Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, ХХХVI – ти състав
На трети
септември две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 2791 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „Н.Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***
срещу Наказателно постановление № 515264 – F543986 от 03.06.2020 г., издадено
от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което на
дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 178 от Закона за
данъка върху добавената стойност, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 лева (петстотин лева) за нарушение на разпоредбата
на чл. 97, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Дружеството – жалбоподател „Н.Б.“ ЕООД намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, с бланкетна по съдържанието си жалба.
В съдебно заседание въззивното дружество „Н.Б.“
ЕООД се представлява от своя упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли за отмяна на наказателното постановление, подчертавайки, че не оспорва
нарушението, но счита, че наказателното постановление може да бъде отменено,
тъй като данъка върху добавената стойност е внесен навреме, държавата не е била
ощетена по никакъв начин и, че санкцията е несъизмерима с тежестта на
нарушението, като акцентира, че заявлението за регистрация е следвало да бъде
подадено по време на обявеното на територията на Република България извънредно
положение.
Въззиваемата страна ТД на НАП –
гр. Варна се представлява от своя процесуален представител, която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, обосновавайки се, че нарушението
е безспорно установено, както и, че наложеното административно наказание е
правилно индивидуализирано, доколкото е в минимален размер. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намери от фактическа страна,
следното:
На 10.04.2020 г. в ТД на НАП гр.
Варна, находяща се на адрес в гр. Варна, бул. Осми
приморски полк № 128, при извършена проверка на НАРЦИС ЕООД с ЕИК *********,
във връзка с подадено по електронен път заявление за регистрация по реда на чл.
97а от ЗДДС-задължителна регистрация за данъчно задължени лица по чл.3, ал.1,5 и 6 от ЗДДС с вх.№ДДС.0000-0070780/08.04.2020г, възложена с
Резолюция №032692001378541/09.04.2020г, приключила с Акт за регистрация по ЗДДС
№030422001401083/10.04.2020г., връчен на дата 10.04.2020г., се установило от
св. Н.Т., че осъществяваната основна дейност декларирана от лицето е свързана с
онлайн търговия с обувки и други стоки.
Стоките били изпращани към клиентите-основно физически лица, чрез
куриерските услуги на Спиди АД.
Продажбите се извършвали с наложен платеж-пощенски паричен превод по
наличната банкова сметка ***.
Онлайн търговията се осъществявала, като се използвала онлайн платформата
WOOCOMMERCE, без назначени по трудови правоотношения лица.
За периода на проверката нямало издавани приходни фактури.
Лицето декларира една банкова сметка ***, открита на 13.02.2020г. в БАНКА
ДСКА АД.
Представени са банкови извлечения за периода 13.02.2019г.-08.04.2020г. с
данни за постъпвали суми в общ размер 69.00лв. от Спиди
АД, както и за извършени преводи от Н.Б. ЕООД към Facebook
Ireland Limited.
Дружеството нямало регистрирано ФУ.
Доставките се извършват на територията на страната, същите са облагаеми и
формират облагаем оборот по ЗДДС. От представените документи се установи, че
към 31.03.2020г. облагаемия оборот по ЗДДС на Н.Б. ЕООД е в размер под 50000лв.
и не са налице обстоятелства за задължителна регистрация по реда на чл.96 от ЗДДС за дружеството.
Представени са издадени от Facebook Ireland Limited с валиден VAT №IE9692928F фактури /Invois/, за получени от Н.Б. ЕООД рекламни услуги т.е.
дружеството е получател по доставки на услуги, предоставени от данъчно
задължени лица, установени и регистрирани за целите на ЗДДС в друга
страна-членка на ЕС /Ирландия/.
Съгласно чл.97а, ал.1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко
данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на
изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е
изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2. На основание чл.97а, ал.4 от с.з. за
лицата по ал.1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация
по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за
доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната
основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. За дружеството е
възникнало задължение за задължителна регистрация по чл.97а ал.1 от закона,
като съгл.чл.97, ал.4 заявлението е следвало да се подаде, не по-късно от 7 дни
преди датата на която данъкът за доставката става изискуем — в конкретния
случай фактура /Invois/ от 26.03.2020г. с плащане на
27.03.2020г. към Facebook Ireland
Limited на стойност 2.97лв. /1.50 евро/, като Н.Б. ЕООД е следвало да подаде
заявление по реда на чл.97А, ал.1 от ЗДДС не по - късно от 19.03.2020г.
Поради изложеното и доколкото заявление от дружеството постъпило в ТД на
НАП едва на 08.04.2020г. бил съставен АУАН за нарушение по чл. 97а, ал.4 ЗДДС,
въз основа на който впоследствие на 03.06.2020г. било издадено и процесното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на гласни и писмени
доказателства: показанията на св.Т., както и всички писмени материали по
преписката.
На първо място, съдът би желал да отбележи, че на практика нито в един
момент от образуване, както на административно – наказателното производство,
така съответно и на съдебното производство дружеството не оспорва фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа
на него наказателно постановление. Нещо повече – дружеството безусловно
признава достоверността на фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на наказателното постановление, както и признава факта,
че със своето бездействие в срока до 19.03.2020 г. е нарушило разпоредбата на
97а, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Поради тази причина спорeд съда не е необходим
някакъв задълбочен анализ на събраните в хода на административно –
наказателното и съдебното производство доказателства.
При така установеното от фактическа страна от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
По същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:
Поради изложените по-горе съображения, съдът приема, че действително
формално дружеството – жалбоподател „Н.Б.“ ЕООД в срока до 19.03.2020 г. е
допуснало нарушение на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, но същевременно съдът с
категоричност застъпва позицията, че в случая се касае за маловажен случай по
смисъла на чл. 28, буква „а” от ЗАНН.
Действително в ЗАНН не е предвиден
законен критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай на
дадено административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното
деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.
От доказателствата по делото се установява, че все пак дружеството „Н.Б.“
ЕООД доброволно и по своя инициатива е депозирало заявление за регистрация по
ЗДДС, при това не с такова голямо забавяне след изтичане на срока, в който е
следвало да го стори (забавянето е в рамките на около 20 дни).
От нарушението не са настъпили никакви вредни последици, включително по
никакъв начин не са увредени финансовите интереси на държавата, както и не са
ощетени трети лица. Важно е да се отбележи, че дружеството отново напълно
доброволно е платило в цялост дължимия данък, при това при спазване на
установените данъчни срокове.
В самото наказателното постановление
административно – наказващият орган признава, че нарушението е извършено за
първи път, което обстоятелство говори за едно като цяло правилно и отговорно
отношение на дружеството към законоустановения ред в
страната, в частност данъчното законодателство.
Всички тези обстоятелства, наред с действително обявеното на територията на
Република Бyлгария извънредно
положение, свързано с епидемията от Covid –
19, следва да бъдат отчетени при преценката относно това
дали са налице предпоставките за приложението на чл. 28, буква „а” от ЗАНН.
В тази връзка съдът намира за
необходимо да отбележи, че извършваните проверки от държавните контролни органи
(в това число и Националната агенция за приходите) не следва да имат за цел
задължително да бъдат санкционирани определени частноправни субекти за
извършени нарушения на законодателството, а следва основно да имат и
предупредително въздействие върху тях, като контролните органи по този начин по
– ефективно ще изпълняват своите функции по индивидуална и генерална превенция
на нарушения на законодателството (в конкретния случай правните норми, свързани
със Закона за данъка върху добавената стойност). Още повече, че подобно
поведение и действия от страна на административно – наказващия орган са в
унисон с разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, която предвижда възможност,
при определени условия нарушителят да не бъде санкциониран с административно
наказание за констатирано нарушение, а да бъде официално предупреден от
административно – наказващия орган.
Анализирайки всички установени и
изброени по – горе обстоятелства, съдът, намира, че процесното
административно нарушение, за което е наказано въззивното
дружество, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
в незначителна степен е засегнало установения ред на държавно управление, без
да предизвика вредни последици. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК „маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При наличието на
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да приложи
посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №
1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС,
когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че макар и формално да е осъществено административно нарушение, то е с
по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
такова деяние. Доколкото съдът
установи, че в случая са били налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН от административно – наказващият орган и като не е приложил тази
благоприятна за нарушителя разпоредба, същият е издал едно незаконосъобразно
наказателно постановление, последното следва да бъде отменено, като доколкото въззивното дружество не претендира разноски и не са представени
доказателства за строени такива съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 515264 – F543986 от 03.06.2020
г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Варна, с
което на „Н.Б.“ ЕООД, на основание разпоредбата на чл. 178 от Закона за данъка
върху добавената стойност, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева (петстотин лева) за нарушение на разпоредбата на
чл. 97, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: