№ 79
гр. Б., 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ В. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора С. Й. А.
като разгледа докладваното от Петър Пандев Частно наказателно дело №
20241200200064 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.32, ал.1, във връзка с чл.16,
ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и е
образувано въз основа на постъпило в ОС-Б. искане за признаване и
изпълнение на решение на несъдебен орган на ФРГ, с което на засегнатото
лице М. Г. Г., с последен известен адрес: 2760, гр.Р., ул. “И.“, №6, ет.1, ап.2,
Област – Б., е наложена финансова санкция – глоба, в размер на 283,50 евро.
В съдебно заседание явяващият се прокурор застъпват становище, че
поради несъвпадения на индивидуализиращ признак – дата на раждане,
пребиваване на лицето на посочената в удостоверението дата във ФРГ и др.
искането следва да бъде отхвърлено.
Засегнатото лице и представляващият го защитник също намират
искането за неоснователно, като заявяват, че извършителят на нарушението в
изпращащата държава е друг. В тази насока се позовават на разминавания в
имена, дата на раждане, на информация от справка за задгранични пътувания
и др. Същевременно М. Г. Г. заявява, че е получил по пощата документи от
ФРГ, свързани с производството по налагане на санкция, предмет на
процесното удостоверение, но в предвидения за това срок не се е възползвал
от правото си да направи съответни възражения.
По делото са събрани допълнително писмени доказателства.
1
Съдът, като взе предвид посочените от страните доводи, въз основа на
доказателствата по делото и ЗПИИАКОРНФС, приема следното:
Засегнатото лице е български гражданин, роден на *** г.
Същото, на 21.10.2022 г., в 13.23 ч., в района на Salzgitter, междуградски
път В248, кръстовището при У., посока С., пункт на засичане 1, ФРГ, като
водач на МПС с рег.№ ***, е превишило допустимата максимална скорост с
товарен камион извън населените места с 32 км/ч., като при допустима
скорост от 50 км/ч. се движел с 82 км/ч (след приспаднат толеранс). По този
начин Г. е осъществил административно нарушение, което се санкционира по
реда на §§ 41, ал.1, в съчетание с приложение 2, 49 StVO (Наредба за
движението по пътищата); §24, 25 StVG (Закон за движението по пътищата);
11.1.7 BKat(Каталог за глобите); §4, ал.1 BKatV(Наредба за каталога за
глобите) на ФРГ.
С решение №32.4/*********, постановено на 09.01.2023 г., влязло в сила
на 07.02.2023 г. на несъдебен орган в решаващата държава въз основа на
действия, които съгласно нейния национален закон се преследват като
правонарушения, на М. Г. Г. е наложена финансова санкция от 283,50 евро.
Изрично е посочено в решението, че лицето е имало възможността да отнесе
въпроса и до съд по наказателни дела. Заедно с това същото е уведомено, че
съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез
упълномощен представител има право да обжалва решението, както и
сроковете за обжалване.
Видно от справка за задгранични пътувания от 01.02.2024 г. е, че М. Г. Г.,
с ЕГН – **********, е влязъл в РБългария на 16.10.2022 г., в 17.36 ч. през
ГКПП К. ш. и е излязъл на 22.10.2022 г. в 03.39 ч. през ГКПП Аерогара
София.
В периода 01.08.2022 г. – 15.04.2023 г. засегнатото лице е било в трудови
правоотношение с „М. Л. Л.“ ЕООД – гр.Б. В този период същият е
управлявал и товарен автомобил с рег.№ ***.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира
искането за основателно.
Описаното деяние представлява административно нарушение и по
българското законодателство, но двойната наказуемост не се и изисква , тъй
като се касае до деяние по чл. 30, ал.2 т.1 от ЗПИИАКОРНФС.
Видно от приложеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение
№2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно
признаване на финансови санкции цитираното решение е влязло в законна
сила. М. Г. Г. е бил надлежно уведомен за възможността лично или чрез
пълномощник да оспори действието, както и времето за обжалване.
Представеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение
№2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е преведено на български език, пълно е,
отговаря на изискванията на закона и съдържа всички необходими реквизити
2
и данни по образец, съгласно Приложение № 2 от ЗПИИАКОРНФС.
Б.ският окръжен съд намира, че е компетентен да признае решенията за
налагане на финансова санкция, издадени в друга държава-членка на
Европейския съюз – ФРГ, по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.31, ал.1 от закона, тъй
като се явява окръжен съд по обичайното пребиваване на засегнатото лице.
Решението на несъдебния орган на ФРГ следва да бъде признато, тъй
като се отнася за деяние, което съставлява нарушения и по българското
законодателство, независимо от елементите на състава му по
законодателството на издаващата държава. Лицето, срещу което е
постановено същото решение, има местоживеене и обичайно пребиваване в
страната ни.
Прегледът на доказателствата сочи, че срещу осъденото лице липсват
данни за същото деяние в България или друга държава, различна от
издаващата, да е постановено или приведено в изпълнение решение за
налагане на тази финансова санкция (чл.35, т.2 от цитирания закон). Освен
това няма доказателства, че българският гражданин М. Г. Г. е с имунитет или
привилегия, които по българското законодателство правят решението на
несъдебен орган от ФРГ недопустимо за изпълнение, както и не се отнасят до
лице, което поради възрастта си е наказателно неотговорно съгласно
българските закони (чл.35, т.4 и т.8 от закона). Решението не се отнася за
деяние, подсъдно на български съд /аргумент от чл.2 НК/, поради което не
следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по българското
законодателство.
Решаващият съд намира, че не са налице и останалите отрицателни
предпоставки за признаване и изпълнение на решението на изпращащата
държава, визирани в чл.35 ЗПИИАКОРНФС – касае се за финансова санкция
- глоби, наложени с актове на несъдебен орган за извършени нарушения. От
съдържанието на удостоверението е видно, че производството е протекло без
участието на засегнатото лице, но същият е бил уведомен надлежно за
провеждането му, както за правото си да обжалва решението и за сроковете на
обжалване, поради което не са налице предпоставките на чл.35, т.9 и т.10,
б.”а” от Закона за отказ да се признае и изпълни решението на несъдебния
орган на ФРГ. Към настоящия момент се дължи сумата от 283,50 евро.
Фиксираният курс на 1 евро (към 24.12.2019 г.) е 1,95583 лева или
равностойността на горната сума е 554,48 лв.
С оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав счита, че са
налице всички законово изискуеми предпоставки за признаване и изпълнение
на решението за налагане на финансова санкция на засегнатото лице.
Съдебният състав намира за неоснователни възраженията на защитата
относно това, че санкционираното лице не следва да бъде М. Г.. В тази насока
се навеждат доводи за това, че според информацията в справката за
задгранични пътувания, на 21.10.2022 г. засегнатото лице се е намирало на
територията на РБългария, поради което било невъзможно да извърши
нарушението на правилата за движение, описани в процесното
3
удостоверение, във ФРГ. Освен това в последния документ нарушителят бил
отбелязан с две имена – М. Г., а не с три или с лично и фамилно име - М. Г..
Не било налице съвпадение и досежно датата на раждане на лицето, тъй като
по лична карта и в част от документите, приложени към делото, рождената
дата на Г. била *** г., а не тази, изписана в удостоверението – 12.11.1975 г.
ОС намира, че посочените от защитата обстоятелства не съставляват
основания по чл.19 от ЗПИИАКОРНФС за непризнаване и недопускане за
изпълнение на решението на чуждата държава за налагане на финансова
санкция. Както бе отбелязано и по-горе, засегнатото лице е имало възможност
да направи тези възражения пред несъдебния орган на ФРГ в хода на
развилото се пред последния производство, след получаване на книжата във
връзка с разглеждания случай. М. Г. не се е възползвал и от правото си лично
или чрез упълномощен представител да обжалва решението в определените за
това срокове или да отнесе въпроса до съд по наказателни дела съгласно
законодателството на решаващата държава. Ето защо ОС намира, че предвид
характера на настоящото производство, страната не може да се позовава на
факти, които е следвало да заяви своевременно пред държавата, издала
решението за налагане на финансовата санкция. Доколкото процесното
удостоверение по чл.4 от Рамково решение №2005/214/ПВР на Съвета е било
издадено въз основа на влязло с сила решение на страна-член на ЕС и са
налице и останалите предпоставки на специалния закон, то същото следва да
бъде признато и допуснато за изпълнение, респ.възраженията на защитата
следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.
Водим от горното и на основание чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.7, т.3,
чл.36, във връзка с чл.22, ал.1, чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИАКОРНФС,
Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение №32.4/*********, постановено на 09.01.2023 г.,
влязло в сила на 07.02.2023 г., на несъдебен орган на ФРГ, с което на
засегнатото лице М. Г. Г., роден на *** г., с последен известен адрес: 2760,
гр.Р., ул. “И.“, №6, ет.1, ап.2, Област – Б., с ЕГН – **********, е наложена
финансова санкция – глоба, в размер общо на 283,50 евро, за извършено
нарушение, състоящо се в това, че на 21.10.2022 г., в 13.23 ч., в района на
Salzgitter, междуградски път В248, кръстовището при У., посока С., пункт на
засичане 1, ФРГ, като водач на МПС с рег.№ ***, е превишил допустимата
максимална скорост с товарен камион извън населените места с 32 км/ч. - при
допустима скорост от 50 км/ч. се движел с 82 км/ч (след приспаднат
толеранс), като левовата равностойност на санкцията възлиза на 554,48
(петстотин петдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки) лв.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати НЕЗАБАВНО на ТД
4
“НАП”-Б. за изпълнение.
НЕЗАБАВНО да се уведоми компетентния орган на издаващата държава-
ФРГ за постановеното решение, като копие от същото се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок,
считано от днес за всяка от страните по делото, пред Апелативен съд-
гр.София, като обжалването не спира неговото изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5