Р
Е Ш Е Н И Е
№І-253 04.11.2020
година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.Детелина
Димова
При
прокурора……….
при
секретаря Ани Цветанова
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно
гражданско дело № 2312 по описа за 2020
година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по
делото
пред
настоящата
съдебна
инстанция
е
с
правно
основание
чл.
258 ГПК
и
сл.
и
е
образувано
по
въззивна
жалба
на
Етажната
собственост
на
сграда
с
идентификатор
57491.509.24.4 по
кадастралната
карта
и
кадастралните
регистри
на
гр.Поморие
– сграда
„Б”
(Бета),
комплекс
„Сънсет
Ризорт”,
с
адрес
гр.
Поморие,
ул.
„Княз
Борис
І”,
№
219, против
Решение
№
143/24.06.2020г.,
постановено
по
гр.д.№ 960/2019г. по
описа
на
РС-Поморие,
в
частта,
с
която
са
отменени
решения
по
т.2,т.3,т.4 и т.5 от
Общо
събрание на
Етажната собственост , проведено
на
18-19.11.2019г.
и
в
частта,
в
която
ЕС
е
осъдена
да
заплати
на
ищците
разноските
по
делото.
Във въззивната
жалба
се
изтъкват
съображения
за
неправилност
на
обжалваното
решение
поради
несъответствие
между
правните
изводи
на
съда
и
материалния
закон.На
първо
място
се
сочи,
че
съдебното
решение , с
което
се
отменя
т.3
от решение
на
ОС
на
ЕС,
противоречи
на
чл.51,ал.1
и
ал.2
ЗУЕС
, като
се
изтъква,
че
без
правно
значение
е
дали
съответният
етажен
собственик реално
пребивава
в
имота
си,
за
да
възникне
задължението
му за
участие
в
разноските
за
поддържане
на
сградата.Подробни
доводи,
съображения
и
аргументи
се
изтъкват
относно
разпоредбата
на
чл.51,ал.1
ЗУЕС
, като
в
крайна
сметка
се
извежда
извода-
че етажните
собственици
чрез
Общото
събрание
могат
да
вземат
решение
относно
размера и
начина
за
определяне
на
паричната
вноска
за
поддържане
и
управление
на
ЕС.На
следващо
място
се
изтъкват
съображения
и
относно
отмененото
със
съдебното
решение
прието
решение
по
т.2
от
дневния ред на ОС
на
ЕС,
като
се
сочи,
че
приемането
на
бюджета
е
въпрос
по
целесъобразност,
който
въпрос
не
подлежи
на
съдебен
контрол;
още
повече,
че
и
този
бюджет
бил изготвен
на
база
направени
разходи
през
предходната
година.Въззивникът
обсъжда
обжалваното
решение
и
в
частта
по
т.4
от
приети решения от
дневния ред на
ОС
на
ЕС,
като
сочи,
че
в
случая
не
била
налице
незаконосъобразност
на
същото
решение
по
т.4,
тъй
като
правомощията
на
управителя
да
сключва
договори
във
връзка
с
изпълнение
на
задължението
му
за
поддържане
на
общите
части
и
прилежащите
обекти с
когото
прецени
и
при
условия
и
цена,
каквито
прецени,било
в
рамките
на
приетия
бюджет.
Моли
се
отмяна
на решението
в
обжалваната
част
и
постановяване
на
друго,
с
което исковете
на
ищеца
по
тези
решения
от
ОС
на
ЕС
бъдат
отхвърлени;
претендира
се
присъждане
на
разноските
по
делото.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивната
страна се представлява от адвокат Гагашева и адвокат Николова,
които поддържат въззивната жалба и молят уважаването
й ; нямат претенции за разноски.
Постъпил е
писмен
отговор
от
П.А.,
гражданин
на
********* ********,
роден
на
**.**.**** г.,
притежаващ
паспорт
№
*********/**********
г.,
с
адрес
****,
*******,
**. ****и от
П.-Д.Р., гражданин
на
********* ********,
роден
на
**.**.**** г.,
притежаващ
паспорт
№
********************
г.,
с
адрес
********** ***,
********,
*******,
**. ****,
двамата
чрез
пълномощника
адв.Нели
Димитрова
Гюмова
и
със съдебен
адресат
в
гр.Бургас,
ул.
„Трайко
Китанчев”,
№
26, ет.1,
ап.3
– адв.Нели
Димитрова
Гюмова, в
който писмен
отговор заявяват становище
за
неоснователност
на
въззивната
жалба.На
първо
място
се
сочи,
че
във
въззивната
жалба
не
са
изложени
конкретни
основания
за
порочност
на
първоинстанционното
решение
в
частта,
с
която
е
отменено
решение
по
т.5
от
дневния
ред
на
ОС
на
ЕС,
като
в
тази
й
част
въззивната
жалба
била
нередовна. В
писмения
отговор
по-нататък
са
изложени съображения
и
доводи
по
всеки
един
от
пунктовете
на
въззивната
жалба,в които
са
изтъкнати
конкретни
доводи
за
неправилност
на
първоинстанционното
решение
в
обжалваните
му
части;
въззиваемите сочат
конкретни
правни
норми
и
правни
доводи
за
обосноваване
на
възраженията
си
по
въззивната
жалба.Моли
се постановяване
на съдебно
решение
в
смисъла,
в
който
са
изложени
аргументите
на
въззиваемите
по
писмения
им
отговор
по
въззивната
жалба.
В проведеното пред БОС открито съдебно заседание за въззиваемите
се явява адвокат Гюмова, която моли потвърждаване на
решението в обжалваната част; моли за присъждане на разноските по делото, за
което представя списък по чл.80 ГПК.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Производството е с
правно основание чл.40,ал.1 от ЗУЕС.
Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно в обжалваната част, поради което
следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като
по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно
процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с
чл.235 от ГПК.
С оглед наведените във въззивната жалба доводи и съображение за
неправилност,незаконосъобразност и необоснованост следва да се отбележи само
следното:
Страните не спорят, а и се
установява от доказателствата по делото, че ищците са собственици на посочените
в исковата молба СОС в процесната сграда Б (Бета),
комплекс „Сънсет Ризорт”
гр. Поморие, като първият ищец е собственик на апартамент № *, ет.*, а вторият
на апартамент № *, ет.*.
На 18-19.11.2019г. е било проведено годишно ОС на сграда “Бета“
на комплекса,проведено при следния дневен ред:
т.1. Избор на протоколчик за провеждане на ОС;
т.2. Приемане на годишен бюджет
на сградата за 2020 г. и 2021 г.;
т.3. Определяне на
размера, начина, сроковете и условията на плащане на паричните вноски за
разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата и обслужващите
обекти към нея за 2020 г. и 2021 г.;
т.4. Приемане на
решение, с което се възлага на управителя на сградата да сключва договори във
връзка с изпълнението на задълженията
му, за поддържане на общите части и прилежащите обекти с когото прецени, при
условия и цена, каквито прецени, но в рамките на приетия бюджет на ЕС;
т.5. Приемане на
решение за организиране и контрол на достъпа на външни хора до територията на
целия комплекс и
т.6. Обсъждане и
приемане на решение относно промяна чл.4(1) на Правилника за вътрешния ред на
сградата.
От протокола се установява,че
по т.1 от дневния ред ОС е избрало за протоколчик Е. К.;
по т.2 е приело предложения годишен бюджет за приходите и разходите на сграда
Бета за 2020 г. и 2021 г.; по т.3 от дневния ред е
прието решение годишната вноска за разходите за управление и поддръжка на
общите части на сградата и обслужващите обекти към нея за 2020 г. и за 2021 г.
да бъде в размер 15 евро на квадратен метър от общата застроена площ на
апартамента, включително общите части, платима еднократно до края на м.ноември
предходната година, като паричната вноска за разходите за управление и
поддръжка да се заплаща от всички собственици, ползватели или обитатели в
еднократен размер, независимо колко време пребивават в ЕС в рамките на една
календарна година и независимо от достъпът на външни лица във всеки обект в ЕС;
по т.4 е прието решение, с което се възлага на управителя на сградата да сключи
договори във връзка с изпълнението на задълженията му, за поддържане на общите
части и прилежащите обекти с когото прецени, при условия и цена, каквито
прецени, но в рамките на приетия бюджет на ЕС; т.5 е прието решение, с което се
възлага на управителя на сградата да организира избора и инсталирането на
дигитална система за управление на достъпа до инфраструктурата на комплекса
като цяло и до общите части на сградата, като съответните разходи за
инсталиране на тази система следва да бъдат покрити от всички собственици на
имоти в сградата, а ако собственик на иска да се включи към дигиталната система
за контрол на достъпа, тогава той и неговите гости ще имат достъп до комплекса
през входа с физически (присъствен) контрол на достъпа след представяне на
доказателство, че са собственици или че пребивават в комплекса, по т.6 от
дневния ред ОС е приело промяна в чл.4(1) на Правилника за вътрешния ред на
сградата, съгласно която управителят се задължава да осигури функционирането на
действаща денонощна „Рецепция Собственици“ в сграда Сигма
минус едно, за периода от 01.04 до 20.10 всяка година, като през останалия
период регистрациата и дерегистрацията
ще се извършва на посочена от управителя алтернативна рецепция.
Районният съд е приел за неоснователни доводите на ищците –за
допуснати нарушения на ЗУЕС при
свикването, провеждането и вземането на решения на процесното
ОС, водещи до незаконосъобразност на всички решения, взети на ОС. При
разглеждане твърденията на ищците за
незаконосъобразност на отделните решения
районният съд е стигнал до извода за основателност на исковата молба и е
отменил Решения по т.2,3,4 и 5,приети от ОС на ЕС, в която част първоинстанционното решение се обжалва пред БОС.
Настоящият съд се произнася по всяко от възраженията на въззивника в поредността им,
изложени във въззивната жалба, като намира следното:
Неоснователни са събраженията
на въззивника, изложени в жалбата относно отмяна от първоинстанционния съд на решението по т.3 от дневния ред,
с което е приета годишна вноска за разходите за управление и поддръжка за 2020г. и за 2021година в размер на 15 евро
от общата застроена площ на апартамента, включително и общите части, платима еднократно до края на
месец ноември предходната година.
В случая съществено за спора е
изясняването на обстоятелството: дали нормата на чл.51 ЗУЕС има диспозитивен или императивен характер. Съгласно чл.51 ЗУЕС,
„Разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост
се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите
и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.“
Съдебната практика приема, че тази норма има повелителен, императивен характер.
С нея е определен начина на разпределяне между съсобствениците на
консумативните разходи. ВКС приема (Определение на ВКС №1097/17.11.2011г.
по гр.д. №630/2011, I г.о., Г.К.), че след като нормата не допуска
отклонение от предписаното, то тя е от императивен характер.
ЗУЕС определя два
вида правила за начина, по които следва да се разпределят разходите
във връзка с общите части на сградата в режим на етажна собственост. Законът
прави разлика между необходими и полезни разноски от една
страна и разходи за управление и поддържане от друга страна.
Необходимите
разноски са свързаните с неотложни ремонтни дейности за поддържането и
възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено събитие или се
свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от
овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в
състояние годно за тяхното предназначение. Полезните разноски увеличават
стойността на сградата и имат характер на подобрения. Разходите за необходимите
и полезни разноски, посочени в чл.41 от ЗС и чл.48 ал.1 от ЗУЕС
се понасят от собствениците на апартаменти и други самостоятелни помещения в
ЕС, без оглед на това дали тези собственици обитават или използват
притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица изцяло или
частично и се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти
съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на
сградата (чл.6 ал.1 т.9,чл.6 ал.2, чл.6 ал.3, чл.48 ал.3 от ЗУЕС). В
този смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 85 /
24.06.2014г. по гр.д. № 1157/2014г. на ВКС, II г.о.)
От друга страна "разходи за управление и
поддържане", съгласно &1,т.11 от ДР на ЗУЕС са разходите за
консумативни материали, за електрическа енергия, вода, отопление, почистване,
абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението
и поддържането на общите части на сградата, което ”поддържане на общите части”
е определено в § 1 т.12 от ДР на ЗУЕС като дейност, насочена към
запазване на общите части в добро състояние, т.е. свързана с обикновена
поддръжка и отстраняване на текущи повреди. Този вид разноски е функционално
обусловен от ползването и отговорността за плащането им следва да бъде
пропорционална на него. Общо правило е, че който се ползва от вещта, трябва да
заплаща и разноските във връзка с нея, т.е. текущите разходи, които се налагат
с оглед нормалното функциониране и обикновеното употребление на сградата и
общите части в нея. Основание за заплащане на посочените разходи е използването
на общите части, а не притежанието на обектите, поради което се заплащат не
само от етажните собственици, но и от обитателите на сградата. Съгласно чл.51,ал.1 ЗУЕС, разходите
за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят по равно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите. Смисълът който произтича от посоченото
правило е, че участието в консумативните разноски е обусловено от
фактическото ползване на съответен обект в сградата за жилищни нужди, като в
зависимост от времетраенето на пребиваването в сградата разходи въобще не се
дължат или се дължат наполовина. Нормата,
с която е определен механизма на разпределение на консумативните разходи е
приета в обществен интерес, не допуска отклонение от предписаното в
нея, т.е. по характер е императивна. (Определение № 1097 / 17.11.2011г. по
гр. д. № 630/2011г. на ВКС, І г.о.).
В този ред на мисли изцяло
неоснователни са изложените от въззивника съображения
и относно характера нормата на чл.51,ал.2 от ЗУЕС, за която отново в жалбата се
твърди, че няма императивен характер.Гореизложените правни доводи относно
императивния характер нормата на чл.51,ал.1 ЗУЕС касаят императивния характер и на нормата по чл.51,ал.2 ЗУЕС.
Изцяло неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя относно първоинстанционното
решение в частта, с която е отменено решението по т.2 от дневния ред, с което е
приет годишния бюджет за приходите и разходите на сграда Бета за 2020г. и за
2021г. с аргумент, че приемането на
бюджета било въпрос на целесъобразност и не подлежало на съдебен контрол. ЗУЕС
не предвижда необжалваемост пред съд на опредЕ. категория решения на Общото събрание на ЕС, с
оглед на което така изтъкнатия довод на въззивника
е неоснователен. На следващо място следва да се изтъкне, че в случая не се извършва преценка по целесъобразност,
каквато съдът действително не може да извършва, а за констатиране неспазването
на изискването на чл.11,ал.1,т.4 от ЗУЕС – годишния бюджет да съдържа
приходна и разходна част.
В
исковата молба ищците са направили възражение, че приетият бюджет се отнася за
две години- за 2020г. и за 2021г., както
и че се състои само от разходна
част;липсват данни за каквито и да било планирани приходи на Етажната
собственост. Съгласно чл. 23, ал.1, т.4
от ЗУЕС управителят има правомощия да изготви годишния бюджет за
управление, поддържане и ползване на общите части на етажната собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.4
от ЗУЕС бюджетът се приема от общото събрание. Законодателят в т. 4
на цитираната разпоредба е посочил, че общото събрание приема годишен бюджет за
приходите и разходите и одобрява годишните отчети на управителния съвет
/управителя/, както и на контролния съвет /контрольора/.
От изложеното по-горе става ясно, че съставна
част на бюджета на етажната собственост е както разходната част, така и
приходната част . Всички бюджети, включително и тези на етажните собствености, се състоят от две основни части - приходна и
разходна . В представения по делото бюджет приходна част въобще не е заложена,
поради което не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т.4
от ЗУЕС . Ето защо, решението на ОСЕС по т.2 за приемане на бюджет
за 2020г. и за 2021г. без приходна част е незаконосъобразно и правилно е било
отменено от първоинстанционния съд.В тази връзка
несъстоятелни са доводите на въззивника- че приетия
бюджет на ЕС бил идентичен с този от предходната година, поради което приходната
му част била ясна.Това обстоятелство е следвало да бъде изрично отразено в бюджета на ЕС- с
посочване по пера и по стойност на очакваните приходи,което обаче не е
било направено.
Изцяло неоснователни са доводите и
съображенията на въззивника срещу първоинстанционното
решение в частта, с което е отменено решението по т.4 от дневния ред- за
възлагане на управителя да сключи договори във връзка с изпълнението на задължението му за поддържане на общите
части и прилежащите обекти с когото прецени, при условия и цена, каквито
прецени, но в рамките на приетия бюджет. Касае
се за договор по смисъла на чл.11, ал.1, т.11
от ЗУЕС, за сключването на който и предметния му обхват ЗУЕС предвижда
приемане на решение на ОС на собствениците в етажната собственост за възлагане
на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо /физическо
лице срещу възнаграждение, като ОС е това, което с решение следва да определи и
конкретни правомощия на управителния съвет /управителя/, които могат да бъдат
възложени за изпълнение на тези лица /ЮЛ или ФЛ/.
Следователно правомощията, които
следва да се възложат на избраното от ОС на ЕС лице съобразно законовото
изискване следва да са: 1/ конкретни; 2/ да са свързани с осъществяване на дейности
по поддържане на общите части на сградата; 3/ да са в кръга на правомощията на
управителния съвет / управителя/. В рамките на така очертаните от решението на
ОС предели председателят на управителния съвет / управителят/ следва да сключи
с избраното ФЛ или ЮЛ съответния договор за възлагане, арг.
и от чл.19, ал.8 ЗУЕС /
вж. Р Е Ш Е Н И Е № 48/23.05.2017г. по т.д. № 2541 по описа за 2016 год.,първо т.о.
ВКС/.
Предвид бланкетния характер на въззивната
жалба в частта, с която се атакува първоинстанционното
решение за отмяна на прието от Общото събрание на ЕС решение по т. 5- с което
се възлага на управителя на сградата да организира избора и инсталирането на дигитална система за
управление на достъпа до инфраструктурата на комплекса , въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната
част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Вън
от това въззивният съд проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални
действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд(решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр.
д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г.
II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.).
В настоящия случай, тъй като не съдържа конкретно указание за
порочността на решението за отмяна на прието от Общото събрание на ЕС решение
по т. 5,настоящият въззивен съд разглежда въззивната жалба и в тази й част, но съдът не може да
формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на обжалваното
решение в тази му част, а следва по гореизложените съображения да го потвърди.
Жалба без изложени конкретни съображения за неправилност на въззивно
решение е допустима, но неефективна, тъй като не позволява друга проверка,
освен за валидността и допустимостта на обжалваният акт /Определение № 200 от
20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 92/2012 г., IV г. о., ГК/. Изводът, който следва от нормите на чл.262 вр. чл.260 т.3 ГПК и цитирания акт на ВКС е, че единствено
от волята на въззивника, изразена в жалбата му против
първоинстанционното решение, зависи предметът на въззивна проверка досежно
правилността на същото.Както се изложи и по-горе, настоящата въззивната жалба относно обжалваното първоинстанционно
решение в частта му за отмяна Решение на ОС на ЕС по т.5 е
напълно бланкетна, поради което въззивната
инстанция не разполага с правото да извършва служебна проверка на обжалваното
решение в тази му част и същото следва
да бъде потвърдено след констатиране на неговата валидност и допустимост при произнасяне и по този иск на ищците, без разглеждане на
спора по същество.
По гореизложените съображения и
като препраща на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционният
съд, като по този начин ги прави и свои мотиви, първоинстанционното
решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 81 ГПК и
чл.78,ал.3 ГПК съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските на въззиваемите, които са установени и доказани до размера от
300 лева;същите следва да се присъдат в тежест на въззивника.
На основание чл. 280, ал. 3, т.
2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, поради което е
окончателно .
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№
143/24.06.2020г.,
постановено
по
гр.д.№ 960/2019г. по
описа
на
РС-Поморие,
в
обжалваната част-в частта, с която са отменени като незаконосъобразни решенията на
проведеното на 18/19.11.2019 г. Общо събрание на собствениците в Етажната
собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Поморие – сграда „Б” (Бета), комплекс „Сънсет Ризорт”, с адрес гр.
Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 219, взети по т.2, т.3, т.4 и т.5 от дневния ред
на събранието.
ОСЪЖДА Етажната собственост на
сграда с идентификатор 57491.509.24.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Поморие – сграда „Б” (Бета), комплекс „Сънсет
Ризорт”, с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис І”, №
219, да заплати на П.А., гражданин на *********
********, роден на **.**.**** г., притежаващ паспорт № *********/********** г.,
с адрес ****, *******, **. ****и П.-Д.Р., гражданин на ********* ********, роден на **.**.****
г., притежаващ паспорт № ******************** г., с адрес ********** ***, ********,
*******, **. ****, двамата чрез пълномощник и съдебен адресат в гр.Бургас,
ул. „Сливница“№ 26,ет.2- адв.Нели
Димитрова Гюмова, съдебно-деловодни разноски в размер
от 300 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.