Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ ТРИЧЛЕНЕН
СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря АНГЕЛИНА
ГЕОРГИЕВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия
ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 1590 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН. Образувано е по касационна
жалба на община Варна, предявена чрез пълномощник юрисконсулт Борисов, срещу
решение № 249/22.06.2021 г. по н.а.х.д. № 1619/ 2021 г. на ВРС, ХХІХ състав, с
което е отменено наказателно постановление № 066/15.03.2021 г. на заместник-кмета
на община Варна, с което на Г.В.В. е наложено, на основание чл.178е ЗДвП, административно
наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. По съображения за неправилност
на въззивното решение поради неправилно приложение на закона и поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила се иска да бъде отменено от
касационния съд и наместо него да се постанови друго по съществото на правния
спор, с което наказателно постановление да се потвърди. Претендира се и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на община Варна.
В съдебно заседание касаторът община Варна
не се представлява.
Ответникът по касация Г.В.В., редовно призована,
не се явява и не се представлява. Подала е писмена молба с. д. № 14954/13.10.2021
г., с която поддържа подадения отговор на касационната жалба, в който са изложени
съображения за нейната неоснователност.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на касационната жалба, извършена в рамките на касационната
проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63, ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира
следното:
По допустимостта на касационната жалба: Предявена е
срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба
на чл. 63, ал. 1 изр. второ ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно
чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран
в чл. 211, ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено
редовно от касатора на 01.07.2021 г. /л. 19 от н.а.х.д. № 1619/2021 г. на ВРС/,
а според поставения върху касационната жалба печат на ВРС тя е предявена чрез
въззивния съд на 05.07.2021 година. С нея е сезиран родово и местно
компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални
предпоставки и липсата на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на
касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63,
ал. 1 изр. второ ЗАНН, касационният състав намира касационната жалба за основателна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред
ВРС е било НП № 066/15.03.2021 г. на заместник-кмета на община Варна, с което за
нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП на Г.В.В. е наложено, на основание чл.178е ЗДвП,
административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. Според
описаните в АУАН и в НП факти на 11.01.2021 г. около 14, 20 ч. в гр. Варна на
ул. „Иван Вазов“ пред № 39 В. като водач на МПС е паркирала върху тротоар лек автомобил
„Мерцедес“, рег. № В**** ТА, с което е създала пречки за преминаването на
пешеходците.
За да отмени наказателното постановление, въззивният
съд е приел, че то е издадено при неспазване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН доколкото
в него липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
както и на фактите, които го доказват. Според съда с допуснатия пропуск в
съдържанието на наказателното постановление е нарушено правото на защита на
санкционираното лице. В подкрепа на това като допълнително съображение е посочено,
че наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка без
да е установено отстоянието и точното място, на което е бил паркиран автомобилът.
Решението е неправилно.
Според доказателствата по преписката за извършеното
нарушение на ЗДвП първоначално е бил съставен фиш № **********/11.01.2021 г. срещу лицето Д. А.К. в качеството на
собственик на неправилно паркирания автомобил „Мерцедес“, рег. № В **** ТА, но
след подадена от нея декларация по чл. 188 ЗДвП, според която превозното
средство е предоставено за управление на Г.В.В., фишът е анулиран и срещу В. е
съставен акт за установяване на административно нарушение № 0003455/11.02.2021
г., въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, с
което е ангажирана отговорността й по чл. 178е ЗДвП. Посочената разпоредба
регламентира налагането на глоба от 50
до 200 лв. на лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини,
детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в
населените места извън разрешените за това места. Същевременно съгласно издирената
и цитирана от актосъставителя и от АНО разпоредба на чл. 94, ал. 3 ЗДвП престоят и паркирането на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона /в която категория
попада и процесният лек автомобил/ се допуска върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на
оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци.
Касационната инстанция не споделя решаващия извод на районния
съд, че в наказателното постановление е допусната неяснота при индивидуализацията
на нарушението откъм посочването на релевантните за него факти. За да се
възприеме тази теза, би трябвало пропуските при индивидуализиране на
нарушението да са до степен, че да препятстват нарушителя да разбере в извършването
на какво точно неправомерно деяние е уличен и оттук да му попречат да
организира защитата си. Случаят не е такъв. В съдържанието на наказателното
постановление при ясно указване на времето, мястото на извършване на
нарушението и на превозното средство, изрично е записано, че то е паркирано
върху тротоар като е създало пречки за преминаването на пешеходците. Така изложените
обстоятелства, съотнесени към посочената като нарушена разпоредба на чл. 94,
ал. 3 ЗДвП, категорично и недвусмислено водят до извод, че в случая процесното МПС е паркирано в нарушение на изискването откъм
страната на сградите да остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходци, в който случай паркирането би било допустимо според закона. Имено
нарушаването на това въведено с чл. 94, ал. 3 ЗДвП условие обуславя и създаването
на пречки за преминаване на пешеходците.
С процесуалното си поведение по делото въззивният съд
е създал обаче пречки за доказването на това нарушение. В единственото
проведено по делото съдебно заседание на 17.06.2021 г. е била разпитана по
почин на въззивницата свидетелката П.В.Д., която е дала показания, че В. е
паркирала пред офиса на дружеството, в което работи свидетелката, на наето от
дружеството паркомясто. Същевременно разпитаната по служебен почин на съда
свидетелка Г.Д.Г., явяваща се актосъставител в случая, е потвърдила пред съда,
че актът е съставен въз основа на глоба с фиш, но именно поради тази причина тя
самата не би могла да каже абсолютно нищо за самото нарушение. При така събраните
доказателства процесуалният представител на община Варна е поискал да бъде
допуснат до разпит и съставителят на фиша И.Б., установил на място нарушението и
поради това пряко възприел релевантните за него факти. Това доказателствено искане
е оставено обаче без уважение от съда с мотива, че фактическата обстановка би
могла де бъде изяснена и без разпита на това лице, тъй като по преписката била
приложена негова Докладна записка по случая. Последната обаче изобщо не е била
обсъдена и взета под внимание от съда в мотивите на решението при формиране на
фактическите му констатации по делото. По този начин, пренебрегвайки изцяло
както това писмено доказателство, така и искането за допускане до разпит на лицето,
присъствало на място и имащо възможност пряко да възприеме пространственото
разположение на автомобила и други факти от значение по случая, съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение, поставяйки двете страни по делото в
неравностойно процесуално положение що се отнася до възможността им да докажат
основните си тези по случая.
Това налага отмяна на решението на ВРС и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, която при новото
разглеждане на делото следва да събере поисканите гласни доказателства и въз
основа на обстойно и цялостно обсъждане на събрания доказателствен материал да реши
спора.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 249/ 22.06.2021 г. по н.а.х.д. №
1619/ 2021 г. на Районен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд – Варна при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/