Решение по дело №1203/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 466
Дата: 20 юни 2024 г.
Съдия: Людмила Добрева Григорова-Митева
Дело: 20233630101203
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Шумен, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20233630101203 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с
правно основание 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът „РВЦ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - ***, представлявано от И.Р.Ц.а, със съдебен
адрес: ***, чрез АД „М., К. и С.“, излага, че ръководителят на „МРЕЖОВИ
ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН РАЙОН ШУМЕН“, код по Булстат 1752013040050, с
адрес: *** представлявано от Д.Х.Х., регистрирано поделение /клон/ към
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление: ***, представлявано от А.Ц., имал качеството на
секторен възложител по Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Твърди се в
молбата, че с Решение №197/28.05.2019 г. на ръководителя на „МРЕЖОВИ
ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН РАЙОН ШУМЕН”, публикувано в Регистъра на
обществените поръчки (РОП) под № 913619/30.05.2019 г., била открита
процедура по възлагане на обществена поръчка чрез открита процедура с
предмет „Проектиране, доставка и изграждане на системи за
видеонаблюдение, пожароизвестяване, сигнално-охранителна система,
контрол на достъпа и периметрова охрана в обекти на ECO ЕАД, „МЕР
Шумен”. За обществената поръчка е публикувано в РОП, под
1
№913620/30.05.2019 г. и ОВЕС под №2019/S 104-253858 обявление за
поръчка. Обществената поръчка била разделена на три обособени позиции,
като обособена позиция №1 имала предмет „Проектиране, доставка и
изграждане на системи за видеонаблюдение, пожароизвестяване, сигнално-
охранителна система, контрол на достъпа и периметрова охрана в п/ст
„Търговище 2“. Според даденото от възложителя описание в обявлението за
обществена поръчка, изпълнението на обособена позиция №1 включвало
следния обем работи: Първи етап: проектиране - изготвяне на работен проект,
включващ най-малко проектните части Видеонаблюдение,
Пожароизвестяване, Сигнално охранителна система, Периметрова охрана,
Контрол на достъпа, Проектно - сметна документация (ПСД), План за
безопасност и здраве (ПБЗ); Втори етап: доставка на оборудване и помощни
материали, монтаж, настройка и въвеждане в експлоатация на системите.
Подробно описание на техническите изисквания за изпълнение на
обособената позиция били дадени в техническата спецификация,
представляваща неразделна част от документацията за обществената поръчка,
одобрена от възложителя. Ищецът твърди, че подал оферта за изпълнение на
обособена позиция №1 от поръчката, като след разглеждане на постъпилите
оферти, с Решение №293/15.08.2019 г. на ръководителя на „МРЕЖОВИ
ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН РАЙОН ШУМЕН" е определен за изпълнител на
обособената позиция. След влизане в сила на решението между „МРЕЖОВИ
ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН РАЙОН ШУМЕН” към „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН
СИСТЕМЕНОПЕРАТОР” ЕАД като възложител и ищцовото дружество,
като изпълнител бил сключен договор №МЕР-ШН-ДОГ-26/30.09.2019 г. за
възлагане на обособена позиция №1 от обществената поръчка. По така
сключения договор ищецът заплатил гаранция в размер на 1 906.95 лева. По
повод възникнал между страните спор във връзка с предприето разваляне на
договора от страна на ответника, с решение на Шуменския окръжен съд,
постановено по в.гр.д. № 46/2022 г., ответникът бил осъден да заплати на
ищеца уговореното възнаграждение за изпълнения от него първи етап от
договора - изработване на работен проект, като със същото решение съдът е
счел, че договорът не е бил валидно развален от ответника, поради липса на
предпоставки за това. Междувременно, ответникът бил осуетил
възможността на ищеца да изпълни изцяло договора, като дори е възложил
изпълнението на втори етап от договора на трето лице. От справка в профила
2
на купувача в регистъра на обществените поръчки ищецът разбрал, че
вторият етап е бил възложен и изпълнен от „Волтран“ ЕООД. Поради
горното и на основание чл. 87, ал.2 от ЗЗД, ищецът развалил договора за
обществена поръчка и поканил с писмо от 11.01.2023 г. ответника да му върне
платената от него гаранция по договора в размер на 1 906.95 лева, без ДДС,
ведно със законната лихва от деня на поканата, в тридневен срок от нейното
получаване. До датата на подаване на молбата, връщане на гаранцията не
било извършено, поради което за ищеца се пораждал правен интерес да
претендира, освен главницата и лихва за забавеното плащане.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 906, 95
лева, представляваща невърната гаранция по развален между страните
договор №МЕР-ШН-ДОГ-26/30.09.2019 г. за изготвяне на работен проект,
ведно със законната лихва от деня на предявяване на исковата молба, както и
сумата от 67, 80 лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 15.01.2023 г. до 22.05.2023 г.
Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който изразява становище за
недопустимост на исковете, за което излага аргументи.
В хода на делото изразява и аргументи за неоснователност на исковете,
излагайки твърдения, че не са налице предпоставките, предвидени в договора
за връщане на платената от ищеца гаранция. Претендира и разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
Относно допустимостта на исковете, съдът е изложил мотиви в
постановеното по делото, по реда на чл.140 и сл. от ГПК, определение, като е
счел, че така предявените искове са допустими. Към настоящия момент също
счита, че не е налице сочената от ответника отрицателна предпоставка за
възникване правото на иск на ищеца. В случая, съдът отново отбелязва, че
ищецът излага факти и обстоятелства, обуславящи ново, различно от
посоченото във водения между страните исков процес, основание, което
прави исковата му претенция различна от тази, разгледана в твърдяното
исково производство. Поради тази причина силата на пресъдено нещо не
3
обхваща настоящата искова претенция, тъй като липсва пълен идентитет
между предмета на настоящия иск и претенцията, разгледана по гр.д.
№1566/2020 г. по описа на ШРС.
По същество на исковете, съобрази следното:
Безспорно е между страните, а се установява и от събраните писмени
доказателства, че между ответника, в качеството на възложител и ищеца, в
качеството на изпълнител, на 30.09.2019 г. е сключен Договор №МЕР-ШН-
ДОГ-26/30.09.2019 г. за възлагане на обособена позиция №1 от обществена
поръчка, с предмет „Проектиране, доставка и изграждане на системи за
видеонаблюдение, пожароизвестяване, сигнално-охранителна система,
контрол на достъпа и периметрова охрана в обекти на ECO ЕАД, „МЕР
Шумен”. Няма спор, че по този договор, съгласно предвиденото в него /чл.5/
ищецът е предоставил на ответника, като гаранция парична сума, възлизаща
на 1 906, 95 лева. В т.5.1 от договора е посочено, че при подписването му
изпълнителят предоставя на възложителя гаранция за изпълнение в размер на
5 % от стойността на договора без ДДС - 1 906.95 лева, която служи за
обезпечаване изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора. В т.
15.14 е отразено, че възложителят има право да задържи гаранцията за
изпълнение в пълен размер при пълно неизпълнение, в т.ч. когато
изпълнените работи не отговарят на изискванията на възложителя, и
разваляне на договора от страна на възложителя на това основание. В т. 15.12
е предвидено, че гаранцията или съответната част от нея не се освобождава,
ако в процеса на изпълнение на договора е възникнал спор между страните
относно неизпълнение задълженията на изпълнителя и въпросът е отнесен за
решаване пред съд. При разглеждания казус е прието е за безспорно, че по
повод изпълнение/неизпълнение задълженията на страните по договора е
водено и приключило гр.д.№1566/2020 г. по описа на ШРС. От приложеното
по делото Решение №259/22.11.2022 г., постановено по възз.гр.д.№46/2022 г.
по описа на ШОС става ясно, че ответникът „Електроенергиен Системен
оператор“ ЕАД, „Мрежови експлоатационен район Шумен“ ЕИК
1752013040050, е осъден да заплати на ищцовото дружество, на основание
чл.266, ал.1 от ЗЗД, сумата от 13 888.00 лева, представляваща, договорено в
чл.2.1.1 от договор за обществена поръчка №МЕР-ШН-ДОГ-26/30.09.2019 г.
възнаграждение за изготвяне на работен проект, съответно на изпълнената
част от договора, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
4
считано от датата на завеждане на исковата молба - 07.08.2020 г. до
окончателното й плащане. Със същото решение е потвърдено решение
№260391/02.11.2021 г. по гр.д. №1566/2020 г. по описа на Районен съд Шумен
във всички останали части /отхвърлен е предявения от ищеца срещу
ответника осъдителен иск за заплащане на платената от ищеца на ответника
по договора парична гаранция в размер на 1 906, 95 лева, като ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата от 1 029, 78 лева, представляваща
дължима, на основание чл.14.2 от процесния договор неустойка/. Като мотиви
за отхвърляне на иска за връщане на заплатената от ищеца на ответника
гаранция от 1 906, 95 лева, въззивният съд е изложил липсата на надлежно
прекратяване на договора, поради липсата на отразените в него и
предвидените в закона предпоставки, като в този смисъл приема, че според
договореното между страните, гаранцията служи като обезпечение за
изпълнение на договора в цялост, т.е. и по отношение на втория етап -
извършване на съответните СМР, за който няма данни към датата на
приключване на устните състезания в това производство да е завършил.
Въззивният съд е приел, че в случая не са осъществени визираните в т. 17.3 от
сключения между страните договор условия за възникване и упражняване
правото на възложителя /ответника в настоящото производство/ да развали
договора, поради което изявлението му в същия смисъл не е породило правни
последици и договорът между страните е действащ. Съгласно правната
доктрина, мотивите на съдебния акт имат доказателствена сила относно
установените по делото факти, която в случая не бе оборена с надлежни
доказателства от ответника. Нещо повече, именно въз основа на установените
по воденото между страните гражданско производство факти, съдът е стигнал
до извода, че ответникът, в качеството му на възложител по разглеждания и в
настоящото производство договор, дължи заплащане на възнаграждение на
ищеца, в качеството му на изпълнител по същата облигационно-правна
връзка, тъй като последния е изправна страна по договора и му се дължи
възнаграждение за извършената работа съобразно уговореното. Това
решение, безспорно обвързва страните със сила на пресъдено нещо и следва
да се вземе предвид и при решаване на настоящия казус. Ето защо, съдът
стига до извода, че до приключване на съдебното дирене в производството по
водения между страните граждански спор, договорът между страните не е
развален, поради неизпълнение задълженията на някоя от страните по него.
5
Няма спор, а се установява и от приложения по делото документ- покана от
ищеца към ответника, получена от последния на 11.01.2023 г., че ищецът е
заявил на ответника, че разваля, на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД, сключения
между тях Договор за обществена поръчка №МЕР-ШН-ДОГ-26/30.09.2019 г.,
поради виновно неизпълнение задълженията на ответника /възлагане
изпълнението на втория етап от поръчката на трето лице, при което ищецът
бил поставен в невъзможност да изпълни следващите си задължения по
договора/. Със същото писмо, изпратено след приключване на съдебното
дирене по разгледаното дело, ищецът поканил ответника да му възстанови
платената, като гаранция парична сума от 1 906, 95 лева, като е заявил, че
присъдените на ответника по воденото между страните гражданско
производство суми за неустойка и разноски са му платени по банков път.
Ответникът признава получаването на тази покана, както и получаването на
присъдените му по гр.д.№1566/2020 г. по описа на ШРС неустойка и
разноски. Няма спор и, че ответникът е възложил изпълнението на втория
етап от процесната обществена поръчка на трето лице- „Волтран“ ЕООД, т.е.
направил е изпълнението задълженията на ищеца, в качеството му на
изпълнител по договора, невъзможно. Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 от
ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението
си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е
сключен в писмена форма. Ал.2 от чл.87 гласи, че кредиторът може да заяви
на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е
станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е
станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време. В случая, предвид конкретното
неизпълнение от страна на възложителя /възлагане за изпълнение на договора
на трето лице и изпълнение на поръчката от това лице/, съдът счита, че са
налице предпоставките на чл.87, ал.2 от ЗЗД и ищецът има правото да развали
договора без да дава допълнителен срок на ответника за изпълнение
задълженията по него. Предвид тези факти, съдът стига до извода, че
договорът между страните е развален, считано от получаване на
уведомлението от ответника /11.01.2023 г./. Ето защо, за ответника се
6
поражда задължението да възстанови на ищеца платената от последния, като
гаранция парична сума. Задържането на тази сума от ответника е без
наличието на някакво правно основание, тъй като договорът е развален, като
вината в случая е на ответника, тъй като същият е осуетил изпълнението
задълженията на ищеца по договора. Задържането на сочената сума води до
неоснователно обогатяване, което законът, безспорно, не допуска. В случая
ответникът не доказа, че задържането на гаранцията е въз основа на валидно
правно основание /законово и/или договорно/, напротив, по делото съдът
приема за установено липсата на основание. Общ принцип на гражданското
право е да се избягва неоснователното разместване на блага. Съгласно
разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, който е получил нещо въз
основа на отпаднало основание е длъжен да го върне. Цитираният текст
предвижда възможността за връщане на дадена имуществена облага при
отпаднало основание /разваляне на договор/, което в случая се установи, че е
налице.
Поради изложеното заключава, че главният иск е изцяло основателен и
доказан и следва да се уважи в пълен размер.
По отношение на акцесорната претенция за закъснителни лихви, за да
се произнесе, съобрази следното:
Според общите правила за забава на парични задължения, ищецът има
право на обезщетение за забава, в размер на законната лихва и доколкото се
установи дължимостта на главното вземане, безспорно и предвид нормата на
чл.86 от ЗЗД, се дължи и мораторно обезщетение, считано от деня на
забавата. Съгласно текста на чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, какъвто е разглежданият случай, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. Горното е разяснено и с ТР№5 от 21.11.2019
г. на ВКС по т.д.№5/2017 г. на ОСГТК. В настоящия случай, за надлежно
отправена от ищеца към ответника покана за връщане на дадената гаранция
се счита писмото, получено от ответника на 11.01.2023 г., от който момент
следва да се присъди и съответното обезщетение за забава, респ. от
предоставения от ищеца допълнителен срок за изпълнение. Ето защо и с
оглед възможността, дадена в разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът определя
обезщетението за забавено плащане за процесния период на сума от 67, 80
лева. За изчисляване размера на обезщетението съдът използва
общодостъпните в интернет пространството електронни калкулатори. Следва
7
да се присъди и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца направените от него деловодни разноски съразмерно с уважената част
от исковете, в размер на 726, 50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД,
ЕИК *********, с адрес на управление: г***, представлявано от А.Н.Ц., с
регистрирано поделение /клон/ „МРЕЖОВИ ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН РАЙОН
ШУМЕН“, Код по Булстат 1752013040050, с адрес: *** представлявано от
Д.Х.Х. да заплати на „РВЦ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И.Р.Ц.а, със съдебен адрес: ***, чрез АД
„М., К. и С.“, сумата от 1 906, 95 лева /хиляда деветстотин и шест лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща невърната гаранция по развален
между страните договор №МЕР-ШН-ДОГ-26/30.09.2019 г. за изготвяне на
работен проект, ведно със законната лихва от деня на предявяване на
исковата молба- 01.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 67, 80 лева /шестдесет и седем лева и осемдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 15.01.2023 г. до 22.05.2023 г., както и сума, в размер
на 726, 50 лева /седемстотин двадесет и шест лева и петдесет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част
от исковете.
Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8