Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 613
14.02.2019 година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско
отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 13561 по описа на съда за 2018г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ срещу
Гаранционен фонд за заплащане на сумата от 2000 лева, частична претенция от 4500 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди- тотална щета на лек автомобил „Мерцедес 210Д“
с рег. № **********, от ПТП, реализирало се на 17.12.2017г. в гр. П., ведно със
законната лихва от 12.06.2018г. до окончателното погасяване на сумата.
При условията
на евентуалност е предявен и осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД срещу В.В.К. за
същата сума, като пряк причинител на ПТП.
Ищецът твърди,
че на
17.12.2017г. е претърпял ПТП, при което ответникът В.В.К., управлявайки лек
автомобил „Нисан“ с рег. № ********* и извършвайки завой на ляво на
кръстовището на бул. ***** и ул. *********, не пропуснал насрещно движещото се
МПС „Мерцедес 210Д“ с рег. № **********, управлявано от ищеца. Последвал
сблъсък, при което били нанесени увреждания на автомобила на ищеца, които
надвишавали негова пазарна стойност. ПТП било регистрирано чрез обаждане на
телефон 112, но не били изпратени органи на МВР. Ответникът В.В.К. обещал да
покрие щетите чрез своя застраховател, но се оказало, че за управлявания от
него автомобил няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“. След това поел
ангажимент сам да покрие щетите, но до плащане не се стигнало. В крайна сметка
бил съставен протокол за ПТП на 04.04.2018г., който бил подписан от участниците
в него. Ищецът предявил претенция за плащане на обезщетение пред ГФ, но получил
отказ. Моли да бъде уважен главния иск, а при неговото отхвърляне да се уважи
искът срещу евентуалния ответник. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът- Гаранционен
фонд,
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Твърди, че представените от ищеца документи не били достатъчни за
преценка предпоставките за изплащане на обезщетение. Оспорва предявения иск по
размер. Не претендира разноски.
Ответникът В.В.К. не подава в срок отговор на исковата
молба.
С определение,
постановено в о.с.з от 14.01.2019г. размерът на частичната претенция е увеличен
от 2000 лева на сумата от 4433 лева.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Относно обезщетението за вреди:
От приетите по делото доказателства се
установява, че ищецът е собственик на лек автомобил „Мерцедес 210Д“ с рег. № **********.
Представен е протокол за ПТП от 04.04.2018
г., съставен след настъпването на инцидента, в който е посочено, че на
17.12.2017г. между управлявания от ищеца автомобил и лек автомобил „Нисан
Примера“ с рег. № ********, управляван от ответника В.К., в гр. П., на
кръстовището на бул. ******* и ул. ***********, се е реализирало ПТП, при което
управлявания от ответника лек автомобил при завой наляво навлиза в друг път, не
пропуска насрещно движещия се лек автомобил управляван от ищеца и се блъска в
него. Отразено е обаждане на телефон 112 и взет № ***** от 17.12.2017г. Протоколът
е съставен след инцидента, без посещение на място, като е подписан от страните
и длъжностното лице. Неоспореният констативен протокол за пътно-транспортното
произшествие, съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни
задължения съставлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с
материална доказателствена сила. В настоящия случай, предвид съставянето на
протокола след датата на инцидента и без посещение на място, документът
удостоверява единствено направените пред длъжностното лице изявления на
участниците относно обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП. В
същата насока са твърденията на ищеца и обясненията на ответника К., дадени
пред органите на МВР и по реда на чл. 176 ГПК, както и заключението на приетата
САТЕ, която съдът кредитира. В нея, вещото лице дава заключение, че
най-вероятният механизъм на ПТП е описаният в протокола от 04.04.2018г., както
и че между механизма на ПТП и вредите по автомобила (описани от лицензиран
застраховател, съгласно предписанието на самия главен ответник) има причинна
връзка. И двамата ответници не оспорват обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието, нито някои от представените в тази насока документи. Предвид
горното, съдът намира, че от съвкупния анализ на всички събрани доказателства се
достига до един единствен категоричен извод за настъпването на инцидента, на
посочената дата, между посочените страни и при твърдения механизъм на ПТП.
Съгласно приетата САТЕ е налице и причинно-следствена връзка между механизма и
нанесените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.
390 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите необходими за ремонт надвишава 70% от действителната му
стойност. Според изготвената САТЕ, общата стойност на необходимите средства за възстановяване
на увредения автомобил, в т. ч. разходи за труд и части, възлиза на сумата от
5618 лева. След извършено проучване, експертът сочи, че средната пазарна
стойност на автомобила към датата на настъпване на ПТП е била в размер на 4433
лева. С оглед изложеното, действително разходите за възстановяване на
автомобила надвишават 70% от неговата действителна стойност, поради което е
налице тотална щета по смисъла на закона.
Не се установява към процесната дата-
17.12.2017г., за лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № *********** да е имало
сключена застраховка ГО и съгласно чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. а КЗ, Гаранционния фонд отговаря за изплащане на
обезщетение на пострадалия. Ето защо претенцията се явява доказана по основание
спрямо предпочитания ответник.
Съгласно чл. 558, ал. 2 във вр. с чл. 499,
ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за вреди на моторни
превозни средства се определят в съответствие с методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства,
приета с наредбата по чл. 504. От приетата САТЕ се установява, че пазарната
стойност на увредения автомобил е в размер на 4433 лева, като вещото лице
определя, че е налице относителен дял на запазени части в размер на 30% или
1329.90 лева. Предвид тези две стойности дължимото обезщетение е в размер на
разликата от 3103.10 лева. До тази сума претенцията е основателна и следва да
бъде уважена, а за горницата отхвърлена.
Възражението на ищеца, че от стойността на
автомобила не следва да се приспадат запазените части е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ (приложима и в настоящия случай)
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на ищеца.
Обезщетението не може да надвишава действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценяване. В
този смисъл е Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т.
о., ТК и Решение209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.,
ТК, както и останалата практика на ВКС, посочена от ищеца в писмената защита,
като застъпеното от съда становище не й противоречи. След като стойността на
обезщетение трябва да бъде равна на стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество (4433 лева
в случая), ищецът не би могъл да получи цялата сума и същевременно да остане
собственик на запазените части, които са оценени на 1329.90 лева. При такава
хипотеза ищецът би се обогатил неоснователно, защото получава обезщетение в
размер на пазарната стойност и ще може да реализира допълнителни средства от
продажбата на запазените части или предаването на автомобила за вторични
суровини. В този смисъл е и практиката на ВКС по конкретни казуси за определяне
на обезщетение при установена тотална щета: Решение № 65 от 09.07.2013г. по
гр.д. 865/2012г. и Решение № 165 от 24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г.
Възражението на ищеца относно
невъзможността да се реализира посочената цена от запазените части не може да
бъде възприето. То представлява оспорване на даденото в тази насока заключения
и се прави за първи път в писмената защита. От доказателствата по делото с
категоричност се установява, че са налице запазени части и те следва да бъдат
взети предвид при определянето на обезщетението. Конкретната стойност на
запазените части е предмет на специални знания и е определена от заключението
на приетата без възражения САТЕ. Ако страната не била съгласна с нея е следвало
да релевира това своевременно.
Възражението на ответника Гаранцияонен фонд,
че не е определен размер на обезщетението поради бездействие на ищеца също е
неоснователно. Видно от последното писмо изпратено до пострадалия- лист 96,
отказът е продиктуван единствено от непредставяне на доказателства за връчване
на наказателното постановление срещу ответника В.К.. Това обстоятелство не може
да бъде вменено във вина на страната, тъй като съобщаването на административния
акт е задължение на наказващия орган, върху изпълнението на което ищецът не
може да влияе.
Неоснователни са и доводите на ответника,
че не дължи заплащане на обезщетение, тъй като ищецът не е представил документ,
удостоверяващ прекратяване на регистрацията на автомобила поради тотална щета.
Действително подобен документ по делото не е представен. Съгласно формираната
съдебна практика (Решение № 44 от 02.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г.,
І т. о. и Решение № 59/12, 06, 2015 г. постановено по т. д. № 1256/2014 г. на
ВКС, II т. о.) изпълнението на задължението за прекратяване на регистрацията на
автомобила при тотална щета и представянето на документ за това има значение
само за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за
заплащане на обезщетение. Ето защо липсата на представено удостоверение за
прекратяване на регистрацията на автомобила поради тотална щета не е основание
за отхвърляне на предявения иск.
Относно
обезщетението за забава:
Съгласно
чл. 558, ал. 1 във вр. с чл. 497 КЗ Гаранционен фонд дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл.
106, ал. 3 или 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3.
В
настоящия случай, от представената преписка е видно, че ответникът е поискал от
ищеца да представи единствено опис-заключение за констатирани щети, което е изпълнено
на 01.06.2018г. Други документи не са били искани от страната, поради което от
тази дата е започнал да тече предвидения в нормата срок от 15 работни дни. Той
е изтекъл на 22.06.2018г. и ответникът е изпаднал в забава от 23.06.2018г. Тъй
като това е по-ранната дата (3-месечният срок изтича на 16.07.2018г.) от нея Гаранционен
фонд дължи лихви за забава. Присъждането им се иска от по-късна дата-
12.07.2018г. и претенцията следва да бъде уважена от нея.
В
настоящия случай, ответникът отговаря за законната лихва за забава от посочената
дата, тъй като с отговора на исковата молба не бе направено възражение относно прекратяването
на регистрацията на автомобила поради тотална щета и този въпрос не е бил
предмет на разглеждане в процеса. Отделно от това представянето на подобен
документ по делото е и обективно невъзможно, тъй като съгласно чл. 18а ал.
2, т. 1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, за да се прекрати регистрацията на МПС поради тотална
щета, собственикът следва да представи уведомление от застрахователя (в случая
от Гаранционен фонд), че предстои изплащане на обезщетение за тотална щета,
каквото в случая с оглед отказа на ответника той не притежава.
Предвид
извода за отговорност на главния ответник, съдът намира, че не следва да бъде
разглеждан предявеният евентуален иск. Произнасянето по него е свързано с
отхвърлянето на гласния иск като неоснователен, а в настоящия случай частичното
отхвърляне е мотивирано единствен от неустановяването на размера на
обезщетението.
По
разноските:
С
оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът- следва да
заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 607.12- съразмерно на
уважената част от претенцията.
В
полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 21 лева разноски за САТЕ, съразмерно на отхвърлената част от
претенцията.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд,
с административен адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, да заплати на Р.П.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 3103.10 лева-
главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди- тотална щета, на
МПС „Мерцедес 210Д“ с рег. № ***********, от реализирало се на 17.12.2017 г. в
гр. П. на кръстовището на бул. „***********“ и ул. „**************“
пътно-транспортно произшествие, по вина на водача лек автомобил „Нисан
Примера“ с рег. № *************, за който не е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумата от 12.07.2018г. до
окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата НАД 3103.10 до 4433 лева.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд,
с административен адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, да заплати на Р.П.С., ЕГН **********, сумата от 607.12 лева- разноски по
съразмерност.
ОСЪЖДА Р.П.С., ЕГН **********,
да заплати на Гаранционен фонд, с
административен адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, сумата от 21.00 лева- разноски по съразмерност.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала
ВД