№ 16858
гр. София, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. К.А
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110134406 по описа за 2024 година
Ищцата Д. С. Е. твърди, че вървяла пеша на 28.08.2023 г. в гр. София, по бул. „Президент
Линкълн“, при което била ударена от движещ се в посока от ул. „Монтевидео“ към бул.
„Бойчо Бойчев“ лек автомобил БМВ 320И с рег. № ******, чийто водач нямал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ относно посоченото МПС. С уточнителна молба
ищцата е заявила, че е вървяла по тротоара срещу жилището на майка си, над магазин Лидл.
Произшествието било осъществено на пешеходна пътека, като ищцата преди да предприеме
действия по пресичане, изчакала няколко минути, оглеждайки се в двете посоки, се уверила,
че идващите автомобили са достатъчно далеч. Решавайки да пресече пътното платно, когато
стъпила на него, усетила удар, като била връхлетяна от посочения автомобил. Ищцата
твърди, че на същата дата постъпила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където били
констатирани следните наранявания – открита рана в областта на главата; наличие на
екскориации и подкожен хематом в дясна зигоматична област; счупване на 5-то ляво ребро;
контузия в областта на тазобедрената става, на лявото коляно и на левия глезен, на шията,
на раменния пояс и мишницата; множество охлузвания по крайниците и трупа; била
установена невъзможност за повдигане на лявото рамо на повече от 60 градуса. Била
препоръчана терапия – носене на шина за врата в продължение на три седмици; носене на
ортеза за обездвижване на лявото рамо в продължение на три седмици; физиотерапия в
продължение на три месеца, била наложена също и забрана за пътуване за период от три
месеца. Ищцата твърди, че посещавала и друго болнично заведение, където били извършени
прегледи два месеца след инцидента, за което реализирала разходи за прегледи в размер на
111.80 лв. Сочи, че на 04.10.2023 г. предявила претенция пред „Гаранционен фонд“ за
причинени неимуществени вреди в размер от 50 000 лева. В отговор, били изискани
документи във връзка с настъпилото ПТП - четливо копие на констативния протокол,
1
писмени данни относно това дали е образувано досъдебно производство, протокол за оглед,
експертизи, влязъл в сила акт срещу виновния водач, медицински документи,
удостоверяващи извършените прегледи, както и удостоверение за банкова сметка на
увреденото лице. Ищцата представила част от изисканите документи, а останалата част
следвало да бъде представена от ОПП-СДВР, но тъй като последното не представило
съответните документи, ответникът отказал да изплати обезщетение. Поради това в
настоящото дело се претендира сумата от 20 000 лева, частична претенция от 50 001 лева за
претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 111.80 лева за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.08.2023 г. до окончателното
изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Гаранционен фонд е депозирал писмен отговор, в
който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не е установен механизмът на
ПТП, респ. увреждането да е причинено в резултат на противоправно действие на водач на
незастраховано МПС. Оспорва претенцията за имуществени вреди, тъй като не е доказано
действителното извършване на разходите. Твърди, че е налице случайно събитие. Оспорва
причинната връзка на претендираните увреждания и процесното ПТП. Счита, че вина за
процесното ПТП има единствено ищцата, тъй като същата предприела пресичане на
неопределено за целта място без да се съобрази с движещите се автомобили. Евентуално
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва ищцата да е търпяла
болки и страдания. Твърди, че претендираният размер за неимуществени вреди е завишен.
Не отрича, че ищцата е предявила извънсъдебна претенция, но тъй като не представила
всички необходими документи, бил в обективна невъзможност да се произнесе по
претенциите. Оспорва акцесорната претенция за лихва с твърдението, че следва да се счита в
забава от подаването на исковата молба, евентуално от 22.12.2023 г. /датата на
постановяване на отказа/. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. В
условията на евентуалност, ако искът бъде уважен, моли да се осъди третото лице помагач,
което моли да се конституира на негова страна – А. С. У., ЕГН **********, да плати сумата
от 1250 лева, частичен иск от 50 000 лева, за неимуществени вреди. Извежда, че доколкото
посоченото лице е управлявало л.а. „БМВ 320И“, с рег. № ******, на 28.08.2023 г. в гр.
София без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и в резултат на което са били
причинени телесни увреждания на пешеходец, то същото следва да отговаря по предявения
срещу него регресен иск.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният при условията на евентуалност, по
реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, обратен иск от ответника Гаранционен фонд против А. С. У., ЕГН
**********, за сумата от 1250 лева, частична претенция от 50 000 лева и разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са искове по с правно основание чл. 558,ал.5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а"
КЗ и чл. 86 ЗЗД, както и обратен иск с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал.1, т.2
от Кодекса за застраховането. Процесуална предпоставка за допустимостта на главните
искове е предявяване на претенцията за плащане на обезщетение от увреденото лице пред
2
Гаранционния фонд и липса на плащане от Гаранционния фонд в срок, отказ от страна на
фонда да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение. Това означава, че увреденото лице трябва да е предявило
претенцията си пред фонда, като предметът на претенцията трябва да съответства на
предмета на иска. В случая от данните по делото се установява, че пред Гаранционен фонд е
била предявена претенция за неимуществени вреди № 23210202/04.10.2023 г. от ищцата,
като с писмо с изх. № 24-01-432.1/17.10.2023 г., от страна на Гаранционния фонд са изискани
за представяне документи, но тъй като такива не били представени, с писмо с изх. № 24-01-
432/22.12.2023 г. било отказано плащане. Ето защо искът за неимуществени вреди е
допустим.
Тъй като по отношение на претенцията за имуществени вреди не е изчерпан извънсъдебният
ред /не е предявена пред ГФ/, то искът за тях е процесуално недопустим. Производството по
делото по този иск следва да се прекрати.
За основателността на иска за неимуществени вреди следва да се установи от ищцата по
делото настъпване на описаното в ИМ ПТП, реализирано при виновно противоправно
поведение на водач на МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“; настъпили
вреди в причинно-следствена връзка с ПТП, вид и размер на вредите.
От събраните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
К – 508, административно-наказателна преписка във връзка със съставен Протокол за ПТП
№ К-508/28.08.2023 г., съответно административно-наказателна преписка № 23-4332-
021430/15.09.2023 г., съставена срещу лицето Д. С. Е. и НП № 23-4332-021408/15.09.2023 г.,
съставен срещу лицето А. С. У., приетата САТЕ, се установява, че механизмът на
произшествието е следният – на 28.08.2023 г., около 15:30 ч., лек автомобил „БМВ 320i”, с
рег. № РА5780 КХ, управляван от А. С. У., се движел в гр. София, по бул. „Президент
Линкълн“ с посока от ул. „Промишлена“ към ул. „Детелина“ в дясна лента и скорост около
40 км/ч., като се изнесъл леко в ляво за евентуален завой в ляво. Междувременно, в района
на № 78, когато автомобилът се намирал на разстояние около 9 метра от мястото на удара,
пешеходец Д. С. Енчева, на 44 г., предприела пресичане на пътното платно на бул.
„Президент Линкълн“ с посока от дясно наляво, считано по посоката на движение на
автомобила, с начин на движение спокойно бягане, и на място, необозначено за пресичане
на пешеходци. Траекториите на движение на пешеходеца и автомобила се пресекли и
настъпил удар с инициален контакт за пешеходеца в предна част, за автомобила – в
странична дясна част, в областта на преден десен калник. Пешеходецът се приплъзнал по
автомобила, тялото се ударило в дясното огледало и било отхвърлено напред и в дясно, като
паднало на терена, при което пешеходецът получил телесни увреждания. При удара водачът
отклонил автомобила вляво и предприел маневра за спиране, като се установил в покой в
района на пътното платно. Няма технически причини за настъпване на произшествието.
Водачът на лек автомобил „БМВ 320i”, с рег. № РА5780 КХ, не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара. Преди предприемане на маневра пресичане на
пътното платно, пешеходецът е разполагал с техническа възможност да възприеме
движещия се по пътното платно лек автомобил „БМВ 320i”, с рег. № РА5780 КХ, да спре и
3
да пропусне преминаването му. Опасността за водача е възникнала към момента на
предприемане на пресичането на пътното платно. Максималната скорост на движение, при
която водачът е имал техническа възможност да спре и да не допусне настъпване на
произшествието, е равна или по-ниска от 16.72 км/ч. В насока на горното са показанията на
свидетелите Юсеинов и Джонгов, които еднозначно сочат, че докато автомобилът се движел
по булеварда, една жена изскочила от магазина отдясно и се ударила в автомобила, при което
шофьорът изместил автомобила вляво, за да избегне удара. На пешеходката била оказана
помощ, като същата била в добро състояние, леко изплашена.
При съвкупната преценка на събраните доказателства и установените с тях факти, съдът
приема, че по делото не се установиха елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, тъй като пътният инцидент не е настъпил в резултат на противоправно и
виновно поведение на водача на автомобил БМВ. Това е така, защото при предприетото от
ищцата пресичане на булеварда в момента на преминаване на автомобила, за неговия водач
сблъсъкът е бил непредотвратим. В тази насока следва да се отчете мястото на удара в
автомобила, а именно в областта на преден десен калник, тоест странично, което означава,
че ищцата е предприела пресичането непосредствено преди преминаването на автомобила
пред нея, при това тичайки, при което опасността за водача му е възникнала в момента на
стъпване на пътното платно, от когато до мястото на удара, той е бил непредотвратим за
него. Т.е. първо, по делото не е налице противоправно деяние на водача на автомобила, тъй
като се е движел с разрешена и съобразена скорост, като във връзка с последното по делото
няма данни за нарушение на правилото на чл. 20, ал.2 ЗДвП, което изисква водачът на
автомобила да намали скоростта и спре при необходимост, когато възникне опасност за
движението. В случая тази опасност е появата на пешеходец в опасната зона за движение, до
когато водачът не е могъл да го възприеме, а след това е предприел спиране, което макар и
своевременно, не е предотвратило удара, тъй като е в опасната зона за спиране. Поради това
следва да се счита за изключена и вината като елемент от деликтния състав, тъй като за
водача на автомобила появата на пешеходеца е била внезапна. Внезапната поява на
пешеходец на място забранено за пресичане, който предприема пресичане с тичане през
платното, без техническа възможност ударът да бъде избегнат, съставлява случайно събитие.
Поради изложеното следва да се приеме, че деянието на водача на автомобила, макар и
причинило увреждане, не съставлява деликт. Касае се за т. нар. "случайно деяние" -
регламентирано в чл. 15 от НК, но приложимо при непозволеното увреждане, което оборва
презумпцията за виновност на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Доколкото отговорността на Гаранционния фонд е предпоставена от отговорността на
причинителя на увреждането, при липса на деликт, не може да се ангажира и отговорността
на ответника и предявеният иск следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна е и акцесорната претенция за
лихви, както и не се е сбъднало условието за разглеждане на обратния иск.
По разноските:
При този изход на спора, претенцията на ищцата за разноски е неоснователна. Съгласно чл.
78, ал.3 ГПК, право на разноски има ответникът - за юрисконсултско възнаграждение в
4
размер на 150 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ предявените от Д. С. Е., ЕГН **********, адрес гр. София, ......., срещу
Гаранционен фонд, БУЛСТАТ ********, седалище и адрес на управление гр. София, ......,
искове с правно основание чл. 558,ал.5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ и чл. 86 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 20000 лв., частично от 50001 лв., обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди – болки и страдания, получени в следствие на ПТП, настъпило на
28.08.2023 г. в гр. София по вина на водача на лек автомобил БМВ 320И с рег. № ******, за
което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.08.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. С. Е., ЕГН **********, адрес гр. София, ......., ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен
фонд, БУЛСТАТ ********, седалище и адрес на управление гр. София, ......, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 150.00 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника -
А. С. У. с ЕГН **********, гр. София, ............
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, поради недопустимост, в частта относно
предявения от Д. С. Е., ЕГН **********, адрес гр. София, ......., срещу Гаранционен фонд,
БУЛСТАТ ********, седалище и адрес на управление гр. София, ......, иск заплащане на
сумата от 111.80 лв. обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди – разходи за
прегледи, в следствие на настъпилото ПТП.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в прекратителната част, в която има характера на определение
– с частна жалба в едноседмичен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5