Решение по дело №77/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалба на С.И.Т. срещу уведомително писмо изх.№ 02-030-6500/2988 от 15.11.2022г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, представляващо отказ за финансиране в размер на 7089.78 лева по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 за кампания 2020г. по заявление с УИН 03/080620/86523 за подпомагане на 145 бр. биологични пчелни семейства, заявени с код БП 15 при единична ставка за пчелно семейство в размер на 48.895 лева.

В жалбата се прави оплакване, че административният орган се е позовал на Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г., която не е била обнародване и няма качеството на нормативен акт. Според жалбоподателя не става ясно кое от изискванията не е спазил по цитираните в административния акт разпоредби на чл.13 и чл.19 от Наредба №4/2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. Жалбоподателят твърди, че не е бил уведомен по реда на чл.26 ал.1 от АПК за започналото срещу него административно производство и по този начин още в тази фаза му е било нарушено правото на защита. Прави оплакване, че обжалваният административен акт не е мотивиран и не са посочени конкретни доказателства и фактически констатации, които да обосноват отказа за финансиране. Обобщава, че са налице основания за отмяна на обжалвания акт по чл.146 т.2, т.3 и т.4 от АПК. Иска цялостна отмяна като незаконосъобразен на обжалвания акт или обявяването му като нищожен, в алтернатива – отмяна и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган. Претендира и присъждане на съдебни разноски включително адвокатско възнаграждение.

В писмени становища с.д. № 5563/11.04.2023г. и с.д. № 8568/06.06.2023г. жалбоподателя чрез адв. Я.Т. подчертава, че са налични писмени доказателства от Института за контрол на биологични продукти „БИОХЕЛЛАС“ (сертифициращ орган с код BG-BIO-10) по делото, които удостоверяват произведен биологичен мед от 3000 кг за 2020г. от 145 бр. пчелни семейства, като са представени и фактури за продажба на 2991.70 кг от произведените 3000 кг. Жалбоподателят изтъква, че издадените сертификат и удостоверение от Института БИОХЕЛЛАС доказват статуса на биологичен продукт на произведения от него мед. Представените допълните писмени бележки повтарят изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт. Част от доводите са повторени отново и в уточнение с.д. № 9970/29.06.2023г.

Ответникът – заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в придружително писмо с.д. № 1975/08.02.2023г. сочи, че обжалваният административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, мотивиран и съдържащ фактически и правни основания. Пояснява, че Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. е публикувана в сайта на ДФ „Земеделие“ в секция „Директни плащания 2014-2020“. Претендира присъждане на съдебни разноски. В придружително писмо с.д. № 4290/20.03.2023г. подчертава, че актът е мотивиран, макар и мотивите да се съдържат в други документи от преписката. В хода на съдебното дирене /съдебното заседание на 12 април 2023г./ и по време на устните състезания, ответникът чрез юрисконсулт Д.М. пояснява, че обжалваният отказ е поради отпадане сертификата на жалбоподателя за биологично земеделие заради установено замърсяване на продукцията му, макар и по независещи от него причини. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Видно от приложените доказателства, актът е бил съобщен на С.Т. по електронен път на 12 декември 2022г. и жалбата срещу него е била пусната чрез Еконт на 23 декември 2022г., т.е. спазен е 14-дневния срок за оспорване, за което жалбоподателят има правен интерес и актът подлежи на съдебен контрол. Жалбата е процесуално допустима.

От представените в административната преписка документи и доказателствата събрани в съдебното производство, съдът установява следната фактическа обстановка:

Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбите на чл.20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, в приложимата редакция, предвиждат, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, и я представлява, а съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Заместник изпълнителният директор подписал уведомително писмо с изх.№ 02-030-6500/2988 от 15 ноември 2022г. е с делегирани правомощия по силата на заповед № 03-РД/3088 от 22 август 2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В съдебното заседание на 12 юли 2023г. беше отворен и диска, предоставен от ответника и съдържащ електронния подпис, с който е подписан обжалвания административен акт. От съдържанието на проверените файлове стана ясно, че електронния подпис, ползван при подписването на процесния акт е бил с валидност от 26.10.2022г. до 26.10.2023г. и съдържа потвърждение, че отговаря на изискванията на Регламент 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета. Тоест, обжалваният административен акт е подписан с валиден електронен подпис и от оправомощено лице, поради което е неоснователно искането на жалбоподателя за обявяване на неговата нищожност.

С уведомително писмо изх.№ 02-030-6500/2988 от 15.11.2022г. на зам.изп.директор на Държавен фонд „Земеделие“, жалбоподателят е уведомен, че оторизираната субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г., съгласно подаденото от него заявление за подпомагане с УРН 03/080620/86523 и приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020г. е в размер 0 лева. Посочено е, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършването на задължителни административни и/или проверки на място /съгласно чл.37 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ на данните в подаденото от него заявление. Отбелязано е, че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП, както и представените данни от контролиращи лица във връзка с чл.49 от Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. В колони 2 и 3 от таблицата са посочени пчелните семейства, които са заявени и установени в стопанството на жалбоподателя – 145 броя. В колона 4 е посочена цифра „0“ и в легендата към таблицата е отбелязано, че това е установения брой пчелни семейства след изключване на пчелини с неспазени базови и други изисквания, съгласно чл.13 и чл.19 ал.2 от Наредба № 4/24.02.20215г. В колона 5 са посечени 145 бр. пчелни семейства недопустими за подпомагане, съгласно същата наредба. Колона 7 е празна и според легендата към таблицата касае: установено неспазване в текущата година на всички базови и изисквания по управление, засягащи над 50% от заявените за подпомагане площи – изчислява се като сборът от всички пчелни семейства, за които е констатирано неспазване на базово и друго изискване и/или изискване по управление се разделя на декларираните пчелни семейства по съответния код /колона 2/. Колона 8 също е празна и според легендата към таблицата представлява: установено неспазване на всички базови и изисквания по управление, засягащи над 50% от заявените за подпомагане площи, животни или пчелни семейства по съответното направление за втора поредна година – при констатирано неспазване за втора поредна година се отказва финансово подпомагане и за следващата. В колона 9 е посочена сумата от 7089.78 лева, която в легендата към таблицата е обяснена като: санкция за неспазени базови и други изискания, съгласно чл.13 и чл.19 ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г. и/или раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020г. буква „б“ направление „Биологично пчеларство“, буква „а“ базови изисквания от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. Неспазените базови и други изисквания са установени чрез извършени административни проверки, проверки въз основа на предоставена информация на ДФЗ-РА от външни институции съгласно чл.49 от Наредба №4/24.02.2015г. и/или чрез проверка на място от Техническия инспекторат към Разплащателната агенция. За резултатите от проверката на място сте уведомен с уведомително писмо, в което са описани всички констатации от извършената проверка на място.

В процесния административен акт не става ясно кои точно базови изисквания не са били спазени от жалбоподателя. Очевидно това не са базовите изисквания от приложение №2 към чл.13 от Наредба №4/24.02.2015г. в раздел 2 „Биологично пчеларство“, защото липсват подобни констатации в административния акт. Общото посочване само на израза "базови изисквания" е недостатъчно с оглед законосъобразността на административния акт и възпрепятства упражняването на правото на защита на засегнатото лице, тъй като не може да разбере срещу какви факти и относими обстоятелства да навежда доводи.

Към придружително писмо с.д. № 3049/27.02.2023г. на ответника е приложена заповед № РД 09-144/23.02.2017г. на министъра на земеделието и храните, с която е утвърдена методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020г., съгласно приложението, която се прилага за заявления, подадени през кампания 2016г. С последвали заповеди е допълнено, че тази методика за прилага и за кампания 2017г., после за кампания 2018г., после за кампания 2019г. и със заповед № РД09-247/19.03.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите е допълнено, че методиката се прилага и за кампания 2020г. Ответникът не е изпълнил указанието, дадено му с разпореждане №1006/24.01.2023г. от съда да представи доказателство за обнародване в Държавен вестник на въпросната методика. Видно от извадката в Държавен вестник бр.38 от 24.04.2020г. е било публикувано изменение на Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР за периода 2014-2020г. и методиката не е част от нея. В същия броя на Държавен вестник е обнародвано и приложение за кандидатстване на мярка 11 „Биологично земеделие“ 2020г., което също не замества самата методика. В процесното приложение в изброените документи по направление „биологично пчеларство“ в т.2 е посочено: копие от сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените пчелни продукти с правилата за биологично производство /поне веднъж за 5-годишното задължение/, издадени от контролиращото лице по т.1 /краен срок за получаване на документа от кандидата е 30 октомври на петата година от първото одобрено заявление за подпомагане, като същия следва да бъде предоставен в ДФЗ-РА най-късно до 30 ноември на петата година от първото одобрено заявление за подпомагане/. Документът следва да удостоверява наличие на биологична продукция съгласно чл.33 ал.1 т.2 от Наредба №4/24.02.2015г.

Липсата на доказателство за обнародване на методиката говори, че тя няма характер на нормативен акт и ако се приеме, че е само общ административен акт, той всъщност не е бил съобщен на жалбоподателя в качеството му на бенефициент по мярка 11 „Биологично земеделие“, което представлява съществено нарушение на административно-производствените правила и е нарушило и правото на защита на жалбоподателя, доколкото самата методика също би могла да се обжалва пред съда и в двата случая: ако е нормативен акт или ако е общ административен акт.

Към обжалвания административен акт е приложено и становище с изх.№ 02-030-6500/2988 от 09.01.2023г. на зам.изп.директор на ДФ „Земеделие“, в което се разяснява следното: Бенефициентът С.Т. с УИН 658242 е подал заявление за плащане с УИН 03/080620/86523 за пета поредна година по направление „Биологично пчеларство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. По направлението е заявено подпомагане за 145 бр. пчелни семейства с код на дейност БП 15 „За биологично пчеларство“ съгласно Приложение № 1 към чл.7 ал.1 от Наредба № 4/24.02.2015г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. Признава се, че не е правена проверка на място от служители на ДФЗ-РА спрямо жалбоподателя. Тоест, отбелязването в легендата към таблицата, която е неразделна част от обжалвания акт по отношение на колона 9 за извършена проверка на място и за уведомяване на бенефициента относно констатациите от нея е напълно невярно. В становището представено пред съда се уточнява, че с обжалвания акт на С.Т. е наложена финансова санкция в размер на 7089.78 лева във връзка с 145 бр. пчелни семейства, поради неспазване на основните изисквания, съгласно чл.33 ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г. във връзка с чл.12 ал.2 от Наредба №5/2009г. и съгласно чл.49 ал.2 от регистъра по чл.16а ал.1 т.1 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, поддържан от Министерството на земеделието. Посочено е, че за кампания 2019г. е била предоставена информация от Институт за контрол на биологични продукти „БИОХЕЛЛАС“ АД за наложена на С.Т. мярка 5.4. и 5.5. от приложение №3 към чл.48 от Наредба №5/2018г. Налагането на мярката води до отнемане на писменото доказателство по чл.29 пар.1 от Регламент /ЕО/ № 834/2007 за цялото стопанство и забрана на производителя да търгува продуктите си с етикет и реклама като биологични за срок не по-малък от 6 месеца. Мярка 5.5. се налага, ако е установено замърсяване с неразрешени за биологичното производство продукти и/или вещества по независещи от оператора събития, като дадената партида не може да бъде пусната на пазара с етикет и/или реклама на биологичен продукт.

Съгласно Тълкувателно решение №16/31.03.1975г. на ОСГК на Върховния съд, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от него най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл.28 ал.1 от ЗАП, в съпроводително писмо или в друг документи към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. С оглед на цитираното тълкувателно решение, представеното становище с изх.№ 02-030-6500/2988 от 09.01.2023г. на зам.изп.директор на ДФ „Земеделие“ едва в съдебната фаза не може да се приеме за такова, съдържащо мотивите на обжалвания административен акт и последният се явява немотивиран, което също е нарушение на изискването по чл.59 ал.1 от АПК.

Страните не спорят, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане на 145 бр. пчелни семейства през 2020г., която се явява пета поредна година за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“. Жалбоподателят е представил и фактури, удостоверяващи продажбата на 2991.7 кг сертифицирания биологичен мед от общо произведените 3000 кг, което потвърждава, че пчелният мед действително е бил произведен.

По делото е приложено писмено доказателство с валидност от 17 юни 2020г. до 16 юни 2021г. съгласно чл.29 §1 от Регламент /ЕО/ № 834/2007, издаден от „БИОХЕЛЛАС“ – Институт за контрол на биологични продукти, според което С.И.Т. е производител на животни и животински продукти от биологично производство с дата на инспекция 6 юни 2020г., във връзка с която е била взета проба и резултатите са отразени в протокол, представен по делото. От приложението със срок на валидност от 17 юни 2020г. до 16 юни 2021г. към това писмено доказателство, издадено от „БИОХЕЛЛАС“ е видно, че през 2020г. С.Т. е добил 3000 кг пчелен мед от 145 бр. пчелни семейства от биологично производство. Представено е удостоверение от „Институт за контрол на биологични продукти – БЕОХЕЛЛАС“ АД, според което С.Т. има регистрирано стопанство в с.Звездица от 145 бр. пчелни семейства и през 2020г. е произведен мед от 3000 кг. Представено е и уведомление за решение за съответствие, също издадено от „БИОХЕЛЛАС“ АД във връзка с регистрирането от жалбоподателя биопроизводство на пчелен мед, от чието съдържание се вижда, че не му е отнето качеството на биопроизводител. Същият е водил и ветеринарномедицински дневник на пчелина, съгласно изискванията на Българска агенция по безопасност на храните, като прегледите обхващат периода от 2015г. до 2022г. и са подпечатвани и подписвани от проверяващите органи. В целия този период, пчелинът на жалбоподателят е бил регистриран и пред Българската агенция по безопасност на храните, и от проверките не са били установени заразни и незаразни болести или отравяне на продукцията.

В изпълнение на съдебно указание, „Институт за контрол на биологични продукти БИОХЕЛЛАС“ АД е представил доказателства към негово писмо с.д. № 7190/ 12.05.2023г. /в което е изготвен опис включващ всички приложени документи, посочени под номер като приложение/, в което сочи следното: На 11.06.2018г. във връзка със сключен договор с код BG-62012/ 21.03.2018г. /представен на съда/ със С.Т. му е бил издаден от „БИОХЕЛЛАС“ АД сертификат на продукт с код BG-62012/Е2 за пчелен мед 6000 кг и пчелен прашец 300 кг за период на производство 2018г. и с едногодишна валидност от 11.06.2018г. до 10.06.2019г. По време на годишната инспекция на С.Т., извършена от „БИОХЕЛЛАС“ АД на 02.08.2019г. на място в пчелина с идентификационен номер 9103-0038, намиращ се в с.Звездица, обл.Варна е взета проба от пчелния мед с код Age-2127, която е била изпратена за анализ в акредитирана лаборатория AGENT в Гърция, с която „БИОХЕЛЛАС“ АД има сключен договор в изпълнение на чл.37 от Регламент /ЕО/ № 2017/625. С уведомително писмо и протокол № **********/22.08.2019г., С.Т. е получил от „БИОХЕЛЛАС“ АД и сертификат от анализ с № 118613, издаден от лаборатория AGENT в Гърция, в който е отразено, че в пробата от пчелен мед с код Age-2127 е установено наличието на химично активно вещество Coumaphos /пестицид/ в концентрация 0.022 мг/кг, което е неразрешено вещество в биологичното производство съгласно Регламенти №834/2007 и № 889/2008.

На 27.08.2019г. жалбоподателят е поискал вземане на повторна проба за установяване на биологичния статус на неговия пчелен мед. Всъщност, контролната проба е била част от първоначално взетата такава на 02.08.2019г. На 05.09.2019г. в Институт БИОХЕЛЛАС е бил получен сертификат от анализ с № 118613 S, издаден от лаборатория AGENT, в който е посочено, че при анализа на контра пробата от пчелен мед с код Age-2127 е установено наличието на химично активно вещество Coumaphos /пестицид/ в концентрация 0.011 мг/кг, което е неразрешено вещество в биологичното производство съгласно Регламенти №834/2007 и № 889/2008. Въз основа на този резултат, „БИОХЕЛЛАС“ АД е взело решение за налагане на мярка 5.4. спрямо С.Т. във връзка с точка 6.7 /Неспазване на условията за профилактика и/или лечение/, раздел 6 /Пчели и пчелни продукти/ съгласно специална част от списък от мерки при несъответствия и/или нарушения от приложение № 3 към чл.48 ал.6 от Наредба № 5/03.09.2018г., тъй като производителят не е представил необходимите документи за обосноваване наличието на акарицидно вещество в произведения пчелен мед. Във връзка с взетото решение от Института БИОХЕЛЛАС АД до С.Т. е било изпратено уведомление за решение за съответствие с протокол № **********/09.09.2019г., че му е наложена забрана за движение на продукти с позоваване в етикирането и рекламата на биологичния начин на производство за период от 12 месеца, считано от 02.08.2019г. С уведомително писмо с протокол № **********/09.09.2019г. Институт БИОХЕЛЛАС е информирал и дирекция „Растениевъдство и биологично производство“ към Министерството на земеделието, храните и горите за взетата санкционна мярка 5.4 срещу С.Т. за срок от 12 месеца, считано от 02.08.2019г. Отбелязано е, че спрямо същия оператор не са били констатирани предходни несъответствия с изискванията на Регламенти ЕО № 834/2007 и 889/2008 и е планувана допълнителна инспекция за текущата година. Институт БИОХЕЛЛАС е уведомил с писма от 11.09.2019г. за същото и Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция и Българска агенция по безопасност на храните за наложената санкционна мярка 5.4. на оператора С.Т..

На 24.09.2019г. в рамките на регламентираните 15 дни от уведомлението операторът С.Т. е подал жалба срещу решението от 09.09.2019г. за наложената санкционна мярка 5.4. и е представил документация. В тази връзка е била свикана комисия в Институт БИОХЕЛЛАС на 17.10.2019г., която е решила да се извърши незабавна цялостна проверка и вземане на нова проба за анализ от пчелния мед на оператора С.Т., за да се прецени дали наличието на неразрешеното химично активно вещество Coumaphos в предходната проба от пчелния мед на жалбоподателя се дължи на замърсяване по независещи от него събития или е в резултат на употреба на неразрешени вещества съгласно Регламенти /ЕО/ №83482007 и №889/2008.

На 30.10.2019г. Институт БИОХЕЛЛАС е извършил допълнителна проверка на място и е взел нова проба от пчелна пита в обекта на С.Т., която е била изпратена на друга лицензирана лаборатория – AGROLAB RDS в Гърция, с която БИОХЕЛЛАС има сключен договор. Получен е от нея сертификат №09-3025/28.11.2019г., според който не са открити неразрешени съгласно Регламенти /ЕО/ 834/2007 и 889/2008 химични вещества в проба от продукт „пчелна пита“ взета на 30.10.2019г. от пчелина на С.Т..

На 06.12.2019г., комисията на Институт БИОХЕЛЛАС решава, че наличието на химично активно вещество Coumaphos в пробата взета на 02.08.2019г. от пчелния мед на С.Т. се дължи на замърсяване с неразрешени за биологичното производство продукти по независещи от оператора събития и трябва да бъде отменена санкционна мярка 5.4. и да му бъде наложена санкционна мярка 5.5. съгласно Наредба № 5/03.09.2018г. Взето е било решение и да се издаде писмено доказателство съгласно чл.29 от Регламент /ЕО/ 834/2007 за количеството събрано след 06.09.2019г. и по-специално за 50 кг мед събрани след това. На 09.12.2019г. Институт БИОХЕЛЛАС е взел решение за съответствие с протокол № **********, с което е отменил санкционна мярка 5.4, която му е била наложената на С.Т. на 08.09.2019г. И е наложил санкционна мярка 5.5. от А. Обща част от списъка от мерки при несъответствия и/или нарушения от приложение №3 към чл.48 ал.6 от Наредба №5/03.09.2018г., което се отнася и за партидата от 50 кг пчелен мед като биологичен продукт, добита след 06.09.2019г.

Институт БИОХЕЛЛАС е издал удостоверение с протокол № ********** на 09.12.2019г. в полза на С.Т. регистриран с код BG-62012 за това, че прилага разпоредбите на Регламенти /ЕО/ 834/2007 и 889/2008 в пчелното си стопанство в с.Звездица с номер на животновъдния обект 9103-0038 за продукт пчелен мед 50 кг със статут – биологичен продукт, произведен през 2019г.

Следователно, с удостоверение по протокол № ********** и сертификат BG-62012/Е3А, издадени от Институт БИОХЕЛЛАС на 09.12.2019г. се доказва, че стопанството на С.Т. е с биологичен статус в периода от 30.10.2019г. до 01.08.2020г., в който се включва и периода от 30.10.2019г. до 09.12.2019г. Взето е било решение и да се издаде писмено доказателство съгласно чл.29 от Регламент /ЕО/ 834/2007 за количеството събрано след 06.09.2019г. и по-специално за 50 кг мед.

За отмяната на санкционна мярка 5.4 и налагането на мярка 5.5. спрямо С.Т. са били уведомени: Министерството на земеделието, храните и горите /с протокол № ********** от 09.12.2019г./, Държавен фонд „Земеделие“ /с протокол № ********** от 09.12.2019г./ и Българска агенция по безопасност на храните /с протокол № ********** от 09.12.2019г./.

С писмо от 15.01.2020г. Институт БИОХЕЛЛАС е изпратило до Държавен фонд „Земеделие“ разпечатка на въведените данни в „Система за въвеждане на данни от външни институции“ за ДПП-Кампания 2019г. относно състоянието на пчелина /приложение №21 от документите/, където под №82 за оператора С.Т. с УРН 658242 е отразено, че: „Всички пчелни семейства в стопанството са под контрол“, както и „Установено състояние на пчелина към последната дата за подаване на заявление за подпомагане съгласно чл.12 ал.2 от Наредба №5/27.02.2009г. е „биологичен“ и от пчелина се добива продукция преминала периода на преход и е в състояние „биологично“ и същата е включена в сертификат за биологична продукция.“.

Впоследствие, от страна на Институт БИОХЕЛЛАС на оператора С.Т. е издадено писмено доказателство – сертификат съгласно чл.29 §1 от Регламент 834/2007 с приложение към писменото доказателство с код BG-62012/Е4/1 с дата на издаване 17.06.2020г. за биологичен продукт – мед 3000 кг за период на производство 2020г., статус – биологичен продукт с валидност от 17.06.2020г. до 16.06.2021г. с дата на инспекция 06.06.2020г.

Във връзка с получено писмо от Министерството на земеделието, храните и горите с изх.№ 20-66/26.03.2020г. е бил изготвен на 01.04.2020г. отговор от Институт БИОХЕЛЛАС, в който по отношение на С.Т. е подчертано: „По време на инспекция на оператора на 02.08.2019г. е взета проба за анализ от мед от кошерите на оператора. Резултатът от анализа на пробата показа наличие на неразрешено вещество „кумафос“ (comaphos). Институт БИОХЕЛЛАС изпрати писмо до клиента, в което се изисква да обясни причините за наличието на веществото и се изиска анализ на контра проба от страна на оператора, който показа наличие на същото вещество. Въз основа на това, се издаде решение с протокол № ********** от 09.09.2019г., с което се налага мярка 5.4. На 24.09.2019г. в рамките на 15 дни от издаване на решението, клиентът подава жалба, прилагайки свои лабораторни анализи и дава обяснение, че става въпрос за замърсяване. Комисията по възраженията се свиква първоначално на 17.10.2019г. Разглеждайки документацията и жалбата на клиента решава да извърши незабавна допълнителна инспекция, като се вземе проба от пчелна пита с мед, за да се провери дали има замърсяване, да се проверят складовете, всички продажби, както и културите, които са в близост до клиента. След получаване на следната документация и нейната оценка: а) формуляр за допълнителна инспекция, доклад за инспекция и протокол за вземане на проба на пчелна пита от 30.10.2019г.; б) резултат от лабораторен анализ на пчелна пита от 28.11.2019г., където не са открити остатъци от неразрешени вещества; в) жалба и документация, изпратени от клиента. Комисията по възражение се свиква отново на 06.12.2019г. и реши, че остатъчните вещества се дължат на замърсяване и трябва да бъде отменена мярка 5.4. и наложена мярка 5.5. Също така се реши издаване на писмено доказателство по чл.29 от Регламент /ЕО/ 834/2007 за количеството продукция добито след 06.09.2019г. и по-точно за 50 кг мед биологичен продукт.“.

Изброените по-горе и представени от Институт БИОХЕЛЛАС документи към негово писмо с.д. № 7190/12.05.2023г. установяват по категоричен начин, че наложената от Институт БИОХЕЛЛАС на оператора С.Т. мярка 5.4. по Наредба №5/03.09.2018г. е отменена считано от 30.10.2019г. и е била наложена мярка 5.5., като произведената от него продукция е със статус – биологичен продукт от датата на подаване на заявлението за подпомагане включително и пчелния мед произведен след 06.09.2019г. За тези обстоятелства са били своевременно уведомени от Институт БИОХЕЛЛАС както Министерството на земеделието, храните и горите, така и Държавен фонд „Земеделие“, като по делото са представени и самите протоколи и уведомителни писма /изброени по-горе в мотивите на решението/.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Обжалваното уведомително писмо е индивидуален акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол по смисъла на Тълкувателно решение №8/12.11.2015г. по тълкувателно дело №1/2015г. на ВАС и е незаконосъобразен, поради неспазване на установената от закона форма за мотивиране по чл.59 ал.1 от АПК, липсата на фактически и правни основания за издаването му по чл.59 ал.2 т.4 от АПК, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушение на административно-производствените правила, довели до неизясняване на фактическата обстановка и възпрепятствали правото на защита на жалбоподателя. Изброените пороци представляват основания за отмяна по чл.146 т.2, т.3, т.4 от АПК, поради следните съображения:

1. Липса на мотиви.

В обжалваният административен акт не са изложени мотиви във връзка с неспазване на базовите изисквания, липсва и пояснение кои по-точно изисквания са били нарушение. Дори напротив, анализираните от съда документи, представени от Институт БИОХЕЛЛАС опровергават твърдението на административния орган за допуснато от С.Т. нарушение на базовите изисквания, свързани с биологичното пчеларство, поради което този извод на ответника остава немотивиран и необоснован., което безпротиворечиво се приема от административните съдилища и от ВАС като съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на административния акт.

2. Липса на фактически и правни основания.

В обжалваният административен акт не са посочени факти и обстоятелства, а единствено е направено заключение за неспазване на базовите изисквания. Обстоятелствата, довели до извода за допуснато от С.Т. нарушение на базовите изисквания за биологично пчеларство са уточнени от административния орган едва в писмено становище от 09.01.2023г., т.е. след подаване на жалбата срещу процесния административен акт, което обосновава незаконосъобразност на административния акт.

Съгласно изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, и отделно от това да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и каква е тяхната обосновка, т.е. въз основа на какви доказателства са изведени. В случая, налагането на санкцията е следвало да бъдат мотивирано по отношение липсата или наличието на конкретните законово установени изисквания, както и е трябвало да бъдат посочени фактите и доказателствата, въз основа на които се заключават. Изискването за мотивировка, изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност. Според трайната практика на административните съдилища и Върховния административен съд, и практиката на Съда на Европейския съюз – дела С-628/10, С-14/11, С-521/09 /изброяването не е изчерпателно/ непосочването на фактически и правни основания в административния акт представлява съществено нарушение на установената от закона форма, което е достатъчно основание за отмяна по смисъла на чл.146 т.2 от АПК.

Уведомително писмо с изх.№ 02-030-6500/2988 от 15.11.2022г. на зам. изп.директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която е наложена санкция в размер на 7089.78 лева има характер на акт по чл.11а ал.1 т.10 от ЗПЗП. Макар и чл.37 ал.2 от ЗПЗП да сочи, че „Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане.“, това не освобождава административният орган при издаване на решението си по чл.11а ал.1 т.10 от ЗПЗП да изложи конкретни фактически и правни основания във връзка с отказа за финансиране. Защото автоматичното отразяване на резултатите от проверките в ИСАК не изключва посочване на факти и не означава извеждане само на правно заключение – извършено е нарушение, както в случая е сторено в обжалвания акт, тъй като гражданите и юридическите лица се защитават срещу фактите, а не срещу правните квалификации. Следва да се отбележи, че в чл.37 ал.2 от ЗПЗП изрично са отбелязани само решенията по чл.11а ал.1 т.1 от същия закон, в които резултатите от автоматичните проверки директно се включват. Този ред е неприложим при администрирането на нередности по чл.11а ал.1 т.10 от ЗПЗП по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., каквато се явява обжалвания акт. Тоест, при администрирането на нередности по ПРСР 2014-2020г. не е достатъчно резултатите от извършените проверки да бъдат автоматично включени в административния акт, като трябва да бъдат обосновани, анализирани и мотивирани.

3.Съществено нарушение на административно-производствените правила.

На 17 септември 2020г. до жалбоподателят е било изпратено писмо изх.№ 02-030-6500/478 от зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което от него е изискано да представи най-късно до 30 ноември 2020г. сертификат или писмено доказателство, удостоверяващия биологичния статус на произведения пчелен мед. Със същото писмо е предупреден, че ако не спази изискванията по чл.33 ал.1 от Наредба №4/24.02.2015г. не представи такъв документи или представения от него документ не отговаря на цитираната разпоредба, тогава съгласно чл.15 ал.3 от Наредба № 4/24.02.2015г., ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция има право да прекрати финансирането по съответното направление и да поиска възстановяване на получената до момента финансова помощ на основание чл.15 ал.4 т.1 от Наредба №4/24.02.2015г. Писмото е било получено от жалбоподателя на ръка на 19.10.2020г. видно от отбелязването върху него. Освен това писмо, в административната преписка липсват други доказателства за уведомяване по реда на чл.26 ал.1 от АПК на С.Т. за започналото срещу него производство по издаване на обжалвания акт. И това нарушение е съществено, защото е довело до неизясняване на фактическата обстановка, каквото условие поставя разпоредбата на чл.35 от АПК. Видно от представените от Институт БИОХЕЛЛАС документи, на които съдът обсъди подробно по-горе, ако жалбоподателят беше уведомен за началото на административното производство той щеше да представи всички решения и сертификатите за биологичен продукт на произведения от него мед, издадени от Институт БИОХЕЛЛАС в качеството на контролиращо лице по чл.18 ал.1 от ЗПЗП и тогава административният орган щеше да стигне до противоположно на обжалваното решение.

4.Неправилно приложение на материалния закон.

Контролиращият орган - Институт БИОХЕЛЛАС е издал в полза на оператора С.Т. писмено доказателство – сертификат съгласно чл.29 §1 от Регламент 834/2007 с приложение към писменото доказателство с код BG-62012/Е4/1 с дата на издаване 17.06.2020г. за биологичен продукт – мед 3000 кг за период на производство 2020г., статус – биологичен продукт с валидност от 17.06.2020г. до 16.06.2021г. с дата на инспекция 06.06.2020г. Жалбоподателят е подал на 10 май 2020г. заявлението за подпомагане за 2020г. и на 17 юни 2020г. е разполагал с необходимото по европейския регламент писмено доказателство – сертификат за биологичен пчелен мед, с което е изпълнил изискването на обнародваното в ДВ бр.38/24.04.2020г. приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ 2020г. по направление „Биологично пчеларство“ по т.2 – да разполага с този документ до 30 октомври 2020г., т.е. петата година от първото одобрено заявление. Представил го е на ДФЗ на 19.10.2020г. видно от печата с вх.№ 02-031-6500/524, т.е. спазил е срока по същата горецитирана точка от приложението за кандидатстване, а именно – представил го е до 30 ноември 2020г., която е петата година от първото му одобрено заявление за подпомагане. Отделно от това, още на 11 юни 2018г., жалбоподателят е разполагал с първия си сертификат за биологичен продукт с код BG-62012/Е2 за пчелен мед 6000 кг и пчелен прашец 300 кг за период на производство 2018г. и с едногодишна валидност от 11.06.2018г. до 10.06.2019г., издаден от Институт БИОХЕЛЛАС.

При наличието на писмени доказателства, които се изискват по силата на Регламенти №834/2007 и № 889/2008., незаконосъобразно и в разрез с приложимия материален закон, административният орган е приел, че С.Т. не е изпълнил базовите изисквания за подпомагане за биологично пчеларство за 2020г. Освен сертификата за биологична продукция, жалбоподателят е регистрирал пчелина си в Българската агенция по безопасност на храните с №9103-0038 и е спазвал и ветеринарномедицинските изисквания на тази държавна институция, за което свидетелства редовно попълвания от него дневник на пчелина, който е подписван и подпечатван от съответните длъжностни лица на агенцията.

По изложените съображения, обжалваният административен акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде изцяло отменен.

Основателността на жалбата дава право на С.Т. да му бъдат възстановени сторените по делото съдебни разноски в размер на: 10 лева - държавна такса за разглеждане на жалбата и 1100 лева адвокатско възнаграждение платено в брой съгласно изрична клауза в представения /към писмено становище с.д.№ 5563 от 11.04.2023г./ договор за правно съдействие и защита. Ответникът не е направил възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение, което и не надвишава нормативно-определения минимум.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и на основание чл.143 ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ уведомително писмо с изх.№02-030-6500/2988 от 15.11.2023г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е отказано изплащане на финансово подпомагане за кампания 2020г., явяващо се според колона 9 санкция в размер 7089.78 лева по мярка 11 „Биологично земеделие“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. по заявление за подпомагане с УИН 03/080620/86523 на С.И.Т..

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на С.И.Т. с ЕГН ********** сторените по делото съдебни разноски в размер на 1110 /хиляда сто и десет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд на Република България.

	Съдия: