Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 20.06.2024г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет
и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
ТЕОДОРА ИВАНОВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………….. разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №7414 по
описа за 2020г. и за да се
произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.
С решение №281547 от 21.11.2019г., постановено по гр.д.№40204/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав, е признато за
установено по отношение на Д.Н.Ц., ЕГН **********, и Б.М.К.,
ЕГН **********, че дължат разделно и по равно по 1/2 част
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.318, ал.2 ТЗ, във вр. чл.200 ЗЗД във вр. чл.110, ал.2 ЗС от сумата от 562.36 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в град София, ж.к.“********, с аб.№******, за периода 01.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата от 17.04.2019г. (дата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК) до окончателното плащане, като са отхвърлени претенциите за разликата над уважените размери над сумата от 562.36 лв. до пълния предявен
размер от 700.00 лв., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 24.04.2019г. по ч.гр.дело №21909/2019г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти
състав. С решението
е обезсилена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.04.2019г. по ч.гр.дело №21909/2019г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти състав
на основание чл.415, ал.5 ГПК, издадена в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********, срещу Д.Н.Ц., ЕГН **********, и Б.М.К., ЕГН **********, за сумата от
247.85 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия
за периода 14.09.2016г. до 05.04.2019г.. С решението е прекратено на основание чл.130 ГПК производството
по гр.дело №40204/2019г. по описа на СРС, II Г.О.,
156-ти състав, в частта относно претенциите за
главница за дялово разпределение за сумата от 32.57
лв. за периода 01.05.2015г. до 30.04.2018г. и мораторни лихви в размер на 5.88 лв. върху сумите за дялово разпределение, за периода от 30.04.2016г. до 05.04.2019г..
Постъпила е въззивна жалба от ответниците - Д.Н.Ц.,
ЕГН **********, и Б.М.К.,
ЕГН **********, с която се обжалва решение №281547 от 21.11.2019г.,
постановено по гр.д.№40204/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав, в частта,
в която са уважени предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр.
чл.318, ал.2 ТЗ, във вр. чл.200 ЗЗД във вр. чл.110, ал.2 ЗС като е прието за установено, че
ответниците дължат на ищеца - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********, разделно и по равно по 1/2 част от сумата
от 562.36 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим
имот, находящ се в град
София, ж.к.“********, с аб.№******,
за периода 01.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 17.04.2019г. (дата на
подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410
от ГПК) до окончателното
плащане. Инвокирани са доводи за незаконосъобразност и
неправилност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в
нарушение на материалния закон. Твърди се, че първостепенният съд не е обсъдил
в цялост събраните по делото доказателства, поради което е обосновал неправилен
извод, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение с
предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за исковия
период от време доколкото този факт е останал недоказан по делото. Поддържа се,
че липсват ангажирани по делото доказателства, че ответниците притежават право
на собственост, при равни квоти, досежно процесния топлоснабден имот,
респективно не дължат претендираната от ищеца сума за доставена топлинна
енергия в имота за исковия период. Оспорва се още факта на доставката на
топлинна енергия в процесния топлоснабден имот, поради което се твърди, че
ответниците не дължат заплащане на претендираната от ищеца цена на доставена
топлоенергия. Предвид изложеното молят съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с
което да отхвърли предявените искове. Претендират присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции. Представят списък по чл.80 от ГПК относно сторени
разноски пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна -
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, не депозира писмен отговор, в представена молба от 13.04.2022г.
се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди решението
на СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - „Н.И.” ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Постановено е определение №66088 от 11.03.2020г., с което е оставена без
уважение молба
вх.№5213891/19.12.2019г., подадена от Д.Н.Ц., ЕГН **********, и Б.М.К., ЕГН **********, за допълване на решение №281547/21.11.2019г., постановено по гр.дело №40204/2019г. по описа на СРС, II Г. О. 156-ти състав, в частта за разноските.
Постъпила е частна жалба вх.№5062924/01.06.2020г.
от ответниците
- Д.Н.Ц., ЕГН **********, и Б.М.К., ЕГН **********, както и от техните процесуални представители адв.К.И.Б., с ЕГН **********, адв.Н.И.И.,
с ЕГН **********, и адв.С.А.К., с
ЕГН **********, с която се обжалва определение №66088 от 11.03.2020г., с което е оставена без уважение молба вх.№5213891/19.12.2019г., подадена от Д.Н.Ц., ЕГН **********, и Б.М.К., ЕГН **********, за
допълване на решение №281547/21.11.2019г., постановено по
гр.дело №40204/2019г. по описа на СРС, II Г. О.
156-ти състав, в частта за разноските. Релевирани са доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено
в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел за неоснователна
претенцията за присъждане по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адвокатско
възнаграждение на процесуалните представители на ответниците в заповедното и
исковото производство, въпреки че са налице всички предвидени в закона
предпоставки. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното
определение и вместо него постанови друго, с което да се уважи заявените претенции,
подробно посочени в молба вх. №5213891/19.12.2019г..
Ответникът по частната жалба - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, както и трето лице-помагач - „Н.И.” ООД не изразяват становище по подадената частна жалба.
Предявени са от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу Д.Н.Ц., ЕГН **********, и Б.М.К., ЕГН **********, при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ за ангажиране на
разделната отговорност на сочените ответници – по равно, за 1/2 част от
претендираното вземане за стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в град София, ж.к.“********, с аб.№******, за периода 01.05.2015г. до 30.04.2018г..
С оглед заявения петитум
на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е
постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените
исковете за главница срещу ответниците. В останалата част като необжалваемо
решението на СРС е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №21909/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
156 състав, въззиваемият -ищец-
„Топлофикация София” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК на 17.04.2019г. и е
постановена на 24.04.2019г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК срещу Д.Н.Ц. и
Б.М.К., за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК са
подадени поотделно от всеки от длъжниците - Д.Н.Ц. и Б.М.К., възражения с идентични съдържания, с които всеки от тях оспорва дължимостта
на сумата в общ размер на 369.22 лв., от която 350 лв. – главница, 16.28 лв. –
дялово разпределение и 2.94 лв. – лихви за дялово разпределение. Изрично е
посочено в подадените възражения, че се признава дължимостта на сумата от
686.28 лв., в която част издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
влязла в сила.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в
рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си
само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК
на ВКС).
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението в обжалваната част е и правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за частична
основателност на предявените от ищеца - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу ответниците - Д.Н.Ц. и Б.М.К. установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ за ангажиране на разделната отговорност на сочените ответници – по равно,
за 1/2 част за всеки от ответниците от сумата от 562.36 лв., представляваща
стойността на доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в град София, ж.к.“********, с аб.№******,
за периода 01.05.2015г. до 30.04.2018г.. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателите във връзка с правилността на оспорения съдебен акт. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
частична основателност на предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ, като на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/.Доводите във въззивната жалба са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
В конкретната хипотеза основният
релевиран довод във въззивната жалба относно оспорване на възникнало валидно
облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот не следва да бъде обсъждан в настоящото
производство доколкото в случая от данните по делото е видно, че издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е частично влязла в сила, поради липса на
възражение от страна
на длъжниците за част от
процесните вземания. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо по
отношение на правопораждащите
факти на спорното субективно материално право, т.е. в настоящото производство са безспорно установени материалните предпоставки на
предявените претенции, поради което направените от въззивниците - ответници оспорванията, че не притежават качеството потребител на топлинна
енергия не следва да бъдат
обсъждани.
На следващо място неоснователни
са възраженията на ответниците за необоснованост на решението предвид недоказан обем и качествени показатели
на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. От събраните по делото
писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата
СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на ответниците е доставяна топлинна енергия при
дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и
заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ
съдът приема за установено по делото, че количеството на топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението
към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се налага извода, че сумите
за топлинна енергия за имота на ответниците са начислени в съответствие с действащата за
исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от
вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени
формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените
му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира. Заявените с въззивната жалба общи възражения съдът
намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са
подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни.
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и изследване на счетоводните записвания при дружеството-доставчик, а не се
базира единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на
топлофикационното предприятие. В този смисъл и правно обосновано СРС е
кредитирал заключението по приетата по делото ССчЕ във връзка с чл.182 ГПК и е приел за
доказана стойността на доставената в имота топлинна енергия. От
заключението на ССчЕ се
установява, че няма данни за направени плащания от ответниците,
погасяващи процесните задължения. С оглед на това въззивният съд намира, че при зачитане на установеното вземане със
СПН и след направени
изчисления по реда на чл.162 от ГПК правилно и законосъобразно първостепенният
съд е приел, че предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД са основателни и доказани за
сумата от 281.18 лв., дължима от всеки от ответниците.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивниците не се дължат разноски. По
отношение на заявената претенцията на въззиваемата страна за присъждане на направените
разноски, настоящият състав намира за неоснователна доколкото няма подаден
писмен отговор от същата, както и неин процесуален представител не се явява в
съдебно заседание. При това положение в полза на въззиваемата страна не се
дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
По подадената частна жалба съдът приема следното:
Частната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок.
Разгледана по същество частната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното определение №66088 от 11.03.2020г., с което е оставена без
уважение молба
вх.№5213891/19.12.2019г., подадена от Д.Н.Ц. и Б.М.К., за допълване на решение №281547/21.11.2019г., постановено по гр.дело №40204/2019г. по описа на СРС, II Г. О. 156-ти състав, в частта за разноските, е правилно и законосъобразно. Въззивният съд изцяло
споделя и препраща към изложените от първостепенния съд правни аргументи, на
основание на които е прието, че искането за допълване на постановеното решение
в частта за разноските е неоснователно, който краен извод съответства на
правилното тълкуване и прилагане на закона. В конкретния случай молба вх.№5213891/19.12.2019г., в която се прави искане по
чл.248 от ГПК за допълване на постановеното решение като се присъдят в полза на
процесуалните представители на ответниците адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗАдв. за исковото и заповедното производство, е подадена от ответниците - Д.Н.Ц. и Б.М.К., а не от техните процесуални представители в лично
качество. При това положение правилно първостепенният съд е приел, че тъй като спорът по
разноските касае материално право, то страните които са сезирали съда, за да се
произнесе по молба вх. №5213891/19.12.2019г. по чл.248 от ГПК не са активно материално легитимирани,
което е основание молбата за допълване на решението в частта
за разноските като се присъдят в полза на процесуалните
представители на ответниците адвокатски възнаграждения по реда на чл.38, ал.1, т.2
ЗАДв. да бъде оставена без уважение. При положение, че молбата, с която съдът е сезиран, е
подадена от ненадлежни страни, това е достатъчно основание да се приеме за
неоснователно искането, обективирано в молбата по чл.248 от ГПК за допълване на
решението в частта за разноските като се
присъдят в полза на процесуалните представители на
ответниците адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за
исковото и за заповедното производство. При така обоснованият извод съдът не следва
да преценява по същество дали са налице материалноправните предпоставки за
присъждане в полза на процесуалните представители на
ответниците адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за
исковото и за заповедното производство.
С оглед горните
аргументи обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено, респективно подадената частна жалба да се остави без уважение.
Воден
от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №281547 от
21.11.2019г., постановено по гр.д.№40204/2019г. по описа на СРС,
ІІ Г.О., 156-ти
състав, в обжалваните части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба
вх.№5062924/01.06.2020г., подадена от ответниците -
Д.Н.Ц., ЕГН **********, и Б.М.К., ЕГН **********, както и от техните процесуални представители адв.К.И.Б., с ЕГН **********, адв.Н.И.И.,
с ЕГН **********, и адв.С.А.К., с
ЕГН **********, с която се обжалва определение №66088 от 11.03.2020г., с което е оставена без уважение молба вх. №5213891/19.12.2019г., подадена от Д.Н.Ц., ЕГН **********, и Б.М.К., ЕГН **********, за
допълване на решение №281547/21.11.2019г., постановено по
гр.дело №40204/2019г. по описа на СРС, II Г. О.
156-ти състав, в частта за разноските, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./