Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260071/08.10.2020
година, гр. Пещера
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД граждански състав
На 23.09.2020 година
в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :
Секретар СЕВДАЛИНА
ПЕНЧЕВА
прокурор …………………
като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело №586 по
описа за 2019 година.
Предявен е иск по реда на чл.415 от ГПК във вр.422 от
ГПК.
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания
„ЕАД ,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Д-р П.
Дертлиев“ № 25,офис сграда-Лабиринт,ет.2,офис 4,представлявано от Николина Станчева и Мартин Деспов чрез
пълномощника юрисконсулт С. против ответника Х.Л. Т.,*** в която
твърди, че на 13.01.2017 година между „Изи Асет Менидджмънт „АД гр.София в
качеството му на заемодател и ответника Т. в качеството му на заемател е бил сключен
Договор за заем с № 2725536 в съответствие с разпоредбите на Закона
за потребителския кредит и на
основание Стандартен европейски формуляр
,предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия договор за заем и предложение за сключване на договор за заем направено от Заемателя,по силата на който дружеството се задължило и предоставило на ответника в заем сумата от 3500 лева,представляваща главница и чиста стойност на кредита.Сочи се
още ,че редът и условията ,при които кредиторът
е отпуснал кредита се уреждали в
договора.Съгласно клаузите ,страните били постигнали съгласие ,че договорът за
заем има силата на разписка ,поради което заемната сума по договора
е предоставена на Заемателя от Заемодателя
в деня на подписване на същия или било налице реално предаване на заемната
сума на датата на сключване на
договора за заем.Сочат още ,че с предоставяне на заемната сума по
договора било налице изпълнение на задължението от страна на заемодателя да
предостави заема,което пораждало
задължение за заемателя да заплати
погасителните вноски ,указани по
размер и брой в договора ,включващи главница
по кредита ,ведно с надбавка ,покриваща
разноските на заемодателя по подготовка
и обслужване на заема и определена добавка ,съставляваща печалба на заемодателя ,като лихвеният процент бил фиксиран
за срока на договора и посочен в него,при което общата стойност на плащането
по кредита е договорено в размер
на 4067,14лева.Твърди се още ,че договорената лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 567.14 лева. Съгласно
разпоредбите на Договора за паричен заем,заемателят се задължавал да върне кредита
в срок до 17.11.2017 година на 22
равни двуседмични погасителни вноски в размер
на 184.87 лева всяка,като падежът на първата погасителна вноска бил на 27.01.2017 година ,а падежът на последната погасителна вноска бил на 17.11.2017 година.На основание сключения договор и в съответствие с действаща Тарифа на дружеството заемодател в случай ,че
заемателят забави плащането на падежа на
съответната погасителна вноска с повече
от 30 календарни дни
дължал на заемодателя такса
за разходи за събирането на
просрочените вземания в размер на 9.00
лева ,която се начислявала за всеки следващ 30 дневен период,през който имало погасителна вноска ,чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,като всички начислени разходи за събиране на просрочените погасителни вноски ,които трябва
да заплати заемателят не можело да
надхвърля сумата от 45 лева.Съгласно
чл.4,ал.1 от договора заемателят се
задължил в срок от 3 дни от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията по договора ,а именно : две физически лица- поръчители;банкова гаранция или да бъде начислена неустойка в размер на 2695.44 лева ,която да се разсрочи на 22 равни месечни вноски ,всяка в размер на
122.52 лева ,платима на съответната
падежна дата на погасителната
вноска по договора за заем.Начислената
неустойка била с конкретно определен
размер в договора за заем ,като не
била изчислена в процентно
съотношение .Така погасителната
вноска дължима от заемателя била в
размер от 307.9 лева. Поради
неизпълнение на задълженията от страна на заемателя по договора
била начислена такса разходи в
размер на 45 лева и на основание чл.8 от договора за периода от 11.02.2017 година
до 06.12.2018 година дължал и законната
лихва в размер на 488.81 лева върху
неплатените погасителни вноски
,включващи главница и договорена лихва. На 01.12.2017 година било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010 година ,сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ООД ,по силата на
който вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
произтичащо от договор за паричен
заем № 2725536 от 13.01.2017 година е прехвърлено
в собственост на ищцовото дружество по настоящото дело ,ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности ,включително и всички лихви.По реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД е било изпратено уведомление до
ответника за извършената цесия ,което е
върнато в цялост.Поради неизпълнение на задължението по договора от страна на
длъжника депозирали заявление по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Пещера ,въз основа на което било образувано
ч.гр.дело №1654/2018 година по описа на ПщРС приключило с издаване на заповед
за изпълнение.Същата е била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК ,което мотивира правният им интерес да установят вземането си. Моли се да се постанови решение, с което се
признае за установено, че ответникът Х.Л. Т. с
ЕГН-********** дължи на ищеца :сумата от
3362.25 лева-главница по договор за паричен заем ;договорена лихва в размер на
502.93 лева,за периода от 10.02.2017 година до 17.11.2017 година ,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от 07.12.2018 година до окончателното й изплащане;сумата от 2450.40
лева ,представляваща неустойка за неизпълнение,за периода от 24.02.2017 година
до 17.11.2017 година ;сумата от 488.81 лева -представляваща обезщетение за забава,за
периода от 11.02.2017 година до 06.12.2018 година и сумата от 18.00 лева –представляваща такса
разходи ,за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1654/54/2018 година по описа
на ПщРС.Претендират се и направените разноски в заповедното производство ,както
и разноските в настоящото производство.В
подкрепа на твърденията си сочи доказателства.
В указания от съда срок ответникът не е депозирал писмен отговор и не е
ангажирал доказателства. Постъпил е писмен отговор от определения му особен
представител адв.П. в който искът
е оспорен като неоснователен, незаконосъобразен и недоказан. Направено
е и възражение за неравноправни клаузи по договора.Моли да се отхвърли
предявения иск.Ангажирани са доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с
разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК
съдът приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : договор за
заем № 2725536 от 13.01. 2017 година ,ведно
с предложение за сключване на договор ;Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД ;Рамков договор за
продажба и прехвърляне на
вземания( цесия)потвърждение по чл.99,ал.3 от ГПК ;уведомително писмо ,ведно с
известие за доставяне,от които се установява ,че на 13.01.2017 година
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД , в качеството
на заемодател и Х.Т. ***, в качеството му на заемател е сключен писмен договор ,по
силата на който заемодателят предоставя на заемателя
заем в размер на 3500 лева със
срок на издължаване чрез 22 бр.
вноски,всяка в размер от 184,87 лева при
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 35 %; с лихвен процент на ден ,приложим при отказ от договора -0.10%;годишен процент на разходите от 41,71%
като общата дължима сума по заема е в размер на 4067.14 лева.Видно от
клаузите на договора в чл.4 от същия страните са уговорили изрично ,че в срок
от три дни считано от датата на
сключване на договора заемателят се задължава да предостави две физически лица
–поръчители или да представи банкова гаранция с бенефициер
–заемодателят ,за сумата по договора за заем
със срок на валидност -30 дни
след крайния срок за плащане
на задължението си по договора за заем.Страните са уговорили
изрично ,че при неизпълнение на задължението
по настоящия договор да
предостави обезпечение заемателят дължи
на заедомателя неустойка
в размер на 2695.44 лева,която се заплаща разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноски като към
размера на всяка се добавя сума в
размер на 122.52 лева.При забавено плащане
на някоя от погасителните вноски
заемателят дължал на заемодателят законната лихва върху забавената сума за
всеки ден забава.Установява се
още ,че на 16.11.2010 година е сключен рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ ,по силата на който „Изи
Асет Мениджмънт „ АД ,прехвърля на „Агенция за събиране на вземания„ООД вземания произтичащи
от сключени договори за
заеми,ведно с привилегии и обезпечения,както и другите принадлежности ,включително и натрупаните до
момента лихви,съдебни разноски,вземания по договори за допълнителни
услуги,включително и по договори за застраховки,индивидуализирани в предоставен
опис-Приложение № 1.Съгласно приетото по делото Приложение № 1 ищецът по настоящото дело е придобил цялото
вземане произтичащо от процесния договор
за заем с длъжник Х. Л.Т.
от 13.01.2017 година.Видно от
останалите писмени доказателства ищецът по делото е бил упълномощен от „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми
по законоустановения ред и
съгласно утвърден образец всички
длъжници за сключения на 16.11.2010 година
рамков договор за цесия .С оглед упълномощаването до
ответника по делото е било изпратено уведомление по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД на адреса
посочен в договора с известие за доставяне ,като същото е върнато
в цялост с отметка :“получателят в чужбина“
Като доказателство по делото е приложено ч.
гр. дело № 1654/2018
година по описа на ПщРС , от което се установява ,че същото е
образувано по заявление на
„Агенция за
събиране на вземания „ЕАД гр.София по реда на чл.410 от ГПК срещу Х.Л.Т. *** за
издаване на заповед за изпълнение за
следните суми : главница в размер на 3362.25 лева;договорена лихва в
размер на 502.93 лева,за периода от 10.02.2017 година до 17.11.2017;сумата от
18 лева,представляваща такса разходи;
сумата от 2450.40 лева ,представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение ,за периода от
24.02.2017 година до 17.11.2017
година;сумата от 488,81 лева ,представляваща обезщетение за забава ,за периода
от 11.02.2017 година до датата на
подаване на заявлението до съда,ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.Претендирани са
и направените по делото разноски
Въз
основа на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в заповед № 574 от
07.12.2017 година ,постановена по ч.гр.дело №07.12.2018 година по описа на ПщРС
,с която е разпоредено длъжникът Х. Л.Т.
да заплати на заявителя главница в размер на 3362.25 лева;договорена лихва в
размер на 502.93 лева,за периода от 10.02.2017 година до 17.11.2017;сумата от
18 лева,представляваща такса разходи;
сумата от 2450.40 лева ,представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение ,за периода от
24.02.2017 година до 17.11.2017
година;сумата от 488,81 лева ,представляваща обезщетение за забава ,за периода
от 11.02.2017 година до датата на
подаване на заявлението до съда-06.12.2018 година ,ведно със законната лихва
върху главницата -07.12.2018 година до
окончателното й изплащане и разноски по
делото в размер на 336.45 лева.Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК.Със съобщение от 03.04.2019 година съдът е указал на
заявителя за правото му да предяви иск ,за да установи вземането си в месечен
срок ,като довнесе и дължимата държавна такса като такъв е предявен на
03.05.2019 година видно от печата на исковата молба.
За изясняване на спора от фактическа страна
е назначена и изслушана съдебно- икономическа експертиза като вещото лице Цв. К. в заключението си сочи
,че при извършената от нея проверка
установила ,че остатъкът на задължението на ответника Т. по
договор за заем № 2725536 от 13.01.2017
година е в размер от 6333.58 лева и е по пера както следва : главница в размер
от 3 362.25 лева; лихва в размер на 502.93 лева ; неустойка в размер от 2450.40 лева и разходи за извън съдебно събиране в размер
на 18 лева.Според вещото лице размерът на лихвата за забава вследствие на
забавеното плащане на задълженията по
договора от 13.01.2017 година за периода
от преустановяване на плащането
,т.е от 01.12.2017 година до 31.10.2018
година е в размер на 488.81 лева ,а от
01.12.2017 година до депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-07.12.2018 година е в размер
на 526.92 лева.
Заключението
е прието в с.з.
По делото
е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото
лице Ат.К. ,което в заключението си сочи
,че размерът на шрифта ,с който е
отпечатан договор за паричен заем № 2725536 от 13.01.2017
година-общо 7 страници е използван шрифт от типа
на „Таймс Ню Раман“ като на
места шрифтът от описания тъп е удебелен(получер).Навсякъде в текста на договора
размерът на шрифта е от 12,2 pt.
Заключението
е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Касае се
за иск по чл.415 от ГПК.
Безспорно се установява по делото ,че са
налице положителните процесуални
предпоставки за предявяване на иска
–издадена заповед за изпълнение;
/връчване при условията на чл.47,ал.5 от ГПК/ и
спазване на едномесечния
преклузивен срок, в рамките на който
следва да бъде предявен
установителния иск.
В
производството по иск за
установяване съществуване на вземане
,произтичащо от сключен между страните договор за заем в тежест на ищеца е да докаже качеството си
на кредитор-факта , от който произтича
вземането му,както по основание,така и по размер ,в случая валидно сключен договор за заем,както й че е изпълнил всички свои задължения по договор за заем;че е налице виновно
неизпълнение на задължението от страна на
ответника и забава на
длъжника.При оспорване на иска-ответникът следва да докаже възраженията си за
недължимост,респективно частична недължимост.
По делото няма спор,че
процесният договор попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит -ЗПК.
В тази
връзка ,на първо място ,съдът дължи
произнасяне по направеното възражение на ответника за недействителност на договора ,съобразно изискванията на
ЗПК,предвид и на задължението за
служебната проверка.
Съгласно
легалното определение в чл.
9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР
на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. Предвид тези разпоредби, следва да се приеме, че
договорът за кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който
целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на
самия договор.
Договорът
за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила
за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право
с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени
особени правила за сключването и действителността му.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът следва
да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител.
В
настоящия случай се установи ,че договорът е сключен в писмена форма.
В производството по иска за
връщане на предоставената в заем сума,
респективно по установителния иск по чл.415 от ГПК във връзка с чл.
240, ал. 1 ЗЗД елементите ,които следва да бъдат доказани в
производството са: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от
фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за
връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване,
като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича
изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение
на договорно задължение на заемателя.
От приетата и неоспорена съдебно
техническа експертиза безспорно се установи, че
договора отговаря на изискванията
предписани в чл.5,ал.4 от ЗПК
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи
,че с подписване на договора на 13.01.2017 година заемателят писмено е декларирал ,че е получил
в заем сумата от 3500 лева като
се е задължил да върне същата чрез 22 погасителни вноски всяка в размер от 184.87 лева.От заключението на вещото
лице К. се установи ,че до депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение -07.12.2018 година
ответникът Т. не е изплатил
главница по договор в размер
на 3362.25 лева.
Предвид отправеното
възражение от страна на ответника чрез служебния защитник адв.П. за противоречие на договора с разпоредбите на
ЗПК и с оглед трайната съдебна практика на ВКС по искове за изпълнение на
договорни задължения, съдът намира, че е налице основание за проверка на
договора относно наличие на неравноправни клаузи във вреда на потребителя.
Съгласно разпоредбите
на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.
19, ал. 1 ЗПК, договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния
договор кредиторът е посочил единствено абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР, без да е разписана ясна методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият от 41,71%/. Посочената годишна фиксирана лихва от 35% не е
ясно как точно участва в него. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от
него финансов продукт. Целта на чл.
11, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може
да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради
това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен
елемент на договора, което води до недействителност не само на тази клауза, но
и до недействителност на целия договор, съобразно чл. 22 от ЗПК. Съобразно с това и
разпоредбата на чл.
23 от ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без да се
дължат лихви или други разходи по него, съгласно изложените по-горе мотиви.
В разпоредбата на
чл.143,ал.1 от ЗЗП към която
изрично препраща чл.24 от ЗПК е
дадена общата дефиниция на неравноправна клауза в договор сключен с потребител.
Съдът в настоящия
случай намира клаузата за неустойка в договора ,даваща основание за претенция от страна на ищеца за
нищожна поради противоречие с добрите нрави и нарушаване
на императивната потребителска закрила.Санкционният характер
на неустойката предполага определянето
й в по-голям размер от предполагаемите вреди,но това завишение не
следва да накърнява изискванията за добросъвестност.Съдебната практика на ВКС
приема,че договорът ще противоречи на добрите нрави,когато е нарушен принципът за еквивалентност на насрещните престации.В конкретния случай
при отпуснат заем в размер от 3500
лева неустойката е в размер на
2 695.44 лева ,което надвишава размера на кредита.Тази неустойка противоречи на добрите нрави и поради нарушаване на
принципите на справедливостта и
добросъвестността в гражданските и търговските отношения.Съгласно
чл.9 страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг и пр.
Поради нищожния
характер на клаузата за неустойка, ответникът не дължи заплащане на уговорените
и начислени суми за неустойка.
В предвид на изложеното съдът
следва да постанови решение ,с което да уважи предявения иск до размера на
сумата от главница в размер на 3362.25 лева;обезщетение за забава в размер на
488.81 лева ,за периода от 31.10.2017
година до 30.11.2018 година и такса в
размер на 18 лева, както и разноски в по
ч.гр.дело № 1654/2018 година по описа на ПщРС в размер на 277.39 лева определени
с оглед основателността на иска.
В
тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски в
настоящото производство в размер на 600
лева по компенсация ,като следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-Пещера направените разноски за вещо
лице в размер на 201 лева .
Водим
от горните съображения, Пещерският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Л.Т. с ЕГН-********** *** , че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.София,бул.“Д-р П. Дертлиев“ № 25,офис сграда Лабиринт ,ет.2,офис
4,представлявано от Николина Станчева и Мартин Деспов, ет.5 чрез юрисконсулт С.
има валидно
и изискуемо вземане срещу него в размер от сумата от
3362.25 лева-главница ; обезщетение за забава в размер на 488.81 лева
,за периода от 31.10.2017 година до 30.11.2018 година и такса в размер на 18
лева както и разноски в по ч.гр.дело №
1654/2018 година по описа на ПщРС в размер на 277.39 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Х.Л.Т. за признаване за
установено по отношение на Х.Л.Т. ,че
Агенция за събиране на вземания“ ЕАД има валидно и изискуемо вземане срещу него представляващо лихва в размер на 502.93 лева,за
периода от 10.02.2017 година до 17.11.2017 година и
сума в размер от 2450.40 лева -неустойка
,за периода от 24.02.2017 година до 17.11.2017 година
ОСЪЖДА Х.Л.Т.
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД разноски по делото в размер
на 600 лева и по ч.гр.дело № 1654/2018 година по описа на ПщРС
разноски в размер на 277.39 лева.
ОСЪЖДА Х.Л.Т. да заплати по сметка на ПщРС сумата от 201
лева разноски за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: