Р Е Ш Е Н И Е
№………./21.06.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1162 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, депозирана от И.Д.Д., ЕГН **********,*** No 9а, срещу Н.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, тел: ******, с която са обективно съединени искове в условията на евентуалност, както
следва:
- иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че ищецът е едноличен
собственик на недвижим имот, представляващ Сграда с идентификатор
№10135.5403.4572.3, находяща се в град Варна, община Bapнаа, област Варна, по кадастралните карти и
регистри, одобрени със Заповед №РД-1873 от 23.06.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
сградата в град Варна, район Аспарухово, квартал „Галата", местност „Боровец-юг", която
сграда била разположена в поземлен имот с идентификатор
№10135.5403.4572, със застроена площ от 98 квадратни
метра, брой етажи — 2 и предназначение Вилна сграда – еднофамилна, основан на твърдение за трансформация на лично имущество – дарени
средства от родителите на ищеца, вложени при строителството и изграждането на
сградата, както и
В условията на евентуалност:
- иск с правно основание чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял:
9/10 на ищеца от общото имущество, придобито
по време на брака, което се състояло от недвижим имот, представляващ
Сграда с идентификатор №10135.5403.4572.3, находяща се в град Варна, община Bapна, област Варна, по кадастралните карти и
регистри, одобрени със Заповед №РД-1873 от 23.06.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
сградата в град Варна, район Аспарухово, квартал „Галата", местност „Боровец-юг", която
сграда била разположена в поземлен имот с идентификатор
№10135.5403.4572, със застроена площ от 98 квадратни
метра, брой етажи — 2 и предназначение Вилна сграда – еднофамилна, както и от следните движимите вещи, пералня марка „Ендизит“, сушилня
„Бош“, соларна система „Съм системс“ с бойлери – 2 бр.; помпена система „Сън
системс“; кухненски мебели- разтегателна маса с 8 стола, шкаф за телевизор, два
броя спални легла с гардероб, изработени по поръчка от фирма „Метида“;
кухненски уреди – фурна „Самсунг“, микровълнова печка „Самсунг“, 2 броя
керамични котлона „Горене“, телевизор „Самсунг“, мебели и аксесоари за баня, основан на твърдение, че приносът
му в придобиването значително надхвърля приноса на ответницата;
ИЩEЦЪТ твърди, че на 15.10.2009г. с ответницата сключили граждански брак, който брак бил прекратен съгласно влязло в сила на 27.05.2016г. Решение №2090 от 27.05.2016г. по гр.д.№14922/2015 година на ВРС,
19 състав.
Съгласно Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №157, том III,
регистрационен №5293 , дело №474 от 27.08.2007 година на нотариус Тодор Велев с
район на действие ВРС, родителите на ищеца - Д. И.Д. и П. Д.Д., дарили на сина
си И.Д.Д., притежавания от тях Поземлен имот, находящ се в землището на квартал
„Галата", град Варна, община Варна, област Варна, местност
„Боровец"-юг" с площ от 1058,50 квадратни метра, съставляващ ПИ №4572
по плана на СО „Боровец-юг", при граници - път, ПИ №4571, път, ПИ №3947 и
ПИ №157, като към настоящия момент имотът се идентифицира по действащите
кадастрални карти и регистри с идентификатор №10135.5403.4572, с площ от 1059 квадратни
метра и граници -10135.5403.9612, 10135.5403.157, 10135.5403.9614,
10135.5403.3947 и 10135.5403.4571. Така описаният имот бил придобит от праводателите на И.Д., съгласно
Договор за доброволна делба , отбелязан като Акт №150, том II, регистрационен №3620, дело №293 от 21.06.2007
година.
Ищецът твърди, че на
19.06.2009г. преди сключването на брака му с ответницата, на него
му било издадено и Разрешение за строеж №240 от
19.06.2009 година на Главен архитект на Община Варна, за извършване на
строителство на сграда в описания по-горе поземлен имот, като на 23.04.2009г.
било издадено и Удостоверение № ЗАО-17750 от от
Община Варна, Дирекция „АГУП" , относно обявяване на издаденото
разрешение за строеж.
Между ищеца и строителя бил
сключен и Договор за строителство от 20.04.2010г., както и два броя анекси към него, от които било видно, че изпълнителят „Навибул
Холдинг" АД поел ангажимент пред
ищеца да изгради в горепосочения притежаван в изключителна лична собственост от
ищеца обект „Вилна сграда'', въз основа на издаденото разрешение за строеж и
въз основа на одобрена техническа документация, като съгласно цитираните
договор и анекси, сумите дължими за строителството били изплатени изцяло от бащата на ищеца - Д. И.Д.
в израз на дарствено намерение по отношение на сина му.
Твърди, че така уговореното
строителство било фактически извършено
през 2011г. и Удостоверено с Констативен протокол от
31.10.2011г., издадено от Дирекция „АТО", при район „Аспарухово", община
Варна, както и съгласно Удостоверение с регистрационен №Г-УТ-16/23
от 31.10.2011 година на Главен архитект на район„Аспарухово".
Във връзка с възникването на сградата, построена със средства
на родителите на ищеца и въз основа на издадено на него разрешение
за строеж върху негова лична земя, ищецът предприел и
необходимите действия за нанасянето на сградата в действащите
Кадастрални карти и регистри, за което било издадено и Удостоверение
№94-28975-03-1011717 от 17.11.2011г. от
Началника на СГКК-
Варна. Като собственик на мястото и изградената макар и в груб
строеж сграда, в
кадастралната карта ищецът
бил вписан като едноличен собственик на парцела
и построената сграда.
След завършване на грубия строеж било издадено и Удостоверение №93 от 12.07.2012 г. за регистриране въвеждане в експлоатация на
строеж „Вилна сграда" на основание член 177, алинея 3 от ЗУТ, тъй като жилището отговаряло на всички предвидени в закона
изисквания за ползването му по предназначение.
В последствие ищецът сключил и договор за
банков заем с „МКБ Юнионбанк" ДД като Кредитополучател, като за
обезпечение на заема, послужил и за довършителни работи на сградата, страните учредили
и договорна ипотека върху описания по-горе имот с идентификатор
№10135.5403.4572, с площ от 1059 квадратни метра, както и върху вилната сграда,
за което бил съставен Нотариален акт №158, том № II, регистрационен №3387, дело №287 от
15.12.2011 година на нотариус Марина Ташева, въпреки, че на практика
ответницата не е била собственик нито на земята, нито е притежавала право на
собственост върху построената сграда, тъй като последната възникнала в
последствие по време на брака им, но въз основа на вложени от ищеца лични,
придобити по дарение, средства. Вписването на ответницата в договорната ипотека
станалo по настояване на банката,с оглед защита на нейните интереси при последващо
принудително изпълнение. Твърди, че в случая,
придобиването е станало със средства, които имали различен от този по презумцията за съвместен
принос произход, а именно въз основа на дарени лично за ищеца парични средства
от страна на родителите му, поради което във всички случаи, този произход
изключвал съвместния принос.
Следвало да се има предвид и сбстоятелството, че по време на изграждане на обекта от
родителите на ищеца, ответницата
била в отпуск по майчинство и реално не би могла да разполага с необходимите за
изграждането на сградата значителни средства. Ищецът
с оглед грижата за семейството бил използвал средствата от трудовата си дейност
единствено за поддръжката на семейството.
Твърди, че в случая относно
характера на средствата, послужили за придобиване на
процесната сграда била налице пълна /частична/ трансформация на лични средства, дарени на ищеца, за чието
установяване бил предявен главния иск, а при недоказване факта, че дарението на средствата, вложени за изграждането
на вилната сграда било единствено за ищеца, се обосновавал интерес от предявяване на иск за определяне
на по-голям дял от общото имущество в размер на 9/10 по член
29, алинея 3 от СК, изчерпващо се с процесната
сграда и движими вещи, тъй като
през времетраенето на брака приносът на единия съпруг за придобиването на имуществото
значително надхвърлял този на другия. Ищецът обосновава искането си за
по-голям дял с твърдението, че съпрузите имали еднакъв нематериален принос, състоящ се във влагане на труд
и работа в домакинството и грижи за
детето от брака, но при положение, че не се
докаже, че дарените от бащата на ищеца средства били лично за него, то по-големият принос се обосновавал с по-големите доходи на ищеца, които следвали да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на
общия принос на този съпруг по член 29, алинея 3 от СК.
Допълнително уточнява, че цялото имущество, придобито по време на брака на
страните, се изчерпвало с описания недвижим имот, представляващ:
Сграда с идентификатор №10135.5403.4572.3, находяща се в град Варна, община Bapнаа, област Варна, по кадастралните карти и
регистри, одобрени със Заповед №РД-1873 от 23.06.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
сградата в град Варна, район Аспарухово, квартал „Галата", местност „Боровец-юг", която
сграда била разположена в поземлен имот с идентификатор
№10135.5403.4572, със застроена площ от 98 квадратни
метра, брой етажи — 2 и предназначение Вилна сграда – еднофамилна, както и със следните движими вещи: пералня марка „Ендизит“, сушилня
„Бош“, соларна система „Съм системс“ с бойлери – 2 бр.; помпена система „Сън
системс“; кухненски мебели- разтегателна маса с 8 стола, шкаф за телевизор, два
броя спални легла с гардероб, изработени по поръчка от фирма „Метида“;
кухненски уреди – фурна „Самсунг“, микровълнова печка „Самсунг“, 2 броя
керамични котлона „Горене“, телевизор „Самсунг“, мебели и аксесоари за баня.
Ищецът прави и уточнението, че общият размер на
средствата, които е вложил в изграждането на сградата в груб строеж /до покрив/
с оглед реализирането на правото му на строеж и индивидуализрането на сградата
като такава за вписването й в кадастъра като постройка, възлизали на общо 64 500 лева, от които
42 000 лева за труд и 22 375 лв. за материали. Заплащането е било
извършвано в брой на изпълнителя на обекта – Навибул холдинг АД за времето от
05.05.2010г. до юли 2011г. Твърди, че
посочените по-горе движими вещи били на стойност около 60 000 лв., като
били придобити със средства от отпуснат креди, който ищецът лично изплащал.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА Н.Г.Д. е депозиран отговор на исковата молба, с който
същата изразява становище, че главният иск е допустим, но неоснователен, а
заявеният в условията на евентуалност иск бил недопустим. Сочи, че безспорно
било, че страните в настоящото производство сключили граждански брак на
15.10.2009г., който бил прекратен по силата на влязло в законна сила на
27.05.2016г. Решение, постановено по гр. дело 14922 по описа на ВРС за 2015г.
По време на брака, страните имат родено на ***г. дете Д., като по отношение на
същото упражняването на родителски права било предоставено на майката Н.Д. -
ответница в настоящото производство. Безспорно било и че преди сключване на
брака, на 27.08.2007г. родителите на ищеца му дарили недвижим имот описан в т.2
от исковата молба, а именно ПИ с идентификатор 10135.5403.4572, находящ се м-ст
Боровец-юг, както и на че на 19.06.2009г. на името на ищеца било издадено
Разрешение за строеж № 240 от Главен архитект на Община Варна. Всички останали
наведени твърдения, изложени в исковата молба и уточняващата такава, не
отговаряли на обективната истина, а представените доказателства не икорпорирали
реалните сделки /договорености/ и целели постигане на резултат, който бил
несъвместим с правото и справедливия процес.
По иска с правно осн. чл. 23, ал.1 от СК, който твърди, че е неоснователен, ответницата сочи следното:
Страните живеели на съпружески начала от 2005г. и сключили граждански брак на 15.10.2009г.
Имали общ бюджет, цели и мечти. Ответницата получавала
значително по-високи доходи от ищеца, но това никога не им пречело да приемат, че средствата им били общи, още повече за постигането на общите
цели. Н.Д. от м.юни 2008г. до м. декември 2009г. получавала доходи от трудови
възнаграждения в размер между 1700лв. и 2000лв. месечно, а по време на ползвани
от нея отпуск по майчинство получавала
около 1500лв. месечно обезщетение в продължение на 14 месеца. Към момента на започване на строежа /м.май
2010г./, сочи, че имала спестени от лични средства около 35
000лв., от които 10 000лв. били вложени в срочен депозит на 25.05.2009г. в
„Юробанк и еф джи България" АД, които впоследствие изтеглила и вложила в строителството на процесната вилна сграда
до фаза „груб строеж". Така след като им се родило дете на 01.03.2010г. брачната двойка решила да започнат отдавна планувания строеж на
процесната вилна сграда, с общи средства, която да превърнат в семеен дом. На
04.05.2010г. била открита строителната площадка, финансирана с така наречените от тях „общи
спестени средства", с реален произход лични такива на ответницата. Тъй като срокът за изпълнение на
първоначалния договор /от 20.04.2010г./, който бил с договорено поетапно плащане, изтичал, а възложителят бил в забава с договорените плащания,
страните /И.Д., Н.Д. и Навибул Холдинг АД/ сключили договор за СМР на 15.04.2011г. досежно
довършването на строителството на процесната сграда до фаза „груб строеж",
по който ответницата лично заплатила
сума в размер на 30 920 лв. Тъй като паричните средства им стигнали за
построяването на нулев цикъл и първи етаж родителите на Н.Д. й дарили края на м.юни 2011г. - 8000лв., които били ползвани за заплащане на част от дължимата
сума за построяването на втория етаж. На 28.07.2011г. съпрузите изтеглили
кредит в размер на 20 000 евро, усвоен за потребителски нужди по силата на
договор, сключен между Райфайзен банк ЕАД и И.Д. като кредитополучател и Н.Д.
като съдлъжник, който изплащали и до
настоящия момент. По силата на описания договор сумата била получена от банката кредитор по сметка на
кредитополучателя с IB AN BG18 RZBB 91551001 3761 44 при банка „Райфазен
банк" ЕАД. С голяма част от тях / около 35 000лв./ платили довършването на
строежа на процесната вилна сграда до фаза „груб строеж", вкл. вътрешна
мазилка, външна изолация, ПВЦ дограма и изградени ВиК и ел. инсталация,
приключило през есента на 2011г., удостоверено с Констативен протокол на
31.10.2011г., издадено от Дирекция АТО - Галата, при район Аспарухово, община
Варна и Удостоверение с per. № Г-УТ-16/23 от 31.10.2011г.на Главен архитект на
Район Аспарухово към Община Варна.
На 15.12.2011г. И. и Н. Д. сключили договор за ипотечен кредит с МКБ Юнионбанк
АД за сумата от 50 000 евро. Кредитът бил предоставен с цел довършителни дейности по
строителството на процесната вилна сграда, като усвояването било договорено да
се извършва на траншове поетапно съгл. т.1.5 от Договора. Като обезпечение на
кредита Д. вписали първа по ред ипотека в полза на банката своя
собствен недвижим имот, придобит в СИО чрез осъществен строеж, а именно
процесната вилна сграда, построена на фаза „груб строеж". Описаният кредит бил рефинансиран по силата на договор за
ипотечен банков кредит с Централна кооперативна банка АД, сключен на 13.02.2015г.,
като И.Д. бил кредитополучател, а Н.Д. била солидарен длъжник. За обезпечение на кредита
била вписана първа по ред ипотека върху вече
напълно завършената процесна Вилна сграда с кад. № 10135.5403.4572.3, за която
страните повторно изрично декларирали, че била придобита в режим на СИО. Страните били декларирали и в Дирекция „Местни данъци и
такси" към Община Варна, че имотът
бил придобит при равни квоти, за която собственост плащала вече шест години данъци. Сочените декларативни
действия и изявления не само от ответницата, но и от
ищеца, представлявали преки доказателства /признание/ досежно
собствеността и квотите. Към момента на придобиване на имота бил действащ нов Семеен кодекс, по силата на
който страните имали възможност да сключат брачен договор като приемат, че
собствеността, дори и само досежно процесния имот, бил в режим на разделеност. Въпреки и тази
възможност, тъй като цялото строителство на процесната вилна сграда, не само до
фаза „груб строеж", било осъществено с общи средства на страните в
настоящото производство, чрез декларативните си действия и пасивното поведение
досежно сключване на брачен договор, страните винаги били приемали, че собствеността била обща при равни квоти, не само защото била придобита в режим на СИО, но и защото реално
парично били участвали по равно. Ответницата сочи, че повече от нелогично било твърдението, че банката била настоявала ответницата да бъде вписана в договорната ипотека. Самата тя е била винаги и страна по договори за кредит
и съсобственик на процесния имот и това било така, тъй като била материално стабилна и вложила лични средства
за заплащането на голяма част от строителството на процесната вилна сграда.
По иска с
правно осн. чл. 29, ал.З от СК, предявено в условията на евентуалност, излага, че счита същия за недопустим, неоснователен и
недоказан, предвид следното:
По допустимостта:
По време на брака страните придобили в режим
на СИО, освен процесния недвижим имот и множество движими вещи и то на
значителна стойност, които били заплащани със средства основно от ответницата вкл. и с такива от теглени допълнително
кредити, а именно:
1бр. пералня, 1бр. сушилня, 1бр. шкаф за
обувки, 1 бр.бойлер 80л., фризер, 1бр. бойлер и инсталирана соларна система с 2
бр. соларни панели, 1бр. фризер, кухненски модули /кухненско обзавеждане/, 1бр.
съдомиялна машина, 1бр. фурна, 1бр. микровълнова фурна, 1бр. двоен електрически
керамичен котлон за готвене с две гнезда, 1бр. двоен газов котлон за готвене с
две гнезда, 1бр. кухненска мивка със смесител, 1бр. маса за хранене, 6 бр.
столове за хранене, сервизи и прибори за хранене, 1бр. Диван, 1 бр. телевизор
3D, 1 бр. поставка за телевизор, 1 бр. камина с водна риза, 9бр. радиатори и
Збр. лири / обслужващи система за отопление/, обзавеждане за 3 бр. бани
закупени от СД „Хикови и си-е", Збр. спални с матрак, 1 бр. гардероб
изграден в дрешник, 1бр.бюро, 1бр. гардероб, 1бр. външна врата, паркет, 1бр.
килим, 15 бр. външни ролетни щори, 22бр. въртешни щори, 1бр. аспиратор, 1.бр
косачка за трева, 1бр. електрически храсторез, 1бр. дрелка, 1бр. водна помпа,
20бр. преместваеми декоративни огради, 1бр. детска люлка, 1бр. плъзгаща врата с
механизъм, 1бр. дизелов генератор за електричество, 1бр. преместваема дървена
къща за съхранение на градинска техника и обзавеждане, 1 бр. преместваем
метален навес за съхранение на дърва, всичко на обща стойност - около 77 570лв.
Описаните вещи били закупувани за обзавеждането на семейното им
жилище - процесния имот и към настоящия момент се намирали там. Списък с подробно изброени вещи и
тяхната цена прилага към отговора. Счетоводни
документи ответницата представя само по
отношение на закупените вещи от СД „Хикови и си-е" за санитарно
обзавеждане и такива от Метида ООД, които удостоверявали част от платените суми за купуването на
мебелното обзавеждане /модули за кухня, 1 бр.маса, 6 бр. столове, Збр. спални, гардероби, диван,
1бр. шкаф за обувки, 1бр. поставка за телевизор/ , тъй като към момента на
раздялата на брачната двойка, И.Д. взел със себе си всички документи
удостоверяващи покупката им ведно с гаранционните карти.
Счита предявения иск на осн. чл.29, ал.З от СК за недопустим, тъй като искът за определяне на по-голям дял на основание
значителен принос трябвало да се предяви за цялото имущество, а не от
една вещ или група от вещи, представляващи част от общото имущество. Изчерпателното им изброяване било предпоставка за правилното определяне на
значителността на приноса, защото той се определял върху всички обекти, а не само върху един от
тях. Посочва, че цялостната практика на ВКС била в тази
насока.
В случай, че искът бил допустим, то по
отношение на основателността и недоказаността навежда същите мотиви и твърдения
обстоятелствено изложени по отношение на иска по чл. 23, ал.1 от СК, а именно
страните в настоящото производство придобили процесния имот при равни квоти
както със собствени средства, така и чрез полагане на грижи за семейството. Ответницата не само участва със значителен материален
принос в придобиването на имота и движимите вещи, но и полагала грижи за
домакинството, съпруга си и детето им, което по време на строителството 2011
-2012г. имало нужда от специални грижи, тъй като било заченато по метода „Ин витро", след
множество медицински манипулации и интервенции.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните по делото е, че:
1/ страните в настоящото производство сключили
граждански брак на 15.10.2009г., който бил прекратен по силата на влязло в
законна сила на 27.05.2016г. Решение, постановено по гр. дело 14922 по описа на
ВРС за 2015г. /л. 13 – 16 от делото/.
2/ по време на брака, страните имат родено на ***г.
дете Д., като по отношение на същото упражняването на родителски права било
предоставено на майката Н.Д. - ответница в настоящото производство.
3/ преди сключване на брака, на 27.08.2007г.
родителите на ищеца му дарили недвижим имот - ПИ с идентификатор 10135.5403.4572,
находящ се м-ст Боровец-юг, както и на че на 19.06.2009г. на името на ищеца
било издадено Разрешение за строеж № 240 от Главен архитект на Община Варна. /Нотариален акт за дарение на
недвижим имот No
157, том III, рег. No 5293, дело 474 / 2007г., находящ се на л. 9 от делото/.
От приетото на л. 17 от
делото разрешение за строеж No 240 / 19.06.2009г., издадено от Община Варна се установява, че на И.Д.Д. се разрешава да
изгради процесната вилна сграда в имота в СО „Боровец – юг“, гр. Варна.
От констативен протокол
и удостоверение, издадени от Община
Варна на 31.10.2011г. се установява, че процесната вилна сграда е завършена в
груб строеж с различна степен на извършени довършителни работи. /л.19 и л.20 от
делото/.
С удостоверение No 93 / 12.07.2012г., издадено от Община Варна вилната сграда е въведена в
експлоатация. /л. 24, идентично с л. 376 от делото/.
С нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 15.12.2011г. /л. 21-23/
се установява, че страните по делото са учредили ипотека в полза на МКБ
ЮНИОНБАНК АД върху процесната вилна сграда, а само ищецът и върху дворното
място, върху което е изградена сградата за обезпечаване на вземането на банката
по сключения между тях Договор за ипотечен кредит „Улеснение“ от 15.12.2011г.,
по който ищецът е кредитополучател, а ответницата солидарен длъжник. Кредитът е
в размер на 50 000 евро и е отпуснат за довършителни дейности по строителството
на недвижимия имот. На л. 98 до л.110 от делото ответницата е представила и
самия договор за ипотечен кредит „улеснение“ с дата 15.12.2011г., от който е видно, че кредитът
се предоставя за следната цел: „довършителни дейности по строителство на
еднофамилна вилна сграда ЗП 98кв.м. (РЗП 233 кв.м.), находяща се в гр. Варна,
кв. Галата, местност Боровец – юг“.
На л. 35, 36 и л.37
от делото, както и на л.38, л.39 и л. 40, са приети по два екзепляра с
идентично съдържание на договор за строителство от 20.04.2010г., анекс No 1
от 25.04.2010г. и Анекс No 2 от
05.05.2010г., всички сключени между И.Д.Д. и „Навибул Холдинг“ АД. В рамките
на производството е открито производство по оспорване на истинността на трите частни диспозитивни документа по реда на чл. 193
от ГПК в частта за тяхното
авторство. Във връзка с предприетото оспорване съдът е указал, че
доказателствената тежест за установяване на истинността е за ищеца, който е
представил и се ползва от документите. По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице Н.Р.
по съдебно-почерковата експертиза / л. 618 -631 от
делото/, от което се установява, че подписите са положени от лицата Д. И.и П.
Х., като единствено подписът за ищеца под договор за строителство, находящ се
на л. 38 от делото не е на ищеца. Съдът намира, обаче, че ищецът проведе
надлежно доказване на истинността на документите, доколкото обстоятелството, че
подписът не е на страната, не опровергава истинността на документа, след като
същият е подписан от лицето, с което се договаря. Възражението на ответницата,
че вещото лице не било изследвало и другите два екземпляра е ирелевантно,
доколкото се установи истинността на един от двата екземпляра на оспорените документи. В тази връзка и съдът ги приема за
истински, като може да се позове на тях и ги съобразява при постановяване на
своето решение, като възприема фактическите констатации, че между
ищецът и строителя „Навибул Холдинг“ АД е сключен договор за строителство на
процесната сграда до фаза груб строеж срещу договорена цена от 64 500 лева
и срок на строителството 12 месеца, считано от сключване на договора на 20.04.2010г., като впоследствие се
договарят сумата от 42 000 лв., което се явявало възнаграждението за труд
да се заплатят от Д. И.Д. – баща на ищец, а сумата от 22 375,40 лв.,
равностойността на необходимите материали, да бъде приспадната от договорената
сума от общо 64 500 лв., доколкото материалите ще бъдат закупени и
доставени на обекта лично от Д. Д.. От страна на ответницата е направено възражение,
че документите не касаят процесната сграда, както и че същите са
антидатирани. В тази връзка по искане на
ответницата е издадено съдебно удостоверение по силата, на което същата да се
снабди с копие на цялата преписка, съхранявана в Община Варна във връзка с
процесното строителство, като на л. 310 – л. 384 от делото са приети строителни
книжа за сградата, представени пред Община Варна и такива, издадени от
последната във връзка със строежа на вилната сграда.
От същите е видно, че
протоколът за откриване на строителната площадка и за определяне на строителна
линия и ниво на строежа е с дата: 04.05.2010г.
Приложеният в преписката договор за строителство на процесната сграда не
съвпада като форма с приложените други два екземпляра на л. 35 до л. 40 от
делото, като датата на сключване на двата договора за строителство е една и
съща: 20.04.2010г. и съдържанието е идентично.Една от съществените уговорки в
договора за строителство, приложен на л. 322 от делото, относно цената за
възложената работа липсва, като е оставено непопълнено празно място. Това
обстоятелство, обаче, не прави различен сключения между страните договор,
представен като доказателство на л. 35-л.40 от делото. Пред Община Варна се
представя единствено доказателство за сключен между страните договор, като
уговорките за цената по договора не са задължителен изискуем реквизит, който да
бъде наличен при депозиране на договора пред административния орган. За нуждите
на строителството е необходимо да се докаже единствено валидна облигационна
връзка, каквато безспорно се установява, че е налична. В тази връзка и съдът
намира, че не се опровергава съдържанието на договора, както и не се установиха
твърденията на ответницата за недостоверност на датата.
Сред документите от
приетата по делото преписка, съхранявана
в Община Варна във връзка с процесното строителство, на л. 373 от делото е
приложен акт за приемане на конструкцията / образец 14/ с дата от 24.10.2011г.,
с който се установява, че конструктивните елементи на строежа са изпълнени в
съответствие с одобрения проект и незначителните промени, отразени в
заповедната книга на строежа. Съобразно
констативен акт за установяване годността за приемане на строежа / Образец 15/
с дата: 14.05.2012г. /л. 377 -384/, е решено, че строежът е изпълнен съгласно
одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация,
изискванията към строежите по чл. 169 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, условията на договора
за строителство и че наличната строителна документация в достатъчна степен
характеризира изпълненото строителство.
В рамките на
производството по искане на ищеца, ответницата е представила цялата налична у
нея строителна документация /л.422 – л. 619 от делото/, която се състои от 15
броя папки, които нямат пряко касателство към съществото на спора, доколкото в
папките са съдържа проектната документация от 2008г., послужила за издаване на
разрешението за строеж на процесната сграда.
От представените от
ответницата удостоверение от ТП на НОИ – Варна /л. 78/ и справка – данни за
осигуряването по ЕГН за периода 01.01.2007 – 31.12.2009г. /л. 79-81/ се
установява, че за периода 2007 – 2009г. осигурителите на ответницата Винарска
изба Пълдин, гр. Перущица, област Пловдив, Нова индустриална компания, гр.
София и Лебед Глас, гр. Нови пазар са я осугурявали върху посочения в справката
доход, който за периода от 2008-2009 е бил над 1600 лв. Установява се също
така, че ответницата е била в отпуск, поради временна неработоспособност,
бременност и раждане, а в последствие и за отглеждане на дете в периода 01.2010
– 09.2011г, като са й изплащани съответните суми по справката на л. 78 от
делото.
На л. 82 –л.84 от делото
е приложен договор за 4-месечен срочен депозит в лева, сключен между
отвтеницата и Юробанк и еф джи България АД, от което се установява, че на
25.05.2009г. ответницата е депозирала на срочен депозит в посочената банка
сумата от 10 000 лева.
На л. 85 – л.91 от
делото е приет Договор за потребителски кредит, сключен на 28.07.2011г. между
Райфайзенбанк ЕАД и И.Д.Д. /кредитополучател/ и Н.Г.Д. /съдлъжник/, като
солидарни длъжници за сумата от 20 000 евро, като целта на кредита е
рефинансиране на кредит и потребителски нужди.
На л. 111 – л. 126 от
делото е приложен Договор за ипотечен банков кредит „Възможност“ от
13.02.2015г., сключен между ЦКБ АД и И.Д.Д. и Н.Г.Д., като кредитополучатели. Към
договора за кредит липсват описаните в него приложения и съответно не е
посочена сумата, която се отпуска на кредитополучателите. На л. 130 до л. 135
от делото е приет и нотариалния акт за договорна ипотека върху недвижим имот, с
който се обезпечава изпълнението на договора за ипотечен банков кредит
„Възможност“ от 13.02.2015г. В нотариалния акт е посоченое, че банковият кредит
е в размер на 100000 лв., като целта на неговото отпускане е „рефинансиране на
жилищен кредит от 15.12.2011г., потребителски кредит от 26.09.2013г. и кредитна
карта /договор от 02.03.2014г./ от Първа Инвестиционна банка АД, в качеството
на универсален правоприоемник на „Юнионбанк“ ЕАД.
На л. 92 – л.97 от
делото по искане на ответницата са приети 6 броя фактури, от които се
установява извършено плащане от И.Д.Д. на Навибул Холдинг АД за смр съгл.
договор от 15.04.2011г. на обща стойност: 30 920 лв. в периода:
09.05.2011г. – 30.12.2011г. По искане на ищеца съдът
е приел заверени разпечатки от инфопрмационната система на НАП на СД по ЗДДС и
дневниците за покупки и продажби на дружеството строител Навибул Холдинг АД за
периода 01.04.2010г. – 31.12.2011г. /л.207 –л.293/, от които се установява, че
представените от ответницата фактури включени в СД по ЗДДС на
строителя – на л. 265 – фактура No 370 / 08.06.2011г., на л. 278 – фактура No 379 / 30.09.2011г., на л. 274 – фактура No 376 / 31.08.2011г., на л. 261 – фактура No 368 / 09.05.2011г., на л. 292 – фактура No 393 / 30.12.2011г., на л. 265 – фактура No 371 / 29.06.2011г..
На л. 127 –л. 129 от
делото по искане на ответницата са приети документи, установяващи закупуването
от И.Д. на входна врата за сумата от 619 евро. На л. 136 от делото е приета фактура от
24.02.2012г., от която се установява, че И.Д.Д. е закупил подови плочки,м
стенна т.чиния, капак и седалка, смесител за мивка, душ кабина на обща стойност
3025,24 лв. от СД „Хикови и Си-е“. На л.
134 от делото са представени доказателства, от които се установява, че И.Д.Д. е
закупил от СД „Хикови и Си-е“ различни строителни материали и движими вещи на
обща стойност от 5000 лв. На л. 139 е
приета фактура от 10.03.2012г., от която се установява, че И.Д.Д. е закупил
бутон, шкаф, огледало, кутич пвц и фризове на обща стойност 1520,37 лв. от СД
„Хикови и Си-е“. На л. 140 е приета
фактура от 28.05.2012г., от която се установява, че И.Д.Д. е закупил стъпало и
смесител за кухня на обща стойност 369,10 лв. от СД „Хикови и Си-е“. На л. 141 е приета фактура от 17.05.2012г.,
от която се установява, че И.Д.Д. е закупил шкаф, колона и др. движими вещи на
обща стойност 3939, 06 лв. от СД „Хикови и Си-е“.
По искане на страните е
допуснато събирането на гласни доказателства, посредством разпита на свидетели.
От страна на ищеца са разпитани свидетелите при режим на водене – Д. И.Д., Й. А. А.и П.
Х. Т., а от страна на ответницата - Е.Т. Г. и Д. В. А. –
П..
Свидетелят Д. И.Д. е
баща на ищеца. Същият сочи, че е притежавал със сестра си парцел, който са си
поделили и е преписал на сина си своята част, за да може да си построи къща.
Твърди, че е разговарял с бащата на ответницата Н. и го
попитал дали ще помогне в строителството с пари. Бащата на ответницата отвърнал, че нямал финансова възможност да
помогне и затова свидетелят финансирал строителството. Архитектурните
проекти се изготвили от братовчеда на И., а свидетелят заплатил за целия
проект. Твърди, че се познава лично много отдавна с Петър
Тухчиев, когото чрез фирмата му наели за изграждането на обекта. Сочи, че са подписали
договор и направили анекс към него, за да може свидетелят да
осигурява парите. Твърди, че са минали около 1-2 години докато
се построи сградата. Свидетелят купувал материали
и давал средства за тях и анексът, който бил
подписан се изпълнявал. Твърди, че е предавал
на строителя различни суми в зависимост какво му поиска. Сочи, че за материали
отделно е плащал. Уточнява, че общата сума, която е дал е около 25000 лева за
работата и за материалите, но не помни точни суми и дати. Известно му е, че И.
и Н. са теглили кредит за довършителните работи и обзавеждането на къщата. По
време на строителството твърди, че И. и Н. са живели в София и в Пловдив.
От показанията на
свидетеля Й. А. А.се установява, че същият е първи братовчед на ищеца и е строителен
инженер. Твърди, че имотът, в който е построена процесната сграда
принадлежал на дядо му, като след това е наследен от Д. Д. – вуйчо на свидетеля
и майката на свидетеля. След това парцелът бил
разделен на две и за да си построи
къща ищецът, вуйчо му преписал неговата половина, а майката на свидетеля продала
нейната част от парцела. Свидетелят твърди, че е проектирал сградата във всички части –
конструктивно, ел. инсталация и ВиК, като е изготвил пълната
проектна документация, която била необходима. Твърди, че вуйчо му му е заплатил за целия проект през 2008 г., а
разрешението за строеж може би било издадено
около 2009 г. Строителството започнало през
пролетта на 2010 г., около май месец. Оттогава свидетелят имал и договор
за надзор, който бил със срок от 24 месеца. Доколкото ми било
известно строителството започнало през пролетта на
2010 г. или в началото на лятото. Строителят бил приятел,
познат на вуйчо му. Приключването на самото строителство било
през ранна пролет на следващата 2011 г. Тогава била изградена
къщата до покрива включително. Зидариите се изпълнявали
успоредно с бетоновите работи и къщата била
затворена, а грубият строеж завършен. Свидетелят твърди, че е
запознат със строежа, защото е осъществявал авторския надзор заедно с неговия
колега - инж.
Мирослав Савовски. След приключване на грубия строеж се извършили
т.нар. довършителни работи - замазки, мазилки, плочки. Твърди, че ищецът и ответницата не са живели във Варна по това време, като
в разговори е ставало на въпрос, че строителството се финансира от вуйчо му – Д.
Д. Присъствал
е на едно плащане от Д. Д., който предал
известна сума на място в обекта, но не помни дата, нито точна
сума.
От показанията на третия
свидетел, воден от ищеца - П. Х. Т., се установява, че
същият е управител на строителната фирма, която е била ангажирана за
строителството на процесната сграда - „Навибул Холдинг“ АД. Твърди, че със сем. Д.
се познава от 1999 г. - 2000 г., а с бившата
съпруга на И. – ответницата Н. се запознал,
когато се оженили. Сочи, че уговорката
била
да извърши
строителството, а възложителите да му
осигуряват необходимите материали. Бил сключил
договор с И. някъде през април месец 2010 г. След това с Д. Д. направили
анекс към договора, с който се задължавал да осигурява
всички необходими строителни материали. Твърди, че
строителството вървяло по- бавно, тъй като когато Д. Д.
носел материалите, тогава строили.
Уговорката била да построи сградата до
фаза
груб строеж. Твърди, че съобразно подписаните договор и анекс част от
парите е носил Д. и част от тях И.. След като приключили
с грубия строеж следващият етап бил за
довършителни работи. Задължението било възложителите да доставят
материали, а те да извършват
съответните действия. Спомня си, че младото семейство теглило
кредит и свидетелят счита, че с част от
кредита са му плащали за
строителните работи. Едни пари били давани лично на свидетеля, а друга част и в офиса му били заплащани. Не помни точно колко
пъти са му плащали, но сочи, че Д. е носил пари, И.
също е носил пари и Н. е идвала с И. в офиса и са носили пари. Н. не му била
давала пари, но била в офиса с И.. Обектът бил готов към
края на 2011 г., а през 2012 г. събирали
документите за издаване на акт № 15. Свидетелят изрично сочи,
че не бил
извършвал други строително-монтажни работи на друг обект на на Д. Д. в м-ст
„Боровец-Юг“ през 2010 г.-2011 г. и че е издавал счетоводни
документи за сумите, които получил от сем. Д..
От друга страна, от
ангажираните гласни доказателства, посредством разпита на свидетелката, водена
от ответницата Д. В. А. – П., се установява, че последната
и нейният съпруг са били семейни приятели със страните по делото. Свидетелката
познава ответницата Н. от 2004г. Сочи, че
с Н. са имали и финансови отношения. Ответницата е предоставила в заем на свидетелката 10 000
лв. с уговорката, че ще върне парите, когато ответницата имала нужда от средствата, без конкретен срок. През 2011 г. малко след рождения ден на И., свидетелката твърди, че отишла в дома на страните и върнала сумата от 5000 лв.. След това Н. дала тези пари на ищеца и той отишъл да плаща с тяй нещо и върнал фактура за плащане по строежа на къщата. Следващият месец свидетелката върнала и останалата сума,
която дължала.
След като предала парите на Н. минали и занесли сумата в офиса на фирмата строител, за да плати Н. поредна вноска за къщата, за което и дали
фактура. Твърди, че страните заради работата си са сменяли своето местоживеене,
като окончателно се върнали във Варна през 2011г.
От показанията на Е.Т. Г.
– майка на ответницата се установява, че строителството на сградата е започнало
през 2010г. По това време страните се
преместили от Пловдив във Варна в кв. „Бриз“. Преди
това били в София, а след това
и в Пловдив. Извън Варна били
от 2006 г. , като сменяли местоработата и местожителството. Свидетелката твърди, че И. и Н. теглили заем още
когато били в град Пловдив. Н. спестявала средства и разполагала с пари, като ги вложила в строежа.
Свидетелката е присъствала на разговори между ищеца и ответницата, докато е
гледала внучето си. Твърди, че И. и Н. сами са финансирали строежа, но
родителите на И., както и свидетелката са помагали. Твърди, че от разговор с родителите на И. й е
известно, че той е инвестирал 16000 – 17000 лв., а свидетелката и съпругът й
били дали 8000 лв.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Бракът на страните по
делото е бил сключен на 15.10.2009г. и е бил прекратен на 27.05.2016г.,
т.е след влизане в сила на сега действащия Семейния
кодекс от 2009г. Доколкото по делото не
се представиха доказателства страните да са направили избор за различен
приложим режим, то и приложимият режим в процесния случай е законовият режим
на общност, съобразно разпоредбата на чл. 18 ал.1 т.1 от
СК от 2009г., като съвместният
принос се предполага до доказване на противното.
Съобразно
Тълкувателно Решение No 5 от 29.12.2014г., постановено по тълкувателно дело 5
от 2013г., ОСГТК на ВКС, през време на брака при законов режим на общност по
СК, съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични и в
съпружеска имуществена общност. Искът по чл. 23 от СК е
коректив на съпружеската общност, като режим на имуществени отношения по СК и
на съвместния принос, като нейно основание и обяснение. Съпружеска имуществена
общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време
на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са
придобити. И пак независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може
да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество.
Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на
брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за
признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и
изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна възможност,
предоставена на всеки от съпрузите. С уважаване на иска за трансформация на
лично имущество в придобития по време на брака имот се установява, че имотът е
изцяло или отчасти личен на претендиращия я съпруг и не се притежава в
съпружеска имуществена общност. Придобитото през време на брака, независимо на
чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло
или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването -
изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. Бракът
не е средство за неоснователно обогатяване. Съществен е приносът в
придобиването, а не това на чие име е придобит имотът. В този смисъл и в
случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за
покупко - продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и
частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23 ал.1 и ал.2 от СК.
С оглед на
гореизложеното и само установяването, при условията на пълно и пряко
доказване, на влагане на суми, които имат личен характер могат да обусловят
извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери
приложение в конкретната хипотеза. В тежест на ищеца е да установи в условията
на пълно и главно доказване, че вложените в строителството на процесната
сграда средства
са изцяло негови лични – придобити
по силата на дарение от родителите му.
В рамките на
настоящото производство не е спорно, че страните са били в граждански брак,
който е прекратен с влязло в сила решение. Не се спори, че преди сключване
на брака, на 27.08.2007г. родителите на ищеца му дарили недвижим имот - ПИ с идентификатор
10135.5403.4572, находящ се м-ст Боровец-юг, както и на че на 19.06.2009г. на
името на ищеца било издадено Разрешение за строеж № 240 от Главен архитект на Община
Варна. Страните не спорят
също така и че по време на брака са изградили процесната
сграда на фаза груб строеж, като в тази връзка съдът съобрази, че моментът, в
който се поражда СИО за сградата е моментът на реализирането й в
„груб строеж“, стига сградата или постройката да представлява самостоятелен
обект – да има вещноправна обособеност и самостоятелно функционално
предназначение, както е в настоящия случай.
Съгласно указанията, дадени в т. IV от ППВС № 5/1972 г., изграждането на
сграда или постройка през време на брака върху терен, лична собственост на
единия съпруг, води до възникване на СИО върху сградата или постройката, като
съпругът-несобственик на терена придобива съответна част от правото на строеж
върху терена. Това разрешение, макар и прието по времето на действие на
СК от 1968г. се прилага и при действието на СК от 2009г., като се възприема в
новата практика на ВКС. Горното обуславя и извода за допустимост на воденото
производство.
От ангажираните писмени
доказателства – договор за строителство и анекси към него се установява, че
ищецът е възложил строителството на процесната сгарада на строителя „Навибул
Холдинг“ АД при посочените в договора условия. Плащането на договорените суми,
обаче, остана недоказано. Липсват писмени доказателства, които да установят извършени плащания по договора,
които са единствено допустимите по арг. от 164 ал.1 т.4 от ГПК. Ангажирани са гласни
такива, с които да се установи кой е извършил плащането, че това са родителите
на ищеца, които са предоставили средствата, но гласни доказателства за
установяване на самото заплащане на сумите по договора не са годни
доказателствени средства да докажат извършено заплащане на задълженията по сключения
писмен договор за строителство. Дори и да бяха допустими, от гласните доказателства,
ангажирани по почин на ищеца не се установява плащане на конкретните суми,
които ищецът твърди, че е получил в дарение от родителите си. Показанията на
тримата свидетели, водени от ищеца са разнопосочни, като не позволяват съдът да
направи еднозначен и категоричен извод за размера на извършените плащания, кой
е плащал и на какво основание. Бащата на Отделно единствените писмени доказателства за
извършени плащания – представените фактури от ответницата, които са включени в
справките декларации по ЗДДС, подавани пред НАП от строителя, установяват
плащания по съвсем друг договор за строително-ремонтни дейности, от друга дата
и за съвсем различни суми.
С оглед на
гореизложеното и съдът намира, че ищецът не успя да проведе пълно и главно
доказване на фактите, за които носи доказателствена тежест, като в този смисъл
и главният, предявен от него иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. В този случай се дължи произнасяне по втория, предявен от ищеца иск
в условията на евентуалност.
За да се яви основателна
претенцията на ищеца с правно основание чл. 29 ал.3 от СК, същият следва да установи при условията на
пълно и главно доказване на първо място, че съпружеската имуществена общност е прекратена поради развода между
страните
или по чл.27, ал.2 СК, което безспорно беше установено по делото. На следващо
място искът е предявен в преклузивния срок по чл. 31 от СК, като това е въпрос,
свързан с допустимостта на производството – исковата молба е предявена на
25.05.2017г., а бракът между страните е прекратен на 27.05.2016г. На следващо
място на доказване от страна на ищеца подлежат фактите, обуславящи извод, че приносът му за придобиване на имуществото значително надхвърля приноса на ответницата, а
именно посоченото от ищеца като основание: по-големите доходи на ищеца при
равен нематериален
принос, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството и грижи
за детето от брака - в тази връзка
следва да установи получаваните от ищеца
и от ответницата доходи за периода на брака, както и че тези на ищеца
значително надвишават доходите на ответницата; следва да установи и равенството
при полагане от
съпрузите труд в домакинството, грижите за
отглеждането на детето от брака, както и всички други
обстоятелства, които са от значение за благополучието на семейството; следва да установи общият размер на средствата, вложени в процеса на
строителството и изграждането на процесната сграда, както и общата стойност на
закупените по време на брака вещи. Именно всички тези факти и обстоятелства
останаха недоказани по делото, като ищецът не ангажира релевантните и
необходими за установяването им доказателства.
Предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени, като ищцата бъде призната за
изключителен собственик на двата имота.
Страните са направили
искания за присъждане на разноски, като са приложили и списъци по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на спора
на ответницата се дължат разноски, като тя претендира заплатеното от нея
адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв., за което е представила надлежни
доказателства /л. 617/. От страна на ищеца е направено възражение за
прекомерност на възнаграждението, което съдът намира за основателно.
Минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно Наредба №
1 от 9 Юли 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 2 272 лв. По делото са проведени реално 3 съдебни заседания, като
съобразно разпоредбата на чл.7 ал. 8 от Наредба №
1 от 9 Юли 2004г. при
защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 100 лв., или на ответницата следва да се
признаят допълнителни 100 лв. като адвокатско възнаграждение. С оглед на
гореизложеното и адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до
2 372 лв., който размер да се присъди на ответницата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.Д., ЕГН **********,*** No 9а, срещу Н.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, тел: ******, иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за
признаване за установено, че ищецът е едноличен собственик на недвижим имот,
представляващ Сграда с идентификатор №10135.5403.4572.3, находяща се в град
Варна, община Bapнаа, област Варна, по кадастралните карти и
регистри, одобрени със Заповед №РД-1873 от 23.06.2008г.
на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на сградата в град Варна, район
Аспарухово, квартал „Галата", местност „Боровец-юг", която
сграда била разположена в поземлен имот с идентификатор
№10135.5403.4572, със застроена площ от 98 квадратни
метра, брой етажи — 2 и предназначение Вилна сграда – еднофамилна, основан на твърдение за трансформация на лично имущество – дарени
средства от родителите на ищеца, вложени при строителството и изграждането на
сградата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.Д.,
ЕГН **********,*** No 9а, срещу Н.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, тел: *****, в условията на евентуалност иск с
правно основание чл.29,
ал.3 СК за определяне на по-голям дял: 9/10 на ищеца от общото имущество, придобито по време на брака, което се състояло от
недвижим имот, представляващ Сграда с идентификатор №10135.5403.4572.3,
находяща се в град Варна, община Bapна, област
Варна, по кадастралните карти и регистри, одобрени със Заповед №РД-1873 от
23.06.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
сградата в град Варна, район Аспарухово, квартал „Галата",
местност „Боровец-юг", която сграда била
разположена в поземлен имот с идентификатор №10135.5403.4572,
със застроена площ от 98 квадратни метра, брой етажи — 2 и предназначение Вилна
сграда – еднофамилна, както и от следните
движимите вещи, пералня марка „Ендизит“, сушилня „Бош“, соларна система „Съм
системс“ с бойлери – 2 бр.; помпена система „Сън системс“; кухненски мебели-
разтегателна маса с 8 стола, шкаф за телевизор, два броя спални легла с
гардероб, изработени по поръчка от фирма „Метида“; кухненски уреди – фурна
„Самсунг“, микровълнова печка „Самсунг“, 2 броя керамични котлона „Горене“,
телевизор „Самсунг“, мебели и аксесоари за баня, основан на твърдение, че приносът му в
придобиването значително надхвърля приноса на ответницата, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********,*** No 9а да заплати на Н.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***,
тел: *****, сумата от 2 372 лв. /две хиляди триста седемдесет и два лева /, представляващи сторени по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: