№ 831
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100505429 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 4570 от 14.03.2024 г.,
постановено по гр. дело № 17614/2022 г. по описа на СРС, 164 състав, с което са отхвърлени
предявените срещу Областна администрация на област София положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 и чл. 86
ЗЗД за сумата от 1019,80 лв., представляваща цена на доставена от дружеството и потребена
от ответника топлинна енергия в периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., вкл. суми,
отразени в изравнителни сметки за същия период, ведно със законната лихва върху сумата от
19.11.2021 г. до окончателното й изплащане, с които ответникът се е обогатил
неоснователно; за сумата от 217,81 лв., представляваща лихва за забава върху главницата,
дължима за периода от 01.12.2018 г. до 15.11.2021 г.; за сумата от 15,72 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 19.11.2021 г. до окончателното й изплащане; както и за
сумата от 4,72 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, дължима за периода от 01.12.2018 г. до 15.11.2021 г., за които суми има
издадена заповед за изпълнение от 12.01.2022 г. по ч. гр. дело № 66236/2021 г. по описа на
1
СРС, 164 състав.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост с доводи, че по предявената претенция за
неоснователно обогатяване е от значение кой субект е следвало да сключи договор за
доставка на топлинна енергия, а не кое лице фактически е обитавало имота през процесния
период. Въззивникът счита, че доколкото е установено предаване на имота на ответника, то
последният е следвало да докаже, че не го е ползвал, но доказателства в тази насока не били
представени. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
предявените искове в цялост.
Въззиваемият Областна администрация на област София е подал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззивника „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния
съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в
жалбата следва да се добави и следното:
В тежест на ищеца по предявените искове на посоченото извъндоговорно основание с
правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която ответникът се е
обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния имот и за процесния период.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението си към ищеца.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот,
2
представляващ магазин-склад, находящ се в гр. София, ул. „*******, с абонатен номер при
ищеца *******, е частна държавна собственост, като за него е издаден акт №
03522/16.10.2006 г. за частна държавна собственост, в който е посочено, че правата върху
имота са предоставени на областния управител на област София на основание чл. 18 ЗДС.
От представените писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа, като претенцията на ищеца касае стойността на енергията, потребена през периода м.
10.2018 г. – м. 04.2020 г., претендирана при твърденията за липса на сключен писмен договор
между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника – Областна
администрация на област София, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗДС
имоти – държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред,
се управляват от областния управител по местонахождението им.
Посочената законова разпоредба регламентира правомощията за управление на държавните
имоти – от областния управител, но това не означава непременно, че имотът се е използвал
фактически от областната управа на област София. За основателността на претенцията на
предявеното извъндоговорно основание ищецът следва да докаже, че ответникът се е
обогатил със стойността на доставената стока, т.е. че той действително е ползвал магазина
(склада), разположен на посочения адрес, и чрез служителите си е консумирал
претендираното количество топлинна енергия. Противно на доводите във въззивната жалба,
без значение е обстоятелството до кое лице е била отправена покана от топлопреносното
предприятие за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
респ. кое е било „задълженото“ според ищеца лице да сключи договора, доколкото
претенцията за неоснователно обогатяване цели възстановяване на неоснователното
разместване на блага, като действително ползвалият топлинната енергия, който се е обогатил
с нея, бъде осъден да я заплати на лицето, което я е доставило и което се е обеднило със
стойността й.
От приетите писмени доказателства е видно, че след актуването на имота за него не е била
открита партида на името на ответника в ищцовото дружество по подадено от областната
управа заявление. По твърдения на самия ищец (обективирани в приложеното към исковата
молба писмо от 11.01.2019 г.) титуляр на партидата с абонатен номер ******* е било трето
лице – „Мечо-Пиеро Морати“ ЕООД, като впоследствие обектът е бил разделен на три и са
открити две нови партиди с различен абонатен номер за магазини 1 и 2, а процесният
абонатен номер ******* е зачислен за складовите помещения на адреса с титуляр
посоченото юридическо лице, както и физическо лице К.Л.Б. за което е установено, че не е
собственик на имота. Ищецът твърди, че партидата за имота е открита служебно на
ответника през 2018 г., т.е. Областната администрация не е заявявала, че ползва имота, като
по делото липсват каквито и да било доказателства обектът някога да е бил предоставян за
фактическо ползване на държавното учреждение. Съвкупната преценка на събраните
доказателства сочи на извод, че обектът е бил използван от трето лице – „Мечо-Пиеро
3
Морати“ ЕООД, на когото изначално е била открита партида в топлопреносното
предприятие, като по делото липсват данни на какво основание ищецът е променил титуляра
на партидата, респ. дали и кога това лице е преустановило ползването на обекта.
От изложеното е видно, че ищецът, чиято е тежестта да докаже пълно и главно
обогатяването на ответника с претендираната сума, не е установил, че за процесния период
м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г. Областната управа на област София е ползвала процесния имот.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че ответникът не се е обогатил с потребената
в него топлинна енергия – налице са индиции, че същата е била консумирана от трето лице,
което следва да отговаря за заплащане на стойността й.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и при установено ползване на
обекта от страна на ответника през процесния период, претенцията за плащане на
претендираната сума поради неоснователно обогатяване следва да се отхвърли поради
недоказана реална доставка на твърдяното от ищеца количество топлинна енергия. По
делото са представени индивидуални справки за отопление и топла вода и е прието
заключение на СТЕ, от които се установява, че в имота не се е ползвала енергия за
отопление, а през процесния период е начислена енергия за битово горещо водоснабдяване
на база за 1 брой потребител по 140 л. дневно поради липса на узаконен водомер, съгласно т.
5.2 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Този ред за служебно начисляване на количеството топлинна енергия
обаче е приложим само при наличие на облигационно правоотношение, въз основа на което
за клиента на топлинна енергия възниква задължение да осигури достъп за реален отчет на
индивидуалните уреди за измерване, респ. да осигури годни измервателни уреди в имота, но
не и при претенция, основана на твърдения за неоснователно обогатяване поради липса на
договор между страните. В настоящата хипотеза за основателността на предявения иск
следва да се докаже пълно и главно, че претендираното количество топлинна енергия
действително е било доставено в имота и е потребено от ответника, но при липсата на
доказателства в тази насока претенциите по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 и чл. 86 ЗЗД и на това
основание следва да се отхвърлят.
С оглед на изложеното, по делото не се установява наличие на обогатяване в полза на
ответника с претендираните суми за топлинна енергия и такса за дялово разпределение,
поради което предявените искове за главните задължения и за лихви за забава върху тях са
неоснователни и следва да се отхвърлят. Като е достигнал до идентични правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4570 от 14.03.2024 г., постановено по гр.д. № 17614/2022 г. по
описа на СРС, 164 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на ОБЛАСТНА
АДМИНИСТРАЦИЯ – ОБЛАСТ СОФИЯ, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул.
„Алабин“ № 22, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника
„Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5