Р Е Ш Е Н И Е № 408
гр. Хасково, 30.10.2019 год.
Хасковският окръжен
съд………………………………………………………….………… в закрито
заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.АННА ПЕТКОВА
2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при
секретаря……………………………………………………………...………и в присъствието на
прокурора……………………………………………………………………….....………….като разгледа докладваното от
съдия И В А Н О В А ………………….……в.гр.д.№ 658 по описа за 2019 год., взе предвид следното:
Производството
е по чл.435, ал.2, т.6 и т.7 от ГПК и е образувано по жалба, подадена от
адвокат Кристиян Рангелов – пълномощник на Ж.И.Ж. – длъжник по изпълнението
против действията на частен съдебен изпълнител Захари Запрянов, извършени по
изп.д. № 20198750400308 и обективирани в разпореждане с изх.№ 44904 от
12.08.2019 год., с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното
дело, за вдигане на наложените обезпечения, поради свръхобезпеченост, за
освобождаване на длъжника от такси и разноски по изпълнението, за отчисляване
на внесената от длъжника сума от 820 лева само от главницата и за намаляване на
размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, с искане за
отмяна на обжалваните действия като незаконосъобразни.
Постъпил
е отговор от адвокат Меглена Гунчева – пълномощник на взискателя В.Д.Г. като
майка и законен представител на малолетната Й* Ж*Ж*, със съображения за
недопустимост и алтернативно – за неоснователност на жалбата.
Постъпили
са мотиви от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Захари Запрянов със съображения
за неоснователност на жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по изпълнително дело №20198750400308 по описа на ЧСИ Захари Запрянов е
образувано по молба с вх. № 25097 от 14.05.2019 год., подадена от адвокат
Меглена Гунчева – пълномощник на В.Д.Г. като майка и законен представител на
малолетната Й* Ж* Ж* и приложен към нея изпълнителен лист № 40 от 07.05.2019
год., издаден по в.гр.д.№ 175 / 2019 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, с
който Ж.И.Ж. е осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 150 лева, платима до 10 – число всеки месец, считано от
01.01.2019 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както
и закъснелите вноски, и разликата в издръжката до 10.06.2019 год. С молбата е
представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно, с които възнаграждението за адвокат е определено на основание чл.38, ал.2, т.1 от
ЗА.
С
разпореждане от 14.05.2019 год. съдебният изпълнител е приел като разноски по
изпълнението претендираното от взискателя възнаграждение за адвокат,
определяйки го в размер на 500 лева.
На
17.05.2019 год. на „Телеком“ ООД – гр.София – работодател на длъжника е връчено
запорно съобщение за наложен от съдебния изпълнител запор върху трудовото
възнаграждение на жалбоподателя.
На
22.05.2019 год. на длъжника по изпълнението е връчена покана за доброволно изпълнение, с
която е уведомен за наложения запор върху трудовото му възнаграждение.
На
30.05.2019 год. е изпратено писмо до началника на сектор ПП КАТ при ОД на МВР –
Хасково за наложен от съдебния изпълнител запор върху автомобил марка „**“, с
рег. № Х ** ВН, собственост на длъжника, за което изпълнително действие последният
е уведомен на 06.06.2019 год.
На
11.06.2019 год. е вписана възбрана върху недвижими имоти - земеделска земя и гараж, собственост на
длъжника.
С
молба – заявление от 06.06.2019 год., подадена от длъжника е направено искане
за вдигане на запорите и възражение за недължимост на посочените в поканата за
доброволно изпълнение такси и разноски по изпълнението, обосновано с твърдения
за това, че не е дал повод за образуване на делото, представяйки доказателства,
че до 07.03.2019 год. е изплащал дължимата издръжка, получавана от
взискателката, след което внасяните от него суми, депозирани в
куриерска фирма „Еконт“, останали получени. В подкрепа на изложените в молбата твърдения са представени 4 бр. писма от „Еконт
Експрес“ ООД – гр.Русе, от съдържанието на които се установява, че на
23.03.2019 год., на 20.04.2019 год., на 26.04.2019 год. и на 09.05.2019 год. от
длъжника са били изпратени парични преводи на стойност от по 130 лева, 130
лева, 210 лева и 215 лева, със съдържание „издръжка“, адресирани до
взискателката, от страна на която към 22.05.2019 год., четирите записа не били
получени. В писмата е посочено още, че от взискателката били изпратени
известявания по имейл за покана за получаване на преводите. Представено е
извлечение за получени от взискателката записи в размери от по 130 лева,
изплатени преди периода, в който са изпратени посочените по-горе четири записа,
а именно - на 23.01.2019 год., на 31.01.2019 год. и на 07.03.2019 год.
С
уточняващо заявление от 14.06.2019 год., подадено от пълномощника на
всикателката е направено оспорване на заявеното от длъжника твърдение за
изпращане на записите и причините, поради които същите не са получени, свеждащи
се до това, че посочените в писмата на куриерската служба имейли, с които е
потвърдено известяването за записите, са й неизвестни. С молбата е представено
уведомление, в което е посочен номера на
банковата й сметка.
С
молба от 10.06.2019 год., подадена от длъжника е представена вносна
бележка за сума от 790 лева, приведена по
сметка на съдебния изпълнител, разпределена с протокол от 17.06.2019 год.
С
протоколи от 01.07.2019 год. и от 01.08.2019 год. са разпределени постъпили по
изпълнението от запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, суми в размер
по на 152 лева.
С
молба вх.№ 37855 от 02.07.2019 год., подадена от длъжника е направено възражение
за недължимост на възложените му разноски по изпълнението, обосновано с
твърдения за това, че не е дал повод за образуване на делото. Изложени са
доводи и за това, че допуснатите от съдебния изпълнител обезпечения са явно
несъразмерни с размера на претендираното от взискателката задължение, поради
което е направено искане на основание чл.442 а, ал.2 от ГПК да бъдат вдигнати
наложените обезпечения. Заявено е и оспорване на искането на пълномощника на
взискателя с приведената от него сума от общо 820 лева да се погасяват
задълженията по реда - разноски, лихви и
главница и вместо това сумата да послужи само за покриване на главницата,
обосновано с твърдения за недължимост на лихви и разноски, включително и
възнаграждение за адвокат. С молбата е представена вносна бележка за сума от 30
лева, приведена по сметка на съдебния изпълнител.
С
разпореждането, предмет на обжалване в настоящото производство, съдебният
изпълнител е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното дело, за
вдигане на наложените обезпечения, за освобождаването на длъжника от посочените
в ПДИ такси и разноски, за това сумата от 820 лева да бъде отчислена само от
главницата и за намаляване на адвокатското възнаграждение.
Разпореждането
е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 20.08.2019 год., а подадената от
него жалба е приета от съдебния изпълнител на 26.08.2019 год., от което следва
извода, че е постъпила в едноседмичния срок, съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, от
надлежна страна – длъжник по изпълнението и против подлежащ на обжалване акт –
разноски по изпълнението – чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което се явява
допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в изрично посочени хипотези на т. 1, 2 и 3 от същия законов
текст, в които разглежданият казус не
попада. Като неоснователно съдът намира заявеното от длъжника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, определено от съдебния изпълнител
на 500 лева, предвид обстоятелството, че същият е в предвидения минимум,
съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определен като сбор от възнагражденията по чл.7, ал.2, т.1, вр.
чл.10, т.2, предл. последно, вр. чл.69, ал.1, т.7 от ГПК – от 300 лева – за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес до
1 000 лева и по чл.10, т.1 – от 200
лева – за образуване на изпълнително дело. Неоснователността на искането за
определянето на възнаграждението за адвокат под посочения размер се обуславя и
от нормите на чл.1 от Наредбата и на чл.36, ал.2 от ЗА, съгласно които възнаграждението
не може да бъде по-ниско от предвидения в Наредбата размер. Като необосновано
съдът намира извършеното от длъжника позоваване на нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, отчитайки в тази насока липсата на убедителни доказателства, установяващи
твърдението му, че не е станал повод за образуване на изпълнителното дело.
Обстоятелството, че делото е образувано с молба, подадена на 14.05.2019 год.,
т.е преди изтичане на срока – 10.06.2019 год., договорен между страните в
постигнатото помежду им споразумение, обективирано в изпълнителния лист, издаден
въз основа на определението, с което споразумението е одобрено, съдът намира за
ирелевантно, доколкото посоченият срок определя падежа само на закъснелите
вноски и разликата в издръжката до този момент, но не и падежа на
вноските на увеличения размер на месечната издръжка, платима до 10 – то число
всеки месец, считано от 01.01.2019 год.
Представените от длъжника 4 бр. писма, изходящи от „Еконт Експрес“ ООД – гр.Р*
не установяват по безспорен и категоричен начин твърдението му, че сумите по четирите записа общо в размер на 685
лева са били предназначени за погасяване на задължението за издръжка за периода, предшестващ подаването
на молбата от 14.05.2019 год. за образуване на изпълнителното дело, възлизащо в размер общо на 750 лева /5 месеца
х 150 лева/. От друга страна, посочените доказателства не сдържат и
необходимите реквизити, определящи ги като такива по смисъла на чл.433, ал.1, т.1
от ГПК, от които да се установи, че сумата е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство, доказателства в каквато насока
не са представени и след подадено от взискателя уточняващо заявление, съдържащо
насрещни твърдения за това, че не е бил уведомен по надлежния ред за четирите
записа, за изпращането на които не е
представена разписка, удостоверяваща
привеждането на сумите.
С оглед на изложените
по-горе обстоятелства съдът намира, че не са налице основанията за
освобождаване на длъжника от задължението за такси и разноски по производството,
съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, както и за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение, претендирано от взискателя и определено от съдебния изпълнител
на 500 лева, съгласно предвидения в Наредбата минимум. Дължимостта на
разноските по изпълнението с оглед изложените по-горе съображения, обуславя
неоснователност на искането на длъжника внесената от него сума по сметка на
съдебния изпълнител в общ размер на 820 лева да бъде отнесена за погасяване
само на главницата, предвид разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД.
Като
процесуално допустима съдът намира и жалбата против отказа на съдебния
изпълнител да вдигне наложените обезпечения поради свърхобезпеченост, съгласно
чл.442 а от ГПК, по следните съображения: Със ЗИДГПК /ДВ, бр.86 от 27.10.2017
год./ е нормативно въведено с новоприетата разпоредба на чл.442 а от ГПК изрично
изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите
изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на
принудителното изпълнение с това изискване води до неговата
незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл.441, ал.2 от ГПК. С
оглед на това е предвидена защита на длъжника срещу процесуално
незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност, включително и
възможността по чл.441, ал.2 от ГПК. Действително, посредством посоченото изменение и допълнение на ГПК не е
приета изрична разпоредба, която да предвижда възможност за длъжника да обжалва
отказа на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки по
направено от него възражение, но следва да бъде отчетено и това, че на длъжника не може да бъде
отречено правото да обжалва не само
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, но и върху
имущество, съставляващо свръхобезпечение, в хипотезата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, отчитайки и реципрочното в тази насока право на взискателя да обжалва
отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие. Право
на длъжника е да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или
да приключи принудителното изпълнение, насочено към имущество, стойността на което се явява несъразмерна на
дълга.
Разгледана
по същество, жалбата в посочената част се явява частично основателна, по
следните съображения: Видно от справка актуално състояние на всички трудови
договори е, че считано от 02.10.2013 год. длъжникът е в трудовоправни отношения
с „Телком“ ООД – гр.София, с основно месечно възнаграждение в размер на 628.30
лева, върху което е наложен запор и в изпълнение на който от страна на
работодателя са привеждани по сметка на съдебния изпълнител суми от по 152 лева
– месечно. Наред със запора върху трудовото възнаграждение, съдебният
изпълнител е наложил и запор върху притежаван
от длъжника автомобил, а така също и възбрана върху земеделска земя с площ от
19.742 д- ка, закупена от длъжника за сума от 10 000 лева, видно от НА №
1871 / 2019 год. и върху гараж, находящ се в гр.Хасково. Съдът намира, че с
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и на възбрана
върху земеделския имот в достатъчна степен са гарантирани правата на взискателя,
отчитайки постоянната трудова заетост на длъжника, размерът на получаваното от
него трудово възнаграждение, от което ежемесечно се привеждат суми от страна на
работодателя по сметка на съдебния изпълнител и процесуалното поведение на
длъжника, от страна на който доброволно, макар и частично е погасявано
задължението за издръжка, както преди, така и след образуване на изпълнителното
дело. Следва да бъде отчетена и липсата
на задължения от страна на длъжника към трети лица.
С оглед на изложеното, съдът намира, че отказа
на съдебния изпълнел да вдигне запора върху МПС и възбраната върху гаража,
собственост на длъжника се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
Жалбата в останалата част, с която се иска отмяна на отказа за вдигане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника и на възбрана върху земеделския
имот, следва да се остави без уважение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
действията на Частен съдебен изпълнител Захари Запрянов, рег. № 875, извършени
по изпълнително дело № 20198750400308 и обективирани в разпореждане с изх. №
44904 от 12.08.2019 год., в
частта на отказа да вдигне следните наложени обезпечения, а именно - запор
върху автомобил марка „*“, с рег. № Х **ВН и възбрана върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.711.211.4.2, с адрес –
гр.Х*, ул.“У*“ № *, с предназначение „гараж“, поради свръхобезпеченост,
съгласно чл.422 а от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от
адвокат Кристиян Рангелов – пълномощник на Ж.И.Ж., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, офис 303 против действията на Частен съдебен изпълнител Захари
Запрянов, рег. № 875, извършени по изпълнително дело № 20198750400308 и
обективирани в разпореждане с изх. № 44904 от 12.08.2019 год., в частта на отказа за прекратяване
на изпълнителното дело, за вдигане на наложените обезпечения – запор върху
трудово възнаграждение и възбрана върху поземлен имот № 778006 по плана за
земеразделяне на с.С*, Община М* б*, Хасковска област с площ от 19.742 д-ка, за
освобождаването на длъжника от посочените в ПДИ такси и разноски, за
отчисляване на сумата от 820 лева само
от главницата и за намаляване на адвокатското възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: