РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Монтана, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20211600500346 по описа за 2021 година
роизводството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 260208 от 20.05.2021 г. ,постановено по гр. дело № 2171 по описа
за 2020г. Районен съд-Монтана е признал за установено по отношение на И.Ц. и В. Ц. ,
че Кооперация „Р.“ с.*,обл.*,ЕИК *,представлявана от председателя Т.Г. е СОБСТВЕНИК
на Имот № *, с площ от 18,558 дка, съставляващ прилежащ терен към намиращите се в него
сгради, при описаните в Договор № 27-16-12 от 20.08.2012година, за покупко-продажба на
недвижим имот - държавна земя - частна държавна собственост, който към настоящия
момент съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.*,обл.*,одобрени със Заповед РД-18- 985/20.04.2018Г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 18550кв.м., трайно предназначение н
територията: Земеделска, начин н. трайно ползване: За стопански двор, категорията на
земята: 0, Номер по предходен план: *, при съседи: *; *; *; *; *; *; *; *, от който ответниците
са заградили реална част от него, разположена в югозападната част на същия между: букви
А, В, С и Д, по приложената от скица към делото, защрихована в копието на изготвената от
вещото лице скица, съставляваща неразделна част от заключението, оцветена с червен цвят,
с площ от 445.38- четиристотин четиридесет и. пет цяло, тридесет и. осем стотни квадратни
метра, приобщени към техен съседен имот с идентификатор *по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.*,като е осъдил ответниците да отстъпят собствеността и
предадат владението върху заградената реална част от същия ,както и да премахнат
незаконно построената сграда върху имота . С решението съдът е осъдил ответниците да
заплатят на ищеца сумата 11 223.60лв., представляваща обезщетение за лишаването им от
възможността да ползват заградената част от имота за периода от 01.10.2015Г. до
30.09.2020Г., ведно с законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2020 година до
1
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска над този размер до предявения такъв от
12 000.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.Първоинстанционният съд е отхвърлил и иска с
правно основание чл.72 ЗС,предявен от ответниците за сумата 6380,40 лв.
Така постановеното решение е обжалвано от ответниците изцяло/ с изключение на
отхвърлителния диспозитив по отношение на претендираното обезщетение/ с оплакване за
незаконосъобразност . В жалбата се твърди,че съдът не е обсъдил събраните по делото
доказателства в тяхната цялост, поради което е и достигнал до необосновани правни изводи
. Жалбоподателите поддържат,че са собственици на процесния имот,тъй като са владели
същия повече от 10 години, поради което и искът с правно основание чл.108 ЗС е
неоснователен. Твърдят,че с оглед постигнатите договорки с председателя на кооперацията,
същите са добросъвестни владелци, поради което и възражението на основание чл.72 ЗС е
основателно и следва да бъде уважено. Предвид гореизложените съображения моли съда да
отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции
,ведно със законните последици от това.
Въззиваемата страна Кооперация „Р.“ с.*,обл.*,ЕИК *,представлявана от
председателя Т.Г. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност
на жалбата по подробно изложени съображения в отговора и в пледоарията по същество .
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че са
налице условията на чл.108 ЗС по отношение на процесния имот с оглед обстоятелството,че
ищците са установили правото си на собственост .По отношение на твърденията на
ответниците,че са придобили последния по давност, съдът е приел,че същите са
неоснователни,като е изложил подробни мотиви относно становището си,че в случая същите
се явяват държатели на имота, а не владелци/което е обусловило и правния извод относно
неоснователността на възражението//неправилно посочено от РС ,че е предявен иск/ на
основание чл.72 ЗС.По отношение искът с правно основание чл.59 ЗЗД съдът е приел
същият за основателен,като го е уважил съобразно заключението на вещото лице.
Настоящата инстанция възприема изцяло съображенията на РС-Монтана, поради
което и на основание чл.272 ГПК препраща мотивите си в тази част към мотивите на
първостепенния съд.
С оглед възраженията в жалбата съдът ще се спре само на няколко съществени
момента.
На първо място, в жалбата се твърди,че атакуваното решение е недопустимо предвид
факта,че по отношение на този имот между същите страни и със същото правно основание е
постановено решение по гр.дело № 1194/2020 г. на МРС.
Така направеното възражение е неоснователно.Действително, между същите страни и
със същото правно основание е разгледан иск и е постановено съдебно решение, но исковата
претенция се отнася до друга част от процесния имот с площ от 100 кв.м./87,56 кв.м. по
решението/ ,който е асфалтиран ,т.е не е налице идентичност и разпоредбата на чл.126
ГПК е неприложима.
На второ място, в жалбата се твърди,че процесния имот е придобит от ответниците
2
на основание давностно владение .
Съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че ищецът е придобил правото
си на собственост на основание Договор № 27-16-12 от 20.08.2012 година, чрез покупко-
продажба на недвижим имот – държавна земя – частна собственост по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ.
Не се спори също така,че през 2011 г. ответниците са построили стена и са оградили
ползваната от тях част, а през 2013 г. са построили и сграда.
Твърдението на ответниците е в насока,че са придобили процесната част от имота на
основание давностно владение,започнало още преди закупуване на имота от кооперацията.
От приложените доказателства се установява,че до 20.08.2012г. земята е била частна
държавна собственост. Безспорно е,че от въвеждането на забраната за придобиване по
давност на държавни и общински имоти /пар.1 от ЗС/ на 31 май 2006 г. до 8 март 2022 г.
давността е била спряна, като в РЕШЕНИЕ № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно
дело № 16 от 2021 г.този факт е изрично посочен. Ето защо до 20.08.2012 г. давност не е
текла, а този въпрос може да бъде разглеждан единствено след промяната на собствеността.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ЗС правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а в случай на добросъвестност – на 5.
Спорът в случая по скоро се свежда до въпроса имат ли ответниците качеството на
владелци въобще.
Както първата ,така и настоящата инстанция намира,че последните са държатели на
имота.
Още в отговора на исковата молба се твърди,че процесния имот е ползван по
уговорка между предишния собственик и ответниците, които в замяна са предоставили
ползването на кооперацията на други земеделски земи,т.е налице е насрещна престация. В
случай,че ответниците са владеели имота за себе си, не е следвало да обезвъзмедяват ищеца
за същия .Очевидно е,че последните са осъществявали фактическа власт върху имота със
съзнанието,че имотът е собственост на кооперацията ,което е наложило и предлагането на
други земеделски имота, които ще се ползват от кооперацията .Процесуалният представител
се стреми да докаже,че по този начин е направена замяна, макар и не по установения от
закона ред,но в тази насока липсват каквито и да е доказателства/показанията на
свидетелите установяват единствено предоставянето на ползване на земеделска земя на
кооперацията в замяна на ползването на имота ,но от същите не може да се установи за
какъв период са тези отношения, още повече, че същите свидетелствуват и относно
обстоятелството,че след като е станал председател Т.Г., а това е на 30.03.2012 г.-справка в
ТР ,отношенията са се развалили и не знаят дали е продължила тази уговорка/. Ето защо
съдът намира,че ответниците са държатели на процесния имот. Безспорно е,че като такива
те не могат да придобият имота по давност, а същите не са установили по надлежния ред
промяна в намерението си ,за да се приеме,че са започнали да владеят имота и съответно да
придобият собствеността.
Ето защо съдът намира искът с правно основание чл.108 ЗС за основателен и като
такъв правилно е бил уважен от РС.
Ответниците са направили възражение по чл.72 ЗС за присъждане на стойността на
направените подобрения.
Същото е неоснователно по следните съображения:
На първо място, разпоредбата на чл.72 ЗС урежда право на добросъвестния владелец
да иска подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта
3
вследствие на тези подобрения. Както бе изложено по-горе,ответниците са държатели, а не
владелци на имота .
На второ място, липсват каквито и да е данни, че материалите,посочени във
фактурите,са вложени в построяването на ограда,находяща се в имота на
ищеца.Действително ,св.Л. твърди,че е участвал в изграждането на тази ограда и е
присъствал на предаване на фактури за тухли и материали, но посочва,че това е станало
зимата на 2011 г.,докато същите са издадени през м.юни и август .
Предвид гореизложените съображения това възражение правилно не е уважено като
неоснователно.
По отношение исковата претенция с правно основание чл.59 ЗЗД.
Съдът е уважил исковата претенция частично, като се е съобразил изцяло със
заключението на вещото лице.същото е изчислило дължимия наем на основание Тарифа за
определяне минимални наемни цени на недвижими имоти общинска собственост за Община
* поради липса на други пазарни аналози.Неоснователно е възражението,че вещото лице е
взело цени,действащи към 2021 г. От справка в сайта на Община * се установява,че чл.2,т.4
от Тарифата не е променян от 2014г., като цените, посочени от вещото лице са били
актуални през целия период. Нещо повече, същото е коригирало цените съобразно
конкретния случай/терен, наличие на утежнени обстоятелства и др. / като реалната цена е
0,42 лв.на квадратен метър ,т.е. за един месец е 187,06 лв.Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените въпроси в съдебно заседание, аргументирало се е подробно
защо е приело тази цена,поради което и настоящата инстанция напълно кредитира
експертизата в тази й част. Ето защо съдът намира,че размерът на иска по чл.59 ЗЗД е
правилно определен и съответно в тази част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съдът намира за основателно възражението на ответниците досежно произнасяне по
непредявен иск по чл.109 ЗС.
Видно от исковата молба, в петитума на същата е направено искане/наред с петитума
по чл.108 ЗС ,като негово продължение / съдът да осъди ответниците да премахнат
незаконно построената сграда в обекта.По съществото си обаче това искане съставлява иск
по чл.109 ЗС,какъвто ищецът не е предявил в настоящото производство.С изготвения
проектодоклад съдът е докладвал,че са предявени два иска-по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД.
Процесуалният представител на ищеца е заявил изрично ,че няма възражения по
проектодоклада и моли да бъде обявен за окончателен.Със съдебното решение съдът в
мотивите си въобще не е обсъждал такава искова претенция, като в диспозитива обаче се е
произнесъл в тази насока .
Предвид гореизложеното се налага извода,че атакуваното решение в тази част се
явява недопустимо,като постановено по непредявен иск, поради което и следва да бъде
обезсилено.
От страна на ответниците е направено възражение относно присъдения адвокатски
хонорар .Същите твърдят,че възнаграждението е смятано съобразно данъчната оценка на
целия имот, а не само относно спорната част на същия, поради което и същото е очевидно
прекомерно.Така направеното възражение е неоснователно.С оглед цената на исковете
/върху която е внесена и дължимата ДТ/ и факта,че делото се отличава с фактическа и
правна сложност,съдът намира,че адвокатския хонорар не е прекомерен.
Основателно е твърдението,че разноските са определени, без да са съобразени с
факта,че по единия иск/ 59 ЗЗД/ искът е частично отхвърлен/за сумата 776,40лв.А след като
4
това е така, то разноските, присъдени в полза на ищеца следва да бъдат коригирани, като
решението в частта,с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер
на 5522,05 лв. следва да бъде отменено над размера 5487 ,05 лв.
При този изход пред настоящата инстанция въззиваемата страна следва да заплати на
жалбоподателите направените от последните разноски в размер на 600лв.,а
жалбоподателите дължат на Кооперация „Р.“ сумата 2467 лв. разноски по водене на делото .
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260208 от 20.05.2021 г. на Районен съд-Монтана
,постановено по гр. дело № 2171 по описа за 2020г.в ЧАСТТА, с която съдът е осъдил
И.Ц. и В. Ц. да премахнат незаконно построената сграда в югозападната част на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.*,обл.*,одобрени със Заповед РД-18- 985/20.04.2018Г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 18550кв.м.
ОТМЕНЯВА решение № 260208 от 20.05.2021 г. на Районен съд-Монтана
,постановено по гр. дело № 2171 по описа за 2020г.в ЧАСТТА досежно определените в
полза на ищеца Кооперация „Р.“ разноски пред първата инстанция над размера 5487 ,05
лв.до присъдените 5522.05 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част .
ОСЪЖДА И.Ц. и В. Ц. да заплатят на Кооперация „Р-“ с.*,обл.*,ЕИК
*,представлявана от председателя Т.Г. разноски пред настоящата инстанция в размер на
2467 лв.
ОСЪЖДА Кооперация „Р.“ с.*,обл.*,ЕИК *,представлявана от председателя Т.Г. да
заплати на И. Ц. и В. Ц. разноски пред настоящата инстанция в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5