Решение по дело №31/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 137
Дата: 21 октомври 2021 г.
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20217130700031
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 21.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела Христова

                                       ЧЛЕНОВЕ: Любомира Кръстева

                                                         Мирослав Вълков

 

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 31 по описа на Ловешки административен съд за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

С Решение № 260033/29.12.2020 година, постановено по НАХД № 155 по описа за 2020 година, Луковитски районен съд е изменил Наказателно постановление /НП/ № 35-0000280/03.06.2020 г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Плевен, с което на П.Д.С. *** с ЕГН**********, на основание чл. 178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, буква "б" от  Наредба №Н-32 от 16.12.2011 година на МТИТС във вр. с Приложение 5, част ІІ, раздел 1, т.2, б.“а“ от същата Наредба, като е изменил квалификацията на нарушението и е наложил на П.Д.С. същото наказание, но за нарушение на на чл. 43, ал. 1, т. 1, буква "б" от  Наредба №Н-32 от 16.12.2011 година на МТИТС във вр. с Приложение 5, част ІІ, раздел 1, т.2, б.“б“ от същата Наредба.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от П.Д.С.. В касационната жалба се твърди, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Касационният жалбоподател излага доводи, че при издаване на НП са допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се, че, посочената като нарушена правна норма не съответства на описанието на нарушението. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като обоснован и законосъобразен. Счита, че извършеното нарушение е установено и доказано по безспорен начин, като в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са опорочили същото, нарушителят и административно-наказателно отговорното лице е установен безспорно, поради което споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на издаденото НП.

Настоящият касационен състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, срещу решение на Районен съд - Луковит, което подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в жалбата касационни основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 изр. 2 от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд - Луковит е било НП № 35-0000280/03.06.2020 г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Плевен, с което на П.Д.С. *** с ЕГН**********, на основание чл. 178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, буква "б" от  Наредба №Н-32 от 16.12.2011 година на МТИТС във вр. с Приложение 5, част ІІ, раздел 1, т.2, б.“а“ от същата Наредба.

Административно-наказателната отговорност е била ангажирана за това, че на 08.01.2020 г. около 10,30 часа, в пункт за извършване на технически прегледи, находящ се в гр.Луковит, П.С., в качеството на председател комисията, не прекратил започнатия годишен технически преглед / ГТП/ на посочено в НП МПС и издал протокол със заключение „Допуска се МПС да се движи“, въпреки наличието на задължения за МДТ, установено при автоматичната проверката в информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32/2011 г.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора писмени и гласни доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. При осъществения контрол за законосъобразност е констатирал, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, като в административната фаза на производство са спазени процесуалните изисквания на ЗАНН.

Съдът е установил, че дадената от административно-наказващия орган квалификация е неправилна, поради което е изменил НП, като е наложил същото наказание, но за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, буква "б" от  Наредба №Н-32 от 16.12.2011 година на МТИТС във вр. с Приложение 5, част ІІ, раздел 1, т.2, б.“б“ от същата Наредба.

Безспорно е установено по делото /лист 9 от първоинстанционното дело/, че в момента на извършване на ГТП на процесното МПС за същото са били налице задължения за МДТ, и тази информация е била установена автоматично при извършване на прегледа. Въпреки това П.Д.С., като председател на комисията /лист 13 от първоинстанционното дело/, не е прекратил извършването на ГТП, а е издал протокол със заключение „Допуска се ППС да се движи по пътища отворени за обществено ползване“.

С това свое деяние същият безспорно е извършил нарушение по чл.178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП, тъй като е нарушил задължението по чл. 43 (изм. и доп.), ал. 1, т.1, б.“б“ от Наредба № Н-32/2011 г., в редакцията му към 08.01.2020 г., което е задължавало при извършването на периодичните прегледи на ППС председателят на комисията да не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в тази наредба.

Едно от изискванията съгласно редакцията на Наредбата към датата на нарушението е това по Приложение 5, част ІІ, раздел 1, т.2 (изм. и доп., сегашна т.3), б.“б“ от същата Наредба е преди началото на прегледа председателят на комисията да проверява представените документи и след започване на прегледа да проверява резултатите от автоматичната проверка в информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредбата за наличието на платен данък върху превозното средство. ЛРС е квалифицирал правилно нарушението.

Съгласно чл.178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП с глоба 1500 лв. се наказва председател на комисия, извършваща прегледи, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Касационният състав на съда намира решението за правилно. Приетата от ЛРС фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия съд, както и правните изводи на решаващия съд за изменение на квалификацията на нарушението по обжалваното наказателно постановление.

С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и с ТР № 8/16.09.2021 г. по ТД №1/2020 г. на ВАС на РБ. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 изр. 2 от ЗАНН, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1, изр. последно от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Административен съд – Ловеч, втори касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260033/29.12.2020 година, постановено по НАХД № 155 по описа за 2020 година на Районен съд Луковит.

Решението е окончателно.

 

                                                                  Председател:

 

                                                                  Членове: