РЕШЕНИЕ
№ ………./……………..2016 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание, проведено на 25.02.2016 г.
, в
състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА Х.А
При участието на
секретар- протоколист В.П.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1933 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А.М.П.
с ЕГН **********,***, Д.М.Д. ЕГН
**********,***,Л.Д.А. с ЕГН **********,*** , П.Д.А. ЕГН **********,***
455 и Д.А.Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, представлявани от адв. К.П.К. с Адрес за призоваване и
връчване на съдебни книжа: гр. Варна, ул. „Христо Самсаров" №13, ет.1,
офис 1, тел: 0878 512 919 и адв. К. И. К. с адрес за призоваване е
връчване на съдебни книжа гр. Варна, бул. Владислав Варненчик" № 79 тел:
0888 915 296 против „НАЦИОНАЛНА
СПОРТНА БАЗА"ЕАД гр. София, бул. „Евлоги Георгиев" № 38 , представляван
от П. Ц. М., чрез пр. представител юрисконсулт Е. Д. Я., осъдителен иск с
правно основание чл. 108 от ЗС и цена на иска 114 411.30 лева, за
ревандикация на следния недвижим имот – реална част с площ от 4089 кв.м. от
имот с идентификатор 10135.2573.1067 от КК на КР гр.Варна, целия с площ от
56 867 кв.м., находящ се в гр.Варна, кв. Виница, местност „Кокодива“, при
съседи на целия поземлен имот, поземлени имоти с №№ 10135.2573, 10135.2573.50; 10135.2573.60; 10135.2573.61;
10135.2573.62; 10135.2573.63; 10135.2573.49; 10135.2573.359; 10135.2573.338§
10135.2573.339; 10135.2573.42; 10135.2573.39; 10135.2573.38; 10135.2573.26;
10135.2573.22; 10135.2573.16; 10135.2573.275 и при граници на претендираната
реална част поземлени имоти с №№ 10135.2573.273; 10135.2573.50 и останалата
част от № 10135.2573.1067 на осн. чл. 108 от ЗС, по твърдението, че ищците са придобили собствеността
възоснова на реституция по ЗЗПЗЗ и
наследяване.
В обстоятелствената
част на исковата молба, пр. представители
на ищците твърдят, че с решение № 3492/04.12.2007 г. по гр. дело № 3912/2007 г.
по описа на ВРС, XX състав, е прието за установено по отношение на ОСГ Варна и
Община Варна, че на наследниците на А. Д. Х., починал на *** г. в гр. Варна,
имат право да им бъде възстановено правото на собственост върху следния
недвижим имот: нива с площ от 7,200 дка., находяща се в местност
„Кокодива",в землището на кв. „Виница", гр. Варна, при стари граници
на имота: К. А. П., Х. Г. и Н. Д., на осн чл. 11 от ЗСПЗЗ. С решение № 1662 от
27.08.2009 г. на ОСЗ гр. Варна, раздел № II, т. 1 е възстановено правото на
собственост на наследниците на А. Д. Х. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници за нива от 4,089 дка, находяща се в строителните граници на кв.
Виница, гр. Варна, местност „Кокодива", като възстановената чест на имота
представлява част от пл. № 36 от помощния комбиниран план на
КК"Чайка", съгласно представените от Община Варна, по реда на чл. 13,
ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ скица № 850 от 25.08.2009 г. и удостоверение ЗАО
9734/26.08.2009 г. на Община Варна отдел Кадастър и регулация. Твърдят, че
възстановения имот по решение № 1662/27.08.2009 г. на ОСЗ Варна, е част от стар
поземлен имот № 36 от КГГ „Крайбрежието" от 1956 г., като към настоящия
момент същата част е идентична и попада в площта на поземлен имот №
10135.2573.44 от КК и КР на гр. Варна, р-н „Приморски".
Относно точното
определяне на местонахождението на имота ищците акцентират върху съдържанието
на удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ № ЗАО 9734/26.08.2009 г.,
което сочи, че стар имот № 36 от
КП"Крайбрежието" от 1956 г. с площ от 4937 кв.м. попада в
урбанизирана територията на кк. „Чайка". Планът е одобрен съ Заповед №
1184/08.08.1962 г. на КАБ, а останалата част от 3 374 кв.м. попада в
територията на с.о.„Ален мак". Съгласно същото удостоверението на Община
Варна и съобразно приетия план за определяне на застроените части и части,
подлежащи на възстановяване за територията на к.к. „Чайка", частта от бивш
ПИ № 36 по КП"Крайбрежието" от 1956 г., подлежащи на възстановяване
за територията на кк. „Чайка" е с площ от 4089 кв.м., попада в площадката
на „Спортпалас", като същата част е опредЕ. като застроена.
Твърди се, че в
частта от имот с идентификатор № 10135.2573.44 няма изградени курортни сгради -
почивен дом или други, а попада върху тенис кортове. Твърди се, че това е
частта, която е възстановената с решение 1662/27.08.2009 г. на ОСЗ Варна.
В исковата молба се
излага, че на 29.09.2009 г. в ОСЗ гр. Варна, ответникът е подал възражение
срещу решение № 1662/27.08.2009 г. на ОСЗ гр. Варна до Началника на ОСЗ гр.
Варна. В отговор е изпратено писмо изх. № 1209/06.10.2009 г. В исковата молба се посочва още, че на 11.11.2009
г. гл. специалист в отдел "Кадастър и регулация" при Община Варна е
съставил протокол № 22 за въвод във владение на наследниците на А. Д. Х. по
отношение на възстановената част от имота с площ от 4089 кв.м. с решение №
1662/27.08.2009 г. на ОСЗ гр. Варна.На 24.11.2009 г. АГКК гр. Варна е
издал АКТ № 227 за непълноти и грешки за
ПИ с идентификатор № 10135.2573.44 по КК и КР на гр. Варна. След уведомяването
му за изготвения акт заинтересувано лице "Национална спортна база"
ЕАД е отказало да подпише акта и депозира възражение, което станало причина за
отказ да се измени КК в обхвата на имот
с идентификатор № 10135.2573.44 по КК и КР на гр. Варна. С цел осъществяване на
процедурата по изменение на КК и КР наследниците на А. Д. Х. ищците подали
жалба в до Административен съд гр. Варна, срещу отказа обективиран в Заповед №
КД-14-03-349/23.12.2009 г. на началника на СГКК гр. Варна. С решение №
2630/2010 г. по адм. дело № 1765 по описа на 2010 г. Административен съд гр.
Варна отхвърлил жалбата поради това, че има изградено спортно-техническо
съоръжение /тенис корт/ върху терена от ПИ 10135.2573.44, в който попада
възстановеният на наследниците на А. Д. Х. имот с площ от 4089 кв.м.
Ищците твърдят,
че "Национална спортна база"
ЕАД гр.София е предявил иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ. Ищците твърдят, че към настоящия момент
въпреки възстановяването на реална част от ПИ с идентификатор № 10135.2573.44
по КК и КР на гр. Варна, с Решение № 1662/27.08.2009 г. на ОСЗ гр. Варна и
въвода им във владение с протокол № 22 от 11.11.2009 г. от Община Варна на
същия имот, ответното дружество «Национална спортна база" ЕАД неправомерно
владее процесната реална част с площ от 4089 кв.м. от възстановения на ищците
имот. Считат, че тази част надвишава опредЕ.та по Акт за частна държавна
собственост№ 1153 от 01.06.1998 г. с площ от 56 150 дка., както и твърдят, че
изграждането на спортното съоръжение находящо се във възстановената с решение №
1662/27.08.2009 г. на ОСЗ гр. Варна, реална част от 4089 кв.м. е изградено в
сегашния си вид тенискорт много след 01.03.1991
г.
С тези обстоятелства
обосноват правен интерес от предявяване на ревандикационен иск и претендират за
отмяна на Акт № 1153/01.06.1998 г. за частна държавна собственост за
претендираната реална част с площ от 4089 кв.м.
Направили са искане
за присъждане на разноски.
Ответникът в
срока по чл.131, ал.1 ГПК, представя писмен отговор в който не оспорва
допустимостта на иска и не оспорва
фактът, че владее недвижимия имот, обект на ревандикационните искове.
Твърди, че преди влизане в законна сила на ЗСПЗЗ имотът е бил част от ДМА на МСК"Спортпалас",
звено в структурата на Стопанската организация "Спортни имоти и прояви"
(СО"СИП") към БСФС е "Национална спортна база" ЕАД. не е било страна и не му е било известно за
водените дела от ищцовата страна във връзка с процесния имот.
Ответникът оспорва,
че ищците са титуляри на правото на собственост като твърди, че към влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е бил
изцяло застроен. Оспорва твърдението, че в претендираната за ревандикация
реална част са застроени тенис кортове преди няколко години. Твърди, че фактът
за съществуването на тенис кортовете преди това може да бъде установен и от
съдържанието на приложеното от ищците удостоверение по чл.13,ал.4 и ал.5
ППЗСПЗЗ от 28.09.2009г.
Оспорва твърдението
на ищците, че са били въведени във владение на имота като сочи, че протоколът, с който ищците се домогват да
докажат този факт няма необходимото съдържание и представлява само проект.
Излага следните
фактически твърдения: По силата на Протокол №18 от 11.11.1959г., взето с
решение №42 на ИК на ГПС гр.Варна, имотите с пл.номера 73, 69, 67, 60, 65, 80 и
част от 70,72,29,74,77,78,79,83,82 и 85 по плана на крайбрежието "Каба кум
- Армутлия - Зл.пясъци" са отредени за почивна станция на Българския съюз
за физкултура и спорт. Този недвижим имот е влязъл в регулация с плана от
1962г. , одобрен със Заповед № 1184 от 08.08.1962г. Актуван е като държавен с
акт за държавна собственост №10930 от 26.06.1971г. като недвижим имот , находящ
се в гр.Варна, местн."Чайка", курорт "Златни пясъци" за 56
150 кв.м. земя, заедно с изградените върху него хотел, басейн и гимнастически
салон. Като основание за съставянето на акта за държавна собственост е посочена
и Заповед №1Х -6152/18.12.1963г. на МССП. В акта за държавна собственост е
отразено , че целият имот е предоставен на ЦС на БСФС. По регулационния план от 1962 г. имотът е
отреден за площадка на XVI – Спортпалас с площ от 63 490 кв.м. По кадастралния план от 1990г. същият е с
планоснимачен № 3536 и с квадратура 58 604 кв.м. Впоследствие в същия план
допълнително са попълнени шест имота, съответно с планоснимачни номера 64, 85,
86, 87, 88 и 3625. Допълнително попълнените имоти попадат в контура на ПИ 3536,
поради което площта му се коригира на 51 621 кв.м. По кадастралния план от 2003г. имотът на "Национална спортна
база"ЕАД представлява два имота - ПИ 51 и ПИ 52, съответно с площи 54 900
кв.м. и 913 кв.м. След промяна в ЗРП и
КЗСП , одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. ответникът е бил
собственик на поземлен
имот с идентификатор 10135.2573.1054 с площ 55 847
кв.м. и на поземлен имот 10135.2573.46 с площ от 1020 кв.м. или общо на 56 867
кв.м. След промяна в ЗРП и КЗСП ,
одобрена със Заповед № РД-14-03-241/26.09.2011г. двата имота са
обединени в поземлен имот с идентификатор 10135.2573.1067 с площ от 56 867
кв.м.. Преди 1984г. върху процесния терен, чиято ревандикация се претендира, са
построени тенис кортове, на които по силата на договор №73 от 08.05.1984г. е
извършен основен ремонт. Видно от обяснителната записка към договора и
приложената стойностна сметка основният ремонт е обусловен от две причини:
износване на съществуващата настилка и пропадане на терена под съществуващия
водопровод. Ремонтът възлиза на 15 000 лева. Наличието на открити обекти върху гореописания
терен по смисъла на § 5, т.68, б."а" от ПР на ЗУТ, като
лекоатлетическо ядро, тенис-кортове и баскетболно игрище са отразени върху
действащите планове към влизане в сила на ЗСПЗЗ и по-късно. Същите фигурират и
върху издадената виза за проектиране на "Национална спортна база" ЕАД
относно ремонт и преустройство на съществуващото строителство през 2007 г.Видно
от обяснителната записка към инвестиционните проекти за ремонта и преустройството
на МСК "Спортпалас" от 2009 г. е предвидено тенис-кортове да "са ситуирани на мястото на
старите". Поредната реконструкция и ремонт на МСК
"Спортпалас" са осъществени след издаване на всички необходими
строителни книжа: разрешение за строеж №318/05.08.2009г. и утвърдени
инвестиционни проекти. Въведени са в експлоатация с акт обр.16 през 2011г., в
който е удостоверена годността на тенискортовете за ползването им. На
ответника е издадено разрешение за ползване № ДК-07-В-197/22.08.2011г. от ДНСК.
Видно от удостоверение изх.№ УТК ЗО-Н-2 от 13.12.2010г. при реконструкцията и
ремонта на МСК"Спортпалас" не
са премахнати тенис - кортове и други открити обекти. За извършените
реконструкция и модернизация на СК "Спортпалас" е издаден технически
паспорт №913/13.07.2011г. Към влизане в сила на ЗСПЗЗ МСК
"Спортпалас" е бил звено в структурата на Стопанската организация
"Спортни имоти и прояви"(СО"СИП") към БСФС - София, т.е.
процесният имот е бил предоставен за ползване и управление на посочената
стопанска организация. По силата на сключен договор между
МСК"Спортпалас" и А. Стефанов Косев, действащ като Едноличен търговец
"А. Косев" на 01.05.1992г. съществуващите тенис-кортове са отдадени
под наем за срок от три години. Договорът
е с достоверна дата и може да се противопостави на ищците. Вписан е на
29.05.1992г. във вх.регистър под № 4062, том II, № 209 , съответно в том 195,
партиден № 427. С Разпореждане №13 от 29.03.1993г. на Министерския съвет е
постановено преобразуването на СО"СИП" в Национална спортна база"
ЕАД с изцяло държавно имущество. Дружеството е регистрирано на 14.05.1993г. по
ф.д.№12589/1993г. на Софийския градски съд, вписано в търговския регистър и
обнародвано в неофициалния раздел на Държавен вестник бр.47/1993г. При
учредяването на "Национална спортна база" ЕАД процесният терен, ведно
с изградените върху него открити обекти, в т.ч. тенис-кортове, са заприходени
като дълготрайни материални активи на дружеството. От учредяването на
"Национална спортна база"ЕАД през 1993г. до предявяване на настоящата
искова молба , ищците не са упражнявали фактическа власт върху процесния
недвижим имот. На 27.12.2011г. ответникът се е снабдил, на основание чл.587,
ал.1 ГПК, с констативен нотариален акт за собственост №24, том III, per.9435, дело № 424/2011г. на нотариус Борис Василев с per. № 124 на Нотариалната камара, за целия терен -
поземлен имот с идентификатор 10135.2573.1067, с площ от 56 150 кв.м., ведно с
всички сгради и открити спортни обекти, в т.ч. и за тенис-кортове.
Оспорва придобивното
основание заявено от ищците и претендира за осъществяване на косвен съдебен
контрол върху административни акт от
които ищците легитимират своите права. Ответникът е направил възражение, че не
са били налице предпоставките за допустимост на реституцията. Твърди, че в имота
е налице застрояване по смисъла на
чл.106, ал.1 ЗСПЗЗ и е следвало ищците да бъдат обезщетени по друг начин.
Ответната страна е направила и право изключващо възражение срещу
заявеното от ищците придобивно основание, а именно наличието на забрана в чл. 11,
ял.1 от ЗПСПК.
Ответникът е ангажирал съда с второ право изключващо възражение, като
твърди, че решение № 3492 от 04.12.2007г. по гр.д.№ 3912/2007г. по описа на
Варненския районен съд, Гр.отделение, 20 състав, потвърдено с решение № 1138 от
10.11.2008г. по в.гр.д.№ 138/2008г. на Варненския окръжен съд, е представено в
ОСЗ след обнародване в "Държавен вестник" на обявлението, че е
изготвен проект на плана за земеразделяне, поради което, ищците следва да се
обезщетят "при условията и по реда на чл.10б , ако не могат да бъдат
обезщетени със земите по чл.19".
Ответникът е заявил
още две придобивни основания давност с
непрекъснато владение от 21.11.1997г. до предявяването на исковата молба и
придобиване на процесния имот и на основание чл.17а ЗППДОбП (отм.).
Съдът след като се запозна със
становищатана страните, събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в съвкупност, правните норми регламентиращи процесните отношения, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от решение №
3492/04.12.2007 г. по гр. дело № 3912/2007 г. по описа на ВРС, XX състав, съдът
е приел за установено по отношение на ОСГ Варна и Община Варна, че на
наследниците на А. Д. Х., починал на *** г. в гр. Варна, имат право да им бъде
възстановено правото на собственост върху следния недвижим имот: нива с площ от 7,200 дка., находяща се в
местност „Кокодива",в землището на кв. „Виница", гр. Варна, при стари
граници на имота: К. А. П., Х. Г. и Н. Д., на осн чл. 11 от ЗСПЗЗ. Видно от решение № 1662 от 27.08.2009 г. на
ОСЗ гр. Варна, раздел № II, т. 1 е възстановено правото на собственост на
наследниците на А. Д. Х. в съществуващи (възстановими) стари реални граници за
нива от 4,089 дка, находяща се в строителните граници на кв. Виница, гр. Варна,
местност „Кокодива", като възстановената чест на имота представлява част
от пл. № 36 от помощния комбиниран план на КК"Чайка", съгласно
представените от Община Варна, по реда на чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ скица
№ 850 от 25.08.2009 г. и удостоверение ЗАО 9734/26.08.2009 г. на Община Варна
отдел Кадастър и регулация.
Видно от представения
предварителен договор от 09.06.2009 г. наследниците на А. Д. Х., са подписали
договора в кантората на нотариус Петър Петров, per № 224 на НК, съгласно който, същите са продали на
купувача В.В.Д. 1800 кв.м. идеални части от поземлен имот № 36 от КПК
"Чайка", който според договора попада върху част от площадка, опредЕ.
за почивна станция „Спортпалас" призната за възстановяване с решение №
3494/04.12.2007 г. на ВРС.
Видно от
удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ № ЗАО 9734/26.08.2009 г., стар
имот № 36 от КП"Крайбрежието" от 1956 г., с площ от 4937 кв.м. попада
в урбанизирана територията на кк. „Чайка", с одобрен със заповед №
1184/08.08.1962 г. на КАБ, а останалата част от 3 374 кв.м. попада в
територията на с.о.„Ален мак". Съгласно същото удостоверението на Община
Варна и съобразно приетия план за определяне на застроените части и части,
подлежащи на въстановяване за територията на к.к. „Чайка", частта от бивш
ПИ № 36 по КП"Крайбрежието" от 1956 г., подлежащи на възстановяване
за територията на кк. „Чайка" е с площ от 4089 кв.м., попада в площадката
на „Спортпалас", като същата част е опредЕ. като застроена.
На 29.09.2009 г. в
ОСЗ гр. Варна, е постъпило възражение от "Национална спортна база"
ЕАД срещу решение № 1662/27.08.2009 г. на ОСЗ гр. Варна до Началника на ОСЗ гр.
Варна. В последствие като отговор на възражението началника на ОСЗ Варна е
изпратил писмо изх. № 1209/06.10.2009 г., че решение № 1662/27.08.2009 г. на
ОСЗ гр. Варна, с което е възстановен имота е постановено на основание съдебно
решение и съгласно чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, постановяването на
решението се извършва след представяне на скица и удостоверение.
Видно от протокол №
22 за въвод във владение наследниците на А. Д. Х., са въведени във владение,
във възстановената част от имота с площ от 4089 кв.м. с решение №
1662/27.08.2009 г. на ОСЗ гр. Варна. Към административната преписка по
изготвяне на протокол № 22/11.11.2009 г. за въвод във владение, се съдържа и
протокол за трасиране на част от поземлен имот № 36 с площ от 4089 кв.м. от ПКП
на к.к. „Чайка", попадащ в ПИ № 10135.2573.44 от КК на гр. Варна,
извършено от „Батимекс" ООД на 02.09.2009 г.
На 24.11.2009 г. АГКК
гр. Варна е издала АКТ № 227 за непълноти и грешки за ПИ с идентификатор №
10135.2573.44 по КК и КР на гр. Варна. След уведомяването му за изготвения акт
заинтересувано лице "Национална спортна база" ЕАД, отказало да
подпише същия. В последствие е депозирало възражение в резултат на което на
ищците е отказано изменение на КК и КР на гр. Варта в обхвата на имот с
идентификатор № 10135.2573.44 по КК и КР на гр. Варна. На наследниците на А. Д.
Х. е отказано изменение в КК и КР на гр.Варна, одобрени със заповед №
РД-18-92/14.Х.2008 г. на ИД на АГКК-София, в обхвата на ПИ 10135.2573.44, със
Заповед № КД-14-03-349/23.12.2009 г. на началника на СГКК гр. Варна.
Наследниците на А. Д. Х. са обжалвали пред Административен съд гр. Варна,
отказ, обектвиран в Заповед № КД-14-03-349/23.12.2009 г. на началника на СГКК
гр. Варна.
Видно от решение №
2630/2010 г. по адм. дело № 1765 по описа на 2010 г. Административен съд гр.
Варна е отхвърлил жалбата на наследниците на А. Д. Х. против заповед №
КД-14-03-349/23.12.2009 г. на началника на СГКК гр. Варна в обхвата на ПИ с
идентификатор № 10135.2573.44 по КК и КР на гр. Варна с мотива, че във
възстановения имот е изградено спортно-техническо съоръжение /тенис корт/ върху
терена от ПИ 10135.2573.44 в който попада възстановеният на наследниците на А. Д.
Х. имот с площ от 4089 кв.м., "Национална спортна база" ЕАД гр.София
с отказа да подпише акта повдига спор за материално право по смисъла на чл.14
ал.4 от ЗСПЗЗ.
Видно от Разрешение
за строеж № 318/05.08.2009 г. на ответника е разрешено извършването на
реконструкция и модернизация на спортен комплекс „Спортпалас", находящ се
в ПИ 51 и 41 по КК, по плана на КК"Чайка", гр. Варна. Съгласно
представения по делото Нотариален акт № 24, том III, per. № 9435, дело № 424 от 27.12.2011 г, като основание за
вписване собствеността върху изградените в поземления имот 3 броя тенис кортове
с размери 36,70 м. на 54,50 м. е послужило именно Разрешение за строеж №
318/05.08.2009 г.
От приетото по делото
заключение на вещото лице Р.П. което
е оспорено като непълно, но съдът кредитира като обосновано и компетентно, се
установява, че е налице идентичност между имота описан в раздел II, т. 1 от
решение № 1662/27.08.2009 г. на ОСЗГ гр. Варна, с което е признато правото на
собственост на наследниците на А. Д. Х., в съществуващи стари възстановими
граници, с площ от 4089 кв.м. и претендираната реална част от имот с
идентификатор № 10135.2573.44 от КК на КР на гр. варна, одобрена със Заповед №
РД-Х 18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК.Местоположението на
съществуващия тенис корт е различно от местоположението на тенис кортовете
заснети в плана от 1956 г. Местоположението на тенис кортовете е определено с генерален план от 13.10.1983
г. със строителен генерален план от
20.12.1983 г. , неразделна част от ПОИС /проект за организация и изпълнение на
строителството/ в последствие и с ОГР /обемно градоустройствено решение на Комплекс МДС „Спортпалас“ – Варна от 1985 г. одобрен с
решение на СТУСА от протоколно решение № 26 от 10.12.1985 г. В т. 5 от
заключението вещото лице инж. Р.П. е категорична, че в Кадастралния план на КК
„Чайка“ разработен от 1989 – 1990 г. , тенискорта попадащ в процесната част от
имот № 36 от ПКП е нанесен на плана. В точка 8 от заключението инж. Р.П. сочи,
че местоположението и размерите на тенискорта посочени в КП от 1990 г. ,
съответсва на местоположението и размерите на тенискорта отразени по КП на КК
„Чайка“ – Първа част, одобрен със Заповед № 300-4-32 от 13.05.2003 г. на ИД на
АК. Местоположението на тенискорта съответства и на ПКП приет с протокол от
09.12.2008 г. на Комисията със Заповед № 4056 от 27.11.2007 г. и 3269 от
10.09.2008 г. на Кмета на Община Варна. Местоположението съответства на
действащата кадастрална карта и на извършеното от вещото лице замерване при
огледа на място.
Представена е
комбинирана скица № 1, според която с червен контур е означена територията на
ПИ № 10135.2573.44, одобрен със заповед № РД – 18-92/14.10.2008 г. , със зелен
контур имот с пл. № 36 от Помощния КП на КК „Чайка“, а припокриващата се площ е
защрихована и е 4089 кв.м.
Представена е
комбинирана скица № 2 от която е видно, че върху припокриващата се площ са
разположени тенис кортове.
Тази констатация на
вещото лице е в противоречие със СТЕ изготвена от вещото лице инж. Л.Вягова
приета като доказателство по гр.д. № 3912/2007 г., по което е постановено позитивно
решение с правно основание чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Спорно между страните
е дали съоръжението е съществувало към момента на провеждане на реституционната
процедура и дали съществува към настоящия момент, като ищците отричат този
факт, а ответната страна го твръди. Установяването му е от съществено значение
за изхода от спора.
По делото са събрани гласни доказателства, от съдържанието на които
се установява следното:
В.В.Д., познава ищците, познава земите около кв. Виница,
занимавал се е служебнос реституция,
работил е от 1998 г. до 2004 г. в отдел ,,Земеделие“ в
община Варна. Страна е по предварителен договор с ищците, който сключил 2009 г.. Обект на обещанието за окончателна
продажба бил процесния имот. Оглеждал е имота лично, твърди, че имота е бил
трасиран от частна фирма и към този момент е бил празен. Сочи, че цялата площ е
била от 7 декара, а възстановената 4 декара.Свидетелят посочва като граници на
имота игрището за футбол на ,,Спортпалас“, в дясно започваха вилите на м-ст Ален
мак, отгоре път за к.к. Ривиера. Свидетелят не е закупил имота, защото след
въвода във владение, ищците не могли да се снабдят със скица. Свидетелят е
възприел, че влизането в имота е ставало през бариера, макар и да твърди, че
имотът не е бил ограден, но е бил охраняван „идвала охрана“. Относно оградата
пояснява, че е била плътна, но няколко места е можело да се мине през нея.
Свидетелят е категоричен, че до 2009 г.
имотът е бил незастроен, покрит с камъни и чакъл и освен старата външна ограда,
друго съоръжение е нямало. Свидетелства, че оградата на тенис кортовете, настилката
и осветлението са били направени през 2010 г. При проучване на имота свидетелят
е знаел, че съоръжението е съществувало в КП от 1989 г., но поради
несъществуването на място е приел, че няма пречка да закупи имота.
Свидетелят Н.Я. Я., която
има имот съседен на ,,Спортпалас“ от 1967
г. познава ищците. Свидетелката
стопанисва малко заведение в имота си и свидетелства за това, че през 1967 г.
не е съществувал тенис корт, но сега съществува. Познава наемателя на съоръжението от 1992 г.
, който е сключил договор с със „Спортпалас“ и го е стопанислав 3-4 години. В
тоди период е поставил мрежи и настилка. След тези 3-4 годи имотът е запустял и
обрасъл и преди 4 години отново е извършен ремонт в следствие на който има нов
тенис корт с нова висока ограда и светлини.
В качеството на
свидетел е разпитан Я.Р.Р., който в
качеството си на професионален спортист, състезател и треньор познава базата от
1977 г. До 1990 г. Свидетелства за общо три броя тенис кортове на територията
на “Спортпалас” Първият ремонт е направен през 1984-85 г. , до момента неса
били затревявяна и неподдърани до степен на заличаване. Спред този свидетел
осветлението е съществувало от 1984 г. , но ограда не е съществувала.
Свидетелят Е.Н.Т. е бил служител на ,,Национална спортна база“ от 1987 г. до
2014 г., работил е с едно годишно прекъсване от 2004 г. до 2005 г.,
Свидетелства, че до 2011 г.,,Спорт палас“ е бил винаги ограден.Служебните
задължения на свидетеля са били свързани с поддръжката, а за кратко е бил и
управител на комплекса. От показанията става ясно, че комплексът разполага с
едно футболно игрище и три тенис корта, и преди ремонта имаше хандбално игрище,
което към момента е четвърти тенис корт в комплекса. Три от кортовете са в едно
ограждение и има един отделен. Трите тенискорта са съществували към 1987 г. На
свидетеля е известно, че след 1990 г. терени от ,,Спортпалас“ в частни ръце не
са минавали, макар и да са правени такива опити. Ремонтна комплекса е правен от
2009 г. до 2011 г. в това число и на кортовете, което са съществували към
момента на започване на работа , т.е. през 1987 г.Съображението е сезонно и
непокрито, поради което се ползва 5 месеца в годината. Според този свидетел,
освен бариера е имало и врата. Ремонтът е включвал и оградата.
Съдът кредитира
показанията на последните двама свидетели, като основани на непосредствени,
продължителни и професионално ориентирани впечатления. Съдът не кредитира
показанията на първите двама свидетели поради това, че първият е бил
заинтересован от установяването на отрицателния факт – липса на съображение, а
на втората свидетелка, защото впечатленията са повърхностни и незадълбочени,
повече ориентирани към нуждата на ищците, а не към обективно отразяване на
личните й впечатления.
След изслушване на свидетелите, съдът е събрал
като доказателство заключението на вещото лице Е.В.. От това заключение, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че договорът
за ремонт на тенис кортове от 1984 г. се отнася до съществуващите на място, тъй
като липсват чертежи към договора. От доказателствата в тяхната съвкупност
/показанията на св. Янко Р./ следва, че в имота са съществували три тенис
кортове и хандбално игрище, последното превърнато в тенис корт по късно през
2011 г./ От представения по делото протокол за установяване годността за
ползване на строежа от 20.07.2011 г. се установява, че съществуващото
изоставено тенис корт игрище на шамот се реконструира в модерна тенис площадка
с три тенис корта. От обяснителната записка от месец май 2009 г., Част
Архитектура, относно обект: тенискорт, е
видно, че тенис кортовете са на мястото на старите, разрушени терени. От представения договор за наем е видно,
че 3 бр. тенис кортове са дадени под-наем на А. Стефанов Косев за срок от 3 г.
считано от 01.05.1992 г.
При тази факти в своята съвкупност съдът приема, че
макар и в определени периоди от време съоръжението да е било занемарено, то е
съществувало в периода от 1984 г. и до настоящия момент.
При тази фактическа установеност, съдът
извежда следните правни изводи:
Ответникът е оспорил материално правната
легитимация на ищците с възражение за незаконосъобразност на административния
акт решение № 1662 от 27.08.2009 г. на ОСЗ гр. Варна, по твърдението, че имотът
е бил застроен. Това възражение допустимо, поради следното: Възстановяването на
собствеността върху земеделска земя настъпва не директно, по силата на закона,
а след съответен административен акт за реституция, респ. заместващо го съдебно
решение, без които бившият собственик или неговите наследници не могат да се
легитимират активно по предявения иск за собственост. В това административно
производство обаче не участва като страна ответника по този иск, поради което
той не е обвързан от силата на присъдено нещо на реституционното решение, което
не е задължително за него. Щом като той не е легитимирана страна в
реституционното производство, не разполага и с право на жалба срещу
постановеното позитивно решение по него, т.е. включително когато последното е
материално незаконосъобразно, той не може да се защити по реда на обжалването
му, а само в гражданския процес, в който ще му се противопоставят вещните
права, придобити въз основа на това решение от ищеца по иска за собственост.
Ответникът не разполага с възможността да иска отмяната му, но може да направи
възражение, че не са налице предпоставките за допустимост на реституцията.
Гражданският съд е длъжен да разгледа това възражение и ако го намери за основателно
след преценка на материалната законосъобразност на решението за възстановяване
на правото на собственост на отчуждения имот, без да го отменя, да отхвърли
предявения иск за собственост относно този имот. Да се приеме противното би
означавало, ответникът да се обвърже от резултата на административното
производство по реституцията, в което не е могъл да участва и да се защити,
като му се откаже тази възможност и в гражданския процес, в който ще му се
противопоставят придобитите в тази административна процедура вещни права от
ищцовата страна.
Възражението
е основателно предвид следното: Процесният имот съставлява част от бивши
кооперирани земеделски имоти, които със заповед на бившето Министерство на
селскостопанското производство са преминали в собственост на държавата. По
плана на крайбрежието Каба кум - Армутлия-Златни пясъци" те са отредени за
почивна станция на Българския съюз за физкултура и спорт. С регулационния план
от 1962г. притежавания от ответника имот е отреден за площадка на XVI - Спортпалас.
През 1971г. той е актуван като държавна собственост с акт №10930, съставен на
26.06.1971г. Преди влизане в сила на ЗСПЗЗ в имота са построени хотел,
гимнастически салон, закрит басейн и др. сгради и открити спортни обекти и
съоръжения като тенис-кортове, баскетболно игрище и др. Застрояването на
бившите земеделски имоти попада към датата на реституцията в строителните
граници на населените места, т.е. т.нар. урбанизирана територия към влизане в
сила на ЗСПЗЗ. С разпоредбата на чл.10
б, ал.1 ЗСПЗЗ е предвидено, че не подлежат
на реституция имотите , върху които е осъществено мероприятие или застрояване
на терена, които представляват комплекс от строителни дейности и са насочени
към земеделски земи, намиращи се както в строителните граници на населените места,
така и извън тях. Касае се за строителство, целящо задоволяване на здравни и
други нужди на гражданите от национално значение и подпомагащо развитието на
туризма в съответната община осигурявайки алтернативен поминък на местното
население. Ето защо и доколкото застрояването на имота е изграден хотел с
многопрофилен спортен комплекс , следва да се имат предвид предпоставките на
чл. 10 б, ал.1 ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл.10 б, ал.1 ЗСПЗЗ не изисква законност
на извършеното строителство или на проведеното мероприятие като пречка за
възстановяване на собствеността. В този
смисъл, съдът съобразява непротиворечивата съдебната практика посочена от
ответната страна - решение № 475 от 06.12.2012 г. по гр. д. № 472/2011 г., Г.
К., I г.о. на ВКС, решение № 57 от 04.06.2012 г. по гр. д. № 692/2011 г., Г.
К., I г. о. на ВКС, решение № 418 от 14.11.20Юг. по гр.д.№1104 /20 Юг. на ВКС,
I г.о. , постановени по реда на чл.290 ГПК и др. Осъщественото строителството
на тенис-кортове върху процесния терен съставлява пречка за реституирането на
имота. Разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ има предвид реализирани мероприятия,
съставляващи строителни дейности и съоръжения по смисъла на § 1 в от ДР на
ППЗСПЗЗ в обществен интерес, предвидени в съответния устройствен план, т.е.
" строителни дейности, които не позволяват възстановяване на
собствеността, са: наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения,
пътища, жп линии и др". Изграждането на тенис-кортове е елемент от
предвижданията на плана от 1962 г. Според действащото законодателство към
възстановяване имота на ищците, тенис кортовете представляват строеж от
категорията на откритите обекти. Според § 5 т.38 от ДР на ЗУТ "по смисъла
на този закон" "строежи са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл.74,ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация
на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните
основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението". § 5, т.39 от ДР на ЗУТ дефинира понятието обект
като "самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено
наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и
идентификатор по ЗКИР," а легално опредение на "откритите
обекти" е дадено в т.68 ,б."а" от ДР на ЗУТ а именно: "
за спортни дейности - терени (площадки) и оборудване, използвани за масови
физически упражнения и спорт на открито: футболни, волейболни, баскетболни,
хандбални, бейзболни, ръгби, миниголф и други игрища за колективни спортове,
лекоатлетически писти, кортове за тенис и бадминтон, площадки и алеи за
колоездене и конна езда, картинг-писти, гимнастически площадки, открити плувни
басейни, открити пързалки за зимни кънки, площадки за скейтборд и ролери и
други подобни, включващи и необходимите спомагателни постройки и съоръжения,
свързани с тяхното функциониране - санитарни възли, съблекални, монтажни
трибуни, преместваеми сезонни покрития и други". Действащото
законодателство към влизане в сила на ЗСПЗЗ определя по аналогичен начин
застрояването. Легалното определение за строеж, което е дадено в действащата
към 1991г. редакция на чл.315 ППЗТСУ /отм./. Разпоредбата гласи, че
"строежи по смисъла на Закона за териториално и селищно устройство, този
правилник, другите разпоредби по неговото приложение и действуващите разпоредби
по проектирането и строителството са надземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, мрежи, инсталации, съоръжения и
пътища. Строителни и монтажни са работите, чрез които строежите се изграждат,
преустройват, поддържат или възстановяват". Същият текст е възпроизведен в
§1 от ДР на ППЗТСУ с изменението , обнародвано в Д.в. бр.140/1998 г.
Ответникът "Национална
спортна база" ЕАД владее недвижимия имот, обект на ревандикационните
искове, от своето учредяване като ищците не са били допускани в него. Към влизане
в сила на ЗСПЗЗ същият имот е бил част от ДМА на МСК"Спортпалас",
звено в структурата на Стопанската организация "Спортни имоти и
прояви" (СО"СИП") към БСФС, чиито правоприемник е ответникът. Владението се осъществява на правно основание, което
се конкурира успешно с правото заявено от ищците. Последното е успешно възразено от ответника,
чрез установяване на факта, че в имота е налице застрояване по смисъла на чл.11 б, ал.1 ЗСПЗЗ, при което имотът не се връща на бившите
собственици, които се обезщетяват по друг начин. Процесният имот съставлява част от бивши кооперирани
земеделски имоти, които със заповед на бившето Министерство на
селскостопанското производство са преминали в собственост на държавата. По
плана на крайбрежието Каба кум - Армутлия-Златни пясъци" те са отредени за
почивна станция на Българския съюз за физкултура и спорт. С регулационния план от 1962г. притежавания от
ответника имот е отреден за площадка на
XVI - Спортпалас. През 1971г. той е актуван като държавна собственост с акт №10930, съставен на 26.06.1971г. Преди влизане в
сила на ЗСПЗЗ в имота са построени
хотел, гимнастически салон, закрит басейн и др. сгради и открити спортни обекти и съоръжения като тенис-кортове, баскетболно
игрище и др. Застрояването на бившите земеделски
имоти попада към датата на реституцията в строителните
граници на населените места, т.е. т.нар. урбанизирана територия към влизане в сила на ЗСПЗЗ. Съгласно т. 1
от TP №1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС на РБ, решенията на
поземлените комисии имат конститутивно действие за възстановяване на правото на
собственост върху земеделската земя. Тези решения по същество са
административни актове, поради което при възникнал спор за собственост по пътя
на инцидентния съдебен контрол гражданският съд следва да прецени действителността
на тези административни актове, включително и тяхната материална
законосъобразност. В този смисъл е приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 6
от 2006 г. на ОСГК на ВКС. Моля, осъществявайки този инцидентен съдебен
контрол, да приемете решението №1662 от 27.08.2009г. на ОСЗ гр.Варна за
материално незаконосъобразно, тъй като с това решение е възстановена
собствеността върху имот, който съгласно чл.10 б ЗСПЗЗ и § 11 от ПР на ЗПСПК
(идентичен с §6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП) не подлежи на реституция. Процесният терен е включен в капитала на
"Национална спортна база" ЕАД", при учредяването му с
Разпореждане №13 от 29.03.1993г. на Министерския съвет, а преди това са се
водили по консолидирания баланс на неговия предшественик Стопанска организация
"Спортни имоти и прояви" като баланс на МСК"Спортпалас". Следователно, към датата на реституцията на
имота по реда на ЗСПЗЗ, с решение №1662 от 27.08.2009г. на ОСЗ гр.Варна, този
имот вече е бил включен в капитала на акционерното дружество. Поради
това и с оглед разпоредбата на §11 , ал.1 от ДР на ЗПСПК , аналогична на
разпоредбата на §6,ал.6 от ПЗР на от ЗППДОбП, ищците не са имали право да си
възстановят собствеността върху тези имоти, а са можели само да претендират за
обезщетение по реда на чл.Юб ЗСПЗЗ и ЗОСОИ. След като
целият терен на МСК "Спортпалас" - гр.Варна е бил включен в капитала
на "Национална спортна база"ЕАД още през 1993г., а процесният имот се
намира в границите на същия терен, независимо от неговия характер на
застрояване, той не е подлежал на възстановяване в реални граници. Относно
правата но собственост заявени от ответника следва да се има предвид, че установяването
на правото на собственост от търговското дружество по реда на чл.17а ЗППДОбП ,
преповтаря разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201/1993 г.и предвижда да се установят елементите на фактическият състав,
както следва: да съществува право на собственост от страна на държавата по
отношение на спорното имущество, това имущество да е предоставено в оперативно
управление на държавното предприятие към момента на преобразуването му в
търговско дружество; да е включено в баланса на новообразуваното дружество в
съответствието с акта на преобразуването му /т.е. в този акт следва да не е
предвидено друго по отношение на включването
на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество/.
Посочените юридически факти следва да са кумулативно налични. Законът не поставя никакви други изисквания
за валидното осъществяване на вещната транслация. Поради това с установяването
на изброените факти следва да се счита, че правото на собственост е преминало в
патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик.
Фактическите действия по усвояване на предоставеното държавно имущество
не са елемент от фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП (отм.). Кръгът на
доказателствените средства за доказване предоставеното право на стопанисване и
управление не е ограничен, т.е. доказва се с всички допустими доказателства по
ГПК , а не с изричен формален акт. В конкретния
случай всички изброени елементи от фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП (отм.),
респективно на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201/1993 г. са налице. Стопанската
организация "Спортни имоти и прояви" към БСФС представлява
предприятие по смисъла на §1 от ДР на ЗППДОбП. В нейния патримониум е било
предоставено управлението на имуществото на МСК "Спортпалас"-Варна
към момента на преобразуването й в търговско дружество. В съотвествие с акта за
преобразуване -Разпореждане №13 от 29.03.1993г. на Министерския съвет , СО"СИП"
се преобразува в акционерно дружество с държавно имущество "Национална
спортна база"АД и дружеството е правоприемник на всички права и задължения
на СО"СИП".
Ответникът е
установил правните основания на които осъществява фактическа власт върху имота
и успешно е оспорил правото на собственост на ищците, поради предявеният иск с
следва да бъде отхвърлен и ищците да бъдат осъдени да заплатят направените по
делото разноски, съобразно представен списък.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от от А.М.П. с ЕГН **********,***, Д.М.Д. ЕГН
**********,***,Л.Д.А. с ЕГН **********,*** , П.Д.А. ЕГН **********,***
455 и Д.А.Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, представлявани от адв. К.П.К. с Адрес за призоваване и
връчване на съдебни книжа: гр. Варна, ул. „Христо Самсаров" №13, ет.1,
офис 1, тел: ** и адв. К. И. К. с адрес за призоваване е връчване на
съдебни книжа гр. Варна, бул. Владислав Варненчик" № 79 тел: ** против „НАЦИОНАЛНА СПОРТНА
БАЗА"ЕАД гр. София, бул. „Евлоги
Георгиев" № 38 , представляван от П. Ц. М., чрез пр. представител
юрисконсулт Е. Д. Я., осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и цена на
иска 114 411.30 лева, за ревандикация на следния недвижим имот – реална
част с площ от 4089 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2573.1067 от КК на КР
гр.Варна, целия с площ от 56 867 кв.м., находящ се в гр.Варна, кв. Виница,
местност „Кокодива“, при съседи на целия поземлен имот, поземлени имоти с №№
10135.2573, 10135.2573.50;
10135.2573.60; 10135.2573.61; 10135.2573.62; 10135.2573.63; 10135.2573.49;
10135.2573.359; 10135.2573.338§ 10135.2573.339; 10135.2573.42; 10135.2573.39;
10135.2573.38; 10135.2573.26; 10135.2573.22; 10135.2573.16; 10135.2573.275 и
при граници на претендираната реална част поземлени имоти с №№ 10135.2573.273;
10135.2573.50 и останалата част от № 10135.2573.1067 на осн. чл. 108 от ЗС, по
твърдението, че ищците са придобили собствеността
възоснова на реституция по ЗЗПЗЗ и
наследяване.
ОСЪЖДА А.М.П.
с ЕГН **********,***, Д.М.Д. ЕГН
**********,***,Л.Д.А. с ЕГН **********,*** , П.Д.А. ЕГН **********,***
455 и Д.А.Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, представлявани от адв. К.П.К. с Адрес за призоваване и
връчване на съдебни книжа: гр. Варна, ул. „Христо Самсаров" №13, ет.1,
офис 1, тел: ** и адв. К. И. К. с адрес за призоваване е връчване на
съдебни книжа гр. Варна, бул. Владислав Варненчик" № 79 тел: ** ДА ЗАПЛАТЯТ на „НАЦИОНАЛНА СПОРТНА БАЗА"ЕАД гр.
София, бул. „Евлоги Георгиев" № 38 , представляван от П. Ц. М., сумата от
4883.60 лева представляващи направените по делото разноски, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщението до страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: