№ 185
гр. Сливен, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на тринадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно
наказателно дело № 20212200600362 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано по частна жалба от адв. Г.М. от АК –
Сливен, в качеството му на повереник на частния тъжител ЯН. М. ЯН. по нчхд № 216/2021г.
по описа на Районен съд гр.Сливен.
В частната жалба се сочи, че със същата се атакува определение на СлРС,
постановено в открито с.з. проведено на 16.09.2021г. по нчхд № 216/2021г., с което било
спрямо производството по делото поради невнасяне на държавната такса от страна на
тъжителя.
В жалбата се твърди, че така атакуваното определение е неправилно поради факта,
че държавната такса в размер на 12 лв. е внесена още на 22.04.2021г., за което по делото са
налице съответните писмени доказателства – уведомление и молба със същите дати.
Настоява се за отмяна на определението на районния съд за спиране на производството и да
бъде разпоредено продължаване на съдопроизводствените действия.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената жалба, като взе предвид изложените в нея доводи и
аргументи, като прецени наличния по делото доказателствен материал, установи следното:
Производството по нчхд № 216/2021г. по описа на Районен съд – Сливен е
образувано по частна тъжба от ЯН. М. ЯН. против Р. ИВ. К. за престъпление по чл.130 ал.1
от НК. В така депозираната писмена частна тъжба се съдържа изрично искане тъжителят да
бъде освободен от държавна такса, респ. такава не е била внесена при подаване на тъжбата в
деловодството на съда-
С разпореждане на съдията-докладчик от 08.04.2021г. е било констатирано, че
1
тъжбата, по повод на която е образувано делото, е била подадена без да е внесена
изискуемата по Тарифа № 1 държавна такса в размер на 12 лв. За това обстоятелство
тъжителят и неговия повереник са били уведомени, като са били предупредени, че при
невнасяне на таксата производството ще бъде прекратено.
На 22.04.2021г. по делото е постъпила молба от адв. Г.М., като повереник на
тъжителя, към която е приложено платежно нареждане за платена държавна такса в размер
на 12 лв.
На 22.06.2021г. е проведено с.з. по делото, на което е бил даден ход на делото и са
били направени доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл. В това заседание
съдът не се е произнесъл по искането в частната тъжба за освобождаване на тъжителя от
държавна такса.
На 16.09.2021г. е било проведено следващото с.з., в хода на което повереникът на
частния тъжител е настоял съдът да се произнесе по искането за освобождаване на тъжителя
от държавна такса и разноски.
С протоколно определение от същата дата – 16.09.2021г., постановено в открито с.з.,
съдът е оставил без уважение искането за освобождаване на тъжителя от държавна такса и
разноски, като е обявил, че това определение подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред
окръжния съд и с оглед предоставяне на възможност на страната на атакува така
постановения съдебен акт е отложил делото за друга дата – 09.11.2021г. Липсва определение
за спиране на производството.
В частната жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно
производство, се сочи, че се атакува акт на районния съд – в частност определение от
16.09.2021г., с което било спряно производството по делото.
Доколкото такъв акт липсва, подадената от повереника на частния тъжител частна
жалба се явява недопустима поради липса на предмет на обжалване.
Ако се приеме, че се касае за жалба против определението на съда, с което се оставя
без уважение искането за освобождаване от държавна такса, жалбата също е недопустима
поради следните съображения:
Отказът да бъде уважено искането на тъжителя за освобождаване от държавна такса
не може да бъде обжалван отделно от присъдата, тъй като не е налице нито хипотезата на
чл.341 ал.1 от НПК, нито тази на чл.341 ал.2 от НПК.
Определението на съда по повод на направено искане за освобождаване от
държавна такса и в частност, с което такова искане се оставя без уважение само по себе си
не е от категориите на тези, с които наказателното производство се прекратява или се
прегражда пътя на процеса, каквито са актовете по чл.341 ал.1 от НПК. В тази насока е
2
налице и съдебна практика на ВКС, на която окръжният съд се е позовавал в други подобни
случаи. В този смисъл е цитираното и от районния съд определение № 62 от 7.04.2011 г. на
ВКС по ч. н. д. № 1244/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателя Л.С., според което:
„Съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, за да се образува дело, тъжбата на пострадал от престъплението
следва да отговаря на всички предпоставки, вкл. и да бъде внесена държавна такса, за което
се прилага документ. Същото се отнася и за жалбата, подлежаща на разглеждане от
въззивния съд. Няма предвидена от законодателя норма, според която лицето, което желае
по повод на подадена от него тъжба, да повдига и да поддържа обвинение пред съда като
частен тъжител, да има право да бъде освободено от внасяне на държавна такса.“
По отношение на определението на съда по повод на направено искане за
освобождаване от държавна такса в закона изрично не е предвидено, че подлежи на
обжалване отделно от присъдата респ. по реда на Глава ХХІІ-ра от НПК т.е. то не попада в
категорията на тези актове, за които е налице регламентация в разпоредбата на чл.341 ал.2
от НПК.
Следователно, доколкото не се касае за съдебен акт, който прекратява наказателното
производство респ. прегражда пътя на процеса и за който изрично е предвидено, че подлежи
на обжалване отделно от присъдата, определението на СлРС, с която е отхвърлено искането
за освобождаване от държавна такса не подлежи на обжалване /отделно от присъдата/ и в
този смисъл частната жалба се явява недопустима.
Поради изложените съображения частната жалба на повереника на частния тъжител
следва да бъде оставена без разглеждане.
Ръководен от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба на адв. Г.М., в
качеството му на повереник на частния тъжител ЯН. М. ЯН..
Делото да се върне на Районен съд – Сливен за продължаване на производството.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3