Решение по адм. дело №999/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалбата на Eлена К. К., [ЕГН], гр.Варна, против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000324001460-091-001/09.01.2025г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, с който са й установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, ДДС и ЗОВ – ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, както и за съответните лихви за просрочие, в частта, потвърден и изменен с Решение № 40/14.04.2025г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, в следните части: І. За годишен и авансов данък по ЗДДФЛ: за 2018г. – 7362,65лв. и лихви 4709,26лв., в резултат на установени недекларирани доходи: 13199,99лв. по постановление за възлагане на недвижим имот и 93880,00лв. по договор за правна защита и съдействие с „Ескалера“ ООД; за 2019г. – в частта на констатациите за недекларирани доходи в размер на 7200,00лв. от „Тракия Крошет“ ЕООД; за 2020г. – в частта на констатациите за недекларирани доходи, общо в размер на 250,00лв., по договори с „Плейфилд“ ООД и „Ронет 2017“ ООД; за 2021г. – в частта на констатациите за недекларирани доходи общо в размер на 500,00лв. по договори с „ИПИ 19 Н“ ЕООД, „Деркод“ ЕООД и „Фондация Европейска музикална академия“; ІІ. Задължения за ЗОВ за 2018г. – ДОО в размер на 4617,60лв. и лихви 2971,48лв.; ДЗПО-УПФ в размер на 1560,00лв. и лихви1003,87лв.; ЗО – в размер на 2496,00лв. и лихви 1606,22лв. ІІІ. Задължения за ДДС за д.п. м. 12.2018г. - м.04.2020г. вкл., общо в размер на 8621,67лв. и лихви 5246,81лв.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на всички задължения, установени за 2018г., по съображения за изтекла давност и неспазване на срока по чл.109 ДОПК. По отношение на задълженията по ЗДДФЛ за 2018г. в резултат на установени недекларирани облагаеми доходи в размер на 13199,99лв. по Постановление за възлагане на недвижим имот дв.вх.рег. 2044/31.07.2018г., твърди, че продажбата е извършена от публичен изпълнител и сумата е постъпила изцяло в полза на държавата, т.е. не е извършена продажба от нея и поради това не е реализирала облагаем доход по чл.33, ал.1 ЗДДФЛ. По отношение на установения за 2018г. недеклариран доход в размер на 93880,00лв. по договор за правна защита и съдействие № **********/28.09.2018г. с „Ескалера“ ООД твърди изтекла давност. По отношение констатацията за 2019г. за недеклариран облагаем доход в размер на 7200,00лв. по договор за правна защита и съдействие с „Тракия крошет“ ЕООД, твърди, че в счетоводството на дружеството е наличен договор със същия номер, но с коригирана дата, поради което е осчетоводен през 2019г. Относно констатациите за 2020г. за недекларирани облагаеми доходи по договори за правна защита и съдействие с „Плейфилд“ ООД – 200,00лв. (в брой) и „Ронет 2017“ ООД – 50,00лв. (по банков път), твърди, че същите са декларирани през 2021г. Относно констатациите за 2021г. за недекларирани облагаеми доходи по договори за правна защита и съдействие с „ИПИ 19Н“ ЕООД – 400,00лв. (в брой), „Фондация „Европейска музикална академия“ – 50,00лв. (по банка) и „Деркод“ ЕООД – 50,00лв. (в брой), твърди, че също са декларирани за 2021г. Относно задълженията за ДДС твърди, че поради изтичане на погасителната давност за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г., установените „недекларирани“ доходи за 2018г. не следва да бъдат включвани в оборота, въз основа на който се твърди, че следва да бъде извършена регистрация по ЗДДС, съответно да се начислява ДДС. Оспорва изцяло и констатациите относно периода, в който е достигнат оборота за регистрация, съответно – за периода, в който е отпаднало основанието за регистрация и в тази връзка твърди и че неправилно са изчислени задълженията за ДДС. Иска отмяна на акта в обжалваните части.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.А. Т., която поддържа жалбата. В последното по делото открито съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.

С писмени бележки С.д. № 16920/20.10.2025г. адв.Т. прави искане за отмяна на РА в обжалваните части. Сочи, че в хода на ревизионното производство многократно е правено възражение за изтекла давност по отношение на периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г., но органите по приходите или не са се произнасяли, или са отхвърляли възражението без мотиви. По съображения за изтекла давност за този период, твърди и че не е възникнало задължение за регистрация на Е. К. по ЗДДС, поради което не следва да й се начисляват вноски по този закон, както и лихви по тях. Твърди, че констатациите на органите по приходите са неправилни в тази част, т.к. при настъпила погасителна давност за 2018г. жалбоподателката няма как да достигне оборота за регистрация в този период. Изрично ревизиращият екип е направил констатация, че към момента на ревизията за К. не са налице основания за регистрация по ЗДДС, от което следва да се направи обосновано предположение, че начислените й вноски по ДДС следва да бъдат премахнати и лихви върху тях не се дължат. В този смисъл твърди и че заключението по ССЕ противоречи на констатациите на ревизиращия екип. Оспорва установения облагаем доход в размер на 13199,99лв. от публична продажба на имоти в [населено място], [община], т.к. сумата от продажбата е постъпила изцяло в полза на държавата и Е. К. не е получила доход от същата. Твърди изтекла погасителна давност за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. по отношение на задълженията за задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях.

Ответната страна – Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез юрк.Х. М., оспорва жалбата. В пледоария по същество сочи, че твърденията в жалбата са останали недоказани. Счита, че не са налице обстоятелства по чл.109 от ДОПК, както и че органите по приходите са се съобразили с разпоредбата и са определили задължения само за периодите, за които може да бъде образувано ревизионно производство. Сочи, че от събраните доказателства и заключението по ССЕ се установява, че за съответните години от ревизирания период жалбоподателката не е декларирала получени от нея суми по договори за правна защита и съдействие, в размери, както са посочени в РД, съответно потвърдени от вещото лице, поради което моли РА да се потвърди. По отношение на сумата в размер на 13199,99 лева, за която жалбоподателката твърди, че е необлагаем доход, моли съдът да вземе предвид, че органите по приходите са изследвали подробно извършените продажби на недвижими имоти и независимо че те са извършени с постановления за възлагане при публична продан, единият от продадените имоти попада именно в хипотезата на облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ, поради което моли да се приеме, че същият образува и данъчна основа за облагане с данък. По отношение на определените с РА задължения по ЗДДС счита, че органите по приходите правилно са извършили анализ на реализирания оборот през последните 12 месеца, като правилно са определени и датите, към които е следвало да бъде регистрирана жалбоподателката по ЗДДС, съответно датите, на които са отпаднали обстоятелствата за регистрация. В тази връзка счита и че законосъобразно с РА е начислен ДДС във връзка с реализираните от жалбоподателката облагаеми доставки. По отношение на осигуровките – здравни и социални, моли съдът да съобрази доводите в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, както и че е спазена разпоредбата на чл.109 от ДОПК. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно списък по чл.80 ГПК – съобразно обжалвания материален интерес от 43218,56лв., а именно в размер на 4107,48лв.

В представени писмени бележки С.д. № 16948/20.10.2025г. юрк.М. излага подробни съображения за неоснователност на жалбата като основните доводи повтарят изложените по-горе.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Ревизията на Е. К. К. – П. е възложена със ЗВР № Р-03000324001460-020-001/22.03.2024г. /стр.3/ със срок от три месеца, считано от датата на връчването й – 27.03.2024г., и е обхващала задълженията за: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, и ЗОВ – ДОО, ЗО и УПФ – за самоосигуряващи се, за периода 01.01.2018г. – 31.12.2023г. Ревизията е възложена от Д. Н. Б., в качеството й на началник Сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“, оправомощена да възлага извършването на ревизии със Заповед № Д-10-02.01.2024г. на директора на ТД на НАП – Варна /стр.838/. Със ЗИЗВР № Р-03000324001460-020-002/27.06.2024г. /стр.122/, срокът за извършване на ревизията е определен до 27.08.2024г. Със ЗИВР № Р-03000324001460-020-003/22.08.2024г. /стр.340/, срокът за извършване на ревизията е изменен до 27.11.2024г. Със ЗИЗВР № Р-03000324001460-020-004/27.11.2024г. /стр.730/, обхватът на ревизията е променен като са включени и задълженията за ДДС за периода 01.12.2018г. до 30.04.2020г. За резултатите от ревизията в срока по чл.117, ал.1 ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-03000324001460-092-001/12.12.2024г., а въз основа на него е издаден РА № Р-03000324001460-091-001/09.01.2025г. РА е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, който с Решение № 40/14.04.2025г., връчено на 23.04.2025г. го е изменил в частта на задълженията за ДОО и ДЗПО-УПФ за 2018г., и за съответните лихви. В останалите части РА е потвърден.

В хода на ревизията е установено, че Е. К. има регистрация по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ под номер ***с основна дейност – юридически услуги, както и че за ревизирания период упражнява свободна професия – адвокат. К. е и регистриран осигурител – самоосигуряващо се лице с начало на осигуряването 25.03.1998г. В ИС на НАП не са установени данни за подадени декларации обр.1 и обр.6 за целия ревизиран период. Констатирано е и че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права.

С ИПДПОЗЛ № Р-03000324001460-040-001/03.04.2024г., на основание чл.37, ал.2 и ал.3, чл.53 и чл.56 ДОПК, от ревизираното лице са изискани документи и писмени обяснения като с писмо вх.№ Р-03000324001460-МЛБ-001-И/24.04.2024г. са представени такива само за периода 01.01.2019г. до 31.12.2023г. За периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. е изразено становище, че е изтекла погасителната давност и същият не следва да бъде в обхвата на ревизията.

Във връзка с ревизията, от БНБ е представена Справка за банкови сметки – стр.7-5. С декларация от 24.04.2024г. К. изрично е отказала да даде съгласие за разкриване на банкова тайна /стр.18/. С Решение № 2986/06.08.2024г. на ВРС, 35-ти състав, по ч.гр.д. № ***/2024г. /стр.136гр./ е разкрита банковата тайна относно наличностите и операциите по открити/закрити банкови и платежни сметки на Е. К.. Извлеченията от банковите сметки са приложени на стр.310-146 от преписката

С Протокол № Р-03000324001460-ППД-001/26.11.2024г. /стр.695/ към материалите по ревизията са присъединени доказателства, събрани в хода на предходна проверка с УИН: П-03000323225306, приключила с Протокол № П-03000323225306-073-001/29.02.2024г. /стр.693-685/.

С РА са направени следните констатации:

І. По отношение задължителните осигурителни вноски – ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО.

Установено е, че за ревизирания период няма подадена декларация на основание чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, съгласно която при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото лице подава декларация по утвърден образец от изп.д-р на НАП. К. е подала декларация за начало на осигуряване като самоосигуряващо се лице извън ревизирания период - от 25.03.1998г. Не е подавана декларация за прекъсване на дейността. Не са подавани декларации обр.1 по реда на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н8/21.12.2005г. на МФ /отм./ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица. Не са подавани декларации обр.6 по реда на Наредба № Н8/21.12.2005г. на МФ /отм./. Не са внасяни вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица, както и за УПФ за самоосигуряващи се лица. Не са внасяни и здравноосигурителни вноски.

Органите по приходите са анализирали относимата правна уредба в съответната приложима редакция и са констатирали, че за лицата, родени след 1959г. дължимите осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ са в размер на 14,80 % и се дължат върху минималния осигурителен доход за съответния период. На основание чл.127, ал.1 от част втора на КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в УПФ лицата, родени след 31.12.1959г., ако са осигурени при условията и по реда на част първа. Съгласно чл.157, т.1 КСО, осигурителната вноска за задължително пенсионно осигуряване в УПФ е 5 %. Вноските за ДЗПО се дължат върху доходите, за които се дължат вноски за ДОО. На основание чл.40, ал.1, т.2 ЗЗО, лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. Размерът на задължителните вноски за фонд НЗОК е 8%.

При спазване на горните правила и съобразно установения за периода минимален и максимален осигурителен доход (чл.6, ал.8 КСО), и установения в хода на ревизията облагаем доход от дейността, съответно окончателния осигурителен доход (чл.6, ал.9 КСО), са установени следните задължения за задължителни осигурителни вноски – авансови и окончателни, и лихви върху тях (към съставяне на РД):

 

ЗОВ	2018		2019		2020		2021		2022		2023
	глав-ница	лихва към РД	глав-ница	лихва към РД	глав-ница	лихва към РД	глав-ница	лихва към РД	глав-ница	лихва към РД	глав-ница	лихва към РД
ДОО - аванс.	905,76	636,04	994,56	597,56	1083,36	540,79	1154,40	459,18	1234,32	364,70	1312,76	238,19
ДОО - оконч.	3711,84	2335,44	4333,44	2285,94	4099,23	1746,74	2210,01	717,63	2870,72	627,52	4170,64	358,00
х	4617,60	2971,48	5328,00	2883,50	5182,59	2287,53	3364,41	1176,81	4105,04	992,22	5483,40	596,19
ДЗПО - аванс.	306,00	214,87	336,00	201,88	366,00	182,70	390,00	155,10	417,00	123,21	443,50	80,48
ДЗПО - оконч.	1254,00	789,00	1464,00	772,28	1384,87	590,11	746,62	242,44	969,84	212,00	1409,00	120,95
х	1560,00	1003,87	1800,00	974,16	1750,87	772,81	1136,62	397,54	1386,84	335,21	1852,50	201,43
ЗО - аванс.	489,60	343,82	537,60	323,04	585,60	292,34	624,00	248,25	667,20	197,18	709,60	128,81
ЗО - оконч.	2006,40	1262,40	2342,40	1235,64	2215,80	944,18	1194,60	387,91	1551,74	339,20	2254,40	193,51
х	2496,00	1606,22	2880,00	1558,68	2801,40	1236,52	1818,60	636,16	2218,94	536,38	2964,00	322,32

 

С Решение № 40/14.04.2025г., по съображения за допусната техническа грешка, директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна е изменил РА, в частта на задълженията за ДОО и ДЗПО-УПФ за 2018г., като е установил: задължения за ДОО – 4617,60лв. и лихви 3019,64лв.; задължения за ДЗПО - УПФ – 1560,00лв. и лихви 1020,14лв.

Жалбоподателката обжалва РА само в частта на вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, и лихвите върху тях за 2018г. – по съображения за изтекла давност.

ІІ. За годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за:

За 2018г. Е. К. е подала ГДД по чл.50 ЗДДФЛ вх.№ 03000И0651137/22.04.2019г., с която е декларирала обща годишна данъчна основа (равняваща се данъчната основа по Приложение 3 – Доходи от друга стопанска дейност) в размер на 32816,25лв. и данък върху общата годишна данъчна основа – 3281,63лв.

За периода са установени недекларирани доходи, както следва:

1/ 13199,99лв. по Постановление за възлагане на НИ с номер от дв.вх.рег. 2044/31.07.2018г. от продажба на апартамент № 1, ведно с изба в [населено място] /стр.837/ – стр.10 от доклада.

При проверка в Имотния регистър на Агенция по вписванията са установени извършени продажби на недвижими имоти, собственост на Е. К. през периода 01.01.2018г. – 31.12.2023г. По отношение на продажбите (2 бр.) през 2023г. е прието, че тези разпоредителни сделки попадат в хипотезата на чл.13, ал.1, т.1 ЗДДФЛ и доходът от тях е необлагаем. През 2018г. във връзка с публични задължения на ревизираното лице и образувано в тази връзка изпълнително дело, са извършени четири публични продажби на имоти, собственост на ревизираното лице, придобити през 2005г. Само полученият доход за първите три от тях е приет за необлагаем, а полученият доход от продажбата по Постановление за възлагане дв.вх.рег. 2044/31.07.2018г. – 13199,99лв. е приет за облагаем. Купувачът – К. К. И., е заплатила сумата от 13199,99лв. по сметка на ТД на НАП – Варна, с платежни нареждания от 12.07.2018г. и 25.07.2018г. на основание чл.253 ДОПК.

Органите по приходите са приели, че е реализиран облагаем доход по чл.33, ал.1 ЗДДФЛ, който не е деклариран с ГДД за 2018г. - от продажба или замяна на недвижимо имущество. Имотът е придобит на основание дарение с [НА]/28.12.2005г. На основание чл.33, ал.1, вр. ал.6 ЗДДФЛ за периода е определена годишна данъчна основа за доходите от права или имущество в размер на 11890,00лв. (установена продажна цена на имота 13199,99лв. намалена с 10% нормативно признати разходи – 1319,99лв.

2/ 93880,00лв. по договор за правна защита и съдействие № **********/28.09.2018г. сключен с „Ескалера“ ООД – сума, получена по банков път на 28.09.2018г.

Видно от приобщения към материалите на ревизията Протокол № П-03000323225306-073-001/29.02.2024г., са установени декларирани от регистрирани по ЗДДС лица покупки от Е. К..

Установено е, че „Ескалера“ ООД е декларирало в дневник за покупки договор № 286678/28.09.2018г. на стойност 93880,00лв. без право на данъчен кредит.

На дружеството е извършена насрещна проверка по Протокол № П-03000324004527-141-001/24.01.2024г. /стр.617/.

Във връзка с проверката са дадени писмени обяснения от 12.01.2024г. /стр.610/, според които адв.Е. К. работи с дружеството при необходимост от юридически консултации, адвокатско представяне и защита по правни спорове. Плащанията се извършват по банков път, за което получават договор за правна защита и съдействие от кочан, равносилен на фактура. През 2018г. е заведено дело срещу „Ривиера Инвест“ ООД, за което е изплатен хонорар на стойност 93880,00лв. съгласно Наредбата за определяне на адвокатските хонорари. Представени са извлечение от сметка и платежно нареждане за кредитен превод от 93880,00лв. с основание „хонорар за адвокатска услуга“, със статус „одобрено“ /стр.608, 609; стр.126/.

При проверката Е. К. не е представила такъв договор. Представените от нея договори са посочени в табличен вид на стр.5 от протокола /стр.691/.

Установено е, че сумата от 93880,00лв. е постъпила по банковата сметка на К. в ОББ (…897109 в ТБ ОББ АД) на 28.09.2018г. (вж. извлечение по сметка на стр.497 гръб).

Извършена е корекция на декларирания за 2018г. облагаем доход от друга стопанска дейност по чл.29 ЗДДФЛ, като вместо 43755,00лв. е определен доход в размер на 137635,00лв. При определяне на данъчната основа за облагане с данък по ЗДДФЛ са съобразени нормативно признатите разходи за дейността по чл.29, ал.1, т.3 ЗДДФЛ (в редакцията към ДВ, бр.97/2016г., в сила от 1.01.2017г.) - 25 %. Съобразено е и че за целия ревизиран период не са подавани декларации обр.1 и обр.6, като с установените с РА задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за 2018г. (ДОО – 4617,60лв.; ЗО – 2496,00лв. и ДЗПО-УПФ – 1560,00лв.) е намалена данъчната основа за облагане и е определена ГДО за доходите от друга стопанска дейност в размер на 94552,62лв.

Като краен резултат за 2018г. е определена обща годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ в размер на 106442,65лв. с дължим данък 10644,28лв. След приспадане на внесения от лицето данък в размер на 3281,63лв. е определен данък за довнасяне в размер на 7362,65лв. и лихви 4709,26лв.

За 2019г. Е. К. е подала ГДД по чл.50 ЗДДФЛ с вх.№ 0300И0806115/22.06.2020г., с която е декларирала обща годишна данъчна основа (равняваща се сбора от данъчната основа по пр.3 – 358,20лв. и данъчната основа по пр.4 – 144,00лв.) в размер на 35964,00лв. и данък върху общата годишна основа – 3596,40лв.

За периода са установени недекларирани доходи в размер на 7200,00лв. от „Тракия Крошет“ ЕООД, по договор за правна защита и съдействие № 129978/07.01.2019г. – сума, изплатена в брой.

До „Тракия – Крошет“ ЕООД е изготвено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № Р-03000324001460-041-018/27.11.2024г. /стр.725/ във връзка с подадени от дружеството за периода 2019г. – 2023г. справки по чл.73, ал.1 ЗДДФЛ, с които са декларирани изплатени доходи, различни от трудови и приравнени на тях правоотношения на Е. К. К., с код 306 – Доходи от упражнявана свободна професия по чл.29, ал.1, т.3 ЗДДФЛ, както следва: 2019г. – 7200,00лв.; 2020г. – 14400,00лв.; 2021г. – 7200,00лв.; 2022г. – 7200,00лв.; 2023г. – 7200,00лв. В тази връзка са изискани писмени обяснения и документи относно: конкретния вид на дохода, който е изплатен на лицето, като се приложат съответните документи – договори, приемо-предавателни протоколи и др.; документи за извършени разплащания; информация за удържани от дружеството ЗОВ върху изплатените суми и на какво основание. Искането е получено по пощата с обратна разписка на 04.12.2024г. /стр.723/.

Постъпили са писмени обяснения /стр.721/, според които „Тракия крошет“ ЕООД е изплатило на адв.Е. К., суми за оказани правни услуги за периоди 2018г., 2019г., 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. Сумите са изплатени съгласно договори за правна защита и съдействие, за всяка една година. Плащанията са извършвани в брой. Няма удържани суми за осигурителни вноски.

С отговора са представени:

- 2бр. хронологични регистри за периода 01.01.2019г. – 31.12.2023г. /стр.720/, според които изплатените суми са осчетоводени по Дт с/ка 602 и Кт с/ка 401, съответно по Дт с/ка 401 и Кт с/ка 501. Посочени са номерата на договорите, по които е извършено осчетоводяването.

- Договори за правна защита и съдействие /стр.719-715; стр.663; 635/, данните от които систематизирани са както следва:

 

Договор	Дата	Основание	Договорено възнагр.	Платена сума	Отразен начин на плащане
129978	7.1.2019	договор за правна помощ	7200,00	7200,00	не е посочен
348433	29.1.2020	правни консултации по договор за правна помощ	7200,00	7200,00	в брой
348433	29.1.2019	представен от ревизираното лице на стр.635.	7200,00	7200,00	в брой
348446	30.12.2020	правни услуги по договор за правна помощ	7200,00	7200,00	в брой
348469	24.11.2021	договор за правна помощ за 2021	7200,00	7200,00	в брой
413394	24.11.2022	услуга по договор за правна помощ	7200,00	7200,00	в брой
413414	28.11.2023	по договор за правна помощ	7200,00	7200,00	в брой

 

При определяне на данъчната основа за облагане с данък по ЗДДФЛ са съобразени нормативно признатите разходи за дейността по чл.29, ал.1, т.3 ЗДДФЛ (в редакцията към ДВ, бр.97/2016г., в сила от 1.01.2017г.) - 25 %. Съобразено е и че за целия ревизиран период не са подавани декларации обр.1 и обр.6, като с установените с РА задължителни осигурителни вноски за 2019г. (ДОО – 5328,00лв.; ЗО – 2880,00лв. и ДЗПО-УПФ – 1800,00лв.) е намалена данъчната основа за облагане. Извършена е корекция на декларирания от лицето облагаем доход – от 47760,00лв. на 54960,00лв., като след приспадане на разходите за дейността и ЗОВ, е определена ГДО за доходите от друга стопанска дейност, в размер на 32212,00лв. Определена е обща ГДО по чл.17 ЗДДФЛ в размер на 32356,00лв., дължим данък в размер на 3235,60лв., а след приспадане на авансово удържания данък – 14,40лв., е определен данък върху обща ГДО – 3221,20лв. След приспадане на внесения данък – 3582,00лв., е установен надвнесен данък 360,80лв.

За 2020г. Е. К. е подала ГДД по чл.50 ЗДДФЛ с вх.№ 0300И0927750/30.04.2021г., с която е декларирала обща годишна данъчна основа (равняваща се сбора от данъчната основа по пр.3 – 34830,00лв. и данъчната основа по пр.4 – 216,00лв.) в размер на 35046,00лв. и данък върху общата годишна основа – 3504,60лв.

Установени са недекларирани доходи, общо в размер на 250,00лв., по договори за правна защита и съдействие:

1. № 348435/06.03.2020г. /стр.634/ с клиент „Плейфилд“ ООД – 200,00лв. (в договора е отразено, че сумата е платена в брой);

2. № 348438/24.03.2020г. /стр.633гр./ с клиент „Ронет 2017“ ООД – 50,00лв. (в договора е отразен начин на плащане – по банков път, както и че сумата е платена по сметка) – Според банковото извлечение на стр.222, сумата е постъпила по сметката на 25.03.2020г.

Видно от констатациите на стр.21 от РД /стр.789/, за 2020г. от тези дружества не са подавани справки по чл.73 ЗДДФЛ.

При определяне на данъчната основа за облагане с данък по ЗДДФЛ са съобразени нормативно признатите разходи за дейността по чл.29, ал.1, т.3 ЗДДФЛ (в редакцията към ДВ, бр.97/2016г., в сила от 1.01.2017г.) - 25 %. Съобразено е и че за целия ревизиран период не са подавани декларации обр.1 и обр.6, като с установените с РА задължителни осигурителни вноски за 2020г. (ДОО – 5182,59лв.; ЗО – 2801,40лв. и ДЗПО-УПФ – 1750,87лв.) е намалена данъчната основа за облагане. Извършена е корекция на декларирания от лицето облагаем доход – от 39900,00лв. на 40150,00лв., като след приспадане разходите за дейността и на ЗОВ, е определена ГДО за доходите от друга стопанска дейност, в размер на 25282,64лв. Определена е обща ГДО по чл.17 ЗДДХЛ в размер на 25498,64лв., дължим данък в размер на 2459,86лв., а след приспадане на авансово удържания данък – 21,60лв., е определен данък върху обща ГДО – 2528,26лв. След приспадане на внесения данък – 3483,00лв., е установен надвнесен данък 954,75лв.

За 2021г. Е. К. е подала ГДД по чл.50 ЗДДФЛ с вх.№ 0300И1079732, с която е декларирала обща годишна данъчна основа (равняваща се данъчната основа по пр.3) в размер на 22357,50лв. и данък върху общата годишна данъчна основа 2235,75лв.

Установени са недекларирани доходи общо в размер на 500,00лв. по договори за правна защита и съдействие:

1. № 348447/08.01.2021г. /стр.680/ с клиент „ИПИ19 Н“ ЕООД – 400,00лв. (в договора е отразено, че сумата е платена в брой);

2. № 348455/14.04.2021г. /стр.676/ с клиент „Фондация „Европейска музикална академия“ – 50,00лв. (в договора е отразено, че сумата е платена по сметка); Според банковото извлечение на стр.204гр., сумата е постъпила на 16.04.2021г.

3. № 348456/23.04.2021г. /стр.676гр./ с клиент „Деркод“ ЕООД – 50,00лв. (в договора е отразено, че сумата е платена в брой).

Видно от констатациите на стр.23 от РД /стр.789/, за 2020г. от тези дружества/Фондацията не са подавани справки по чл.73 ЗДДФЛ.

При определяне на данъчната основа за облагане с данък по ЗДДФЛ са съобразени нормативно признатите разходи за дейността по чл.29, ал.1, т.3 ЗДДФЛ (в редакцията към ДВ, бр.97/2016г., в сила от 1.01.2017г.) - 25 %. Съобразено е и че за целия ревизиран период не са подавани декларации обр.1 и обр.6, като с установените с РА задължителни осигурителни вноски за 2021г. е намалена данъчната основа за облагане. Извършена е корекция на декларирания от лицето облагаем доход – от 25110,00лв. на 25610,00лв., като след приспадане на ЗОВ (ДОО 3364,41лв., ДЗПО 1136,62лв. и ЗО 1818,60лв.) е определена ГДО за доходите от друга стопанска дейност, в размер на 16412,87лв., равна на общата ГДО по чл.17 ЗДДФЛ, дължим данък в размер на 1641,29лв. След приспадане на внесения данък – 2235,75лв., е установен надвнесен данък 594,46лв.

ІІІ. По приложението на ЗДДС са направени следните констатации:

Съобразно констатациите по ЗДДФЛ е установено, че през ревизирания период ревизираното лице, в качеството на свободна професия – адвокат, е извършвало правни и други възмездни услуги на дружества и физически лица с място на изпълнение на територията на страната, които се явяват облагаеми доставки по смисъла на чл.9 ЗДДС, които формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДС. Съобразени са както декларираните доходи от адвокатски услуги, така и тези, за които в частта по приложението на ЗДДФЛ е прието, че са получени, но не са декларирани.

При анализ на представените от ревизираното лице документи и установените получени доходи е установено, че към 30.09.2018г. оборотът с натрупване от последните 12 месеца е в размер на 132635,00лв., достигнат към м.09.2018г. – таблица на стр.38 и 39 от доклада. Съгласно чл.96, ал.1 ЗДДС К. е следвало да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборотът – до 8 октомври 2018г. (първия работен ден). Към 30.09.2019г. оборотът е под 50000,00лв. и е отпаднало основанието за регистрация по ЗДДС. Оборотът за регистрация е достигнат повторно към 31.12.2019г. – 54120,00лв., като заявлението е следвало да бъде подадено до 07.01.2020г.

При тези констатации е прието, че за периодите: от 22.10.2018г. (когато най-късно е следвало да се регистрира ревизираното лице по ЗДДС, до датата на отпадане на основанието – 30.09.2019г., и от 21.01.2020г. (когато отново са налице основания за регистрация по ЗДДС) до датата на която е отпаднало основанието – 30.04.2020г., на основание чл.102, ал.3, т.2, вр. ал.5 ЗДДС, се дължи ДДС по доставки – както са посочени в таблиците на стр.40 – 43 от доклада, по периоди, както следва:

 

Данъчни периоди	Обжалвани задължения
	главница	лихви
м.12.2018	250,00	167,27
м.01.2019	1450,00	957,65
м.02.2019	250,00	163,17
м.03.2019	1116,67	719,21
м.04.2019	1300,00	826,45
м.05.2019	250,00	156,78
м.06.2019	250,00	154,70
м.07.2019	250,00	152,54
м.08.2019	250,00	150,39
м.09.2019	250,00	148,31
м.01.2020	1213,33	678,32
м.02.2020	430,00	236,93
м.03.2020	945,00	512,56
м.04.2020	416,67	222,53
Общо:	8621,67	5246,81

 

В хода на съдебното производство е изслушана ССЕ, по която е прието заключение С.д. № 15541/29.09.2025г. Експертизата е имала за задачи: Съобразно документите по преписката, подадените от жалбоподателката ГДД за периода 2019 – 2021г., при необходимост – оригиналите на договорите за правна защита и съдействие, и след проверка в счетоводствата на „Тракия Крошет“ ЕООД, „Плейфилд“ ООД, „Ронет 2017“ ЕООД, „ИПИ 19Н“ ЕООД, „Деркод“ ООД и „Фондация „Европейска музикална академия“ да отговори на въпросите: 1. Какви счетоводни записвания са извършени по повод договорите за правна защита и съдействие на стр.715-718, стр.663; 635, сключени с Е. К.; 2. Данните от представените в хода на ревизията хронологични регистри за периода 01.01.2019г. – 31.12.2023г. /стр.720/ - според които сумите по договорите са осчетоводени, съответно - по Дт с/ка 602 и Кт с/ка 401, и Дт с/ка 401 и Кт с/ка 501, отразени ли са в други счетоводни регистри и в кои; 3. За извършените плащания в брой по договорите, има ли издадени РКО и кога; 4. Отразените в хронологичния регистър разходи по с/ка 602 за всяка една от годините, за които се отнасят договорите, включени ли са в ОПР към ГФО и декларирани ли са ГДД по чл.92 ЗКПО; След като се запознае с подадените от Е. К. ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2019г., 2020г. и 2021г., и с приложенията към тях, да отговори на въпросите: 1. В ГДД за 2019г. и 2020г. декларирани ли са доходи, получени от „Тракия крошет“ ЕООД, по кои договори за правна защита и съдействие (№ и дата на сключване) и в какъв размер; 2. В ГДД за 2021г. декларирани ли са доходи: - в размер на 200,00лв. по договор № 348435/06.03.2020г. /стр.634/ с клиент „Плейфилд“ ООД; - в размер на 50,00лв., по договор № 348438/24.03.2020г. /стр.633гр./ с клиент „Ронет 2017“ ООД; - в размер на 400,00лв. по договор. № 348447/08.01.2021г. /стр.680/ с клиент „ИПИ19 Н“ ЕООД; в размер на 50,00лв. по договор № 348455/14.04.2021г. /стр.676/ с клиент „Фондация „Европейска музикална академия“; След като се запознае с констатациите в РД и РА, и доказателствата по данъчната преписка, да отговори на въпросите: 1. Към кой момент е възникнало задължението за регистрация по ЗДДС на Е. К., във варианти: в случай че е изтекла погасителната давност за 2018г. и в случай че не е изтекла; 2. В кой момент от двата варианта е настъпила възможността за дерегистрация по ЗДДС на лицето; И при двата варианта вещото лице да посочи към кой момент е натрупания оборот за задължителна по закон регистрация, респ. спада на оборота и отпадането на това задължение.

Съдът кредитира изцяло заключението по ССЕ, т.к. е компетентно и обективно дадено, и кореспондира изцяло с писмените доказателства по делото, с данните от подаваните от жалбоподателката ГДД, съхраняваните от нея оригинални кочани – предоставени на вещото лице за целите на експертизата, както и с доказателствата от счетоводството на „Тракия крошет“ ЕООД – счетоводни регистри, в които са отразени процесните договори за правна защита и съдействие.

Заключението ще бъде коментирано в мотивите по същество.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване и в частта, съответно потвърдена и изменена с Решение № 40/14.04.2025г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, поради което е ДОПУСТИМА.

При извършване на проверката по чл.160, ал.2 ДОПК съдът преценява, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите – органа по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в законоустановената форма по чл.120, ал.1 и ал.3 ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията.

Видно от приложените по преписката разпечатки от ИС „Контрол“, заповедите за възлагане на ревизия – първоначална и за изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт, са издадени като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. В съдебното заседание, проведено на 01.07.2025г., представените на оптичен носител електронни документи – 1 бр. СD, са приети като доказателства по делото. В същото съдебно заседание са приети и служебно изготвени разпечатки от прикачените към всеки един от електронните документи (ЗВР, ЗВР за изменение, РД и РА): Signature Properties (свойства на подписа), удостоверение, издадено от доставчика на услугата „Информационно обслужване“ АД – че подписът е квалифициран, както и разпечатки от Системата за Електронно валидиране на Държавна агенция „Електронно управление“ за валидиране на електронен документ. В съдебното заседание, проведено на 07.10.2025г. е приет и 1 бр. CD, съдържащ файла на Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000324001460-020-004/27.11.2024г., ведно с разпечатка от „свойства на подписите“ и справка на сайта на Държавна агенция „Електронно управление“, Електронно връчване относно валидиране на електронния подпис

От същите се установява, че документите са подписани с квалифициран електронен подпис на съответния орган по приходите, в срока на валидност на сертификата, след полагане на подписите, документите не са променяни, подписаното съдържание отговаря на съдържанието на документа, както и че сертификатите на подписите не са отменяни.

При така установеното следва извод, че съставените в хода на ревизията електронни документи - заповед за възлагане на ревизията, заповеди за изменение на първоначалната ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт, са подписани от органите по приходите, посочени като техен издател, с квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.3 ЗЕДЕП и чл.3, т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, издаден от „Информационно обслужване“ АД, приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП, в срока на валидност на удостоверението по чл.24, пар.1 от Регламент (ЕС) № 910/2014, поради което РА отговаря на изискването на чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

I. По отношение на задълженията за задължителни осигурителни вноски.

Жалбоподателката оспорва РА, в частта на всички установени за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. задължения, вкл. ЗОВ и лихви върху тях, по съображения за изтекла давност и изтекъл срок по чл.109 ДОПК.

Оплакването се преценява от настоящия състав като частично основателно.

Съгласно чл.109, ал.1 ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.

Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Разпоредбата на чл.109, ал.1 ДОПК регламентира преклузивен срок, в който може да се образува ревизионно производство, и е приложима както за задълженията за данъци, така и за задължителните осигурителни вноски. Това е така, защото от една страна съгласно чл.1 ДОПК, с кодекса се уреждат освен производствата по установяване на задължения за данъци и такива за задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания. От друга страна, раздел ІІ от глава ХІV на ДОПК касае установяване на задължения, както за данъци, така и за задължителни осигурителни вноски.

В конкретния случай с РА са установени задължения за ЗОВ за фондове ДОО, ДЗПО и НЗОК за 2018г. – както авансови, така и върху окончателния осигурителен доход. От страна на жалбоподателката не се спори, а и в хода на ревизията е безспорно установено, че същата не е подавала в срок декларации обр.1 и обр.6, и не е правила авансови вноски за ДОО, ДЗПО и НЗОК, поради което същите са се трансформирали в окончателни осигурителни вноски, които съгласно чл.6, ал.9 КСО и чл.40, ал.1, т.2 ЗЗО се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и ЗО, в срока за подаване на данъчната декларация. Това е така, защото годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Тази законова регламентация налага извод, че задължението за задължителни осигурителни вноски не е месечно задължение, а е годишно задължение, което се внася авансово по посочения ред и съответно - размери.

С оглед изложеното срокът по чл.109, ал.1 ДОПК, респ. давността по чл.171, ал.1 ДОПК за задълженията за ЗОВ – ДОО, ДЗПО и ЗО, за 2018г., започва да тече от изтичането на годината, в която е подадена или е следвало да бъде подадена декларацията по чл.6, ал.9 КСО, а именно годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. В случая това е декларацията по чл.50, ал.1 ЗДДФЛ, която съгласно чл.53, ал.1 ЗДДФЛ се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. За задълженията за ЗОВ за 2018г., които се декларират в 2019г., този срок започва да тече на 01.01.2020г. и според правилото за броене на сроковете по чл.22, ал.3 ДОПК изтича на 01.01.2025г. Процесното ревизионно производство е образувано на датата на връчване на ЗВР № Р-03000324001460-020-001/22.03.2024г. - т.е. на 27.03.2024г., към която дата не е изтекъл срока за образуване на ревизионното производство, както и давността за задълженията на жалбоподателката в качеството й на самоосигуряващо лице за ЗОВ – за фондове ДОО, ДЗПО-УПФ и НЗОК, за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. В този смисъл настоящият съдебен състав съобразява и практиката на Върховния административен съд - Решение № 6345/24.04.2019г. по адм.д. № 13959/2018г., Решение № 6024/09.05.2018г. по адм.д. № 3205/2017г., Решение № 10380/29.07.2020г. по адм.д. № 4042/2020г. и др.

Не така обаче стои въпросът за установените с РА задължения за лихвите върху авансовите вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и НЗОК за периода м.01.2018г. – м.11.2018г.

Съгласно чл.3, ал.1, т.2, буква а) от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм. ДВ, бр.1/03.01.2020г., в сила от 03.01.2020г. – действаща за 2018г.), самоосигуряващите се лица подават Декларация образец № 1 в съответната компетентна ТД на НАП до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Съгласно чл.7, ал.4 КСО и чл.40, ал.1, т.2 ЗЗО, ЗОВ се дължат до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Така, по отношение на задълженията за лихви върху невнесените в срок авансови вноски за периода януари – ноември 2018г., които се декларират и подлежат на плащане в 2018г., срокът по чл.109 ДОПК, съответно давността по чл.171, ал.1 ДОПК, започват да текат смятано от 01.01.2019г. и изтичат на 01.01.2024г. Както бе посочено по-горе, ревизионното производство е образувано на 27.03.2024г. – т.е. след изтичане на срока по чл.109, ал.1 ДОПК за задълженията за лихви върху невнесените в срок авансови вноски, поради което за тези задължения жалбата се явява основателна и следва да се уважи.

Видно от РД, органите по приходите са установили конкретен размер на месечните авансови вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО, както и размера на лихвите върху тях. Установени са дължимите вноски върху окончателния доход и лихвите върху тях. Общият размер на лихвите до датата на доклада е изчислен като сбор от лихвите върху авансовите вноски и лихвите върху окончателните вноски. Не такъв подход е възприет при издаване на РА, съответно при постановяване на решението на директора на Дирекция „ОДОП“, който е изменил РА в частта за ЗОВ за ДОО и ДЗПО за 2018г. Видно от мотивите на стр.12 от решението, размерът на лихвата (3019,64лв.) върху главницата за вноската по ДОО (4617,60лв.), е изчислен като сбор от лихвата върху окончателната вноска (2335,44лв.) за периода 01.05.2019г. до 12.12.2024г. (датата на доклада), лихвата за авансовите вноски в размер на 636,04лв. (включваща лихвите за вноските за периода м.януари – м.ноември 2018г.), както и лихви, доначислени от датата на издаване на РД до датата на издаване на РА (48,18лв.) – изчислени от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, съгласно приложения лихвен лист – общо върху дължимата главница, явяваща се сбор от авансовите вноски и окончателната вноска. Идентичен подход е възприет и при преизчисляване задълженията за ДЗПО-УПФ. Този подход не позволява директно установяване на лихвите върху авансовите вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за м.януари – м.ноември 2018г., за периода от 13.12.2024г. до датата на издаване на РА – 09.01.2025г.

Отделно, от самия ревизионен акт също не може да се установи размера на лихвите върху авансовите вноски за 2018г. – по месеци и в общ размер, т.к. видно от стр.17 и стр.18 от акта, е посочен общ размер на лихвата до датата на РА – както са посочени и в Таблица 1 към акта, в т.ч. с грешката, констатирана от решаващия орган.

Предвид начина, по който с доклада е направено предложението за установяване на задълженията: главница - равняваща се на сбора от дължимите авансови вноски и окончателните вноски, и лихви – равняващи се на сбора от лихвите върху авансовите вноски и лихвите върху окончателните вноски, изчисляването на лихвата за периода от датата, следваща издаването на доклада (13.12.2024г.) до датата на издаване на РА (09.01.2025г.) върху общата главница (авансови и окончателни вноски), води до изкривяване на изчисленията.

Относно вноските за ДОО, с помощта на публикувания на сайта на НАП модул за изчисляване на законна лихва - https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html, съдът изчислява лихвите за периода 13.12.2024г. до 09.01.2025г., съответно общия размер на лихвите върху авансовите вноски, както следва:

 

месец	дата на възникване на задължението	дължими вноски за внасяне фонд ДОО	период на олихвяване	лихва за периода	период на олихвяване	лихва за периода	Общо лихва ав.вн-ки
1	2	3	4	5	6	7	к.5+к.7
януари	25.2.2018	75,48	26.02.2018 - 12.12.2024	56,49	13.12.2024 - 09.01.2025	0,79	57,28
февруари	25.3.2018	75,48	26.03.2018 - 12.12.2024	55,90	13.12.2024 - 09.01.2025	0,79	56,69
март	25.4.2018	75,48	26.04.2018 - 12.12.2024	55,25	13.12.2024 - 09.01.2025	0,79	56,04
април	25.5.2018	75,48	26.05.2018 - 12.12.2024	54,62	13.12.2024 - 09.01.2025	0,79	55,41
май	25.6.2018	75,48	26.06.2018 - 12.12.2024	53,97	13.12.2024 - 09.01.2025	0,79	54,76
юни	25.7.2018	75,48	26.07.2018 - 12.12.2024	53,34	13.12.2024 - 09.01.2025	0,79	54,13
юли	25.8.2018	75,48	26.08.2018 - 12.12.2024	52,69	13.12.2024 - 09.01.2025	0,79	53,48
август	25.9.2018	75,48	26.09.2018 - 12.12.2024	52,04	13.12.2024 - 09.01.2025	0,79	52,83
септември	25.10.2018	75,48	26.10.2018 - 12.12.2024	51,41	13.12.2024 - 09.01.2025	0,79	52,2
октомври	25.11.2018	75,48	26.11.2018 - 12.12.2024	50,76	13.12.2024 - 09.01.2025	0,79	51,55
ноември	25.12.2018	75,48	26.12.2018 - 12.12.2024	50,09	13.12.2024 - 09.01.2025	0,79	50,88
декември	25.1.2019	75,48	26.01.2019 - 12.12.2024	49,48	13.12.2024 - 09.01.2025	0,79	50,27
ОБЩО:		905,76		636,04		9,48	645,52

 

Или, РА се явява незаконосъобразен за лихвите върху авансовите вноски за периода м.януари – м.ноември 2018г., в размер на (645,52лв. – 50,27лв.) = 595.25лв.

С РА и решението на директора на Дирекция „ОДОП“ е установена окончателна вноска в размер на 3711,84лв. и общо дължими вноски за ДОО за 2018г. в размер на 4617,60лв. (905,76лв. + 3711,84лв.). Лихвите върху окончателната вноска за периода от 01.05.2019г. до датата на РД (12.12.2024г.) са установени в размер на 2335,44лв.

Лихвата върху окончателната вноска (3711,84лв.) за периода 13.12.2024г. до датата на издаване на РА (09.01.2025г.), изчислена с горепосочения модул е в размер на 38,72лв.

Или общо дължимите лихви за невнесени в срок ЗОВ за ДОО, в т.ч. авансови за м.12.2018г., са в размер на: 2335,44лв. + 38,72лв. + 50,27лв. = 2424,43лв. Над така установения размер на лихвите РА се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.

Относно вноските за ДЗПО-УПФ, с помощта на публикувания на сайта на НАП модул за изчисляване на законна лихва - https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html, съдът изчислява лихвите за периода 13.12.2024г. до 09.01.2025г., съответно общия размер на лихвите върху авансовите вноски, както следва:

 

месец	дата на възникване на задължението	дължими вноски за внасяне фонд ДЗПО	период на олихвяване	лихва за периода	период на олихвяване	лихва за периода	Общо лихва ав.вн-ки
1	2	3	4	5	6	7	к.5+к.7
януари	25.2.2018	25,50	26.02.2018 - 12.12.2024	19,08	13.12.2024 - 09.01.2025	0,27	19,35
февруари	25.3.2018	25,50	26.03.2018 - 12.12.2024	18,88	13.12.2024 - 09.01.2025	0,27	19,15
март	25.4.2018	25,50	26.04.2018 - 12.12.2024	18,67	13.12.2024 - 09.01.2025	0,27	18,94
април	25.5.2018	25,50	26.05.2018 - 12.12.2024	18,45	13.12.2024 - 09.01.2025	0,27	18,72
май	25.6.2018	25,50	26.06.2018 - 12.12.2024	18,23	13.12.2024 - 09.01.2025	0,27	18,5
юни	25.7.2018	25,50	26.07.2018 - 12.12.2024	18,02	13.12.2024 - 09.01.2025	0,27	18,29
юли	25.8.2018	25,50	26.08.2018 - 12.12.2024	17,80	13.12.2024 - 09.01.2025	0,27	18,07
август	25.9.2018	25,50	26.09.2018 - 12.12.2024	17,58	13.12.2024 - 09.01.2025	0,27	17,85
септември	25.10.2018	25,50	26.10.2018 - 12.12.2024	17,37	13.12.2024 - 09.01.2025	0,27	17,64
октомври	25.11.2018	25,50	26.11.2018 - 12.12.2024	17,15	13.12.2024 - 09.01.2025	0,27	17,42
ноември	25.12.2018	25,50	26.12.2018 - 12.12.2024	16,92	13.12.2024 - 09.01.2025	0,27	17,19
декември	25.1.2019	25,50	26.01.2019 - 12.12.2024	16,72	13.12.2024 - 09.01.2025	0,27	16,99
ОБЩО:		306,00		214,87		3,24	218,11

 

Или, РА се явява незаконосъобразен за лихвите върху авансовите вноски за периода м.януари – м.ноември 2018г., в размер на (218,11лв. – 16,99лв.) = 201,12лв.

С РА и решението на директора на ДОДОП е установена окончателна вноска в размер на 1254,00лв. и общо дължими вноски за ДЗПО-УПФ за 2018г. в размер на 1560,00лв. (306,00лв. + 1254,00лв.). Лихвите върху окончателната вноска за периода от 01.05.2019г. до датата на РД (12.12.2024г.) са установени в размер на 789,00лв.

Лихвата върху окончателната вноска за периода 13.12.2024г. до датата на издаване на РА (09.01.2025г.), изчислена с горепосочения модул е в размер на 13,08лв.

Или общо дължимите лихви за невнесени в срок ЗОВ за ДЗПО, в т.ч. авансови за м.12.2018г., са в размер на: 789,99лв. + 13,08лв. + 16,99лв. = 819,07лв. Над така установения размер на лихвите РА се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.

Относно вноските за здравно осигуряване, с помощта на публикувания на сайта на НАП модул за изчисляване на законна лихва - https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html, съдът изчислява лихвите за периода 13.12.2024г. до 09.01.2025г., съответно общия размер на лихвите върху авансовите вноски, както следва:

 

месец	дата на възникване на задължението	дължими вноски за внасяне фонд НЗОК	период на олихвяване	лихва за периода	период на олихвяване	лихва за периода	Общо лихва ав.вн-ки
1	2	3	4	5	6	7	к.5+к.7
януари	25.2.2018	40,80	26.02.2018 - 12.12.2024	30,53	13.12.2024 - 09.01.2025	0,43	30,96
февруари	25.3.2018	40,80	26.03.2018 - 12.12.2024	30,22	13.12.2024 - 09.01.2025	0,43	30,65
март	25.4.2018	40,80	26.04.2018 - 12.12.2024	29,86	13.12.2024 - 09.01.2025	0,43	30,29
април	25.5.2018	40,80	26.05.2018 - 12.12.2024	29,52	13.12.2024 - 09.01.2025	0,43	29,95
май	25.6.2018	40,80	26.06.2018 - 12.12.2024	29,17	13.12.2024 - 09.01.2025	0,43	29,6
юни	25.7.2018	40,80	26.07.2018 - 12.12.2024	28,83	13.12.2024 - 09.01.2025	0,43	29,26
юли	25.8.2018	40,80	26.08.2018 - 12.12.2024	28,48	13.12.2024 - 09.01.2025	0,43	28,91
август	25.9.2018	40,80	26.09.2018 - 12.12.2024	28,13	13.12.2024 - 09.01.2025	0,43	28,56
септември	25.10.2018	40,80	26.10.2018 - 12.12.2024	27,79	13.12.2024 - 09.01.2025	0,43	28,22
октомври	25.11.2018	40,80	26.11.2018 - 12.12.2024	27,44	13.12.2024 - 09.01.2025	0,43	27,87
ноември	25.12.2018	40,80	26.12.2018 - 12.12.2024	27,10	13.12.2024 - 09.01.2025	0,43	27,53
декември	25.1.2019	40,80	26.01.2019 - 12.12.2024	26,75	13.12.2024 - 09.01.2025	0,43	27,18
ОБЩО:		489,60		343,82		5,16	348,98

 

Или, РА се явява незаконосъобразен за лихвите върху авансовите вноски за здравно осигуряване за периода м.януари – м.ноември 2018г., в размер на (348,98лв. – 27,18лв.) = 321,80лв.

С РА е установена окончателна вноска в размер на 2006,40лв. и общо дължими вноски за здравно осигуряване за 2018г. в размер на 2496,00лв. (489,60лв. + 2006,40лв.). Лихвите върху окончателната вноска за периода от 01.05.2019г. до датата на РД (12.12.2024г.) са установени в размер на 1262,40лв.

Лихвата върху окончателната вноска за периода 13.12.2024г. до датата на издаване на РА (09.01.2025г.), изчислена с горепосочения модул е в размер на 20,93лв.

Или общо дължимите лихви за невнесени в срок ЗОВ за ДЗПО, в т.ч. авансови за м.12.2018г., са в размер на: 1262,40лв. + 20,93лв. + 27,18лв. = 1310,51лв. Над така установения размер на лихвите РА се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.

За вноските за м.декември 2018г. задължението е възникнало и е следвало да бъде платено до 25.01.2019г. При това положение давността за лихвите, както и срокът по чл.109 ДОПК за установяването им се броят от 01.01.2020г. и към датата на възлагане на ревизията – 27.03.2024г., не са изтекли.

II. По отношение задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ.

В тази част жалбата е изцяло неоснователна.

По отношение възражението за изтекла давност, респ. неспазен срок по чл.109 ДОПК досежно задълженията за 2018г. – наведено като основно по отношение на установения недеклариран доход в размер на 93880,00лв. по договор с „Ескалера“ ООД, съображенията на съда са идентични с изложените по-горе досежно задължителните осигурителни вноски.

Декларацията по чл.50, ал.1 ЗДДФЛ за 2018г. съгласно чл.53, ал.1 ЗДДФЛ се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. За задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2018г., които се декларират в 2019г., този срок започва да тече на 01.01.2020г. и според правилото за броене на сроковете по чл.22, ал.3 ДОПК изтича на 01.01.2025г. Процесното ревизионно производство е образувано на датата на връчване на ЗВР – т.е. на 27.03.2024г., към която дата не е изтекъл срока за образуване на ревизионното производство, както и давността за задълженията на жалбоподателката в качеството й на самоосигуряващо лице за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г.

Между страните не се спори, че за ревизирания период жалбоподателката е местно физическо лице по смисъла на чл.4 ЗДДФЛ и данъчно задължено лице по смисъла на чл.6, вр. чл.3, т.1 ЗДДФЛ за данъци за придобити доходи от източници в Република България. През ревизирания период жалбоподателката е упражнявала свободна професия – адвокат (§ 1, т.29 ДР на ЗДДФЛ) и е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 КСО, в каквото качество е реализирала доходи от услуги, извършени на територията на страната, т.е. с източник Република България (чл.8, ал.2 ЗДДФЛ), които са облагаеми по чл.29, ал.1, т.3 ЗДДФЛ, както и от наем на имущество (чл.8, ал.6, т.5 ЗДДФЛ), облагаеми по чл.31 ЗДДФЛ.

Както следва от чл.10, ал.1, т.3 ЗДДФЛ, упражняването на свободна професия – адвокат, е един от източниците на доходи по смисъла на ЗДДФЛ, които по арг. от чл.12, ал.1, вр. чл.13 ЗДДФЛ са облагаеми. Източник на доход е и прехвърлянето на права или имущество (чл.10, ал.1, т.5 ЗДДФЛ), който доход е облагаем, освен ако не са налице изключенията по чл.13, ал.1, т.1 и т.2 ЗДДФЛ.

Съгласно чл.29, ал.1, т.3 ЗДДФЛ (в приложимата редакция съгласно ДВ, бр.97 от 2016г., в сила от 1.01.2017г.), облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя като придобитият доход се намалява с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

Съгласно чл.30, ал.1 ЗДДФЛ, годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл.29, придобит през данъчната година, се намалява със: 1. вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване; 2. внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице; 3. вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл.29 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

Съгласно чл.33, ал.1 ЗДДФЛ, облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи.

Годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество се определя, като облагаемият доход по чл.33, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл.33 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход (чл.34).

Определената по реда на чл.30 и чл.34 ЗДДФЛ годишна данъчна основа се включва в общата годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.

Съгласно чл.48, ал.1 ЗДДФЛ, размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл.17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

Съгласно чл.67, ал.5 ЗДДФЛ, дължимият данък по чл.48, ал.1 се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

По отношение 2018г.

Безспорно в хода на ревизията е установен получен и недеклариран доход от „Ескалера“ ООД в размер на 93880,00лв. по договор за правна защита и съдействие № **********/28.09.2018г. Този договор е деклариран от „Ескалера“ ООД в дневника за покупки със стойност 93880,00лв. без право на данъчен кредит. При извършване на насрещната проверка, приключила с Протокол № П-03000324004527-141-001/24.01.2024г. /стр.617/, дружеството е потвърдило юридическите консултации, предоставени от жалбоподателката, посочен е и конкретен спор, във връзка с който са ползвани консултациите - заведено дело срещу „Ривиера Инвест“ ООД, за което е изплатен хонорар на стойност 93880,00лв. Представени са извлечение от сметка и платежно нареждане за кредитен превод от 93880,00лв. с основание „хонорар за адвокатска услуга“, със статус „одобрено.

Сумата е получена от жалбоподателката по банков път на 28.09.2018г., което се установява безспорно от банковото извлечение на стр.497 гр. от преписката и платежното нареждане към договора – стр.608, 609 и стр.126. Тоест, съобразно правилото по чл.11, ал.1, т.2 ЗДДФЛ – според което ако не е предвидено друго, доходът се смята за придобит на датата на заверяването на сметката на получателя, доходът следва да се счита за придобит през 2018г.

Неоснователно е и оплакването относно сумата, в размер на 13199,99лв. по Постановление за възлагане на недвижим имот с номер от дв.вх.рег. 2044/31.07.2018г. от продажба на апартамент № 1, ведно с изба в [населено място] /стр.837/ – стр.10 от доклада, приета за облагаем доход, реализиран през 2018г., който не е деклариран.

Съгласно чл.12, ал.1 ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от ДЗЛ през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Съгласно чл.13, ал.1 ЗДДФЛ, не са облагаеми: 1. доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на: а) един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години; б) до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години.

Видно от таблицата на стр.10 от РД, в която са систематизирани данните за установените продажби през ревизирания период, през 2018г. са осъществени общо четири продажби от публичен изпълнител – чрез публичен търг, във връзка с публични задължения на жалбоподателката, за събиране на които е образувано изпълнително дело № ***/2011г. Доходите от първите три продажби – на ап.4, ап.5 и ат.1 в [община], [населено място], са приети за необлагаеми, т.к. изпълняват хипотезата по чл.13, ал.1, т.1, букваи а) и б). Предвид броя на продажбите, правилно е прието, че доходът от публичната продажба на четвъртия имот – ап.1, не попада в необлагаемите по чл.13, ал.1, т.1 ЗДДФЛ, независимо от изтеклия срок от годината на придобиването му (2005г.). При това положение доходът се явява облагаем за лицето в годината на придобиването му.

Възражението – че продажбата е извършена от публичен изпълнител за погасяване на публични задължения, поради което доходът е необлагаем, е неоснователно. Както е прието и в Решение на ВАС № 10023/05.10.2021г. по адм.д. № 2223/2021г. – в което е коментирано и ТР № 5/2015г. на ВКС, обстоятелството правото на собственост е прехвърлено на основание публична продан е неотносимо за целите на данъчното облагане.

След като имотът е придобит безвъзмездно (чрез дарение) и впоследствие е изнесен на публична продан за погасяване на задължения на лицето, безспорно сумата, получена през 2018г. от публичната продажба, с която са погасени съответна част от задълженията, следва да се приеме за облагаем доход.

Съгласно чл.33, ал.1 ЗДДФЛ, облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи. Според ал.5 на с.р., продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари. Според ал.6, т.1 от с.р., цената на придобиване по ал.1 е документално доказаната цена на придобиване на имуществото.

В хода на ревизията е установено, че имотът е придобит безвъзмездно – чрез дарение, поради което правилно за получен доход е приета продажната цена по постановлението – 13199,99лв.

При спазване на правилото по чл.12, ал.2, вр. чл.33, ал.1 ЗДДФЛ, правилно облагаемият доход от продажбата е определен след приспадане на нормативно признатите разходи от 10 % - 1319,99лв., а именно в размер на 11890,00лв. – така в цитираното по-горе Решение на ВАС № 10023/05.10.2021г. по адм.д. № 2223/2021г.

Тъй като лицето подлежи на осигуряване на друго основание – като упражняващо свободна професия – адвокат, правилото по чл.34 ЗДДФЛ в случая е неприложимо.

По отношение констатациите за 2019г.

За 2019г. е установен недеклариран доход в размер на 7200,00лв. получен от „Тракия Крошет“ ЕООД по договор за правна защита и съдействие № 129978/07.01.2019г. В тази част жалбоподателката твърди, че в счетоводството на дружеството е наличен договор със същия номер, но с коригирана дата, поради което е осчетоводен през 2019г. Това твърдение е недоказано.

Видно от заключението по ССЕ, експертизата се е запознала с всички документи, приложени към делото, вкл. с декларациите, подадени от жалбоподателката и с оригиналните адвокатски кочани, съхранявани от нея. ССЕ се е запознала и с относимите счетоводни регистри от счетоводството на „Тракия Крошет“ ЕООД – ГДД по чл.92 ЗКПО, оборотни ведомости, ОПР, Хронологичен регистър на с/ка 602 и  книга за всяка от годините в периода 2019г. – 2023г. Договорът, по отношение на който се установява корекция в годината, не е този, за който е направена констатацията за недеклариран доход, а е приложения на стр.635 с номер **********/29.01.2019г. Според заключението по ССЕ, в представения Хронологичен регистър на „Тракия Крошет“ ЕООД за периода 01.01.2019г. до 31.12.2019г. няма счетоводни записвания за договор с номер **********/29.01.2019г. В този период е осчетоводен договор за правна защита и съдействие, издаден от жалбоподателката с номер **********/07.01.2019г /стр.719/, който е осчетоводен на датата на издаването му с контировка: Д-т с-ка 602/К-т с-ка 401 – със сумата от 7200лв., с основание „Правна помощ“ и партньор „Е.К.К.-Т.“, а в забележка е отбелязано „2018г.“. Вещото лице е изследвало всички договори за правна защита и съдействие /ДПЗС/ с „Тракия крошет“ ЕООД и е установило следното: ДПЗС № **********/24.11.2022г. /стр.663/ е осчетоводен с контировка с дата 24.11.2022г.: Дт с/ка 602/Кт с/ка 401 – със сумата от 7200лв. с основание „Правна помощ“ и партньор „Е.К.К.- Т.“, а в забележка е отбелязано „2022г.“; ДПЗС № **********/28.11.2023г. /стр.715/ е осчетоводен с контировка с дата 28.11.2023г: Дт с/ка 602/Кт с/ка 401 – със сумата от 7200лв., с основание „Правна помощ“ и партньор „Е.К.К.- Т.“, а в забележка е отбелязано „2023г.“; ДПЗС № **********/24.11.2021г. /стр.716/ е осчетоводен с контировка с дата 24.11.2021г: Дт с/ка 602/Кт с/ка 401 – със сумата от 7200лв., с основание „Правна помощ“ и партньор „Е.К.К.-Т.“, а в забележка е отбелязано „2021г.“; ДПЗС № **********/30.12.2020г. /стр.717/ е осчетоводен с контировка с дата 30.12.2020г: Дт с/ка 602/Кт с/ка 401 – със сумата от 7200лв., с основание „Правна помощ“ и партньор „Е.К.К.- Т.“, а в забележка е отбелязано „2020г.“; ДПЗС № **********/29.01.2019г. /стр.718/ идентичен по номер с договора на стр.635, и поправена дата в частта на годината на „2020г.“ е осчетоводен с контировка с дата 29.01.2020г: Дт с/ка 602/Кт с/ка 401 – със сумата от 7200 лв., с основание „Правна помощ“ и партньор „Е.К.К.- Т.“, а в забележка е отбелязано „2019г.“ От представените кочани в оригинал вещото лице е констатирало, че предходният Договор за правна защита и съдействие с номер 0000348432 е от дата 15.01.2020г., Договор за правна защита и съдействие с номер ********** е от дата 19.01.2019г., а следващия договор с номер 0000348434 е от дата 17.02.2020г., т.е. възможно е да е допусната техническа грешка, тъй като издаването на документи от кочан следва освен хронология на номерацията и хронология на датата.

Според ССЕ, данните от представените в хода на ревизията хронологичен регистър за периода 01.01.2019г. – 31.12.2023г. на стр.720, са отразени и в други регистри като например: Хронологичен регистър на „Тракия Крошет“ ЕООД за всяка от процесните години, цитирани в отговора на въпрос 1, както и в Оборотна ведомост и в  книга за всяка от процесните години.

От счетоводството на „Тракия Крошет“ ЕООД не са представени РКО за извършените плащания по процесните договори. За да установи извършените разплащания по договорите с Тракия Крошет ЕООД, вещото лице е извършило проверка на Касовите книги на дружеството за всяка от процесните години и е съпоставило оборотите от тях с предоставените Оборотни ведомости. Установено е, че всяко едно плащане по процесните договори е осчетоводено на датата на съответния договор (с изключение на договор **********) със съответната сума и е осчетоводено на същата дата с контировка: Дт с/ка 401/Кт с/ка 501.

Информацията е обобщена в Таблица 1, като заключението на ССЕ е, че счетоводно всички договори са платени в брой.

След анализ на ГДД по чл.92 ЗКПО, ОПР към ГФО, Оборотна ведомост и Хронологичен регистър на сметка 602 – Разходи за външни услуги за всяка една от годините от 2019г. до 2023г., вещото лице дава заключение, че всеки един от процесните Договори за правна защита и съдействие е включен в съответната година във финансовия резултат на „Тракия крошет“ ЕООД и участва във формирането на ОПР към ГФО и ГДД по чл.92 ЗКПО за съответния период, като договор с номер **********/29.01.2019г. е включен в образуването на финансовия резултат за 2020г. и съответно участва във формирането на ОПР към ГФО и ГДД по чл.92 ЗКПО за 2020г .

Процесният ДПЗС № 129978/07.01.2019г. не е предоставен на вещото лице в оригинал. Копие от договора е приложено на стр.719 от преписката и от същото се установява, че не е отразен начин на плащане. Независимо от това обосновано може да се приеме за доказано, че плащането е получено в брой, т.к. според касовата книга на „Тракия крошет“ ЕООД за 2019г. за с/ка 501 „Каса левова“ – проверена и от вещото лице /л.290гр. от делото/, сумата в размер на 7200,00лв. е изплатена на Е. К. в брой.

Сумата не е декларирана като доход в 2019г., поради което правилно е приета за облагаем доход, който следва да участва в годишната основа по чл.29, ал.1, т.3 ЗДДФЛ за периода. В този смисъл са и данните в Таблица 2 към заключението по ССЕ, според които през 2019г. жалбоподателката не е декларирала доходи, получени от „Тракия крошет“ ЕООД в размер на 7200,00лв. по ДПЗС № 129978/07.01.2019г.

По отношение констатациите за 2020г. и 2021г.

За 2020г. са установени недекларирани доходи общо в размер на 250,00лв., по договори с „Плейфилд“ ООД (200,00лв. в брой) и „Ронет 2017“ ООД (50,00лв. по банков път). За 2021г. са установени недекларирани доходи общо в размер на 500,00лв. с клиенти „ИПИ 19 Н“ ЕООД (400,00лв. в брой), „Деркод“ ЕООД (50,00лв. в брой) и „Фондация Европейска музикална академия“ (50,00лв. по банков път).

Жалбоподателката твърди, че така установените недекларирани доходи са декларирани в ГДД за 2021г. Това твърдение е недоказано и се опровергава изцяло от заключението по ССЕ.

Видно от заключението по ССЕ, относно осчетоводяването на договори: № 348435/06.03.2020г. с „Плейфилд“ ООД; № 348438/24.03.2020г. с Ронет 2017 ООД; № 348447/08.01.2021г. с ИПИ 19 Н ЕООД; № 348456/23.04.2021г. с Деркод ЕООД и № 348455/14.04.2021г с Фондация „Европейска музикална академия“, ССЕ не успяла да изпълни задачите, поради следните причини: По отношение на „Плейфилд“ ООД - на 15.09.2025г. вещото лице е получило отговор, според който фирмата е окончателно закрита от 2 години, а счетоводителят, с който дружеството е работило, е преустановил дейността си и не може да предостави нужните документи. По отношение на „Ронет 2017“ ЕООД - получен е отговор, че консултацията към К. Е. К. не е осчетоводена. По отношение на „ИПИ 19 Н“ ЕООД – от счетоводството на дружеството е представен ГФО за 2021г. подадени към НСИ, но не и поисканите документи за изготвяне на заключението с обяснението, че има смяна на счетоводството. По отношение на „Деркод“ ООД - получен отговор, според който от дружеството не могат да предоставят документацията. По отношение на „Фондация „Европейска музикална академия“ – получен е отговор, според който преди много години е дадена устна консултация от адвокат Е. К., която касаела музикален инструмент.

В Таблица 3 и Таблица 4 от ССЕ са описани всички договори от оригиналните кочани, съответно за 2020г. и 2021г., съхранявани от жалбоподателката и предоставени на вещото лице.

Анализът на данните в Таблица 3 – която обобщава данните от всички представени на вещото лице оригинални договори (кочани), показва, че през 2020г. жалбоподателката е декларирала доходи, получени от „Тракия крошет“ ЕООД по договори с номера **********/9.01.2019г. в размер на 7200лв. и **********/30.12.2020г. в размер на 7200лв. Разликата между описаните договори и сумите, декларирани в ГДД по чл.50 в Приложение 3 от адвокат Е. К. е отчетени по-малко доходи със сумата от 250лв. Тази разлика се явява общата сума на двата договора № 348435/06.03.2020г. /стр.634/ с клиент „Плейфилд“ ООД и № 348438/24.03.2020г. /стр.633 гр./ с клиент „Ронет 2017“ ООД. В договора с „Плейфилд“ ООД е отразен начин на плащане „в брой“, а в договор с „Ронет 2017“ ООД е отразен начин на плащане „по сметка“ и реално е платен по банковата сметка на адв.Е. К. на същата дата 24.03.2020г. /стр.222/. Съгласно т.1 ТР № 6/2012 от 6 ноември 2013г. на ВКС, ОСГТК, по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012г., в случай че в договора за правна защита и съдействие е отразен начин на плащане „в брой“, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. При това положение сумите по двата договора следва да се считат за придобити по правилата на чл.11, ал.1, т.1 и т.2 ЗДДФЛ – съответно на датата на подписване на договора и заверяване на сметката. ССЕ е установила, че „Плейфилд“ ООД и „Ронет“ 2017 ООД не са декларирали изплатените доходи по договорите с жалбоподателката съгласно чл.73 от ЗДДФЛ. Поради липсата на други суми от тази величина, доказана се явява констатацията в РА, че получените суми по договорите с „Плейфилд“ ООД и „Ронет“ 2017 ООД не са декларирани от жалбоподателката за 2020г.

Противно на оплакванията в жалбата, доходите по тези договори не са декларирани и през 2021г. – вж.Таблица 4 от заключението по ССЕ, в която е извършена съпоставката на данните по оригиналните договори за 2021г. и подадената за периода ГДД, като вещото лице включително е установило недеклариран доход в размер на 300,00лв. по договор с „Дом Топли Грижи“ ООД – каквито констатации в РА липсват.

Анализът на данните в Таблица 4 - която обобщава данните от всички представени на вещото лице оригинални договори (кочани), показва разлика от 800,00лв. между сумата на доходите за 2021г. и декларираните такива. Общата сума на доходите по договор № 348447/08.01.2021г. /стр.680/ с клиент „ИПИ 19 Н“ ЕООД, договор № 348455/14.04.2021г. /стр.676/ с клиент Фондация „Европейска музикална академия“ и договор № 348456/23.04.2021г. /стр.676 гр/ с клиент „Деркод“ ЕООД, е 500лв. Ревизиращият екип не е включил в изчисленията договор № 348462/10.09.2021г. издаден на клиент „Дом Топли Грижи“ ООД за сумата от 300лв. При тези суми ССЕ е дала заключение, че процесните договори не са декларирани от жалбоподателката в ГДД за 2021г. „ИПИ 19 Н“ ЕООД, Фондация „Европейска музикална академия“, „Деркод“ ЕООД и „Дом Топли Грижи“ ООД не са декларирали изплатените доходи по договорите с жалбоподателката съгласно чл. 73 ЗДДФЛ.

Следва де се посочи и че за всяка от процесните години, за които са установени недекларирани доходи от упражняване на свободна професия – адвокат, респ. за 2018г. – доход от продажба на имущество, органите по приходите са съобразили правилата по ЗДДФЛ за формиране на облагаемата основа, респ. за формиране на общата годишна данъчна основа. Съобразени са правилата по чл.29, ал.1, т.3 и чл.33, ал.1 ЗДДФЛ – за приспадане на нормативно признатите разходи, както и правилото по чл.30, т.1 ЗДДФЛ, според което годишната данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност се определя като облагаемият доход по чл.29, придобит през годината, се намалява със вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване;

ІІІ. По приложението на ЗДДС.

В резултат на констатациите по приложението на ЗДДФЛ в хода на ревизията е прието за установено, че към 30.09.2018г. – период, който попада в обхвата на ревизията по приложението на ЗДДФЛ, жалбоподателката е реализирала доходи от услуги с място на изпълнение на територията на страната, които същевременно се явяват облагаеми доставки по смисъла на чл.9 ЗДДС и формират облагаем оборот в размер на 132635,00лв. Към м.09.2019г. оборотът е спаднал под 50000лв. (37200,00лв.) и отново е достигнат през м.12.2019г. През м.04.2020г. оборотът отново е паднал под 50000,00лв. и към момента на съставяне на доклада/акта не са налице основанията за регистрация по ЗДДС.

Тези констатации в РА се потвърждават изцяло от заключението по ССЕ – раздел ІV, втори вариант – в случай че срокът по чл.109 ДОПК, респ. на давността, не са изтекли. Съдът кредитира изцяло заключението в този вариант, т.к. кореспондира със събраните доказателства и с констатациите по ЗДДФЛ досежно реализираните облагаеми доходи от адвокатски услуги през 2018г., в т.ч. недекларираните. Противно на твърдението в писмените бележки, липсва противоречие между заключението по ССЕ и констатациите в РД и РА.

Възражението на жалбоподателката, че след като за 2018г. – относно констатациите за недекларирани доходи е изтекла давността, не са били налице основания за регистрация по ЗДДС, респ. задълженията за ДДС и лихви не са възникнали, са неоснователни.

Както съдът вече посочи по-горе в мотивите си, давността по чл.171, ал.1 ДОПК, съответно срокът по чл.109 ДОПК за възлагане на ревизия и установяване на задължения по ЗДДФЛ за 2018г. не е изтекъл към датата на възлагане на ревизията. Тъй като периодът 01.01.2018г. – 31.12.2018г. е ревизиран период по приложението на ЗДДФЛ, то и констатациите относно извършените услуги и реализираните от тях облагаеми доходи, се основават изцяло на факти и доказателства, съответно установени и събрани в хода на ревизията, и в обхвата на ревизията. В същото време задължения за ДДС са установени само за м.12.2018г., т.к. – както правилно е посочено в РД, предвид сроковете за подаване на СД и на отчетните регистри по ЗДДС (чл.125, ал.5 ЗДДС) за периода от 01.01.2018г. до 31.11.2018г. е изтекъл срокът по чл.109 ДОПК за възлагане на ревизия. Затова и ревизията, в обхвата на приложението на ЗДДС, е възложена със ЗИЗВР № Р-03000324001460-020-004/27.11.2024г. за периода 01.12.2018г. – 30.04.2020г.

По отношение на д.п. м.12.2018г., съгласно чл.125, ал.5 ЗДДС справката-декларация следва да се подаде до 14.01.2019г., поради което и давностният срок по чл.171, ал.1 ДОПК, респ. срокът за възлагане на ревизия по чл.109 ДОПК, започва да тече от 01.01.2020г. и към датата на възлагане на ревизията – 27.03.2024г., не е изтекъл.

Съгласно чл.96, ал.1, изр.1 ЗДДС (в приложимата редакция, ДВ, бр.97 от 2017г., в сила от 1.01.2018г.), всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50000лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Така, след като към м.09.2018г. е достигнат оборота за регистрация, жалбоподателката е следвало да подаде заявление по чл.96, ал.1 ЗДДС в 7-дневен срок – т.е. до 08.10.2018г. (07.10.2018г. е неделя, почивен ден). Съответно, след като към м.12.2019г. отново е достигнат оборот за регистрация, заявлението по чл.96, ал.1 ЗДДС е следвало да бъде подадено до 07.01.2020г.

Съгласно чл.102, ал.1 ЗДДС (в приложимата редакция), когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице.

Съгласно чл.102, ал.3, т.2 ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Задълженията се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК (чл.102, ал.5).

Следва в тази връзка да се съобрази и че разпоредбата на чл.102, ал.3, т.2 ЗДДС съответства на Директива 2006/112. В този смисъл с Решение от 11 април 2024г. по дело Легафакт, С-122/23, т.46 Съдът на ЕС е приел, че тази национална разпоредба не може да се счита за санкция по смисъла на практиката на Съда, доколкото тя има за цел единствено събирането на ДДС върху сделките, извършени през периода, в който този данък е щял да бъде начислен, ако данъчнозадълженото лице беше изпълнило в определения срок задължението си за регистрация по ДДС.

Съобразявайки горните правила, правилно органите по приходите са приели, че жалбоподателката дължи ДДС за периодите, съответно: от 22.10.2018г. (когато най-късно е следвало да бъде регистрирано лицето съгласно сроковете по чл.101, ал.6 и 7 ЗДДС) до 30.09.2019г. (датата, на която оборотът е под 50000,00лв. и е отпаднало основанието за регистрация); от 21.01.2020г. (когато най-късно е следвало да бъде регистрирано лицето съгласно сроковете по чл.101, ал.6 и 7 ЗДДС за оборота, достигнат в м.12.2019г.) до 30.04.2020г.

Правилно и изцяло в полза на жалбоподателката, при формиране на основата за облагане с ДДС е съобразено и правилото по чл.67, ал.2 ДДС – т.е. ДДС да се счита включен в цената.

По изложените съображения в частта по ЗДДС жалбата се явява неоснователна.

При този изход на спора, страните взаимно си дължат разноски, като такива от жалбоподателката не се претендират и не следва да се присъждат.

На основание чл.161, ал.1, изр.2 ДОПК, в полза на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

 

ДДС - м.12.2018г. - м.04.2020г.	Установени с РА	Установени от съда
главница	8621,67	8621,67
лихви	5246,81	5246,81
ДДФЛ – 2018г. – 2023г.	х	х
главница	10037,66	10037,66
лихви	4966,78	4966,78
ДОО 2018г.	х	х
главница	4617,60	4617,60
лихви	3019,64	2424,43
ДЗПО - УПФ 2018	х	х
главница	1560,00	1560,14
лихви	1020,14	819,07
НЗОК 2018г.	х	х
главница	2496,00	2496,00
лихви	1632,26	1310,51
ОБЩО:	43218,56	42100,67

 

Жалбата се явява неоснователна за 42100,67лв. и съгласно чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, на ответната следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на: 2650 + 8 % х (42100,67 – 25000) = 4018,05лв.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000324001460-091-001/09.01.2025г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта, изменена с Решение № 40/14.04.2025г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, с която на Eлена К. К., [ЕГН], гр.Варна са установени: задължения за лихви върху вноски за ДОО за 2018г., за размера над 2424,43лв.; задължения за лихви върху вноски за ДЗПО-УПФ за 2018г., за размера над 819,07лв.; задължения за лихви върху вноски за здравно осигуряване за 2018г., за размера над 1310,51лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА Eлена К. К., [ЕГН], гр.Варна да заплати на Национална агенция за приходите, разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 4018,05лв. (четири хиляди и осемнадесет лева и пет стотинки).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!