Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 06.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на втори октомври, през две
хиляди и четиринадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Б.Ш.,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
3599 по описа на състава за 2006г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Всеки от ищците - П.Н.Г. (починал в хода на
процеса, заместен от наследниците си М.П.Г., С.Н.А., Р.Н.А. и И.Т.Г., която също
е починала в хода на процеса и е заместена от М.П.Г.), Г.К.К., В.К.В. и А.Т.М.
- поддържа твърдение, че притежава идеални
части от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ имот с
планоснимачен № 590а от парцел ІІ- СНС, с местонахождение в кв. 13 от
действащия план на гр. С., с площ от 1411 кв.м., заедно със съответния размер
идеални части от правото на собственост върху построените върху терена четири
етажна производствено- битова сграда, със застроена площ от 752 кв.м.,
надстройка и склад за зърно със застроена площ от 231 кв.м., който имот имал
административен адрес – гр. С., ул. „Ч.” № **. Твърди се (в уточнителна молба
от 30.04.2009г.), че ищецът П.Г. (респ. наследниците му общо, според размера на
дяловете им в наследството) притежавал 10/192 идеални части от правото на
собственост върху процесния имот, че ищецът Г.К. притежавал 5/192 идеални части
от правото на собственост върху процесния имот, че ищцата В.В. притежавала
5/192 идеални части от правото на собственост върху процесния имот и че А.М. притежавала 5/192 идеални
части от правото на собственост върху процесния
имот, както и че правото на
собственост ищците придобили по силата на наследяване по закон и реституция,
извършена по реда на ЗВСОНИ. Ищците
твърдят, че през период от пет години
преди предявяването на иска т.е. от 25.01.2001г. до 25.10.2006г. (уточнение в
съдебно заседание на 06.12.2007г.) - притежаваните от тях идеални части от
имота били владени и ползвани без основание от ответника „З.” ООД /н/, въпреки,
че правата им срещу ответника били установени с Решение от 08.02.2001г. по
гр.д. № 1086/2000г. на ІІв отд. СГС. Въпреки отправената му покана, ответникът
продължил да владее и ползва от имота през целия посочен период, а ищците били
въведени във владение на имота на 24.02.2005г. При изложените фактически твърдения,
настъпило неоснователно разместване в патримониума на ищците и на ответника,
довело до неоснователно обогатяване на последния със сумата, която би заплатил
за възмездно ползване на посочените по- горе части от имота. При изложените
фактически твърдения, всеки от ищците (респ. наследниците на ищеца Г. общо,
според наследствените им части) претендира за осъждане на ответника - да
заплати сумата от по 10 001 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване поради ползването на притежаваните от тях идеални
части от правото на собственост върху процесния имот, през периода от
25.01.2001г. до 25.10.2006г., заедно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на предявяването на иска на 25.10.2006г. до деня на
окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход на спора, ищците
претендират за осъждане на ответника, да им заплати и сумата на направените
съдебни разноски.
Ответникът „З.” ООД /н/, чрез процесуалния си
представител- синдик на дружеството, оспорва предявените искове, като поддържа
становище за тяхната неоснователност. Поддържа твърдение, че ищците не са
надлежно активно материално легитимирани да претендират изплащане на процесното
обезщетение, тъй като не са спазили изискването на разпоредбата на §6 и §6а 6
от ПЗР на ЗППДОП/отм./, като се отчита, че заявените за реституция имоти са
попадали в активите на обявено за приватизация предприятие. Ищците имали
възможност да заявят правата си - в периода от 18.02.1997г. до 18.04.1997г., но
не сторили това, а неспазването на преклузивните срокове погасявало правата им.
На следващо място, ищците имали право да получат не фактическа власт върху
процесния имот, а само компенсаторни записи, поради което не били материално
легитимирани да упражняват фактическа власт върху имота, респ. да претендират
обезщетение за това, че са били лишени от ползите, които произтичат от
фактическата власт. При това, през посочения в исковата молба период от време, ответникът
не владеел имота, тъй като с оглед реституираната собственост на наследниците
на П.У., „З.” ООД предал владението върху имота - на трети лица още на
22.06.1994г., а това било видно и от съдържанието на представения Протокол за
въвод от 22.06.1994г. По изложените в
писмените становище на ответника съображения, той моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 188, ал.3 от ГПК (отм.), приема за установено от фактическа стрА.следното:
С приета като доказателство Заповед № РД-57-**96/13.10.1993г.
на Кмета на гр. С. (на стр..
355 от делото) е постановено отписване от актовите книги, поради реституцията и
предаване на владението на посочен в същата заповед имот (процесния имот) и
намиращите се в него обекти, на наследниците на П.Г.У..
Съдържанието на приет като доказателство Протокол
за въвод във владение на недвижим имот от 22.06.1994г. (на стр.. 356-357 от
делото) сочи, че в датата на изготвянето на документа, комисия, включваща
представители на ТОА „ Подуяне” са предали фактическата власт върху недвижими
имоти – терен и постройки на „..обекта
цех З...”, чието описание ги идентифицира с процесния имот.
В дадените
пред съда показания, свидетелят А.Ж.Т. зявява, че е посещавал веднъж процесния имот, по повод
на това, че придружавал ищеца Г. (починал в хода на делото) при посещението му
на този адрес. Посещението било осъществено в началото на месец декември
2005г., когато Торлаков транспортирал с автомобил Г. и непозната за него дама,
вещо лице – за да извършат оглед на имота. По това време имотът изглеждал като
множество постройки, оградени с ограда. На мястото имало портал, охраняван от
пазач, който първоначално отказал да допусне двамата посетители и се стигнало
до намесата на „една пълна госпожа”.. „със скандално поведение”, а в
последствие и на баща й, който се представил с фамилията „К.”. Свидетелят не е
забелязал над портала да има надпис с фирмено наименование.
Съдържанието на приетото като доказателство
Решение от 08.02.2001г. постановено по гр.д. № 1086/2000г. на ІІв отделение при
Софийски градски съд (на л. 5-8 от
делото), обосновава извода, че с него е разрешен спорът за правото на
собственост върху 6/32 идеални части от правото на собственост върху процесния
недвижим имот и че ответникът „З.” ООД е осъден да предаде на П.Н.Г., Г.К.К., В.К. В., А.Т.М. и Т.Ц. Р. владението върху
съответните части от споменатия недвижим имот. Решението съдържа отбелязване,
че е влязло в сила на 10.04.2002г.
Съдържанието на приетия като доказателство
Протокол за принудително отнемане и предаване владението на недвижим имот от 24.02.2005г.
(на л. 9 от делото) сочи, че е изготвен от Елена Йоцова - ДСИ при Софийски
районен съд, с цел да обективира извършените от съдебния изпълнител действия по
принудително отнемане на владението върху процесния имот, намиращ се в гр. С.,
ул. „Ч.” № ** от владението на „З.” ООД и предаването му на П.Н.Г., Г.К.К., В.К. В., А.Т.М. и Т.Ц. Р.. Протоколът е подписан
за длъжника по изпълнението от управителя Г. К..
Като доказателства по делото са приети Решение №
1169/23.02.2001г. постановено по адм. д. № 7966/1999г. на ВАС, Решение №
5690/13.07.2001г. постановено по адм.д. № 3919/2001г. на ВАС и Решение № 2726/15.03.2006г. постановено по
адм.д. № 7966/1999г. на ВАС, от чието съдържание е видно, че е признато на П.Н.Г.,
Г.К.К., В.К. В., А.Т.М. и Т.Ц. Р.
правото им да бъдат обезщетени за 1/6 идеална част от отнетия от наследодателя
им Р.Г. Г. без законово основание недвижим имот, представляващ масивни фабрични
помещения и дворно място с местонахождение в гр. С., на ул. „Ч.” № **. Съдът е
постановил обезщетението да бъде извършено в компенсаторни записи, на основание
чл. 3, ал.1, т.3 от ЗОСОИ, вр. с чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОСОИ, като е утвърдил и
оценката за стойността на компенсаторните записи, за всяко от споменатите лица
- поотделно.
Като доказателства по делото са приети преписи от
Заповеди № 38/31.01.1997г. на МЗГАР за откриване на процедура по приватизация
на „З.” ЕООД, Заповед № РД-42-982/24.10.1997г. на МЗГАР за продажба на 33 % от
капитала на „З.” ЕООД и Договор за продажба на дялове от **.01.1998г. между
МЗГАР и Л.П. К.а ( на л. 77-86 от делото), от чието съдържани се установява
процесът на извършената приватизация на дружеството „З.” ЕООД.
В хода на делото са приети първоначална и повторна
съдебно технически експертизи, изготвени съответно от вещите лица Р.Д.П. и Т.Л.Д.,
от чието съдържание се установяват изводите на вещите лица, относно пазарната
оценка на владението върху съответните части от недвижимия имот, като елемент
от правото, от чието упражняване ищците твърдят да са били лишени без
основание, през посочения в исковата молба период.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
По
предявените искове с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с претенции за присъждане на обезщетение,
основано на твърденията на всеки ищец, за неоснователно обогатяване от страна
на ответника, произтичащо от ползването на процесния недвижим имот без правно
основание от страна на ответника.
Основателността на предявените пред настоящия съд
искове е определена от установяване на две основни предпоставки: на първо място
– че за посочения в исковата молба период ищците,
те са били надлежно легитимирани да владеят имота, тъй като са притежавали
субективното право на собственост върху процесния имот, респ. върху идеални
части от него и на второ място – че в същия този период, ответникът е упражнявал владение върху имота, без да е налице правно
основание за това. Едва при наличието на споменатите две предпоставки,
ищците следва да осъществят доказване и на размера на иска, чрез определяне на
обема на твърдяното неоснователно имуществено разместване, довело според
техните твърдения до неоснователно обогатяване на ответника.
След внимателен анализ на събраните в хода на
делото писмени доказателства, съдът намира, че ищците не установиха нито една
от първите две основни предпоставки, определящи основанието на предявения от
тях иск.
Ищците не установиха, че в процесния период именно
те са били легитимирани да владеят процесния имот, в качеството на негови
собственици. Ищците легитимират правото на собственост, на което основават
правата си, на наследствено правоприемство от Г. Г.Г. и на правните последици
на от реституция на собствеността по
реда на чл. 2 от ЗВСОНИ. Това е видно и от мотивите на приетото като
доказателство Решение от 08.02.2001г. постановено по гр.д. № 1086/2000г. на ІІв
отделение при Софийски градски съд , на което ищците се позовават.
Реституцията, като способ за възстановяване на
отнето право на собственост обаче е специфичен юридически факт (фактически
състав), чието нормативно регулиране се осъществява не само от ЗВСОНИ, но и от
редица други, специални нормативни
актове, каквито са ЗОСОИ и ЗППДОП, приети от законодателния орган, за да
регулират сложните правоотношения, които възникват в процеса на преминаването
на държавната собственост в частна.
Систематическото
тълкуване на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 вр. с чл. 2, ал. 3 от ЗВСОНИ на който се основава постановеното Решение
от 08.02.2001г. по гр.д. № 1086/2000г. на ІІв отделение при Софийски градски
съд – мотивира извода, че собствеността върху подлежащите на реституция имоти по чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ
се
възстановява само,
ако към момента на реституцията не са налице обективни пречки за това.
А пречките на
практика произтичат от абсолютния характер на правото на собственост, като
такова: различни лица могат да да
претендират за права върху едни
и същи имоти, но на различни основания - в
този случай законът постановява споровете между претендентите да се разрешават между тях по исков ред (чл. 3, ал.1 от ЗВСОНИ). В чл.
3, ал. 3 от ЗВСОНИ е изрично предвидено, че бившите собственици или техните
наследници се обезщетяват по ред, определен с отделен закон – ЗОСОИ, ако за тях е налице
предпоставките за реално възстановяване на реституираната собственост.
Действително, влязлото в сила Решение от
08.02.2001г. постановено по гр.д. № 1086/2000г. на ІІв отделение при Софийски
градски съд легитимира ищците (респ. техните процесуални правоприемници) като
лица, които са възстановили правото си на собственост - върху идеални части от описаните в исковата
молба недвижими имоти (земя и сгради), но правните последици на постановените
съдебни решения по адм. д. № 7966/1999г. на Върховния административен съд, отричат възможността правото на реституция да се осъществи чрез
реално връщане на процесния имот (земя и сгради) и признават правото на ищците - да получат обезщетение чрез
компенсаторни записи, при условията на чл. 3, ал.1, т.3 от ЗОСОИ. Съдебните производства и пред СГС и пред
ВАС са били инициирани от ищците, поради което ищците и техните правоприемници
са обвързани от правните последици на влезлите в сила съдебни актове.
Наведените от страните в настоящия процес доводи,
относно приложното поле на параграф 6 от ПЗР на ЗППДОП вече са били обсъдени в
споменатите по- горе, влезли в сила решения, поради което не следва да се
обсъждат отново в настоящия процес.
Щом с влязло в сила решение на съда е установено,
че ищците не са надлежно легитимирани да получат реално връщане на земя и сгради, въпреки признатото им право
на реституция на идеални части от тези имоти – то те очевидно не са
легитимирани да претендират обезщетение за лишаването от правото им да
упражняват своето право. Това е така,
защото реституираното в полза на ищците право на собственост на практика не е
могло да бъде упражнявано чрез упражняване на фактическа власт върху имота, а само
посредством особен инструмент т.нар. компенсаторни записи.
Дори само по изложените съображения, искът следва
да бъде отхвърлен.
Независимо от направените изводи в мотивите на
настоящото решение (по- горе), съдът намира, че предявените искове би следвало
да бъдат отхвърлени и на още едно, второ основание - поради това, че в хода на
настоящия процес остана недоказано твърдението на ищците, че ответното
дружество е упражнявало фактическа влас и е ползвало процесния недвижим имот
(земя и сгради), през релевирания в исковата молба период от 25.01.2001г. до
25.10.2006г.
При това, заслужава да се отбележи, че показанията
на разпитания свидетел Торлаков трябва да бъдат оценени като твърде
неубедително доказателствено средство - понеже се основават на едно спорадично лично
възприятие, датиращо от кратно посещение в края на процесния период.
Представените от двете насрещни страни в процеса и
приети като доказателства по делото документи: Протокол за въвод във владение
на недвижим имот от 22.06.1994г. (на л. 356-357 от делото) и Протокол за принудително отнемане и предаване
владението на недвижим имот от 24.02.2005г. (на л. 9 от делото) също не
способстват за внасяне на необходимата яснота за това- кое е лицето, владяло
процесния имот през посочения в исковата молба период, а още по подкрепят
твърденията на ищците, които носят доказателствената тежест.
При липсата на необходимите предпоставки за
доказване на основанието на предявените претенции – настоящият състав на съда
намира за безпредметно да обсъжда доказателствата, касаещи техния размер, след
като искът следва да бъда отхвърлен.
Претендираното вземане за законна лихва върху
сумата на претендираното обезщетение също следва да бъде отхвърлено. Касае се
за акцесорно вземане, което се поражда в тежест на длъжника по процесното
парично задължение, но тъй като ответникът не дължи заплащане на сумата по
главницата – той не би могъл да изпадне в забава за изпълнението.
По отношение
на претенциите за присъждане на съдебни разноски:
С оглед изхода на делото, претенциите на ищците, които
са основани на чл. 64, ал.1 ГПК (отм.) следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът от своя страна, не е претендирал
изрично за осъждане на ищците, да заплатят направените разноски, както и не е доказал извършването на такива
разноски, поради което не са налице предпоставките за произнасяне на съда в тази
насока.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.П.Г. с ЕГН **********, С.Н.А. с ЕГН ********** и Р.Н.А. с ЕГН **********
(в качеството им на правоприемници на починалия в хода на процеса П.Н.Г., а М.П.Г.
и в качеството на правоприемник на починалата в хода на процеса И.Т.Г.), всички
със съдебен адресат- адв. Б.,***, срещу
„З.” ООД /н/ с ЕИК ******* и съдебен адресат – синдик Р.П.Т.,*** искови претенции с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за присъждане на сумата от 10 001 лева
обезщетение за носнователно обогатяване, поради ползване на недвижим имот, с
планоснимачен № 590а от парцел ІІ- СНС, с местонахождение в кв. 13 от
действащия план на гр. С., с площ от 1411 кв.м., заедно със съответния размер
идеални части от правото на собственост върху построените върху терена четири
етажна производствено- битова сграда, със застроена площ от 752 кв.м.,
надстройка и склад за зърно със застроена площ от 231 кв.м., който имот имал
административен адрес – гр. С., ул. „Ч.” № **.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.К.К. с ЕГН **********, със съдебен адресат- адв. Б.,***,
срещу „З.” ООД /н/ с ЕИК ******* и
съдебен адресат – синдик Р.П.Т.,*** искови
претенции с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за
присъждане на сумата от 10 001 лева обезщетение за носнователно
обогатяване, поради ползване на недвижим имот, с планоснимачен № 590а от парцел
ІІ- СНС, с местонахождение в кв. 13 от действащия план на гр. С., с площ от
1411 кв.м., заедно със съответния размер идеални части от правото на
собственост върху построените върху терена четири етажна производствено- битова
сграда, със застроена площ от 752 кв.м., надстройка и склад за зърно със
застроена площ от 231 кв.м., който имот имал административен адрес – гр. С.,
ул. „Ч.” № **.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.К.В. с ЕГН ********** със съдебен адресат- адв. Б.,***
срещу „З.” ООД /н/ с ЕИК ******* и
съдебен адресат – синдик Р.П.Т.,*** искови
претенции с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за
присъждане на сумата от 10 001 лева обезщетение за носнователно
обогатяване, поради ползване на недвижим имот, с планоснимачен № 590а от парцел
ІІ- СНС, с местонахождение в кв. 13 от действащия план на гр. С., с площ от
1411 кв.м., заедно със съответния размер идеални части от правото на
собственост върху построените върху терена четири етажна производствено- битова
сграда, със застроена площ от 752 кв.м., надстройка и склад за зърно със
застроена площ от 231 кв.м., който имот имал административен адрес – гр. С.,
ул. „Ч.” № **.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А. Т.М. с
ЕГН ********** със съдебен адресат- адв. Б.,***, срещу „З.” ООД /н/ с ЕИК ******* и съдебен адресат
– синдик Р.П.Т.,*** искови претенции с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за присъждане на
сумата от 10 001 лева обезщетение за носнователно обогатяване, поради ползване
на недвижим имот, с планоснимачен № 590а от парцел ІІ- СНС, с местонахождение в
кв. 13 от действащия план на гр. С., с площ от 1411 кв.м., заедно със
съответния размер идеални части от правото на собственост върху построените
върху терена четири етажна производствено- битова сграда, със застроена площ от
752 кв.м., надстройка и склад за зърно със застроена площ от 231 кв.м., който
имот имал административен адрес – гр. С., ул. „Ч.” № **.
Решението подлежи на въззивно
обжалване, пред Апелативен съд С., чрез въззивна жалба, която може да бъде
подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: