№ 32598
гр. София, 12.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110151407 по описа за 2022 година
Делото е разпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № РД-11-
23/10.07.2024г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Е****“ ЕООД, ЕИК ***, с която
срещу Д. О. Д. по реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за установяване
съществуване вземане в размер от 812 лева, ведно със законната лихва за периода от
21.04.2021 г. до изплащане на вземането, представляващи неплатена от ответника
главница по договор за потребителски кредит издаване и ползване на кредитна карта
№ C.-****/26.08.2017 г., сключен с „Б****“ Е., кредитор и Д. О. Д., кредитополучател,
както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за вземане в размер от 207,51 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.08.2018 г. до 05.02.2021 г., които
вземания са били прехвърлени на ищеца с договор за цесия и за които по ч.гр.д. №
33288/2021 г. по описа на СРС, 148 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че ответникът е страна по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № C.-****/26.08.2017.,
сключен с „Б****“ Е., като по силата на същия кредиторът е предоставил на длъжника
сумата от 2038,61 лева, с която кредитополучателят е закупил стока от магазин „З.“ на
стойност 1782 лв. и за заплащане на застрахователна премия по договора в размер на
256,61 лв. Сочи последната да се дължи на основание сключен договор за застраховка
„З.“ сертификат C.-****, подписан от кредитодателя и „К.“ и „К.“, на които сумата се
1
твърди да била служебно преведена. Ищецът твърди, че по силата на договора
ответницата се е задължила да възстанови сумата на 18 месечни вноски, всяка в
размер на 113,25 лв., дължими за периода от 1.10.2017 г. – 01.03.2019 г. Поддържа се на
основание чл. 17 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски да се
дължи неустойка за забава в размер на законната лихва върху просрочените вноски. С
договор за цесия от 13.07.2020 г. и Приложение № 1 към него вземанията са били
прехвърлени на ищеца, като ответникът следва да се счита уведомен за
прехвърлянията на вземанията с връчване на препис от исковата молба. След датата на
цесията ответницата е погасила сума в общ размер на 400 лв. на 14.08.2020 г. и
22.02.2021 г., като сочи последното да било съобразено при депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК. Представя документи, които иска да бъдат приети като писмени
доказателства по делото. Отправя искане за уважаване на исковете.
Ответникът Д. О. Д. не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, но с депозираното по ч.гр.д. № 33288/2021 г. възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК,
оспорва вземането, прави възражение за погасяване по давност, както и твърди, че са
погасявани суми по договора на посочените във възражението дати.
С оглед твърденията на страните, релевирани в производството, съдът приема, че
по реда на чл. 422 ГПК е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99
ЗЗД.
По предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № C.-****/26.08.2017г. в тежест на ответника е възникнало задължение
за връщане на предоставената му сума в размер на процесната; че е настъпил падежът
на задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит, че
вземанията, произтичащи от договора са валидно прехвърлени с договор за цесия и
Приложение № 1 към същия, че длъжникът е уведомен за прехвърлянето.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
изпадане на ответника в забава за заплащане на главното вземане, размер на
обезщетението.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи
наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията. В
тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК и с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно
решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. №1/2020 г. съдът следва да укаже на страните, че
2
следи служебно за нищожност на договорите, от които се твърди да произтичат
процесните вземания поради противоречие на същите с императивни норми на закона,
поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави, както и за
наличието на неравноправни клаузи, доколкото договорът е сключен с потребител.
На ищеца следва да се укаже по реда на чл. 143, ал. 1, вр. чл. 145 ГПК в срок
до приемане на доклада по делото да уточни твърденията си във връзка със
сключения договор за кредит като посочи какви плащания и кога потребителят е
извършил за погасяване на вземанията по договора за кредит, като се посочат в
хронологичен ред всички заплатени суми и техния размер, в т.ч. ищецът следва
да вземе отношение по твърденията на ответника, че е извършвал погашения на
задълженията си по процесния договор за кредит.
Следва да се приемат представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
Следва да бъде приложено към настоящото дело заповедното производство.
С оглед разпоредбите на чл. 7 и чл. 162 ГПК, съдът приема, че следва да допусне
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи:
Направени ли са били плащания, с които да са били погасени задълженията на
ответницата по договора за кредита, ако да – кога, в какъв размер и какви суми са
били погасени към кредитора преди 13.07.2020 г. и след тази дата?
Каква е дължимата сума за лихва за забава, начислена само върху вземането за
главница за процесния период, като при изчисляване на лихвата за забава вещото
лице съобрази периода, в който на основание Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., лихва за
забава не се начислява?
Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба или друг начин
за доброволно уреждане на спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по същия най-късно в първото по
делото съдебно заседание, в т.ч. и да релевират съответни доказателствени искания,
като в противен случай те губят възможността да направят това по-късно освен в
случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
3
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 33288/2021 г., по описа на СРС, 148 състав.
УКАЗВА на ищеца в срок до приемане на доклада по делото да изложи
твърдения да посочи какви плащания и кога потребителят е извършил за
погасяване на вземанията по договора за кредит, като в хронологичен ред посочи
всички заплатени суми с дата на плащането и размер, в т.ч. ищецът следва да
вземе отношение по твърденията на ответника, че е погасил задълженията си по
процесния договор за кредит.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът след служебно за
нищожност на договорите, от които се твърди да произтичат процесните вземания
поради противоречие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне
на закона, поради противоречие с добрите нрави, както и за наличието на
неравноправни клаузи, доколкото договорът е сключен с потребител.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени
в мотивната част на определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П., като вещото лице да се призове след представяне
на доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 350 лв., вносим
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на ищеца, в случай че не внесе депозит за изготвяне на заключението,
съдът ще цени поведението на страната съгласно чл. 161 ГПК и ще постанови краен
съдебен акт без изслушването на заключение по формулираните по-горе задачи.
УКАЗВА на ищеца да съдейства на вещото лице за изготвяне на експертизата.
УКАЗВА на вещото лице, че при необходимост от издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване с документи и/или информация, необходима на вещото
лице във връзка с поставените задачи към допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
същото своевременно следва да уведоми съда за издаването на необходимото съдебно
удостоверение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.10.2024 г.
от 11:05 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства -
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.
78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
4
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично
в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес,
а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ответницата
и чрез назначения й служебен адвокат - .в. М. П..
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5