Решение по дело №1441/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 434
Дата: 25 май 2021 г. (в сила от 12 юни 2021 г.)
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20207150701441
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

434/25.5.2021г.

Гр. Пазарджик

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  административен съд, осми състав, на двадесет и девети април две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

                                                                             Председател: Светомир Бабаков

при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията Бабаков административно дело № 1441 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 8 ал.5 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г. на МТСП.

Образувано е по жалба на А.М.Д., ЕГН ********** против Разпореждане № ИЗХ 20076979/11.11.2020 г., издадено от директор дирекция "Инспекция по труда"-Стара Загора, с което е прекратен трудов договор от 31.10.2018, сключен между „БУЛНЕКСТУР“ ЕООД и А.М.Д., считано от 23.10.2020 г.

В жалбата са изложени доводи, че издаденото разпореждане е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби. Иска се от съда постановяване на решение, с което същото да бъде отменено в частта относно датата за прекратяване на трудовия договор и съдът да даде задължителни указания на административния орган относно тази дата.

Ответникът – Директор дирекция "Инспекция по труда"-Стара Загора, чрез процесуалния си представител, юрк. Л. оспорва жалбата и моли съда да са произнесе с решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, прие следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № 20092363/23.10.202 г. по чл. 327, ал. 2 от КТ и и чл. 2 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г.,  жалбоподателят е поискал от ДИТ Стара Загора прекратяването на трудовия договор, сключен между него и „БУЛНЕКСТУР“ ЕООД. След извършени две проверки от 26.10.2020 и 11.11.2020 г. от служители на ДИТ „Стара Загора, обективирани в съответните констативни протоколи, било установено, че на адреса по седалището и адреса на управление на работодателя в гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 56, ет.3 не е бил установен контакт с работодателя или негов представител. Към момента на проверките, дейността на предприятието е преустановена, без да са обявени престой или спиране на работа поради технологични причини или производствена необходимост.

От писмо от ТД на НАП гр. Пловдив, офис Стара Загора от 02.11.2020 г. било установено, че работодателя „БУЛНЕКСТУР“ ЕООД няма друг деклариран обект.

От писмо от ТП на НОИ гр. Стара Загора от 30.10.2020 г.  било установено, че за жалбоподателя не са подавани заявления, болнични листове и декларации и не са изплащани парични обезщетения от осигурителя

За резултатите от проверката бил изготвен доклад от гл. инспектор в отдел „БТКД“ в ДИТ Стара Загора  изх. № ДОК 2000 9845/11.11.2020 г., въз основа на  който било издадено оспореното Разпореждане № ИЗХ 20076979/11.11.2020 г., на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"-Стара Загора с което бил прекратен трудовия договор сключен с „БУЛНЕКСТУР“ ЕООД от 31.10.2018.

Недоволен от датата, с която е прекратен трудовия му договор, жалбоподателя обжалвал разпореждането по административен ред  пред по- горестоящия административен орган- изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ гр. София, който с Решение Изх. № 20079005/25.11.2020 г. на основание чл. 97 ал.1 от АПК отхвърлил жалбата и потвърдил първоначалния административен акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави своите правни изводи: Жалбата е допустима като подадена от активно легитимирано лице, с правен интерес да оспорва, насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Постановено е решение с правно основание чл. 97, ал. 1 от АПК, с което се отхвърля жалбата на А.М.Д. и е потвърдено Разпореждане № 22-86/18.07.2017 г., издадено от директор дирекция "Инспекция по труда"-София, поради което и на основание с чл. 145, ал. 2, т. 1 и чл. 149, ал. 1 и ал. 3 от АПК по аргумент от противното на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК на оспорване подлежи първоначалният административен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на
чл. 59, ал. 2 от АПК. В акта изчерпателно са посочени, както правните, така и фактическите основания за издаването му, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на жалбоподателя да организира адекватно защитата си.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на защита на оспорващия и са препятствали възможността му адекватно да я организира. Тези нарушения също така са съществени и тогава, когато ако не беше допуснато, би се стигнало до постановяване на акт с различно съдържание, каквато е и трайно установената практика на ВАС.

Издаденото разпореждане не противоречи на материалноправните разпоредби.

Предмет на проверка в настоящото производство е законосъобразността на постановения в изпълнение на решението административен акт и съответствието му с него. Съгласно чл. 327, ал. 2 КТ в случаите когато работодателят преустанови дейността си и работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Заявлението може да се изпрати в инспекцията по труда с препоръчано писмо с обратна разписка или по електронен път при спазване разпоредбите на Закона за електронния документ и електронния подпис. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Съгласно ал.3 на същата разпоредба, проверката се извършва по ред, определен в специална наредба, издадена от МТСП, като в случая това е Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г. за извършване на проверки по реда на чл. 327 ал.2 от КТ. Спазени са изискванията на чл. 4 и чл. 5 от Наредбата, като са извършени проверки на по седалището и адреса на управление на работодателя, съставени са съответните констативни протоколи, изискани са данни по чл.5 ал.2 и ал.3 от Наредбата от ТП на НОИ и ТД на НАП, въз основа на получените данни е изготвен и доклад, съгл. чл. 6 от Наредбата. Ето защо като е издал разпореждане за прекратяване на трудовия договор, считано от датата на подаване на заявлението- 23.10.2020 г., директорът на ДИТ гр. Стара Загора е издал правилен и законосъобразен акт. Основните възражения в жалбата визират датата на прекратяване на трудовия договор, като се излагат съображения, че дейността на работодателя е преустановена не един много по- ранен етап. Въпреки тези данни, за административния орган не съществува законен вариант да прекрати трудовото правоотношение със задна дата, тъй като датата на прекратяване е императивно фиксирана в разпоредбата на чл. 327 ал.2 от КТ и това е датата на подаване на заявлението в компетентната ДИТ. В случая директора на ДИТ гр. Стара Загора е действал при условията на обвързана компетентност досежно датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК оспорващият следва да бъзе осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, 8-ми състав:

Р Е Ш И

 
 
          ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.Д., ЕГН ********** против Разпореждане № ИЗХ 20076979/11.11.2020 г., издадено от директор дирекция "Инспекция по труда"-Стара Загора, с което е прекратен трудов договор, сключен между „БУЛНЕКСТУР“  ЕООД и А.М.Д., считано от 23.10.2020 г..

ОСЪЖДА А.М.Д., ЕГН **********, да заплати на да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата от 100 лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.



СЪДИЯ
: /п/