№ 590
гр. Пловдив, 23.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20225300900365 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК“
АД против А. А. Ф., с която са предявени обективно съединени искове за присъждане на
вземания, произтичащи от сключен между страните Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти, сключен на 17.10.2014 г., а именно: за сумата 108 991.59 лв., ведно
със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно
плащане; сумата от 5 637.25 лв. възнаградителна лихва и сумата от 184.45 лв. лихвена
надбавка за забава.
Съдът, след преценка на материалите по делото, констатира, че не е компетентен да
разгледа повдигнатия спор, по следните съображения:
Ищецът е юридическо лице, регистрирано в Република България, а ответникът –
физическо лице, гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия,
съгласно приложено на л.10 копие на международен паспорт. Следователно настоящият
спор касае възникнало между страните правоотношение с международен елемент. Предвид
това и съобразно чл.3, ал.1 КМЧП компетентността на съда следва да бъде определена
съгласно действащия към момента на подаване на исковата молба международен акт.
Доколкото от 01.01.2021 г. спрямо Великобритания е преустановено действието на
законодателството на ЕС, приложима в настоящия случай е Конвенцията относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела, подписана в гр. Лугано, Швейцария на 30.10.2007 г. (т.нар. Луганска
конвенция от 2007 г.), по която Република България и Великобритания са страни.
В чл.14, параграф 2 от същата е предвидено, че по дела във връзка с договор,
сключен от лице – потребител, компетентността се определя по специални правила,
установени в Раздел IV „Компетентност при потребителски договори“, според които
другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на
държавата членка, където има местоживеене потребителят.
В случая претендираните вземания на банката произтичат от договор за кредит, в
който е изрично посочено, че е потребителски и предназначен според съдържанието на чл.1
за заплащане на студентски такси за обучение на длъжника в Медицински университет
Пловдив. Ответникът е сключил договора в качеството на физическо лице, като е поел
задължение да върне кредита на равни месечни вноски съгласно чл.5. Договорът е сключен
по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, който от своя страна с чл.17,
ал.5 препраща и сочи прилагане на нормите на чл.142 – чл.148 от Закона за защита на
потребителите. Следователно договорът е потребителски по своя характер, а ответникът има
качеството на потребител, на който е предоставена финансова услуга – кредит, платим на
вноски, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.
1
Ето защо компетентен да разгледа спора е съдът по неговото местоживеене.
По правилото на чл.52 от цитираната Конвенция местоживеенето на физическото
лице се определя по вътрешното право на сезирания съд, а в случая това е българският съд.
Нормата на чл.48, ал.7 КМЧП определя като обичайно местопребиваване на физическо лице
мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за
определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелствата от личен
или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или
от намерението му да създаде такива връзки.
По делото не се установи местоживеене на ответника на територията на Република
България. Напротив, от служебно изискана справка от Дирекция „Миграция“ към ОДМВР –
Пловдив се установи, че същият е имал статут на продължително пребиваващ в РБ
гражданин на ЕС, който е изтекъл на 07.07.2021 г. и не е подновен. Следователно към датата
на подаване на исковата молба в съда на 24.06.2022 г., близо година по – късно, лицето не е
имало надлежно регистриран адрес на територията на страната и не е фигурирало в
регистрите като продължително пребиваващ чужденец, нито е имало фактическо
местоживеене в РБ, разбирано като място, в което лицето се е установило преимуществено
да живее. От разписките към изпратените по делото съобщения до ответника на адресите в
РБ е видно, че същият не пребивава там. Не са установени сключени трудови договори или
дружества/учреждения, които да сочат на трайна връзка с РБ. Следователно не са налице
каквито и да било данни по делото ответникът да има местоживеене на територията на
страната. (За пълнота следва да бъде изложено също така, че положените от съда усилия да
открие ответника на посочения адрес във Великобритания останаха безрезултатни поради
неточен адрес или липса на пълен адрес – изпратените чрез съдебна поръчка книжа са
върнати с отбелязване, че на посочения адрес се намират множество
домакинства/апартаменти, поради което връчването е невъзможно. Ето защо българският
съд и не би могъл да осигури участието на ответника в производството.)
Поради изложеното съдът намира, че не разполага с национална компетентност да
разгледа повдигнатия спор, поради което производството по делото следва да бъде
прекратено.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 365/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, XVI – ти търговски състав, поради липса на международна компетентност.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщението на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
2