РЕШЕНИЕ
№ 691
гр. Плевен, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430105521 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от П. Д. П. с
ЕГН ********** от *** представляван от адв.А. С. от САК против ***, със
седалище и адрес на управление ***. Ищецът твърди, че през 2010г. сключил
два договора за кредит с *** за издаване на кредитни карти всяка една с
лимит от по 5000 лева. Общият кредитен лимит на двете карти бил 10000
лева. Твърди, че двете карти били ползвани, като до момента няма погасяване
на суми по тях, считано от 2010г. Твърди, че вземането по договора за кредит
е единно задължение, което със съгласие на кредитора е разсрочено на
погасителни вноски. Ищецът твърди, че на 31.01.2018г. ответното дружество
придобило от *** вземането, което е видно от Централен кредитен регистър и
към настоящия момент ответното дружество е кредитор на ищеца. Твърди, че
в справката е отразено, че размерът на дълга по едната кредитна карта е 5878
лева, от които 4200 лева главница и 1678 лева лихва за забава. По втората
кредитна карта размерът на дълга е 5847 лева, от които 3371 лева главница и
2476 лева лихва за забава. Общият размер на дълга по двете карти е 11725
лева. Ищецът твърди, че с изтичане на петгодишна давност, се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. На основание
чл.119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него акцесорни вземания. Твърди, че към датата на подаване на исковата
молба са изтекли повече от пет календарни години от датата на последното
плащане по двете кредитни карти. Твърди, че кредиторите не са предприели
1
никакви действия, с които да поканят ищеца и да го поставят в забава или да
направят волеизявление за изискуемост на цялото вземане. Поради това към
датата на подаване на исковата молба е изтекла погасителната давност за
вземането на *** по договорите за двете кредитни карти за сума в общ размер
11725 лева към 14.03.2022г.
Твърди, че нито ответника, нито *** са извършвали някакви действия и
не са налице обстоятелства по чл.116 ЗЗД, които да прекъснат погасителната
давност. Тъй като към момента дългът по двете карти е погасен по давност, е
преклудирано правото на кредитора да предяви искова претенция за събиране
на вземанията. В заключение моли съда да признае за установено, че ищецът
не дължи на ответното дружество сумата от 11725 лева и да осъди ответника
да заличи по давност главници и лихви за забава по дълга по двата договора
от ЦКР към БНБ.
В писмения отговор, ответникът оспорва претенциите. Не оспорва, че
на 31.01.2018г. е сключен договор за цесия между *** и „***, по силата на
който са прехвърлени вземанията спрямо ищеца. Твърди, че през 2018г.
служител на дружеството се свързал с ищеца и го уведомил за цесията по
телефон. На 17.06.2019г. в офис на дружеството била проведена среща с
пълномощник на ищеца като било предложено сключване на споразумение за
двете задължения. Твърди, че през 2019г. били образувани две ч.гр.д. които
били прекратени, тъй като заявленията по чл.417 били отхвърлени.
Задълженията били прехвърлени като несъдебни. По повод възраженията за
изтекла давност, ответникът ги оспорва. Право на кредитора е да кани
длъжника да си плати задълженията и провежданите действия не са в
нарушение на закона. Ответникът твърди, че погасителната давност
преклудира правото на кредитора да претендира вземането си, но не се
отразява на валидността и дължимостта на задължението, което придобива
естествен характер и чието погасяване може да се търси по доброволен път.
Отделно от това твърди, че има задължение по Наредба №22 да предоставя
пълна информация за всички кредити на клиентите си до окончателното им
погасяване. Твърди, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото,
поради което не следва да дължи разноски. Отговорност за разноски би
възникнала само ако кредиторът е предприел действия по принудително
събиране на вземанията си. Прави възражение за прекомерност на разноските.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален
представител и поддържа исковата молба. Ответникът не се представлява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
становищата на страните приема следното :
По делото са представени два договора сключени между ищеца П. Д. П.
и *** на 04.05.2007г. за издаване на кредитна карта ***, всеки договор за сума
от 4000 лева.
Представени са уведомления за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, чрез нотариална покана, връчени на длъжника чрез залепване на
2
посочения в договора адрес. В поканите е отразен размера на задълженията
по двата кредита, което е отразено и в заключението на вещото лице.
Представен е договор за цесия от 31.01.2018г., с който вземанията на
*** са прехвърлени на ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ООД, като в
приложението към договора е отразено името на ищеца и размера на
задълженията по двата договора – съответно 5847,28 и 5877,61 лева.
По делото е представен Протокол от среща от 18.06.2019г. в който е
посочено, че ищецът П. Д. П. признава съществуването на задължение,
произтичащо от договор за кредит / кредитна карта от 23.04.2014г., което
задължение е в размер на 11725 лева, ведно с главница, лихви и разноски.
Посочено е, че има предложение за отстъпка 20 % в размер на 9500 лева.
Представен е и втори протокол от среща от 19.07.2019г., с който ищецът
признава съществуването на задължение произтичащо от договор за кредит /
кредитна карта, задължението по който е в размер на 11724,89 лева, ведно с
главница, лихва и разноски.
Спорно по делото е дали вземането е погасено по давност, дали двата
представени протокола от срещи представляват направено от страна на
ищеца отказ от изтекла погасителна давност, което да води до
основателност на предявения иск.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на
която е прието от съда. Вещото лице е установило в заключението си, че на
04.05.2007г. ищецът е сключил договор за кредитна карта с ОББ АД с
кредитен лимит 4000 лева. По договора вещото лице установило задължение
в размер на 4200,24 лева главница и 1025,14 лева лихви. Освен главница и
лихви, ищецът има и задължение за разноски в размер на 652,23 лева, а
последното плащане е направено на 02.07.2012г.
Вещото лице установило и сключен втори договор между същите
страни на същата дата отново с кредитен лимит от 4000 лева, по който
ищецът има непогасено задължение отразено в счетоводството на кредитора в
размер на 3770,80 лева главница, 1770,32 лева лихва и 706,16 лева разноски.
По двата договора, до ищеца са изпратени нотариални покани с
уведомления за предсрочна изискуемост, в които изрично е посочен размера
на задължението.
С договор за цесия, на ответното дружество са прехвърлени вземанията
по двата договора спрямо ищеца за сума в размер на 5847,28 лева и 5877,61
лева.
Като взе предвид обстоятелството, че последните плащания са
направени на 02.07.2012г., то към датата на подаване на исковата молба
03.05.2022г. вземанията са погасени по давност, тъй като е изтекъл срок от
девет години.
Едно вземане винаги може да бъде признато, включително и след
изтичане на погасителната давност. Съдебната практика приема, че след като
длъжникът може да изпълни задължението си и след изтичане на давността
3
/чл.118 ЗЗД/ и това да доведе до погасяване на кредиторовото вземане, от
аргумент за по-силното основание следва, че длъжникът може да направи и
отказ от изтеклата в него полза погасителна давност. Признанието
фактически представлява отказ от позоваване на вече изтекла давност
(Решение №65/03.06.2011г. т.д.№600/2010, I т.о.). И тъй като такъв отказ под
страх от недействителност не може да бъде направен преди давността да е
изтекла, то признанието може да бъде направено след изтичане на давността.
Валиден отказ от субективното право на погасителна давност може да се
направи само след изтичането и.
Законът не сочи форма за действителност на едностранното
волеизявление за отказ от субективното право на погасителна давност.
Отказът може да бъде изричен и мълчалив, но от съдържанието му трябва да
може по несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае да се
ползва от последиците на погасителната давност било относно цялото
парично задължение, било само за част от него. Не може да се приеме, че има
валиден отказ от погасителна давност, ако паричните задължения не са
индивидуализирани по размер. Това е така, защото паричните задължения
имат за предмет плащане и за тях е съществена стойността. Едно парично
задължение може да бъде определено по различни начини, но не може да бъде
индивидуализирано без посочване на размера му. Без такава определеност не
може да има валидно изразена воля за самото съдържание на задължението, за
което е изтекла погасителната давност. (В т.см. Р.№186/19.06.2013г. по гр.д.
№927/2012г., IV г.о. ВКС).
Видно от представения протокол от 19.07.2019г., ищецът е посочил, че
признава съществуването на задължение по договор кредитна карта, сключен
между него и ОББ АД, което към датата на подписване е в размер на 11724,89
лева. Посочена е цялата сума по двете задължения, като видно от
приложението към договора за цесия, тя включва задължения по единия
договор в размер на 5847,28 лева и по втория договор в размер на 5877,61
лева. От представения протокол може по несъмнен начин да се направи точно
извод относно паричните задължения, по които длъжникът желае да се
ползва от последиците на погасителната давност. Посоченият точен размер
на задължението показва валидно изразена воля за съдържанието на
направеното волеизявление и води до несъмнен извод, че длъжникът не желае
да се ползва от последиците на погасителната давност по отношение на
главница, лихва и разноски по двата договора. Направеното от длъжника
изявление за признание на дълга е произвело действието си с факта на
достигането му до кредитора и от този момент, след приемането му от
кредитора е продължен срокът на издължаването му (уговорен е нов падеж).
С него длъжникът е направил едностранен отказ от изтекла давност и това му
изявление е неоттегляемо - както пряко, така и посредством последващо
позоваване на изтекла по уговореното при първоначалните условия вземане
давност. Така че след като вече е направил отказ от изтекла давност,
длъжникът не би могъл да се позове на нея.
По отношение на представения протокол за среща от 18.06.2019г, съдът
счита, че не следва да бъде обсъждан, тъй като касае задължение в размер на
11725 лева, което макар и близко до размера на прехвърленото с договора за
цесия вземане не е идентичен с него, а и касае договор за кредит от
23.04.2014г.
4
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск да бъде
признато за установено по отношение на ответника ***, със седалище и адрес
на управление ***, че ищецът П. Д. П. с ЕГН ********** от
*** представляван от адв.А. С. от САК НЕ МУ ДЪЛЖИ сумата от 11725 лева
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от
П. Д. П. с ЕГН ********** от *** представляван от адв.А. С. от САК против
***, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.124
ГПК да бъде признато за установено, че П. Д. П. с ЕГН ********** НЕ
ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление гр.София сумата от
11725 лева към 14.03.2022г. дължима по два договора за кредит от
04.05.2007г., сключени между *** и П. Д. П. и прехвърлени на „*** с договор
за цесия, поради ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5