Мотиви по НОХД №1853/2017г. по
описа на СГС, НО. 12-ти състав
В
СГС е внесен обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу К.М.Д. за
това, че на 13.08.2016г. в гр. София, на Околовръстен път София – северна дъга,
между разклона за гр.Нови Искър и разклона за сК., е
дал подкуп в размер на 35 евро (тридесет и пет евро) – оставил парите в пластмасов джоб от вътрешната страна
на предна дясна врата на служебен автомобил на МВР с ДК №СА ******на полицейски
орган Т.Т.К., назначен на длъжност „командир на
отделение във 02 група на 03 сектор „Охрана на обществения ред, главни пътища,
автомагистрали“ към Отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР, за да не
извърши действие по служба във връзка с чл.165, ал.1, т.1 от ЗДВП във връзка с
със Заповед на Министъра на вътрешните работи №8121з-634/23.06.2016г. по
ръководство и контрол на дейността, свързана с изпълнение на задачи по
осъществяване на пътен контрол по главните пътища и автомагистрали, обслужвани
от сектора – да не му бъде изготвен и съставен акт за установяване на
административно нарушение на К.М.Д. – престъпление
по
чл.304а, пр.3 вр. чл.304,
ал.1, пр.3 от НК
и затова, че
на
13.08.2016г., в гр. София, в района на Околовръстен път София, при разклон за
с.Челопечене, противозаконно пречел на орган на властта – младши експерт Т.Т.К., назначен на длъжност „командир на отделение в 02
група на 03 сектор „Охрана на обществения ред, главни пътища, автомагистрали“
към Отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР, да изпълни задълженията си
по чл.165, ал.1, т.1 от ЗДВП във връзка с със Заповед на Министъра на
вътрешните работи №8121з-634/23.06.2016г. по осъществяване на пътен контрол по
главните пътища и автомагистрали, обслужвани от сектора, като управлявайки лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „CLS“ с рег. №******, приближавайки по крайно ляво платно на
Околовръстен път по посока към с. Чепенци, не спрял
на подаден му сигнал за спиране със стоп палка по образец на МВР,
а продължил пътя си и въпреки че бил последван
от автопатрул със служебен автомобил на МВР с
ДК №******, с включени звуков и светлинен сигнали, не спрял и преминал на
червен сигнал на светофарна уредба, находяща се на
Околовръстен път София – северна дъга, между разклона за гр.Нови Искър и
разклона за сК. – престъпление по чл.270,
ал.1, пр.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят
на СГП поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Д. обвинение, като
счита, че въз основа на събраните доказателства, фактологията
по делото е изяснена в пълнота, обвиненията са доказани по безспорен и несъмнен
начин. Прави подробен анализ на събраните доказателства, като посочва от кои
доказателства и доказателствени средства какви обстоятелства се установяват.
Счита, че вината на подсъдимия и за двете деяния, за които му е повдигнато
обвинение, се доказва с необходимата категоричност, пледира за престъплението
по чл.304а, пр.3 вр. чл.304, ал.1,
пр.3 от НК да
му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване да бъде отложено
за изпитателен срок от 4 години и наказание „глоба“ в размер на 2000 лева. За
престъплението по по чл.270, ал.1, пр.1 от
НК
предлага да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца,
което на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за изпитателен срок от 3
години. На основание чл.23, ал.1 от НК, предлага за двете извършени
престъпления да бъде наложено наказанието, определено за престъплението по чл.304а, пр.3 вр.
чл.304, ал.1, пр.3 от НК, а предмета на това престъпление да бъде отнет в полза на държавата.
Служебният
защитник на подсъдимия К.М.Д. – адв. Р., посочва, че
по делото е свършена много работа, поради което не иска да губи времето на съда
с пледоария, заявява, че няма необходимост да моли за снизхождение, тъй като
знае, че съдът ще прояви такова и ще се произнесе на база закона, отчитайки в
пълна степен смекчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимият К.М.Д. не се явява в съдебно заседание и
не изразява становище по повдигнатите му обвинения. Делото е разгледано в
отсъствие на подсъдимия, който е бил редовно призован на известния по делото
адрес във ФР Германия, не е посочил уважителни причини за неявяването си и
съдът е приел, че отсъствието му от съдебно заседание няма да попречи за
разкриване на обективната истина по делото – чл.269, ал.3, т.4, б.“в“ от НПК.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият К.М.Д. /К.М.D./, е роден на ***г.
в гр.Келкич, Република Турция, турчин е, с
германско гражданство, живущ във
Федерална Република Германия, гр.Дуисбург, ул.“*********, със средно
образование, женен, неосъждан.
Към
2016г. свидетелите Т.Т.К. и И.В.И. работели като полицейски
служители при СДВР. Свидетелят Т.К. бил на длъжност „командир на отделение във
02 група на 03 сектор „Охрана на обществения ред, главни пътища,
автомагистрали“ при СДВР. Към същото отделение и на същата длъжност бил
назначен и свидетелят И.И..
На
13.08.2016г., двамата свидетели били назначени на смяна от 09.00ч. до 21.00ч.
като ППГ (подвижна патрулна група) контрола, като свидетелят К. бил командир на отделение. Задълженията им
на посочената дата били да извършват контрол и да оказват съдействие на основно
назначените групи на смяна на 03 сектор ОСПС-СДВР. На 13.08.2016г., около
15.00ч., в изпълнение на задълженията си, свидетелите К. и И. отишли на Околовръстен
път, малко след разклона за с.Челопечене, за осъществяване наблюдение и контрол
на движението. Те били със служебен автомобил с рег.№******, който бил с
отличителни полицейски знаци и спрели автомобила между двете платна за
движение, тъй като участъкът там бил широк и позволявал това, а и така
автомобилът се виждал отдалече. Около 15.45ч. забелязали лек автомобил марка
„Мерцедес“, тъмен на цвят, с немска регистрация, на който успели да видят само
част от регистрационната табела – DU…29, тъй като автомобилът
се движел с много висока скорост и предприемал рисковани изпреварвания. Описаният
автомобил се движел в най-лявата лента за движение с посока към с. Чепенци. Веднага след мястото, на което свидетелите К. и И.
били спрели служебния полицейски автомобил, следвал стеснен участък от пътя,
който бил опасен поради голямата концентрация на ПТП, ставащи там и имало
съответните знаци за намаляване на скоростта. Автомобилът с немска регистрация пътувал
към този участък с несъобразена и неразрешена скорост. Свидетелят И., виждайки
че автомобилът се движи към тях с висока скорост, своевременно подал сигнал на
водача на мерцедеса със стоп-палка по образец на МВР, за да спре. Свидетелите К.
и И. били облечени с униформи и със светлоотразителни жилетки, със служебен
полицейски автомобил, със съответните означения, оборудван със светлинна и
звукова сигнализация. Свидетелят И. подал ясен и своевременен сигнал на водача
на мерцедеса, който приближавайки ги, понамалил скоростта, погледнал полицейските
служители, след което рязко увеличил скоростта си на движение и не спрял, а
продължил да се движи с висока скорост. Свидетелите К. и И. докладвали на
ОДЦ-СДВР и незабавно последвали автомобила „Мерцедес“ със служебния полицейски
автомобил с рег.№******, с включена звукова и светлинна сигнализация. Въпреки
че полицейските служители се движели зад мерцедеса, водачът продължил да
ускорява скоростта си на движение и предприемал множество рискови маневри.
Когато немският автомобил наближил разклона за с.Световрачане,
където имало кръстовище, регулирано със светофарна уредба, водачът намалил леко
скоростта на движение, което помогнало на полицейските служители почти да го
настигнат, но мерцедесът преминал на червен сигнал на светофара и отново
ускорил движението си. Полицейските служители продължили да се движат след него
със служебния автомобил с включени звукова и светлинна сигнализация. Около 3-4
км след светофара, пътят ставал лош, което принудило шофьора на немския
автомобил да намали скоростта, полицейският автомобил се изравнил с мерцедеса,
като свидетелят К. подал знак на водача му със стоп- палка да отбие автомобила
си и да спре в дясно. Водача на мерцедеса след около 200 метра отбил и спрял. Спрял
на Околовръстен път София – северна дъга, между разклона за гр.Нови Искър и
разклона за сК.. Свидетелите К. и И. спрели със
служебния автомобил зад мерцедеса, като докладвали в ОДЦ СДВР, че са спрели
автомобила и предприемат проверка. Тогава видели, че рег.номер на автомобила е ******. Двамата свидетели слезли от служебния автомобил и
се отправили към спрения мерцедес от към страната на шофьора. Водача на
немското превозно средство още не бил свалил стъклото на колата и през стъклото
показал на полицейските служители карта с надпис „PRESSE“
с негова снимка, а на предното стъкло на автомобила имало табелка с надпис „PRESSE“. След това водачът на автомобила отворил стъклото
и свидетелят К. му поискал документите на български език, като употребил и
думата „паспорт“. Водачът подал немски паспорт, немско свидетелство за
правоуправление и талона на колата, а също и журналистическата си карта. От
представените документи свидетелите установили, че водача на колата е подсъдимият
К.М.Д. (К.М.D.), роден на ***г.
В колата с него пътували възрастна жена, момиче и малко дете. Свидетелят К.
отишъл в служебния автомобил, за да отрази проверката в докладна записка, а
свидетелят И. останал между двата автомобила. В този момент подсъдимият Д.
слязъл от колата и казал на свидетеля И. „комшу, йок проблем“. Свидетелят И. макар да не владеел турски
език, разбрал, че подсъдимият му казал, „комшу, няма
проблем“. След това подсъдимият се приближил към служебния автомобил, в който
на предна дясна седалка седял свидетелят К.. Подсъдимият Д. бръкнал в джоба на
панталона си и извадил пачка от банкноти с номинал от 5 евро, взел няколко
банкноти без да ги брои и ги поставил в пластмасовия джоб на вътрешната страна
на дясната врата на полицейската кола, а останалите пари прибрал в джоба си.
Тези действия на подсъдимия били възприети от свидетеля И., който продължавал
да стои между двата автомобила и чул подсъдимият да казва на свидетеля К. „йок проблем“. В този момент свидетелят К. излязъл от
служебния автомобил, извадил белезниците си, като тогава се приближил и
свидетелят И., и поставили белезници на ръцете на подсъдимия. Подсъдимият не
оказал съпротива. Двамата свидетели възприели действията на подсъдимия Д., като
опит да мотивира свидетеля К. да не му бъде съставен АУАН. Свидетелите К. и И. нямали право да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП, което обстоятелство обаче,
не било известно на подсъдимия Д.. Те трябвало да извикат екип на КАТ, за да
бъде съставен акт за установеното от свидетелите административно нарушение.
Съгласно
чл.93 т.1, б.„а” от НК полицейските служители са длъжностни лица, а на
основание чл.57, ал.1 от Закона за МВР, Т.Т.К. и И.В.И.
са полицейски органи с оглед заеманата от тях длъжност.
Свидетелите
К. и И. веднага уведомили ОДЦ-СДВР за случая. На място пристигнал екип на КАТ в
състав от свидетелите П.Б.С. и Н.Л.Л., който съставил
на подсъдимия АУАН №718287 за извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. Актът бил съставен въз основа на докладна записка, изготвена от свидетеля
К., като свидетелите К. и И. били вписани като свидетели на нарушението в АУАН.
На
13.08.2016г., въз основа на АУАН №718287 било издадено наказателно
постановление за извършено от подсъдимия Д. административно нарушение – за
това, че не е спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на
платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган –
нарушение по чл.103 от ЗДвП, като му било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца.
На
място пристигнала и ДОГ, бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие и
сумата от 35 евро, предмет на подкупа, била иззета от вътрешния десен
пластмасов джоб на служебния полицейски автомобил, като била приобщена като ВД
по делото.
Съгласно
заключението на ТЕ (л.89-91 ДП), иззетите при огледа на местопроизшествието, 7
бр. банкноти с номинал от 5 евро, емисия 2013г., серия и номер VA6403820375, UB2022727556, VA6824715932,
ZB1147587702,
UE9027585476, UA5131894368 и SD0106564637, №АД 2956586 и №АВ 9095283 са
истински и представляват редовна емисия на Европейската централна банка.
Според
заключението на КСМНПЕ (л.79-85 ДП), при подсъдимия Д. е установена
посттравматична енцефалопатия с левостранна лекостепенна централна хемипареза,
лек дискоординационен синдром и амнестични
данни за епилептични пристъпи, редки, по около 1-2 на година, лумбален, ветебрален синдром с
щадящи движения в поясния отдел на гръбнака, с възбудна сетивна и отпадна сетивна и двигателна симптоматика – пареза
перонеалната група мускули по периферен тип, походка
с помощни средства на дълги разстояния, множествени белези от оперативни
интервенции и наранявания. Подсъдимият К.Д. не боледува от психично заболяване
в тесния смисъл на думата, няма интелектуален дефицит, който да определя по
болестен механизъм поведението му и да е пречка за правилната фактическа
ориентация и адекватно на нея отреагиране. Липсват
данни по време на деянието подсъдимият да се е намирал в краткотрайно или
продължително качествено разстройство на съзнанието и загуба на поведенчески
контрол по смисъла на чл.33 от НК, поради което е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той може да участва в
наказателното производство и да дава при желание адекватни показания, поради
съхранен интелект, памет и възприятно-представни
възможности.
От
заключението на изготвената в досъдебното производство дактилоскопна
експретиза, се установява, че по представените за
изследване 7 бр. банкноти с номинал от 5 евро, иззети с протокола за оглед на
местопроизшествие, не са се проявили дактилоскопни
следи.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на
подсъдимия Д., приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр.
ал.1, т.2 НПК – частично (л.32 ДП), показанията на свидетелите: Т.Т.К., дадени в хода на съдебното следствие и тези,
прочетени по реда на чл.284, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2
от НПК (л.8-9 ДП), И.В.И., депозирани пред съдебния състав и приобщените по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК (л.10-11
ДП), П.Б.С., Н.Л.Л.; писмените доказателства: заповеди
с №8121з-718/13.07.2016г., №8121з-634/23.06.2016г., №81821з-748/24.06.2016г.,
всичките на Министъра на вътрешните работи (л.1342-1346, т.3 СД), протокол от
17.09.2015г. (л.1394, т.3 от СД), протокол от 10.03.2015г. (л.1395, т.3 от СД),
АУАН №718287/13.08.2016г.(л.1398, т.3 от СД), наказателно постановление №16-4332-013631/13.08.2016г.
(л.1399, т.3 от СД), писмо на СДВР с рег.№433200-82892/31.07.2019г., решение на
АССГ (л.1610-1611, т.3 от СД), писмо от СДВР (л.1889, т.4 от СД), ежедневни
ведомости (л.13-17 ДП), длъжностни характеристики, заповеди за встъпване в
длъжност, актове за сдаване длъжност (л.101-112 ДП), протокол за оглед на
местопроизшествие (л.2-3 ДП), информационна карта за дейността на наряда, план
за провеждане на СПО, разпореждане за разстановка на
силите (л.114-124 ДП); веществените доказателства: фотоалбум към протокол за
оглед на местопроизшествие (л.4-7ДП), 7 бр. банкноти с номинал от 5 евро (л.86
ДП); способите за доказване: КСМНПЕ (л.79-85 ДП), ТЕ за истинност на банкнотите
(л.89-91 ДП), дактилоскопна експертиза (л.133-135
ДП).
При
оценката на обясненията, дадени от подсъдимия Д., съдът съобрази
обстоятелството, че те от една страна могат да са доказателствено средство, а
от друга, може да са израз на заетата от подсъдимия защитна позиция. Съдът се
довери на дадените от подсъдимия Д. обяснения, приобщени по реда на чл. чл.279,
ал.2 вр. ал.1, т.2 НПК, в частта, в която посочва кои
лица в коя кола са пътували, че той е пътувал със съпругата си, дъщеря си и
внука си в лекия автомобил, марка „Мерцедес“, тъй като в тази част обясненията
му са напълно съответни на изложеното от свидетелите К. и И. досежно лицата, които са били с подсъдимия в управляваното
от последния превозно средство, като и че след като мерцедесът е спрял за
проверка, на място е пристигнал още един автомобил. В частта, в която
подсъдимият излага, че не е видял полицейските служители, когато са му дали
знак да спре и не е разбрал, че същите са полицаи, че се е обърнал да види
разплаканото в колата дете и поради това не ги е забелязал, че ги е видял
известно време, след като са карали след него, съдебният състав оцени
обясненията на подсъдимия, като опит да лансира защитната си теза, защото в
тази част обясненията му не се подкрепят от нито едно от събраните по делото
доказателства и влизат в остро противоречие с показанията на свидетелите К. и И.
за тези факти. Като израз на заетата от подсъдимия защитна позиция, съдът прие
обясненията му и в частта, в която сочи, че е оставил инкриминираната по делото
сума, за да плати наложена му глоба. Еднопосочно свидетелите К. и И. твърдят,
че са били облечени с полицейски униформи, били са с поставени светлоотразителни
жилетки, подали са ясен и своевременен сигнал със стоп-палка по образец на МВР,
автомобилът, с който са преследвали подсъдимия, след като е отказал да се подчини
на разпореждането им да спре, е бил обозначен с необходимите надписи, имал е монтирано
осветление със сини лампи, подаван му е бил и звуков, и светлинен сигнал в
продължение на 10-11 км. При тези факти по делото житейски нелогично звучат
обясненията на подсъдимия, че не е разбрал, че полицейските служители гонят
именно него и че трябва да спре автомобила. Нелогични са и твърденията му, че
управлявайки автомобила с много висока скорост, за каквато сочат полицейските
служители, той се е обърнал да успокоява пътуващото в колата дете, при
наличието на две жени в превозното средство и по тази причина не е видял
полицейските служители, които са му подали ясен знак да спре. Двамата свидетели
са категорични, че при подадения от тях сигнал със стоп-палка, подсъдимият е
намалил скоростта, погледнал ги е и след това рязко е ускорил, което е дало повод
на полицейските служители да докладват случая и да предприемат преследване на
нарушителя. Обсъжданите изявления на подсъдимия, освен че са нелогични, са в
остро противоречие с изложеното от свидетелите К. и И., чиито показания за тези
факти са единни и безпротиворечиви. Като неверни
съдът прие и твърденията на подсъдимия, че е оставил сумата от 35 евро за
заплащане на глоба, тъй като и двамата свидетели са категорични, че не говорят
турски език, не са могли да се разберат с подсъдимия, защото той не е говорел
български, поради което няма как някой от полицаите да му обясни, че трябва да
плати глоба. Още повече, че когато подсъдимият е оставил инкриминираната сума в
пластмасовия джоб на служебния автомобил, е казал думите „йок проблем“,
които правилно и двамата свидетели са разбрали, че означава „няма проблеми“. Нещо
повече, К. и И. твърдят, че подсъдимият е извадил пачка с банкноти от по 5
евро, като е взел част от тях, без да ги брои и ги е оставил в пластмасовия
джоб на полицейската кола. При така изложеното от свидетелите, напълно
нелогични се явяват твърденията на подсъдимия, че е мислел, че плаща глоба,
защото най-напред полицейските служители не е имало на какъв език да му съобщят
сумата на дължимата глоба, защото не са говорели нито турски, нито немски, на
които езици е говорел подсъдимият Д., а след това и той не е преброил
банкнотите, които е оставил, т.е. не е знаел каква сума оставя, което сочи, че
той не е имал съзнание, че плаща глоба, знаел е, че оставя подкуп, за да не
бъде санкциониран. Съдът не се довери на
изложеното от подсъдимия в обсъдените части, защото се опровергава от
изложеното от свидетелите К. и И., а и защото звучи напълно нелогично на фона
на фактите, установени по делото. Съдът даде кредит на доверие на показанията,
депозирани от свидетелите К. и И., тъй като изложеното от тях намира подкрепа в
останалите доказателства по делото – писмени и веществени. Посочените свидетели
са полицейските служители, които на инкриминираната дата са били назначени да
извършват контрол и да оказват съдействие на основно назначените групи на смяна
на 03 сектор ОСПС-СДВР. Тези свидетели лично и непосредствено са възприели
всички действия на подсъдимия – управлението на автомобила с превишена и
несъобразена скорост, неспирането му на подадения от тях сигнал, опита за
бягство от полицейските органи, времето, в което са го преследвали със
служебния автомобил с включен звуков и светлинен сигнал, дадения от него
подкуп, за да не бъде наказан за извършеното нарушение на правилата за движение
по пътищата, изявленията му, че няма проблем. Показанията на двамата свидетели
са пълни, последователни и не съдържат вътрешни противоречия, не се оборват от
писмените доказателства по делото, а се подкрепят от тях, дори намират опора в
част от обясненията на подсъдимия, кредитирани с доверие от съда. Известни
несъответствия бяха констатирани между изложеното от тези свидетели пред съда и
дадените от тях показания в досъдебното производство, като тези несъответствия
бяха отстранени с прочитане на показанията им, депозирани пред разследващ орган
по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК. След
прочитане на показанията им от досъдебното производство свидетелите потвърдиха
изложеното от тях пред разследващия орган, като обясниха различията с
изминалото време. Факт е, че в хода на съдебното следствие и К., и И. имаха
ясни и много съхранени спомени за инкриминирания случай, което обясниха с
изключително арогантното поведение на подсъдимия и демонстрираното от него
чувство за безнаказаност, които са им направили силно впечатление. Макар в
протоколите от съдебно заседание да е посочено, че показанията им са приобщени
по реда на чл.281, ал.5 от НПК, следва да се приеме, че те са четени по реда на
ал.4, тъй като делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия и в този случай
нормата на ал.5 е неприложима, защото подсъдимият не е дал съгласие за това
процесуално действие, респ. не е налице съгласие от всички страни, каквото
предполага нормата на ал.5 на чл.281 НПК. Констатираните в показанията на
посочените свидетели противоречия не са от съществено значение за предмета на
изследване по делото. Така например, свидетелят И. в съдебно заседание посочва,
че във време на преследването служебният автомобил е бил управляван от
свидетеля К., докато от показанията му от досъдебното производство се
установява, че К. е седял на предна дясна седалка, а И. е управлявал
автомобила. Този свидетел нямаше спомен и за дата, на която са се развили
процесните събития, във връзка с които даваше показания, което наложи в
посочените части за тези обстоятелства показанията му от ДП да бъдат четени.
След прочитането им свидетелят заяви, че поддържа прочетеното, защото е
по-близко по време да инкриминирания случай. В показанията на другия свидетел
очевидец бяха констатирани противоречия относно мястото, от което подсъдимият е
извадил парите, които е дал като подкуп на полицейските служители, а също и
мястото на колата, от което е излязъл свидетелят. В хода на съдебното следствие
К. посочи, че е излязъл от лявата страна на служебния автомобил, докато в
досъдебното производство е казал, че е седял на дясната седалка в превозното
средство и там подсъдимият е оставил парите за подкупа. Пред съда К. заяви, че
подсъдимият е извадил сумата, която е оставил в джоба на автомобила от чанта,
докато пред разследващ орган е заявил, че е бръкнал в джоба си и от там е
извадил парите. След като му бяха прочетени показанията от досъдебното
производство К. потвърди прочетеното, като обясни противоречията с изминалото
време. Така изтъкнатите противоречия са несъществени от гледна точка на
предмета на изследване по делото. И двамата свидетели бяха конкретни и подробни
в изложението си пред съдебния състав относно цялостното поведение на
подсъдимия, неподчинението му на подадения сигнал за спиране, мястото, на което
са се опитали да го спрат и мястото, на което подсъдимият се е установил след
преследването, шофирането с несъобразена и висока скорост, бягството му от
полицейските служители, времето и разстоянието, на което е продължило
преследването, дадената от него сума пари, като опит да мотивира служителите да
не му съставят акт за административно нарушение, последващите действия на
двамата служители, действията на дошлите на място служители от КАТ и ДОГ,
задържането на подсъдимия. За всички тези обстоятелства свидетелите К. и И.
дадоха подробни сведения в хода на съдебното следствие, така че прочетените от
досъдебното производство показания в никакъв случай не са единствено
доказателство за фактите, които се установяват посредством приобщените по реда
на чл.281, ал.4 НПК показания. Единствено датата на деянията нито един от
двамата свидетели не можа да я посочи в съдебно заседание и тя е установена
посредством прочетените от досъдебното производство показания. Въпреки това
приобщените по реда на чл.281, ал.4 НПК свидетелски показания не са единствен
източник на доказателство за датата на деянията. Датата, на която са се развили
процесните събития, се установява и от съставения АУАН. Действително,
административният акт е официален диспозитивен, а не
свидетелстващ документ, поради което не може да се ползва като източник на
доказателства за отразените в него обстоятелства, но от него се установява на
коя дата е бил съставен. Свидетелите К. и И. бяха категорични пред съда, че на
датата, на която са се развили процесните събития, е бил съставен и АУАН на
подсъдимия Д.. Ето защо, съдът прие, че датата на деянията, освен от
прочетените по реда на чл.281, ал.4 НПК свидетелски показания, се установява и
от съставения акт за административно нарушение, респ. по отношение
установяването и на този факт не е в сила забраната на чл.281, ал.8 НПК.
Другите
двама свидетели, които бяха разпитани в хода на съдебното следствие са
служителите на КАТ, отзовали се на сигнала на свидетелите К. и И.. Това са полицейските
служители П.Б.С. и Н.Л.Л.. Двамата свидетели нямаха
никакъв спомен за конкретния случай, но споделиха в принципен план как оказват
съдействие на служители от другите видове полицейски подразделения, които не
разполагат с правомощието да съставят актове по ЗДвП. Свидетелят Л. при предявяване на АУАН заяви, че той е актосъставител, че се отзовават на подаден сигнал от
колегите им (полицейски служители), които са констатирали конкретно нарушение, обясни,
че актът е съставен въз основа на докладна записка, направена от свидетелите К.
и И., които са вписани като свидетели очевидци и всичко останало е по техни
данни – те са констатирали нарушението, те са установили водача. Свидетелят
посочи още, че актът е съставен на мястото, което е посочено в него. Същите
данни даде и свидетелят С. при свидетелстването си пред съда, като той също нямаше
спомен за конкретния случай. Двамата свидетели обясниха липсата на конкретни
спомени с обстоятелството, че при всяко дежурство те съставят множество актове,
за тях това е ежедневие, поради което и не са запомнили случая. Съдът се довери
в цялост на изложеното от тези свидетели, тъй като то кореспондира изцяло с
начина, по който свидетелите К. и И. посочиха, че са процедирали – че са
констатирали нарушение, повикали са служители на КАТ, съставили са докладна
записка, въз основа на която е съставен АУАН. Показанията и на тези свидетели
не се оборват от останалите доказателства, събрани по делото и намират опора в
приобщените писмени доказателства.
Съдебният
състав даде вяра в цялост и на трите експертни заключения, тъй като са пълни, изготвени
са от компетентни вещи лица, които притежават необходимите знания и опит, отговорили
са на всички поставени въпроси и за отговорите експертите са използвали научни
знания, а и не се оборват от останалите доказателства по делото. Заключението
на КСМНПЕ е изготвено след личен преглед на подсъдимия, което бе допълнителен
аргумент съдът да се довери на изложеното в това заключение, което е изготвено
от специалисти в съответните области. Съдът не даде кредит на доверие на
медицинската експертиза, изготвена от немски вещи лица, въз основа на издадена
от българския съд ЕЗР, защото там много общо са посочени редица заболявания, от
които се твърди да страда подсъдимият Д., без да има каквато и да било научна
обосновка, без да се посочва тези заболявания дали му позволяват да участва в
наказателното производство, което вещите лица са обяснили с обстоятелството, че
не могат да разкриват тайната за здравословното състояние на подсъдимия. Поради
това съдът не се довери на това заключение и не прие, че има пречка за участие
на подсъдимия в съдебното производство, която да е причина за спиране на делото
или да представлява уважителна причина за неявяването му в съдебно заседание.
От
заключението на ТЕ се установява, че банкнотите, предмет на престъплението
„подкуп“ са истински банкноти и представляват редовна емисия на Европейската
централна банка.
Посредством
заключението на КСМНПЕ се установява, че подсъдимият Д. страда от множество
заболявания, които са в резултат от претърпяно от него ПТП и същият продължава
да се лекува. Установява се още, че по време на деянието подсъдимият не се е
намирал в краткотрайно или продължително качествено разстройство на съзнанието
и загуба на поведенчески контрол по смисъла на чл.33 от НК, поради което е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Той може да участва в наказателното производство и да дава при
желание адекватни показания, поради съхранен интелект, памет и възприятно-представни възможности.
Дактилоскопната експертиза,
която е имала за предмет инкриминираните еврови
банкноти, не е установила по тях дактилоскопни следи.
Въпреки това съдът прие, че по делото е безспорно доказано, че подсъдимият Д. е
дал на полицейския служител К. сумата от 35 евро, за да го мотивира да не му
бъде съставен акт за административно нарушение, тъй като в тази насока са
показанията на свидетелите И. и К., които са еднопосочни и категорични за това
обстоятелство.
Всички
писмени доказателства бяха кредитирани с доверие от съда, защото са приобщени
по предвидения в НПК ред, съставени са от посочените в тях лица, съдържанието
им намира опора в гласните доказателства и не се оборва от способите на
доказване.
Заповеди
с №8121з-718/13.07.2016г., №8121з-634/23.06.2016г., №81821з-748/24.06.2016г.,
всичките на Министъра на вътрешните работи (л.1342-1346, т.3 СД), установяват,
че свидетелите К. и И. не са имали право да съставят актова по ЗДвП, в каквото
насока са показанията на всички, разпитани по делото свидетели.
Протокол
от 17.09.2015г. (л.1394, т.3 от СД), протокол от 10.03.2015г. (л.1395, т.3 от
СД), писмо от СДВР (л.1889, т.4 от СД), ежедневни ведомости (л.13-17 ДП),
длъжностни характеристики, заповеди за встъпване в длъжност, актове за сдаване
длъжност (л.101-112 ДП), информационна карта за дейността на наряда, план за
провеждане на СПО, разпореждане за разстановка на
силите (л.114-124 ДП) – установяват заеманите от свидетелите К. и И. длъжности,
обстоятелството, че към инкриминираната дата са били полицейски служители, както
и че на процесната дата са били назначени да
извършват контрол и да оказват съдействие на основно назначените групи на смяна
на 03 сектор ОСПС-СДВР.
Съдът
кредитира и веществените доказателства по делото, като прие, че същите спомагат
за изясняване на обективната истина по делото и не са в противоречие с гласните
доказателства, събрани по делото.
Категорично
се установява от обсъдените доказателства и доказателствени средства, че на
13.08.2016г. подсъдимият Д. е управлявал процесния автомобил и че не се е
подчинил на полицейско разпореждане, карал е с превишена скорост и е принудил
полицейските служители да го преследват в продължение на 10-11 км, като така им
е попречил да изпълнят задълженията си по съдействие и контрол на основно
назначените групи на смяна на 03 сектор ОСПС-СДВР. По несъмнен начин се
установява и факта, че подсъдимият е оставил в десния джоб от вътрешната страна
на полицейския автомобил 7 бр. банкноти от по 5 евро, за да мотивира
полицейския служител К. да не му бъде съставян акт за административно
нарушение, респ. да не бъде задействана изобщо процедурата по констатиране с
АУАН на извършеното от него нарушение по ЗДвП, в какъвто смисъл са били именно
думите на подсъдимия, отправени директно към свидетелите К. и И..
По
несъмнен начин по делото се установява също така и длъжностното качество на
двамата свидетели – К. и И. към този момент, в каквато връзка са представените
по делото писмени доказателства в подкрепа на показанията на самите свидетели
по този въпрос.
В заключение
следва да се посочи, че всички събрани по делото писмени, гласни и веществени
доказателства са еднопосочни и непротиворечиви, изключая
частта от обясненията на подсъдимия, която не бе ценена с доверие от съдийския
състав, за което съображения бяха изложени по-горе.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка по делото, съдът прецени, че с действията си, подсъдимият К.М.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.304а, пр.3 вр.
чл.304, ал.1, пр.3 от НК и по чл.270, ал.1, пр.1 от НК.
За
престъплението по чл.304а,
пр.3 вр. чл.304,
ал.1, пр.3 от НК:
От обективна страна – на 13.08.2016г. в
гр. София, подсъдимият К.М.Д. е дал подкуп в размер на 35 евро (тридесет и пет
евро) – оставил парите в пластмасов джоб
от вътрешната страна на предна дясна врата на служебен автомобил на МВР с ДК
№СА ******на полицейски орган Т.Т.К., назначен на
длъжност „командир на отделение във 02 група на 03 сектор „Охрана на
обществения ред, главни пътища, автомагистрали“ към Отдел „Специализирани
полицейски сили“ при СДВР, за да не извърши действие по служба във връзка с
чл.165, ал.1, т.1 от ЗДВП във връзка с със Заповед на Министъра на вътрешните
работи №8121з-634/23.06.2016г. по ръководство и контрол на дейността, свързана
с изпълнение на задачи по осъществяване на пътен контрол по главните пътища и
автомагистрали, обслужвани от сектора – да не му бъде изготвен и съставен акт
за установяване на административно нарушение.
В
случая подсъдимият Д. реално, фактически е предоставил имотната облага -
паричната сума от 35 евро, тъй като е оставил 7-те банкноти от по 5 евро в
десния пластмасов джоб от вътрешната страна на отворената врата на служебния
автомобил. Касае се за имотна облага, доколкото и без съмнение парите имат
имуществена стойност, като дадените от подсъдимия Д. банкноти са и истински, а
не подправени такива и в този смисъл имат реална имуществена стойност.
Седемте
банкноти подсъдимият Д. е оставил в пластмасовия джоб от вътрешната страна на
дясната врата на полицейския автомобил, където е седял свидетелят К., а в
близост е бил и свидетелят И., който също е чул и видял случващото се. И
двамата свидетели са предприели действия по извършване на проверка на
подсъдимия при спирането на лекия автомобил, като същите са били в екип,
назначен за 13.08.2016 г., да изпълняват задълженията си по съдействие и
контрол на основно назначените групи на смяна на 03 сектор ОСПС-СДВР и да
извършват действията, предвидени в чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП – да контролират
спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата
изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя ППС, като за
целта служебните лица са длъжни да извършват проверката по безопасен начин,
осигурявайки необходимата видимост. Въпреки това, подсъдимият, оставяйки парите
във вътрешния десен, пластмасов джоб на служебния полицейски автомобил,
непосредствено до седящия на дясната седалка свидетел К., който в този момент е
съставял докладна записка за извършеното от Д. нарушение на правилата за
движение по пътищата, отправяйки към него репликата „йок
проблем“, е предоставил паричната сума, т.е.
имотната облага на свидетеля К., за да не бъде наказан по административен ред.
Към
този момент и двамата свидетели – К. и И. са действали в качеството на
длъжностни лица - полицейски органи, доколкото са заемали длъжността „командир
на отделение във 02 група на 03 сектор „Охрана на обществения ред, главни
пътища, автомагистрали“ при СДВР.
В този смисъл и двамата са имали качеството на
длъжностни лица по
смисъла на чл.93, ал.1, б.А от НК, тъй като им е било възложено да изпълняват
със заплата постоянно служба в държавно учреждение. Същевременно двамата
предвид длъжността, която са заемали, са били и полицейски органи - аргумент в
тази насока е и разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗМВР. А с оглед разпоредбата на
чл.304а от НК, няма никакво съмнение, че полицейските органи са длъжностни
лица, доколкото даването и/или предлагането на подкуп на полицейски орган се
явява квалифициращо обстоятелство на активния подкуп по смисъла на чл.304а от НК. Предвид това от обективна страна в конкретния случай е налице и това
квалифициращо обстоятелство, визирано в разпоредбата на чл.304а от НК.
Същите
към момента на инкриминираното деяние не само са имали това качество, но и
реално са изпълнявали служебните си задължения на полицейски органи, тъй като
са били назначени за 13.08.2016 г. да изпълняват задълженията си по съдействие
и контрол на основно назначените групи на смяна на 03 сектор ОСПС-СДВР, т.е.
деянието е извършено от подсъдимия по време на изпълнение на служебните
задължения на двамата свидетели и именно, и във връзка с изпълнение на
служебните им задължения, като полицейски органи.
От
обективна страна подсъдимият е дал парите, т.е. дара (облагата), за да мотивира
свидетеля К., изпълняващ служебните си задължения на полицейски орган, да не
извърши действия по служба, т.е. за да го мотивира да бездейства и да не изпълни
служебните си задължения във връзка с констатираното от двамата свидетели
нарушение по ЗДвП. От обективна страна подсъдимият Д. е дал паричната сума на
свидетеля К. именно с оглед на заеманата от него длъжност и естеството на
служебните му задължения, за да не извърши в бъдеще правомерни действия по
служба. Това е видно не само от действията на подсъдимия, но и от думите, които
той е използвал, оставяйки инкриминираните банкноти, а именно: „йок проблем“. Подсъдимият е бил напълно наясно, че не се е
подчинил на полицейско разпореждане и не е спрял при подаден му своевременно и
ясен сигнал със стоп-палка по образец на МВР, бил е наясно, че в продължение на
10-11км. полицейските служители са го преследвали с цел да го спрат и това е
станало със специализиран полицейски автомобил, който е имал нужните обозначения
и оборудване, подавал е непрекъснат звуков и светлинен сигнал, бил е наясно, че това неподчинение представлява нарушение по
ЗДвП. Напълно е бил наясно, че затова нарушение може и следва да му бъде
съставен АУАН по ЗДвП. Макар подсъдимият Д. да е чужд гражданин, а именно
гражданин на ФР Германия, е знаел, че неподчинението на полицейски орган при
подаден сигнал за спиране със стоп-палка представлява нарушение, доколкото във
всички държави в света се дължи изпълнение на полицейски разпореждания и
спиране, когато бъде подаден сигнал от полицейски орган със стоп-палка. Извършените
от него инкриминирани действия са целели да
не му бъде съставен акт за това, че не се е подчинил на полицейско
разпореждане, че е направил опит да осуети извършването на полицейска проверка,
каквато свидетелите К. и И. са имали право да извършат.
В
конкретния случай по делото се установява, че свидетелите К. и И. не са имали
право да съставят актове по ЗДвП, тъй като служебният им автомобил не е бил
оборудван с камера, каквато се изисква да бъде налична в автомобилите, ползвани
от служителите, които осъществяват контрол по ЗДвП и имат право да съставят
актове по ЗДвП, не са били и сред служителите, които за летния период от
15.06.2016г. до 31.08.2016г., изрично със заповед на Министъра на вътрешните
работи са били оправомощени да издават фишове и да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП, съгласно заповед
№8121з-634/23.06.2016г. на Министъра на вътрешните работи. Това обстоятелство
се установява и от заповеди с №8121з-718/13.07.2016г., №8121з-634/23.06.2016г.,
№81821з-748/24.06.2016г., всичките на Министъра на вътрешните работи
(л.1342-1346, т.3 СД). Видно обаче от информационна карата за дейността на
наряда, ежедневни ведомости, план за провеждане на СПО, разпореждане за разстановка на силите и средствата от 03 сектор „Охрана на
обществения ред, главни пътища и автомагистрали“ (л.114-124 от ДП), на
инкриминираната дата свидетелите К. и И. са били назначени като ППГ контрола и
е следвало да оказват съдействие на екипите от 03 сектор, като целта на СПО,
която се е провеждала за времето от 09.00ч. на 08.08.2016г.
до 09.00ч. на 15.08.2016г. е била да се извършват проверки на ППС, в
участъците, изрично посочени в разпореждането за разстановка
на силите при провеждане на СПО. В този смисъл съставянето на АУАН по ЗДвП (независимо
за какво по вид нарушение по този закон) не е било в правомощията на двамата
полицейски служители. Ето защо те лично
не са могли да извършат тези действия. Те обаче са били служители
на „Охрана на обществения ред, главни пътища и автомагистрали“ при СДВР, на
инкриминираната дата са осъществявали патрулна дейност и са имали право да
извършват проверки на МПС, на водачите им и на пътниците, респ. имали са право
да констатират извършването както на
престъпления, така и на административни нарушения, в каквато връзка са направили
опит да спрат МПС-то, управлявано от подсъдимия и да извършат проверка, като са
забелязали, че автомобилът се движи с превишена скорост, извършва опасни
маневри, с които застрашава безопасността на пътното движение и наближава пътен
участък с концентрация на ПТП. В този смисъл при опита им да спрат процесния
автомобил, за да извършат проверка, свидетелите К. и И. изцяло са действали в
обсега на своите правомощия.
Същевременно
и съгласно плана за СПО същата се е провеждала и с цел констатиране на
нарушения по ЗДвП, включително управление на МПС след употреба на алкохол и под
въздействието на упойващи вещества, като при констатиране на подобни нарушения
служителите е следвало да изготвят докладни записки и да се търси съдействието
на ОПП-СДВР.
Без
съмнение нарушенията по ЗДвП съставляват противообществени прояви, поради което
и в правомощията на двамата свидетели е било да вземат мерки не само за
разкриване на извършени от подсъдимия в качеството му на водач на МПС нарушения
по ЗДвП, но така също и да предотвратят евентуално нови такива прояви от негова
страна. Ето защо и когато са констатирали, че подсъдимият, който е управлявал
автомобила, се е движел с превишена скорост и е извършвал опасни маневри,
застрашаващи пътната безопасност на останалите участници в движението, полицейските
служители не само са имали право, но са и били длъжни да предприемат
позволените им по закон действия за установяване и разкриване на това нарушение
от страна на подсъдимия или най-малко да го предупредят, че следва опасен
участък, в който трябва да се движи със съобразена скорост. В изпълнение на
своите правомощия свидетелите са подали ясен сигнал към подсъдимия да спре, но
той не се е подчинил на този сигнал, пренебрегнал е полицейско разпореждане и е
направил опит да избяга от служителите на реда, поради което те изцяло в своите
правомощия са го последвали, за да го спрат и да предприемат необходимите
действия, за да бъде подсъдимият санкциониран за извършеното административно
нарушение, изразило се в неспиране на подаден сигнал със стоп-палка по образец
на МВР. В случая свидетелите К. и И. са станали очевидци на извършеното от
подсъдимия нарушение по ЗДвП и доколкото законът ги задължава да осъществяват
превенция, предотвратяване и пресичане на противообществени прояви, те са
разполагали с възможност и задължение да информират ОДЦ и да поискат съдействие,
т.е. разполагали са с правомощие да стартират процедурата по съставяне на АУАН
на подсъдимия за извършено от него административно нарушение по ЗДвП.
Видно
от информационна карата за дейността на наряда, ежедневни ведомости, план за
провеждане на СПО, разпореждане за разстановка на
силите и средствата от 03 сектор „Охрана на обществения ред, главни пътища и
автомагистрали“, свидетелите К. и И. са разполагали с правомощия да извършват
проверка както на самия водач, така и на автомобила, респ. са разполагали с
правомощия при констатирани от тях нередности и нарушения да търсят съдействие
от съответния ОДЦ.
Точно
такива действия са предприели и двамата полицейски служители, данни за които се
съдържат в техните показания — свидетелят И. е подал своевременен и ясен сигнал
със стоп-палка за спиране на автомобила, но подсъдимият Д. не се е подчинил на
този сигнал, а ускорявайки автомобила е направил опит да избяга и по този начин
да осуети извършването на полицейска проверка, поради което полицейските
служители са били длъжни да докладват в ОДЦ и да последват автомобила, което са
и сторили. След като са настигнали управляваното от подсъдимия превозно
средство отново са му подали ясен сигнал да спре и подсъдимият се е подчинил на
този сигнал, отбивайки автомобила в дясно и е спрял. При приближаването на свидетеля
К. към мястото на шофьора, подсъдимият е показал през стъклото своя
журналистическа карта, като по този начин е направил опит да предотврати
извършването на проверка и съставянето на акт за извършеното от него нарушение.
Когато свидетелят К. е започнал да пише докладна записка за констатираното
нарушение по ЗДвП подсъдимият е поставил в джоба на дясната врата на служебния
автомобил 7 бр. банкноти от по 5 евро с думите „йок
проблем“, като по този начин се е опитал да мотивира свидетеля К. да не
задейства процедурата за съставяне на АУАН. Дали съставянето на акта е щяло да
бъде извършено лично от двамата свидетели или от техни колеги за извършеното от
подсъдимия административно нарушение, изразило се в неспиране на подаден сигнал
със стоп-палка, в случая според съда е ирелевантно.
Подсъдимият е пристъпил към извършване на инкриминираните действия по даването
на дара – 7-те банкноти от по 5 евро, когато е видял, че свидетелят К. пише
докладната записка и поради това той е бил напълно наясно, че те не само разполагат с възможност, но
и ще изпълнят задълженията си
по закон да инициират процедурата
по съставянето на АУАН. В техните правомощия е било да
предприемат действия, които да
доведат до извършването на проверка и до съставянето на акт за извършено
административно нарушение. А действията на подсъдимия са били
насочени именно към това - да мотивира свидетеля К. да не упражни тези си
правомощия, да го мотивира да бездейства и да не се стига до съставянето на
АУАН срещу него във връзка с извършеното от него нарушение по ЗДвП, независимо
дали лично от тях или от техни колеги, които са разполагали с такива
правомощия. Той е обективирал тези свои желания,
намерения и цели с думите „йок проблем“.
С
оглед на това съдът прие, че в случая действията
на подсъдимия са били насочени да мотивират
полицейския служител К. да
не извърши правомерни действия, влизащи
именно в кръга на неговите служебни задължения и на заеманата от него длъжност-
да не инициира процедура по съставяне на АУАН за извършеното от
подсъдимия Д. нарушение по ЗДвП, независимо, че лично свидетелите не са могли
да извършват действията по съставянето на АУАН по ЗДвП, тъй като тези
правомощия не са влизали в кръга на техните служебни задължения. И доколкото с
поведението си подсъдимият е целял да мотивира свидетеля К. да бездейства за в
бъдеще, да не извършва в бъдеще действия по служба, давайки имотната облага,
същият е бил наясно какво точно е съдържанието на това бъдещо бездействие,
което е искал от полицейския служител – искал е да
не търси съдействие от свои колеги. Именно и поради това,
подсъдимият е настоял нещата да останат така, да няма проблеми.
По
изложените съображения съдът прие, че деянието на подсъдимия е съставомерно изцяло от обективна страна, а неточната
формулировка на същото в ОА не води до отпадане на съставомерността
на деянието, респ. не е основание за оправдаване на подсъдимия. Не е нарушено и
правото му на защита, тъй като в ОА са посочени всички релевантни за случая
факти и обстоятелства. Макар и да има твърдения, че съставянето на АУАН срещу
него по ЗДвП е следвало да бъде извършено лично от свидетеля К., с това правото
му на защита не е нарушено, защото последният лично е могъл да задейства
процедурата по съставянето на АУАН.
Същевременно
и видно от доказателствата по делото на подсъдимия е съставен АУАН от свидетеля
Л., за това, че не е спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на
платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган –
нарушение по чл.103 от ЗДвП. Свидетелят Л. пристигнал на място именно по
нареждане на ОДЦ, след като свидетелите К. и И. са докладвали за случая на ОДЦ
и са поискали съдействие във връзка с констатираното от тях нарушение от страна
на подсъдимия Д.. Това означава, че двамата свидетели - полицейски служители К.
и И., реално са разполагали с правомощия по закон, упражняването на които е
могло да доведе и реално е довело до резултата, който подсъдимият е искал да
избегне и заради който е дал парите на свидетеля К.. С други думи, ако двамата
не бяха изпълнили служебните си задължения, нямаше да се стигне до
санкционирането на подсъдимия по ЗДвП, поради което и в случая според съда е
налице неразривна връзка между дадения от подсъдимия имотен дар /подкупа/ и
службата на полицейския служител К..
Както
вече бе посочено от обективна страна е налице и квалифициращото обстоятелство
по смисъла на чл.304а от НК, тъй като свидетелят К. не само е имал качеството
длъжностно лице, но с оглед и на заеманата от него длъжност е имал качеството и
на полицейски орган по смисъла на закона.
От субективна страна –
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината- пряк умисъл- подсъдимият
е съзнавал, че дава на длъжностно лице – полицейски орган облага и то имотна
такава, както и че го прави с оглед на неговите служебни задължения, с
намерение и желание същият да не изпълни за в бъдеще тези си служебни
задължения, като по този начин избегне настъпването на неблагоприятни за него
последици във връзка с друго свое неправомерно поведение по ЗДвП. Бил е напълно
наясно също така, че така дадения от него имотен дар не се полага на полицейския
служител, както и че поведението му е неправомерно, но въпреки това е извършил
инкриминираните действия.
За престъплението по чл.270, ал.1 от НК:
От
обективна страна – на 13.08.2016г., в гр. София, в района на Околовръстен път
София, при разклон за с.Челопечене, подсъдимият К.М.Д. противозаконно пречел на орган на властта –
младши експерт Т.Т.К., назначен на длъжност „командир
на отделение в 02 група на 03 сектор „Охрана на обществения ред, главни пътища,
автомагистрали“ към Отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР, да изпълни
задълженията си по чл.165, ал.1, т.1 от ЗДВП във връзка с със Заповед на
Министъра на вътрешните работи №8121з-634/23.06.2016г. по осъществяване на
пътен контрол по главните пътища и автомагистрали, обслужвани от сектора, като
управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „CLS“
с рег. №******, приближавайки
по крайно ляво платно на Околовръстен път по посока към с. Чепенци,
не спрял на подаден му сигнал за спиране със стоп-палка по образец на МВР,
а продължил пътя си и въпреки че бил последван от автопатрул
със служебен автомобил на МВР с ДК №******, с включени звуков и светлинен
сигнали, не спрял и преминал на червен сигнал на светофарна уредба, находяща се на Околовръстен път София – северна дъга, между
разклона за гр.Нови Искър и разклона за сК..
От
обективна страна престъплението по чл.270, ал.1 от НК може да бъде извършено
както с активни действия, така и с бездействие. В конкретния случай, от
обективна страна подсъдимият Д. е осъществил състава на чл.270, ал.1 от НК с
активни действия, като макар ясно да е възприел, че свидетелите К. и И. са
полицейски служители, те са били облечени с униформи, със светлоотразителни
жилетки, свидетелят И. е подал ясен и своевременен сигнал със стоп-палка по
образец на МВР, подсъдимият Д. е забавил движението на автомобила си, погледнал
е полицейските служители, като в този момент безспорно е възприел тяхното
служебно качество, противозаконно не се е подчинил на подадения сигнал, защото
съгласно чл.103 от ЗДвП е бил длъжен да отбие автомобила в най-дясната част на
платното за движение, а е ускорил движението на автомобила, като по този начин
се е опитал да избяга и да осуети извършването на полицейска проверка. Както бе
посочено вече по-горе във връзка с престъплението по чл.304а от НК, по
безспорен и категоричен начин от доказателствата по делото се установява, че
свидетелите К. и И. са били полицейски органи съгласно разпоредбата на чл.57,
ал.1 от ЗМВР. Без съмнение полицейските органи са „орган на власт“
съгласно чл.93, т.2 от НК. Полицейските служители К. и И., на инкриминираната
дата са имали задължения по чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП – да контролират
спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата
изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя ППС, като за
целта служебните лица са длъжни да извършват проверката по безопасен начин,
осигурявайки необходимата видимост. Подсъдимият Д., като не е спрял на
подадения му ясен и навременен сигнал със стоп-палка и е ускорил движението си,
е попречил на свидетеля К. да осъществи проверката, предвидена в чл.165, ал.1,
т.1 от ЗДвП, каквито задължения е имал този свидетел съгласно заповед на
Министъра на вътрешните работи №8121з-634/23.06.2016г., информационна карата за
дейността на наряда, ежедневни ведомости, план за провеждане на СПО,
разпореждане за разстановка на силите и средствата от
03 сектор „Охрана на обществения ред, главни пътища и автомагистрали“.
По
делото бе установено, че за това неподчинение на разпореждане на полицейски
орган, на подсъдимия Д. е бил съставен АУАН, а въз основа на него на
13.08.2016г. е било издадено и НП, влязло в сила. Същите действия на
подсъдимия, които са инкриминирани по делото, като такива, осъществяващи
състава на престъпление по чл.270, ал.1 от НК, са били инкриминирани и със
съставения АУАН за извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. Това
даде основание на съдебния състав да спре производство по делото до решаване на
въпроса с наказателното постановление, което е влязло в сила, за да не бъде
нарушен принципа „nе bis in idem“. След отмяна
на наказателното постановление с решение на АССГ, производството по настоящето
дело бе възобновено, доколкото вече не бе налице друго наказателно
производство, в което са инкриминирани същите факти, както по настоящето дело,
образувано по обвинение за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
По
принцип действията на подсъдимия Д. осъществяват признаците и на
административно нарушение, като критерият да се прецени, дали тези действия
съставляват престъпление или административно нарушение, е обществената опасност
на деянието. В настоящия случай съдът прие, че обществената опасност на
извършените от подсъдимия Д. действия е висока, поради което неподчинението му
на разпореждането на полицейските органи, с което им е попречил да изпълнят
задълженията си, съставлява престъпление по чл.270, ал.1 от НК, а не
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. Аргументите на съда в тази насока са
следните: подсъдимият Д. не само не се подчинил на подаден сигнал за спиране, а
и е направил опит да избяга от полицейските органи, ускорявайки още повече
скоростта си на движение, по време на бягството е извършвал множество
неправилни маневри, с които е застрашил живота и здравето на останалите
участници в движението, движел се е с много висока скорост, преминал е на
червен сигнал на светофарната уредба, преследването е продължило дълго във
времето – 10-11 км, при което е бил поставен в опасност живота и здравето на
множество лица, които са се движили по пътя, с оглед натовареността на
движението в този период от време, полицейската кола е била със съответните
обозначения, преследването е било проведено с включена звукова и светлинна
сигнализация и въпреки това подсъдимият е бягал в продължение на километри.
Всичко това сочи, че подсъдимият Д. не просто е извършил административно
нарушение, като не е спрял при подаден му сигнал в най-дясната част на платното
за движение и така е попречил на полицейски орган да изпълни задълженията си, а
е изложил на опасност живота и здравето на множество хора, включително и тези
на полицейските служители, на които също се е наложило да се движат с много
висока скорост в опита си да настигнат нарушителя, който е осуетил извършването
на проверка от тях. Затова съдебният състав намери, че извършеното деяние от
подсъдимия Д. е престъпление по чл.270, ал.1 от НК, а не административно
нарушение и именно за това престъпление бе ангажирана наказателната му
отговорност.
От субективна страна – деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е пълнолетно
и вменяемо лице, той е възприел подадения му от
свидетеля И. сигнал със стоп-палка за спиране на автомобила, като за това
говори факта, че е забавил движението на превозното средство, огледал е
полицейските служители, за което сочат свидетелите К. и И. в показанията си и
вместо да се подчини на полицейското разпореждане, демонстративно е увеличил
скоростта и е продължил движението си по пътя. Подсъдимият ясно е съзнавал, че
му е подаден сигнал от полицейски органи, които са орган на власт, с
разпореждане да отбие превозното средство и да спре в най-дясната част на
платното за движение, тъй като двамата свидетели са били облечени с униформи,
били са със светлоотразителни жилетки, служебният автомобил е бил със
съответните надписи и означения, бил е паркиран на прав участък от пътя и е бил
видим за водачите от много далечно разстояние, преследването със служебния
автомобил е проведено с включени звукови и светлинни сигнали, но въпреки това
подсъдимият не се е подчинил и не е спрял движението на автомобила, спрял е
едва, когато пътят е станал изключително лош и вече не му е позволявал да
поддържа висока скорост. Всичко това
означава, че подсъдимият е целял именно това – като не се е подчинил на
полицейското разпореждане и е продължил движението си с още по-висока скорост,
да осуети и да попречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си по
осъществяване на полицейска проверка на водача и превозното средство.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
За
престъплението по чл.304а,
пр.3 вр. чл.304,
ал.1, пр.3 от НК:
За
това престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 10
години и „глоба“ до 15 000 лева. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия, напредналата му
възраст, влошеното му здравословно състояние и малкия размер на сумата, дадена
като дар на полицейския служител К.. Като отегчаващи отговорността му
обстоятелства съдебният състав прецени предхождащия даването на подкуп опит на
подсъдимия да избегне налагането на административно наказание, показвайки на полицейските
служители журналистическа карта, което по съществото си представлява злоупотреба
със служебно положение, цялостното му поведение, отличило се с дързост и
арогантност, както и продължителността на преследването, което полицейските
служители са били принудени да проведат, за да му извършат проверка. Съдът не
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство продължителността на
съдебното производство, тъй като тя в по-голямата си част по вина на
подсъдимия, който въпреки редовното си призоваване, многократно сочеше различни
причини за неявяването си в съдебно заседание, без да бъдат подкрепени с
надлежни доказателства и без да изрази категорично становище, че не желае да
вземе лично участие в разглеждането на делото. При относителен баланс на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът намери, че не са налице
предпоставките за приложение на чл.55 от НК, тъй като не са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключително такова. По тези
съображения наказанието на подсъдимия Д. бе отмерено в пределите, предвидени в
чл.304а от НК. Съдът наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година
и 6 месеца, което е по-близко до минимума, с оглед малкия размер на дадената
като неследващ се дар сума и наказание „глоба“ в размер на 3000 лева, като
счете, че именно с това наказание ще бъдат постигнати както личната, така и
генералната превенция, като цели на наказанието, предвидени в чл.36 от НК.
За
престъплението по чл.270, ал.1 от НК:
За
това престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 3 години
или „глоба“ от 500 до 2000 лева.
При
отмерване на наказанието и за това престъпление съдът отчете като смекчаващи
отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства необремененото му съдебно минало, напредналата
му възраст и влошеното му здравословно състояние. И при определяне на това
наказание съдът не отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство
продължителността на съдебното производство по съображенията, изложени по-горе.
Като отегчаващи такива прие продължителността на преследването, движението на
подсъдимия с много висока скорост, извършените от него опасни маневри, с които
е поставил в опасност живота и здравето на останалите участници в движението,
арогантното му поведение по отношение на полицейските служители, както и опита
му да осуети полицейската проверка, показвайки журналистическата си карта. При превес
на отегчаващите вината обстоятелства, съдът отмери наказанието му в
съответствие с предвиденото в чл.54 от НК и нормата на чл.270, ал.1 НК, тъй
като прие, че не са налице основанията на закона за приложението на чл.55 от НК. Съдебният състав намери, че в конкретния случай с оглед високата обществена
опасност на деянието, осъществено от подсъдимия, което се отличава от
обичайните деяния от същия вид, доколкото е била заплашена безопасността,
живота и здравето на останалите участници в движението, следва да се наложи
по-тежкото наказание от кумулативно предвидените в нормата на чл.270, ал.1 НК,
а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Съдът счете, че с
това наказание ще се превъзпита подсъдимия към спазване на законосъбразно
поведение и то ще подейства предупредително на останалите членове на
обществото.
За приложението
на чл.23, ал.1 от НК:
Двете
деяния, осъществени от подсъдимия, са в условията на реална съвкупност,
доколкото към момента на извършването им не е налице влязла в сила присъда за
което и да е от тях. Поради това съдът приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и определи като общо най-тежко от двете наказания „лишаване от свобода“
това, наложено за престъплението по чл.304 от НК, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, като на основание чл.23, ал.3 от НК
към него присъедини изцяло и наказанието „глоба“ в размер на 3000 лева.
Съдът
намери, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, за отлагане на така определеното
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“. Подсъдимият не е осъждан на
наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е под 3 години и за неговото поправяне не е наложително да изтърпи
ефективно определеното му наказание. Съдът счете, че определеното общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца,
следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години, което време е напълно
достатъчно, за да окаже превантивно, предупредително и възпиращо действие по
отношение на подсъдимия Д..
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл.307а от НК съдът
прие, че предмета на престъплението- иззетите като веществени
доказателства по делото 7 бр. банкноти с номинал от 5
евро, емисия 2013г., серия и номер VA6403820375, UB2022727556,
VA6824715932, ZB1147587702, UE9027585476,
UA5131894368 и SD0106564637, №АД 2956586 и №АВ 9095283, третирани,
запечатани с картон серия А 176008, приложени на л.86 от ДП, следва да се
отнеме в полза на държавата.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия К.М.Д. да заплати по сметка на СДВР
сумата от 735.87лв. (седемстотин тридесет и пет лева и осемдесет и седем
стотинки), представляваща сторените в досъдебното производство разноски, по сметка на СГС сумата от 150.00 лв. (сто и
петдесет лева), съставляваща направените в хода на съдебното производство
разноски, както и сумата от по 5 лв. (пет лева), представляваща държавна такса
за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
Съдия при СГС: