№ 1380
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110215301 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ”Г. 1“ ЕООД против Наказателно постановление№783953-
F776861/13.08.2024г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ София-НАП, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание :
На основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
имуществена санкция в размер на 1300 / хиляди и триста/ лева, за нарушение на чл.118, ал.1
от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на
закона. Излагат се мотиви свързани с липса на описание на твърдяно нарушение, тъй като
входните такси се събират от страна на дружеството, а от друго ЮЛ което организирало
събитието. Моли да се отмени обжалваното НП.
Жалбоподателя редовно призован, не се явява. Явява се процесуален представител- адв.В. /с
пълномощно по делото /. Моли да се отмени обжалваното НП, тъй като нарушението не е
безспорно доказано, че е извършено от страна на жалбоподател. Моли за присъждане на
направени разноски по делото.
Въззиваемата страна – редовно призована, представлява се от юрисконсулт И. /с
пълномощно по делото/. В съдебно заседание моли да се потвърди обжалваното НП като
правилно и законосъобразно. Моли да се заплатят сторени разноски по делото.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
1
доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено
от фактическа страна следното :
При извършена оперативна проверка в обект –зала за събития „К.“ находящ се в гр.София,
бул.Ц. № 10 е установено, че жалбоподател не е издал фискален бон във връзка с
извършена контролно покупка на стойност 75.00 лева от дата 15.06.2024г. в 20.30 часа.
Горното обстоятелство е отразено в Протокол за извършена проверка № 0131367 и 0131366 в
обекта от дата 15.06.2024г. и извършен опис на касова наличност.В търговски обект е
имало монтирано фискално устройство регистрирано в НАП. Към момента на извършване
на проверка в обекта е било организирано събитие „детска дискотека“, като на входа в
обекта е имало поставено фискално устройство. Съгласно приложен по делото Договор за
съвместна дейност от дата 10.06.2024г. жалбоподателя е обслужвал мероприятие „Мокро
парти“ в клуб „К.“ находящ се в гр.София , бул.Ц. № 10. По силата на този договор т.3
жалбоподател се е задължил и да набави „необходимото оборудване съгласно изискванията
на закона за фискално регистриране на оборота“.
За установеното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН от дата 04.07.2024г. за
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС. АУАН е бил съставен в присъствие на управител на
дружеството, като последния е положил и подписи удостоверяващи връчване на АУАН.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок.
Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, актовете за нарушения се съставят от органите по
приходите, към които се числят и служителите на Национална агенция по приходите,
заемащи длъжност "инспектор по приходите". Наказателното постановление също е
издадено от териториално и материално компетентен орган- началникк отдел Оперативни
дейности София на НАП. Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, наказателните постановления за
нарушения по същия закон се издават от изпълнителния директор на НАП или
оправомощено от него лице, каквото, съгласно Заповед ЗЦУ-384/27.02.2024 г. се явява и
началникк отдел Оперативни дейности София на НАП.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетел Х. дадени в хода на съдебното
следствие, и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда
на основание чл.283 от НПК.
Съдът се довери на показанията на разпитания св.Х., като намира същите за последователни
и вътрешно непротиворечиви относно извършена контролна покупка от обект стопанисван
от жалбоподателя, като не е издаден фискален бон при наличие на работещо фискално
устройство. Безспорно по делото се установява, че е получена в брой заплащане на
извършена покупка, като същото обстоятелство не е отразено с издаване към момента на
заплащане на фискален бон от работещо фискално устройство. Това обстоятелство намира
подкрепа в констативен протокол и разпечатка от фискално устройство. Същевременно
съдът намира, че е налице вътрешно противоречие в показанията на разпитан свидител
свързани с място на извършена проверка и установено нарушение. В показанията си св.Х.
2
сочи, че обекта е бил „ на ул.М.…, на жълтите павета“. Неправилно свидетеля е възприел
мястото на извършване на проверка/ по местонахождение на обекта/, с адрес на който е
регистрирано провереното ЮЛ. Видно от приложени писмени доказателства по делото-
фискални бонове се установява, че адреса на управление на ”Г. 1“ ЕООД е гр.София, ул. М.
№ 15, докато проверявания обект се намира на бул.Ц. № 10. Не на последно място в
показанията на св.Х. се наблюдават и противоречия относно факта проверявания обект дали
е работил като детска дискотека или за възрастни хора, като това води и до извода, че
свидетеля в показанията си смесва няколко отделни проверки извършени на територията на
гр.София в питейни заведения.
Съдът приема, че мястото на извършване на деянието е съществен негов елемент от
обективна страна, обуславящ пространствените рамки на обвинението. Същият пряко
кореспондира, както с факта на извършеното нарушение, така и с компетентността на
органите по неговото установяване, санкциониране и упражняване на последващ контрол за
законосъобразност върху така извършената санкционна дейност. Недопустимо се явява
неговото извеждане въз основа на анализ на доказателствата едва в процеса по проверка
правилността на издадения санкционен акт, доколкото в последния това съществено
обстоятелство не е намерило своето отражение. С оглед на това, липсата на този реквизит в
съдържанието на АУАН, изводимо от разпоредбата на чл. 42, т.3, предл.2 от ЗАНН и в
съдържанието на НП, изводимо от чл. 57, т.5, предл.3 от ЗАНН, както в правната теория,
така и в съдебната практика се приема за съществено нарушение на процесуалните правила
от категорията на формалните, доколкото винаги води до неяснота относно обвинителната
теза.
Следва да се посочи, че съгласно правната теория, когато вместо местоизвършване на
нарушението е посочено адрес на регистрация на ЮЛ, както е станало в настоящия случай,
чрез посочване на адреса на офиса на санкционираното дружество, това посочване се явява
съответно на законовите изисквания само когато е налице идентичност между
местоизвършване и местоустановяване на нарушението, което в настоящия случай не е
приложимо.
Правната последица от неизпълнение на изискването на закона относно посочване на
мястото на извършване нарушението, се състои в това, че ако отстраняването на пропуска е
невъзможно при разследване на спорните обстоятелства от наказващия орган или същият не
е отстранен по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН и наказващият орган не е упражнил
правомощията си по чл. 54 от ЗАНН, то издаденото НП подлежи на отмяна, като
процесуално незаконосъобразно.
Въпреки наличие на процесуални нарушения, съдът намира, че следва да изследва и спора
по същество. Източник на административно наказателната отговорност на юридическите
лица и едноличните търговци при действието на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е неизпълнението на
задължение към държавата при осъществяване на тяхната дейност. В разглеждания казус се
твърди неизпълнение на задължението по чл.118, ал.1 ЗДДС, чието съдържание е
обвързаността на всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и
3
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство.
В настоящето производство нарушението е описано ясно и точно, със всички съставомерни
признаци. Извършената правна квалификация е съответна на описанието. Въз основа на
доказателствата по делото, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение, за което е привлечен към отговорност – това по чл.185, ал.1,
вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Съдът приема, че в случая е била налице хипотезата на чл. 118, ал. 1
ЗДДС и за търговеца е възникнало задължението за издаване на такава касова бележка
срещу полученото плащане. Това е така тъй като, съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС "Всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ".
Предвид изложеното и, доколкото по делото е безспорно установено, че в конкретния
случай жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като не е
издал фискална касова бележка при плащането на стойността на стоките, съдът намира, че
дружеството е осъществило вмененото му нарушение. Авторство на деяние се подкрепя и от
приложен от страна на жалбоподател на Договор за съвместна дейност от дата 10.06.2024г.,
в който е посочено , че жалбоподателя е обслужвал мероприятие „Мокро парти“ в клуб „К.“
находящ се в гр.София , бул.Ц. № 10. Като по силата на този договор т.3 жалбоподател се е
задължил и да набави „необходимото оборудване съгласно изискванията на закона за
фискално регистриране на оборота“. Т.е. единствено и само в задължение на жалбоподател е
било да обезпечи мероприятието с наличие на фискално устройство, което задължение е
било изпълнено, но освен наличие на такова, за жалбоподател е възникнало и задължение за
издаване на фискални бонове. А последното безспорно жалбоподател не е реализирал, като
доказателства за това се съдържат както в приобщените гласни / показания на св.Х./ и
писмени доказателства / протоколи за извършена проверка и фискални фонове/.
Въпреки изложените обстоятелства, съдът приема, че с оглед наличие на съществено
нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните, обжалваното НП
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят има право на присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат за съдебното производство. В случая такива се
претендират с приложени разноски по делото в размер на 500лв., с оглед липса на
направеното възражение за прекомерност от страна на въззиваема страна, съдът намира, че
същото следва да се уважено и с аргумента, че не е налице нарушение легитимните цели на
тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа по чл.3 от ГПК за недопускане
злоупотреба с права и съобразяване на обстоятелствата: проведени съдебни заседания и
съобразно фактическата и правна сложност по делото, както и отчитайки необходимата
правна квалификация за извършване на тези действия за гарантиране на правото на страната
на адвокатска защита, счита, че в конкретния случай присъждане на разноски в размер на
4
500 лева е съответно.
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление №783953-F776861 /13.08.2024г., издадено от началник
отдел „Оперативни дейности“ София, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание :
На основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
имуществена санкция в размер на 1300 / хиляди и триста/ лева, за нарушение на чл.118, ал.1
от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на жалбоподател сумата от 500 лева
– направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София –
град в 14 - дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5