РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публичното заседание на
десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ
ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря
Теодора Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ в. гр. дело № 211 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Ч.Е.Б.“ АД, подадена чрез юрк. В.И. против
решение № 4/10.01.2020 г., постановено по гр. дело № 298/2019 г. по описа на
Районен съд – Елин Пелин, четвърти състав, с което е уважен предявеният от В.А.Г.
против „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и е признато за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 369,75 лева, представляваща 1/3 част от сумата
1109,26 лева, претендирана за доставена
електроенергия по партида с клиентски …………… на титуляра Д. Д. Г. С
решението ответникът е осъден да заплати и разноски по делото в размер на 350
лева.
С въззивната
жалба въззивникът обжалва първоинстанционното
решение като неправилно в частта за сумата от 40,34 лева, представляваща 1/3
част от сумата 121,04 лева – цена за достъп до електоразпределителната
мрежа за периода от 14.01.2016 г. до 15.08.2018 г. Твърди, че от представените
по делото писмени доказателства се установява, че за имота в с. Д., кл. № …………….. е извършвана доставка на електрическа енергия за
стопански нужди и са издавани фактури за цена за достъп, която не е заплатена.
Счита, че наследодателят на ищцата дължи заплащането на цена за достъп, тъй
като между него и ответника е имало валидно сключен договор за доставка на
електрическа енергия за стопански нужди. Посочва, че мрежовите услуги се
заплащат върху използваната електрическа енергия и/или предоставена мощност в
местата за измерване по утвърдени от ДКЕВР цени. Счита, че дължимостта
на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана с
потреблението на електроенергия, а с предоставената мощност или ангажирания от
потребителя капацитет на мрежата. По изложените съображения моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част.
Претендира присъждане и на разноски.
Въззиваемата страна В.А.Г.
е получила препис от въззивната жалба на 04.03.2020 г.,
като се е възползвала от възможността да подаде отговор на въззивната
жалба, с който я оспорва. Счита, че такса за достъп не се дължи, тъй като
електрозахранването до процесния имот е било
преустановено, а средството за техническо измерване е било премахнато. Поради
това разпределителната мрежа не е използвана от потребителя, не е потребявана електрическа енергия и договорена мощност. По
изложените съображения иска решението на първоинстанционният
съд да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноските по делото.
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. При служебната проверка за
редовност на въззивната жалба се установява, че тя
отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и
допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното
решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва
да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени
във въззивната жалба.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на В.А.Г., с която против „Ч.Е.Б.“ АД
е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 369,75 лева, представляваща 1/3 от сумата 1109,26 лева, претендирана за доставена електроенергия по партида с
клиентски № …………….. на титуляра Д. Д. Г. Решението
на първата инстанция се обжалва в частта, по отношение на сумата от 40,34
лева, представляваща 1/3 част от сумата 121,04 лева – цена за достъп до електоразпределителната мрежа за периода от 14.01.2016 г.
до 15.08.2018 г., като в останалата
част то е влязло в сила. По съществото на спора и с оглед наведените доводи,
настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Доколкото извънсъдебната претенция на
ответника „Ч.Е.Б.“ АД се основава на възникнало в негова полза вземане за цена
за достъп до електроразпределителната мрежа за електроснабден
имот на наследодателя на ищцата с кл. № ……………… по
договор за доставка на електрическа енергия, съдът следва да прецени налице ли
е такова вземане.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи,
че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на валидно облигационно отношение между страните по договор за
продажба на електрическа енергия; предоставен достъп до
електроразпределителната мрежа от страна на ответното дружество; цената на тази
услуга. Ищцата следва да докаже възраженията си срещу вземането, респективно
срещу изискуемостта на вземането.
Съгласно нормата на чл. 92 ЗЕ (изм. и
доп. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
страни по сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик на
електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител;
краен клиент; оператор на електропреносната мрежа;
оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия;
доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група; оператор на
борсов пазар на електрическа енергия. Понятието "краен клиент" е
определено в § 1, т. 27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.) като клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване, а понятието "клиент" – в § 1, т.
27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) като клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ,
включително предприятие за природен газ, което купува природен газ. Следва да
се съобрази и дефиницията, дадена в § 1, т. 33а (обн.
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която „небитов клиент“
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. Според § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила
от 17.07.2012 г./ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ / отм./ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството.
Освен от Закона за енергетиката
правоотношението по продажба на електрическа енергия се регламентира и от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б."
АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране (ДКЕВР) с решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г., и влезли в
сила на 26.11.2007 г. и Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Р. Б."
АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г., изменени с решение
№ ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, като същите са публикувани съгласно
изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения
сертификат за публикуване на реклама, изд. от департамент "Маркетинг и
реклама" на вестник "Т.". Същите са представени и приети по делото като
писмени доказателства.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от Общите условия
на ответника, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и
доп. с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, потребител на електрическа
енергия за стопански нужди е физическо лице или юридическо лице, както и лице
на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа
енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство. Съгласно чл.
4, ал. 2 от същите ОУ потребители на електрическа енергия за битови нужди са
физически лица – собственици и ползватели на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, които ползват електрическа енергия за домакинството си.
Първоинстанционното решение
е влязло в сила, в частта, с която се отрича съществуването между страните през
процесния период на правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия за битови или стопански нужди. Ето защо със
силата на пресъдено нещо това обстоятелство е
отречено между страните и не може да се пререшава от настоящата съдебна
инстанция.
В своята въззивна жалба въззивникът се позовава на представените по делото фактури
за клиентски № ………………. на името на Д. Д. Г. /наследодател на ищцата, видно от удостоверение за
наследници № ../……………… г./
издавани в периода от 21.05.2011 г. до 21.09.2011 г. за отчетни периоди
14.04.2011 г. до 14.09.2011 г., както и фактури, издавани в периода от
14.01.2016 г. до 15.08.2018 г. за отчетни периоди от 08.12.2015г. до 06.08.2018
г.
От заключението на вещото лице се
установява, че приложените по делото фактури са надлежно осчетоводени от
ответника и са включени в дневника за продажбите за съответния период. Вещото
лице е посочило, че счетоводството на ответника е било редовно водено.
Ответникът е издал 38 фактури като за периода от 17.03.2011 г. до 14.09.2011 г.
те включват стойност за консумирана ел. енергия в размер на 988,22 лева, а за
периода от 08.12.2015 г. до 06.08.2018 г. те включват единствено задължение за
цена за достъп до електроразпределителната мрежа на стойност от 121,04 лева. За
този период от 08.12.2015 г. до 06.08.2018 г. ответникът не е фактурирал цена
за потребена електрическа енергия. Цитираните от
вещото лице по счетоводната експертиза
фактури, отразяващи претендираните задължения,
са частни свидетелстващи документи, едностранно издадени от ответника и съдържащи
изгодни за автора факти /за осигурен достъп до електроразпределителната мрежа и
възникнали в негова полза парични вземания/, поради което същите не се ползват
с материална доказателствена сила за констатираните в
тях права и задължения, а формалната им доказателствена
сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство.
Няма данни документите да са подписани от длъжника и не съдържат негово
признание за дължимостта на сумите и следователно
установяват само наличието на парична претенция на ответника на посочената
стойност, но не и реално осигурен достъп до електроразпределителната мрежа като
основание за възникване на това вземане. Заключението на съдебно-счетоводната
експертиза също не установява осигуряването на достъп, тъй като вещото лице по
нея е работило единствено въз основа на изходящи от ответника счетоводни
документи – справка за издадени фактури, извлечение от дневници на продажби и
фактури.
Спорен момент между страните е това дали
при липса на потребена електроенергия ищцата дължи
заплащането на начислената цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Във
връзка с това настоящият състав взе предвид, че с приетите с Решение на ДКЕВР /обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г./ Правила за търговия с
електрическа енергия се регулира пазара на електрическа енергия. В чл. 11, ал.
1, т. 1 от ПТЕЕ е регламентиран договорът за достъп до електропреносната
мрежа и предоставяне на системни услуги, който съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2,
т. 1 от ПТЕЕ има за предмет предоставянето на услугата "достъп до електропреносната мрежа" и на системни услуги и се сключва
между независимия преносен оператор, от една страна и крайни клиенти,
присъединени към електропреносната мрежа, от друга
страна. Такъв договор по делото не е представен. Присъединяването към
електроразпределителната мрежа е уредено в ЗЕ и Наредба № 6 от 24 февруари 2014
г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи. Съгласно чл. 117, ал.
1 от ЗЕ операторът на електропреносната мрежа,
съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини
всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната
територия, който има изградени електрически уредби, изпълнил е условията за
присъединяване и е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на
електроразпределителна мрежа, по цена за присъединяване. Съгласно параграф 1,
т. 15 от ДР на ЗЕ "достъп" е правото за използване на преносната
мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или
природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, т.е.
цената за достъп се плаща за поддържането на мрежата и принципната готовност за
престиране на електрическа енергия. По делото не е
представено искане за присъединяване, каквото е предвидено в чл. 15, ал. 1 от Наредба
№ 6 от 24 февруари 2014 г.
Според чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ битовите и
небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги
за съответния ценови период на крайния снабдител. Според чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ в
редакцията му ДВ, бр. 39 от 2014 г., бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015 мрежовите
услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Става ясно, че всички потребители
на електрическа енергия дължат цена за достъпа до електроразпределителната
мрежа, изрично предвидена като компонента в чл. 28, ал. 2 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, но с Решение Ц-17 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР е
разграничен начинът на образуване на цената и условията за нейната дължимост по отношение на битовите и стопанските клиенти,
като е прието, че цената за достъп за небитовите потребители не зависи от потребеното количество енергия, а от ангажирания от обекта
капацитет на мрежата. Това обаче не важи за битовите клиенти, при които
заплащането на цена за достъп до електроразпределителната мрежа зависи и се
дължи в зависимост от количеството потребена енергия.
Както беше посочено ищцата или нейният наследодател не са били клиенти на
електрическа енергия и между тях и ответника не е имало облигационна връзка по
договор за продажба на електрическа енергия, както и през исковия период не са потребявали електрическа енергия. Поради това те не дължат
и цена за достъп до електроразпределителната мрежа, каквато както се изясни
дължат единствено битовите и небитовите крайни клиенти.
По тези съображения настоящият състав
счита, че ищцата не дължи заплащането на претендираната
от ответника сума в размер на 40,34 лева – цена за достъп до електроразпределителната
мрежа. Предвид липсата на задължение за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната
мрежа, ищцата не дължи и начислената от „Ч.Е.Б.“ АД лихва за забава, доколкото
такава се дължи, ако съществува изискуемо главно вземане.
Поради съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските във въззивното производство.
При този изход на въззивното производство право
на разноски има само въззиваемата страна. Тя е била представлявана от адвокат и на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗА
адвокатските услуги са предоставени безплатно. Ето защо на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА „Ч.Е.Б.“
АД следва да заплати на адвокат К.Б. адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лева /определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 4/10.01.2020 г., постановено по гр. дело № 298/2019 г. по описа на Районен
съд – Елин Пелин, четвърти състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: ……………, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат К.И.Б., ЕГН: ********** и адрес: ***,
сумата от 100 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.