Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260035 Година 2022,09.03. Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На четиринадесети февруари Година две хиляди двадесет и втора
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова
– Парашкевова
Членове:
………………………………………...
Съдебни
заседатели:
…………………………………….......
Секретар Красимира
Андонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 2870 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищцата М.С.Г., с адрес ***, чрез пълномощника
адв. М.Б., с адрес ***, оф. 7 е предявила
обективно кумулативно съединени искове против „Застрахователна компания Уника“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор
Александров“ № 18, за осъждане на ответника да ѝ заплати следните суми: 70
000 лева, предявен като частичен от обща сума от 85 000 лева, обезщетение
за претърпени физически и психически болки и страдания, представляващи
неимуществени вреди, породени от причинени телесни увреждания при настъпило на 10.07.2020
год. ПТП по вина на водача на застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ автобус на градския
транспорт марка „Соларис Урбино“ с рег. № А3455МВ, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от момента на увреждането - 10.07.2020 год. до окончателното изплащане и 4 566,23 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение на получените телесни увреждания от същото ПТП. Твърди , че на 10.07.2020 г. при пътуване в автобус
на градския транспорт в гр. Бургас, марка „Соларис Урбино“, с рег. № А3455МВ с
водач М.Т.Д., настъпило ПТП, в резултат на което ищцата като правостоящ пътник претърпяла телесни
увреждания – счупване на лява бедрена кост. За настъпилото ПТП бил съставен
констативен протокол с пострадали лица. Произшествието е описано така: по време
на движение водачът не осигурил всички условия за безопасното превозване на
пътниците, като при внезапно спиране ищцата загубила равновесие и паднала на
пода на автобуса. Описва подробно получените травми и проведеното лечение. Заявява,че
непосредствено след произшествието е постъпила
в УМБАЛ-Бургас, където престояла от 10.07.2020 г. до 16.07.2020 г., а на 13.07.2020 г. претърпяла операция под обща
анестезия. В деня на изписването си постъпила в отделение физикална и
рехабилитационна медицина в същата болница за периода до 24.07.2020 г. По време
на престоя си имала силни болки, невъзможност да стъпва и ходи, болезнени и
ограничени движения в лявата тазобедрена става, хипотония на бедрената
мускулатура в ляво и рана в областта на левия глутеус. Прогнозата била за дълъг
и труден рехабилитационен процес с частично възстановяване на функциите.
Предписано било медикаментозно лечение, терапевтична схема и процедури. Имала
нужда от проходилка, тоалетен стол и антидекубитален дюшек.Твърди,че и към момента на завеждане на делото има силни болки, в невъзможност е да
стъпва на крака си, да се обслужва сама, възстановяването е бавно и мъчително, и само частично възможно.
Всичко това довело до постоянно безпокойство и липса на сън, битови неудобства,
стрес от преживяваното и интензивни болки. Инцидентът се отразил негативно на
социалните й контакти и възможността да излиза, станала много затворен човек. Счита,
че справедливата обезвреда за претърпените неимуществени вреди е в размер на
85 000 лева предвид факта, че не е възможно пълно възстановяване след
инцидента.Освен посочените неимуществени вреди сочи,че е претърпяла и имуществени такива,
изразяващи се в разходи за болничен престой и рехабилитационни процедури
(2 400 лв.), реконструктивен бедрен пирон (1 800 лв.), потребителски
такси (58 лв.) и медикаменти (308,23 лв.), всички на обща стойност
4 566,23 лв.Заявява се, че деянието представлява деликт по смисъла на чл.
45 от ЗЗД, а водачът на автобуса попада в кръга на лицата, чиято отговорност се
покрива от застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която в конкретния случай е сключена със „ЗК Уника“ АД, като е била издадена полица № ****, със срок
на валидност от 02.08.2019 г. до 01.08.2020 г. Твърди, че е предявила писмена претенция пред
застрахователя на 05.11.2020 г. за изплащане на горепосочените суми, но с писмо
изх.№ 34570420/20.11.2020 г. е било
отказано изплащането на застрахователно обезщетение. Претендира разноски.Представя
и ангажира доказателства.
Предявените искове
са с правно основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът „Застрахователна
компания Уника“ АД в писмения си отговор, намира исковете за допустими, но за
неоснователни. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение за
процесния автобус. Сочи, че в протокола от ПТП няма данни да е било взето
отношение към водача на автобуса, нито са налице данни за наказателно
производство. Предвид това оспорва изцяло наличието на елементите на
фактическия състав на деликта: деяние, противоправност и вина. Оспорват се и
твърденията за механизма на настъпване на ПТП, както и това да се дължи на
действията на водача. Твърди, че пострадалата сама се е поставила в ситуация на
повишен риск като е застанала на
забранено опасно място при движение – до вратата на автобуса, и вредоносният
резултат е настъпил именно поради това. В условията на евентуалност въвежда
възражение за съпричиняване. Сочи и че действията на водача били по причина да
се избегне ПТП с друго МПС, а пострадалата показвала липса на стремеж към
самосъхранение, като сама се изложила на опасност ,заставайки на забранено място. Оспорват се и твърденията
за тежестта на получените травми и продължителността на оздравителния период,
психологическите последици и причинната им връзка с инцидента. Прави възражение
за прекомерност на претенцията за неимуществени вреди, чийто размер не отговаря
на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род
вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД. Ангажира
доказателства.
Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на
страните и събраните и представени по делиото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между
страните по делото/съгласно доклада по чл.146 от ГПК ,обективиран в протоколно определение
от 28.06.2021 год./,че на 10.07.2020 год. ищцата е пътувала в автобус на градския транспорт в
гр.Бургас-марка Соларис Урбино с рег. № А3455 МВ,управляван от водач М.Т.Д..От
данните по делото,а и от всички събрани доказателства е видно,че ищцата е имала
затруднение при придвижване и е използвала помощно средство-бастун. Не се спори между страните и по
обстоятелството,че при пътуването М.Г. е
пострадала,като е паднала на пода на автобуса
до една от вратите му.Ответникът признава,че е застраховател
по валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за моторното превозно средство: автобус марка „Соларис Урбино“ с
рег. № А3455МВ за датата 10.07.2020 год.Страните не спорят и по факта,че ищцата
е отправила писмена застрахователна
претенция за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди , която
„Застрахователна компания Уника“АД е
отказала да удовлетвори.
От обясненията на ищцата в откритото
съдебно заседание, проведено на 28.06.2021 год.
за уточняване на фактите по възникване на инцидента става ясно следното:М.Г.
преди да падне е седяла в автобуса на първата седалка до втората поред врата, след тази срещу мястото
на шофьора. Пространството пред вратата
е било свободно,нямало е никакви хора.Когато автобусът е наближил спирката, на която ищцата е искала да слезе, но преди още да я достигне и да спре на нея,тя е станала права ,направила е една
крачка от седалката и се е хванала за пилона пред вратата.Продължила е да пътува права,като
се е държала за пилона с две ръце , държейки и бастуна си.Бастунът й не е бил опрян долу на
пода на автобуса.Паднала е,когато автобусът се е раздрусал.
От показанията на шофьора на
автобуса се констатира,че той не се е
движил с разрешената за градски условия
скорост от 50 км/час,а с по-ниска скорост от 30 км/час по негови спомени,тъй като пътната
обстановка в участъка не предполага развиване на голяма скорост- отляво има
спрели автомобили,самият чл.39 е с много входове,вдясно има също блок с много магазини
и има движение на хора,въпреки че
движението по платното е еднопосочно и има права отсечка,след нея има ляв
завой.Установява се също така,че шофьорът е поглеждал в огледалото за обратно виждане,за
да има представа и за обстановката във вътрешността на автобуса. Забелязал е седящата ищца на посоченото от нея при
обясненията й в съдебно заседание място,което
е било обозначено като такова предназначено за възрастни и трудноподвижни
хора. Забелязал я е и в следващ момент,вече права ,държаща в ръка бастун.
От извършената по делото съдебна-автотехническа
експертиза, чието заключение съдът
изцяло възприема,тъй като се основава на събраните данни в настоящото дело,на
всички материали от воденото за инцидента досъдебно производство,обосновано е ,не страда
от вътрешни противоречия и не са налични други доказателства,които да го оборват
или да му противоречат ,се изяснява следния механизъм на произшествието:времето
на произшествието е 10.07.2020 год. ,около 11,12 ч. в гр.Бургас,к-с“Изгрев“ на
улица под бл.39,при дневна светлина , ясно
време и отлична видимост.Пътят е улица под бл.39 в к-с“Изгрев“ гр.Бургас с еднопосочно движение
и надлъжно паркирани автомобили отляво,по продължение на улицата,а мястото на
произшествието е участък от улицата,намиращ се между бл.39,срещу вх.14 и
паркинг.Автобусът се е движил със скорост
около 30 км/час,при разрешена за този участък скорост от 50 км/час.В
автобуса е имало пътници,като повечето места за сядане са били заети,но е имало
и правостоящи пътници.След потегляне на
автобуса от „Спирка бл.39 , к-с“Изгрев“,ищцата се е подготвила за слизане на
следващата спирка. Подготовката е извършена по време на движение на автобуса и
се е изразила в ставане от седалката,внимателно преминаване пред седящата на
същата седалка пътничка и заставане права в очакване превозното средство да достигне до спирката и
да спре.Докато е била права ищцата се е
държала за пилона пред средната врата на автобуса,като е държала и
бастуна си.В този момент водачът на автобуса е видял ,че срещу него се движи
лек автомобил. От заключението на вещото лице е видно,че скоростта на лекия
автомобил е била около 40 км/час. За да предотврати ПТП и намали силата при евентуален челен сблъсък,водачът на
автобуса е предприел екстремно спиране,а водачът на лекия автомобил,за който е
установено,че е бил марка „Ауди“,С Х е видял свободно място вдясно,където са
били паркирани автомобили и се е насочил към него,като по този начин е
избегнал челен удар с автобуса. Между
двете моторни превозни средства не е имало удар, водачите им са успели да предотвратят сблъсъка.Водачът
на лекия автомобил „Ауди“ е изтеглил превозното средство назад и е обърнал
посоката си на движение , като е
продължил пътя си.Вследствие на инерционните сили,обаче,причинени от спирането
на автобуса ,е пострадала вече правостоящата
от известно време пътничка М.Г..От
видеозаписа на вътрешните камери в автобуса
вещото лице е констатирало,че освен ищцата, е имало и други
правостоящи пътници.От същото доказателство става ясно,че телата на всички
правостоящи пътници в автобуса са
реагирали на предприетото от водача
екстремно спиране,като са се наклонили напред,но са успели да се задържат,никой
друг не е паднал,нито е пострадал по друг начин.Единственият пострадал
правостоящ пътник се е оказала ищцата. Видно от обясненията на вещото лице в
съдебно заседание , тя не би паднала,ако
с дясната си ръка се е държала за пилона,а с лявата е държала
бастуна,опрян в пода на автобуса.Така бастунът
и лявата ръка биха представлявали опора , биха поели част от създадената кинетична енергия,която накланя тялото й към
лявата й ръка и биха й помогнали да се задържи права.
В резултат на падането М.Г. е
получила средна телесна повреда,което увреждане е наложило оперативното й
лечение и трайно затруднение движението на ляв долен крайник.
При установената по-горе
фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
В исковата молба ищцовата страна не е посочила конкретно нарушение
на правилата за движение по пътищата,допуснато от водача на автобуса на
обществения транспорт.Наместо това е преписано първото
изречение от констативния протокол за ПТП с пострадали лица,относно посетено
ПТП на дата 10.07.2020 год. от частта
„Обстоятелства и причини за ПТП“:,а именно „…по време на движение не осигурява
всички условия за безопасно превозване на пътниците.“Това изречение съдържа
заключение на посетилия произшествието
дежурен ПТП при ОД на МВР гр.Бургас,но не съдържа никакви обстоятелства,от
които да се установи как самия той е
направил това заключение.Конкретизация на обстоятелствата,от които се прави
извод за неправомерно поведение на водача на автобуса следва да се приеме,че са направени от ищцовата страна при изслушването
на вещото лице в съдебно заседание от 20.09.2021 год. и в молби вх. № 270525 от 27.09.2021 год. и вх. № 271053 от 15.10.2021 год. ,в първата
от които са формулирани допълнителни задачи към
експертизата,които съдът не е допуснал за отговор,а във втората освен становище
по хода на делото и по доказателствата,е
взето отношение и по съществото на
спора. Ищцовата страна твърди нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП,а именно движение с несъобразена с конкретните пътни обстоятелства-спрели
коли,липса на видимост,пътник,който се е приготвил да слиза и др., скорост,в резултат на което не е имал
техническа възможност да спре плавно без да предизвика ПТП.
Установеният
механизъм на инцидента,при който е пострадала ищцата не води до извод,че водачът на застрахованото
при ответника моторно превозно средство е допуснал нарушение на правилото за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Доводите на ищцовата страна , че той е следвало
да избере по - ниска скорост на движение, не могат да бъдат възприети. В чл. 20, ал. 2 ЗДвП са посочени примерно и
неизчерпателно факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране
на съобразената скорост на движение.Изброени са
неизчерпателно фактори на пътната обстановка-това са все обстоятелства извън
пътното превозно средство.Разпоредбата на чл.20 от ЗДвП не
посочва релевантни за скоростта фактори
вътре в самото превозно средство и по- конкретно,няма изискване водачите на пътни превозни средства по време
на движение да наблюдават непрекъснато
или периодично и пътниците в
превозното средство и да съобразяват
скоростта си с поведението им -напр. в леките автомобили:дали са поставили
предпазен колан или не, в автобусите на градския транспорт:дали пътниците са седящи или правостоящи,колко са на брой
,дали се движат из превозното
средство докато то се движи или стоят неподвижно,
дали са седнали на предназначените за тях места или не,дали се държат за приспособленията ,монтирани за
правостоящи пътници или не се държат за тях,как се държат за тях,подготвят ли
се да слизат и кога се подготвят да слизат и др. подобни. При преценка за
скоростта, която следва да избере, водачът е длъжен да съобрази комплексно всички
затруднения, опасности или препятствия в движението, произтичащи от външните за
преводното средство пътни условия и ситуации. Величината на скоростта не е
произволна, а трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези
фактори, като съществуват пътни условия, когато движението даже и с минимална
скорост създава опасност от предизвикване на произшествие.Законосъобразното изпълнение на задължението на водача
на МПС да съобрази посочените в
разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП обстоятелства при избора на скорост на движение ,му
позволява да спре пред всяко предвидимо
препятствие,а да спре означава да избегне сблъсък с предвидимо препятствие.По
отношение на спирането,за да се избегне сблъсък , законът не поставя изискване
то да се осъществи плавно,напротив ,
допустимо е то да бъде предхождано и от рязко намаляване на
скоростта,ако това е необходимо за предотвратяване на ПТП-арг. от ал.1 на
чл.24 от ЗДвП. При възникналия инцидент на 10.07.2020 год. съдът намира,че М.Д. е управлявал автобуса със скорост по
–ниска от съобразената за конкретните пътни условия.От
данните по делото е видно,че скоростта му на движение е била малко под 30 км/час,при
допустима 50 км/час,като няма данни тази скорост да е представлявала каквато и
да е опасност за движението.Тя не е създавала никакви неудобства и затруднения
и за пътниците в автобуса,включително и за ищцата. Доказателства за движението
със съобразена скорост са и обстоятелствата,че до момента на
екстремното спиране,нито един от правостоящите пътници,включително и ищцата,не
е изпитал неудобство при пътуването.Ищцата ,въпреки затрудненията при
придвижване и необходимостта от използване на помощно
средство,безпрепятствено е станала от
седалката на която е седяла,преминала е пред седящата на същата седалка пътничка до нея,застанала е и е стояла права
известно време до момента на наложилото се спиране ,държейки се за
пилона пред вратата на автобуса,от която е смятала да слезе, без да опира бастуна си в пода на превозното
средство и да го ползва като опора за стабилност при евентуално накланяне в резултат от
движението на превозното средство напред.Паднала е ,само тя,въпреки,че е имало
и други правостоящи пътници, при рязкото
спиране, и поради това,че не е използвала правилно помощното си средство за придвижване.Други пострадали пътници няма.М.Г.
е паднала в момента на рязкото
спиране,като именно то,заедно с неизползвания по предназначение бастун са и
причина за инцидента.Водачът е спрял рязко не безпричинно,а за да избегне сблъсък с
незаконосъобразно движещ се срещу него лек автомобил.Спирането е
предприето с оглед внезапно възникнало, непредвидимо
препятствие. По път с еднопосочно движение , М.Д. не е бил длъжен и не е могъл да предположи, че друг
участник в движението ще наруши правилата за движение, няма да съобрази пътните знаци,указващи
еднопосочно движение , ще навлезе срещу него и ще му се наложи да рязко да натисне спирачка,за да избегне
сблъсък.
При това положение не се установи
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автобус,което
да обуслови възникване на функционалната
отговорност на ответното дружество за обезщетяване на настъпилите неимуществени и имуществени вреди
за ищцата.Останалите събрани доказателства не следва да бъдат обсъждани,тъй
като те нямат отношение към механизма на произшествието,а към останалите
елементи от фактическата страна на спора,които обаче поради недоказаност на
противоправно поведение на водача на автобуса,не следва да бъдат обсъждани от съда.
С оглед на горното предявените искове
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските по делото:Тъй като
исковете се отхвърлят изцяло ответникът има право на направените от него разноски.От приложения списък на разноски се
констатира,че се претендира сумата от 660 лв.,от които 200 лв. за
възнаграждение за вещо лице по САТЕ,10 лв.- сбор от държавни такси за издаване на 2 съдебни удостоверения и 450 лв.
–юрисконсултско възнаграждение.Видно от данните по делото разходите са реално направени—листи 77 и 78 от делото.Ответникът
е представляван от пълномощник-юрисконсулт-пълномощното на лист 36 от делото,като
претендираното юрисконсултско
възнаграждение по списъка но чл.80 от ГПК е в
размер под максималния по чл.25,ал.2 вр.
с ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/ след изменението в бр.74 от
2021 год. на ДВ,в сила от 01.10.2021 год./,приложим на основание чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ.В молбата вх. № 260703 от
11.02.2022 год. ,която в абзац 4 е
идентична с абзац 4 на молба вх. № 271053 от 15.10.2021 год. е направено възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение,в случай,че
насрещната страна се представлява от адвокат.Тъй като ответникът не се
представлява от адвокат,а от юрисконсулт,съдът намира,че не следва да обсъжда и
да се произнася по това възражение.
По
изложените съображения и на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.Г., с адрес ***, чрез
пълномощника адв. М.Б., с адрес ***, оф.
7 обективно кумулативно съединени искове против „Застрахователна компания
Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Тодор Александров“ № 18, за осъждане на ответника да ѝ заплати следните
суми: 70 000 лева, предявена като частична претенция от обща сума от 85 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени физически и психически болки и страдания,
представляващи неимуществени вреди, породени от причинени телесни увреждания
при настъпило на 10.07.2020 год. ПТП по
вина на водача на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ автобус на градския транспорт марка „Соларис Урбино“ с рег. №
А3455МВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на
увреждането - 10.07.2020 год. до
окончателното изплащане и 4 566,23 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение на
получените телесни увреждания от същото ПТП.
ОСЪЖДА М.С.Г., с
адрес ***, да заплати на „Застрахователна
компания Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Тодор Александров“ № 18 сумата от 660 лв.,представляваща направени
разноски за първоинстанционното производството по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните с въззивна жалба.
Съдия: