Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 04.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 11060 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 2401029 от 04.05.2018г., постановено по гр.д. № 33145/2014г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 120-ти състав, са били отхвърлени предявените от ”Т.С.”
ЕАД искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл.
149 от ЗЕ за сумите от 2031,64 лева - главница за доставена в
периода от м.05.2010г. до м.04.2013г. топлинна енергия и за сумата от 352,29 лева – мораторна лихва върху уважената главница
за периода от 30.09.2010г. до 13.12.2013г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт от ищеца ”Т.С.”
ЕАД . Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно първоинстанционния съд е
приел, че исковете са неоснователни, т.к. е тълкувал превратно доказателствата
по делото. По тези съображения жалбоподателят, прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение и за постановяване на ново, с което исковете,
предявени от него да бъдат уважени.
Въззиваемата страна, Ф.Р.Ф. е депозирала отговор на жалбата по реда на
чл.263, ал.1 от ГПК, в който е заявила, че я намира за неоснователна, а
решението на СРС - за правилно и моли то
да бъде потвърдено от въззивния съд като такова.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, уведомено, не
взима становище по подадената въззивна жалба.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение посочените си правомощията настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. Не
е допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане
на които въззивният съд също следи служебно.
По отношение правилността му, по наведените от ищеца с въззивната му жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд приема
следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1
Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
По делото е установено обстоятелството, видно от представеният и приложен на л.15 – 18 Нотариалния акт № 146,
том LIII, дело № 10512 от 1993г., че Ф.Р.Ф. е собственик на недвижим имот ап.142, находящ се в гр.София,
ж.к. *********.
В исковата си молба ищецът ”Т.С.” ЕАД твърди, че ответницата има задължение към
него за ползвана и незаплатена ТЕ в исковия период за топлоснабден имот,
апартамент 142, бл.235, вх.8 с аб.№ 074483.
От събраните по делото писмени доказателства, приложени по делото на л.111–
л.119, а именно справки за дялово
разпределение, фактури с извършени корекции и документи за главен отчет е
видно, че под този абонатен № 074483 се води и отчита имот в ж.к.*********,
ап.142.
В тежест на ищеца е, по правилото на чл.154 от ГПК, пълно и главно да
докаже, че ответникът е собственик на конкретен топлоснабден имот, в който е доставяна ТЕ за конкретен
период. Ищецът е ангажирал доказателства, че ответницата е собственичка на
недвижим имот ап.142, находящ се в гр.София, ж.к. *********, но не и че същият
е идентичен с отопляемия имот в ж.к.*********,
ап.*********При изложените мотиви и с
оглед съвпадането в изводите на двете съдебни инстанции, решението на СРС, като
правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските
С
оглед изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна –ответник. Тя
не е направила искане за тяхното присъждане и не е доказала извършване на
такива, поради което не следва да й бъдат присъждани.
По
аргумент от чл.280, ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2401029 от 04.05.2018г.,
постановено по гр.д. № 33145/2014г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: