Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,05.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в съдебно заседание на27юни 2019 год., в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря
Мая Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 261 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по исковете на З.И.Г. срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АДс
правно основание чл. 226,ал.1 КЗ(отм) за: сумата 600 000 лв. – застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от травматичните увреждания в
резултат на ПТП настъпило на 26.03.2015г. в град Ямбол, по причина противоправното поведение на водача на автобус „И.Р.Б.“ с
рег. № ****** - И.Я. и сумата 14 407,58 лева – застрахователно обезщетение за
претърпените имуществени вреди за лечението на травматичните увреждания в
резултат на същото ПТП, ведно със законната
лихва считано от 26.03.2015г. до окончателното им изплащане.Претендира
разноски.
Ответникът не
оспорва, че е застраховател по задължителната застраховка ГО. Оспорва механизма
на настъпване на произшествието, вида, степента и характера на претърпените от
ищеца травматични увреждания, причинно-следствената връзка на вредите с
произшествието. Поддържа съпричиняване от страна на
пострадалия, който управлявал мотоциклета без предпазна каска и защитно
облекло. Сочи, че пострадалият се е движил с превишена скорост преди ПТП и че
бил неправоспособен водач към момента на ПТП. Оспорва, че представените фактури
доказват разходи за лечение на описаните в ИМ увреждания. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства приема за
установено следното:
Безспорно е, че ответникът е
застраховател по задължителната застраховка „ГО“ на водача на автобус „И.Р.Б.“
с рег. № ******–И.Я., действаща към момента на настъпване на процеснотоПТП.
С Присъда № 10/18.10.2018 г. по НОХД № 19/2017 г.
на ЯРС, 5-ти нак. с-в, влязла в сила на 03.02.18 г.,
подсъдимият И.С.Я. е признат за виновен в това, че на 26.03.2015 г., около
14:27 часа, в град Ямбол, на ул. „Преслав“, срещу изхода на бензиностанция
"Омакс", при управление на МПС – автобус „И.Р.Б.“
с рег. № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 38, ал. 3 ЗДвП и предизвикал ПТП с управлявания от З.И.Г. мотоциклет "Хонда ЦБ 1000", с рег. № ******собственост на Стоян И.Г.,
като не пропуснал същия, при което по непредпазливост причинил на З.И.Г. тежка
телесна повреда. В мотивите към присъдата е посочено, че подсъдимият е проявил
небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но съгласно ЗДвП, състоянието, в което се е намирал, пътната и
метеорологичната обстановка, както и от събраните по делото доказателства е бил
длъжен и е могъл да предвиди и предотврати тези последици. Според мотивите
главна причина за деянието на подсъдимия е нарушаване на правилата за движение
по пътищата и че основна вина има водача на автобуса, но вина има и водачът на
мотоциклета който се е движил със скорост 76 км/ч при допустима от 50 км/ч. и
че при движение със скорост от 50 км/ч. ударът би бил предотвратим за
мотоциклетиста.
По делото са приложени документи за регистрация на процесния мотоциклет, медицинска документация на ищеца, а
също и 7бр. фактури във връзка с лечението на ищеца след ПТП, ведно с 3 бр.
фискални бонове.
От заключението на в.л. П. по САТЕ се установява
механизма на настъпилото ПТП: Автобусът непосредствено преди ПТП се е движел по
улица „Преслав“- прав равен пътен участък с максимално разрешена скорост на
движение 50 км./ч. равномерно със скорост от порядъка на 24 км/час. Мотоциклетистът
се движел в същата посока със скорост, не по-ниска от 70 км/ч. Автобусът с цел
промяна на посоката си на движение (завиване в обратна посока) „прегражда” пътя
на движещия се с определената скорост мотоциклет, като мотоциклетиста в момента
на възприемане на автобуса задейства екстрено спирачната уредба на мотоциклета при
което оставя спирачна следа с дължина 9,60 м. Поради неустановена причина след
края на следата мотоциклета продължава да се движи със скорост и по „инерция”
до момента на настъпване на удара с автобуса в задна лява част. При този удар
под действието на инерционните сили мотоциклетиста излита от управлявания от
него мотоциклет и се блъска в автобуса, след което пада на платното и при
падането получава част от уврежданията. След зоната и времето на контакта между
двата обекта, автобусът прекосява кръстовището и отминава мястото на удара
докато мотоциклетът е изтласкан на дясно от мястото на контакта, а относно
движението на тялото на мотоциклетиста липсват конкретни данни, които да бъдат
анализирани и въз основа на които да се базира заключението. Според в.л. при
своевременна реакция на мотоциклетиста в момента на отклоняване на автобуса в
ляво и при движение със скорост от 50 км/ч и реализация на спирачен процес с
максимална спирачна ефективност мотоциклетистът е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара т.е. мотоциклетът би спрял на разстояние около 2,70
м преди удара.В конкретния случай произшествието е било предотвратимо от страна
на мотоциклетиста, чрез предприемане на действия по промяна на посоката на
движението му с цел избягване на конфликтната точка с едновременно спиране с
максимална ефективност на спирачната система. Предотвратимост
от страна на водача на автобуса е имало при условие на своевременно възприятие
на приближаващия отзад и отляво на автобуса мотоциклет и изчакване на
преминаването му, след което да продължи изпълнението на предприетата от него
промяна на посоката на движение на управлявания от него автобус. При налични,
изправни и при своевременна употреба странични огледала, водачът на автобуса на
един по-ранен етап от развитието на опасната ситуация е могъл да възприеме
идващия от ляво зад него мотоциклет.
От допълнителната САТЕ се установява, че липсват данни за
наличието на техническа причина за настъпването на събитието,поради
което в.л. П. сочи че причината за
настъпването на ПТП-то е от субективен
характер.
В с.з. на 05.07.18 г. в.л. П. пояснява, че автобусът
е извършвал криволинейно движение в
обратен завой. Ширината на пътя е била недостатъчна и предприетото от него
криволинейно движение е започнало от възможно най-дясната част на дясната лента
на платното за движение на което е настъпило произшествието. Сблъсъкът е станал
в лентата на моториста, в която лента той се е движел направо.
От показанията на свид.
Я., осъден във връзка с ПТП-то се установи,че от спирката, от която потеглил до
мястото, където настъпил удара, разстоянието било около 400 м - 500 м.и при
тръгване от спирката подал ляв мигач, тръгнал с ляв мигач и като стигнал
половината на другото платно, бил в половината на другото платно, отзад чул
силен шум, помислил че гръмнала гума.Сочи, че моториста се ударил в задната част на
автобуса.
При процесното ПТП
ищецът е получил следните травматични увреждания: Контузия на главата.
Сътресение на мозъка. Фрактура на дъгата на първи прешлен. Фрактура на тялото и
дъгите на втори шиен прешлен. Многофрагментна
/експлозивна, взривна/ фрактура на тялото на четвърти гръден прешлен /Тх4/ с
наличие на фрагменти в гръбначния канал. Фрактура на пети гръден прешлен.
Частичен пневмоторакс вляво. Тежка контузия на
гръбначния мозък до степен на пълно /анатомично/ прекъсване. Пълно обездвижване
на долните крайници /долна параплегия/. Обезчувствяване на долната част на тялото и долните
крайници. Липса на контрол над тазовите резервоари - уриниране и дефекация. Нарушени сексуални функции. Счупване на дясна
ключица, счупване на дясна лопатка, счупване на лявата лъчева и лявата лакътна кост в областта на гривнената
става, счупване на проксималната фаланга на палеца на дясна ръка, счупване на
проксималната фаланга на 3- ти пръст на дясна ръка.
От заключението по приетата КСМЕ
от д-р М. -неврохирург и д-р С. –ортопед,травматолог е видно,че при процесното ПТП ищецът е получил посочените по горе увреждания, които кореспондират с механизма
на настъпване на ПТП. На пострадалия е била оказана спешна медицинска помощ в МБАЛ „Св. Пантелеймон“-Ямбол.
Извършени са лабораторни и образни изследвания, консултации с хирург,
травматолог, невролог, неврохирург с данни за фрактури на шийни
и гръдни прешлени с тежка неврологична симптоматика. Поради необходимост от
спешно оперативно лечение пострадалият е бил транспортиран със санитарен превоз
в Токуда Болница – София, където след извършени
консултативни прегледи и предоперативна подготовка, е
извършена декомпресинта ламинектомия
Тх4 - Тх5, пластика на твърдата мозъчна обвивка, транспедикуларна
стабилизация Тх2 - Тхб - Зодиак. Интраоперативно
е установена тежка гръбначно-мозъчна контузия с анатомична лезия
на гръбначния мозък. Поради установена недобра позиция на стабилизиращите
винтове е извършена повторна операция-репозиция на стабилизацията,
сменени са два от винтовете с по-къси. Счупването на шийните
прешлени е осъществено чрез външна имобилизация на шийния отдел на гръбначния стълб с ортопедична яка за срок
от два месеца. На 06.04.2015 г. е изписан в стабилизирано общо състояние, афебрилен, на самостоятелно дишане и е насочен за
продължаване на лечението в Ортопедичното отделение на същата болница. По отношение на
счупването на дясната ключица и дясната лопатка е проведено консервативно
лечение с мека имобилизация-митела за 30 дни. Относно
счупването на лявата лъчева кост е
проведено оперативно лечение, изразяващо се в наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с плака и винтове. По отношение на счупването на
палеца и 3- ти пръст на дясна ръка е проведено оперативно лечение, изразяващо
се в наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с винтове. Според д-р С.
и д-р М. в резултат на получената тежка
гръбначномозъчна травма ищецът е претърпял интензивни болки и страдания за
срок от 2-3 месеца, значителни до 10 месеца и продължаващи до момента поради
тежката остатьчна и трайна неврологична симптоматика.
Вследствие на счупването на лява лъчева кост и проведеното оперативно лечение,
ищецът е търпял болки с интензивен характер, първият месец след операцията,
след което болките са били със затихващ характер до 3-4 месеца. Вследствие на
счупването на палеца и 3-ти пръст на дясна ръка и проведеното оперативно
лечение, ищецът е търпял болки с интензивен характер, първите 20 дни след
операцията, след което болките са били със затихващ характер до 2 месеца.
Съгласно КСМЕ черепномозъчната травма при ищеца е лекостепенна и е отзвучала за срок от 20-30 дни без
остатъчни явления. Шийната травма е възстановена в
срок от 6 месеца. Фрактурата на гръдните прешлени е зараснала за срок от 10-12
месеца, с остатьчна трайна деформация на гръбначния
канал в увреденото ниво. При нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения срокът на възстановяване от счупването на лявата лъчева кост е около 5-6
месеца. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения срокът на
възстановяване на счупването на пръстите на дясната ръка е около 2-3 месеца. Според
вещите лица от интраоперативно лечение и от проведените впоследствие образни
изследвания пълното прекъсване на гръбначния мозък на нивото на фрактурираните прешлени е последвано от пълно обездвижване
на долните крайници (долна параплегия) с обезчувствяване на долната част на тялото и долните
крайници, липса на контрол над тазовите резервоари и нарушени сексуални функции. Тези увреждания
са трайни и необратими.
При извършения преглед на ищеца на
11.12.2017г. вещите лица са констатирали и пълната увреда на
гръбначния мозък с характер на пълно прекъсване и невъзстановяване на невралните функции. Костатирали
са още и ограничен обем на движение на
лява гривнена става, при повдигане ръката нагоре от
10 градуса и непълно изправяне на 3- ти пръст на дясна ръка, които последици са
с траен характер.
В с.з. на 05.07.2018 г. относно
провежданата рехабилитация от ищеца, въпреки нулевите прогнози за
възстановяване, д-р М. заявява, че провеждането на ежедневни рехабилитационни процедури имат за цел да не се получат
трайни контрактури на големите стави на долните крайници.
Според вещото лице не е изключено след 5-10 години да се достигне до нови
методи на лечение, които да възстановят (било чрез електроника,или чрез някакви
присаждания) движенията на крайниците, но ако вече крайниците са в пълна контрактура, дори и да се възстанови някаква нервна проводимост към мускулатурата на крайниците, движенията няма
да бъдат възможни и затова провеждането на рехабилитация е абсолютно
необходимо. Вещите лица поясняват, че ищецът е бил намерен с каска по очи след
ПТП, но не е имал специално предпазно облекло, но дори и да е бил с такова,
същото не е в състояние да предотврати настъпването на гръбначната травма. В
с.з. и двете вещи лица са категорични, че извършените разходи за лечение съгласно
приложените медицински документи( фактури и фишове) са били наложителни за адекватното му и пълноценно лечение.
От показанията на свид. Г. майка на ищеца, се установява състоянието на ищеца, по време на лечението и
впоследствие.След операцията, не допускал никой до себе си, станал затворен, психически
лабилен и изцяло променен. Бил на легло 5 месеца, след това започнал
възстановяване, за да ползва инвалидна
количка.Най напред започнало възстановяване на ръцете, за да може с тях да си
помага, с оглед травмите по тях,след което на белия дроб с оглед факта,че
половината бял дроб не функционирал и
трудно дишал. Имал проблем и с ключицата и е трябвало време,за възстановяването
й. След около 5 месеца възстановяван можел да седне в инвалидната количка и
сега се придвижвал само с нея, но не можел да стои дълго в нея, без придружител
не може да излезе навън.Имал уринарни проблеми, нямал
чувствителност от гърдите надолу.Продължава да има главоболия и болки в ръцете.
Докато бил на легло бил на подлога, с катетър, с памперс и сам не можел да се
храни, сам не можел да извършва абсолютно никакви социални функции, понеже бил
с яка, която придържала врата му. Преди ПТП синът бил студент в първи курс,
втори семестър. Наложило се да се преместят да живеят и да се адаптират на село
където му построили пригодена къщичка, за да има достъпна среда. Ищецът живее
във с.Веселиново заедно с майка си.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); :
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.); , увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка "Гражданска отговорност", има право да
иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне
правото по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) следва да се установи, че в резултат на
виновно и противоправно поведение на лице, застраховано
по задължителна застраховка "ГО", са настъпили вреди, които са покрит
риск по застрахователния договор.
Безспорно е, че ответникът е застраховател по
задължителната застраховка "ГО" на автобус „И.Р.Б.“ с рег. № ******, управляван от И.Я.,както и че ПТП-то е настъпило по вина на водача на автобусa. Съдът зачете обвързващата сила на влязлата в сила Присъда № 10/18.10.2018 г. по НОХД № 19/2017 г. на ЯРС, по чл. 300 ГПК относно деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Безспорно
е, че в резултат причинната връзка с това ПТП са настъпили уврежданията за
ищеца, видно от заключението на КСМЕ,както и че уврежданията кореспондират с механизма на настъпване на
ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между извършените
разходи за лечение съобразно приложените фактури и фишове с причинените увреждания вследствие
на ПТП - необходимостта им за адекватно и пълноценно лечение.
При фактите, че водачът на автобуса е
виновен за настъпилото ПТП и е налице причинно-следствена връзка между неговото
виновно и противоправно поведение и настъпилия
вредоносен резултат, съдът намира за установени всички елементи от фактически
състав на непозволеното увреждане. След като поведението на застрахования водач
е виновно и противоправно, а вредите към трети лица
са покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.),
застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от
застрахования водач имуществени и неимуществени вреди. Следователно исковете за
неимуществените и за имуществените вреди
се явяват основателни.
Относно
размера на неимуществените вреди съдът съобрази с указанията в ППВС №
4/68 г. и в ППВС № 17/63 г.и отчете силата, продължителността и интензивността
на болките и страданията на ищеца, както са описани по-горе; продължителността на лечебния
и възстановителен период; възрастта му към датата на ПТП – 21 г.;
продължаващите и към момента болки, цялостното му физическо и психическо
състояние след ПТП; неблагоприятната прогноза относно получената тежка
гръбначно мозъчна травма, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент. Предвид всички обстоятелства по настъпването на вредите, вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на ищеца, съдът
намира, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди, възлиза на
сумата от 360 000 лв.
По отношение на иска за имуществени вреди
в следствие на ПТП съдът намира, че същият е доказан в пълния размер - 14 407,58 лева. В тази насока съобрази
със заключението на КСМЕ. Съдът приема за неоснователно възражението относно посочените
в писмената защита 5 бр. фактури за
сумите:1 178(л.89), 510
(л.94), 1 460 (л.97) и 145,50 (л.100) и 779,68 (103) тъй
като някои от тях са платени по сметка, други в брой и всички те са във
връзка със лечението, а последната сочи разход за рампа в къщата във
Веселиново, където живее ищеца.
По
възражението за съпричиняване:
Ответникът е възразил, че ищецът с
поведението си е съпричинил резултата като: 1/управлявал
мотоциклета без предпазна каска и защитно облекло, 2/ бил неправоспособен водач
към момента на ПТП, 3/ движил се с превишена скорост преди ПТП. Съпричиняването от страна на пострадалия се изразява в
конкретно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. По
делото безспорно се установи, че преди ПТП ищецът е бил с каска, като вещите
лица по КСМЕ са категорични, че не е имал специално предпазно облекло, но дори
и да е бил с такова, същото не е в състояние да предотврати настъпването на
гръбначната травма, която е в същност основната причина за тежкото състояние, в
което се намира пострадалия.Ето защо изложеното
възражение в тази част за съпричиняване е неоснователно. От друга страна,не се
установи твърдението от ответника, че ищецът е бил неправоспособен водач към
момента на ПТП, поради което и това възражение е неоснователно. От основното и допълнително заключение на САТЕ, наред
с останалите писмени доказателства,вкл. и присъдата по НОХД № 19/2017 г. по
описа на ЯРС е видно, че ищецът също е
допуснал нарушение на правилата за движение,като се е движил със скрост над разрешените 50 км/ч и е допринесъл за настъпване
на вредите. В тази насока съдът отчете и факта, че ако ищецът се е движил със скорост
в рамките около разрешената според заключението на САТЕ ударът би бил
предотвратим за ищеца. Поради това съдът приема приема
съпричиняване от страна на ищеца в размер на 1/4.
С оглед изложеното, претенцията за
неимуществени вреди следва да бъде редуцирана на 270 000 лева, а за имуществени вреди на 10 805 лева, до които размери съдът уважава исковете, а в разликата им до
600 000 лева за неимуществените и до 14 407,58 лева за имуществените следва
да бъдат отхвърлени. Върху посочените суми следва да се присъди законната лихва,
считано от 26.03.2015г. –датата на деликта до
окончателното им изплащане.
По отношение на разноските:
Ищецът е освободен от внасяне ДТ и разноски и такива не се дължат.
Адвокат Ц.В. има право на адвокатско възнаграждение в размер на 13 818,15
лева с оглед цената на исковете за осъщественото безплатно процесуално
представителство на осн. чл. 38, ал.2 ЗА. В случая обаче уважените искове са общо за
сумата от 280 805 лева и
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал.2, т.5 от Н №1/09.07.2004 г.
възлиза на 7 146,10 лева, които да й заплати ответникът. Съдът
счита за неоснователно искането за присъждане на ДДС върху така определеното
възнаграждение, тъй като ДДС-то е косвен данък, който се изчислява в момента на
плащането и съдът не е оправомощен да изменя данъчния
механизъм и да присъжда все още неначислен ДДС. Ето защо отхвърля искането за
начисляване върху така определеното възнаграждение ДДС.
Ответникът е представил списък по
чл. 80 ГПК, в който претендира 615 лв. разноски и 10 200 лв.платено адв. възнаграждение - общо 11 615 лева. от които има
право на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете на
общо сумата 5 872,17 лева (333,92
+5 538,25). Ищцовото възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК по
отношение на претендирания адвокатски хонорар от
ответника е неоснователно, доколкото възнаграждението не надвишава минималното
по Наредбата.
Ответникът
следва да заплати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК: 11 232,20
лева, ДТ и 450 лева - за експертизи, или общо 11 682,20 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА "З.А.Д."ОЗК - З." АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на З.И.Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес адв.
Ц.В. ***, офис 5, на основание чл. 226,
ал.1 от КЗ (отм.) сумата от 280 805 лева, застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди (270 000) и имуществени вреди (10 805) в следствие на ПТП от 26.03.2015 г., ведно със законната
лихва върху
сумата, считано от 26.03.2015г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата им над 270 000 лева до 600 000 лева и над 10 805
лева до 14 407,57 лева.
ОСЪЖДА "З.А.Д."ОЗК – З." АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***,да заплати на адвокат Ц.В.,***,
офис 5, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 7 146,10 лева, адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
"З.А.Д."ОЗК - З." АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от общо 11 682,20 лева – разноски и ДТ по делото.
ОСЪЖДА З.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес адв. Ц.В. ***, офис
5, да заплати на "З.А.Д."ОЗК
- З." АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 5 872,17 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: