Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 247 от 29.11.2021 г., гр.
Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 29 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Делото е образувано по жалба от Б.В.В., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Заповед № 8121К-11393/31.12.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с т. 15, 19, 20 и 28, б. „а” и „б” от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Етичния кодекс) във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), и чл. 201, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в Министерството на вътрешните работи (МВР). В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Претендира се отмяната ѝ, както и присъждане на направените разноски по производството на делото.
Процесуалният представител по пълномощие на жалбоподателя – адвокат А.И., поддържа жалбата.
Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Р.М., оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Б.В. е полицейски инспектор V степен в група „Гранично
сътрудничество и контактен център” към Регионална дирекция
„Гранична полиция” (РДГП) – Кюстендил при Главна дирекция „Гранична полиция”
(ГДГП) – МВР. Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № 8121К-8294/03.08.2020
г. на министъра на вътрешните работи във връзка с Предложение №
4077р-6753/24.07.2020 г. на директора на РДГП
– Кюстендил, съдържащо данни за допуснато от инспектор В.
нарушение на т. 15, 19, 20 и 28, б. „а” и „б” от Етичния кодекс. Заповедта е
издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР и с нея е определен съставът
на дисциплинарно разследващия орган, а именно: председател – комисар С. Д. П.
(заместник-директор на РДГП – Кюстендил), и членове – старши инспектор Б. Б.С.
(началник на група „Гранично
сътрудничество и контактен център” при РДГП – Кюстендил), Д. Р.
С. – началник на сектор „Човешки ресурси” при РДГП – Кюстендил) и Д.И. М. –
главен юрисконсулт в РДГП – Кюстендил. Предложение №4077р-6753/24.07.2020 г. на
директора на РДГП – Кюстендил е
изготвено по данни, съдържащи се в писмо с рег. № 277р-6252/16.07.2020 г. на
директора на Областна дирекция (ОД) на МВР – Кюстендил и справка с вх. №
4077р-6746/24.07.2020 г. по описа на РДГП – Кюстендил, за това, че на
15.07.2020 г. в гр. Кюстендил инспектор Б.В. е употребил алкохол в
кафе-аперитив „N-Joy”
и след като напуснал заведението в нарушение на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП управлявал личния си автомобил марка и модел „Б”, с рег. № ****, и
около 23:30 часа реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) в железобетонен
стълб на кръстовището на ул. „Б.” и ул. „Е.К.”. В. напуснал местопроизшествието
и се укрил, с което не е спазил изискванията на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП и чл. 201, ал. 1 от ППЗДвП. След като е открит, на 16.07.2020 г. в
01:53:13 часа е проверен от служители на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
Кюстендил за наличие на алкохол с „Дрегер Алкотест 7510” и резултатът от
пробата бил 1,55 промила алкохол в издишания въздух. В. заявил, че автомобилът
му най-вероятно е бил откраднат и пътнотранспортното произшествие е реализирано
от друг извършител. Срещу него са съставени два акта за установени
административни нарушения по ЗДвП и са му издадени две заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки – за отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство (МПС) и за прекратяване на
регистрацията на пътното превозно
средство за срок от шест месеца, като е образувано и досъдебно производство
№627/2020 г. по описа на Районно управление – Кюстендил за престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „а” във вр. с чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс.
На 25.09.2020 г. в 09:15 часа на В. е връчена Покана рег. 4077р-8727/25.09.2020 г. за запознаване със Заповед № 8121К-8294/03.08.2020 г. на министъра на вътрешните работи и за даване на писмени обяснения. В поканата са описани постъпилите данни за извършено дисциплинарно нарушение, в какво се изразява то и правната му квалификация. На същата дата в 09:30 часа жалбоподателят е запознат със заповедта, както и с правата му по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Б.В. е представил писмено обяснение до министъра на вътрешните работи с рег. № 4077р-9786/28.09.2020 г. Със същото е оспорил твърденията в поканата за извършено от него дисциплинарно нарушение. Заявил е, че не е управлявал личния си автомобил на посочените в поканата дата и час – на 15.07.2020 г. в 23:30 часа, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, както и че не е бил длъжен да остане на мястото на пътнотранспортното произшествие до пристигането на компетентните органи на МВР, тъй като от произшествието били нанесени материални щети на собственото му МПС и нямало пострадали лица. Сочи, че на 15.07.2020 г. към 18:00 часа с приятелката му Г. Г., с Л.М. и неин познат – И., посетили кафене „N-Joy”, където хапнали, а В. изпил и едно малко „Узо”. Двамата с Г. Г. си тръгнали към 22:00 часа, като тя управлявала автомобила до дома им. По пътя двамата спорели във връзка с предходен разговор, като спорът им продължил и след като слезли от автомобила. Когато се прибрали, В. отишъл да спи на дивана. Събудил се към 23:20 часа и ставайки от дивана, се оплел в завивката, спънал се и паднал, при което си ударил лявата скула и лявото око в ръба на масата. Ударът бил силен и болезнен, причерняло му и за известно време загубил съзнание. Когато се свестил, не виждал почти нищо с лявото си око, което било пълно с кръв и около него имало подуване, горните му крайници били изтръпнали, усещал чувство на студ и треперене, имал световъртеж и изключително силна режеща болка в цялата глава. Уплашил се да не загуби зрението си и незабавно, без да буди приятелката си, взел ключовете от автомобила, слязъл на паркинга, качил се в автомобила и се отправил с него към болницата. По пътя, докато управлявал автомобила, изведнъж болката станала непоносимо остра и режеща, в резултат на което инстинктивно затворил очи, опитал се веднага да спре автомобила, но не успял, и когато отворил очите си, видял, че е на метри от железобетонен стълб на електропреносната мрежа и се ударил в него. При удара се отворил шофьорският еърбег, вследствие на което В. си прехапал езика и наранил устната кухина. Излязъл от автомобила, на тротоара имало две момчета, които го попитали дали е добре и той им отговорил положително. Решил да сигнализира за настъпилото ПТП, но установил, че си е забравил мобилния телефон и документите вкъщи, и тъй като живеел на около 150 м от мястото на произшествието, се върнал до дома си, за да ги вземе. На входа на блока срещнал приятелката си, която като се събудила и не го намерила, тръгнала да го търси. Казал ѝ да отиде при автомобила, а той се върнал в апартамента, обработил раните в устната кухина с вода за уста, взел телефона и документите си и се върнал мястото на произшествието. Помолил приятелката си да набере 112 и да съобщи на настъпилото ПТП, но чул глас от близката жилищна кооперация, че някой вече се е обадил на 112. В. установил, че е забравил ключа от автомобила в апартамента си и с приятелката му се върнали да го вземат. Докато били в апартамента, там дошли двама полицаи, които го попитали дали лек автомобил марка „Б., с рег. № *****, е негов, той отговорил утвърдително, като казал, че автомобилът се намира на паркинга пред блока. След като полицейските служители му заявили, че автомобилът не е там, В. им казал, че в такъв случай най-вероятно е откраднат, тъй като към този момент нямал спомени за случилото се след прибирането му у дома заедно с приятелката му. Към 23:40 часа заедно с полицейските служители отишли до автомобила и В. оказал пълно съдействие на компетентните органи за изясняване на истината. Към 01:50 часа е бил проверен от служител на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Кюстендил за наличие на алкохол с „Дрегер Алкотест”, но резултатът от пробата не му бил показан. Към обяснението В. приложил копия от медицинска справка и три броя болнични листове.
На 05.11.2020 г. в 17:00 часа на В. е връчена Покана рег. 4077р-10163/05.11.2020 г. от дисциплинарно наказващия орган за даване на писмен отговор на посочени в поканата въпроси в срок от 17:00 часа на 06.11.2020 г. Той е представил обяснение до министъра на вътрешните работи с рег. № 4077р-10195/06.11.2020 г. по описа на РДГП – Кюстендил, в което е отговорил на поставените му въпроси.
С Искане рег. 4077р-10196/08.11.2020 г. по описа на РДГП
– Кюстендил, на основание чл. 207, ал. 4 във вр. с ал. 3 и 5 от ЗМВР В. е
поискал министърът на вътрешните работи да отстрани от участие в производството
старши инспектор Б. С. Посочил е, че въз основа на заповед на директора на РДГП
– Кюстендил от 28.09.2020 г. е преместен да изпълнява служебните си задължения
в сградата на РДГП – Кюстендил в едно работно помещение със С. Последният
ежедневно водел „неофициални”
разговори с В. във връзка с дисциплинарното производство, при които си
позволявал да квалифицира дадените от него обяснения като „смешни”, „детински” и заявявал, че никой няма да повярва
на твърденията му, като го приканил и да излезе в отпуск с думите „Излезни ти
отпуска, аз не мога, че се занимаваме ежедневно с твоите тъпотии по проверката”.
В искането В. е посочил, че старши инспектор С. е предубеден към него и към
фактите и обстоятелствата по проверката, както и че може да повлияе на
преценката на останалите членове на дисциплинарно разследващия орган и да
осуети безпристрастното провеждане на дисциплинарното разследване. С Решение
рег. № 8222р-19735/24.11.2020 г. министърът на вътрешните работи е оставил
искането без уважение.
Дисциплинарно разследващият орган е изготвил Обобщена справка рег. №4077р-10686/25.11.2020 г. по описа на РДГП – Кюстендил до министъра на вътрешните работи, на която е отбелязано „Запознат”. В справката са описани подробно поводът за образуваното дисциплинарно производство, получените предварителни данни, установената фактическа обстановка, събраните доказателства, извършителят на нарушението и нарушените разпоредби. Посочено е, че с поведението си Б.В. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване правилата на Етичния кодекс, а именно – правилата, регламентирани в т. 15, 19, 20 и 28, б. „а” и „б” същия. След оценка на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства дисциплинарно разследващият орган е предложил на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР на Б.В. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното му правоотношение в МВР. На 26.11.2020 г. на В. е връчена Покана рег. 4077р-10687/25.11.2020 г. за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения. Той е представил Възражение рег. № 4077р-10754/27.11.2020 г., в което посочил, че възразява срещу фактите и обстоятелствата, отразени в обобщената справка, тъй като разследването не е водено обективно. На 31.12.2020 г. е издадена оспорената заповед.
По делото са приети като доказателства представените със съпроводителното писмо с рег. № 812100-1126/26.01.2021 г. заверени копия от материалите по дисциплинарното производство, от Решение № 291/16.12.2020 г. по адм. дело №321/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил и Решение №4/09.02.2021 г. по АНД № 1089/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, Постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.11.2020 г. по пр. № 1237/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил и заверен препис от Решение №110/19.05.2021 г. по КАНД № 97/2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Разпитани са като свидетели В.В.П. и Г.И.Г., които са били очевидци на процесното ПТП, както и И.А.И. и Л.Р.М.. Свидетелят П. заявява, че след удара водачът на автомобила излязъл във видимо неадекватно състояние и напуснал мястото на произшествието, както и че в следствието разпознал водача по показаните му снимки и това бил жалбоподателят. Сочи и че се приближил на около половин метър от водача, но не усетил мирис на алкохол, както и че не може да направи разлика между поведението на човек, употребил алкохол и това на човек, под въздействието на някакво друго състояние. Свидетелят Г. заявява, че само свидетелят П. се е приближил до водача, за да разговаря с него, както и че не може да каже какво е било състоянието на водача. От показанията на свидетелите И. и М. се установява, че на 15.07.2020 г. били заедно с Б.В. и приятелката му Гергана след 17:00 часа до 22:00 часа на кафене „N-Joy” в гр. Кюстендил, като В. изпил 50 грама „Узо”, а когато си тръгнали, приятелката му управлявала автомобила.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза със задача вещото лице да посочи какво е най-вероятното въздействие към момента на процесното ПТП на изпитите от В. на 15.07.2020 г. между 17:00 и 18:00 часа 50 грама алкохол („Узо”), и като съобрази това количество поет от В. алкохол, възрастта и теглото му, както и изминалото време от поемането на алкохола до пътно-транспортното произшествие, да посочи колко би било приблизително съдържанието на алкохол в кръвта му към момента на настъпилото ПТП. В заключението вещото лице е посочило, че при вариант с усреднени стойности на променливите величини във формулата (факторът на редукция, факторът на окисление, времето на резорбация и излъчване, и алкохолното съдържание на напитката) към момента на процесното ПТП в кръвта на В. не е имало наличие на етилов алкохол и същият не е бил алкохолно повлиян, а при вариант с „най-неблагоприятните” за В. стойности на променливите величини във формулата към момента на процесното ПТП в кръвта му е имало наличие на етилов алкохол в количество около 0,04‰, което количество не влияе върху психофизическото състояние на лицето, т.е. същият не е бил алкохолно повлиян.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, доколкото съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР министърът на вътрешните работи може да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности. Заповедта е издадена в предвидената от чл. 59 от АПК и чл. 210 от ЗМВР писмена форма. Същата съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
В хода на дисциплинарното производство обаче е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Със Заповед № 8121К-8294/03.09.2020 г., издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е определил състава на дисциплинарно разследващия орган, като е включил в същия старши инспектор Б. Б. С. – началник на група „Гранично сътрудничество и контактен център” при РДГП – Кюстендил. Впоследствие, въз основа на заповед на директора на РДГП – Кюстендил от 28.09.2020 г. Б.В. е преместен да изпълнява служебните си задължения в сградата на РДГП – Кюстендил в едно работно помещение със С.. С Искане рег. 4077р-10196/08.11.2020 г. по описа на РДГП – Кюстендил, на основание чл. 207, ал. 4 във вр. с ал. 3 и 5 от ЗМВР В. е поискал министърът на вътрешните работи да отстрани от участие в производството старши инспектор Б. С. поради предубеденост към него и към фактите и обстоятелствата по проверката, което обстоятелство е станало известно на В. след преместването му в едно работно помещение със С. С Решение рег. № 8222р-19735/24.11.2020 г. министърът на вътрешните работи е оставил искането без уважение. Приел е, че същото е неоснователно, доколкото членовете на дисциплинарно разследващия орган са съобразени с длъжността на инспектор В., а и с оглед становището по искането с рег. № 4077р-10254/09.11.2020 г. по описа на РДГП – Кюстендил от комисар С. П., както и че е недопустимо, тъй като е „подадено извън сроковете, определени в чл. 207, ал. 5 от ЗМВР”. В случая обстоятелството за предубеденост на С. е станало известно на В. след връчването на последния на 25.09.2020 г. на Заповед № 8121К-8294/03.08.2020 г., поради което за същия е било обективно невъзможно да подаде искането за отстраняването му от участие в производството незабавно след запознаването със заповедта, каквото е изискването на чл. 207, ал. 5 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от АПК дава право на страните в административното производство да отправят искания за отвод на участващо в производството длъжностно лице, за което са налице основанията по чл. 10, ал. 2 от АПК. Тогава и когато страната счете, че визираните в хипотезата на чл. 10, ал. 2 от АПК юридически факти са налице спрямо участващо в производството длъжностно лице, може да сезира органа и той е длъжен да се произнесе по искането. Принципът за безпристрастност по смисъла на чл. 10, ал. 2 от АПК е общ принцип в административното производство, каквото е и производството по налагане на дисциплинарни наказания по ЗМВР. Едно от измеренията на този принцип е предотвратяване на всеки възможен конфликт на интереси, изразяващ се в евентуална заинтересованост на длъжностните лица от съответната администрация от съдържанието на крайния акт. Затова при наличие на хипотезата на чл. 10, ал. 2 от АПК това лице по свой почин или по искане на някой от заинтересованите може да бъде отведено. С произнасянето от министъра на вътрешните работи по искането за отвод без да се извърши проверка във връзка с твърдяната от В. пристрастност на единия от членовете на дисциплинарно разследващия орган и едновременно с това с продължаването на процеса по събиране на доказателства от този орган са създадени в достатъчна степен съмнения в безпристрастността на органа и е опорочено проведеното производство. Констатираното процесуално нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
Независимо
от изложеното съдът намира за необходимо да отбележи и че процесната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно
чл. 194, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарната
отговорност е лична. Всеки държавен служител отговаря за своите действия или
бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани
със заеманата длъжност. Следователно нарушение на служебната дисциплина е
виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение
задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства
на правнодължимото поведение на служителя. В тежест на дисциплинарно наказващия
орган е да установи конкретните фактически обстоятелства, осъществяващи състава
на дисциплинарното нарушение. От събраните по делото доказателства не се
установи по категоричен начин, че Б.В. е нарушил т. 15, 19, 20 и
28, б. „а” и „б” от Етичния кодекс. Съгласно т. 15 от Етичния кодекс държавният
служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме.
В оспорената заповед е посочено, че В. е нарушил т. 15 от Етичния кодекс с
нарушаване на „разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП”. Разпоредбата на
т. 15 от Етичния кодекс предполага да е налице несъмнено извършено
противоправно деяние, като вмененото задължение е във връзка с изпълнение на
служебните задължения, каквато връзка поведението на жалбоподателя в случая
няма. Съгласно т. 19 от Етичния кодекс държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява. В процесната заповед е посочено, че В. е
нарушил т. 19 от Етичния кодекс, тъй като с неправомерното си поведение е
увредил доброто име на МВР и ГДГП, като освен това се е държал нагло, арогантно
и агресивно към полицейските служители и към поемните лица при огледа.
Разпоредбата на т. 20 от Етичния кодекс предвижда, че държавният
служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си. В заповедта е посочено, че действията на В. са били възприети
от граждани и служители на МВР, включително от такива, които са го разпознали
като служител на РДГП, и с това той „е създал впечатление, че на полицейските
служители е позволено да нарушават драстично ЗДвП, да управляват МПС след
употреба на алкохол и да не спазват задълженията за водачите при настъпило ПТП.
Това е лош пример за гражданите”. Съгласно чл. 28, б. „а” и „б” от Етичния
кодекс държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на
участник в пътното движение се подчинява: на
нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България
(б. „а”), и на забраната да не управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под
въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните
си задължения, както и в извън установеното работно време
или по времето на ползване на отпуск (б. „б”).
В заповедта е посочено, че В. не е спазил изискванията на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „а” от ЗДвП и чл. 201, т. 1
от ППЗДвП, както и на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „а” от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието, а съгласно чл. 201, т. 1 от ППЗДвП всеки участник в пътнотранспортно произшествие
е длъжен да остане на местопроизшествието до идването на компетентните органи,
а при необходимост – да превози пострадалите до болница или друго лечебно
заведение и да се завърне незабавно на местопроизшествието, когато има
пострадали лица или повредите на едно от моторните превозни средства не
позволяват то да се придвижи на собствен ход. Според разпоредбата на чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. От събраните по делото
доказателства не се установи по категоричен начин, че на 15.07.2020 г. около
23:30 часа Б.В. е управлявал лекия си автомобил с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, както се твърди в оспорената заповед. Видно
от показанията на свидетелите И.И. и Л.М., които били заедно с Б.В. и
приятелката му Г. на 15.07.2020 г. след 17:00 часа до 22:00 часа на кафене „N”, В. е изпил 50 грама „Узо”,
а когато си тръгнали, приятелката му управлявала автомобила. От заключението на
вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че при вариант с
усреднени стойности на променливите величини във формулата (факторът на
редукция, факторът на окисление, времето на резорбация и излъчване, и
алкохолното съдържание на напитката) към момента на процесното ПТП в кръвта на В.
не е имало наличие на етилов алкохол и същият не е бил алкохолно повлиян, а при
вариант с „най-неблагоприятните” за В. стойности на променливите величини във
формулата към момента на процесното ПТП в кръвта му е имало наличие на етилов
алкохол в количество около 0,04‰, което количество
не влияе върху психофизическото състояние на лицето, т.е. същият не е бил
алкохолно повлиян. От доказателствата по делото не се установиха и твърдяните в
заповедта нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП и чл. 201, т. 1 от ППЗДвП от страна на В.. От процесното ПТП са
настъпили повреди само на собственото на жалбоподателя МПС и липсват данни
същите да не са позволявали то да се придвижи на собствен ход, а и В. е оказал съдействие
за установяване на вредите.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и да бе доказано, че Б.В. е нарушил горепосочените разпоредби на Етичния кодекс, неправилно дисциплинарното нарушение е квалифицирано като тежко по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. За да бъде дадено дисциплинарно нарушение квалифицирано като тежко по смисъла на посочената разпоредба, е необходимо да са налице две кумулативни материалноправни предпоставки – деянието да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и да е уронващо престижа на службата. Съдът намира, че в случая липсва втората от посочените предпоставки. За да приеме, че В. е уронил престижа на службата, дисциплинарно наказващият орган е посочил, че действията му „са станали достояние на множество лица в системата на МВР и извън нея”. Съгласно Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите, за да бъде деянието „уронващо престижа на службата”, не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. Очевидци на процесното ПТП са били свидетелите В.В.П. и Г.И.Г., но от доказателствата по делото не се установява на същите да е било известно, че В. е служител в МВР. Лицата в системата на МВР, които са научили за участието на жалбоподателя в пътно-транспортното произшествие, са получили тази информация не като граждани, а като служители в МВР. Предвид изложеното съдът намира, че в случая липсва квалифициращата предпоставка „деяние, уронващо престижа на службата”, поради което процесното дисциплинарно нарушение не е „тежко” по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се предвижда наказание „уволнение”, а такова по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, за което се налага наказание „порицание”.
По изложените съображения оспорената заповед за налагане на Б.В. на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното му правоотношение в МВР следва да бъде отменена.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерството на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на Б.В. направените от него разноски по производството на делото в размер на 1460,00 лева, в това число: 10,00 лева – платена държавна такса, 250,00 лева – внесена сума за възнаграждението на вещото лице, и 1200,00 лева – платено адвокатско възнаграждение. Съдът, като съобрази, от една страна, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, а от друга – свършената работа във връзка с предоставянето на адвокатската услуга, намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Претендираните разходи за пътни и дневни за адвокат И. в размер на 600,00 лева обаче не следва да се присъждат, доколкото същите не представляват разноски по смисъла на чл. 143 от АПК. Отговорността за разноски цели възстановяване на разноските, направени по делото във връзка с извършването на правните действия по същото и оказаната правна защита. Други направени от страната разноски, в т. ч. заплатените дневни и пътни разходи на процесуалния ѝ представител по пълномощие, не са разноски по производството на делото (вж. в т. см. и Определение № 11845/23.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9258/2020 г., V о.).
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-11393/31.12.2020
г., издадена от министъра на
вътрешните работи.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните
работи да заплати на Б.В.В., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, сумата в
размер на 1460,00 (хиляда
четиристотин и шестдесет)
лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: