№ 245 16.02.2021
г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МАРИНА НИКОЛОВА 2.ЯНА
КОЛЕВА
секретар: В. С.
прокурор: Андрей
Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия М.
Николова КАНХ дело № 2622 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Регионална
дирекция за национален строителен контрол Бургас, против решение
№ 260427/09.11.2020г. постановено по НАХД № 2938/2020г. по описа на Районен съд
– Бургас, с което е отменено наказателно постановление № Б-38/06.07.2020 г.
на началник на РДНСК Бургас, с което на основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, за
нарушение на чл. 23 ал.2 т.1 от Наредба №2 от 31.07.2003г. вр. с чл.169 ал.1
т.2 от ЗУТ и чл.662 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г.
В касационната
жалба се излагат възражения, че РС – Бургас е постановил неправилно,
необосновано и в противоречие със закона решение. Моли се същото да бъде
отменено, а НП потвърдено, евентуално делото върнато на БРС, за разглеждане по
същество.
В съдебно заседание касаторът Регионална дирекция за национален
строителен контрол Бургас, редовно и своевременно призован, се представлява от
юрисконсулт Алексиева, която поддържа жалбата и моли за оставяне на същата без
уважение.
Ответникът по касация – Д.Г.П., редовно и своевременно призован, се
представлява от адв. С., който оспорва жалбата и претендира деловодни разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като споделя доводите, изложени в жалбата.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение,
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.
211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното пред Районен съд – Бургас наказателно постановление,
отговорността на Д.Г.П. е ангажирана за
това, че във функцията си на специалист по част „Пожарна безопасност“ от екипа
на правоспособните физически лица в „Айгер-Таласакра” ООД, ЕИК: *********, е
подписал окончателния доклад на 22.10.2019 год. за установяване на годността на
строеж: „Конферентен и бизнес център с хотел, ресторант и подземен гараж” с
местонахождение: поземлен имот с идентификатор 07079.2.2826 по КК на гр.
Бургас, УПИ I-2006, 2007 /бивш масив 80, м. Под шосето/ община Бургас, като подписаният
окончателен доклад е в несъответствие на изпълнения строеж, с което не са
спазени изискванията към строежите по чл.169, ал.1, т.2 от Закона за устройство
на територията, с което е извършил нарушение на чл.23, ал.2, т.1, предл. второ
от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, във връзка с чл.169, ал.1, т.2
от ЗУТ и чл.662 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г. за строително-технически
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Установено било, че зоната
на подземния гараж не е отделена от останалата част на сградата със стени с
огнеустойчивост минимум 120 минути в участъка около пожароустойчивата врата към
стълбището, което според АНО е нарушение на чл.662 от Наредба Iз 1971 от
29.10.2009г.
За така установеното е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), връчен и подписан без възражения. Въз основа
на акта е издадено процесното НП.
За да постанови
оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в
неизпълнение на императивните изисквания на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН,
като последните са от естество непозволяващи на съда да се произнесе по
същество и съществено засягащи правото на защита на санкционираното лице. Съдът
е достигнал до тези изводи, тъй като е приел, че нито в АУАН, нито в
наказателното постановление е налице конкретизация в какво именно се състои
нарушението, извършено от страна на П.. Приел е, че в описателната част са
посочени отделни нарушения, което е довело до неясното, която препятства
възможността на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение е извършил, още
повече че неправилно е определена и датата на нарушението. При тези мотиви е отменил
НП.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Изложените мотиви за
отмяна на НП от първоинстанционния съд са неправилни. В АУАН и НП пълно, точно
и ясно е описано извършеното нарушение и са посочени правилните разпоредби,
както тази която е нарушена, така и кореспондиращата й санкционна норма. Ясно
е, че посочената като нарушена материална норма на чл.23, ал.2, т.1, предл.
второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, която е обща по своя характер
и следва да бъде запълнена със съдържание. В настоящия случай това са
разпоредбите на чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ и чл.662 от Наредба Iз 1971 от
29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар.
Разпоредбата на чл.23, ал.2, т.1 предл.второ от Наредба № 2 от 31.07.2003 г.
посочва, че управителят на лицето, упражняващо строителен надзор, и наетите от
него по трудово или друго правоотношение специалисти, отговарящи за съответния
строеж, техническият ръководител за строежите от пета категория се наказват по чл.233 ЗУТ,
ако не подлежат на по-тежки наказания по ЗУТ и други закони, когато се установи
несъответствие на изпълнения строеж със съставените актове и протоколи по време
на строителството и/или със съставения окончателен доклад, което е от
съществено значение за доказване съответствието на строежа с действащите норми
и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и за спазване
изискванията към строежите по чл.169, ал.1
и 3 ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл.169, ал.1,
т.2 от ЗУТ строежите се проектират, изпълняват и поддържат в
съответствие с основните изисквания към строежите, определени в приложение І
на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от
9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара
на строителни продукти и за отмяна на Директива
89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за безопасност
в случай на пожар.
Нормата
на чл.662 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г. за строително-технически правила и
норми за осигуряване на безопасност при пожар предвижда: „Когато гаражите се
разполагат в сгради с друго предназначение (с изключение на тези от подклас на
функционална пожарна опасност Ф1.4), те се отделят от съседните помещения
посредством стени с огнеустойчивост най-малко EI 120 и самозатварящи се врати с
огнеустойчивост ЕI 90.“
Така
описаните в АУАН и НП факти и посочени норми, не са препятствали възможността
на лицето да разбере, какво точно нарушение е извършил и да се защити. Като е
извел доводи за противното, първоинстанционният съд не е навел мотиви по
съществото на оспорването.
Предвид изложеното, настоящият
касационен състав приема, че е налице визираното в чл.348, ал.1, т.2, във вр. с
чл.348, ал.3, т.2, предложение първо от НПК касационно основание за отмяна на
въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд - Бургас
от друг състав на съда, тъй като е налице липса на мотиви в атакуваното решение
по съществото на спора и делото не може да бъде решено по същество от
касационната инстанция.
При разглеждане на спора по същество от касационната инстанция,
доколкото на първо място се ревизира постановения съдебен акт и на второ място
издаденото наказателно постановление, то касационната инстанция е в невъзможност
да извърши проверка на съдебното решение без изложени мотиви и съответно да
прецени дали съдебното решение е правилно, с оглед приложение както на
процесуалния, така и на материалния закон, тъй като би се явила първа инстанция
по съществото на спора, което е недопустимо. Ако се разгледа спора по същество
от настоящия касационен състав, то за първи път ще има изложени мотиви по
отношение правилно приложение на разпоредбите на Наредбата.
Предвид гореизложеното, Административен съд – Бургас, деветнадесети
състав приема, че при постановяване на съдебното решение въззивният съд е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348
ал.1 т.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК – липса на мотиви по същество,
което е основание за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за
ново разглеждане на Районен съд -Бургас от друг състав на съда, който следва да се произнесе
и по направеното искане за присъждане на разноски, с оглед разпоредбата на
чл.226, ал.3 от АПК.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, във вр. чл. 221, ал.2, изр.1, предл. последно и чл. 222, ал. 2,
т.1 от АПК , съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260427/09.11.2020г. постановено по НАХД №
2938/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд -Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.