Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
Гр. Разград, 23 юни 2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публично заседание на седми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ИВА РАНГЕЛОВА
разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело № 61 по
описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП против Решение № 39/15.03.2022
г., постановено по АНД № 756 /2021 г. по
описа на Разградския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление (НП)
№ 606122-F526713 от 15.10.2021 г. на Заместник-директора на ТД на НАП - Варна,
с което на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) на
„Синергон“ ООД (в несъстоятелност), гр. Разград е наложена имуществена санкция
в размер на 3 116,21 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от същия закон.
Недоволен от решението е останал наказващият орган. В жалбата си сочи, че
това решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и
норми и в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени,
ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба не се явява в съдебно заседание и не ангажира
съда със становище по нея.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна, като изцяло възприема
мотивите на въззивния съд и предлага да се остави в сила оспореното решение
като правилно и законосъобразно.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна
по следните фактически и правни изводи:
В хода на въззивното производство са събрани достатъчно доказателства,
които установяват всички относими към спора факти и обстоятелства. Те сочат, че
на 21.08.2019 г. с писмо изх. № 92002-17/19.08.2019 г. от Агенция по
вписванията са били предоставени списъци на ЮЛ, сред които и „Синергон“ ООД, които
не са изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Извършена е проверка, при която е установено,
че дружеството е осъществявало стопанска дейност, видно от подадената ГДД по
ЗКПО, с която е деклариран приход от продажби в размер над 3 000 000 лв.
Въпреки това обаче, в срока до 01.07.2019 г. то не е изпълнило задължението си
по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч да публикува годишния си финансов отчет за 2018
г. като подаде заявление за вписване и представяне на отчета за обявяване в
Агенцията по вписванията - Търговски регистър. При тези данни приходните органи
приели, че с противоправното си бездействие „Синергон“ ООД е извършило
нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗСч и срещу него е съставен АУАН № F526713/18.11.2019 г. Актът е съставен в отсъствието на нарушителя по реда
и при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН след отправена писмена покана, връчена
на 18.09.2019 г. от пощенска служба „М и
БМ Експрес“ на адреса на управление на дружеството на лицето Й. Й., без да е
посочено, че той е негов служител и съответно каква длъжност заема. След
съставяне на АУАН е изпратена покана до дружеството с указания, че следва негов
представител да се яви в сградата на ТД на НАП, офис Разград за връчване на
този АУАН. Тя е изпратена чрез пощенска служба „М и БМ Експрес“ на адреса на
управление на дружеството и е получена на 19.11.2019 г. отново от лицето Й. Й.,
без да е посочено, че той е негов служител и съответно каква длъжност заема. В
указания срок не се е явил представител на ЮЛ за да получи екземпляр от
съставения срещу него АУАН. На 20.12.2019 г. и на 07.01.2020 г. служители на ТД
на НАП - Варна посетили адреса на управление на дружеството, но не открили
управителя му А. Х. или друг негов представител. При тези данни с резолюция на
актосъставителя на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН производството е спряно, тъй
като след щателно издирване нарушителят не можел да бъде открит. АУАН бил
връчен по надлежния ред на В. И. Г. - синдик на „Синергон“ ООД (в
несъстоятелност) на 30.09.2021 г. Наказващият орган е възприел изцяло
констатациите в АУАН и при идентично фактическо описание и правна квалификация
на деянието на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч с процесното НП №
606122-F526713/15.10.2021 г. е наложил имуществена санкция в размер на 3116, 21
лв. С решението си районният съд е отменил НП, като в мотивите си е приел, че
то е издадено след като е изтекъл регламентираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен
срок. Изложените от него съображения напълно се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН когато нарушителят е
известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В ЗАНН няма разпоредби, които да
уреждат правилата за връчване на покани, съобщения и др. книжа на ЮЛ. С оглед
на това приложима е разпоредбата на чл. 180, ал. 5 от НПК във вр. с
препращащата норма на чл. 84 ЗАНН. Тя сочи, че на учреждение или юридическо
лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема
книжата. В случая както поканата за съставяне на АУАН, така и поканата за
връчване на АУАН са получени от лицето Й. Й., за когото липсват данни, че е
представител на дружеството или негов работник/служител, натоварен да приема
книжата. С оглед на това правилно и обосновано е прието от въззивния съд, че те
са нередовно връчени. По делото липсват доказателства, че преди съставянето на
АУАН е търсен нарушителят, но не е намерен. Следователно не са били изпълнени
законовите условия по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за да е допустимо да се състави
АУАН в отсъствие на нарушителя.
Също така следва да се отбележи, че в ЗАНН е предвиден специален ред за
предявяване и връчване на акт, съставен в отсъствие на нарушителя. В чл. 43,
ал. 4 ЗАНН е посочено, че в тези случаи той се изпраща на съответната служба на
МВР, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на
нарушителя за предявяване и подписване. Тази процедура не е изпълнена.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН когато
нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се
отбелязва в акта и производството се спира. В закона няма легална дефиниция на
понятието „щателно издирване“. Както в съдебната практика, така и в доктрината
трайно и непротиворечиво се приема, че това е издирвателна дейност, съставена от
целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към
установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от
закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява в
продължителен период от време, като издирвателните мероприятия не трябва да се
ограничават до определен часови интервал и до един и същи адрес, след като
лицето не бива откривано там и с издирването следва да бъдат ангажирани органи,
имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с
положителност са общинските администрации и органите на МВР. Едва при условие,
че описаната дейност в течение на разумен период от време не доведе до
откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН основание
за спиране на производството. В случая
не са предприети необходимите и възможни действия, за да се приеме, че е
извършено щателно издирване на нарушителя. Следва да се отбележи, че санкционираното
лице в случая е юридическо лице. По своята природа ЮЛ са правна фикция, те не
съществуват материално в обективната действителност, а само в правната и законът
е предвидил, че те винаги се представляват от физически лица, които притежават активна
и пасивна представителна власт, въз основа на която да осъществяват тяхното
представителство пред останалите правни субекти. С оглед на това в случая е следвало да се
предприемат действия за издирване на физическите лица, определени да
представляват дружеството. Такива действия не са извършени.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения настоящата
инстанция намира, че не са били налице основанията по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН за
спиране на производството, поради което правилно и обосновано е прието от
въззивния съд, че процесното НП е издадено след изтичане на предвидения в чл.
34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок. С изтичането на този давностен срок е била погасена
възможността да се търси и реализира административната
отговорност на уличеното лице.
Обжалваното решение на Разградски районен съд е валидно, допустимо и правилно,
поради което следва да се остави в сила.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39/15.03.2022 г., постановено по АНД № 756 /2021 г. по описа на Разградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/