Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

Мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело № 15067 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 469323/13.08.2018г., постановено по гр.д. № 71018/2015г. по описа на Софийски районен съд, 63ти състав, е отхвърлено искането на Н.П.С., З.Х.С., М.Х.С., В.М.С. и Х.М.С. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 308237 от 08.01.2018г. по гр.д.№ 71018/2015г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 63т състав.

От името на Н.П.С., З.Х.С., М.Х.С. и В.М.С. (в лично качество и конституиран на мястото на Х.М.С. по реда на чл. 227 от ГПК), в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта в която е оставено без уважение искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка при постановяване на изнасяне на публична продан на цялото дворно място, като са изложени твърдения за неговата неправилност. В жалбата се посочва, че с решение от 31.08.2016г. на Софийски районен съд, 63ти състав е допусната делба на дворно място, представляващо УПИ ІІ-47, в кв. 23 по плана на с.Горни Богров, с идентификатор 16448.7721.243 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-29/2010г. на изпълнителния директор на АГКК при дялове по 1/8 ид.ч. за Б.Т. и В.Т., и по 2/8 ид.ч за В.С., Х.С. и Х.С., както и на първи жилищен етаж от сграда с идентификатор 16448.7721.243.1.1, находящ се в с.****** при дялове по 3/12 ид.ч за Б.Т. и В.Т., и по 2/12 ид.ч за В.С., Х.С. и Х.С.. Въззивниците поддържат, че след смъртта на Х.С. са били конституирани в процеса като негови наследници, и че те притежават втория етаж в сградата, чийто първи етаж е допуснат до делба. Предвид това, излагат твърдения, че са собственици на ¾ ид.ч и от дворното място, а при постановяване на решението си по втората фаза на делбата първоинстанционният съд бил постановил изнасяне на публична продан на цялото дворно място. С оглед на това се изразява становище, че е допусната очевидна фактическа грешка в постановеното решение при изнасяне на публична продан на цялото дворно място. Като аргумент в подкрепа на това становище се изтъква от жалбоподателите, че те са собственици на ¾ ид.ч. от описаното дворно място и изнасяйки на публична продан цялото дворно място с решението си СРС ги е лишил от правото им на собственост от дворното място съответстващо на собствения им втори етаж. С оглед изложеното се моли решението, с което молбата по чл. 247 от ГПК е била отхвърлена да бъде отменено и постановено ново, с което молбата им да бъде уважена.   

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от името на Б.Т. и В.Т., в който се посочва, че депозираната жалба е неоснователна. Въззиваемите твърдят, че въпросът кои имоти следва да бъдат допуснати до делба се решава в първата фаза на делбата и не може да бъде пререшаван във втора фаза на делбеното производство. Поддържа се, че диспозитива на постановеното решение от Софийски районен съд за извършване на делбата отразява изложените от съда мотиви за изнасяне на публична продан на имотите, така както са били допуснати до делба. Ето защо се моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а в полза на въззиваемите да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

 Софийски градски съд след извършена преценка на представените по делото доказателства и изложените във въззивната жалба и в отговора доводи, приема следното от фактическа страна:

Производството по делото е било образувано по подадена от Б.Т. и В.Т. срещу В.С., Х.С. (на мястото на когото по реда на чл. 227 от ГПК са конституирани Н.П.С., З.Х.С. и М.Х.С.) и Х.С. (на мястото на когото по реда на чл. 227 от ГПК е конституиран В.С.) искова молба с искане за извършване на делба на следните имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 16448.7721.243.1.1, с. Горни Богров, Столична община, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-29/2010г., на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с.*******. Поземлен имот с идентификатор 16448.7721.243, с. Горни Богров, Столична община, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-29/2010г, на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с.******, с площ от 986 кв.м.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от името на В.С., Х.С. (на мястото на когото по реда на чл. 227 от ГПК са конституирани Н.П.С., З.Х.С. и М.Х.С.) и Х.С. (на мястото на когото по реда на чл. 227 от ГПК е конституиран В.С.) е депозиран отговор на исковата молба, с който искът за делба е бил оспорен с твърденията, че техният наследодател – М.Х.С., починал на 24.04.2009г., е собственик на ½ ид.ч от дворното място и на втория етаж от жилищната сграда.

Първоинстанционният съд е постановено решение № 13872/31.08.2016г. по описа на СРС, 63ти състав, с което е допуснато извършването на делба между страните по делото на следните имоти и при следните дялове:1. Дворно място, представляващо УПИ ІІ – 47 в кв.23 на с.Горни Богров, с идентификатор 16448.7721.243, с. Горни Богров, Столична община, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-29/2010г, на изпълнителния директор на АГКК, при квоти по 1/8 ид.ч. за Б.Т. и В.Г.Т. и по 2/8 ид.ч за В.С., Х.С. и Х.С. и 2. Първи жилищен етаж в с.Горни Богров,  общ.Столична, обл.София, ул. „******, ет.1, състоящ се от стая, кухня и коридор и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 16448.7721.243.1.1, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-29/2010г, на изпълнителния директор на АГКК, при квоти по 3/12 ид.ч. за Б.Т. и В.Г.Т. и по 2/12 ид.ч за В.С., Х.С. и Х.С.. В мотивите на решението си съдът е съобразил, че наследодателят на В.С., Х.С. и Х.С. – М.Х.С., починал през 2009г., е притежавал ½ ид.ч от дворното място, който дял е бил увеличен с ½ от притежаваната от Владинка С. част от дворното място, т.е М.Х.С. преди смъртта си е притежавал ¾ ид.части. Поради това Софийски районен съд е приел, че В.С., Х.С. и Х.С. притежават по ¼ ид.ч от дворното място или по 2/8 ид.ч. от него. Така постановеното решение е влязло в сила на 28.09.2016г., тъй като не е било обжалвано от страните.

След влизане в сила на решението по допускане на делбата, е проведено и производство по извършване на делбата между страните при посочените квоти на процесните имоти, в това число и относно дворното място, като в него са взели участие на мястото на съделителя Х.С. неговите наследници, конституирани по реда на чл. 227 от ГПК - Н.П.С., З.Х.С. и М.Х.С.. По делото е било постановено решение № 308237/08.01.2018г. по гр.д.№ 71018/2015г. по описа на СРС, ІІ ГО, 63ти състав, с което са изнесени на публична продан двата спорни имота – дворно място и първи етаж от жилищна сграда, като е указано получената при публичната продан на дворното място сума да се разпредели между съдебителите съобразно делбените им квоти: по 1/8 ид.ч за Б.Т. и В.Т., по 2/8 ид.ч за В.С. и Х.С. и по 2/24 ид.ч за Н.С., М.С. и З.С., а получената при публичната продан на първия жилищен етаж сума да се разпредели между съдебителите съобразно делбените им квоти, както следва: по 3/12 ид.ч за Б.Т. и В.Т., по 2/12 ид.ч за В.С. и Х.С. и по 2/36 ид.ч за Н.С., М.С. и З.С.. Видно от изложените от първоинстанционния съд мотивите същият е съобразил настъпилото в хода на процеса правоприемство след смъртта на съделителя Х.С. и обстоятелството,че по реда на чл. 227 от ГПК на негово място са конституирани Н.П.С., З.Х.С. и М.Х.С., като е разпределил между тях дела на Х.С. определен с постановеното решение по първа фаза на делбата. Решението, с което са изнесени на публична продан двата процесни имота не е било обжалвано от страните и е влязло в сила на 31.01.2018г.

След влизане в сила на решението за извършване на делба с молба с вх.№ 5084595/21.05.2018г. от името на Н.П.С., З.Х.С., М.Х.С., В.С. и Х.С. (на мястото на когото е конституиран по реда на чл. 227 от ГПК В.С.) е направено искане за поправка на допусната в него очевидна фактическа грешка, която според молителите се състои в това, че на публична продан са били изнесени цялото спорно дворно място и целия първи жилищен етаж, като следвало да бъдат изнесени само ¼ ид.части от дворното място и ½ ид.ч от първия етаж.

От името на Б.Т. и В.Т. е оспорено искането за поправка на очевидна фактическа грешка.

С обжалваното пред настоящия съд решение № 469323/13.08.2018г. по гр.д.№ 71018/2015г. по описа на СРС, 63ти състав, искането за поправка на допусната според въззивниците очевидна фактическа грешка е било оставено без уважение, като е посочено, че е налице пълно съвпадение между имотите, описани в решението на съда от 31.08.2016г. за допускане на делба и решението от 08.01.2018г., с което процесните имоти са изнесени на публична продан.  

С оглед приетите факти по делото въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК, вр. с чл. 247, ал. 4 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата състав намира постановеното от Софийски районен съд, 63ти състав, решение за валидно, допустимо и правилно. Съображенията на съда в тази връзка с оглед изложените от въззивниците доводи са следните:

Съгласно константната съдебна практика, за да е налице основание за поправка на явна фактическа грешка е необходимо да се установи несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, както и когато съдът е пропуснал да изрази в решението част от иначе напълно формираната своя воля. (В този смисъл определение № 295 от 9.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 328/2009 г., III г., решение № 34/14.02.2012г. по гр.д.№ 684/2011г. на ВКС, ІІІ г.о, решение № 164/24.04.2015г. по гр.д.№ 5934/2014г. на ВКС, ІV г.о., решение № 27/11.03.2016г. по гр.д.№ 3502/2015г. на ВКС, ІІ г.о)

В разглеждания случай от страна на въззивниците в депозираната от тях молба за поправка на очевидна фактическа грешка не се излага съображения, че съществува несъответствие между формираната от първоинстанционния съд воля и изразената воля в диспозитива на решението, чиято поправка се иска. Не се твърди и да съдът да е пропуснал да обективира в диспозитива на решението си формирана в мотивите на решението си воля.

След влизане в сила на решението за допускане на делба, въпросите разрешени с него относно страните, имотите и частите на всеки от съделителите не могат да бъдат пререшавани. В този смисъл и решение № 137/02.06.2016г. по гр.д.№ 349/2016г. на ВКС, І г.о. Ето защо при постановяване на решението по извършване на делба съдът е обвързан силата на пресъдено нещо, формирана с решението по допускане на делбата по отношение на обектите на делбата, досежно тяхната индивидуализация по площ, вид, местонахождение. В  рамките на обособените от решението по допускане на делба обекти и с оглед  обективните предели на силата на пресъдено нещо, съдът е длъжен да извърши делбата, като при подялбата, независимо от способа, т.е дори и при изнасяне на публична продан, какъвто е настоящият случай, следва да бъдат включени всички обекти, допуснати до делба с решението по чл. 344 от ГПК. В този смисъл решение № 377/19.10.2010г. по гр.д.№ 742/2010г. на ВКС, ІІ г.о, решение № 60/05.07.2016г. по гр.д.№ 5519/2015г. на ВКС, ІІ г.о.

Съобразявайки гореизложеното, настоящият състав намира, че видно от изложеното в мотивите на решение № 308237/08.01.2018г. по гр.д.№ 71018/2015г. по описа на СРС, 63ти състав, Софийски районен съд е съобразил влязлото в сила решение № 13872/31.08.2016г. по гр.д.№ 71018/2015г. по описа на СРС, 63ти състав, за допускане на делба, постановено между страните, съгласно което до делба между страните по делото е допуснато именно цялото дворно място, като са съобразени доказателствата по делото, в това число и относно твърденията на въззивниците, изложени в отговора на исковата молба, които се поддържат и при обжалване на постановеното по чл. 247 от ГПК решение, а именно че те притежават втория жилищен етаж от построената в процесното УПИ сграда и общо ½ ид.ч от дворното място. Именно при съобразяване на това обстоятелство с решението по допускане на делба съдът е определил и квотите, при които следва да се извърши делбата, и е посочил, че В.С., Х.С. (на мястото на когото по реда на чл. 227 от ГПК са конституирани Н.П.С., З.Х.С. и М.Х.С.) и Х.С. (на мястото на когото по реда на чл. 227 от ГПК е конституиран В.С.) притежават по 2/8 ид.ч всеки от спорното дворно място, като е съобразил, че техният наследодател М.Х.С., починал през 2009г. е притежавал ¾ ид.ч от дворното място, т. е ½ ид.ч съгласно съдебна спогодба за делба от 28.10.1981г. и ¼ ид.ч. на основание наследяване. Ако въззивниците не са били доволни от постановеното решение за допускане на делба, с което съдът е определил кои имоти се допускат до делба, т.е ако са смятали, че до делба не следва да бъде допуснато цялото дворно място, а само ½ ид.ч от него, е трябвало да обжалват решението по допускане на делба. След влизане в сила на същото, при постановяване на решението за извършване на делбата, Софийски районен съд бил длъжен да съобрази кои имоти са допуснати до делба и именно по отношение на тях да се произнесе относно начина на извършване на делбата. В разглеждания случай, видно от мотивите на решението, чиято поправка по реда на чл. 247 от ГПК се иска, първостепенният съд е съобразил, че до делба е било допуснато цялото дворно място, като така формираната му воля е намерила израз и в диспозитива на решението за извършване на делба.

Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че излагайки твърдения, че са собственици на ½ ид.ч от цялото дворно място, поради което само останалата ½ ид.ч е следвало да се изнесе на публична продан, въззивниците се домогват да достигнат до пререшаване на въпроса относно това кои имоти се допускат до делба – въпрос решен със сила на присъдено нещо с решението по допускане на делбата, нещо което не може да бъде осъществено по реда на чл. 247 от ГПК, доколкото по повод на поправка на очевидна фактическа грешка съдът не може да измени или отмени собственото си решение. В този смисъл решение № 35/07.02.2011г. по гр.д.№ 1720/2009г. на ВКС ІV г.о. Ето защо в производството по чл. 247 от ГПК не следва да бъдат разглеждани и аргументите им досежно притежавания от тях самостоятелен обект в построената в процесното УПИ сграда упражняването на правото на собственост, върху който се твърди, че ще бъде ограничено с изнасянето на публична продан на цялото дворно място.

С оглед съвпадението на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния относно основателността на подадената от въззивниците молба за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба – оставена без уважение.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 273 от ГПК право на разноски пред въззивната инстанция имат въззиваемите В.Т. и Б.Т., от името на които в отговора на въззивната жалба е релевирано искане за присъждането на такива. За да бъдат присъдени разноски с оглед дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат представени доказателства за това, че такива са направени, но пред въззивният съд доказателства във връзка с разноските от въззиваемите не са ангажирани. Ето защо Софийски градски съд намира, че в полза на В.Т. и Б.Т. не следва да се присъждат разноски.

Настоящият съдебен акт подлежи на касационно обжалване, предвид обстоятелството, че решението, чието допълване се иска по реда на чл. 247 от ГПК също подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 469323/13.08.2018г., постановено по гр.д. № 71018/2015г. по описа на Софийски районен съд, 63ти състав.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.                          2.