№ 493
гр. Варна, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20233100900255 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.
Предявен е иск от М. Х. М. срещу „Застрахователно Еднолично Акционерно
Дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сума в размер на 35 000,00 лева за нанесени неимуществени вреди вследствие на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.08.2020 г. в с. Поляците, общ. Дългопол,
обл. Варна, виновно причинено от водача на лек автомобил с peг. № *******, застрахован
при ответника по риска "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва от датата на
предявяване на застрахователната претенция – 08.09.2020 г. до окончателното плащане.
Претендират се и сторените в процеса разноски.
В исковата молба и допълнителната искова молба ищцата излага, че на 28.08.2020 г.,
около 17,40 часа, в с. Поляците, общ. Дългопол, обл. Варна, по пътното платно на ул.
„Деветнадесета", пред дом № 1, като пешеходец била блъсната от лек автомобил
„Фолксваген Пасат" с peг. № *******, собственост и управляван от И. М. И. от с. Поляците,
общ.Дългопол. Въпросният автомобил имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
в „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД по полица № *** с период на действие от
06.03.2020 г. до 05.03.2021 г. Ищцата видяла колата на съседа и И. И. да се движи на заден
́
ход, помислила си, че водачът я е видял и ще спре автомобила, но колата продължила да се
движи на заден ход и я блъснала. Ищцата паднала на земята и се хванала за бронята на
автомобила, тъй като същият продължавал да се движи на заден ход и започнал да я влачи
по асфалта. Тогава ищцата започнала да удря с ръка по бронята на автомобила и И. спрял,
след което пострадалата успяла с ръце да се издърпа изпод колата. От удара усетила силна
болка в левия крак, болели я гърдите и гърба, десният и крак бил притиснат от гърнето на
́
автомобила и усетила пареща болка. Ищцата била откарана в МБАЛ „Света Анна" – гр.
Варна с автомобил на спешна медицинска помощ. Там се установило, че има счупване на
тялото на малкия пищял на лявата подбедрица в долна трета, контузия на гръдния кош,
гърба, лявото ходило, изгаряне по десния крак и множество охлузвания по тялото и
крайниците. В болницата било извършено наместване на фрактурата и поставяне на гипсова
1
имобилизация за 45 дни. След произшествието ищцата не можела да спи пълноценно, често
се будела нощем, имала кошмари свързани с катастрофата, често плачела, като си мислела,
че можело да загуби живота си или да получи инвалидизация. Силно ограничила социалните
си контакти. Изпитвала непрекъснато чувство на тревожност и била депресирана. Станала
апатична и тъжна, същевременно неспокойна и раздразнителна. Към настоящия момент още
не се била възстановила напълно психически. Освен това, левият крак на мястото на
счупването продължавал да я боли. Когато се движи накуцвала, не можела да стои
продължително време права, изкачвала стълби с изключителни усилия. В хода на
образуваното ДП № 2128/2020г. по описа на РУ-гр.Провадия заявила, че не желае И. да бъде
съден за станалото произшествие, след което наказателното производство било прекратено.
За обезщетяване на претърпените вреди предявила застрахователна претенция към
ответника, заведена като щета вх. № 3283/08.09.2020 г. Към настоящия момент не била
получила обезщетение.
Ответникът „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД е подал отговор на
исковата молба и отговор на допълнителната искова молба, в които оспорва предявените
искове по основание и размер. Прави искане за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
Оспорва настъпването на застрахователното събитие като оспорва и всички факти и
обстоятелства отразени в представения от ищцата протокол за ПТП с пострадали лица.
Оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение относно лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат" с peг. № *******, със застраховател ответното
дружество. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Оспорва вината на
водача И. И. като твърди, че вината е на ищцата. Оспорва ищцата изобщо да е била блъсната
от посочения автомобил. Оспорва вида и характера на претърпените от ищцата увреждания
както и причинно следствената връзка между твърдяните вреди и описаното ПТП. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с твърдения, че
същата е предприела пресичане на неуказано за целта място, излязла е внезапно на пътното
платно, не се е съобразила с обстоятелството, че автомобилът е бил с работещ двигател и се
е движел на заден ход, не е ползвала тротоара, не е съобразила движението и сигналите на
приближаващото моторно превозно средство и ограничената видимост, с което е нарушила
задълженията си по чл. 5, ал. 1, чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1, чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за причинени
неимуществени вреди. Счита че е налице съвина между водача на лек автомобил
„Фолксваген Пасат” с рег. № ******* и пешеходката М. Х. М.. Счита че вина за настъпване
на процесното пътнотранспортно произшествие има и ищцата. Оспорва претенцията за
присъждане на законна лихва от посочената в исковата молба дата, като се позовава на
разпоредбата на чл. 497 от Кодекс за застраховането.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа
основателност и доказаност на исковете в предявените размери като сочи, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди се явява адекватно на претърпените
болки и страдания. Моли за уважаване на исковете.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието като доказателство писмо вх. № 3283 от 08.09.2020 г. до „ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД съдържащо застрахователна претенция от ищцата,
в която същата между другото се позовава на полица № *** с период на действие от
06.03.2020 г. до 05.03.2021 г., покриваща риска "Гражданска отговорност" на водача на лек
автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № *******. Приложен е констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 1173/28.08.2020 г. В отговор ответното дружество с писмо от
05.10.2020 г. е заявило, че е необходимо да се представят още протокол за оглед на
2
местопроизшествието, автотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза и
четливи копия на медицинските документи. С писмо от 03.12.2020г. застрахователят е
уведомил ищцата, че поради непредставяне на изисканите документи закрива преписката.
По делото е приет като доказателство заверен препис от констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 1173/28.08.2020 г., в който е удостоверено, че на 28.08.2020 г.,
около 17,40 часа, в с. Поляците, общ. Дългопол, обл. Варна, по пътното платно на ул.
„Деветнадесета", пред дом № 1, ищцата М. Х. М. като пешеходец е била блъсната от лек
автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № *******, собственост и управляван от И. М. И. от с.
Поляците, общ.Дългопол със застраховка „Гражданска отговорност" в ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД по полица № *** валидна до 05.03.2021 г.
Към доказателствения материал е приобщен заверен препис от ДП № 2128/2020 г. по
описа на РУ МВР – Провадия и Прокурорска преписка № 12387/2020 г. на ТО Провадия при
РП – Варна. Видно от съдържанието на ДП № 2128/2020 г. по описа на РУ МВР – Провадия,
в същата на л. 29 е приложен цитираният КП за ПТППЛ № 1173/28.08.2020 г., както и
полица № *** „Гражданска отговорност на автомобилистите" относно лек автомобил
„Фолксваген Пасат" с peг. № *******, с период на валидност от 06.03.2020 г. до 05.03.2021
г., издадена от ответното дружество.
С постановление на Районна прокуратура Варна, ТО – Провадия, от 08.02.2021 г.
наказателното производство по ДП № 2128/2020 г. по описа на РУ – Провадия и пр. пр. №
12387/2020 г. на по описа на РП – Варна, образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, е прекратено на осн. чл. 199 и 243 ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
9 от НПК – по искане на пострадалото лице.
По делото са представени медицински документи в т.ч. Фиш за Спешна медицинска
помощ № 32591/28.08.2020год., издаден на името на М. Х. М., в който е посочено, че
ищцата е била блъсната от кола на заден ход, с множество охлузни рани по тялото и
крайниците, леко кървящи с контузия. Поставена е работна диагноза: Повърхностни травми
обхващащи няколко области. Видно от Лист за преглед на пациент в Спешно отделение при
МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД, амб. № 4785/28.08.2020год., издаден на името на М. Х. М., в
същия е посочена основна диагноза: Контузия на гръдния кош, контузия на гърба, контузия
на лявото ходило, изгаряне по десния крак, счупване на лявата подбедрица, не е губила
съзнание.
С цел установяване механизма на настъпване на процесното ПТП, както и вида и
интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания са поискани и допуснати
експертни заключения на вещи лица и гласни доказателствени средства.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и ценено от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се
установява, че мястото на настъпване на произшествието в село Поляците, общ. Дългопол,
обл. Варна, е на пътното платно на ул. „Деветнадесета“ пред дом № 1. Пешеходката М. Х.
М. е пресичала ул. „Деветнадесета“, когато процесният автомобил „Фолксваген Пасат" с рег.
№ *******, управляван от И. М. И., я е ударил с задна част и я е повалил на пътното платно.
Автомобилът не е преустановил движението си своевременно, поради което цялото тяло на
пострадалата попаднало под задната част на автомобила. Произшествието е настъпило при
движение на автомобила на заден ход. Пострадалата е нямала техническата възможност за
времето на движение на автомобила да напусне ширината на коридора му на движение.
Скоростта на движение на лекия автомобил към момента на настъпване на ПТП е била в
диапазона 7-12 км/ч. От техническа гледна точка единствено водачът в създалата се пътна
ситуация е имал възможност да предотврати ПТП-то посредством уверяване, че зад
автомобила няма пешеходци.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебна медицинска експертиза,
3
неоспорено от страните и ценено от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се
установява, че на 28.08.2020 год. М. Х. М. като пешеходец е била блъсната от лек автомобил
движещ се на заден ход, в резултат на което попаднала под автомобила, била провлачена,
получила счупване на тялото на малкия пищял на лявата подбедрица в долна трета,
контузия на гръдния кош, контузия на гърба, контузия на лявото ходило, изгаряне по
предната повърхност на дясната подбедрица и дясното ходило, дълбоки охлузвания по
задната повърхност на гръдния кош, дясна хълбочно-седалищна област, охлузвания по
крайниците. Изгарянията в областта на дясната подбедрица и дясното ходило са резултат на
действие на висока температура и биха могли да се получат по време и начин съобщени в
материалите по делото при контакт с нагорещения ауспух на автомобила. Дълбоките
охлузвания по задната повърхност на гръдния кош, дясна хълбочно-седалищна област,
охлузванията по крайниците са резултат на тангенциално действие (триене) с или върху
твърди тъпи предмети притежаващи груба повърхност и биха могли да се получат при
провлачването на пострадалата от автомобила. Останалите травматични увреждания са
резултат на действие на твърди тъпи предмети и също биха могли да се получат по време и
начин съобщени в материалите по делото от блъскане от лек автомобил, движещ се на заден
ход, притискане на долните крайници под автомобила. Налице е пряка причинно-следствена
връзка между описаните травматични увреждания и претърпяното на 28.08.2020год. от
пострадалата пътно-транспортно произшествие. Счупването на тялото на малкия пищял на
лявата подбедрица в долна трета обуславя трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за период от около 1,5-2 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес. Останалите травматични увреждания, в своята съвкупност обуславят
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Не са налице данни за възникнали
усложнения в оздравителния процес. Установените при извършения от вещото лице преглед
на 06.10.2023 г. белези в областта на задната повърхност на гръдния кош, дясната хълбочно-
седалищна област, дясната подбедрица и дясното ходило са слабо забележими, не загрозяват
значимо тялото и десния крайник, не нарушават правилните анатомични пропорции, не
могат да бъдат определени като обезобразяващи пострадалата. не са налице данни за
заболявания на пострадалата, които да влияят на лечението или продължителността на
оздравителния период на травмите получени при процесното ПТП.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебна психиатрична -
психологична експертиза, неоспорено от страните и ценено от съда като обективно,
компетентно и изчерпателно, се установява, че ищцата не страда от психично заболяване в
тесния смисъл на думата. Преживените емоционални състояния, безсъние и фобии са пряко
свързани с преживяното ПТП и могат да се разглеждат като реактивни състояния в
контекста на разстройство в адаптацията. Към момента на изследването при ищцата М. Х.
М. е налице специфична /проста/ фобия пряко свързана със ситуацията на ПТП-то.
Мисленето е фокусирано върху получените травматични увреждания. Емоционално са
налице ситуативни тревожно-фобийни изживявания. Към момента не са налице данни за
„депресия“ или личностова промяна.
От показанията на свидетеля М. И. М., съпруг на ищцата и очевидец на
местопроизшествието непосредствено след катастрофата, които съдът цени като обективни
и безпротиворечиви, се установява, че ищцата е претърпяла инцидент на 28.08.2020 г. била е
блъсната от племенника на свидетеля И. – син на брат му при управление на кола
„Фолксваген“. При настъпване на ПТП водачът дал на заден ход и завлякъл пострадалата
под колата. През това време свидетелят бил в двора, чул глас, излязъл и видял съпругата си,
че е била завлечена 4-5 м назад, а после водачът дал малко напред. Свидетелят я извадил я
отдолу, сложил я да седне, но тя казала, че не може да седне. Левият крак се бил обърнал,
десният бил обгорен от ауспуха на колата. Свидетелят се обадил на тел. 112, след което
пристигнала полиция заедно с линейка. Линейката я откарала във Варна в болницата, където
я гипсирали. Около три месеца била само на грижите на свидетеля. Два месеца и повече
4
кракът и бил в гипс. Оттогава като излизала, съпругата му казвала, че я е страх да излезе на
́
пътя. Не можела да се обслужва сама поне 4 месеца. Обслужвали я свидетелят и близките –
снаха и дъщеря. От произшествието имало рани на целия и гръб, лявото бедро било
́
натъртено. Сега се предвижвала с бастун, при застудяване я боляло.
От показанията на свидетелката Н. Е. И., снаха на ищцата, които съдът цени като
обективни и безпротиворечиви, се установява, че ищцата е претърпяла инцидент преди три
години, месец август. Свекърът и М. почнал да вика от мястото на произшествието. Синът
́
му, съпруг на свидетелката и свидетелката хукнали и заварили ищцата да вика, имала болки,
викала „кракът ми, кракът ми“. След това дошли от Спешното и полицията. Взели я и я
закарали в Спешното. Установило се, че кракът й е счупен, с охлузвания, отзад крака,
задните части, ребрата, навсякъде било посинено, зачервено. поставили и гипс и я пуснали.
́
Два или повече месеца била с гипс. През това време за нея се грижел съпругът на ищцата.
Трябвало да лежи два месеца, не можела да се грижи за себе си, не можела да върши къщна
работа, да се обслужва. Още се оплаквала от болки в крака. Трудно се качвала по стъпалата
в къщата, бавно. От тогава насам се страхувала да излиза заради колите. Казвала, че има
кошмари. Сега се предвижвала с бастун. Преди инцидента не била ходила с бастун и си
вършела къщната работа. Правила рехабилитация за крака. Докато се изправи и да се движи
сама минали два месеца, после още два или три месеца не можела бързо да става от леглото.
Нараняванията по крака и по гърба не зараснали лесно.
От правна страна:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 432 от ГПК е
функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната
застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността
на водача е за непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са
настъпили вреди.
От събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че
към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение на л.а. „Фолксваген Пасат" с peг. № *******, като
отговорността на водача е покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите със застраховател „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД.
Предвид постановеното прекратяване на наказателното производство – ДП №
2128/2020 г. по описа на РУ – Провадия и пр. пр. № 12387/2020 г. на по описа на РП –
Варна, противоправността на деянието и вината на водача на л.а. „Фолксваген Пасат" с peг.
№ ******* И. М. И. не са установени в наказателния процес, поради което разпоредбата на
чл. 300 от ГПК, не намира приложение. Ето защо, обстоятелствата дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца подлежат на установяване в
настоящото производство с оглед своевременно въведените от ответното дружество
възражения.
От всички събрани по делото доказателства – писмени, гласни и специални знания на
вещи лица, се установява по несъмнен начин настъпването на описаното в исковата молба
ПТП и противоправното поведение на водача на л.а. „Фолксваген Пасат" с peг. № *******
И. М. И., който е нарушил правилата за движение като преди да започне движение назад, не
се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, както и не е изпълнил задължението си
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно – да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности – чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗДвП. Действията
на И. са довели до сблъсък с намиращата се на пътното платно пешеходка – ищцата М. Х.
М., в резултат на което същата е паднала, озовала се е под автомобила, който я е влачил
около 4 - 5 метра, и получила описаните в исковата молба увреждания.
5
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Следователно, ответникът носи тежестта да обори
законовата презумпция за виновност на делинквента. Вината на дееца се изключва
единствено в хипотезата на случайно събитие – когато деецът не е бил длъжен или не е
могъл да предвиди настъпването на вредоносните последици. Съдът намира, че събраните
по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност не оборват установената с
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД законова презумпция за вина на делинквента.
При така установените по делото факти, съдът намира, че е осъществен фактическият
състав на отговорността на застрахователя по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите по предявен от пострадало лице пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика.
В конкретния случай се касае за счупване на тялото на малкия пищял на лявата
подбедрица в долна трета, контузия на гръдния кош, гърба, лявото ходило, изгаряне по
десния крак и множество охлузвания по тялото и крайниците. Ищцата е била изцяло
зависима от чужда помощ за период от около два месеца. След което постепенно се е
възстановила. С оглед механизма на настъпване на ПТП – попадане на ищцата под
автомобила, който я е влачил 4 – 5 метра по асфалта без да е губила съзнание, усещайки и
изгарянето от допира с ауспуха, съдът приема за установено, че пострадалата наред с
физическите болки и страдания от причинените травми е претърпяла и много силна
психическа травма. Към настоящия момент има известни затруднения в движението и
фобийни симптоми, но като цяло се е възстановила.
При така установените болки и страдания съобразно критерия за справедливост,
въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за адекватен размер на дължимото на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди сумата от 35 000,00 лева, с оглед на което
искът за заплащане на обезщетение се явява основателен и ще бъде уважен.
Възражението на ответника, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, е
неоснователно, доколкото от заключението на вещото лице и показанията на свидетелите не
се установява ищцата да е предприела неправомерно пресичане на пътното платно.
Причината за настъпване на процесното ПТП е изцяло в поведението на виновния водач.
Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на мораторно
обезщетение в размер на законната лихва за забава за периода от датата на предявяване на
писмената застрахователна претенция до датата на подаване на исковата молба.
Основателността на иска за главница обуславя основателност и на акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва до датата на
погасяване на задължението на застрахователя. Върху обезщетенията за вреди на осн. чл.
429, ал. 3 от КЗ се дължи законна лихва от датата застрахователната претенция, която е
6
получена на 08.09.2020 г. В случая се претендират лихвите, за плащането на които
застрахованият отговаря пред увреденото лице (чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ), поради което
възражението на ответника с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ е неоснователно.
Отговорност за разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на сторените съдебно-деловодни
разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им
в общ размер 2 100,00 лева.
Направено е искане от процесуалния представител на ищцата адв. К. К. К. от АК –
Русе, за присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от
ЗА. С оглед на материалния интерес по делото ще се присъди минималното адвокатско
възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1 /2004 г. на ВАС, в размер на 3 450
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно Еднолично Акционерно Дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.
1000, район „Триадица", пл. „Позитано" № 5, да заплати на М. Х. М., ЕГН **********, от с.
****, сума в размер на 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение
за нанесени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 28.08.2020 г. в с. Поляците, общ.Дългопол, обл.Варна, виновно причинено от
водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № ******* И. М. И., застрахован при
ответника по риска "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва от датата на
предявяване на застрахователната претенция – 08.09.2020 г. до окончателното плащане, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Застрахователно Еднолично Акционерно Дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.
1000, район „Триадица", пл. „Позитано" № 5, да заплати на М. Х. М., ЕГН **********, от с.
****, сумата от 2 100,00 лева сторени съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно Еднолично Акционерно Дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.
1000, район „Триадица", пл. „Позитано" № 5, да заплати на адвокат К. К. К. от АК – Русе,
адрес: гр. Разград, ул. „Цар Асен“ № 10, ет. 1 , офис 1, сумата от 3 450 лева на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7