Р Е Ш Е Н И Е
№ 1155
гр. Пловдив, 8 юни 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа КАНД № 800 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за
приходите (НАП), представлявано от юрисконсулт Д.П.- пълномощник против Решение
№260159 от 03.02.2021 г. по Н.А.Х. дело №5985 по описа на Районен съд- Пловдив
за 2020г., II-ви наказателен състав, с което е отменено наказателно
постановление (НП) с №489445-F509131 от 13.01.2020г,
издадено от началник на Отдел “Оперативни дейности” (О”ОД”), гр. Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите,
с което на „ТАБАКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. *** № 1, ет.1, представлявано от Г. С.Ф.на
основание чл. 53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания и чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185,
ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
извършено на 03.09.2019г. в гр.Пловдив нарушение на чл.39, ал.10 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.39, ал.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС.
Касаторът в подадената касационна
жалба моли да се отмени атакуваният съдебен акт като неправилен и
незаконосъобразен, като счита, че той е издаден в нарушение на материалноправните предпоставки
и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По тези съображения
предлага да се отмени съдебното решение и респективно, да се потвърди и
атакувания административен акт. Претендира разноски.
Касационният
ответник „ТАБАКО“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител адвокат Н., взима становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Контролиращата
страна – прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е основателна, поради което следва да бъде уважена.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на „ТАБАКО“ ЕООД против Наказателно постановление №
489445-F509131 от 13.01.2020г., издадено от началник на О”ОД”, гр.
Пловдив в Централно управление на Националната
агенция за приходите, с което на дружеството – ответник на основание чл. 53,
ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания и чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено на
03.09.2019г. в гр.Пловдив нарушение на чл.39, ал.10 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.39, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС.
Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че ТАБАКО“ ЕООД с ЕИК
********* през 2019 година стопанисва вендинг автомат, находящ се в гр.Пловдив,
ул.“***“ № 36. На 03.09.2019г. служители на Агенцията за приходите извършели
контролна покупка на кафе експресо на стойност 0,30 лв. За удостоверяване на
контролната покупка, още преди извършването и, от
служителите била зададена SMS-задача“Х“ с № 1699538 за периода
от 14,50 часа до 15,10 часа както и „Z“ задача с № 1699541 за получаване на
всички натрупани „Z“- отчети. От направена проверка в програмния продукт за фискално
устройство /ФУ/ с дистанционна връзка се установило,
че зададените задачи са със статус „доставен“, но не е получена обратно в НАП
информация по дистанционната връзка по така поставените задачи. След
покупката била извършена проверка на обекта, в хода на която се установило че
не е възможно да се разпечата КЛЕН /контролна лента на електронен носител/ за
деня от монтираното на вендинг автомата ФУВАС-модел ISL 752-KL с ИН
на ФУ IS013630 и с ИН на ФП 12016400, регистрирано в НАП с рег. № 3687196
от 16.12.2015г. Бил съставен протокол за извършена проверка серия АА бл. №
0029196 от 03.09.2019. На 04.09.2019г. от дружеството бил представен
КЛЕН за дата 03.09.2019г. в който е било отразена контролната покупка с касов
бон № *********/03.09.2019г., както и че след покупката е отпечатан дневен
финансов отчет /“Z“/ - БОН № ********* от 23.09.2019г. от 23:59:10ч. с нулиране
и запис във фискалната памет на устройството под номер блок ФП 0181 от
03.09.2019г., но данните от същия за регистрираните продажби за деня не са
предадени към НАП по изградената дистанционна връзка. Извършена е справка от
органите на приходите в ИС на НАП модул „Фискални устройства“ документирана с
ПИП сер. АА № 0024722/04.09.2019г. и било установено, че данните от дневния
фискален отчет за посочената дата не са предадени. На 04.09.2019г. били
представени и други доказателства: периодичен отчет от фискално устройство,
вградено в автомат на самообслужване /ФУВАС/ за периода 19.03.2019г. до
31.08.2019г., от който е установено, че са регистрирани и отчетени продажби за
периода 20.03.2019г. до 31.08.2019г. в размер на 371,60 лева със 158 записа във
фискалната памет. При проверка на документите в сградата на ГДФК било посочено
от ЗЛ, че е започнало дейност от 20.03.2019г., което се е потвърдило и от
представено свидетелство за регистрация на ФУ от 20.03.2019г. , видно от което
е сключен договор за техническо обслужване със сервизна организация „Смарт
Груп“ ООД, ЕИК ********* с № 100113/20.03.2019г.
На
20.09.2019г. против дружеството, в присъствието на неговият органен
представител е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ сер.АN № F509131 за извършено в гр.Пловдив на 03.09.2019г. и
установено и документирано на 04.09.2019г. нарушение на разпоредбите на чл.39,
ал.10 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.39, ал.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС. В съставения АУАН е вписано възражение на
управителя на Табако ЕООД -Г. С. , че ще представи възражение в
законоустановения срок.
В законоустановения три
дневен срок пред контролните органи е било представено писмено възражение от
представляващия дружеството, с което се оспорва посоченото в акта нарушение,
тъй като е било установено че касовия апарат трупа отчетите но не ги изпраща,
както и че това неизпращане е било отстранено след като техници отстраняват
проблем със сим картата. С възражението се сочи че дружеството има договор за
техническо обслужване и няма как да знае, че касовия апарат не изпраща
информация до НАП. Посочено е и че този оборот е отразен в ежемесечните ДДС
декларации.
Според отразеното в АУАН и НП,
извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи.
Районният съд правилно възприема
фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации
прилага закона правилно, като отменя оспореното пред него НП.
Решението е правилно.
Според разпоредбите на чл.185 от ЗДДС, посочени като основания за издаване
на процесното НП, (1) На лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер от 500 до 2000 лв.; (2) Извън случаите по ал.1 на лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.
Според чл.118, ал.1 от ЗДДС, Всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта.
Според чл.118, ал.3 от ЗДДС, в редакция към 05.09.2019г., Фискалният и системният бон са хартиени документи,
регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която
се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с
други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на услуги
с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в
автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон,
регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се
издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал.4 (Наредба
№Н-18). В случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин
фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в
електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на
получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин, определени с
наредбата по ал.4.
От събраните доказателства
се установява по безспорен начин, че при извършена справка в информационната
система на НАП - модул "Фискални устройства" е констатирано, че на
03,09,2019 г. в обекта- вендинг автомат, стопанисван от ответника по касационната жалба, са извършени
продажби, отразени на въведеното ФУ, но данъчният терминал на устройството не е
изпращал данни към НАП за дневните финансови отчети. Издавани са Z-отчети с
нулиране, като се издава и служебен бон от ФУ. Съгласно Приложение № 1 към чл.
8, ал. 1, т. 1 от Наредбата дистанционната връзка между фискалното устройство и
НАП се осъществява чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор чрез
изградена VPN –мрежа. В мотивите на оспорената заповед се посочва, че на датата
на проверката 03.09.2019 г. не е подадена информация до НАП за извършените
продажби, като се сочи периода от 20.03.2019 г. до датата на проверката
генерираните дневни отчети подавани до
НАП са само четири. Следователно налице е изградена дистанционна връзка на ФУ
със сървърите на НАП, но за процесната дата 03.09.2019 г. данните от т. нар.
дневни финансови отчети с нулиране на ФУ за всеки ден на определен от НАП
период, не са постъпвали в ИС на НАП.
Съгласно чл. 39, ал. 10 от
Наредбата данъчният терминал служи за предаване на данните от него към НАП по
дистанционна връзка чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор.
Налични са и SIM-карти във ФУ с посочване на мобилния оператор, който
осъществява връзката с НАП. В приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 на Наредба
Н-18/13.12.2006 г., в т. IIIб, т. 1, буква "а" е посочено, че
дистанционната връзка между ФУ и НАП се осъществява чрез използване на преносна
мрежа на мобилен оператор по изградена за целта на обслужваните от него ФУ VPN
мрежа; лицето по чл. 3 избира мобилния оператор, посредством който ще му
предоставена услугата. В буква "б" е посочено, че мобилният оператор
по буква "а" осигурява постоянна свързаност на своята VPN мрежа със
сървър на НАП посредством наземна оптична линия, респективно резервна
алтернативна свързаност. Мобилният оператор е задължен да предава на НАП
ежедневно информация за IMSI и MSISDN и статус на data SIM карти по електронен
път. За ФУ в б. "в" на приложение № 1 е предвидено, че са снабдени с
data SIM карти, чрез които получават задачи чрез SMS -си и изграждат IP връзка
посредством пакетно предаване на данни в мрежата на мобилен оператор за http
комуникация с НАП.
Само фактът на неизпращане
на информация за дневните финансови отчети не е достатъчен, за да се обоснове
извод за извършено нарушение на чл. 39, ал. 2 вр. ал. 10 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., което да съставлява
правопораждащ факт за налагане на имуществена санкция. Изпращането на данни в
НАП не е едностранен процес, а е тристранен и се осъществява между изпращащото
ФУ, преносната мрежа, осигурена от мобилен оператор и сървъра на НАП, получател
на данните. Преди налагане на санкцията административнонаказващият орган не е
изяснил причината за неподаване, съответно неполучаване на въпросните данни,
която може да е както във ФУ, така и в преносната мрежа или в сървъра на НАП.
Не е спорно, че дружеството е изпълнявало задължението си по чл. 39, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. и е отпечатвало пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис
във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани
продажби. Няма доказателства, че задълженото лице не е записвало тези данни в
данъчния терминал. След като не е установено на какво се дължи неподаването или
неполучаването на данните към НАП, това обстоятелство не може да се вмени в
тежест на задълженото лице.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав на съда не констатира наличието на касационно основание, поради което
касационната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.
От изложеното до тук следва извода, че като е
отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на делото, в полза на
ответното дружество следва да му се присъдят направените по делото разноски в
размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
За разноските следва да се осъди
юридическото лице, в чиято структура е издателят на процесното НП, каквото в
случая се явява ЦУ на НАП – гр. София.
Воден от горните мотиви и на основание
чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив, ХХ състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260159 от 03.02.2021 година, постановено по АНД №5985/2020 година
на Районен съд- гр. Пловдив, II- ви наказателен
състав.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП гр. СОФИЯ да заплати
на „ТАБАКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. *** № 1, ет.1, представлявано от Г. С.Ф.сумата от 300 /триста/
лева представляваща разноски за адвокатски хонорар пред касационната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.