№ 694
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100511602 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11602/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П.П. С. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20047680 от 19.02.2021 г постановено по гр.д.
№81060/15 г на СРС , 46-ти състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК срещу А.И. Г. ЕГН ********** от гр.София да се признае за
установено , че С. е собственик на основание по давностно владение за периода 24.08.2006 г
-29.12.2015 г на 1/6 идеална част от апартамент №8 в гр.София ж.к.**** с площ от 61,23
кв.м. , ведно с мазе №3 с площ от 5,44 кв.м. и 3,087 % от общите части на сградата ; който
апартамент е с идентификатор №68134.613.415.1.8 с и съседи по КК от 2016 : имот
№68134.613.415.1.7 , имот №68134.613.415.1.9 , имот №68134.613.415.1.5 и
№68134.613.415.1.11 .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като майка му е
владяла имота явно и необезпокоявано , а в момента той владее имота . Плащани са данъци
и имотът е поддържан , а владението е манифестирано на останалите съсобственици , като
И.В. е дарила идалната си част на майка му З.В. . Ответницата е предявила претенции за
имота едва на 28.12.2015 г , а трансформация на държане във владение не е имало – имало
владение от самото начало . Вече са изтекли 10 години и имотът е придобит по давност , а
ответникът се дезинтересира от делото .
Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба и в о.с.з не взема становище .
Въззивната жалба е допустима. Процесното решение е връчено на въззивника на 15.03.2021
1
г и е обжалвано в срок на 29.03.2021 г /по пощата / .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд е длъжен служебно да даде
законосъобразната правна квалификация на предявените искове .
За да отхвърли иска СРС е приел следното . Ищцата се позавава на добросъвестно
владение , но не представя доказателства за фактическия състав по чл.70 ал.1 ГПК – че е
придобила владение на правно основание годно да я направи собственик . Грижата за имота
не е основание за добросъвестно владение . Доколкото при наследяване се счита , че
наследникът владее идеалната си част , но само държи идеалните части на друг
съсобственик , ищецът би следвало да докаже т.нар.“преобръщане на владението“ . Той
трябва да манифестира пред другия съсобственик , че владее имота за себе си . В случая е
осъществено владение за себе си едва от 28.12.2015 г , когато при среща пред нотариус З.В.
заявила , че имотът е нейна собственост . Свидетелят Б.М. заявява , че познава З.В. едва от
2017 г . С нейните показания и с представените доказателства не се установява явно и
несмущавано владение на З.В. и въззивника за повече от 10 години .
Решението на СРС е правилно , като водещите мотиви на първоинстанционния съд се
споделят и от настоящия съд . „Добросъвестно владение“ е правно понятие , което трябва
да се тълкува според изричното правило на чл.70 ал.1 ЗС – „Владелецът е добросъвестен ,
когато владее вещта на правно основание , годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание
„.
Недоумение будят твърденията във въззивната жалба , че „добросъвестността“ била
свързана с поддържане на имота , плащане на данъци и пр. Това не са „правни основания“
по смисъла на чл.70 ал.1 ЗС – такива са транслативни сделки /продажба , дарение , делба
апорт и пр./ или административен акт или смесен ФС с вещни последици , при които обаче
праводателят не е собственик или формата е частично опорочена . В случая евентуално
имаме класическо НЕДОБРОСЪВЕСТНО ВЛАДЕНИЕ по отношение на идеалната част на
ответника-съсобственик . Това владение ищецът би следвало да докаже по убедителен начин
, включително и що се отнася до промяна на държането във владение .
Както е посочено в решение № 291/09.08.2010 г., постановено по гр. д. № 859/2009 г на ВКС
, II ГО , за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в
2
намерението /interversio possessionis/ за своене на имота , която открито да демонстрира
спрямо собственика. Така и в решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. №
1162/2009 г на ВКС , II ГО е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е
установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното
отношение на държателя , тази фактическа власт може да доведе до придобиване на
собственост по давност само ако държателят промени намерението си по недвусмислен
начин и превърне държането във владение. В решение № 145/14.06.2011 г., постановено по
гр. д. № 627/2010 г на ВКС , I ГО е прието, че общият принцип на справедливостта
изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да
се брани.
Според Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012 г на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2012г.
когато съсобственик е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, той е държател на частите на останалите съсобственици и ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия,
с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си, т.е. да докаже, че промяната в намерението, с което упражнява
фактическата власт върху вещта е достигнала до знанието на невладеещите съсобственици.
Упражняващият фактическата власт съсобственик следователно е длъжен да манифестира
спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи
установяване на своене и отблъскващи владението им.
В случая съсобствеността между страните е възникнала от наследяване и се прилагат
общото правило на посоченото тълкувателно решение . Законосъобразно СРС е посочил , че
единственият разпитан по делото свидетел Б.М. не установява по безспорен начин владение
върху идеалната част на ответника считано от 2006 г до датата на подаване на исковата
молба . Действително показанията на свидетеля са доста объркани като от една страна тя
заявява , че контактува с въззивника от 3 години / т.е. от 2017 г/ , а същевременно посочва и
че „преди тези 3 години“ е ходила на гости на З.В. и въззивника . Безспорно е обаче , че
свидетелят не е дал ясни показания за владение върху имота за определен период , още
по-малко за преобръщане на владението спрямо ответницата , която също живее в гр.София
. Вместо това се дават неотносими показания-преразказ на твърдения на З.В. и на И.В. за
ответницата като „незаконна дъщеря“ на И.В. . Наличните свидетелские показания са
негодни да докажат владение на ищеца /независимо дали за 5 годишен или 10 годишен
давностен срок / , а ищецът се е отказал пред СРС от разпит на друг свидетел и не е
претендирал разпит на свидетел от настоящия съд .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение №20047680 от 19.02.2021 г постановено по гр.д.№81060/15 г на
СРС , 46-ти състав .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4