РЕШЕНИЕ
№ 534
гр. Велико Търново, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110103401 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на П. П. П., в която се излагат твърдения, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит *, съгласно който на ищеца е
предоставена сумата от 3000 лв., която се задължил да върне на ответника заедно с
начислената договорна лихва в общ размер на 4400,44 лв. в срок до 25.03.2025г. Ищецът
твърди, че в т. VI „Параметри” от договора е уговорено заплащане на възнаграждение от
1650 лв. за закупена допълнителна услуга „Фаст” за приоритетно разглеждане и становище
по искане за отпускане на потребителски кредит. Навеждат се доводи, че с договора е
уговорено заплащане на такси за усвояване и управление на кредита, за неяснота при
формиране на годишния процент на разходите /ГПР/ и невключването на разходите за
допълнителна услуга, с които се надвишава размерът определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК и че
възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, с което се
накърняват добрите нрави. С оглед гореизложеното, ищецът счита договорът за
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК като отправя искане до съда да постанови решение, с
което да прогласи нищожността му, а при условията на евентуалност да прогласи за
нищожни клаузите, с които са уговорени заплащането на възнаграждение за допълнителни
услуги и на възнаградителна лихва. Налице и претенция за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявените искове. Признава сключването на процесния
договор за кредит като навежда доводи, че оспорените клаузи са действителни и не
противоречат на изискванията на ЗЗП и ЗПК. Отправя искане за отхвърляне на исковите
1
претенции и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД, вр.
чл. 143 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, вр. чл. 10а, ал. 2, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.
19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 30.03.2023г. между страните е сключен договор за потребителски кредит *, съгласно
който ответникът предоставил на ищеца сумата от 3000 лв. чрез извършване на паричен
превод по посочена от него банкова сметка, а последният се задължил да я върне в срок до
25.03.2025г. заедно с възнаградителна лихва от 1400,44 лв. и възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст” от 1650 лв. на 24 равни месечни вноски с падежи посочени в
погасителен план към договора. Годишният процент на възнаградителната лихва е
определен на 41 %, а годишният процент на разходите по кредита - на 48,83 % въз основа на
дължимите главница и договорна лихва, без да включва възнаграждението за допълнителна
услуга, чрез която съгласно т. 15 от Общите условия се предоставя възможност за
приоритетно разглеждане и становище по искане за отпускане на потребителски кредит
преди кредитоискатели без закупена такива услуга.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което за него са
приложими разпоредбите на ЗПК. Уговарянето на услугата „Фаст” за приоритетно
разглеждане и становище по искане за отпускане на потребителски кредит преди
кредитоискатели без закупена такава услуга, е в противоречие със забраната по чл. 10а, ал. 2
от ЗПК тъй като с нея кредиторът възлага на потребителя заплащане на възнаграждение за
действия свързани с усвояване на кредита и по конкретно за това, че се е съгласил да му
отпусне кредит. Услугата реално не се предоставя тъй като възнаграждението следва да се
събира от всеки потребител, пожелал приоритетно разглеждане и становище по искане за
отпускане на потребителски кредит, а не само от този, който е одобрен от кредитора и му е
предоставен кредит. Поради същите съображения тя не би следвало да се включва и в
размера на погасителните вноски по кредита. При изчисляване на годишния процент на
разходите /ГПР/ по кредита не са съобразени разходите за възнаграждение за посочената
услуга. Това е довело до нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определяне
на ГПР по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите
предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на
ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Поради изложеното договорът за кредит е
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК като предявеният главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна. Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска
2
помощ и съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т.
2 и § 2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на * сумата от 1086,04 лв. за адвокатско
възнаграждение, изчислена съобразно материалния интерес на делото от 6050,44 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
Великотърновския районен съд сумата от 242,01 лв., представляваща държавна такса за
уважения иск.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по предявения иск от П. П. П. с ЕГН: ********** *, срещу *, че
Договор за потребителски кредит П*е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
Осъжда *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат *,
сумата от 1086,04 лв. /хиляда осемдесет и шест лева и четири стотинки/ за адвокатско
възнаграждение.
Осъжда *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 242,01 лв. /двеста
четиридесет и два лева и една стотинка/, представляваща държавна такса за уважения иск по
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит, както и 5 лв. /пет
лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3