М О Т И В И НОХД
№108/2020г. на СсОС
Против подсъдимия С.А.А. е предявено
обвинение по чл.343а, ал.1, б.“б“, вр.с чл.343, ал.1, б.“в“, вр.с чл.342, ал.1 НК за това, че на 28.11.2019г. в гр.Силистра, при управление на моторно
превозно средство-товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. №
СС……….АН е нарушил правилата за движение, а именно:чл.40, ал.1 и ал.2 и чл.140
от ЗДвП, в резултат на което е допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил
смъртта на Т.Ш. Т., като е направила всичко зависещо от него за оказване помощ
на пострадалата.
В хода на досъдебното производство,
подс.А. е изразил желание делото да се разгледа по реда на Глава двадесет и
седма от НПК. В разпоредително заседание, процесуалният представител на
подсъдимия, в процедурата по чл.248, ал.1, т.4 НПК, потвърждава изразеното от
подсъдимия желание за приключване на делото по реда на съкратено съдебно
следствие, и по-специално в хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
В съдебното производство проведено в
условията на чл.252, ал.1 НПК, съдът разясни на подсъдимия, че при
постановяване на присъдата ще ползва направените от него самопризнания, без да
събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
С оглед приетия от съда ред за
разглеждане на производството, подс.А. признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 НПК.
В съдебно заседание, представителят
на Окръжна прокуратура гр.Силистра поддържа предявеното обвинение, като счита,
че делото е изяснено от фактическа и правна страна, и от събраните в хода на
досъдебното производство може да се приеме безспорно, че подсъдимия е
осъществил деянието от обективна и субективна страна. Предвид на това, и с
оглед констатираните единствено смекчаващи вината обстоятелства, прокурорът
пледира за налагане на подсъдимия на наказание по вид лишаване от свобода за
срок от три години, което на осн.чл.66 НК да се отложи за срок от пет години.
Процесуалният представител на
конституираните като частни обвинители И.И.Т. и Ж.И.П.-адв.Р.също счита, че
обвинението се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. От името на доверителите си заявява, че не желае да се налага
ефективно наказание на подсъдимия, но не е съгласен да се отчита като
смекчаващо вината обстоятелство оказването на помощ, което е елемент от състава
на деянието. Адв.Р. счита, че може да се определи минимално наказание, и след
редуцирането му по чл.58а от НК следва да се индивидуализира в срок от около
една година.
Процесуалният представител на
подсъдимия-адв.Й. изтъква обстоятелството, че А. е признал всички факти и
обстоятелства по делото, изразил е съжаление и е съдействал за приключване на
наказателното производство. Той също счита, че са налице единствено смекчаващи
вината обстоятелства, и пледира за налагане на наказание в размер около средния
от предвидения за това престъпление. Адв.Й. счита, че са налице условията за
приложение на чл.66 НК и чл.343г от НК.
Подс.А. изразява съжаление за
случилото се, а в правото му на последна дума иска от съда да му се даде шанс
да работи.
Съдът като прецени по отделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приложени към ДП № 6518
ЗМ-160/2019г. по описа на ОД МВР-Силистра и становището на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подс.А. е работил като служител на
фирма „Дестан“ и задължението му е било да разнася хляб с товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер“ с рег.№ СС …………АН.
На 28.11.2019г. работния му ден
започнал в около 05.35ч, когато отишъл в с.Искра за да натовари хляб, който
трябвало да разнесе. Около 09.10ч бил в гр.Силистра пред супермаркет
„АВС-Дунав“, намиращ се по ул.“Я. Т.“. Паркирал на товарната рампа и разтоварил
три касети с хляб. След това затворил товарната врата отдясно на микробуса и се
качил в кабината от лявата му страна. Погледнал в огледалата за задно виждане и
след като преценил, че няма никой зад автомобила потеглил бавно на заден ход.
В този момент св.Янкова, която
работила като продавач-консултант в магазин „Сил-Трейс Инвест“ в този район,
чула вик. Веднага погледнала към прозореца и възприела движещият се товарен
автомобил край рампата на магазин „АВС“, под който се намирало нещо. Св.Янкова
веднага излязла и започнала да маха на шофьора да спре. Подс.А. я забелязал и
веднага преустановил движението на автомобила и слязъл от него. Св.Янкова му
казала, че под автомобила има нещо, при което той се навел и видял, че отдолу
има паднала жена. Той успял да изтегли пострадалата, която била Т.Ш.Т..
Подсъдимия я хванал под мишниците и я издърпал встрани от автомобила, близо до
тротоара. Попитал я дали я боли нещо и тя му отговорила, че изпитва болки в
областта на гърдите. Понеже бил зает с пострадалата, а телефона му бил в
автомобила, той помолил св.Я. да се обади на тел.112, което тя сторила. Докато
пристигне линейката, подсъдимия държал главата на пострадалата, а след това
помогнал да бъде качена в линейката. Пострадалата обаче починала в линейката.
От заключението на изготвената СМЕ е
видно, че пострадалата Тодорова е получила съчетана травма-гърди, корем, ляв
долен крайник, като непосредствената причина за нейната смърт се дължи на
тежката гръдна травма, с несъвместимост с живота увреждане на гръбначния стълб
и ребрените дъги, с развитие на оток на гръбначния мозък и мозъчния ствол по
възходящ тип и малкомозъчно вклиняване и смърт.
По делото не са установени данни за
наличието на алкохол в кръвта на подс.А. и пострадалата Т..
С оглед събраната доказателствена
съвкупност, включваща обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията
на изготвените съдебномедицинска, автотехническа, химическа и техническа
експертизи, писмени доказателствени средства и писмени доказателства: протокол
за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, епикризи и медицинска документация,
справки от различни институции,
свидетелство за съдимост, данни за личността на подсъдимия, съдът
намира, че от обективна страна подс.А. е осъществила престъпния състав на
чл.343а, ал.1, б.“б“, вр.с чл.343, ал.1, б.“в“, вр.с чл.342, ал.1 НК за това,
че на 28.11.2019г. в гр.Силистра, при
управление на моторно превозно средство-товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с
рег.№ СС……..АН, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: по чл.40, ал.1 от ЗДвП- Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението, и по чл.40, ал.2 от ЗДвП- По време на движението си назад, водачът
е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, и когато това
е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности, в резултат на което допуснала ПТП и по непредпазливост е причинила
смъртта на Т. Ш. Т., като след деянието е направила всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата.
Настъпилият вредоносен резултат,
изразяващ се в причинената смърт на Т. Ш.Т., е пряка и непосредствена последица
от извършените от подс.А. нарушения на правилата за движение по пътищата.
Съобразно вмененото на водача
задължение по чл.40, ал.1 ЗДвП, подс.А. е бил длъжен преди да започне движение
назад, да се убеди, че пътя зад управляваното от нея МПС е свободен, и няма да
създаде опасност или затруднение за намиращите се зад него участници в
движението. Освен това, подсъдимия е бил задължен, ако не е бил в състояние
непрекъснато да наблюдава пътя зад МПС да осигури лице, което да го напътства и
сигнализира при възникване на опасност за движението, предвид изискването по
чл.40, ал.2 ЗДвП..
От данните по делото е видно, че
подсъдимия след зареждането на магазина с хляб е следвало да придвижи
автомобила на заден ход, за да освободи товарната рампа, чиято наклонена част е
разположена непосредствено до автобусна спирка. Според подсъдимия, преди да се
качи в автомобила той е проверил за наличието на пешеходци в близост до
автомобила, но не забелязал такива. Когато се качил в кабината, подсъдимия
отново е погледнал за наличие на препятствия и хора през страничните огледала
на автомобила, и отново не забелязал такива. След това подсъдимия запалил
двигателя и предприел маневра „движение на заден хода“, като през това време
отново е наблюдавал обстановката на страничните огледала. Очевидно предприетите
от подсъдимия действия да се убеди, че безпрепятствено може да извърши
маневрата не са били достатъчно адекватни, след като той не е възприел стоящата
на автобусната спирка пострадала Тодорова. В този момент тя е била с гръб към
товарния автомобил, и също не е забелязала неговото потегляне. Предвижвайки се
на заден ход със скорост от около 5,4 км/ч., подсъдимия блъснал в гръб стоящата
на спирката пострадала, като удара е настъпил на около 0,5-0,6м от дясната
страна на автомобила, или, лявата страна на пострадалата се е намирала на това
разстояние от десния край на автомобила.
Според съда, подсъдимия е следвало да
извърши маневрата „движение на заден ход“ с по-голяма концентрация, отчитайки
специфичните обстоятелства, както на автомобила, така и на конкретния пътен
участък.
Видно от протокола за оглед на местопроизшествие
и съпътстващият го фотоалбум, процесния автомобил е оборудван само с външни
огледала за обратно виждане, тъй като конструктивно купето няма вътрешно
огледало за обратно виждане, понеже задната товарна част на фургона е с
непрозрачни страни /не е остъклена/, което не осигурява пряка видимост на
водача в зоната, непосредствено към задните врати. Автомобилът не е разполагал
и с камера, подпомагаща движението на заден ход. Това обстоятелство именно е
задължавало подсъдимия да прояви по-голяма бдителност при управление на
автомобила на заден ход, а освен това и да осигури лице, което да следи и
сигнализира за евентуално възникване на опасност за движението. Това е било
наложително, предвид наличната „мъртва зона“ на видимост зад автомобила, с оглед
конструктивните му особености. Именно това обстоятелство не е позволило на
подсъдимия да възприеме стоящата на спирката пострадала, която в този момент се
е намирала именно в тази „мъртва зона“ на видимост зад автомобила. Очевидно
проверката за наличието на препятствия и хора /според неговите твърдения/,
която подсъдимия е извършил преди качването си в автомобила и неговото
привеждане в движение, не е била достатъчно ефективна, а освен това, той не е
осигурил и друго лице, което да следи и сигнализира за евентуално възникване на
опасност за движението, след като се е стигнало до фаталния инцидент.
При особеностите на извършваната
операция /включваща предвижване на автомобила назад/, конструктивните
особености на автомобила, и конкретния пътен участък /намиращ се в населено
място, до различни магазини и автобусна спирка/, предполагащ появата на
пешеходци, подсъдимия е бил длъжен да прояви особена бдителност при
осъществяване на движението си, и особено при всяко предвижване на заден ход да
се убеди, че ще го извърши безопасно, и с това няма да създаде опасност за
другите участници в движението.
Такова е становището и на вещите лица
изготвили САТЕ, които са стигнали до заключението, че при конкретните пътни
условия на настъпване на произшествието, водачът е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на произшествието единствено при положение, че при
извършване на маневрата „движение на заден ход“ си подсигури втори човек за
наличието или не на препятствие зад автомобила.
Ето защо извън всякакво съмнение, с
оглед доказателствената съвкупност е, че допуснатите нарушения на правилата за
движение от страна на подс.А., са в пряка причинна връзка със съставомерния
резултат-причинената смърт на пострадалата Тодорова.
ПТП на конкретното място, и при конкретните
климатични условия е било нормално предотвратимо, и причина за допускането му е
единствено неправомерното субективно поведение на подс.А., който е предприел
маневра „движение на заден ход“, без да се убеди и осигури безопасното й
извършване.
Съдът намира, че в случая не е налице
причинно-следствена връзка, между другото вменено като обвинение на подсъдимия
нарушение на ЗДвП, и настъпилия вредоносен резултат.
По делото липсват категорични данни,
че установената техническа неизправност /неработеща ръчна спирачка/ на товарния
автомобил, е повлияла за настъпване на ПТП, тъй като безпрепятственото
извършване на конкретната маневра не е зависило от техническата изправност на
автомобила, и специално от установената техническа неизправност.
Предвид на това, съдът счита, че не
следва да се ангажира наказателна отговорност по отношение на подсъдимия за
правилата по чл.140, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което и го оправда в тази част
на обвинението.
От субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост, при форма на вината несъзнавана непредпазливост
/небрежност/, тъй като подсъдимия не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но с оглед конкретните обстоятелства е бил
длъжен, и е могъл да ги предвиди. Деянието е извършено при изключително
благоприятни пътни и атмосферни условия, като не са били налице никакви
обективни причини, които да оправдаят неправомерното му поведение, т.е. той
освен, че е имал възможност да предвиди и предотврати престъпния резултат, но е
бил длъжен да го стори. Създалата се непредотвратима пътна ситуация, е изцяло
вследствие неправомерното поведение на подс.А. и проявеното от него нехайно
отношение към основни правила от движението по пътищата, каквито са
задълженията му свързани с управление за автомобила на заден ход.
Съдът счита, че след деянието подс.А.
е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата Тодорова,
и в конкретния случай са налице основанията за прилагане на привилегирования
текст по чл.343а от НК за намалената отговорност. Оказаната от подсъдимия помощ
на пострадалата се е изразявала в отправения призив към св. Янкова да се обади
на телефон 112, издърпването на пострадалата изпод автомобила и осъществяването
на вербален контакт с нея за да установи къде изпитва болка, придържането й до
идването на екипа на ЦСМП, и оказаната помощ при качването й в линейката. По
делото е безспорно установено, че действията на подсъдимия спрямо пострадалата
са били насочени към нея, когато тя е била жива /Тодорова е починала в
линейката/, и обективно и субективно са имали за цел запазване на нейния живот.Всичко това
мотивира съда да приеме, че подсъдимия е извършвал активни действия, насочени
към преодоляване вредите за здравето на пострадалата, чието състояние към него
момент обективно се е нуждаело от подобни грижи, тъй като тя е била жива, в
съзнание, и помощта на подсъдимия е била единствено възможната в случая.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.А., съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства
чистото му съдебно минало, направените самопризнания, изразеното съжаление,
процесуалното му поведение, сравнително младата му възраст..
Като отегчаващи, съдът прие
наложените му административни наказания за нарушения на ЗДвП, и проявеното
нехайно отношение при извършване маневра на пътното платно, предполагаща
завишено внимание, предвид особеностите на извършваната операция,
конструктивните особености на автомобила, и конкретния пътен участък намиращ се
в населено място, до магазини и автобусна спирка, предполагащи появата на
уязвими участници в движението. Противно на това, подсъдимия е допуснала груби
нарушения на правила за движение по пътищата, като единствено своевременната
реакция на св.Янкова е предотвратила съществуващата възможност, подсъдимия да
напусне местопроизшествието без дори и да разбере, че е предизвикал ПТП. При
така установените обстоятелства, съдът индивидуализира наказанието на подс.А. в
размер над средния от предвидения за това престъпление /до четири години
лишаване от свобода/, а именно: три години лишаване от свобода. Предвид
характера на производството /съкратено съдебно следствие при хипотезата на
чл.371, т.2 НПК/, съдът редуцира така определеното наказание при предпоставките
на чл.58а, ал.1 НК с една трета, и определи същото в размер на ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
Съдът счита, че установените
смекчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, за
да обосноват приложението на привилегирования текст по чл.55 НК.
Съвкупната преценка на обсъдените до
тук обстоятелства, налагат извода, че поради невисоката степен на обществена
опасност на подсъдимия и характера на деянието, предупредителното и възпиращо
въздействие върху него, а и върху останалите членове на обществото, с оглед
изискванията на чл.36 НК, би могло да се реализират без неговата принудителна
изолация в местата за лишаване от свобода. Размерът на изпитателния срок, който
в случая е три години, ще е достатъчна гаранция за постигане на необходимия
възпиращ и предупредителен ефект върху подсъдимия, след като за него съществува
опасността, при бъдещо престъпно поведение да изтърпи и отложеното наказание.
Ето защо, според съда, института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК, в
пълна степен ще удовлетвори изискванията за справедливост, без да се надхвърли
въздействието на наказателната репресия.
При съобразяване разпоредбата на
чл.343г, вр.с чл.37, т.7 НК съдът прие, че подс.А. следва да бъде осъдена на
лишаване от право да управлява МПС за определен срок, предвид на това, че
именно вследствие на неправомерното му поведение като водач на МПС, допускайки
процесните нарушения на правилата за движение по пътищата, се е стигнало до
съставомерния резултат. Според съда този срок следва да бъде две години.
При този изход на процеса, и на
основание чл.189, ал.3 НПК, подс.А. следва да заплати и направените в хода на
досъдебното производство разноски, възлизащи на 1400.66 лева, в полза на
ОДМВР-Силистра.
На осн.чл.112 НПК съдът върна на
собственика вещественото доказателство-товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“.
На основание чл.309, ал.4 НПК съдът
отмени взетата по отношение на подс.А. мярка за неотклонение „Подписка“.
Съдът счита, че наложеното на подс.А.
наказание в този си вид и размер, ще изиграе своята превантивна, възпитателна,
поправителна и възпираща роля.
Водим от тези си съображения съдът
постанови своята присъда.