ДИДЖИТАЛРЕСЪРЧ" ЕООД
няма и никога не е имал никакви взаимоотношения. Не познавал нито собственика,
нито управителя на това дружество. Не се е срещал с тях. Това личало и от
различните почерци, с които е попълван записа на заповед.
Твърди, че не дължи никакви пари на ищцовото
дружество „ДИДЖИТАЛРЕСЪРЧ“ ЕООД, с което няма никакви взаимоотношения. По
заповедното дело дружеството заявител „ДИДЖИТАЛРЕСЪРЧ“ ЕООД, сега ищец, излагало
твърдения, че му дължи процесната сума на основание издаден от него страна
запис на заповед от 17.09.2015г. в негова полза, за заплащане на сумата от 10
000 лева. Това обстоятелство не било вярно и затова ответникът го оспорва.
„ДИДЖИТАЛРЕСЪРЧ" ЕООД сочело в исковата
молба основанието (каузата) за издадения в негова полза запис на заповед от
17.09.2015г., което основание според ищеца бил сключен между договор за паричен
заем от 17.09.2015г.
Т.е., след като ищецът сочел в исковата си молба
основанието (каузата) за издадения в негова полза запис на заповед от
17.09.2015г., като сключен между страните договор за заем, то той следвало да
доказва в хода на делото основанието на това твърдяно от него задължение именно
като заемно такова.
Оспорва изцяло твърденията на ищеца в исковата
молба. Заявявам, че никога и под никаква форма ищцовото дружество не му е
предоставяло заемните средства, чието връщане сега претендира от него.
Поради изложеното оспорва предявения иск и моли
същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендирани са разноски.
Правната квалификация на предявения иск е по чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 535 от ТЗ във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Според приетото в т.17 на ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по
реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по
чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При
въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
на изследване подлежи и каузалното правоотношение.
В тежест на ищеца е да докаже валидно
облигационно правоотношение по договор за заем – реално предаване на сумата от
10 000 лева, както и връзката между заема и издадения запис на заповед.
В тежест на ответника е да докаже плащане, а по
насрещното доказване релевираните възражения.
Не се спори, че ответникът е подписал процесната
запис на заповед. Оспорва се факта, че сумата е дължима към ищцовото дружество,
както и че е сключен процесния договор за заем и той има връзка с издадения
запис на заповед.
НАПЪТВА страните към спогодба, като
указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: