Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 22.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина А., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
5132 по описа за 2020година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен от З. „Л.и.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
срещу П.И.И.,
ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.
чл. 274, ал.1, т.1 пр. последно КЗ /отм./ за приемане за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника в размер на сумата от 310,35лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност” № 22115000866394 със срок на валидност 23.03.2015г. до
22.03.2015г. и 10лева разноски по образуваната ликвидационна преписка №
0000-5108-16-5-00163, за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Пежо
207”, с рег. № В 5768 НВ, вследствие на виновно причинено от ответницата пътно-
транспортно произшествие на 03.07.2015г. около 12,30ч. в гр. Варна, ул. Генерал
Столипин № 53 при управление на лек автомобил „БМВ”,
рег. № В 0763 ВА, като ответницата се е виновно отклонила от проверка за
алкохол напускайки местопроизшествието, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда– 25.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед № 9692/27.12.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 19311/2019г. на
ВРС.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 03.07.2015г. около 12,30ч.
в гр. Варна, ул. Генерал Столипин № 53, ответницата
при управление на л.а БМВ с рег. № В 0763 ВА предизвиква ПТП с л.а Пежо 307 с
рег. № В 5768 НВ. За настъпилото ПТП е бил съставен протокол №
1456685/03.07.2015г. от органите на ОДП Варна. След настъпването на ПТП се
сочи, че ответницата е напуснала местопроизшествието, с което виновно се е
отклонила от проверка за алкохол. В резултат на ПТП на л.а Пежо 307 с рег. № В
5768 НВ са били причинени имуществени вреди. Увреденият автомобил е бил
застрахован имуществено от ЗАД Виктория, чийто правоприемник е Дженерали застраховане АД. Застрахователят е бил уведомен и
е образувал щета № 0310-040-481-15-07774, по която е определил и изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 364,86лева. Автомобилът на ответницата
е бил застрахован по полица Гражданска отговорност от ищцовото дружество. След
изплащане на застрахователното обезщетение, ЗАД Виктория е предявило претенция
към ищеца за възстановяване на изплатеното обезщетение в размер на 379,86лева,
включващо 15лева ликвидационни разноски и 364,86лева обезщетение. С писмо от
08.03.2016г. ищецът е уведомил Дженерали застраховане
АД, че признава и възстановява по щетата сумата от 300,35лева. Наред с така
признатото и изплатено обезщетение, претендира се и сумата от 10лева
ликвидационни разноски. Искането е за уважаването на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки становището на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното към
настоящото дело ч.гр.д. № 19311/2019г. по описа на ВРС се установява, че в
полза на ищеца против ответника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за сумата предмет на настоящата искова претенция. Издадената заповед
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ето защо, исковото
производство се явява валидно учредено.
Фактическият състав
на така предявения иск е очертан от нормата на чл. 274, ал.1, т.1 КЗ. За да
бъде уважен и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест
по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, наличие на валидно застрахователно правоотношение по отношение на
увреждащия автомобила по повод договор за застраховка „Гражданска отговорност”;
че в този период е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят
носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото
застрахователно събитие на увреденият автомобил са причинени имуществени вреди,
съответно техния вид и размер; че ищецът е заплатил застрахователното
обезщетение на увредения; че ответникът виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотично вещество или негов аналог напускайки местопроизшествието. В
тежест на ответната страна е да докаже възраженията си изключващи
отговорността.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 03.07.2015г. е
настъпило ПТП между л.а Пежо 207 с рег. № В 57 68 НВ, управлявано от К.И.А. и
л.а. БМВ с рег. № В 0763 ВА, управляван от ответницата П.И.. За произшествието
е бил изготвен протокол за ПТП № 1456685/03.07.2015г. от служители на сектор ПП
при ОДМВР Варна. Произшествието е настъпило на ул. Ген. Столипин
№ 53 и е обслужено в 12,50ч. от органите на МВР по сигнал на водача К.А., че
другият участник в ПТП е напуснал произшествието. Документирано е като
увреждане по автомобила й лека деформация на преден капак. На същата дата на П.И.
е бил съставен АУАН № 209677, за това че на 03.07.2015г. в 12,50ч на ул. Ген. Столипин пред дом № 53 при извършване маневра на заден ход
с л.а. БМВ с рег. № В 0763 ВА не наблюдава непрекъснато пътя зад МПС и блъска
изчакващия го да паркира л.а Пежо с рег. № В 5768 НВ, причинявайки му вреди.
Водачът не изпълнява задълженията си като участник в ПТП и напуска ПТП. АУАН е
подписан от ответницата. В докладна записка служителите посетили ПТП посочват,
че при пристигането си на място около 13ч. са установили само водача на
увредения автомобил, а другият участник е бил паркирал по надолу по улицата и
напуснал ПТП. След около час, водачът бил установен и му е съставен АУАН. С НП
№ 15-0819-004344/27.10.2015г. на ответницата е било наложено адм. наказание за допуснати три нарушения на ЗДвП- по чл.
40, ал.1 ЗДвП- движи се на заден ход, без да се убеди, че няма опасност за
другите участници в движението и допуска ПТП, по чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП- не
спира и не установяване последиците от ПТП и по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП- не носи
контролен талон от СУМПС.
По повод ПТП
собственикът на увредения автомобил на 07.07.2015г. е
уведомил застрахователя си по застраховка „Каско“ ЗАД
Виктория АД, с правоприемник „Дженерали застраховане“
АД. Определил е и изплатил застрахователно обезщетение за уврежданията в размер
на 367,86лева, след което е отправил регресна
претенция към ищеца. Последният се явява застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ полица №
22115000866394/23.3.2015г. валидна от 23.03.2015г. до 22.03.2016г. Следователно
застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на задължителната
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. По повод регресната претенция към ищеца на застрахователя по
имуществената застраховка Каско, същият е образувал
щета № 0000-5108-16-5-00163/1 03100404811507774 и е определил обезщетение в
размер на 300,35лева и 10лева ликвидационни разходи. Това си задължение
застрахователят е погасил чрез прихващане с писмо от 08.3.2016г. до Дженерали застраховане АД.
За установяване обстоятелства
по настъпване на ПТП по делото бяха ангажирани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля К.А.. Свидетелката разказва, че ПТП се е случило по
обяд. Тя се движила с автомобила си Пежо
откъм ул. Ген. Колев в посока ул. Цар Асен. Имало кола, която се
опитвала да паркира и свидетелката спряла, за да я изчака. Малко след това,
водачът дал на заден ход и ударил в предната част автомобилът на свидетелката.
Другият автомобил бил управляван от момиче, което след като слязло от колата,
казало, че нищо й няма на колата на свидетелката, паркирала и си тръгнала.
Казала, че закъснява за нещо, нямала време и ако искала свидетелката да вика
полиция. Свидетелката видяла, че по нейната кола имало следи от боята на колата
на момичето и се обадила на тел. 112. Пристигнали полицаите и изчакали на място
да се появи момичето. След около два часа, момичето се появило, полицаите
установили кой е виновният и написали протокол, след което си тръгнали.
Безспорно от ангажираните по делото писмени доказателства се установява
противоправно поведение на ответницата при ПТП, доколкото същата е нарушила чл.
40 ЗДвП, а именно преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението и чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП- водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. Вината се предполага.
При така установените
безспорно факти, следва да се даде отговор на въпроса дали напускайки
произшествието, ответницата се е виновно отклонила от проверка за алкохол,
който положителен извод би обосновал възникване на регресното
вземане на ищеца спрямо нея, съобразно чл. 274, ал.1 КЗ.
По този въпрос съдът съобрази трайно
установената практика на ВКС /пр. решение № 16/ 02.02.2011г.
по т.д. № 374/2010г. на ВКС, II ТО, решение № 183/ 22.11.2010г. по т.д. № 30/
2010г. на ВКС, II ТО, решение № 113/ 11.01.2012г. по т.д. № 741/ 2010г. на ВКС,
I ТО, т.д. № 1147/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др./, с която е дадено правно
разрешение, че само фактът на напускане на ПТП не може да се квалифицира като
виновно поведение за отклонение от проверка за алкохол и само при наличие на
данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в
ПТП, от която той виновно се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице
основанието по чл.274, ал.1, т.1, предл. посл. КЗ /отм./ за регресна
отговорност на застрахования. Съвкупният анализ на ангажираните по делото
доказателства не биха могли да обосноват категорично извод, че с безспорно установеното
си по делото поведение по напускане на произшествието, ответницата се е и виновно
отклонила от проверка за алкохол. В случая, няма каквито и да е данни в
представените документи по адм. преписка по повод
издаване на НП, посетилите произшествието служители на Пътна полиция да са
предприемали действия по тестване водачите на МПС за алкохол. В протокола за
ПТП е удостоверено, че водачът на увреденото МПС не е бил тестван за алкохол.
Ответницата е пристигнала сама на място на ПТП, макар и час по- късно,
съобразно докладната записка на полицейските служители, когато й е бил връчен
АУАН, но и в него няма данни, които да се квалифицират като виновно отклоняване
от проверка на алкохол. Такива не се установяват и от показанията на св. А.. Изложеното
обосновава извод, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на
ответницата по см. на чл. 274, ал.1, т.1, пр.последно КЗ /отм/.
Ето защо, предявеният
иск следва да се отхвърли.
При този изход на
спора, ответникът има право на разноски, но няма доказателства за реализиране
на такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на З. „Л.и.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
срещу П.И.И.,
ЕГН ********** *** иск за приемане за установено в отношенията между страните,
че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в размер на сумата от 310,35лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” №
22115000866394 със срок на валидност 23.03.2015г. до 22.03.2015г. и 10лева
разноски по образуваната ликвидационна преписка № 0000-5108-16-5-00163, за
нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Пежо 207”, с рег. № В 5768 НВ,
вследствие на виновно причинено от ответницата пътно- транспортно произшествие
на 03.07.2015г. около 12,30ч. в гр. Варна, ул. Генерал Столипин
№ 53 при управление на лек автомобил „БМВ”, рег. № В 0763 ВА, като ответницата
се е виновно отклонила от проверка за алкохол напускайки местопроизшествието,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда–
25.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед № 9692/27.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д.№ 19311/2019г. на ВРС., поправена с разпореждане №
267180/16.10.2020г., на правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.
чл. 274, ал.1, т.1 пр. последно КЗ /отм./.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: