Р Е
Ш Е Н И Е
№……….../………04.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на трети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при
секретар Албена Янакиева, като
разгледа докладваното от съдията Атанасов, въззивно
търговско дело №232 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Застрахователна компания “Лев Инс“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Черни връх“
№51Д, представлявано от М С М-Г и Г Н Г,
действащи чрез адв.С.Р.,***, против Решение
№4583 от 14.11.2018г. постановено по гр.д.№18344/2017г. по описа на PC Варна, в частта, с която е уважен предявеният от Й.П.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Й., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за осъждане въззивника да заплати на въззиваемия обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 700лв. до присъдените 3500лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта-13.04.2016г. до
окончателното ѝ плащане.
В жалбата се излага, че атакуваното решение на РС Варна е неправилно,
тъй като при определяне размера на обезщетението, първоинстанционния съд не е
извършил обстоен анализ на събраните доказателства и не е изложил мотиви
относно приложените критерии за определяне на сумата. Поддържа се, че районния съд е постановил решението
си при наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
непълнота на доказателствения материал по делото. Твърди се, че неоснователно
съдът е приел за недоказано възражението на ответника за съпричиняване от
страна на пострадалия, при положение, че с отговора на исковата молба
ответника, е направил искане за допускане и изслушване на САТЕ, която да
отговори на въпроса дали ищецът е бил с поставен предпазен колан, каквато експертиза
не е назначена. Поддържа се, че по време на инцидента ищеца е шофирал
автомобила си с по-висока скорост и без поставен обезопасителен предпазен
колан, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй в
противен случай тежестта и степента на уврежданията биха били значително
по-малки. Твърди се, че с поведението си, пострадалият е поставил сам себе си в
опасност и значително е допринесъл за получаването на съответните увреждания.
На следващо място се поддържа, че изводите на съдът по приложение на чл.52 от ЗЗД и определяне на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 3500лв.,
не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал, според който
ищецът е получил временно разстройство на здравето и не е било необходимо специализирано
лечение за възстановяването му. Поддържа се, че определеният размер на
обезщетението от 3500лв. е завишен и не отговаря на критериите за
справедливост, както и на наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. Моли се въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е
определено обезщетение за горницата над 700лв. и да отхвърли предявеният иск в
тази му част. Претендират се съдебно-деловодни разноски направени пред двете
инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна не е постъпил отговор на
въззивната жалба.
Въззивника не изпраща представител в открито съдебно заседание.
Въззиваемият, чрез писмена молба от пълномощникът му, оспорва въззивната
жалба и поддържа становищата за неоснователността ѝ. Моли за присъждане
на разноски.
За да се произнесе
по спора, съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ЗК “Лев Инс“ АД, за заплати на Й.П.П., сумата от 3500лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие от ПТП, настъпило на 13.04.2016г. в
гр.Варна, на ул.“Цар Борис III“, по вина на водача на л.а.“Шевролет Каптива“, с
рег.№***, който към момента на инцидента е бил застрахован при ответника по
застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица
№22116000477203, ведно със законната лихва върху претендираната главница от
момента на увредата-13.04.2016г., до окончателно погасяване на задължението.
В исковата молба се
сочи, че на 13.04.2016г. около 09.00 часа, в гр.Варна, на ул.“Цар Борис III“,
водача на л.а.“Шевролет Каптива“, с рег.№***, в нарушение правилата за движение
по пътищата, предприела маневра за извършване на обратен завой на спирка
“Евксиноград“, до бензиностанция “Еко“, е ударила движещият се в лява пътна
лента посока гр.Варна, л.а.“БМВ“ с рег.№В 55 01 НК, управляван от ищеца и по
този начин причинила ПТП. Сочи се, че за настъпилия инцидент от дежурен екип на
V-то РУП при ОД на МВР-Варна, бил съставен Констативен протокол за ПТП
№1455864, както и АУАН №Г480602/13.04.2016г. на виновният водач. Твърди се, че
с влязло в сила на 09.06.2016г., НП №16-0460-000140/25.04.2016г., е ангажирана
административно-наказателната отговорност на водача на л.а.“Шевролет Каптива“,
с рег.№***. Поддържа се, че към датата на въпросното ПТП, по отношение на
посоченият автомобил, е имала валидно сключена с ответника задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с Полица
№22116000477203. Твърди се, че в резултат от ПТП, ищецът е претърпял ожулвания
в областта лицето, порезна рана в тилната област на главата и контузия на
шията. Поддържа се, че вследствие на травмите, първоначално постаравалият е
изпитвал силни в областта на врата и главоболие, а след това умерени болки.
Твърди се, че травмите са довели до ограничение в движението на главата,
съпроводено със силна, остра болка и изтръпване в областта на шията,
световъртеж и нестабилно равновесие при ходене, навеждане и изправяне. Поддържа
се, че впоследствие у постаравалият се проявили психични травми, тъй като същия
изживявал постоянно катастрофата и за период от около шест месеца имал
неспокоен сън и загубил апетит. Поддържа се, че след инцидента, ищецът започнал
да проявява несигурност, страх при шофиране и при пътуване, като пасажер в МПС,
които съществуват и към настоящият момент. Поддържа се, че изложеното се
отразило отрицателно на ищеца в битов и
професионален план, тъй като личният му живот бил затруднен и се нарушило
нормалното му ежедневие. Сочи се, че на основание предявена застрахователна
претенция на 05.12.2016г., застрахователят определил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 700лв., което не било получено от пострадалият,
предвид несъгласието с неговият размер.
С постъпилият отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на иска, като същия се оспорва по основание и размер. Признава
се наличието на валидно застрахователно правоотношение за л.а.“Шевролет
Каптива“, с рег.№*** по договор “Гражданска отговорност”, обективиран в
Застрахователна полица №22116000477203, който е действал към датата на
процесното ПТП. Оспорва се твърдения от ищеца механизъм на настъпване на
процесното ПТП и относно вида, интензитета и продължителността на претърпените
травми съответно болки и страдания, както наличието на причинно-следствена
връзка между инцидента и претърпените травми. Поддържа се, че поведението на ищеца е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, тъй като същия се е движил с превишена
скорост и без поставен предпазен колан. Оспорва се акцесорната претенция за
обезщетение за забава, поради неоснователността на главната. Моли се за
отхвърляне на предявеният иск, или в условията на евентуалност за редуциране на
размера на обезщетението.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните изводи от съда. В разглеждания случай оплакванията на
въззивника-ответник в първоинстанционното производство, съставляват оспорване
на изводите на първоинстанционния съд по определяне на размера на дължимото
обезщетение. Така направените оспорвания, не съставляват новонаведени
възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по
същество.
Видно е от приетия препис от Протокол за ПТП №1455864 от 13.04.2016г. съставен от служител на V РУП
при ОД на МВР-Варна, че на въпросната дата е настъпило ПТП между л.а.“Шевролет
Каптива“, с рег.№***, управляван от Людмила Демяновна Калиниченко и л.а.“БМВ
320 Д“, с рег.№В 55 01 НК, управляван от ищеца. Според констатациите в
протокола водача на л.а.“Шевролет Каптива“, с рег.№*** при извършване на маневра “обратен завой“ на
спирка “Евксиноград“ до бензиностанция “Еко“, не се е съобразил с движещия се в
лява пътна посока автомобил, управляван от ищеца, което е довело до удар между двата автомобила.
От представените
преписи от НП №16-0460-000140/25.04.2016г. и Служебна бележка, издадени от
Началника на V РУП при ОД на МВР-Варна, се установява, че е ангажирана
административно-наказателната отговорност на водача на л.а.“Шевролет Каптива“,
с рег.№***, поради наличието на вина за причиняване на процесното ПТП, като
адм.акт, е влязъл сила на 09.06.2016г.
Установява се от приетото Медицинско удостоверение №86 от 16.04.2016г. издадено от съдебен медик при
МБАЛ “Св.Анна Варна“, че при извършения на посочената дата преглед на ищеца, са констатирани следните травми: ожулвания в областта
лицето; порезна рана в тилната област на главата и контузия на шията в резултат
на силно внезапно движение в областта на шията /камшичен удар/, които в своята
съвкупност са обусловили временно неопасно за живота разстройство на здравето и
които отговарят да са получени по описания от пострадалия начин-в резултат от
ПТП.
Не е спорно по делото, че към 13.04.2016г. л.а.“Шевролет Каптива“, с
рег.№***, е бил застрахован по
действащ и валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в
Застрахователна полица №22116000477203.
Видно е от представеният
препис от Покана от ищеца до ответника, ведно с Известие за доставяне от 05.12.2016г., че пострадалия е предявил застрахователна претенция за неимуществени
вреди в размер на 5000лв.
С Писмо изх.№2557 от 23.03.2017г., препис от което е приет по делото,
застрахователят е отговорил на ищеца, че определеното от първия обезщетение за неимуществените вреди е в размер на
700лв.
От заключението на назначената
от първоинстанционният съд Съдебно-медицинска експертиза, което следва да се
кредитира като компетентно и
добросъвестно дадено, и неоспорено от страните, се установява, че претърпените от ищеца травматични увреждания: 2 ожулвания в областта челото широки около 1 см. и дълги около 4-5 см., вертикално разположена порезна рана в
тилната област на главата с дължина около 12 см. и контузия на шията в резултат
на силно внезапно движение в областта на шията, отговарят да са получени в резултат от процесното ПТП. Установява
се още, че пълното възстановяване от получените механични травми протича за
период от 2-3 седмици, след инцидента, както и че към датата на изготвяне на заключението
пострадалият е клинично здрав.
В показанията си
свидетелите П. П. К. /без родство/ и К. Й. С. /майка на ищеца/, сочат, че непосредствено след инцидента ищеца бил в шок изпитвал силни болки в
шията и главата. Сочат, че поради болките пострадалият системно приемал
медикаменти, както и че за около месец след катастрофата се оплаквал от болки и световъртеж. Сочат,
че ищеца станал по затворен, неспокоен, имал проблеми със сънят и загубил апетит, започнал да изпитва страх от шофиране, като и понастоящем при възможност,
избягва да шофира автомобил, дори
си сменил работното място за да не му се налага да шофира.
От заключението на назначената в настоящото производство КСМАТЕ, което
се кредитира от съдът, като компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че поради липса на достатъчно данни не може да се определи
скоростта на движение на управлявания от ищеца автомобил към момента на
настъпване на процесното ПТП, както че установените у пострадалия травматични
увреждания могат да бъдат получени, както с поставен, така и без поставен
предпазен колан.
Въз основа на
горното, въззивният съд намира следното:
С оглед разпоредба
на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск, срещу
застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора
за застраховка “Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и
ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от
страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат;
както и вида и размера на претърпените вреди.
По отношение на
факта, чия е вината за настъпване на процесния пътен инцидент, не е налице спор
и това е водача на л.а.“Шевролет Каптива“, с рег.№***, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника.
Относно спора за
размера на дължимото обезщетение, на първо място следва да се има предвид, че
възражението на ответникът за съпричиняване от пострадалия на вредоносният
резултат, остана недоказано, доколкото заключението на КСМАТЕ, не позволява да
се направи извод за шофиране с превишена скорост или без предпазен колан от
страна на ищеца. Ето защо следва извода, че не е налице основание за редуциране
на размера на дължимото застрахователно обезщетение.
На следващо място
при определяне на размера на обезщетението при съблюдаване на критерия за
справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са:
видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на
пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията,
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на
лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни
явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както
при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения и
общественото му положение; налице ли е намалена трудоспособност и др.
В случая от
представената по делото медицинска документация, заключението на вещото лице по
СМЕ и показанията на свидетелите, които се ценят от съдът при условията на
чл.172 от ГПК, но като кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства
по делото, се установи, че ищеца е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки,
страдания и негативни психически изживявания, вследствие на получените при
процесното ПТП травми: 2 ожулвания в областта челото широки около 1 см.
и дълги около 4-5 см., вертикално разположена порезна рана в тилната област на
главата с дължина около 12 см. и контузия на шията в резултат на силно внезапно
движение в областта на шията. Установи се още, че
физическите и психически увреждания на ищеца се намират в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Непосредствено след инцидента,
ищеца е изпаднал в шок и е изпитвал силни болки, които постепенно са затихвали
в период от около един месец, като раните му са заздравели за около две
седмици. По продължителен е ефекта от претърпяната психична травма, като в
началото ищеца е бил неспокоен, имал проблеми със сънят, загубил е апетит и
имал страх от шофиране, който към момента е преодолян, но и понастоящем при
възможност той избягва да управлява автомобил.
По изложените
съображения, като съобрази възрастта на ищеца, броя и вида на уврежданията, и
периода, през който същите са предизвиквали негативни психически и физически
преживявания, както и остатъчния дискомфорт при шофиране, съдът счита, че за
репариране на претърпените от пострадалия неимуществени вреди, е необходима
сума не по-малка от 3500лв.
В заключение
въззивният състав на съдът приема, че предявените претенции са основателни и
следва да бъдат уважени, респективно че като е достигнал до същия правен извод,
първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и с оглед направеното искане, в полза на въззиваемия, следва да се
присъдят деловодни разноски, чиито размер възлиза на 426лв. за заплатен адвокатски
хонорари.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№4583 от 14.11.2018г.
постановено по гр.д.№18344/2017г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания“Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Черни връх“ №51Д, представлявано от М
С М-Г и Г Н Г, да заплати на Й.П.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, ***, сумата от 426лв., представляваща
деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.