№ 189
гр. С., 08.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
Членове:Светослава Костова
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
и прокурора И. К. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252200600145 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим В. Д. К., редовно призован, се явява лично и
с упълномощените си защитници адв. Г. И. от АК – Б. и адв. Д. Г. от АК – Б.,
редовно упълномощени от по-рано.
За Окръжна прокуратура - С., редовно призована, се явява зам. окръжен
прокурор И. И..
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Производството по чл. 270 от НПК ПРОДЪЛЖАВА във фаза съдебно
следствие.
Председателят на съдебния състав ДОКЛАДВА постъпилите по делото
документи, а именно: 2 бр. епикризи от 2019г. на подсъдимия, изпратени от
защитниците му, съответно за проведено през м. 03.2019г. лечение в
отделение по кардиохирургия на Аджибадем сити клиник СБАЛК – Б. ООД и
за проведено през м. 09.2019г. лечение в отделение по кардиология –
инвазивна кардиология при МБАЛ „Хаджи Димитър“ ООД, както и писмо
Изх. № 2822/05.05.2025г. от Затвора Б., към което са приложени медицинска
справка от медицински фелдшер Р. П., копия от амбулаторни листи №
1925/12.04.2021г. и № 1007/02.05.2022г. и копия от две епикризи, съответно за
проведено през м. 03.2019г. лечение в отделение по кардиохирургия на
Аджибадем сити клиник СБАЛК – Б. ООД и за проведено в периода 30.01. –
03.02.2023г. лечение в отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ „Д-
1
р И. Селимински“ АД - С..
Съдът следва да приеме изброените писмени доказателства, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото,
описаните по-горе такива.
Адв. Г.: Запознати сме с медицинската справка. Поддържаме искането за
експертиза, даже и тези доказателства поддържат тезата, която сме изложили
в предишното с.з. Обръщам внимание на почитаемия съд, че вследствие на
писмото от СлОС до затвора най-сетне някой от медицинския център Б. към
затвора го е извикал, за да го пита къде му са лекарствата. Приели са за първи
път носени лекарства от страна на баща му в събота и към настоящия момент
той все още не си ги е получил, което означава, че той продължава да не е
добре и да не му се осигурява поддържащата терапия. Това беше и
първоначалното ни основание за депозираното пред Вас искане, защото в края
на краищата отговорността към този човек към настоящия момент е на съда,
не е на Затвора, не е на прокуратурата. Поради тая причина считам, че мярката
за неотклонение не би следвало да бъде Задържане под стража, а трябва да
бъде по-лека, за да може да му се осигури един нормален живот, защото от 5
месеца той не е на поддържащата терапия, която му е необходима и не се знае
при един преглед какво ще излезе самото му състояние. Поддържам искането
за назначаване на съдебно-медицинска експертиза.
Адв. И.: Поддържам изцяло казаното от колегата Г..
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, приложената медицинска
документация не мисля, че съответства на изложеното от защитниците на
подсъдимия днес и в предходното с.з., поради което смятам за наложително
назначаване на исканата съдебно-медицинска експертиза, която да отговори
дали подсъдимият изобщо страда от някакво заболяване. Ако да, какво е то,
също така какво е и моментното му състояние във връзка с евентуално
съществуващо заболяване; дали се нуждае от някакво лечение, какво лечение
и дали то би могло да бъде осигурено в местата за лишаване от свобода.
Подс. К.: Поддържам искането от адвокатите ми. Донесе ми баща ми на
свиждането в събота лекарства, но от понеделник съм вдигнат за конвоиране
към С. и не съм ги получил. Здравословното ми състояние не е добро - имам
сърцебиене, което получавам внезапно незнайно от какво. Припадъкът, който
го направих аз месец януари тази година, доколкото знам тогава беше избягал
затворник и не ми обърнаха внимание. От тогава не всеки ден получавам
такова сърцебиене или стягане в областта на гърдите. Също така и в ръцете се
усеща стягане. Как да го опиша точно не знам.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание, като се запозна с материалите по делото и
2
приложената медицинска документация за здравословното състояние на подс.
К., съдът счете искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза за
неоснователно. Представените медицински документи са от преди
постъпването на подсъдимия в затвора - от 2019г., 2021г., 2022г. и 2023г. и
касаят проведено лечение на подсъдимия, след което му е назначена
поддържаща терапия. От тях не може да се изведе извод за влошено
здравословно състояние на подсъдимия, което да обуславя необхоД.стта от
назначаването на съдебно – медицинска експертиза. Видно от представената
справка от 02.05.2025г. от Затвора – Б., изготвена от медицинския фелдшер П.,
към момента подс. К. е с добро общо здравословно състояние и приема
назначената поддържаща терапия.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за назначаване на съдебно-
медицинска експертиза за актуалното здравословно състояние на подс. В. Д.
К..
Определението е окончателно.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства във връзка с искането
за мярката за неотклонение.
Адв. Г.: Няма да соча други доказателства във връзка с искането за
изменение на мярката за неотклонение.
Адв. И.: Няма да соча други доказателства във връзка с искането за
изменение на мярката за неотклонение.
Подс. К.: Няма да соча доказателства.
С оглед изявленията на страните, съдът следва да приключи съдебното
следствие и да пристъпи към съдебни прения във връзка с искането по чл. 270
от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие и
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я
във връзка с искането по чл. 270 от НПК:
Адв. Г.: Ние поддържаме искането за изменение на мярката. Така или
иначе искането ни за назначаване на експертиза ще бъде във втората
инстанция. Ние си поддържаме искането. Твърдим, че той е с влошено
здравословно състояние. Продължава да не му се осигурява необходимата
терапия и утрешният ден, бих могъл да кажа на почитаемия съд, ако нещо се
3
случи с този човек, това определение на съда и недопускане на съдебно-
медицинската експертиза ще бъде оповестено навсякъде. Аз нямам какво
друго да кажа, тъй като единственият вариант, за да се измени мярката му за
неотклонение беше искането ни по здравословни причини. Няма как да
съберем друга медицинска документация при условие, че Затвора, ако
обърнете внимание на самата справка пише, че няма оплаквания от месец
март. Това не е вярно. За съжаление единствените, които могат да го докажат,
това са лица, които са лишени от свобода и пребивават на територията на
Затвора, които са заедно с него и знаят в какво състояние е бил. Даже линейка
не са извикали. Нямам какво друго да кажа.
Адв. И.: Поддържам изцяло казаното от колегата Г.. Само да допълня и
да кажа, че това е една затворена система при тях, при която той няма на кого
да се оплаче, освен на нас. А когато иска съдействие от медицинската служба,
на него не му е била осигурявана. Както и не е записан припадъкът, който е
получил в съботния ден - няма го отразен никъде. А съкилийниците, които са
при него, те са хората, които са му оказали първа помощ и са го извели от това
състояние.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, аз смятам искането за неоснователно.
Няма изменение на обстоятелствата в сравнение с момента, когато му е била
взета мярка за неотклонение Задържане под стража. Изложените аргументи за
здравословни причини, налагащи изменението й, не са подкрепени от
приложените медицински документи. Предлагам да отхвърлите искането.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия К.: Поддържам
становището на адвокатите ми да бъде изменена мярката. Това, което се случи
в затвора е истина, че само съкилийниците ми могат да го потвърдят, което не
знам дали има как да се докаже, че наистина съм направил пристъпа и
продължавам да имам проблеми, които незнайно защо се получават.
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия К. във връзка с
искането за изменение на мярката.
Подс. К.: Моля да бъде изменена мярката в по-лека.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След проведеното тайно съвещание съдът ОБЯВИ на страните
Определение Рег. № 176/07.05.2025.
Въззивното производство ПРОДЪЛЖАВА във фаза на съдебно
следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания във връзка с
въззивното производство. Да се приключи съдебното следствие, да се даде ход
по същество.
Адв. Г.: Нямам други доказателствени искания във връзка с въззивното
производство. Да се приключи съдебното следствие, да се даде ход по
същество.
Адв. И.: Нямам други доказателствени искания във връзка с въззивното
4
производство. Да се приключи съдебното следствие, да се даде ход по
същество.
Подс.К.: Нямам други доказателствени искания.
Съдът, с оглед становищата на страните, намира, че делото е изяснено от
фактическа страна, поради което следва да приключи съдебното следствие и
да даде ход на съдебните прения.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, смятам жалбата за неоснователна. От
страна на първоинстанционния съд е бил направен много подробен анализ на
доказателствата в мотивите му. Изложени са доста съображения за
кредитиране на събраните доказателства, които водят до извода за
съставомерност на деянията, за които подсъдимият е осъден. Изложени са
достатъчно доводи за оправдаването му по единия състав. Отговорено е на
всички възражения на защитата. Смятам, че и определеното наказание е
справедливо и определено при отчитане на всички налични смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Така, че смятам за единствено правилно
решение да се потвърди изцяло първоинстанционната присъда.
Адв Г.: Обжалвали сме първостепенната присъда, като считаме
постановената присъда в осъдителната й част, естествено, постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния
закон, както и че същата е явно несправедлива. Ще развия сега доводи в тази
връзка: Относно възраженията, касаещи съществени процесуални нарушения
заложени в разпоредбата на чл. 335 ал. 2 от НПК, мога да заявя следното: На
първо място първостепенния съд не обсъжда възраженията направени от
страна на защитата в мотивите към присъдата. Не съм съгласен с току-що
казаното от представителя на държавното обвинение. Като доказателство за
това ще посоча следното: В с. з. от 16.12.2024 г., обективирано с протокол №
1856, в пледоарията си защитникът на подсъдимия тогава адв. М., като тази
пледоария се намира на стр. 7 и 8 от съдебния протокол, прави възражения за
липса на доказателства за разпространение на 50 бр. видеофайлове. В
мотивите на съда въобще не се обсъжда това възражение, което представлява
липса на мотиви съобразно приетата практика на върховния съд и
представлява съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените
правила. На второ място: В мотивите на присъдата, касаещи преценка на
смекчаващи към отегчаващи вината обстоятелства - на стр. 12, абзац
предпоследен, относно отегчаващи вината обстоятелства за престъплението
по чл. 159 ал. 4 т. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК СлРС приема, че такива са
5
предишните осъждания, както и големият брой порнографски материали
разпространени за кратък период. Същевременно при преценка на отегчаващи
вината обстоятелства, касаещи престъплението по чл. 159 ал. 6 от НК,
находяшо на стр. 14, абзац предпоследелен, съдът приема, че като такива би
следвало да се отчетат предишното осъждане, както и за предишното деяние -
големият брой порнографски материали – отново, и много интересно - лошите
характеристични данни. От къде се появяват тези лоши характеристични
данни - аз лично си направих труда да изчета цялото дело и не намерих нищо
подобно. Не е възможно при еднаква фактическа обстановка, при еднакъв
период, при преценка на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства да
въвеждаш различни основания при преценка при определяне на наказанието.
Това също представлява, според мен, съществено процесуално нарушение.
Предвид забраната на чл. 335 ал. 3 от НПК за повторно връщане на делото за
ново разглеждане от въззивната инстанция, не ни остава друга възможност
освен да молим да решите делото по същество, като приемете, че липсват
доказателства по делото за лоши характеристични данни на лицето. Просто
такива доказателства няма представени от страна на прокуратурата. Относно
възражението, касаещо явна несправедливост на наложеното наказание
защита счита следното: В мотивите към присъдата на стр. 12 -13 съдът прави
изводи относно наложеното наказание за престъплението по чл. 159 ал. 4 т. 1,
вр. ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК. Приема, че на подсъдимия справедливо
наказание би следвало да бъде 5 г. лишаване от свобода и глоба в размер на
5 000 лв., като поради забраната за влошаване на положението, което е
правилно, на подсъдимия му се налага наказание от 4 г. и 6 месеца, като на
основание чл. 58 ал. 1 от НК намаля така наложеното наказание с 1/3 и като
окончателно наказание налага наказание в размер на 3 г. лишаване от свобода.
Съответно при прилагане на разпоредбите на ЗИНЗС, а именно чл. 57 ал. 1 т.
2 б. „б“ определеното наказание да се изтърпи при първоначален строг режим
и глоба в размер на 200 лв. Защо е наложено това наказание, макар че
мотивите не са малки, все пак за съкратено съдебно следствие достатъчно по
обем са мотивите, не става ясно. Няма анализ в тази връзка по-скоро. Според
това, което ние, защитата можем да си направим като личен анализ – според
първостепенния съд би следвало да бъде над средния размер, но защо, пак
казвам, мотивите не дават данни. Причината за наложено наказание поради
посочената забрана, което е отново над средния размер, той си позволява да
коментира неговата лична преценка за налагането на наказанието. Но това не е
навсякъде, това е конкретно за едно от деянията. За останалите само
коментира забрана за ограничаване на приложението. По време на
пледоарията на защитникът М. пред първа инстанция, той тогава пледира за
налагане на наказание в минимален размер. Както вече посочихме - освен да
посочи какво счита защитата, липсват мотиви защо е наложено това
наказание, което посочих по-горе. Тук бихме могли да коментираме следното:
При определяне наказанието би следвало да се има предвид както специалната
така и генерална превенция. Трябва да се отчете при нас наличието на превес
на смекчаващи вината обстоятелства. Да се има и предвид, че част от деянията
попадат при занижено наказание в НК, което въобще не се коментира. Да,
законът е един за всички, но началото, за каквото се касае на продължавано
престъпление първоначалните деяния са извършени и тогава законът е
предвиждал изключително много по-занижени наказания, без долна граница
6
на размера. Да, съобразно действащото в страната законодателство всички
знаем, че се гледа момента на довършеност на престъплението. В края на
краищата считам, че и това би следвало да допринесе за налагане на по-ниско
наказание. От създаването на извършеното от страна на подс. К. би следвало
да се има в предвид определяне на наказанието с оглед специалната
превенция. Тези обстоятелства изложени от нас днес в съдебната зала водят до
следното наше искане да бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 3 г., а именно минимумът предвиден в закона, да се намали с 1/3 и да
се остави като окончателно наказание в размер на 2 г. лишаване от свобода,
като на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗИНЗС да се търпи при
първоначален общ режим. Ако съдът все пак прецени и наложи това
наказание, няма пречка да наложи и строг режим. При определяне на
наказанието за престъплението по чл. 159 ал. 6 от НК първостепенния съд
приема, че не са налице основания за прилагане чл. 55 от НК и би следвало
наказанието да се определи при условията на чл. 54 от НК. Това е типично
ново, извън останалите коментирани наказания. За първи път тук се появява
коментиране, касаещо чл. 55 от НК. Отново приема, че това деяние е
осъществено при превес на отегчаващи вината обстоятелства и наложеното
наказание би следвало да бъде в размер на 4 г. и глоба в размер на 5 000 лв.
Коментира забраната за влошаване на положението, като тук се налага 1 г. и
глоба в размер на 200 лв. Както при определяне на наказанието за
продължавано престъпление - мотиви за определяне на това наказание при
превес на отегчаващи обстоятелства липсват. Той не сочи никакъв анализ,
просто изброяване на вътрешното убеждение на съда. Защо са - кои са
отегчаващи, кои са смекчаващи, каква е причината да има превес на едните
или на другите. Да, чл. 54 от НК то е ясно, че ще бъде приложен. Но самото
посочване на чл. 54 от НК не прави анализ на отегчаващи към смекчаващи
вината обстоятелства, за да доведе до някаква крайно наказание. Защо
всъщност се налагат тези наказания, аз като защитник, не успях да установя
след изчитане на една пълна обективност. Тук отново считаме, че наложеното
наказание би следвало да бъде определено при съобразяване специалната
превенция, съобразно разпоредбите на чл. 36 от НК. Считаме, че в случая
имаме превес на смекчаващи вината обстоятелства, които водят до едно - по-
нисък размер на предвиденото в закона. Предлагаме на уважаемия съд да
измени присъдата в по-нисък размер. Обръщаме внимание, че тук нямаме
определен долен размер в самия закон, което води до по-ниска обществена
опасност на самото наказание. В тази връзка Ви предлагаме наказанието да
бъде лишаване от свобода за срок от 9 месеца, което да бъде редуцирано при
условията на чл. 58а ал. 1 от НК с 1/3 и да се счита за лишаване от свобода от
6 месеца, като на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 от ЗИНС да бъде при
първоначален общ режим. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.23
ал.1 НК, като по така наложените наказания би следвало да се определи на
подсъдимия едно общо наказание, това което предложихме да бъде общото
наказание 2 г. лишаване от свобода при първоначален общ режим, но не пречи
съда по преценка, заради престъпната деятелност да му се наложи и строг
режим. Молим за решение в тази връзка по двете алтернативи на посочения от
нас режим.
Адв. И.: Уважаеми окръжни съдии, изцяло споделям пледоарията на
7
колегата Г.. Моля при вземане на решението да съобразят същото.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. В. Д. К..
Подс. К.: Изцяло поддържам казаното от защитниците ми. Съжалявам за
извършеното деяние от мен. Осъзнавам грешката, която съм направил.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. В. Д. К..
Подс. К.: Моля да бъде намалено наказанието по Ваша преценка.
Съдът ОБЯВИ на страните, че ще се произнесе с решение в законния
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11.55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8