№ 204
гр. Радомир, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20241730101088 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия на ответницата за обект, находящ се в гр. С., ЖК
„И.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., аб. № ., на стойност 5186,63 лева. Сочи, че ответницата, в чиято
полза било учредено вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот, била
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвяли от
„Топлофикация С.“ ЕАД и се одобрявали от КЕВР. Същите влизали в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В чл. 33 от ОУ бил
определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се
отнасят.
Видно било от приложеното извлечение от сметки, че ответницата използвала
доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия за процесния период и не погасила
задължението си.
1
На основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от „Топлофикация
С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период се изготвяли
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За
топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, от които ставало ясно, че сумите
за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Твърди, че за процесните суми било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № . г.
по описа на СРС, изпратено по подсъдност на РдРС. В рамките на образуваното в РС -
Радомир ч. гр. д. № . г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. в
полза на заявителя и настоящ ищец. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал
възражение срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на ищцовото
дружество от предявяване на настоящата искова претенция.
От съда се иска да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 5186,63 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК
„И.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., аб. № ., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.04.2024 г. до окончателното
изплащане, мораторна лихва за забава в размер на 684,57 лева, начислена за периода от
15.09.2022 г. до 05.04.2024 г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в
размер на 32,61 лева – главница за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. и 7,02 лева –
мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 05.04.2024 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на
топлинна енергия, е подало на 24.04.2024 г. до Софийския районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата Н. М. С. за
дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. С., ЖК „И.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. .,
аб. № ., за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г.
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № . г. на СРС, изпратено по
подсъдност на РдРС. В рамките на образуваното пред РС – Радомир ч. гр. д. № . г. в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против длъжника
и настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение,
2
длъжникът Н. М. С. е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В
едномесечния срок от съобщаването заявителят „Топлофикация С.“ ЕАД е предявил
настоящия положителен установителен иск.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 87, том VII,
дело № 8090/1994 г. на нотариус при Софийския районен съд, по силата на който М. Т.Г.,
ТТ.М.Я. и Н. М. С. са дарили на малолетните И. К. С. и Я. К. С. недвижим имот, находящ се
в гр. С., бул. „А. С.“ № ., бл. ., вх. ., ет. . и представляващ апартамент № 1, състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с обща площ от 76,67 кв. м, като дарителите са
запазили за себе си, заедно и поотделно, правото на безвъзмездно ползване върху описания
имот до края на живота си.
По делото е представено удостоверение с изх. № . г., издадено от ГИС – С., от което се
установява, че настоящ адрес: гр. С., ЖК „И.“, бл. 55, вх. „А“ – вх. „Е“ се отнася до
многофамилна жилищна сграда с шест входа, отразена с идентификатор 68134.1106.1.4 по
КККР, одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, попадаща
в кв. 58 по плана на ЖК „Р. - Б.“, находяща се на бул. „А. С.“, р-н „К. п.“, със следните стари
адреси:: ЖК „Р.“, бл. ., вх. . - . и бул. „А. С.“ № ., с вх. „А“ – „Е“.
По делото е представена вписана в СВ декларация, с която Т. М. Г. се е отказала от
правото на ползване, което е запазила по силата на нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ., том ., дело ./. г. на нотариус при Софийския районен съд.
Видно от представения от Столична Община, р-н „И.“ препис – извлечение от акт за
смърт, М. Т.Г. е починал на 23.11.2011 г.
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно -
техническа експертиза се установява, че за процесния топлоснабден имот и за процесния
период се е разпределяла топлоенергия както за отопление, така и за БГВ. На ответницата е
начислявана ежемесечно по време на отчетните периоди прогнозна топлоенергия за
отопление, отдадена от сградната инсталация и за отопление на имота. След отчетните
периоди прогногнозната топлоенергия е изравнявана с разпределяната: по изчислителен път
– отдадена от СИ, за отопление „имот“ – на база ефективен отопляем обем, както и
действителен отчет на водомера за топла вода, което е отразявано в индивидуални
изравнителни сметки.
В заключението е посочено, че за процесния период топлоенергията, отдадена от СИ за
СЕС, е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от СЕС, който
за имота на ответницата е 199 куб. м. Вещото лице е посочило и че начислените суми върху
разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през процесния период цени
на топлоенергията за потребителите в гр. С.. Според вещото лице общо за процесния период
начислените като задължение суми са, както следва: сума за отопление – 4982,95 лева; сума
за БГВ – 160,48 лева и сума за дялово разпределение – 32,61 лева. Посочено е и че не е
предмет на експертизата и вещото лице не е изисквало от ищцовото дружество
допълнителна информация и документи за извършвани операции и плащания.
3
От заключението се установява и че топломерът в сградата е преминал задължителните
метрологични проверки през 2021 г. и 2024 г., като технологичните разходи на абонатната
станция по време на отоплителните периоди са приспадани ежемесечно от отчетената от
общия топломер брутна топлоенергия.
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно -
счетоводна експертиза се установява размерът на начислените за процесния период суми за
топлинна енергия, общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени
суми, относими към исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от м.
05.2021 г. до м. 04.2023 г. стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот, възлиза на 5186,63 лева, като лихвата за забава на месечните
плащания за периода от 15.09.2022 г. до 05.04.2024 г. е в размер на 684,57 лева. Според
вещото лице неплатената сума за дялово разпределение за исковия период е в размер на
32,61 лева, а законната лихва за забава върху така посочената сума за периода от 16.07.2021
г. до 05.04.2024 г. е в размер на 7,02 лева.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че
ответницата Н. С. е ползвала през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя,
правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за нея. При така предявен иск, в тежест на ищеца е да установи
пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума,
като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като стойност на
доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответницата е клиент на ТЕ, и
ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.
107/09.12.2003 г.) „клиент на топлинна енергия за битови нужди“ е собственикът или
титулярят на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, в т. ч. нотариален акт за
дарение на недвижим имот № ., том ., дело ./. г. на нотариус при Софийския районен съд, че
ответницата Н. С. притежава качеството „клиент на топлинна енергия“, като титуляр на
вещното право на ползване на процесния топлоснабдяван имот. Правилото е, че
собственикът на толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното
4
предприятие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо винаги,
когато собственикът е носител на всичките три правомощия от сложното вещно право на
собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Според настоящия
съдебен състав тогава, когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено
вещно право на ползване, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за
формираните към топлопреносното предприятие задължения, който извод на съда се
подкрепя от употребата на съюза „или“ - т. е. отговорността на собственика и ползвателя е
алтернативна, а не кумулативна - първият ще отговаря не едновременно и наравно с
ползвателя, а само ако липсва фигурата на „ползвател“. Последното е оправдано, защото
само на ползвателя, а не и на собственика, принадлежи правото да ползва топлоснабдения
имот, в това число да се ползва от предоставената от ищеца в същия имот услуга. Поради
това, само ползвателят, а не и собственикът на топлофициран недвижим имот, притежава
качеството „потребител на топлинна енергия“ в хипотезата, при която съществува учредено
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот и само той, в качеството му на страна
по възникналото облигационно правоотношение дължи изпълнение на задължението за
заплащане на стойността на доставена в имота топлинна енергия. Правно ирелевантно е
обстоятелството дали ползвателят реално е ползвал имота. Изложеното се извлича по
безспорен начин и от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС, според която „ползувателят е длъжен
да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да
поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след
прекратяване на правото на ползуване“, т. е. законът ангажира отговорността на ползвателя
поради притежаването на вещното право на ползване, без да се интересува по-нататък дали
това право е било ефективно упражнявано или не. Отговорността на собственика на
топлофицирания недвижим имот ще възникне от момента на прекратяване на вещното
право на ползване по някой от способите, уредени в Закона за собствеността. В изложения
смисъл са и решение № 11/29.01.2013 г., по гр. д. № 1319/2012 г. по описа на ВКС; решение
№ 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, решение от 17.02.2012 г. по в.
гр. д. № 1034/2011 г. по описа на Окръжен съд – Перник и решение № 278/19.10.2017 г. по в.
гр. д. № 435/2017 г. по описа на Окръжен съд – Перник.
Видно от цитирания нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., дело ./. г. на
нотариус при Софийския районен съд, М. Т.Г., ТТ.М.Я. и Н. М. С. са дарили на малолетните
И. К. С. и Я. К. С. процесния недвижим имот, като дарителите са запазили за себе си, заедно
и поотделно, правото на безвъзмездно ползване върху описания имот до края на живота си.
От представения от Столична Община, р-н „И.“ препис – извлечение от акт за смърт се
установява, че М. Т.Г. е починал на 23.11.2011 г., от което следва, че на основание чл. 59 ЗС
учреденото в негова полза право на ползване върху имота се е погасило със смъртта му.
Наред с това, от представената по делото и вписана в имотния регистър декларация от Т.
М. Г. се установява, същата се е отказала от правото на ползване, което е запазила по силата
на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., дело ./. г. на нотариус при
Софийския районен съд, като така посоченият отказ е породил действие, тъй като са спазени
5
императивните изисквания на чл. 100, ал. 1 ЗС.
От изложеното следва, че за процесния период - от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г.,
единствено ответницата е притежавала качеството „клиент на топлинна енергия“, като
титуляр на вещното право на ползване, с оглед на което между нея и ищцовото дружество е
съществувало облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите
условия.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията
между същите. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната
валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която
предоставя възможност на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Ответницата не твърди да е упражнила правото си да възрази по горепосочения начин срещу
Общите условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на
„Топлофикация С.” ЕАД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати
на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск, ищецът
следва да докаже и размера на претендираните задължения от ответницата.
От заключенията по изслушаните СТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира изцяло, като
обективно и компетентно изготвени, се установява, че в апартамента на ответницата се е
разпределяла топлоенергия както за отопление, така и за БГВ, като предвид липсата на
оспорване от ответната страна, че процесното задължение не е било заплатено, съдът
приема, че в имота на ответницата е налице реална консумация на топлинна енергия на
стойност 5186,63 лева.
По отношение на сумата, дължима за услугата „дялово разпределение“, следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от специално
лицензирани лица. На основание чл. 139б ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, като изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата. Неизпълнението на това им
задължение обаче не може да доведе до отпадане на отговорността за заплащане на
потребената топлинна енергия. По делото не са приобщени доказателства за писмено
съгласие на 2/3 от собствениците на сградата на ЕС за сключване на писмен договор за
извършване на услугата „дялово разпределение“ по реда на чл. 139б, ал. 1 от ЗЕ. Независимо
от това, липсата на такива доказателства не влияе върху задължението на ответника да
заплаща топлинна енергия, доколкото положително са установени всички материални
предпоставки относно възникването на облигационно правоотношение между страните,
6
както и съществуването и изискуемостта на вземането. Аргумент в посочения смисъл се
извежда и от разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г. Дори когато договорът с
лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен, съгласно посоченото правило, разпределението на
топлинната енергия между потребителите в сградата се извършва само от топлопреносното
предприятие или от доставчика, т. е. от ищеца, съобразно Методиката по приложението към
Наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139б ЗЕ няма отношение към
съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
Наред с това, следва да се посочи, че с Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 05.04.2006 г. се въвежда принципът за реалното отчитане на потребената
енергия и реалното ù включване в сметката, като на държавата - членка е предоставено да
прецени доколко това е уместно. В случая държавата (чрез органа, на който е делегирала
правомощия - КЕВР) е преценила, че това не е уместно по една или друга причина и затова е
одобрен принципът на отчитане и заплащане на месечно потребление на базата на
прогнозни сметки. От друга страна, принципът на реалното заплащане е спазен, защото е
предвидено заплащане на изравнителни сметки, респ. възстановяване на надвзета сума по
изравнителна сметка. Така че, макар и да няма реално определена месечна сума, то има
реална сума за отчетния период. От друга страна, съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и
уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани по прогнозни месечни вноски, за които се издават фактури, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение. За процесния имот са издадени изравнителни сметки, които са
съобразени от ССчЕ, като от заключението се установява стойността на действително
потребената топлинна енергия за процесния период. Ответницата не установява да се е
възползвала от предвиденото рекламационно производство и да е оспорила изготвените
изравнителни сметки в установените срокове съгласно Общите условия, които имат силата
на закон за страните, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването. Поради това, и с оглед липсата на
мотивирано оспорване на тези документи по настоящото производство, съдът намира, че
разпределението е извършено в съответствие с нормативната уредба.
С оглед изложеното и предвид заключението по допуснатата експертиза, съдът приема
за доказано, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума за дялово разпределение в
размер на 32,61 лева.
Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не
плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено,
че купувачите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 33, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, както и че при неизпълнение на задължението в
срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва (чл. 33, ал. 4 от ОУ). През
45-дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането
става и изискуемо. В случая, ответницата има задължение да плати стойността на
7
доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 45-дневния срок, поради което същата
е в забава. Лихвата за забава върху главницата от 5186,63 лева, изчислена от вещото лице за
периода от 15.09.2022 г. до 05.04.2024 г., се равнява на сумата от 684,57 лева, а лихвата за
забава върху сумата за разпределение на топлинна енергия от дружеството за топлинно
счетоводство е в размер на 7,02 лева за периода от 16.07.2021 г. до 05.04.2024 г.
На основание чл. 86 ЗЗД ответницата дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ù плащане.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове са доказани по основание и
размер и като такива следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в общ размер на
1103,77 лева, от които 258,77 лева – внесена държавна такса, 695,00 лева – възнаграждение
за вещо лице и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, от които: 50,00 лева - за
заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство, което съдът определя,
предвид ниската правна и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. М. С., с ЕГН: **********, с адрес:
**********, че дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б сума в размер на 5186,63 лева (пет хиляди сто
осемдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ЖК „И.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., аб. № ., ведно със законната лихва,
считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
24.04.2024 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва за забава в размер на 684,57
лева (шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки), начислена за
периода от 15.09.2022 г. до 05.04.2024 г., както и сума за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 32,61 лева (тридесет и два лева и шестдесет и една стотинки) –
главница за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. и 7,02 лева (седем лева и две
стотинки) – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 05.04.2024 г.
ОСЪЖДА Н. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати на
„Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Ястребец“ № 23Б сумата от 1103,77 лева (хиляда сто и три лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща направени разноски по делото.
8
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
9