РЕШЕНИЕ
№ 438
гр. Б., 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело №
20211200100446 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от К. Г. ХР., ЕГН
**********, против С. Г. Б., ЕГН ********** и ЮЛ. Б. Д., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че ответника С.Б. е длъжник на ищеца К.Х., като
задължението й произтича от издаден Запис на заповед от 10.01.2017 г., въз
основа на който по ч. гр. д. № 2537 /2018 г. по описа на Районен съд –
Благоевград е издадена заповед за незабавно изпълнение, въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 10264 от 31.10.2018 г. и Изпълнителен лист от
същата дата /31.10.2018г./. Въз основа на последните районният съд е
разпоредил длъжникът С. Г. Б., в качеството си на законен наследник
/дъщеря/ на издателя на записа на заповед, да заплати на ищеца сумата в
размер на 50 000,00 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на Заявлението в съда - 19.10.2018 г., до
окончателното й изплащане, представляваща дължима сума по Запис на
1
заповед, издаден на 10.01.2017 г. в гр. Б., с падеж на плащане - 15.10.2018 г. в
полза на К. Г. ХР., с издател К. Т. Н., починала на 12.10.2018 г., майка на
длъжника С. Г. Б.. Твърди се, че по повод на издадения изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 360/ 2018г. по описа на Държавен съдебен изпълнител
към Районен съд - Благоевград.
Твърди се, че е образувано гр. д. № 13/ 2019г. по описа на Окръжен съд
- Благоевград, чието Решение № 893 от 24.02.2020 г. е отменено с Решение №
1542 от 25.11.2020г., постановено по в. т. д. № 2182/ 2020 г. по описа на
Апелативен съд - София, по силата на което апелативният съд е признал за
установено, че ответника С. Г. Б. дължи на К. Г. ХР. сумата от 50 000,00 лева,
равняваща се на половината от сумата от 100 000,00 лева, за която е издаден
Запис на заповед от 10.07.2017 г. от К. Т. Н., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на Заявлението в съда - 19.10.2018 г., за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 10264/ 31.10.2018г. по ч. гр. д. № 2537/ 2018г.
по описа на Районен съд - Благоевград.
Поддържа се, че към настоящия момент Решение № 1542 от 25.11.2020
г., постановено по в. т. д. № 2182/ 2020 г. по описа на Апелативен съд -
София, не е влязло в сила, тъй като ответника Б. е подала касационна жалба,
поради което спорът е все още висящ. Въпреки това същата има ясното
съзнание, че въз основа на водените срещу нея дела, се явява длъжник спрямо
ищеца, още повече, че вероятността делото да бъде допуснато до касация е
малко вероятна.
Навежда се, че с оглед горните факти и предвид изхода от
производството, свързано със записа на заповед, посредством Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № *, том I, per. № 675, дело № 30 от
26.02.2021 г. по описа на Д. С. - Нотариус с район на действие: Районен съд -
Благоевград, вписан под № 499 в регистъра на НК, ответника Б. на 26.02.2021
г. е сключила Договор за паричен заем, съгласно който вторият ответник -
ЮЛ. Б. Д., в качеството му на заемодател, предоставил на заемателя С. Г. Б.
паричен заем - сума в размер на 75 000,00 лева, която сума съгласно договора
следва да бъде предадена от заемодателя на заемателя в 3-дневен срок след
вписването на договорната ипотека. Поддържа се, че съгласно т. 1 от
2
процесния договор Б. неотменимо и безусловно се задължила да върне на Д.
заемната сума в срок до 25.05.2021 г., като при просрочие на заемната сума
заемодателят има право да пристъпи към принудително събиране на целия
дълг.
Поддържа се, че видно от т. 2 на процесния нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека - за обезпечаване на всички вземания на
заемодателя Д. по посочения в т. 1 договор за паричен заем, ответника Б.
учредила в полза на ответника Д. ипотека върху собствената си, придобита по
наследство, 1/2 /една втора/ идеална част от следния недвижим имот, а
именно: Самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор № * по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., община Благоевград,
област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/ 10.05.2006 г. на
Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра с последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект от 21.01.2015 г., с предназначение:
„Жилище, апартамент“, с площ от 112,96 кв. м., брой нива на обекта: едно,
вписан с административен адрес: гр. Б., *, ул. „В. Ч.“ /Т. К./№ *, вх. *, ет. *,
ап. *, който самостоятелен обект се намира на етаж втори в Сграда с
идентификатор № *, с предназначение: Жилищна сграда — многофамилна,
разположена в Поземлен имот с идентификатор № *, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обекти с идентификатори
№№ *и *; под обекта - обект с идентификатор № *и над обекта - обект с
идентификатор № *, заедно с прилежащи части: мазе № 13, с площ от 16,68
кв.м., както и 4,58% идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, който самостоятелен обект по документ за
собственост представлява: Апартамент № 6 на втори етаж в жилищен блок
„Б.“, на ул. „ Т. К.“ № *, в квартал 118 по плана на гр. Б., действащ към 1966г.,
със застроена площ за апартамента от 112,96 кв.м., при граници: от
североизток — двор на блока, от северозапад - стълбище и апартамент на К.
Н. П., от югозапад - ул. „ Т. К. “ и от югоизток - Б. В. А., ведно с избено
помещение № 13 от 16,68 кв.м., при граници: изток — коридор за мазите, от
северозапад — мазето на Б. Л. А., от югозапад —ул. „ Т. К.“ и от югоизток -
мазето на К. и Е. К. ведно с 4,58% идеални части от общите части на сградата
и 4,58% идеални части от правото на строеж върху държавно дворно място от
1 708,75 кв.м., представляващо части от парцел IX, X, XIII и част от парцел
3
XIV, пл. №№ 1822, 1825, 1828, 1829, 1830, 1833, 1835 и 1834 в кв. 118 по
регулационния план нагр. Б. към 25.06.1966 г.
Навежда се, че със сключването на гореописания договор за заем,
обективиран в процесния нотариален акт за учредяване на договорна ипотека,
ответника Б. цели да увреди интересите на ищеца посредством намаляване на
имуществото си, създавайки привилегия /учредена договорна ипотека в полза
на Д./ за втория ответник, като сериозно впечатление правят следните
обстоятелства: - Видно от представеното към настоящата искова молба
Удостоверение за данъчна оценка с изх. № ДО001932/09.04.2021г. е, че
данъчната оценка върху целия подробно описан по-горе недвижим имот,
възлиза на сумата от 82 021,00 лева. Б. е учредила в полза на Д. договорна
ипотека за собствената й ½ /една втора/ идеална част от процесния недвижим
имот, чиято стойност възлиза на 41 010,50 лева /82 021,00 лева / 2 = 41 010,50
лева/. Поддържа се, че сключеният между Б. и Д. Договор за заем от
26.02.2021 г. е за сума в размер на 75 000,00 лева. Прави се довод, че е налице
несъразмерност по отношение на дадения от Д. на Б. паричен заем в размер на
75 000,00 лева и даденото от страна на Б. обезпечение на вземането на Д.,
представляващо 1/2 /една втора/ идеална част от подробно описания по- горе
недвижим имот, чийто паричен еквивалент се равнява на сумата от 41 010,50
лева.. Поддържа се, че договорът за заем е сключен на дата 26.02.2021 г., като
съгласно същия дадената в заем парична сума следва да бъде върната на
25.05.2021 г., т.е. приблизително три месеца след сключването на договора.
Твърди се, че настоящия момент Б. е пенсионер, като получаваната от нея
пенсия е в размер, който не би могъл да покрие за такъв кратък период от три
месеца връщането на заемната сума в размер на 75 000,00 лева. По
информация на доверителката ми, Б. извършва трудова дейност към
търговски обект, находящ се в магазин „Кауфланд“ - Благоевград, продавайки
вестници, цигари, кафе и др.п. Дори и сумарно да се вземат предвид
получаваните от Б. пенсия и трудово възнаграждение, то пак не би могло
същата да върне дадената й в заем парична сума за такъв кратък период от
време - от 26.02.2021г. до 25.05.2021 г., като не на последно място следва
изрично да се подчертае, че Б. е сключила процесния договор за заем с лице
/ответникът Ю.Д./, с което ищеца Х. се намира в конфронтационни
отношения от дълги години насам, за което „говорят“ както редицата жалби
4
помежду им, така и водените между тях дела.
Прави се довод, че така сключеният между ответниците договор за
паричен заем, обезпечен с учредената договорна ипотека, цели намаляване на
имуществото на Б., препятстване възможността на Х. да се удовлетвори от
него, както и упражняване на психически тормоз от страна на Д. спрямо Х.,
като неминуемо при изповядване на процесната сделка Д. е знаел, че уврежда
интересите на ищцата - по смисъла на чл. 135, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, както и че
са налице кумулативно предвидените предпоставки от сложния фактически
състав на разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, поради следното: - да е налице
вземане на ищеца срещу единия ответник, от което ищецът извежда
качеството си на кредитор: - да е налице увреждащо кредитора действие, с
което обективно да се намалява имуществото на длъжника или да се
затруднява удовлетворяването на кредитора: - длъжникът и неговият
контрагент да са знаели за увреждането, произтичащо от сделката, ако е
възмездна. Поддържа се, че доколкото ответника Б. има качеството на
длъжник във връзка с образуваното срещу нея изп. д. № 360/ 2018 г. по описа
на Държавен съдебен изпълнител към Районен съд - Благоевград, въз основа
на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК № 10264 от 31.10.2018 г. и Изпълнителен лист от 31.10.2018 г.,
издадени по ч. гр. д. № 2537/ 2018 г. по описа на Районен съд - Благоевград, и
лично е била страна по договора за заем, считам че към момента на
сключване на договора - 26.02.2021 г., същата е знаела не само, че ищеца се
явява неин кредитор, но и че с действията си ще я увреди. Навежда се, че
сключването на процесния паричен заем, посредством който Б. е обременила
свое имущество, е станало след възникване на вземането на ищеца, поради
което знание за увреждане е налице винаги, когато е налице знание у
длъжника за възникнали негови задължения към кредитора преди
увреждащата сделка. По отношение на другия ответник - Ю.Д., в ал. 1 на чл.
135, изр. 2 от ЗЗД законодателят е регламентирал, че „Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Прави се довод, че договорът за ипотека сам по себе си има
акцесорен и обезпечителен характер. Същият обикновено се сключва за да
обезпечи изпълнение на вземане по главната сделка, която по правило е
възмездна. В този смисъл би следвало и договорът за ипотека да бъде
5
разглеждан като възмездна сделка по смисъла на нормата на чл. 135, ал. 1,
изр. 2 от ЗЗД.
Прави искане пред съда, да се обяви за недействителен спрямо ищеца
К.Х., сключения между ответниците С. Г. Б., ЕГН ********** и Ю. Б. Д., ЕГН
**********, договор за ипотека, обективиран в нотариалет акт за учредяване
на договорна ипотека № *, т. 1, рег. № 675, д. № 30 от 26.02.2021 г. по описа
на нотариус Д. С. с гер. № 499 в регистъра на НКРБ, по отношение на ½
идеална част от недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект в
сграда, заснет с идентификатор № * по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Б., община Благоевград, област Благоевград, одобрени със
Заповед № РД-18-32/ 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по
кадастъра с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от
21.01.2015 г., с предназначение: „Жилище, апартамент“, с площ от 112,96 кв.
м., брой нива на обекта: едно, вписан с административен адрес: гр. Б., *, ул.
„В. Ч.“ /Т. К./№ *, вх. *, ет. *, ап. *, който самостоятелен обект се намира на
етаж втори в Сграда с идентификатор № *, с предназначение: Жилищна
сграда — многофамилна, разположена в Поземлен имот с идентификатор №
*, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обекти с
идентификатори №№ *и *; под обекта - обект с идентификатор № *и над
обекта - обект с идентификатор № *, заедно с прилежащи части: мазе № 13, с
площ от 16,68 кв.м., както и 4,58% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, който самостоятелен обект по
документ за собственост представлява: Апартамент № 6 на втори етаж в
жилищен блок „Б.“, на ул. „ Т. К.“ № *, в квартал 118 по плана на гр. Б.,
действащ към 1966г., със застроена площ за апартамента от 112,96 кв.м., при
граници: от североизток — двор на блока, от северозапад - стълбище и
апартамент на К. Н. П., от югозапад - ул. „ Т. К. “ и от югоизток - Б. В. А.,
ведно с избено помещение № 13 от 16,68 кв.м., при граници: изток —
коридор за мазите, от северозапад — мазето на Б. Л. А., от югозапад —ул. „ Т.
К.“ и от югоизток - мазето на К. и Е. К. ведно с 4,58% идеални части от
общите части на сградата и 4,58% идеални части от правото на строеж върху
държавно дворно място от 1 708,75 кв.м., представляващо части от парцел IX,
X, XIII и част от парцел XIV, пл. №№ 1822, 1825, 1828, 1829, 1830, 1833, 1835
и 1834 в кв. 118 по регулационния план нагр. Б. към 25.06.1966 г.
6
Претендира и сторените по делото разноски.
Ответникът С. Г. Б., в срока за подаване на отговор на исковата молба, е
подал такъв, в който навежда, че оспорва предявените искове по основание,
оспорва и наведените от ищеца фактически твърдения. Навежда се, че ищеца
не е имала качеството кредитор по отношение на ответника Б., , тъй като не е
установено тя да е подписвала документ, от който произтича вземането.
Оспорва твърдението на ищеца, че има ясното съзнание че се явява
неин длъжник. Навежда се, че ищеца след смъртта на майка им извадила от
някъде запис на заповед за сумата от 100 000 лева, подписан от майка им, при
все че последната страдала от деменция, за нея се грижел социален работник
и никога не е разполагала с такава сума пари. Прави се довод, че този запис
на заповед е предмет на инсинуация и незнайно как ищеца се е домогнал до
съставянето й. Поради това ответника нямал съзнание, че е длъжник на
ищеца.
Оспорва се твърдението, че е учредила ипотека върху собствената си
1/2 идеална част с цел да увреди интересите на ищеца. Поддържа се, че
нуждата от пари обусловила договора за заем, която сума е получила срещу
учредената ипотека и е преведена по банков път от заемодателя.
Ответникът Ю. Б. Д., в срока за подаване на отговор на исковата молба,
е подал такъв, в който навежда, че оспорва предявените искове по
основание, оспорва и наведените от ищеца фактически твърдения. Навежда
се, че разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД дава право на кредитора да иска да
бъдат обявени за недействителни действията на длъжника, който го увреждат.
Когато обаче действието е възмездно не е достатъчно знанието на длъжника,
но още и на лицето, с което той е договарял. Поддържа се, че ответникът Д.
не би могъл да се ангажира с твърдение дали С.Б. е знаела за някакво
увреждане и дали такова изобщо съществува, тъй като същия не е запознат с
отношенията между нея и ищеца. Оспорва се обстоятелството, че такова
знание е било формирано в представите на Ю. Д., тъй като същият за първи
път научил за претенциите на ищеца, едва с връчването на препис от
депозираната искова молба.
Поддържа се, че ипотеката, която обезпечава договор за заем е именно
7
възмездна сделка с трето лице, по отношение на която не действа
установената в закона презумпция за знание за увреждането. В тази хипотеза
е налице възмездност, поради което и неоснователно се сочи в исковата
молба, че сделката била безвъзмездна. Поради това и когато се иска
обявяване на недействителност по реда на изр. 2 от чл. 135, ал. 1 от ЗЗД на
ипотека, знанието за увреждане от страна на лицето, в чиято полза е учредена
тази ипотека е предпоставка за основателността на предявения конститутивен
иск.
Дори на този етап от производството е очевидно, че твърденията,
касаещи формирано у ответника знание за увреждане /и изобщо за наличието
на задължение на С.Б. към ищеца, ако такова съществува/ са голословни.
Сочи се, че дори цитираната от ищеца съдебна практика не придава на
ипотеката характера на безвъзмездна сделка, а посочва, че единствено ако се
разглежда сам по себе си, без да се държи сметка за връзката между
ипотеката и главното задължение, може да се говори за безвъзмезден
характер, но не и когато такава връзка е налице и същата е установена. В
случая ипотеката обезпечава един възмезден договор, какъвто несъмнено е
договора за паричен заем, при което несъмнено е налице възмезден характер
и на ипотеката, като правна сделка. Поддържа се, че не е вярно твърдението,
че като страна по правоотношението, чиято относителна недействителност се
претендира, Д. е бил наясно с неговия увреждащ характер, а това е абсолютна
предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, което
обуславя извод за неоснователност на предявения иск.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с надлежен процесуален
представител, изразява становище, с което подкрепя исковете и представя
доказателства.
Ответниците не се явяват лично, делегират процесуални представители,
които оспорват иска.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведени са два предмета на делото, при обективно евентуално съединяване
на искове - спорното материално право по първия иск е правото да се иска
прогласяване на недействителност на увреждащи кредитора действия, която
правна квалификация е чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, като по втория иск, е правото на
8
вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Както се установява от представените писмени доказателства, С.Б. е
длъжник на К.Х., като задължението й произтича от издаден Запис на заповед
от 10.01.2017 г., въз основа на който по ч. гр. д. № 2537 /2018 г. по описа на
Районен съд – Благоевград е издадена заповед за незабавно изпълнение, въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 10264 от 31.10.2018 г. и
Изпълнителен лист от същата дата /31.10.2018г./, за което вземане е
образувано изп. д. № 360/ 2018г. по описа на Държавен съдебен изпълнител
към Районен съд - Благоевград.
С решение № 1542 от 25.11.2020 г., постановено по в. т. д. № 2182/ 2020
г. по описа на Апелативен съд - София, е признато за установено, че
ответника С. Г. Б. дължи на К. Г. ХР. сумата от 50 000,00 лева, равняваща се
на половината от сумата от 100 000,00 лева, за която е издаден Запис на
заповед от 10.07.2017 г. от К. Т. Н., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на Заявлението в съда - 19.10.2018 г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 10264/ 31.10.2018г. по ч. гр. д. № 2537/ 2018г.
по описа на Районен съд - Благоевград.
Видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № *, том
I, per. № 675, дело № 30 от 26.02.2021 г. по описа на Д. С. - Нотариус с район
на действие: Районен съд - Благоевград, вписан под № 499 в регистъра на НК,
ответника Б. на 26.02.2021 г. е сключила Договор за паричен заем, съгласно
който вторият ответник - ЮЛ. Б. Д., в качеството му на заемодател,
предоставил на заемателя С. Г. Б. паричен заем - сума в размер на 75 000,00
лева, която сума съгласно договора следва да бъде предадена от заемодателя
на заемателя в 3-дневен срок след вписването на договорната ипотека.
Съгласно т. 1 от процесния договор Б. неотменимо и безусловно се задължила
да върне на Д. заемната сума в срок до 25.05.2021 г., като при просрочие на
заемната сума заемодателят има право да пристъпи към принудително
събиране на целия дълг. Видно от т. 2 на цитирания нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека - за обезпечаване на всички вземания на
9
заемодателя Д. по посочения в т. 1 договор за паричен заем, ответника Б.
учредила в полза на ответника Д. ипотека върху собствената си, придобита по
наследство, 1/2 /една втора/ идеална част от следния недвижим имот, а
именно: Самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор № * по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., община Благоевград,
област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/ 10.05.2006 г. на
Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра с последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект от 21.01.2015 г., с предназначение:
„Жилище, апартамент“, с площ от 112,96 кв. м., брой нива на обекта: едно,
вписан с административен адрес: гр. Б., *, ул. „В. Ч.“ /Т. К./№ *, вх. *, ет. *,
ап. *, който самостоятелен обект се намира на етаж втори в Сграда с
идентификатор № *, с предназначение: Жилищна сграда — многофамилна,
разположена в Поземлен имот с идентификатор № 04279.612.154, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обекти с
идентификатори №№ *и *; под обекта - обект с идентификатор № *и над
обекта - обект с идентификатор № *, заедно с прилежащи части: мазе № 13, с
площ от 16,68 кв.м., както и 4,58% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, който самостоятелен обект по
документ за собственост представлява: Апартамент № 6 на втори етаж в
жилищен блок „Б.“, на ул. „ Т. К.“ № *, в квартал 118 по плана на гр. Б.,
действащ към 1966г., със застроена площ за апартамента от 112,96 кв.м., при
граници: от североизток — двор на блока, от северозапад - стълбище и
апартамент на К. Н. П., от югозапад - ул. „ Т. К. “ и от югоизток - Б. В. А.,
ведно с избено помещение № 13 от 16,68 кв.м., при граници: изток —
коридор за мазите, от северозапад — мазето на Б. Л. А., от югозапад —ул. „ Т.
К.“ и от югоизток - мазето на К. и Е. К. ведно с 4,58% идеални части от
общите части на сградата и 4,58% идеални части от правото на строеж върху
държавно дворно място от 1 708,75 кв.м., представляващо части от парцел IX,
X, XIII и част от парцел XIV, пл. №№ 1822, 1825, 1828, 1829, 1830, 1833, 1835
и 1834 в кв. 118 по регулационния план на гр. Б. към 25.06.1966 г..
Установява се от писмо № 3392/ 12.05.2021 г. от Районна прокуратура
разлог, че по жалби на К.Х. срещу Ю.Д. са оразувани преписки 6 броя,
началото на които е 2015 г.
Представени са от страните по делото и други писмени доказателства
10
във връзка с предявения иск, но макар че са приети по делото, същите не
следва да бъдат обсъждани, тъй като излизат извън предмета на делото и
фактическия състав, уреден в чл.135 ал.1 от ЗЗД, който изисква преценка на
обстоятелствата към момента на сключване на съответната сделка.
С оглед така изложената фактическа обстановка, съдът навежда
следните правни доводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведени са два предмета на делото, при обективно евентуално съединяване
на искове- спорното материално право по първия иск е правото да се иска
прогласяване на недействителност на увреждащи кредитора действия, която
правна квалификация е чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, като по втория иск, е правото на
вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК.
Предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от иска, тъй като
предявяването на иск по чл. 135 от ЗЗД по същността си представлява правно
действие на кредитора, с което той упражнява изрично признатото му от
закона материално субективно право, имащо преобразуващ характер, да
поиска от съда да обяви за недействително спрямо него извършена от
длъжника валидна правна сделка, с която последният учредил договорна
ипотека върху недвижими имоти, за обезпечение на дълг към трето лице, и по
този начин е намалил патримониума си. Чрез иска по чл. 135 от ЗЗД
кредиторът упражнява свое материално право, което право е вторично, тъй
като е обусловено от наличие на друго правоотношение - това, което
възниква от сделката, с които длъжникът учредява договорна ипотека в полза
на трето лице и по този начин уврежда кредитора. Съществуващата сделка по
учредяване на договорна ипотека е увредила кредитора - ищец, което
обуславя правния интерес на кредитора - ищец да води иска по чл. 135, ал. 1
от ЗЗД..
Предмет на предявения иск са извършени от първия ответник С.Б.,
действия, изразяващи в учредяване на договорна ипотека върху ½ идеална
част от недвижим имот, в полза на втория ответник Ю.Д., към които имоти
ищеца претендира да насочи принудително изпълнение за да се удовлетвори
за парично вземане, възникнало от запис на заповед, като с учредената
договорна ипотека се увреждат имуществените права на кредитора, тъй като
11
ще се препятства извършването на принудителното изпълнение, тъй като
ответника намалява имуществото си.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че искът е за
прогласяване на относителна недействителност на договор за заем от
26.02.2021 г., тъй като ясно в обстоятелствената част на исковата молба, както
и в петитума е индивидуализирано спорното право – прогласяване на
относителна недействителност на договор за ипотека, каквото спорно право е
възприел и съда, изготвяйки доклад по делото по реда на чл. 146 ГПК, където
ясно е посочил – прогласяване недействителност на увреждащи кредитора
действия, безвъзмездно разпоредително действие – учредяване на ипотека
върху недвижими имот. Такова спорно право е възприел явно и ответника,
тъй като по така направения докла по делото от съда и индивидуализация на
спорното право, ответника не е възразил срещу доклада.
Релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция,
са установяване качеството кредитор за ищеца спрямо първия ответник,
разпореждане със собствено на длъжника имущество, увреждане на кредитора
от извършеното разпореждане и знание на длъжника относно увреждане
интересите на кредитора – тези обстоятелства са в тежест на ищеца, да ги
докаже. В тежест на ответника по делото е да установи релевираните
възражения относно обстоятелството, че ищеца не се легитимира като
кредитор.
Относно релевантните за спора факти от съществено значение е
преценката дали сключването на договор за учредяване на ипотека е
възмездна сделка в контекста на чл.135, ал.1, изр. 2 от ЗЗД, а именно
установяване на знание на лицето, с което е длъжника е договарял.
Възмездността или безвъзмездността на договора следва да бъде преценявана
за всеки конкретен случай и с оглед характера на договора като
обезпечителен и акцесорен, сключен между ипотекарния кредитор и
собственика на ипотекирания имот, който може да бъде главният длъжник,
чието задължение се обезпечава с ипотеката или трето за обезпечавания дълг
лице. Договорът за ипотека може да бъде сключен и като възмезден договор,
когато страните изрично са уговорили - срещу учредяването на ипотеката,
ипотекарният кредитор да заплати възнаграждение на ипотекарния длъжник,
12
да застрахова ипотекирания имот и др. Налице е елемент на възмездност и
тогава, когато страните са уговорили - срещу учредяването на ипотеката,
отсрочване или разсрочване на главното обезпечено задължение, заплащане
на по-ниски лихви или опрощаване на изтекли лихви върху него, или други
подобни отстъпки от страна на ипотекарния кредитор. Налице е възмездност
в отношенията между страните по договора за ипотека и тогава, когато
главният договор между тях, изпълнението на който се обезпечава с
ипотеката, изобщо не би бил сключен, без сключването на договора за
ипотека; в тези случаи ипотекарният кредитор сключва главния договор и
престира имуществено благо по него на ипотекарния длъжник, не само срещу
насрещната престация на последния по главния договор, а и поради
наличието на обезпечението - ипотеката, без сключването на акцесорния
договор за учредяването на която, не би се сключил и главният договор
между същите страни. При констатирана връзка на взаимна обусловеност
между договора за ипотека и главния договор, същата следва да се тълкува в
контекста на чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД като обуславяща „възмездност“ на
сделката, при която подлежащ на установяване факт в производството по
делото е и знанието на третото лице – Ю.Д.. Разрешението в посочения
смисъл е обусловено от конкуренция на правата на увредения кредитор, който
е предявил иск за относителна недействителност по чл. 135 от ЗЗД и
договарялото с ответника-длъжник, трето лице, което също е кредитор на
ответника-длъжник (ипотекарен длъжник) и което не е знаело за увреждането
на ищеца към момента на сключването на увреждащата сделка (договора за
ипотека). Такава защита на третото договарящо по процесната сделка лице
(Ю.Д.) е установена, когато е налице възмездност в отношенията между
страните по атакувания договор за ипотека, които са обусловени от главния
договор, изпълнението на който се обезпечава. В конкретния казус видно от
уговореното по договор за паричен заем от 26.02.2021 г., сключен между
Ю.Д. и С.Б., с него страните установяват съществуването на задължение за
С.Б. да върне заетата сума, както и да предостави ползването на собствената
на С.Б. ½ идеална част от имота, предмет на обезпечението, на Ю.Д., като
няма да се заплаща лихва. Изложеното води до извод, че сключването на
ипотеката е за вземане на трето лице, което трето лице има право на
предпочтително удовлетворяване относно ипотекираните имоти, за
задължения на длъжника С.Б., поради което срещу учредяването на ипотеката
13
за обезпечаване на собствен дълг, С.Б. не е получила насрещна престация,
което обуславя „безвъзмездността“ на сделката – учредената ипотека. Съдът
намира, че сделката, чието обявяване за относително недействителна се иска,
е безвъзмездна, тя нито е неразривно свързана с договора, за обезпечението,
на чието изпълнение е сключена, нито се установи да е сключена за някакво
бъдещо условие.
Изложеното обуславя довод, че субективният елемент от фактическия
състав на исковата претенция - знанието за увреждане, следва да се установи
само по отношение на първия ответник. Не е необходимо да се съзнава
увреждането на определен кредитор – достатъчно е само знанието у
длъжника, че има кредитори и действията му ги увреждат.
Безспорно се установява, че към момента на учредяване на атакуваната
сделка длъжникът С.Б. е знаела, че ищеца К.Х. е негов кредитор – видно от
решение № 1542 от 25.11.2020 г., постановено по в. т. д. № 2182/ 2020 г. по
описа на Апелативен съд - София. Предвид горните мотиви не е в тежест на
ищеца да установи и знанието на Ю.Д. за увреждане на ищеца.
Като допълнителен аргумент, за пълнота на изложението, съдът намира,
че от събраните по делото доказателства се установява и наличието на знание
у втория ответник Ю.Д., че с процесната ипотека се уврежда кредитора
на ипотекарния длъжник. Под знание за увреждане по смисъла на чл. 135, ал.
1 ЗЗД не следва да се разбира умишлено действие за злепоставяне на
кредитора, а единствено знание, че със сключването на сделката могат да
бъдат засегнати негови имуществени интереси. Така в Решение № 13 от
19.02.2015г., постановено по гр.д. № 4606/2014г. IV г.о., ВКС, с което е
прието, че за да е налице знание за увреждането не е необходимо третото
лице по сделката да познава кредитора и длъжника, както и по делото да са
доказани обстоятелства кога и как е узнал за техните отношения, а е
достатъчно да са му известни обстоятелства, от които произтича вземането на
кредитора. Тъй като знанието има субективен характер, то рядко ищецът
разполага с преки доказателства за установяване на същото, но се изисква
пълно доказване, което може да бъде проведено и с косвени доказателства,
които ценени в тяхната съвкупност да създадат у съда убеждение, че
ответниците са знаели за увреждането. Такъв е и настоящият случай,
14
знанието у третото лице се установява по косвен път. От представената
справка от районна прокуратура гр. Разлог, се установява, че доста преди
учредяване на ипотеката, ищеца Х. и втория ответник Д. са в спорове за
имущества, за което са сигнализирани органите на реда, както и първия
ответник Б. е в имуществени отношения с ищеца – нейна сестра. В случая,
паричен заем - сума в размер на 75 000,00 лева, се обезпечава с ипотека на
имот, който по стойност на данъчната оценка възлиза на 41 010,50 лева, като
е видно несъразмерност по отношение на дадения от Д. на Б. паричен заем в
размер на 75 000,00 лева и даденото от страна на Б. обезпечение на вземането
на Д.. От друга страна, договорът за заем е сключен на дата 26.02.2021 г., като
съгласно същия дадената в заем парична сума следва да бъде върната на
25.05.2021 г. – около три месеца след сключването на договора, като от
данните по делото е видно, че към настоящия момент Б. е пенсионер.
Ответникът Б. е сключила процесния договор за заем с лице - ответникът
Ю.Д., с което ищеца Х. се намира в дългогодишни спорове, което индицира
за знанието за увреждане у втория ответник.
Съгласно чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието има възмезден характер, в чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД
е установено изрично изискване третото лице, с което длъжникът е
договарял, да е знаело за увреждането, т. е. за факта, че длъжникът
намалява имуществото си, въпреки задълженията си към кредитори.
Фактическият състав на тази разпоредба изисква наличието на следния
сложен фактически състав: 1. Ищецът да е кредитор на длъжника; 2.
Вземането му да е възникнало преди атакуваната с иска сделка (освен ако е
било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди
кредитора- ал. 3 на чл. 135 от ЗЗД); 3. Да е налице увреждане за кредитора
(обективно условие); 4. Знание за увреждането от страна на длъжника
(субективно условие); 5. Ако сделката е възмездна - лицето, с което
длъжникът е договарял също трябва да е знаело за увреждането.
Предявения иск има за цел да обезпечи възможност на кредитор да
удовлетвори вземане срещу длъжника като насочи изпълнението за дълга
15
срещу предмет на разпореждането. На първо място, съдът намира за
установен първия елемент от фактическия състав на правната норма или
качеството кредитор на ищеца К.Х., спрямо ответника С.Б., която е учредила
ипотека в полза на трето лице – втория ответник. Качеството „кредитор“ е
обусловено от съществуването на вземане към длъжника, което трябва да е
действително и може да е както парично, така и непарично. Ирелевантно за
основателността на иска по чл.135 от ЗЗД е дали това вземане е изискуемо и
ликвидно към момента на осъществяване на разпоредителната сделка или
действие - достатъчно е да е възникнало, да е действително и да не е погасено
чрез някой от предвидените в закона правни способи. Единствено в
хипотезата на отречено със сила на присъдено нещо вземане, съдът следва да
отрече качеството кредитор на ищеца.
В производството по чл. 135 от ЗЗД съдът изхожда от твърдените факти
за съществуването на вземането и доказателства, формално
материализиращи основание на вземането, обуславящи в достатъчна степен
процесуалната легитимация на кредитора - ищец. Евентуалното последващо
решение, с което е отречено качеството кредитор за ищеца не е в противовес
с последиците на предходно постановено решение, с което е уважен иск с
правно основание чл. 135 от ЗЗД, тъй като последното има за последица
единствено обявяване на относителна недействителност само по отношение
на кредитора на сделка между длъжника и трето лице, с която кредитора е
увреден. Безспорно в съдебната практика се приема, че самата сделка е
действителна. При уважаването на иска по чл.135 ЗЗД, прехвърленото
имущество не излиза от патримониума на приобретателя - в случая не
заличава учредената привилегия. При успешното провеждане на Павловия
иск, кредиторът - ищец по паричното вземане получава възможността да
насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице.
При последващо решение, с което е отречено качеството кредитор на ищеца
отпада непротивопоставимостта на сделката спрямо него, доколкото правата
на кредитора не могат да бъдат реализирани спрямо имуществото предмет на
сделката само на основание уважен иск по чл.135 от ЗЗД, без наличие на
изпълнителна сила на осъдително решение при оспорване от страна на
длъжника на вземането, обуславящо активната легитимация на ищеца.
16
В процесния случай, с оглед събраните доказателства по делото се
установява вземане на ищеца спрямо първия ответник. Безспорно по делото е
учредяване на договорна ипотека върху процесния имот на 26.02.2021 год.
Увреждането на кредитора, като елемент от фактическият състав на
иска по чл. 135 от ЗЗД е налице и се предполага, когато, чрез извършените
правни действия длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността
си, респективно намалява или обременява имуществото си, предназначено
съгл. чл. 133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите. Намаляване
на имуществото е налице във всички случаи, когато длъжникът се разпорежда
в полза на трети лица с имуществени права от своя патримониум без да
получава насрещна престация или когато насрещната престация не е
еквивалентна на прехвърленото имущество. В случая е учредена договорна
ипотека, с което е създадена предпоставка за предпочтително
удовлетворяване в полза на трето лице.
От приетите писмени доказателства се установява, че ищеца е
кредитор на С.Б., тъй като вземанията на ищеца произтичат от установено със
съдебно решение вземане по запис на заповед.
Учредяването на посочената по-горе договорна ипотека препятства
възможността за удовлетворение на вземанията на ищеца по договора за
кредит от стойността на ипотекираните имоти, доколкото ипотекарният
кредитор се ползва с право на предпочтително удовлетворение.
Относно знанието у длъжника С.Б. за увреждащия характер на
сключения договор за ипотека, то същото е налице, тъй като тя е страна в
съдебното производство, в което със съдебно решение е установено вземането
на ищеца. В случая е ирелевантно дали Ю.Д. знае за увреждането на ищеца
Х., доколкото учредената от длъжника ипотека, на първо място обезпечава
задължения на Б., на второ място, сделката е безвъзмездна, за което са
изложиха мотиви по-горе, поради което и от аргумент от чл. 135, ал. 1, изр. 2
ЗЗД, не е необходимо знание за увреждане и в третото лице.
Изложеното води до извод, че ищецът се явява легитимиран да предяви
иск по чл.135 от ЗЗД срещу длъжника, тъй като е негов кредитор с вземане,
произтичащо от неизпълнение на запис на заповед – длъжник. Вземането е
17
възникнало преди разпоредителната сделка, действително е и не е погасено
чрез някой от предвидените в закона правни способи. Предпоставките на
Павловия иск не ограничават кръга на кредиторите, които могат да си служат
с него. Ищецът е добросъвестен контрахент по запис на заповед от 10.01.2017
г.. Когато длъжникът обремени имот с тежести - ипотека, с което намалява
имуществото си, с оглед налични задължения, за кредитора в някои случаи
безвъзвратно би отпаднала възможността да се удовлетвори по вземането, ако
не си послужи с отменителния иск.
Качеството кредитор е обусловено от съществуването на вземане към
длъжника, като вземането - парично в случая, е действително - кредитора има
вземане от длъжника по запис на заповед, установено със съдебно решение.
Вземането е възникнало преди извършване на увреждащото
действие от длъжника и съществува при извършването му, като
длъжника е знаел за увреждането на кредитора, тъй като е страна в
производството по установяване на вземането, като учредяването на
договорна ипотека обуславя невъзможност за удовлетворяване на
кредитора.
По искането за заплащане на направените от ищеца разноски, с оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, то следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, окръжният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителна спрямо ищецът К. Г. ХР., ЕГН
**********, учредената от С. Г. Б., ЕГН **********, на 26.02.2021 г.
договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № *, т. 1, рег. № 675, д. № 30 от 26.02.2021 г. по описа на
нотариус Д. С. с гер. № 499 в регистъра на НКРБ, по отношение на ½ идеална
част от недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект в сграда, заснет
с идентификатор № * по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Б., община Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-
32/ 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра с
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 21.01.2015
18
г., с предназначение: „Жилище, апартамент“, с площ от 112,96 кв. м., брой
нива на обекта: едно, вписан с административен адрес: гр. Б., *, ул. „В. Ч.“ /Т.
К./№ *, вх. *, ет. *, ап. *, който самостоятелен обект се намира на етаж втори
в Сграда с идентификатор № 04279.612.154.2, с предназначение: Жилищна
сграда — многофамилна, разположена в Поземлен имот с идентификатор №
*, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обекти с
идентификатори №№ *и *; под обекта - обект с идентификатор № *и над
обекта - обект с идентификатор № *, заедно с прилежащи части: мазе № 13, с
площ от 16,68 кв.м., както и 4,58% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, който самостоятелен обект по
документ за собственост представлява: Апартамент № 6 на втори етаж в
жилищен блок „Б.“, на ул. „ Т. К.“ № *, в квартал 118 по плана на гр. Б.,
действащ към 1966г., със застроена площ за апартамента от 112,96 кв.м., при
граници: от североизток — двор на блока, от северозапад - стълбище и
апартамент на К. Н. П., от югозапад - ул. „ Т. К. “ и от югоизток - Б. В. А.,
ведно с избено помещение № 13 от 16,68 кв.м., при граници: изток —
коридор за мазите, от северозапад — мазето на Б. Л. А., от югозапад —ул. „ Т.
К.“ и от югоизток - мазето на К. и Е. К. ведно с 4,58% идеални части от
общите части на сградата и 4,58% идеални части от правото на строеж върху
държавно дворно място от 1 708,75 кв.м., представляващо части от парцел IX,
X, XIII и част от парцел XIV, пл. №№ 1822, 1825, 1828, 1829, 1830, 1833, 1835
и 1834 в кв. 118 по регулационния план на гр. Б. към 25.06.1966 г.
ОСЪЖДА С. Г. Б., ЕГН ********** и Ю. Б. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплатят на адв. Е.Д., с личен №
**********, сумата в размер на 1790.00 (хиляди седемстотин и деветдесет
лева), представляваща възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА С. Г. Б., ЕГН ********** и Ю. Б. Д., ЕГН **********, да
заплатят по сметка на Окръжен съд – Благоевград, сумата в размер на
411.00 лв. (четиристотин и единадесет лева), представляваща държавна
такса за иска.
Дава шестмесечен срок, считано от влизането в сила на това решение,
на К. Г. Х., ЕГН **********, да отбележи влезлия в сила съдебен акт в
Службата по вписванията при Агенция по вписванията - Благоевград.
19
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
20